Според един английски фермер
Днес земеделието е подложено на коренна промяна, но отрасълът никога не е стоял на място. Професионализмът и страстта на земеделците не се променят, но начините и методите непрекъснато еволюират. Както казва старата поговорка: "Само промяната е постоянна".
 
Браян Рейнолдс е английски фермер, който има професионален опит от почти 60 години. Ето как е видял той от първо лице, промените, които са настъпили в отрасъла.
1. Добивите
 
090419 Brian Reynolds wheat c no credit
Браян Рейнолдс инспектира реколтата през 1990
Според Рейнолдс една от най-фрапантните промени е увеличаването на добивите. През 60-е години на миналия век да получиш 5 тона пшеница от хектар се е смятало за върха на сладоледа, но днес производителите получават почти двойно на това.
 
Браян обаче е поставил британският рекорд на Гинес по добив на пшеница през 1974 г. - 10, 808 тона от хектар.
 
Учените обаче предупреждават, че ръстът в добивите се забавя и може би вече е достигнал предела си.
2. Земеделската техника
 
090419 Brian Reynolds drill c no credit
Новата сеялка за захарно цвекло на Браян през 1988 г.
Когато Браян завършил Института по земеделие в Есекс през 1968 г., той имал по една лекция всяка седмица на тема как да се използват конете в земеделието. Той си спомня, че неговите дядовци имали коне и работели с тях. По време на кариерата на Рейнолдс машините порастнали както по размери, така и в цената си.
 
През 1950 г. трактор с мощност 50 к.с. се смятал за голяма машини, а днес 300 к.с. е обичайна гледка.
3. Тежка работа
 
090419 Brian Reynolds father c no credit web
Бащата и чичото на Браян през 1950 г.
Земеделието било тежък физически труд. През 1960 г. в стопанството наемали 6 души, за да ожънат 200 дка. Днес е нормално един човек да жъне 1000 дка.
 
Механизацията е донесла много предимства, но Браян все още смята, че разликата между фермер и добър фермер е 24 часа.
4. Релси на полето
 
090419 tramlines c Tim Scrivener
Релси в пшеница
Браян е един от първите английски фермери, които отглеждат пшеница с релси на полето.
 
През 1970 г. той за първи път прочита за тази нова тогава технология и решава да опита. За целта е приспособена една сеялка  Massey 30. Когато реколтата се показала, съседите му смятали, че култерите на сеялката са блокирали.
 
Но скоро те разбрали за какво става дума и колко е полезна тази технология. Днес почти всички фермери в Англия работят с релси.
5. Бюрокрация
090419 paperwork c Tim Scrivener
Едва ли някои би спорил, че количеството на документи и регулации, на които да отговарят фермерите е нараснало драстично. Но Браян смята, че в някои области земеделието все още не е регулирано достатъчно.
Например, по отношение на здравето и безопасността на фермерите. Браян винаги казва на своите трактористи: "Може да си на 23, но се дръж като разумен възрастен".
6. Технологии
 
090419 Brian Reynolds computer c no credit
Браян пред първият си компютър, свързан с метеорологичната му станция през 1987 г.
Навлизането на новите технологии е вълнуващо. Браян се запознал с компютрите на курс за фермери в местната община през 1970 г. Компютъризирали всички данни за площите, които обработват още през 80-е години на миналия век. Рейнолдс винаги е вярвал, че технологиите помагат на земеделците.
Публикувана в Агроновини
С това тя помогна на милиони други жени
Французойките винаги са се славили с изящество и чувство за стил. А една от тях реши да внесе блясък и в тежкия фермерски труд. Така Каролайн Дево стана талисман на градчето си и помогна на милиони жени по света, страдащи от опасно заболяване.
 
19651215 collage5 1530101142 728 67b7a8bbbf 1530107370
Каролайн Дево неочаквано се превърна в знаменитост, след като закупи розов трактор Valtra N163 DU
 
Това е един от тракторите от лимитираната серия на Valtra, произведена, за да се повиши осведомеността на хората за мащабите на заболяването на рака на млечните жлези, както и за събиране на средства за борба с болестта. Само във Великобритания на всеки 10 минути се диагностицира жена с това заболяване.
 
Ето как обяснява решението си Каролайн: "Дълбоко в душата си винаги съм била малко Барби. И ето, че веднъж на изложение в Белгия видях този трактор. Разглеждах го с любопитство, но после разбрах, че той е произведен, за да помогне на милиони жени. И тогава веднага взех решението, че ще го купя".
 
19438315 collage7 1529399976 728 89538f7e50 1529924554
 
Вече 13 години Каролайн работи в семейната ферма в Рокруа, Франция
 
Тя отглежда три деца -  (Максим (10 г.), Юстин (8 г.) и едногодишната Шарлотта), обработва 85 ха земя и отглежда овце.
 
Над емблемата на трактора си тя е поставила сърчице, тъй като нейният трактор е "машина със сърце".
 
Розовото е международният цвят на организацията, поддържаща програмата за борба с онкологичните заболявания - бич на последните десетилетия. Каролайн участва в социални мероприятия, посветени на събирането на средства за създаването на лекарства против рака на млечната жлеза.
 
Производителят на трактори Valtra дарява 10 000 шведски крони от всеки продаден розов трактор за изследвания на рака на млечната жлеза, за да помогне на милиони жени по света да се излекуват.
 
Но Кералайн казва, че машината е и много практична: "Външно тракторът ми прилича на играчка, но вече оцених напълно силата му - той е много маневрен, може да тегли 5-корпусен плуг. През нощта включвам 5 ярки led светлини.
 
А освен това е много практичен - в кабината има акустична система, климатроник, киносистема и червен кожен салон. Сега децата ми гледат мултфилми, докато аз върша работата на полето".
 
19651265 collage4 1530100318 728 a5449b143e 1530107370
 
Каралайн Дево освен, че работи с розов трактор Valtra вече поставя и розов логотип на своята продукция като послание към нейните клиенти. "Моята мисия като жена фермер е не само да се грижа за реколтата, но и да отправя призив за любов и доброта", казва френската фермерка.
Публикувана в Агротехника
Пазарните аналитици предсказаха преминаването на американското земеделие към големи мащаби на производство.
 
След 20 години малко на брой аграрни стопанства ще произвеждат основното количество земеделска продукция на САЩ, каза изпълнителният директор на аналитичната компания Aimpoint Research Бретт Скиотто.
 
Това ще бъде едромащабно селско стопанство с няколко оператора, работещи на международно ниво, каза той на среща, посветена на политиката в областта на хранителните продукти, организирана от Agri-Pulse.
 
Малките фермери биха могли да преуспеят в рамките на този модел като се съсредоточат върху нишови или специализирани пазари, но средните стопанства ще претърпят крах под натиска на конкуренцията, където големите корпорации имат предимства.
 
В прогнозата си за 2040 г. Скиотто казва, че федералната подкрепа за селското стопанство на САЩ вероятно ще изчезне, а редактирането на гените ще бъде основна технология в земеделието.
 
Скиотто предсказва, че средните по размери стопанства ще имат най-големи проблеми в близко и средносрочна перспектива. Търговците ще опростят макимално своите вериги на доставки, като работят с ограничен брой големи производители, които могат да гарантират изискванията за качество и количество а продуктите. "Много малки и средни фермери ще излязат от играта", предрича Скиотто.
 
Производителите, които най-вероятно ще постигнат успех в земеделието на САЩ в бъдеще, трябва да бъдат високоефективни ръководители, разбиращи от маркетинг и умеещи бързо да се адаптират към пазара.
 
Консолидацията е постоянна и горещо обсъждана тема в американското земеделие днес. По думите на Ранди Дикхут, старши вице президент на Farmers National Co., която се занимава с продажба на земеделска земя, фермерите активно изкупуват земя, особено ако наблизо има пристанища или други пазари.

Публикувана в Агроновини
Конфликтът между германските фермери и федералното министерство на змеделието избухва поради планираното затягане на правилата за внасяне на торове. Решението е взето във връзка с масовото замърсяване на земеделски земи с нитрати и предвижда установяването на норма на торене не повече от 170 кг азотни торове на декар без значение от резултатите от почвените анализи. Документът също така въвежда строги санкции за нарушителите.
 
"Злоба, разочарование и отчаяние са налегнали германските фермери, а младите губят куража си да продължават да се занимават със земеделие", коментира Регина Селхорст, президент на фермерската асоциация  Westfälisch-Lippischen Landfrauenverband, в изказването си на протестен митинг в Мюнстер миналата седмица, където се събраха повече от 600 фермери.
 
Реките от клевети, които се изсипват въху земеделието и го обвиняват във всички възможни грехове, както и новото постановление за внасяне на торовете препълниха чашата на търпението на германските производители.
 
"На протеста има млекопроизводители, свиневъди, растениевъди, биологични и конвенционални фермери. Солидарността има ново значение в днешните сложни времена. Много поколение ние живеем и работим в нашите фермери и пазим семейните традиции. Селската култура, поддържания ландшфат, красиви ферми - това са нашите семейни предприятия. Ние сме по-малко от 2 % от населението, но поддържаме 50 на сто от територията на нашата страна красива и процъфтяваща. Кой ще поеме отговорността, ако всичко това бъде унищожено?", каза още Селхорст.
 
Неопределеността в аграрната политика и липсата на перспектива са взривоопасна комбинация, предупреждават германските фермери.
 
"Ние сме готови за промени, но агробизнесът ни трябва да остане устойчив. Ние възпитаваме фермери поколения наред. И така трябва да бъде. Изискванията, които сега се предявяват към селкото стопанство, ни откъсват от насъщните ни работа и ни лишават от сън. Направихме всичко, което обществото поиска от нас - реорганизирахме стопанствата, внедрихме научните иновации на полето и в оборите, попълваме стотици документи. И въпреки това не ни оставят на мира", каза Селхорст и настоя правителството да представи план за запазването на работните места за младите в аграрния сектор.
 
"Когато се закриват една ферма след друга, производството на хранителни продукти се изнася извън границите ни, означава ли това по-голяма хранителна безопасност за потребителите? Сега вече никой не знае какво има в чинията си, как са се отглеждали животните в някое далечно стопанство и как се е случвал кръговрата на хранителните вещества там", допълни Селхорст.
Публикувана в Бизнес

Сара Майер управлява наравно със съпруга си млечно стопанство с 550 крави, грижи се за младите телета, следи здравословното състояние на цялото стадо и отговаря за бизнесделата – репортаж на в. ”Ню Йорк таймс

Щатът Минесота в Северна Америка е известен като „Страната на десетте хиляди езера“ (на територията му от 200 000 кв. км са изброени 11 842 езера), но също и с по-прозаичното си название „Щат на хляба и маслото” (Bread and Butter State) заради развитото си селско стопанство. В Централна Минесота, на юг от някогашното прерийно селище Сок Сентър, окръг Стърнс, се намира и млечната ферма на Сара и Ник Майер с площ от 360 акра (над 1440 дка).

4. Стадото на Тара и Ник

На нежната половинка на фермерското семейство Майер посвети репортаж един от най-авторитетните американски вестници – в.”Ню Йорк таймс”, който оригинално въвежда в темата: Среща с член на кооператива от 1791 производители на мляко, които стоят зад маслото във вашия хладилник...

 Младата и амбициозна Тара Майер веднага уточнява, че недолюбва да я представят като „съпругата на фермера”, предпочита да я наричат просто „фермерката”. Чувства се равностоен управител в семейното стопанство „Майер Деъри” (Meyer Dairy), в което се отглеждат 550 млекодайни крави. Всеки ден тя и Ник стават в 4 часа сутринта за първото издояване на кравите, последвано по-късно от още две – на обяд и в 8 часа вечерта. 

"Аз отговарям за младите животни, за бебетата телета, казва Тара. – Освен това се грижа за ваксинациите за цялото ни стадо, проследявам движенията и здравословно им състояние с компютърна програма. Справям се и с финансите: фактуриране, плащане на сметки, заплати, данъци – с всичко, което е необходимо за поддържането на един успешен бизнес ".

Успешните млечни стопанства се срещат рядко напоследък

  като се има предвид, че цените на млякото остават под средните производствени разходи за последните четири години. „Изживяваме трудни времена, споделя Тара, която е израснала във ферма и притежава магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Финикс и бакалавърска степен по селскостопанска икономика от Университета на Минесота – Туин Ситиис. – Ние непрекъснато следим маржовете и как можем да бъдем по-ефективни. Трябва да работим по-усърдно и по-интелигентно."

В допълнение към фермерските си задължения Майерови отглеждат също стотици акра царевица и люцерна, за да изхранват животните си. А Тара посвещава много време за грижите за двете деца – Тайлър (9) и Мади (7), както и за социални дейности – като съветник в Агенцията за земеделски услуги на окръг Стърнс и председател на годишното събитие на окръга – „Закуска на фермата“.

3. Тара пред компютъра в къщата си

Макар да й изглежда невъобразимо някой да поставя под съмнение нейния авторитет, Тара си припомня няколко случая, в които точно това се е случвало. „Търговци спряха пред фермата и ме попитаха дали съпругът ми е наблизо и дали могат да разговарят с боса – разказва тя. – Но мисля, че нещата се подобряват, както в нашия регион, където съм заслужила уважение, така и за жените в селското стопанство.”

„Друго погрешно схващане е, че всеки американски фермер е грубоват мъж, спосивели коси, в работен гащеризон. А почти една трета от фермерите в САЩ сме жени " – уточнява младата жена.

Семейство Мейерови успява да преодолее препятствието

 което спъва много независими семейни ферми: дистрибуцията. Двойката се радва на гарантиран пазар за млякото си чрез Land O’Lakes (Земя на езерата), кооперативна компания, собственост на Майерови и на 1791 американски млекопроизводители. Това превръща фермата Meyer Dairy не само в производител, но и купувач на продуктите на компанията. И още един факт: Щатът Минесота има най-много хранителни кооперативи на глава на населението в САЩ.

"Като членове собственици на Land O’Lakes ние се възползваме от подкрепата и от методите на управление на другите фермери в кооперацията, казва стопанката на фермата. – А млякото ни пътува само шест мили до преработвателния завод на Land O’Lakes в град Мелроуз.”

Фермерското семейство Майерови произвежда 2670 галона мляко дневно (американският галон е равен прибл. на 3,8 литра – б. ред.).

Брандът Land O’Lakes, синоним на масло, принадлежи на фермерите, а не на някой масивен интернационален конгломерат. "И това е така от основаването на компанията през 1921 г. до днес – казва Анна Скуиб, старши мениджър на маркетинга в Land O’Lakes. И допълва, че

кооперацията е изградена върху 3 стълба –

 сътрудничество, взаимопомощ и находчивост. – Хубавото на нашата кооперация е, че напредъкът в технологиите, устойчивостта и хуманното отношение към животните са споделени ценности от всички собственици. В момента, когато страната ни е толкова разделена, не е необходимо нашите членове да изповядват еднакви политически убеждения, достатъчно е да се придържаме към трите стълба."

 „Кооперативната концепция е кристално чиста –продължава разсъжденията си Анна Скуиб. – Аз работя за фермерите, които отглеждат кравите, които доставят млякото за нашето масло, сирене и други млечни продукти. Лично аз имам две деца, за мен е важно да знам откъде идва храната им.”

Скуиб се присъединява към Land O’Lakes през април 2017 г. и си поставя за задача да се противопостави на погрешното схващане, че марката е част от някаква гигантска корпорация за пакетиране на стоки. И се старае да разруши още един мит – че фермерството е само мъжка професия. „В действителност в американското фермерство жените са 30 на сто” – повтаря Анна статистиката, за която спомена и Тара Майер.

За да ознаменуват тази промяна във фермерството на САЩ, както разказва Анна Скуиб, фермерки от кооператива Land O’Lakes са работили заедно с нашумялата соул певица Маги Роуз, за да пренапишат текста на популярната песен за фермерството „Старият Макдоналд” (Old MacDonald). Видеото “She-I-O,” с участието на 5 дами от кооператива се е появило в Националния ден за равенството на жената на 26 август м.г. и се е превърнало в хит.

“Непрекъснато се изумявам от нашите жени фермерки – възкликва Скуиб. – Те притежават толкова много издръжливост и смелост.”

Фермерската история на Тара Майер

 започва от град Феърбоу, Минесота, където нейните родители отглеждат млечни крави, свине и редица култури. „Израстването ми беше трудно – казва тя, припомняйки си тя строгите задължения. – Селското стопанство не е лесен начин на живот, той включва действителни отговорности” – разказва младата жена. Преди да се омъжи за Ник, Тара, с диплома за бакалавърска и магистърска степен, вече бе започнала селскостопанската си кариера в различни земеделски служби в Минесота.

Майерови въвеждат многобройни технологични подобрения в дейностите на млечната ферма, която Ник поема от родителите си през 2003 г. (Сред нововъведенията са светодиодните лампи и двигателите за изпомпване на млякото, които работят само когато е необходимо.) Фермерите засаждат покривни култури, за да фиксират хранителните вещества в почвата, и непрекъснато тестват съдържанието на водата. Хуманното отношение към животните си остава техен приоритет. „Всичко се върти около комфорта и благосъстоянието на нашите крави“, споделя стопанката.

 “Нашата ферма съществува от много дълго време и ние трябва да направим всичко по силите ни, за да я предадем в добро състояние на следващото поколение” – убедена е Тара Майер. А на въпроса дали би искала някой ден децата й да поемат управлението на фермата, майката казва: „Това трябва да бъде решение, което Тайлър и Мади ще вземат сами. – Ако те си изберат друго поприще, ОК. Надявам се, децата ми да се придържат към честна трудова етика, да са способни да решават проблемите си и в крайна сметка – да бъдат добри и почтени хора” –изповядва майчиното си кредо Тара Майер.

Публикувана в Животновъдство

Понятието е синоним на средна класа в земеделието, а у нас такава почти не се наблюдава

Ася Василева

Нашата читателка Лили Гудалова ни написа: " Не използвайте думата ФЕРМЕР, в България такова понятие няма. Има арендатори, земеделски производители, животновъди, но не и фермери. Кой притежава тук няколко хиляди декара собствена земя, прилежаща до мястото, където живее и работи? Имаше ТКЗС в селата, които притежаваха хиляди декара земя, а хората там я обработваха и отглеждаха животни в базата на същите. След реформата на земята хаосът е пълен и тези ферми и фермери са изкуствено въведено понятие,което не отговаря на неговото значение!"

Няма как да не се съгласим с Лили Гудалова, а и тя не единствената, която ни казва това. Фактите са си факти. Фермерството в България не се състоя.

Според тълковния речник на Кеймбридж, „фермер“ е човек, който притежава „ферма“ и изкарва доходите си от нея. Според същия речник „ферма“ е земеделска земя, на която се отглеждат земеделски култури и/или животни, заедно с прилежащите стопански постройки и домът на фермера, която обикновено се предава по наследство.

За първи път започнали да наричат фермери аваттюристите, които усвоявали земите на Дивия Запад в Северна Америка. И днес фермерството се асоциира с прогресивно земеделие на индивидуална основа. Но засилващият се в цял свят процес на концентрация на земята и производството води до все по-голямо разслояване на фермерите и все по-значителното навлизане на индустриалното земеделие, и за съжаление все повече фалити и изчезване на традиционните фермери. Впрочем, изчезването на средната класа, е тенденция не само в земеделието, но и в глобалната икономика.

Много страни от Източна Европа след демократичните промени изобщо не поеха по пътя на фермерството. Например, в Чехия и бившата ГДР, бившите ТКСЗ-а се превърнаха в акционерни дружества, а собствениците на земята – в акционери,които избират мениджмънта. Така земята не се разпокъса, а създаденото при социализма – не се разруши. Днес в тези и други страни оперират големи земеделски компании и те работят успешно.

У нас решихме да възприемем американската дума за фермер, но и този път само на думи. За съжаление, както и за всичко останало, у нас нямаше стратегия за създаване на такъв тип земеделие. Нямаше нито политическа воля, нито някаква информираност сред населението, що за птица е това. Малкото предприемчиви българи, който навреме разбраха, или им помогнаха да разберат, че има хляб в тази работа, изоставиха градските служби и се върнаха към земята, за голямо учудване на всички. Днес те са големи арендатори. Никой не спори, че са постигнали това с много труд и че осигуряват прехрана на цели региони, но те не са фермери в традиционния смисъл на това понятие.

Земеделците в България се разделиха на големи и малки, едва дишащи. Затова и на първите им викаме агробизнесмени, а на вторите - стопани. И двете категории заслужават уважение, дори само заради това, че обработват българската земя. Но че държавната политика в отрасъла е тотално сбъркана, никой не спори. Програми се правят на парче и не с цел да се облагодетелстсва земеделието или земеделците, а определени хора. Дългосрочна стратегия за създаване на средна класа, която да се издържа със земеделие, никога не е имало и няма да има, защото първо липсват експерти, който да я разработят, а второ със стратегия се краде трудно. В тая работата със земеделието някои станаха много богати, най-вече чиновници и консултанти, но фермери така и не се появиха. Въпреки ентусиазма, който имахме преди 25 години да ги стигаме американците. Но докато ги стигнем, нещата се промениха и там. Световната тенденция все повече изхвърля фермерството от сцената.

Три четвърти от обработваемите земеделски земи на Америка се контролират от 12% от фермите – показват данни на Министерството на земеделието на САЩ. Броят на фермите с един и повече милиона приходи нарасна над два пъти в периода от 1992 до 2015 година, докато редиците на малките стопанства с доходи от $350 000 до $999 999 се намалиха с 5%, поради нарасналата възраст на фермерите и трудните за постоянни печалби времена. В доклада си от декември м.г. изследователи от земеделското министерство прогнозират, че консолидацията ще продължи.

За финал ще оставя написаното ни от друг наш читател - Иван Даскалов: „ В цял свят тенденцията е големи корпорации да взимат все повече и повече земя. Не случайно толкова много се натиска и лобира за по-бързата разработка на самостоятелни трактори и комбайни. Средна класа няма и границата между индустриалното земеделие и малките земеделци расте. Вдигането на осигуровките двойно не е случайно. Фондовете изкупуват земята, дребните стопани масово се отказват“.

Публикувана в Бизнес

В отговор на несигурността в целия животновъден бранш, на 3 декември 2016 г. в Стара Загора дребните животновъди регистрираха своя организация

Н.с.І.ст. Йордан Малджански

Министър Десислава Танева беше първият министър от правителството на Бойко Борисов, който направи своя отчет за дейността си през изминалите две години. Докладът, така както е написан, прилича повече на отчетен доклад на банкова институция, а не на земеделско министерство. В него има само цифри - левове и проценти, които показват ръста на раздадените пари.

Явно г-жа Танева е забравила, че е министър на най-натуралното министерство, което трябва да отчита ръста на произведената аграрна продукция и степента на задоволеност на българските граждани. Това няма какда се случи, защото подведомствените й ръководители на отделните аграрни сектори поне 7 години не са направили нито един анализ или отчет за извършваните дейности.

По данни на статистиката до момента в аграрният сектор са налети 13.5 милиарда лева, но пък аграрното производство е намаляло с 25%. При млякото спадът е близо 50% от 986 хил. тона на 523 хил. тона, а производството на овче мляко катастрофално се е сринало от 80 хил. тона на 32 хил. тона, като в същото време субсидиите в животновъдството са скочили тройно. Производството на мляко продължава да пада с 1.5-2% месечно и на края на годината ние ще имаме едно намаление на количествата с още 15-20%. Това показва, че проблемът се задълбочава и се превръща в бедствие за млечният сектор в България.

Ясно е, че само с наливане на средства не се получава. Нужна е експертна намеса и смяна на модела, които да стимулира производството. Обвързаното подпомагане в животновъдството бе наложено по-скоро като репресираща мярка и не доведе до нищо друго, освен до ескалация на недоволството сред фермерите. Не ги успокоиха изказванията на агрочиновниците, че цялата криза е заради спада на цените на млякото в ЕС. Да, но там имат свръхпроизводство, а ние имаме дефицит и в това е разликата.

На практика ниските изкупни цени на млякото демотивираха хората, те престанаха да доят кравите и ги пререгистрираха като месодайни. Сега обаче ни предлагат нова схема, или т. нар. обвързано подпомагане, което гарантира суровина по 30 ст. за литър и печалби от 500-600% за преработвателите.

Има намаление и в производството на месо. В България произвеждаме едва 28 кг месо на човек и отчитаме една от най-ниските консумации сред държавите в ЕС - по 56.6 кг на човек, като това го постигаме с 207 хиляди тона внос на месо. Не можем да достигнем дори китайците, където консумират по 64 кг на човек.

Всичко това показва, че сега прилаганият модел на подпомагане на животновъдството не работи и трябва по най-бързия начин да се промени, за да се гарантира изхранването на нацията и спасяване на българските села.

Не отричаме, че проблемът съществува и в останалите страни в ЕС. Това коментирахме с д-р Мануел Дел Розо Рамос във Враца, където се проведе среща с фермерите от региона. Д-р Рамос е представител на ЕК в Европарламента и е директор на сектор „Производство на месо от овце и кози“. Той съобщи, че има доста гъвкави схеми на подпомагане, дори за региони, които са доста изостанали като нашите в Северозападна България или пък планинските райони, които нямат друг поминък.

От нас, българските животновъди, се иска да направим предложения и да настояваме, защото пари има. Едиственото нещо, което ни спъва това е начинът на достъп до субсидиите. Затова трябва да направим стройна организация на дребните животновъди, за да сме представени и да контактуваме дори директно с Брюксел. Споделям това с вас, за да разберете колко сме лъгани и грабени досега. Сега е моментът да го разберем и да се организираме, защото парите свършват и е крайно време да отидат при правилните хора.

В отговор на тези нерешени проблеми и несигурността за целия животновъден бранш, на 3 декември 2016 г. в Стара Загора дребните животновъди регистрираха своя браншова организация. На срещата присъства и представител на Националното сдружение за малкия и среден бизнес(НСМСБ). Предвижда се новата браншова организация скоро да стане асоцииран член на НСМСБ. Чрез тази работодателска организация дребните фермери ще могат да участват с експерти във всички консултативни съвети на бранша.

Публикувана в Животновъдство

Докато в Обединеното кралство жътвата вече привърши, в Австралия и Нова Зеландия тепърва започва. Британският фермер Бен Харисън разказва за преживяванията си пред сп. Farmers Weekly

Австралия е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент. Наричат я Шестия континент, а също и Долната земя, защото е разположена изцяло в Южното полукълбо. Британски фермери са опитвали шанса си за работа в Австралия и Нова Зеландия – страни, които са в състава на Общността на нациите (Британската общност), оглавявана от Великобритания. Сред тях е и Бен Харисън, който в момента е мениджър на машинен бизнес и управление на земите в EnglandFarmers. Той разказва за работата си в двете далечни страни и дава съвети за стъпките и изискванията за намиране на работа в тях.

Бен Харисън решава да кандидатства за работа в Нова Зеландия, след като е окуражен от новозеландците, които работят заедно с него във ферма за лук в Норфолк, Източна Англия. Той успява да си осигури редица постове в Австралия и Нова Зеландия и след известно колебание кой път да поеме, през 2010 г. заминава за Нова Зеландия. Първата му работа там е на Южния остров (един от двата големи острова на страната) в картофена ферма с надница 20 новозеландски долара на час. След това се отправя към Пърт в Австралия, където работи в семейна ферма с 2 хиляди глави добитък и 10 хиляди акра обработваема земя. “Макар че условията бяха приемливи, в случаите когато водата в резервоарите беше малко, не можехме да се къпем, за да има достатъчно вода за добитъка,” споделя Харисън. Той работи и в компания, която копае злато, където условията са много сурови, но заплащането си заслужава изпитанията.

През 2012 г. Бен отново се завръща в Австралия за жътвата в един малък град, наречен Турауиина, където работи със седем комбайна. “Това беше едновременно най-добрият и най-лошият ми фермерски опит досега. Жънехме, докато можем и докато времето позволяваше, спяхме в стари овчарски колиби или в самите хедъри. Хедърите бяха по-добрият избор, имайки предвид броя на змиите по колибите” – спомня си англичанинът. Тъй като пропуска да се договори за заплащането предварително, този път получава незадоволителните 20 долара на кош.

Харисън горещо препоръчва работата в Долната земя, защото и самият процес по кандидатстването е много директен и бърз. Фейсбук също е добър начин да се получи информация през форуми, както и да се наберат контакти на по-добрите ферми и тяхното заплащане.

Процесът за кандидатстване е много прост за британските граждани, тъй като визата се получава онлайн в рамките на 24 часа. След като вече си на място и успееш да си заработиш определен брой работни дни, според австралийското законодателство получаваш виза и за следващата година. Харисън препоръчва да се регистрирате и в сайта Gumtree, чрез който си е намерил следващата работа в съседна ферма. Човек не може и да предположи колко огромна е Австралия, ако не е бил там. Най-голямата площ, ожъната наведнъж от Бен и екипа му, е била две хиляди акра. Но интересното е, че това се е случило без GPS. Понякога са минус и прекалено големите разстояния, тъй като ти се налага да шофираш по 90 мили, за да намериш обхват. “Веднъж един рейнджър ме посъветва, че в случай на ухапване от змия, е добре да се обадя веднага вкъщи по сателитния телефон, защото може да не стигна до болницата,” казва Харисън.

Съвети при търсене на работа

Ето няколко съвета при търсене на работа в Австралия и Нова Зеландия според 2WorkinOz (www.2workinoz.com.au), което е агенция за набиране на работници в селското стопанство:

  • Преценетe добре времето, в което си търсите работа – не търсете по средата на сезона или между сезоните. Добре е да започнете поне 2 седмици преди началото на работния сезон.

  • Бъдете готови да започнете на средната надница и да получите повишение, след като сте доказали качествата си. Ако имате прекалено завишени изисквания преди да сте се доказали, това може да разочарова работодателите.

  • Носете си три чифта работни дрехи според сезона.

  • Искайте съвет директно от работодателя за екипировката, която ви е нужна за съответната ферма и работа. Имате ли нужда от обувки, подсилени със стомана, бутилки за вода и т.н.

  • Проверете предварително условията на живот. Добра идея е да имате собствено спално бельо, спален чувал.

  • Добре е, преди да приемете работата, да проведете интервю по Скайп.

  • Ако потърсите услугите на агенция, ще имате повече варианти и предложения.

  • Не отхвърляйте възможността за работа в по-малки ферми, които дават възможност да обогатите опита си в различни сфери и да придобиете нови умения. Работата в големите ферми е по-еднообразна.

Публикувана в Бизнес
  • Секторът има с какво да се похвали: продажбите на органични продукти във Великобритания за 2015 г. бележат растеж от 4,9%, което е третото най-голямо оживление на пазара за година

Органичното земеделие може да е намаляло през последните години, но според фермерите сeкторът все пак има с какво да се похвали. Търговците, не разполагащи с достатъчно средства, се отказаха от закупуването на органично месо, мляко и зеленчуци, за да могат да спестят пари.

Отражението на тази практика се прояви веднага. Продажбите на органични продукти – храна, напитки и други, паднаха с 12,9% през 2009 година, в сравнение с рекордно високите си нива през предходните години от 2 милиарда британски лири на година. Не закъсняха и последствията при земята, стопанисвана по органичен начин. Нейният размер намалява и това продължава и до днес.

Според последния доклад на Министерството на околната среда, храните и селските райони(Defra – Department for Environment, Food and Rural Affairs) от май т.г., отнасящ се до органичното земеделие, размерът на земята във Великобритания, която се стопанисва по органичен начин, е 5 484 000 дка за 2014 г.

Това означава, че от 2008 г., когато тази земя достига най-голямата си площ от 7435 000 дка, площта на органично стопанисваната земя, включително тази, която е в период на промяна към органично стопанисване, е паднала с почти 30%.

Въпреки че основната тенденция е към намаляване, представители на сектора споделят, че положението не е толкова драматично и

съществуват признаци на оживление на пазара

за органични продукти.

Стивън Джейкъбс, мениджър бизнесразвитие в британския орган за органична сертификация „Органични фермери и производители“, изтъква, че площта на земята в процес на промяна към органично стопанисване, изразена в процес от цялата площ органична земя, се покачва бавно от 3,59% за 2014 г. до 3,95% за 2015г.

  • За мен в този доклад могат да бъдат открити много позитивни тенденции – казва Джейкъбс. – За да стане една земя органична, са необходими около две години, така че ако има макар минимален растеж на площта на земя в процес на промяна, това значи, че вярата в подобен тип земеделие се възвръща.

Това е първото покачване на площта на земята в преход от 2007 г. насам според статистиката на Defra. Имайки предвид, че 2007 година на практика съвпада с началото на рецесията, за много хора това значи, че кризата е останала зад нас.

  • Трудно е да се каже дали това е началото на промяната и дали вече сме преминали през тази рецесия, тъй за превръщането на земята в преход в органично стопанисвана, са необходими две години на. Това все още не е отразено в статистиката за цялостния органичен статус, но все пак е окуражаващо.

Продажби на органични продукти

По време на пика на органичното земеделие площта на земята във Великобритания, стопанисвана по органичен начин, достигна 1 594 400 дка, а тази на земята в преход – 1 491 000 дка. Размерът и на едната, и на другата площ започва да намалява, тъй като рецесията започва да засяга пряко покупателните възможности на потребителите. Тогава падат и продажбите на органични продукти.

Асоциацията за почвите посочва в годишния си „Доклад за пазарите за органични продукти 2015 г.“ , че със спада в продажбите на органични продукти е приключено

Продажбите на органични продукти в супермаркетите, включващи много малък процент на нехранителни продукти, се увеличават за 2015 г. с 3,2% и достигат 1,35 милиарда британски лири. Пазарът на независимите търговци на органични продукти пък нараства със 7,5%, достигайки 308 милиона британски лири.

Наблюдава се значително силен растеж в органичния кетъринг и търговията с органично месо и зеленчуци.

Според „Органични фермери и производители“ голяма част от растежа за 2015 г. може да се отдаде на завръщането по рафтовете на магазините на органичните продукти, които бяха заменени със стоки с намалена цена по време на рецесията.

  • Това, на което станахме свидетели през последните две-три години, е, че търсенето на органични продукти и продажбите на фирми като „Лидл” и „Алди” са се покачили доста драматично – казва господин Джейкъбс. – Сега ясно се вижда тенденцията за завръщане на органичните продукти. Освен това виждаме и увеличаване на площта на земите в преход към органично стопанисване. Ясно е, че производителите на храна вярват, че пазарът за органични продукти ще порасне достатъчно, че да посрещне нарастващото търсене.

Изглежда, че органичното се завръща

Лиз Боус, ръководител на Асоциацията за почвите, е съгласна, че има добра причина да се вярва, че растежът ще бъде устойчив в дългосрочен план. Тя обаче се опасява, че нарастващият пазар няма да бъде последван от растеж и в британското предлагане.

  • Имайки предвид всички познати предимства на органичното земеделие, свързани както с икономиката, така и с околната среда: по-ниски разходи, по-малко заеми, премии към цените, а също и по-доброто влияние върху дивите животни и почвите – е изненадващо, че фермерите във Великобритания не отговарят по-бързо на нарастващото търсене – казва Лиз Боус. – Съществуват конкурентни предимства в органичното млекопроизводство и зърнопроизводство в сравнение с неорганичните такива. Освен това във Великобритания има добри пазари за органични зърнени продукти, най-вече предназначените за производство на хляб.

Данни от проучване на земеделието в Англия и Уелс, анализирани от Органичния проучвателен център и от Асоциацията за почвите, показват, че средното финансовото представяне на органичните ферми е по-добро от това на неорганичните за периода 2006-2015 г.

  • Съществуваше средногодишно предимство за този период от 28 – 68 британски лири на хектар в полза на органичните фермери. С добри цени, стабилни подкрепящи плащания и здравословно търсене бъдещето пред органичното земеделие изглежда позитивно.

Подкрепа и частично финансиране

Според Джейкъбс въпреки доказаните предимства на органичното земеделие, правителствената подкрепа под формата на схеми за стопанисване и частично финансирани от Европейския съюз са от основно значение за възстановяването на сектора.

  • Органичното земеделие не може да бъде включено просто с един бутон. Фермерите имат нужда от помощ, за да преминат през първите години на преход, докато свикнат с органичния начин на земеделие като практика. През това време те не получават премии за органично производство. Имайки предвид настроенията на пазара, преминаването към органично земеделие е много трудно. Това на практика представлява допълнителен риск. По тази причина фермерите имат нужда от подкрепа.

Някои английски фермери използват схемата за навлизане на пазара за органични продукти – част от предишната Програма за развитие на селските региони, а също и схемите за стопанисване на селските региони. Въпреки това подкрепата в целия сектор на земеделието, включително и органичното земеделие, според господин Джейкъбс е била намалена.

  • От опита ни, свързан с храните и фермерството в други части на Европа, стана ясно, че увеличаващата се правителствена подкрепа подпомага растежа на селскостопанската икономика, осигурявайки по-сигурен бизнес и повече възможности за работа. Във време, когато храните и здравето са следени отблизо и цените на суровините падат, глобалната подкрепа за качествените храни, произведени в националното стопанство, си струва да продължи. Това производство трябва да бъде стимулирано – добавя той.

Напускането на Великобритания на Европейския съюз също повдига редица въпроси

  • Със сигурност мога да кажа, че ние се притесняваме. Напускането на Европейския съюз може да доведе до редица предизвикателства и рискове. Това се отнася до голяма степен за цялото земеделието и за органичното земеделие в частност, като част от него. Независимо дали ще останем в ЕС, или ще го напуснем, бихме желали да видим определена сигурност, дадена ни от Дефра, че националното ни производство на земеделски продукти ще продължи да бъде стимулирано.

За колко време се получава сертификация за органично производство?

  • Две години на земята трябва да се пускат на паша преживни животни и да се коси веднъж годишно.

  • Дванадесет месеца, в които да се отглежда трева за свине и птици, при положение че през предходната година на земята не са били прилагани забранени вещества.

  • Три години, през които се прилагат плодове от овошки и грозде.

ОТ ПЪРВА РЪКА

Защо не се поучите от положителния опит?

Този въпрос задава към колегите си фермерът Джон Пауси, който е убеден, че органичното земеделие дава по-добра възвращаемост

Джон Пауси от Съфолк започва да се занимава с органично земеделие още през 1999. Той успява да сертифицира площите едва през 2007 г.

Сега фермерът стопанисва площ от 6450 дка земя, предназначена за зърнени култури. Той произвежда органични пшеница, ечемик, овес, фасул, киноа. Освен това Джон Пауси се грижи за стадо от 500 овце от породата Ромни от Нова Зеландия. Наел е 6500 дка земя, която също стопанисва по принципите на органичното земеделие.

Джон Пауси опровергава тенденциите, изложени в последното изследване на Defra – той увеличава стопанисваните от него площ с 4000 дка за последните 18 месеца.

Имайки предвид възможностите пред органичното земеделие, фермерът се изненадва, че повече конвенционални ферми не са пристъпили към промяна.

  • Съществуват две събития, засягащи прехода към органично производство. Тази година и двете бяха отменени поради липса на подкрепа и интерес – споделя той. – Намирам този факт за потресаващ. Например ние внасяме 70% от органичната храна, която даваме на животните си.

Фермерът твърди, че конвенционалните фермери трябва да се заинтересуват от модела за органично производство, приложен от самия него, както и от негови колеги, за да видят истинските ползи от прехода към органично земеделие.

  • Когато се противопоставяме на конвенционалните фермери в търгове за управление, обикновено изтъкваме тази липса на интерес. Освен това трябва да се вземе предвид фактът, че работният капитал в една органична ферма е значително по-нисък – казва той. – Когато отчетете и това, че получавате 300 лири за декар, за да поддържате своята органична земя, може със сигурност да твърдите, че възвращаемостта за органичните фермери е по-висока. Трябва да започнем да говорим на висок глас за финансовия потенциал на органичното земеделие – добавя фермерът. 

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта