„Едва ли има колеги, които са спокойни за развитието на стопанската година. Още от самата есен започнаха нетрадиционни засушавания” – това бяха първите думи при срещата ни с Атанас Жечев, земеделски производител от община Балчик. Фермерът обработва 8000 дка в землищата на селата Гурково, Тригорци, Царичино. Срещаме се с него на полето, почти на финала на пролетната кампания, по време на сеитба на 1600 дка с царевица. „Условията са добри, температурата на почвата също е добра, но в горния почвен слой влагата е силно компрометирана и неравномерна. Сумарно за последните два месеца имаме 15 литра валежи”, споделя фермерът и не крие тревогите си: „Ако не паднат поне 10 литра дъжд, то и това семе няма да поникне!”. 

         Сеитбата на пролетни култури в Добричка област започна по-рано от обичайното – в края на март, началото на април. „Площите са подготвени и подравнени, сякаш се намираме в Сахара!”, коментира вида на изравнените гладки полета проф.Иван Киряков, завеждащ секция „Зърнено-житни  и бобови култури”. През предходните стопански години заради наличната влага черноземът ставаше на едри големи буци, а сега се разпрашава. „Царевицата е много податлива на засушаване. Тя обаче е много чувствителна и на студ”, предупреждава проф.Киряков и допълва: „Едно охлаждане през пролетта веднага ще забави вегетацията. Температурата на почвата трябва да бъде поне 10 градуса, за да се сее”. Все още не са отминали опасностите от слани, които вече нанесоха поражения в Добричка област и които обичайно падат в региона до 6 Гергьовден.

 

Susha na poleto 1

         През последните 3-4 години районът, в който е стопанството на Атанас Жечев, се отличава с по-силно изразена суша в сравнение с полетата, намиращи се на 15-20 км от морето. „Ние постоянно страдаме от дефицит на влага. Сега още повече”, допълва земеделският производител.

Голямото притеснение на Атанас е състоянието на пшеничните посеви. Показва ни пшенични полета, които са видимо изсъхнали. Зеленее се само основният брат на растението, всичко останало е пожълтяло. 3600 са декарите с пшеница в стопанството му, които са в различно състояние – от сравнително добро до много лошо. 

         „Картинката е доста пъстра. Има пшеници, които поникнаха добре и навреме, успяха да се вкоренят и изглеждат сравнително добре. Има обаче пшеници, които не поникнаха дружно, не успяха да направят добър корен”, разказва наблюденията си фермерът. „Зимата беше неблагоприятна, без снежна покривка, с отрицателни нощни  и положителни дневни температури и това доведе до изтегляне на част от пшеницата. След това последваха вълни от слани и това отново затормози растенията. Общото състояние на пшеницата не е добро, като някои са в много лошо състояние. Имаме нужда, както се казва, от вчерашен дъжд!

Атанас Жечев допълва, че полетата с пшеница са наторени и напръскани, изведени са всички нужни мероприятия, но няма развитие, тъй като няма влага. „От двайсетина години се занимавам със земеделие, такова силно и крайно засушаване, есенно и пролетно, не помня!”, категоричен е земеделският стопанин.

Тежката ситуация на полето доведе до подаване на заявления в областната земеделска служба за разораване на пшеница. В общините Тервел и Крушари вече се развалиха първите декари с жито.

Pcheniza Napukana zemja 1

За да направят компетентна оценка, Учени от Добруджанския земеделски институт извършиха оглед на полетата в Добричка област. Заедно с проф. Иван Киряков обхождаме нива с пожълтяла пшеница. „Има полета, които изглеждат много по-зле”, разказва професорът. „Комплексна е причината за пожълтяването и слабото им развитие. От една страна – силно засушаване през зимата, от друга страна – късното поникване през януари, февруари и март. От трета страна – ниските температури. Много пъти съм разяснявал, че пшеницата е много студоустойчива, но влезе ли във вегетация, става много чувствителна на отрицателни температури”, пояснява ученият. Към тези фактори той прибавя и ролята на непрекъснатия добруджански вятър, който допълнително изсушава почвата и сваля температурите с 5-10 градуса.

Според оценката на учените посевите, поникнали през есента, са в по-добро състояние, тъй като са направили по-дълбока коренова система. За съжаление поникналите през последните месеци пшеници имат слаби корени и допълнително са прегорели. Масово отпадат братята, защото силата се насочва към опазване на основното растение.

Съветът на учения е фермерите да бъдат много внимателни при решението си за разваляне на пропадналите пшенични посеви. „Аз нямам спомени през 30-годишната си кариера да има разваляне на пшеници. При липсата на дъжд обаче разораването след пшеница и презасяването може да не са добра идея. Най-малкото - допълнително се изпарява влагата”, предупреждава проф.Киряков.

Според учения проблемите с пшеницата не се срещат само в Добричка област. „В института получаваме информация от мои колеги от Плевен, Монтана, където също има сериозни пораженията. В Южна България също се оплакват екстремно засушаване. Това се наблюдава в тези райони на страната, където е нямало снежна покривка или е имало едва 1-1,5 см сняг”, уточнява още професорът. Според него са нужни най-малко 20-25 литра дъжд, за да се възстанови вегетацията на пшеницата и да поникнат пролетниците.

Сушата оказа влияние върху още една култура в Добричка област – рапицата. Между 80 и 100 000 дка от нея вече са развалени и се презасяват с пролетници. „Имам в момента 560 дка рапица. 110 дка вече съм развалил. Колеги направиха същото и тази рапица, която виждате наоколо, вече е в добро състояние”, разказва още Атанас Жечев. Той допълва, че причините за провала на рапицата са сушата след засяване на маслодайната култура и липсата на зимна влага, която е в пъти по-малко от предходната година. „Ако не поникне през септември, няма какво да очакваме повече. Затова още преди месец-два, а някои земеделски производители и по-рано, развалиха площите с рапица и ги подготвиха за пролетната сеитба”, допълни проф.Иван Киряков. „Така успяха да запазят влагата в почвата. При пшеницата обаче нещата стоят по друг начин. Пак казвам, за да се разорат посевите, трябва да се преоре. Дори и плитката оран може да е рискована за оскъдната почвена влага”, предупреждава ученият

 

Габриела Събева

Бел. ред. След посещението ни в стопанството на Атанас Жечев, падна и дългоочакван дъжд. Надяваме се, че сега нещата изглеждат малко по-оптимистично за стопаните!

 

 

Публикувана в Агроновини

Все още никои от зърнопроизводителите не смее да прави прогнози за очакваните добиви. За съжаление до началото на тази седмица бяха подадени и заявления за пропаднали площи с пшеница. Предстои да видим какво ще се случи след очакваните дъждове.

По оперативни данни към края на месец март са намалели площите за реколтиране при пшеницата, ечемика, маслодайната рапица, ръжта и тритикалето. Цифрите са, както следва:

  • Пшеница – 11 206 641 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с -1,5%;
  • Ечемик – 1 106 061 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с -4,4%;
  • Маслодайна рапица – 1 640 459 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с – 10,3%;
  • Ръж – 58 679 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с – 14,4%;
  • Тритикале – 135 992 дка за реколтиране – спад спрямо година по-рано с – 23,0%.

Успоредно с тези данни се наблюдава сериозно увеличение на площите с есенници, които са подхранени с азотни торове и са третирани с хербициди.

Тази година сеитбата на пролетници продължава да се движи много бързо. В края на месеца март са засети:

  • маслодаен слънчоглед – 2 031 033 дка;
  • царевица за зърно – 219 488 дка;
  • пролетен ечемик – 20 036 дка;
  • овес – 52 710 дка;
  • фуражен грах – 103 000 дка;
  • картофи – 23 095 дка;
  • фасул – 635 дка;
  • градински грах – 6 732 дка;

Забавяне има само при лещата. Към 28.03.2019 засетите площи са били в размер на 6 223 дка, което е с 46,6% по-малко спрямо година по-рано.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 08 Април 2019 10:39

Чубрицата се сее през април

Чубрицата се отглежда като едногодишна култура. Градинската чубрица не е много взискателна към климатичните условия, но предпочита слънчевите места и да има достатъчно вода. Тъй като семената й са много дребни, за предпочитане е да се отглежда чрез разсад.

Сее се от април до средата на юни на открита леха с по 1-1,5 г на м² семена. Засетите семена се покриват с около 1 см смес почва или ситно пресят разложен оборски тор, който се притъпква с дъска.

Разсажда се около 1 месец след сеитбата, от началото на май, но по-едри растения израстват от по-ранните срокове на засаждане. Засажда се в лехи на разстояние 30х20 см или на тирове. Чубрицата не е взискателна към почвите, но предпочита структурни и плодородни почви. Обича слънчеви места и не бива да се отглежда с растения, които я засенчват. Към влажността на почвата е средно взискателна.

През вегетацията на чубрицата почвата се разрохква 2-3 пъти и редовно се полива.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Руколата е непретенциозно за отглеждане растение. За отглеждане на открито семената се засяват от април до септември и може да се сеят поетапно през 10–15 дни. Семената се поставят на разстояние 20-30 см едно от друго в отделни лехички. Мястото за засаждане в двора трябва да е по-сенчесто, защото растението се нуждае от не повече от 4-5 часа слънце на ден. В противен случай бързо стрелкува и листата стават по-горчиви. Другото важно нещо за доброто развитие на руколата е почвата да бъде с висока влажност, поради което се налага да се полива обилно през целия вегетационен период.

Първите листенца на растението се появяват в рамките на 7 до 14 дни. Най-вкусни, крехки и ароматни са листата на руколата след около 35–40 дни от сеитбата на семената. Те трябва да са с дължина от около 7–8 см. След този период стават по-жилави и с по-наситен пикантен привкус. Листата на руколата съдържат голямо количество йод и витамин С.

Руколата, не се напада много от болести и неприятели, но често става жертва на земни пчели, което силно влияе върху развитието на листата.Нападението води до забавяне на растежа на растенията и в някой случаи може да доведе до изсъхване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 08 Април 2019 10:34

Отглеждане на аспержи

Аспержите са студоустойчиви многогодишни растения. Отглеждат се главно чрез разсад. Семената се засяват към края на април на открити лехи редово, като разстоянието между редовете е 25-30см. Тъй като семената на аспержите поникват много бавно - 2-6 седмици след засяването им, те трябва да се накиснат предварително за 3-5 дни във вода, чиято температура трябва да е около 25-30°С. Водата се сменя ежедневно. След като растенията достигнат 7-10 см височина, те се прореждат в редовете на 8-10 см едно от друго. До есента успяват да развият хубаво коренище с 3-4 разклонения.

Разсадът от аспержи трябва да се засажда на постоянно място, колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията. Подходящи за засаждане растения са тези, които имат дебели, месести, бели корени с ясно оформени 3-4 пъпки. Те се засаждат поединично на малки купчинки, приготвени от пръст и угнил оборски тор. Разстоянията в междуредията са 100-130 см, а в редовете 40-50 см.
През първата година почвата се окопава неколкократно, като растенията последователно се загърлят, докато браздите се запълнят и повърхността се изравни.
През втората година междуредията се окопават. Реколтата не се прибира.

През пролетта на третата година почвата от междуредията се натрупва на 35 см високи и 40 см широки тирове върху растенията.

Беритбата започва от четвъртата година. Бере се ръчно. „Свещите" трябва да се изрязват, преди да са се появили на повърхността. Беритбата приключва края на май - началото на юни.

Животът на растението е около 15 години.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Пред БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова каза, че заради продължаващата суша в Добричкия регион се очаква да бъдат засети по-малко площи с царевица. Пролетната сеитба е започнала по-рано, за да бъде използвана и малкото натрупана влага, която е с 80 на сто под равнището на запасите спрямо същия период на миналата стопанска година, коментира Жекова.
От януари досега падналите валежи в региона са със 180 литра на квадратен метър по-малко. „Април настъпи с по-висока температура - 22 градуса и с вятър, което допълнително изсушава чернозема, поясни председателят на браншовата организация. Зърнопроизводителите се надяват да не се повтори сушавата 2007 година, когато реколта от царевица и слънчоглед практически не бе прибрана", каза Жекова.
 Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите добави, че засега е трудно да се каже с колко ще бъдат редуцирани площите с царевица още повече че земеделските стопани разполагат с много посевен материал след благоприятната минала година за отглеждането на фуражната култура. Възможно е зърнопроизводителите да заложат повече на слънчогледа, който е по-издръжлив на засушаване.
Публикувана в Бизнес

Най-добре е първо да наторите почвата с органични и минерални торове - на 1 кв.м сложете 2-3 кг добре разложен оборски тор и около 30-50 г комбинирани минерални торове (NPK).

Разсадът за праз най-добре се отглежда в студени високи лехи. В практиката има два вида сеитба.

Разпръсната сеитба

. Семената се засяват разпръснато от началото до края на март - за 1 кв.м са необходими 6-8 г семена. Това производството е за разсад, при който растенията ще се засаждат на друго място.

Редова сеитба

. Семената може да се засеят и на редове с междуредово разстояние около 15 см, което много улеснява плевенето. Този начин е за предпочитане, защото при него една част от растенията могат да останат за доотглеждане на същото място - те ще станат за консумация малко по-рано от другите, които ще бъдат преместени.

Така че, когато скубете разсад за засаждане от редовата сеитба, изскубвайте растенията така, че останалите в реда растения да останат на равно разстояние - 15 смедно от друго в редовете.

Редовно плевете и поливайте малките растения. При редовата сеитба може да окопавате с малка триъгълна мотичка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Неделя, 03 Март 2019 17:27

Сеитба на цветя

Семената на летните цветятрябва да се сеят още през март, за да се получат цъфтящи растения през май. Те не понасят температура под 0°С, и затова семената им се засяват в сандъчета, намиращи се в затоплени и светли помещения. За да получите здрави и силни растения е добре сандъчетата да се изнасят през топлите часове от деня на слънце. Когато растенията нарастнат и започнат да си пречат, се разделят в други съдове, където остават докато премине опасността от пролетни слани - тагетес, циния, лъвска муцунка (кучунце),пламъче, агератум и др.

Семената на градинските многогодишни растения се сеят през април - май в наторена градинска леха. Когато поизраснат, те се пикират на 10 - 15 см разстояние (също в градината) и през есента се засаждат на постоянно място. Те обикновено започват да цъфтят от втората година.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Неделя, 17 Февруари 2019 17:07

При първа възможност сеем грах

Основният метод за сеитба на грах е директна сеитба в земята. За дружно поникване и за незаразени с болести, семената се обеззаразяват, води се борба с вредителите. Семената се загряват 4-5 минути в гореща (не повече от 50°C) вода.

Ако има признаци на зараза от грахов зърнояд - семената се поставят в солен (30 г/л вода). Празните семена ще изплуват на повърхността. За сеитба се използват само потъналите (живи) семена.

Кога се сее грахът
Времето за сеитба на грах зависи само от района на отглеждане. Върху развитието на културата влияе повече дневната светлина отколкото температурата. Грахът е устойчив на студ и не изисква топлина. Семената покълват при 1-2°С. Поникват на 20-25 ден. Ако засеете семената при температура 10°C ще поникнат за 5-7 дни. На кълнове, на възраст 4-5 дни студ до -4-5°C не им влияе, това не се отнася за цъфтящите и плододаващи растенията грах.

Избор на място
Растението не е взискателно към почвено плодородие. Освен това грахът сам обогатява почвата с азот. Добре е мястото на което ще сеете грах да е слънчево, при слаба осветеност добивите падат. Добри съседи в градината са: картофи, билки, маруля, главесто зеле. В близост до лук, домати, боб, чесън, добивът е по-слаб.

Нежелани предшественици са растения, които оставят много органична материя, която служи за място на зимуване на вредители.
Добри предшественици на граха са зеле, картофи, цвекло или тикви.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Обработката на семената позволява да се постигне отглеждането на здрави, силни растения за по-кратко време и да се увеличи устойчивостта на растенията към болести в бъдеще.
Обеззаразяване на семена и почва
Закупените семена са обеззаразени, така че този етап на подготовка за сеитба е от значение за семената, събрани от собствената реколта.

Калиев перманганат: Разтвор 0,5-1%, време на накисване - 15-20 минути.
Дървесна пепел: 2 супени лъжици се разтварят в 1 литър топла вода. Време на накисване - моркови и лук - 6 часа, останалите култури - 3 часа.
Сода за хляб: 1 г сода се разтваря в 1 чаша вода. Време за накисване - до 24 часа.
3% кислородна вода: Семената от домати и патладжан се накисват в 3% разтвор за 25-30 минути, а на пипера за 20-25 минути, след което се промиват в продължение на половин час на течаща вода.
Кори от върба:Кората на върбата съдържа салицилова киселина, тя ефективно унищожава патогенни микроорганизми.
За приготвяне на инфузия кората от върба се събира от млади клони и се залива с вряла вода. Семената се киснат в продължение на 24 часа.

Условия за прилагане:
• семената се третират непосредствено преди сеитба;
• готовият разтвор не се съхранява и трябва да се използва незабавно;
• за удобство семената могат да бъдат опаковани в марля преди накисване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта