Ще наложат на земеделците да обработват около 5 хил. декара земя. Повярвайте ми, ако работиш само толкова, не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

Лили Мирчева

В момента в Европа се обсъжда дали таванът на директните плащания за земеделците да е 60 хил. евро или да стигне до 100 хил. евро. Това означава един зърнопроизводител да обработва около 5 хиляди декара земя. Повярвайте ми, с 5 хил. дка не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Пазарджишко в неформален разговор по време на Петата конференция на земеделските камари от региона „Три морета“, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в София. На срещата представители на фермерите от България, Литва, Полша, Словакия, Чехия и Унгария подробно разясниха позициите на техните организации по Общата селскостопанска политика след 2020 г., като специален акцент бе поставен на таваните на директните плащания, срещу който фермерите от Централна и Източна Европа протестират.

Ангел Вукодинов припомни, че когато навремето в България бе наложен таван на субсидиите до 150 хил. евро, трябвало „да ликвидира 7-8 хил. дка“ и не е успял да си купи добър комбайн. Затова сега прогнозира, че намаляването на директните плащания и налагането на по-нисък таван, вещае масови фалити на търговците на агротехника.

„Чуват се различни мнения – че таванът ще е около 50 хил. евро до 60 хил. евро. Първо предложиха да има 60 хиляди, после се заговори за 80 хиляди, но това е популизъм, защото малките и средни земеделци вярват, че така ще се получи равновесие. Аз самият съм представител на средните фермери, но истината е, че

под 7 хил. дка - 8 хил. дка успешно зърнопроизводство няма как да стане“

категоричен е Вукодинов. Той попита как сега да обвинява колегите си, които са направили огромни стопанства по времето, когато е нямало правила. Сега мнозина фермери смятат, ако е трябвало да се поставят тавани на плащанията, то е трябвало да стане преди десетилетия, още с присъединяването на България към ЕС и старта на европейското субсидиране на земеделието.

„А сега какво правят – делят си стопанствата“, коментира Вукодинов, който се занимава със земеделие от 25 години. За този период успява да изгради успешно земеделско производство, което с времето се превръща в основен негов бизнес. Стопанството му се намира в гр. Съединение, където обработва 17 000 дка. Стопанството е модернизирано и от много години работи със съвременни инвентари в комбинация с GPS системи за управление. Пример за такъв инвентар са двете торачки Kverneland, които той притежава в стопанството си. Първият инвентар е модел Exacta HL, а след няколко години стопанството се сдобива и с по-модерна тороразпръскваща машина, отново с марката Kverneland – модел Exacta CL EW, която разполага с кантар и ISOBUS съвместимост за по-лесна връзка с дисплей за навигация.

Всичко това е

закупил благодарение на европейските субсидии и подкрепа

Вукодинов ръководи Дружество с ограничена отговорност (ООД), учредено от пет съдружници и не би разделил фирмата, защото тя има дялов капитал на кооперация. Ако се направи разделение заради тавана на плащанията, ще има много проблеми в счетоводството и организацията на работата.

„Ако Европа и България са толкова глупави, че да наложат по-ниски тавани на преките плащания, ще се освободя от ненужната земя и ще си оставя собствената, но няма да нося никаква принадена стойност за обществото. Аз няма да съм по-зле, повярвайте ми“, коментира зърнопроизводителят, който съвсем не се сравнява с Октопод. Споделя, че е обикалял по света в търсене на успешен модел за земеделие и е наблюдавал, че навсякъде има концентрация на земя.

Личното му мнение е, че

не трябва да има стопанства с над 100 хил. дка земя

Друг е въпросът кой е виновен за латифундиите, които характеризират нашето земеделие. „Какво е виновен този, който е изпълнявал законите (ако е имало такива), че е направил такова стопанство? Нека го каже властта! Ние не можем да упрекваме никой и да говорим по схемата ЕЖК - „Една жена каза“. Несериозно е“, коментира зърнопроизводителят.

„Проблемите на българското земеделие се коренят в процесите от 50-те години на миналия век. Около 1950 г. почти всички селски семейства имаха по 4-5, а по-старите и по 7-8 деца, защото им трябваше работна ръка. Като направиха ТКЗС-та, хубави или лоши, нека ни обясняват политиците, какво стана? Най-бедните селяни влязоха с радост в кооперативите. Дядо ми е бил със 120 дка земя и дълго отказвал да влезе сам, докато са го принудили. Става член на ТКЗС-то насила и знае, че там няма да се работи както трябва. Виждал е как некадърници, мързеливци, пияници и разни други, нищо не правят и пак стават началници. Станало му ясно, че тази работа няма да просъществува дълго.

Не може човек, който няма кал по обувките, да отиде да прави земеделие, но за съжаление и сега е така

казва Вукодинов. Така българинът е отчуждил децата си от земята, а сред народа тръгва крилатата фраза: „Учи, мама, да не работиш“.

Освен изгубването на корените и същината на земеделския труд и друг проблем тежи върху агросектора в България. Все още са малцинство хората, които вярват, че само интензивно земеделие може да изхрани човечеството. А такова земеделие изисква обработването на сравнително голям обем площи от едно стопанство, за да се произвежда за все повече и повече суровини.

„Светът иска да се храни евтино, да си харчи парите за нови технологии“

коментира фермерът. Сега всеки иска да носи телефон по 1000 лв. в джоба си, да кара все по-големи коли, да пътува по целия свят. С една дума – да потребява все повече стоки и услуги. А в това време цените на селскостопанската продукция намаляват. „Слънчогледът преди 10 години струваше 2 пъти повече от сега. Беше 1 лев, а сега е 50 стотинки“, изчислява Вукодинов. По думите му механизацията в българското земеделие също започва през 50-те години на 20 век, защото само жени са останали да работят на село. „Майка ми беше в ТКЗС-то, а сестра й живееше в панелка в града, но беше щастлива, че има вътре тоалетна“, разказва той. Така

с обезлюдяването на българските села се ражда интензивното земеделие, което изисква и съответната агротехника

Ако сега стопанствата отново се раздробят заради налагането на тавани на директните плащания, това би ни върнало във времето преди 2000-та година, когато земите масово пустееха, предупреждават фермерите.

„Моето село от 1851 човека и 500 къщи, в момента има 100 къщи и 270 човек, но и те с всеки ден намаляват прогресивно. И в Германия проблемите са същите. За САЩ няма да говоря. Вземете световната статистика и ще видите, че концентрацията се извършва непрекъснато и то по икономически причини“, коментира Вукодинов и подчертава, че за българските земеделци е по-добре да няма субсидии.

„Ако ще сме в един съюз с чеха, с немеца, французина - искаме да сме равни

Не може да получават по 350 кг пшеница от декар и да твърдят, че са на печалба. Тях просто ги субсидират много повече“, недоволства фермерът. Той подчерта, че в Испания средно стопанство обработва около 15 хил. дка, а в Източна Германия почти няма дребно стопанство. Но е забелязал, че в Западна Европа започва друг процес - примерно двама братя гледат по 3500 дка земя, но и на двамата не им излизат сметките. Затова

съчетават животновъдство със зърнопроизводство и преструктурират бизнеса си

Сега единият гледа 7 хил. дка земя, а другият прави модерна свинеферма. В тази посока трябва да върви агросекторът и в България, а не в раздробяване на стопанствата заради субсидиите.

Според Вукодинов необходима е огромна промяна в отношението към фермерите, които са сред най-големите данъкоплатци в България. По думите му българските земеделски производители нееднократно са се противопоставяли срещу липсата на контрол при разходването на евросредствата.

„Преходната национална помощ е измама и половина, особено в тютюна

Защо съществува тази схема за подпомагане, да не би тютюнопроизводителите да са извън държавата“, пита зърнопроизводителят. Той настоява обвързаната подкрепа да е придружена с данъчна декларация. „То не бяха тикви, не бяха орехи и черупкови, не бяха картофи... Нека има обвързана подкрепа, но каквото и да произвеждаш - от чорапи и дрехи, до суровини, ако не произвеждаш качествено и в необходимото количество, няма да успееш. Ако искаш да произвеждаш био, моите уважения, но пазарът ще го поеме ако заплатите станат по 5 хил. лв. Тогава ще консумираме биохрани и който иска да яде био яйце, ще плаща по левче“, коментира Вукодинов.„Винаги съм го казвал – всеки един от нас, в това число и земеделците, независимо къде работят и живеят,

трябва първо да показват данъчната декларация и тогава да искат подпомагане“

категоричен е фермерът.

Според Вукодинов икономическата логика налага поне 20 млн. дка у нас да са заети със зърнопроизводство. „Имаме около 36 млн. дка земя. Над 3 млн. дка са пасища, 2-3 млн. са заети с трайни насаждения, на 1-2 млн. дка се отглеждат зеленчуци. Нали разбирате, че ако засеем 10 млн. дка с домати, килограмът ще струва по 1 стотинка и няма на кого да ги продаваме. Винаги ще остават между 22 млн. дка и 25 млн. дка за зърно. От тях 10 млн. да ги насеем с какво ли не, но винаги ще има нужда от 10 млн. дка пшеница, 2-3 млн. дка ръж и ечемик, 4-5 млн. дка слънчоглед, 3-4 млн. дка царевица и някакви протеинови култури“, изчислява стопанинът.

Сега министър Румен Порожанов

залага големи надежда на т. нар. SWOT анализ

който би трябвало да обрисува българското земеделие и най-вече да разкрие къде са проблемите му, наравно с миграцията, повсеместната липса на работна ръка и сриващата се демографска картина. Но пък никой не пита управляващите защо няма SWOT анализ за предишния програмен период на ОСП от 2007 до 2013 г., който също би помогнал много за разкриване на проблемите в агросектора. Няма ли да повторим грешките в България или пък да отворим път за нови, и през новия програмен период на селскостопанската политика на раздираната от проблеми европейска общност?

Публикувана в Бизнес

Очаква се реформата в Общата селскостопанска политика да закъснее с още няколко години, както по традиция у нас ежегодно се забавя стартът на кампанията за очертаване на нивите. Но за сметка на това заплатите в администрацията растат, а в агросектора се свиват

Лили Мирчева

Имахме среща с комисар Хогън и с премиера, и там дебатирахме основно дали България ще подкрепи предложението за допълнителен бюджет за ОСП. Смятам, че има разбиране по въпроса. Така лаконично министърът на земеделието Румен Порожанов обясни, че европейските пари за земеделие ще се свият драстично и неясно с колко заради Брекзит и увеличения бюджет на ЕС за сигурност и миграция. Това са само част от причините приемането на многогодишната финансова рамка на общността да се забави значително. Затова еврокомисарят Фил Хогън посети държавата в отчаян опит да запази донякъде нивото на субсидиите за фермерите, но с мощно рамо от държавния бюджет. А какво означава изразът, че „има разбиране по въпроса“, фермерите ще разберат по-късно от банковите преводи в сметките си.

Порожанов уточни още, че според уверенията на Хогън многогодишната финансова рамка за ОСП ще е готова до края на годината. „Аз имах информация за октомври – ноември, но дори да е през декември, това не е най-важното. Важното е да имаме добре структурирана рамка с балансирани бюджети. Разбира се, нас ни интересува земеделският бюджет да бъде адекватен, така че да изпълним приоритетите на ОСП“, допълни земеделският министър. „Дори да има някакво забавяне, не смятам, че това по някакъв начин ще преустанови, забави или каквото и да е от плащанията към земеделския сектор. Знаете, че за директните плащания вече имаше една година дерогация. Има и в началото на този програмен период. Дали ще се стигне дотам или не – отделен въпрос“, коментира Порожанов. По думите му Програмата за развитие на селските райони е поела по-голямата част от намалението на бюджета на ОСП. „Според регламента на ЕК, в този бюджет се дава опцията всяка страна членка да компенсира в рамките на допълнително национално съфинансиране. Ние в момента администрираме близо 3 млрд. евро като запазваме нивото на подпомагане с националното съфинансиране“, обяви министърът по време на среща на земеделски браншови организации от Централна и Източна Европа, чийто домакин бе Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според Порожанов драстичното забавяне на новата ОСП се дължи на многобройните предложения, които се дебатират в момента. „В рамките на 27-те активно действащи страни членки, има поне 20 вида предложения. Очакват се да излязат ревизирани варианти на три европейски регламента. В момента, в който в рамките на новия Европейски парламент се появи становище по доклада, ще стартира процедура за приемане на регламентите - за стратегическия план, за пазарните мерки и за финансовата обосновка“, каза министърът. По думите му дори това да стане след 2020 г., всяка една страна членка трябва да направи подготовка на свой стратегически план, където да се очертае финансирането по двата стълба – директни плащания и ПРСР. „Ясно определени цели, ясно определени интервенции за постигането на тези цели“, приключи Порожанов, но от думите му не стана по-ясно за земеделците каква ще е политиката на подпомагане в ЕС и в България в бъдеще.

Едно е ясно – съществуват огромни противоречия относно бъдещата селскостопанска политика на общността. В момента се води спор дали да се прилага схемата за обвързано производство или не. Германия не прилага тази схема и иска тя да отпадне или поне да бюджетът й компромисно да достига до 10% от преките плащания. „В България обаче чувствителните сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, вкл. оранжерийни, са зависими от това финансиране. Още повече, че преходната национална помощ, която ние имаме в сектора на животновъдството, няма да продължава. Затова процентът на обвързаното производство за нас е добре да бъде не по-малко от 13%, дори малко по-високо, за да запазим поне абсолютния размер на финансирането в рамките на тези чувствителни сектори“, коментира Порожанов.

Другият голям спор за реформите в ОСП е дали да има таван на директните плащания. Тук страните членки също се делят на източно- и западноевропейски. Едните искат да няма ограничения в нивата на субсидиране, а другите - да се наложи ограничаване на плащанията до 60 хил. евро или до 100 хил. евро, независимо от представените разходи. „Таванът на плащанията трябва да е свободно избираем и всяка страна да реши сама. Определено настоящите тавани създават доста дискриминационни отношения, дори към средни ферми в България, което спомага да се създаде сериозна неконкурентноспособност. Лично аз смятам, че тук ще има компромисно решение. Много ясно, че в момента ЕК така е приела своите законодателни решения и няма как да каже на секундата – да, ние сме съгласни с това или онова“, коментира земеделският министър.

Не по-конкретни бяха думите на Порожанов относно т. нар. SWOT анализ, благодарение на който би трябвало да се види цялостната картина в българското земеделие и да се начертаят бъдещите политики в агросектора.

На въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога ще бъде готов този прословут анализ, Порожанов отговори: „Тримесечният период изтича в началото на месец май. Предполагам, че ще имаме въпроси към възложителя - Институтът по аграрна икономика към Селскостопанската академия, но нарочно няма да го пускам за публично обсъждане преди 25 май, за да не се политизира един или друг въпрос. Така че предполагам, че дотогава ще го изчистим“.

С други думи – чисто икономическите теми, които трябва да се обсъждат в този анализ, пак ще се забърка политиката, която доведе българското земеделие „до кривата круша“. Порожанов прогнозира, че анализът ще противопостави малки срещу големи земеделци, животновъди срещу градинари и т.н. „Вече си го знам наизуст кой какво ще каже, но това е част от целия процес, разбира се и стратегическият план, който ще бъде документът на всяка една страна членка. Предполагам, че ще е добре всичко да бъде разгледано и в българския парламент, освен публичното обсъждане от хората, които ще го ползват, а именно българските земеделски производители“, допълни той. По думите му предстои да бъдат възложени още анализи за регионалното развитие и за екологията. С една дума – очаквайте забавяне на българската стратегия за реформи в земеделието. Както се казва, чиновниците отново измиха ръцете си, но да му мислят хората, които реално се опитват да вържат двата края като земеделски производители.

Кампанията за подаване на заявления и очертаването на земите и тази година стартира със закъснение. „Всяка година има малко забавяне, но винаги първите две седмици никога не са били най-активните. Активният период започва от април“, обясни Румен Порожанов тазгодишната ситуация. В същия ден, в който земеделският министър каза тези думи, в интернет блог бе публикуван следният текст: „Драги г-н Порожанов, ти къде живееш? Днес (12 март) никъде никой не работи в ИСАК. И причината за това не е, че ние земеделските производители, не искаме. Уважаемите ОСЗ нямат пароли, достъп, указания и т.н. извинения. Питах Разплащателна агенция за СЕУ на ДФЗ. Казаха, че още нищо не знаят и че нямат указания. Другото, което ми казаха, беше, че ще се радват ние, земеделските производители, да им тестваме системата и да им съобщим за грешки. Докога ще сме опитни зайчета?“

В същия ден на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога фермерите ще могат да кандидатстват електронно в кампанията по директните плащания, Порожанов отговори:

„Г-н Живков (шефът на фонд „Земеделие“, бел. ред.) обяви, че фирма „Технологика“ е приключила с договора си и е разработила този модул. Попитайте него, за да не говоря от негово име. Според мен би следвало и в настоящия прием да може да се кандидатства електронно“. Да, ама не, както би казал покойният Петко Бочаров. От вестника не продължихме с въпроси като колко струва на данъкоплатците в България всички електронни недоразумения, родени в земеделското министерство, от които се облажиха много чиновници и приближени компютърни фирми.

Както винаги администрацията винаги излиза чиста от всяка ситуация, да не говорим за срокове, които предварително е обявила. Но това съвсем не важи за фермерите, които биват глобявани, ако просрочат определена дата. За сметка на това, чиновническият апарат, обслужващ агросектора в Брюксел и София, расте бавно, но сигурно, както и заплатите, командировките, представителните разходи и разни премии, които се отделят от общия бюджет. А на потърпевшите земеделски производители и данъкоплатци непрекъснато се повтаря, че трябва да стягат коланите, защото бъдещето не вещае нищо добро (поне за тях). Защо ли се учудваме тогава, че субсидиите намаляват с всяка изминала година, а данъци и вноски в европейския бюджет набъбват бавно, но сигурно.

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите откри Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“, на която България е домакин за първи път
Одобрението на регламентите за Общата селскостопанска политика след 2020 г. е малко вероятно да стане в мандата на този Европейски парламент. Но дори и да има забавяне в изготвянето им, това няма да забави плащанията към земеделския сектор. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“. За първи път България е неин домакин в лицето на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Във форума участват представители на земеделските камари и организации от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия.

ОСП е най-трудната и обхватна политика на ЕС. Неслучайно една от темите е нейното опростяване, но на този етап страните-членки не го виждаме, коментира министър Порожанов. Той припомни, че България стартира още през 2017 г. дебат по инициатива на бранша за приоритетите и какво да съдържа ОСП.  Продължават разговорите да се запази бюджета за земеделие и през следващия програмен период. Направени са и първите стъпки за т.нар. външна конвергенция или сближаване на нивата на плащания между страните-членки. Конкретните финансови параметри ще са ясни след приемането на Многогодишната финансова рамка, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Бизнес

Според статистиката брутната добавена стойност на земеделския труд в България е 4 пъти по-ниска от националната и продължава да пада. Тези унищожителни данни показват, че милиардите левове субсидии, които се наливат всяка година в агросектора, отиват на вятъра

Лили Мирчева

Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката у нас се понижава с 0,2 пункта до 3% само през последното тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на предишната година, обяви наскоро Националният статистически институт (НСИ). В същото време създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие на 2018 г. се оценява на 25,785 млрд. лв., като приносът на селското стопанство в тази сума е едва 774 млн. лв.

Предварителните данни на статистиката за 2018 г. сочат, че агросекторът има 6 304.7 лв. БДС на един зает и 4.3 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор производителността на труда е 28 583.3 лв. средно на едни зает и 16.8 лв. от текущия обем на показателя.

Тези унищожителни данни показват още, че милиардите левове субсидии, които се наливат всяка година в агросектора, отиват на вятъра. Как иначе можем да се обясним факта, че най-субсидираният сектор в икономиката ни всъщност непрекъснато бележи спад на производителността на труда и в приноса си към държавната хазна? Но затова пък никъде няма да срещнете това съобщение, да не кажем коментар или, не дай Боже, анализ на тези данни. Вместо това официалните прессъобщения непрекъснато ни заливат с информация колко пари отпуска Държавен фонд „Земеделие“ за не знам кой си сектор в земеделието или мярка по Програмата за развитие на селските райони.

Сега разбирам защо нашият народ е измислил вицът: „Когато фактите говорят, дори боговете мълчат. Обаче, когато боговете заговорят, ония с фактите никакви ги няма.“

Малцина вече си спомнят, че още през май 2011 г. премиерът Бойко Борисов обяви при обсъждане как да привлечем инвестиции в страната: „Нашият петрол са храните и водите“. От това се разбираше, че министерството на земеделието и храните ще е ракетата носител за новата му стратегия.

Явно тогава идеята България да преуспее със селскостопанска продукция бе обладала министър-председателя и той предложи „всеки селянин да може да влиза в сградата на земеделското министерство дори в събота и неделя“. Начело на въпросното министерство пък бе Мирослав Найденов, за който впоследствие изскочиха доста нелицеприятни факти. Освен подслушвателните устройства в Банкя, скандалът с 20-годишното ирландско месо, което българите изядоха докато е бил главен секретар на Националната ветеринарномедицинска служба и последвалите екстравагантни идеи като въвеждане на безплатни квоти за лов за президента, премиера и председателя на парламента за „представителни нужди“. Същият обяви война на фалшивите храни и въведе стандарта „Стара планина“, нищо че Европейската комисия сега го оспорва. Важното бе PR-ходът на агроминистерството и лично на Найденов.
„Благодарение на пиарската политика масовата публика така и не разбра, че повечето послания на министъра се оказаха чист скандал (например обвинените четири фирми, че заместват месо със соя - към днешна дата, освен че соя не се доказа и от двете лаборатории в чужбина, фирмите още ближат раните си от загубите, които претърпяха), а интересът към производството на храни по стандарт е намалял драстично въпреки продължаващата медийна офанзива. Половината месопреработватели тази година не купиха правата, минимален се оказа интересът и към производството на мляко и хляб по БДС“, коментира тогава в. „Капитал“.

Последващите събития, като назначението на Калина Илиева за шеф на фонд „Земеделие“, доведоха до обнародването на крилати изрази като „калинки в земеделското министерство“. Не по-успешни се оказаха и следващите шефове във ведомството. Без последствия остана скандалът с огласеното писмо на Светослав Симеонов, наследил поста от Калина Илиева, с оплаквания от юни 2010 г., че многократно е получавал „обаждания от кабинета на министър Найденов за осигуряване на предимство на проекти на тези, както и на други консултантски фирми, като голяма част от тези проекти са били с проблеми и неотговарящи на правилата на програмата“. Тогава Найденов обяви писмото за фалшиво, а самият Симеонов светкавично беше предложен за поста „земеделски аташе в Брюксел“. Важното е, че всичко се потули и на повърхността останаха само PR-съобщенията.

После цялото ръководство на фонда беше сменено изцяло с официалния мотив: „Подобряване на работата по Програмата за развитие на селските райони“, но всички си знаеха, че е заради тотално несправяне с работата.


Не по-малки бяха последващите скандали с ортофотокартата на земеделските земи заради която близо 6000 земеделски производители трябваше да връщат вече получени за 2009 г. субсидии, тъй като направените проверки по актуализираната година по-късно показали големи разминавания.

Тогава от Асоциацията на биопроизводителите, сдружение „Аграрен съюз“ и други организации излязоха с декларация,  че през последните години „българските фермери са поставяни постоянно в ситуация, при която получаването на субсидии зависи от субективната преценка на чиновници, които дешифрират ортофотокарти“. Но и това мина без последствия за чиновниците. За да замажат картината последните измислиха и проведоха шумни PR-събития за лютеницата, за суджука и т.н. (Тук няма да споменаваме за депутата от Добрич Живко Мартинов и аферата Суджук-гейт, по която още се водят съдебни спорове, но това е друга тема).

Минахме през какви ли не велики управленски решения в агросектора, които водеха само до провали. Mожем да припомним и злополучното електронно подаване на документи в ИСАК. От земеделското министерство и сега мълчат колко средства са похарчили за софтуера, които въобще не сработи. На не припомняме и за парите на данъкоплатците, които отидоха на вятъра заради изработване на т. нар. Кодекс за земята, но пък бяха платени на избрано адвокатско дружество…

Като се замисли човек – май цялата политика на управляващите е голям PR, чрез който се наливат милиони левове, но в близки до управляващите фирми.

Публикувана в Бизнес

Комисията по околна среда в Европейския парламент гласува „ЗА“ задължителен таван от 80 хиляди евро годишно за стопанство в целия ЕС.

С така одобрения проект на Доклад, изготвен от евродепутата Джовани ла Виа, Комисията по околна среда в ЕП одобри компромисно изменение 9а на Проекта на Регламент по Стратегическите планове, съгласно което държавите-членки трябва да ограничат размера на директните плащания, които един фермер може да получи за една календарна година до 80 000 евро.

Единствените средства, които могат да бъдат предварително приспаднати преди да се наложи това намаление, са директните плащания получени по схемата за околна среда и климат за разлика от предложението на Европейската Комисия да се приспадат разходите за труд и осигуровки.

Одобреното предложение също така предвижда средствата, които ще се получат в следствие на налагането на тавана на плащанията да се използват основно за финансиране на схемите за климат и околна среда по двата източника на финансиране - ЕЗФГЗ и ЕЗФРСР. Едва след това средствата ще може да се използват за преразпределително плащане.

Предстои гласуване в ресорната Комисия по земеделие и развитие на селските райони на ЕП.

Публикувана в Бизнес

Схеми за тикви, картофи, моркови и лук източват национални и европейски пари за земеделие, но никой в МЗХГ не иска на потърси виновниците. „Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев, отговорен секретар на АБП

Лили Мирчева

Подписването на меморандум между ръководството на министерството на земеделието с производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“, гарантиращ на браншовите организации, че ще имат достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора, приключи с пълно фиаско. През миналата седмица представители на градинарите от цялата страна се събраха в МЗХГ, за да обсъдят държавна помощ с неясни параметри за закупуване на техника за преработка на плодове и зеленчуци. Най-недоволни от срещата излязоха зеленчукопроизводителите.

„Поводът за събирането беше дали да се отпусне държавна помощ за закупуване на техника за охлаждане и калибриране на плодове и зеленчуци. Ние и преди сме обсъждали такава помощ и накрая стигнахме до извода, че парите, които ни дават, са нищо. От тях ще могат да се възползват около 15 до 20 производители. Ние заявихме, че не ги искаме“, коментира веднага след злополучната среща Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. По думите му не може при 30 хиляди производители, само 20 човека да вземат помощ. „Ще се бием ли за тази помощ, за която никой ясно не каза колко ще е. Обещават да е около 1,5 млн. лв. и че щели да видят какви са възможностите за повече пари“, допълни Василев.

„Обясниха ни, че държавната помощ може да бъде отпусната за две години, тъй като програмният период свършва през 2020 г. Ако обаче има добри индикации, държавната помощ ще бъде нотифицирана и през следващия програмен период. Но е притеснително, че все още не е обявен бюджет за нея“, коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Както обясни Петков, държавата ще поема 50% от инвестицията, но не повече от 100 000 лв. „Ние искахме бюджетът да е 35 млн. лв., защото съоръженията са много скъпи, но ни казаха, че е нереален“, допълни той.

Производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“ единодушно са предложили парите от тази държавна помощ да стигнат поне за 250 - 300 кандидати. Иначе смисълът на държавната помощ се обезсмисля. Но най-притеснителното за тях е кой и как ще подбере тези 10-15 стопанства, които ще усвоят 1,5 млн. лв., какви принципи и правила ще измислят чиновниците, така че да вкарат своите хора в схемата.

Глас в пустиня останали предложенията

от браншовите организации

да се даде възможност кандидатите да са по-малки стопанства от 50 до 300 дка, тъй като големите в сектора имат възможност да кандидатстват по мерките от ПРСР.

Докато от министерството не казват ясно какъв в крайна сметка ще е този бюджет, градинарите отсъдиха: „Ако наистина предложат 1,5 млн. лв., просто няма смисъл“. На злополучната среща зам.- министър Вергиния Кръстена обещала, че ако бюджетът за помощта се изчерпи, а има още желаещи, той може да бъде увеличен. Сякаш още отсега не е ясно за чиновниците, че интересът е много голям.

На същата среща в земеделското министерство, на която е бил поканен и министър Румен Порожанов, който пък за пореден път е избегнал срещата с бранша, не е бил подписан и въпросният меморандум, за който споменахме в началото.

Повече от шест месеца ръководството на министерството на земеделието обещава да подпише документ, гарантиращ на производителите на плодове и зеленчуци, че ще имат пълен достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора.

„Те не би трябвало да имат право да ни отказват информация, както и ние да предоставяме всички данни. Като дойде времето за подписване на меморандума, ни казаха: „Вие се подпишете, а министърът по-късно ще се подпише. Ние решихме, че няма да подпишем едностранно меморандума и искаме министър Порожанов лично да дойде при нас, защото той никога досега не се е срещал с производители на зеленчуци и плодове“, заяви секретарят на пиперопроизводителите Георги Василев. По думите му напразни остават усилията на бранша да спре

кражбата на ДДС и фалшиви схеми за източване на евросубсидии

„В министерството на теория признават, че има хора, които крадат, и обещават, че щели да вземат някакви мерки. Ние сме им предложили около 20 мерки, но нито едно от нашите предложения не е прието. От април месец водим разговори с министерството на тази тема. В крайна сметка те представиха статистика и абсолютно безочливо заявиха, че няма никакви кражби и ние просто си въобразяваме“, обясни Василев

Ръководствата на браншовите организации в областта на зеленчукопроизводството настояха самите те да поемат контролавърху ефективността на производството, но агроведомството остави без отговор тяхното предложение.

От Националната асоциация на картофопроизводителите внесоха второ искане – агроведомството да даде отчет за

огромната разлика в размера на площите, които обработват фермерите

регистрирани в Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), и тези, които са заявили подпомагане пред фонд „Земеделие“ за производството на картофи през последните две години. През миналата година в агенцията по храните регистрираните картофопроизводители са заявили едва 39 хиляди декара с картофи. В същото време пред фонд „Земеделие“ са подадени заявления за подпомагане на производството на картофи за цели 120 хиляди декара.

Ще припомним, че производителите на картофи, за разлика от останалите зеленчукопроизводители, трябва да спазват ограничения за неразпространение на карантинни вредители. Затова от БАБХ ги наблюдават при покупката на семена и при отглеждането на картофите. Но се оказва, че Агенцията по храните не е регистрирали всички, които отглеждат картофи, а само малка част от фермерите. Така едните са строго контролирани от експертите по растителна защита, а останалите само си получават субсидията.

Според чиновниците в агроведомството огромното разминаване от 34 хиляди декара, регистрирани в БАБХ, и 120 хиляди декара, заявени за субсидии в ДФЗ, идвало от нивите с картофи, произвеждани за частно ползване. С една дума - картофите в домакинствата са над два пъти повече от тези, които се отглеждат за пазара.

Изкривеният модел на българското зеленчукопроизводство

ще продължава да бълва и още абсурди

които дори изискванията за обвързана подкрепа не може да промени, но и това си има причини. Как иначе да си обясним, че чиновниците в агроминистерството не приемат предложенията на браншовите организации да се въведат минимални прагове – на добив и доход от декар продукция, на продажни цени и др.

„Примерно може да се каже, че картофите от какъвто и сорт да са те, не могат да се продават за по-малко от 20 стотинки. Много картофопроизводители декларират, че са ги продават за 2 ст. и тогава ДДС-то е 0.004 ст., а така е много изгодно. Но ако нормалният доход е 500 лв. от дка, което е най-ниският за картофи, тогава производителят трябва да плати ДДС върху 30 ст. Но това е повече от субсидията, която ще получи. Много неща предложихме, но не ги приемат. Веднъж предлагат мерки против кражбите, но не желаят да разговарят за 2018 година. Казват какво ще правят през 2019-2020 година, а ние искаме да се върнат назад. Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев. По думите му вече трета година

чиновниците осигуряват кухи схеми за източване на европари

„Първия път с тиквите откраднаха 17 млн. лв., но никого не наказаха - нито в министерството, нито в областните земеделски служби, нито производителите, които се възползваха. Миналата година се откраднаха 8 млн. лв. от лук и моркови – никой не е наказан. Тази година 11 млн. лв. се крадат от картофи и пак твърдят, че царят е облечен. Всички виждат, че царят е гол, но в МЗХГ твърдят, че е облечен“, коментира още Василев.

В крайна сметка браншовите асоциации в сектор „Плодове и зеленчуци“ са решени да направят специална пресконференция, на която да обяснят защо няма пари за реалните производители, докато милиони изтичат в кухи схеми.

Нетърпимостта в бранша е стигнала точката на кипене, защото 2018 година се оказа фатална заради слаба реколта, фалити и недостатъчно подпомагане в сектора. Според изказвания на пиперопроизводители

от 25 години насам не са преживявали толкова неблагоприятни условия

Според браншовата асоциация има двойно намаление на площите, заети с пипер. Лошите климатични условия са друг фактор, допринасящ за ниските добиви - обилните, нестихващи дъждове и градушки. Случвало се е едно и също поле да е ударено от градушка или наводнявано от дъждове по 5 – 6 до 8 пъти през миналата година.

„Статистиката сочи, че нашите членове произвеждат над 70% от пипера в България. Тази година нашите производители изкараха не повече от 1 тон от декар, като над 30% не получиха дори 500 кг от декар, а за да са на нула, трябва да имат поне 2 тона от добив от декар.

Миналата година

над 30% от пиперопроизводителите в България фалираха

– обяви Георги Василев. Той добави, че и в земеделското министерство отчитат спад от 9% при новата реколта от пипер.

Общо земеделците се прибрали малко над 43 тона продукция. Според браншовиците са необходими спешни политики за съживяване на производството, но не виждат никакви ответни мерки.

„Можем да охарактеризираме картината като потоп – нещо, което никога не се е случвало на пиперопроизводителите досега. В момента те са в много лоша финансова кондиция. Над 20% от нашите производители не обраха нито един пипер от полетата си, а инвестициите в един декар са 2400 –2600 лв. Вярно е, че има пиперопроизводители, които достигнаха по 5-6 тона от дка, но те просто бяха пощадени от Господ“, коментира още Василев.

На 31 януари изтече срокът, в който земеделците, кандидатствали в Кампания 2018 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, трябва да подадат декларация и да докажат с документи добивите и реализацията. С нескрит интерес очакваме да разберем какви количества картофи са продадени на пазара, което се доказва с фактури. Топката сега е в полето на чиновниците, които едва ли ще си направят труда да проверяват кои са реалните данни и кои – лъжливи. Затова и от Съюза на градинарите обявиха, че ще искат информация от министерството на земеделието за количествата реализирани картофи, декларирани през 2018 г. Очакват се уникални данни, стига да станат известни за всички. А междувременно заради сгрешения модел на подпомагане зеленчукопроизводителите искат оставката на министър Румен Порожанов и обещават национални протести.

Публикувана в Бизнес

Министерският съвет прие годишните разчети за средствата от Европейския съюз, които  Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще отпусне на българските селскостопански производители за 2019 гПланирани са общо 2,99 млрд. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство. От тях 2,69 млрд. лв. са за сметка на ЕС, а 300 млн. лв. са от националния бюджет, съобщи правителствената пресслужба.

За субсидии по Първия стълб от Общата селскостопанска политика (ОСП) са определени 1,554 млрд. лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и за обвързано с производството подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и други.

По ПРСР са предвидени 985,9 млн. лв. Плащанията ще са насочени главно по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 „Родено от общностите местно развитие" (ВОМР)/ЛИДЕР.
 Също по ПРСР са заложени 274,6 млн. лв. за отпускане на финансова помощ по направленията Агроекология и климат, Биологично земеделие и Натура 2000.
 Отделно 135,5 млн. лв. са предвидени за пазарни мерки, включително за Националната програма по пчеларство, схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и други.

.

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите заяви, че предстоr да бъдат преведени малко над 600 милиона лева на земеделските стопани като базово плащане. Той уточни, че към момента ставката е 19,30 лв/декар.

„Тук не искам да се похваля с някакви пари, които са дадени, защото това е работата на самите земеделски производители и административната обработка, която е доста отговорна работа“, допълни още министър Порожанов.

По повод предстоящото изплащане на средства, беше уточнено, че 6 от схемите за обвързано подпомагане вече са платени, а 15 хиляди земеделски стопани получиха 116 млн. лв. по други две схеми.

Публикувана в Бизнес
  • Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
    • изораване;
    • дисковане;
    • подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
    • почистване и обработка с хербициди.
  • Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
  • Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
    • на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
    • на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
  • Постоянно затревени площи са::
    • Постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
    • Ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
    • Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.
Публикувана в Бизнес

 Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпредели допълнителен ресурс от 1,7 млн. лева за развъдните асоциации по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ за 2018 г.

   С отпуснатите допълнителни средства бюджетът по държавната помощ се увеличава от 5 500 000 лв. на 7 200 000 лв.

   Увеличението се налага поради факта, че заявената сума от развъдните организации за извършени дейности през 2018 г., надвишава одобрения през март тази година бюджет. Припомняме, че тогава с решение на УС на ДФЗ бяха утвърдени 5 500 000 лв. за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните.

   По линия на помощта се подпомагат до 100 % от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните. Бюджетът на помощта за периода на прилагане 2015 - 2020 г. е в размер на 35 689 883 лв.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 28

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта