През по-голямата част от изминалия седмичен период (06-12. 2019 г.) цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ се плъзгаха в низходяща посока. Посоката на ценовото развитие се диктуваше от борсата в Чикаго. Фючърсните котировки на пшеницата там бяха депресирани от „изобилното предлагане на зърно в глобален мащаб”, разочароващите резултати от американския износ и от по-изразеното понижение на цените на соята в Щатите.

На 10 декември Министерството на земеделието на САЩ публикува редовния си месечен доклад за състоянието на баланса на зърнените храни през 2019/20 г. За изненада за повечето търговци промените в балансите на основните зърнени култури се оказаха минимални в сравнение с ноемврийските данни. Все пак сред малкото коригирани параметри търговците откриха негативен за ценовото развитие знак – поредното увеличение на оценките за добивите от пшеница в ЕС и Русия. В сравнение с числата отпреди един месец летвите са вдигнати с по 500 хил. тона – до 153,50 млн.т и 74,50 млн.т (136,86 млн.т и 71,69 млн.т съответно през 2018/19 г.).

Силно влияние върху цените в САЩ, с рикошет върху котировките в Европа, оказа сагата с преговорите между Китай и САЩ. Преди десетина дни американският президент заяви, че търговското споразумение с Китай може да изчака, докато минат президентските избори в САЩ през ноември 2020 г. Това изказване на американския президент в значителна степен допринесе за срива на борсовите и експортните котировки. На 11 декември цената на меката зимна пшеница ерозира в Чикаго до $190/т, а царевицата – до $146/т за товарене през март. В четвъртък, 12 декември Тръмп отново „изправи на нокти” участниците в зърнената търговия, но този път изказването му беше със силен позитивен потенциал. Американският президент оповести, че Съединените щати са "много близо до финализирането на търговска сделка с Китай, а Wall Street Journal коментира, че преговарящите от страна на САЩ дори намекнаха за редуциране на съществуващите митнически тарифи. Последва вълна от покупки на фючърсни контракти и на 12.12. пшеницата затвори в Чикаго на равнище $195/т за тон, а царевицата –около $149/т, които нива плътно доближават стойностите от същия период на 2018 г. ($194/ти $152/т – 12.12.18 г.). Динамичните промени в Щатите повлияха за колебливото развитие на цените на хлебното и фуражното зърно на Стария континент,но ценовите отклонения в Европа бяха ограничени. В крайна сметка, в края на седмицата мелничарската пшеница в Париж се върна към нивата от края на предходния период- ЕUR 183/т за тон. Същото направи и френската царевица, която на 12 декември се търгуваше в Париж по EUR164,50/т.

Стабилизиращо влияние на цените в Европа оказаха резултатите от последния египетски търг за внос на мелничарска пшеница - 355 хил. тона за доставка 5-15 февруари 2020 г. при средна цена $222,44 /т FOB или $238,19 /т CFR, коeто с 2,25 $/т над нивото от предишната тръжна процедура.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Русия

ADM

223.00

15,35

238,35

60 000

Русия

Posco

223,91

14,49

238,40

60 000

Украйна

Nibulon

222,50

14,97

237,47

60 000

Румъния

Ameropa

224,70

13,55

238,25

120 000

Франция

Glencore

220,30

18,04

238,34

Въпреки рекордните добиви в Русия(14,5 млн.т) и Украйна (15,5 млн.т) цените на слънчогледовото семе и слънчогледовото масло в ЕС продължиха да се катерят нагоре. В рамките на седмичния период маслодайната култура поскъпна на френския пазар с 5 евро – до EUR 340/ т СРТ Saint-Nazaire(EUR 305/т през същия период на 2018 г). С 10 долара скочи и експортната цена на слънчогледа в Украйна – до $340FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Представителят на компанията за Североизточна България – Владимир Аврамов, запознава нашите читатели с акцентите в портфолиото за 2020 година

Интервю на Петър Кръстев
В края на 2019-а екипът на CORTEVA Agriscience™ представи продуктите от портфолиото си за предстоящия сезон на поредица от срещи със земеделски производители. Акцент на тези срещи бе запознаването на партньорите и клиентите на компанията с новите хибриди царевица и слънчоглед, както и с предлаганите цялостни растително-защитни решения за опазване на културите от плевели, болести и неприятели.
В презентациите си специалистите на CORTEVA Agriscience обърнаха специално внимание и на продуктите за растителна защита, които ще се появат в близките няколко години на пазара в България. Стана ясно, че с новите продукти компанията ще предостави на земеделските производители решения на проблеми, които на този етап са трудно контролирани на полето.
За повече информация за растително-защитните продукти на CORTEVA Agriscience™ се обърнахме към агронома Владимир Аврамов – регионален представител на компанията за Североизточна България.
- Г-н Аврамов, CORTEVA Agriscience ще предложи в най-скоро време на земеделците в България ново активно вещество в сегмента хербициди. Какво е характерно за него?
- Това е активното вещество Арилекс – хербицид, който в бъдеще ще представим при различни видове култури. С приложението му в зърнено-житни култури ще постигнем нов стандарт за контрол на широколистните плевели.
- Разбрахме, че Арилекс ще може да се прилага при широк спектър от земеделски култури. Къде по-конкретно?
- Арилекс ще намери приложение и при културата рапица. Хербицидът ще контролира изключително широк спектър от широколистни плевели при конвенционална рапица, включително дивия синап, който създава най-големия проблем при тази маслодайна култура. Работим и по приложението на този хербицид при конвенционален слънчоглед срещу широколистни плевели, от което голяма част от земеделците у нас имат нужда. Така че в близко бъдеще ще можем да предоставим решение и в тази култура.
- В краткосрочен план върху какво акцентирахте при анонсирането на растително-защитните продукти от порфолиоти ви за сезон 2020?
- Основен акцент в срещите ни със земеделците беше и продуктовото портфолио, което CORTEVA Agriscience™ ще представя през сезон 2020, така че всеки земеделски производител да има възможност да избере на какво да заложи. Обърнахме внимание на нашето пакетно предложение в житни култури. Това е комбинацията на фунгицида Алегро® с хербицида Дерби® Супер Едно. Този пакет, от една страна, дава изключително добър контрол върху широколистните плевели, а от друга, съдържащият се в него фунгицид е с много сериозен потенциал. Алегро контролира икономически важните болести, като има не само фунгициден ефект, но и силно изразен физиологичен ефект, който оказва пряко позитивно влияние върху добива. Този пакет е за 150 декара. Пакетното ни предложение е на много по-добра цена, като ние не правим никакъв компромис върху дозата – и двата продукта са в нормалните си дози, при които са регистрирани в България.
- Имате ли нов продукт в зърнено-житните култури?
- Да, при представяне на портфолиото ни в зърнено-житните култури обърнахме внимание и на продукта Корело® Дуо. Това е хербицид за приложение в пшеница за контрол на житни и широлистни плевели, с който стартирахме тази година. Земеделците, които заложиха на него, останаха много доволни, защото продуктът работи много добре и е на изключително добра цена.
- Освен при пшеницата, имате ли пакетни предложения и за пролетните култури през 2020 година?
- В културата царевица представихме двете си промоционални предложения за 2020 г. Едното е комбинацията на хербицида Виктус® ОД– типичен балурицид за контрол на житните плевели, с продукта Мустанг® – за професионалисти, които знаят какво искат и на какво да заложат. Вторият ни пакет е комбинацията на Виктус с новото ни предложение Кабадекс™ Екстра като хербицид за контрол на широколистни плевели при царевицата. Получените през тази година резултати бяха много добри, така че тези два пакета ефективно ще решат проблема с плевелите в царевица.
- Какви други решения ще предложите в царевица?
- Заслужават внимание и комбинираните ни продукти за контрол на житни и широколистни плевели. Такъв е хербицидът Принципал™ Плюс, който е от доста години на пазара в България. Продуктът е с категоричен ефект при проблемно заплевеляване с комбиниран спектър от плевели – житни и широколистни. Другото ни решение е Старане™ Голд, което е познато в житни култури, но не толкова в царевицата. Така че имаме цял набор от решения за проблеми при царевицата.
- Какво предлагате за борба с плевелите при слънчогледа?
- Прои слънчогледа оставаме с нашето предложение – хербицида Express, технология, която е добре известна и широко практикувана. Неслучайно маркетинговият пазарен дял в България е изключително висок. Причината е, че имаме най-добрите хибриди и най-добрия хербицид за контрол на широколистни плевели и в тази култура.
- Какво ще пожелаете на земеделците за следващия сезон?
- Пожелавам на нашите клиенти – земеделците, успешен сезон и добри резултати, за достигането на които работим активно и ние!

Публикувана в Растениевъдство

За разлика от предходните години спокойното развитие на международните зърнени пазара тази година беше нарушено още преди деня за помилването на пуйките (Деня на благодарността в САЩ - 28 ноември 2019 г.). На 22-25 ноември котировките на меката зимна пшеница на борсата в Чикаго се покачиха с 8-9 долара – до $195/т.

Вълната от покупки на най-голямата зърнена борса в света беше провокирана от информациите за сушата в Австралия, поройните дъждове в Аржентина и редуцирането на площите в САЩ. Спекулантите продължиха да „купуват пазара” и по време на кратката сесия в петък и на 29 ноември успяха да качат цената на пшеницата в Чикаго до най-високото равнище от юни 2019 г. насам – $202,08 /т.

Според повечето анализатори за подобно рязко отклонение на цените във възходяща посока липсваше реална подкрепа от страна на фундаменталните фактори и на 3 декември последва „фиксирането на печалбите”- продажба на закупени на значително по-ниски цени контракти (long liquidation) и връщането на пазара към по-ниските стойности.

В крайна сметка декемврийският контракт пшеница завърши сeдмичния период в Чикаго на равнище $192,45 /т ($189,05 /т - 5.12.18 г.). Резките ценови колебания в Чикаго рефлектираха и за увеличен волаталитет на пазарите на Стария континент. На 3 декември котировките на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изкачиха до най-високите стойности от 5 месеца насам - EUR187,75/т. Ала ценовото рали не продължи дълго и на 5 декември Париж затвори на равнище около EUR184,00/т.

По-инертният експортен пазар обаче запази по-високите стойности. На 5 декември френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ от Руан по EUR187/т FOB, а немското мелничарско зърно мин. 12,5% протеин се котираше по EUR 187-192/т СРТ Хамбург и EUR 197-203/т FOB Балтийско море(EUR206/т ФОБ Руан; EUR 204/т СРТ Хамбург;EUR 210/т FOB Балтийско море – 5.12.18 г.).

Търговците коментират, че през близките дни вероятно и експортните котировки ще коригират леко надолу предвид все още високото ниво на предлагане на пшеница от черноморския регион. Освен това и аржентинското хлебно зърно от новата реколта вече се появи на пазара. Разочароващи за европейските експортьори се оказаха и резултатите от последния египетски търг.

На 3 декември 2019 г. Египетската държавна агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона руска мелничарска пшеница с доставка 21-31 януари при средна цена от $221,9/т FOB или $235,94/т CFR,

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Русия

Glencore

221,49

13,68

235,17

120 000

Русия

Solaris

222,00

13,93

235,93

120 000

Русия

Grain Export

222,00

14,30

236,30

Успешното класиране рефлектира за възстановяване на цените на руската пшеница12,5% протеин от $206-208/т до $210-212FOB ($228FOB – 5.12.18 г.).

Въпреки динамичното развитие на пазара на пшеницата при фуражното зърно липсваха значими промени. На 5 декември януарският контракт царевица се търгуваше на борсата в Париж по около EUR165/т, в сравнение с EUR165,75 на 28.11.19 г. и EUR174,50/т на 5.12.18 г. Фобните котировки на френската царевица през изминалите седем дни зациклиха на равнище EUR166-168/т (EUR176-1804512.18 г.). Непроменена остана и експортната цена на царевицата на украинския пазар – $167-169/т FOB черноморско пристанище ($175-180/т FOB – 5.12.18 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Разработват се практики за решаване на проблемите на стопаните с царевични и картофени ниви в полупланинските местности, близо до гори

Агр. Петър Кръстев

Известно е, че земеделските стопани, които упражняват земеделие на по-голяма надморска височина в припланинските и полупланински райони до гористи местности, срещат сериозни трудности, които сами не могат да решат. От една страна, става въпрос за набезите от диви животни, които опустошават картофените и царевичните ниви в тези райони и трудно могат да се вземат ефикасни мерки. Другата трудност е, че не е лесно да се намерят хибриди царевица, подходящи за отглеждане при голяма надморска височина.

С решаването на тази трудна задача се е заел д-р ЖЕЛЮ АВРАМОВ – от катедра Растителна защита в Лесотехническия университет (ЛТУ), който със съдействието на ловни дружинки от ЛРД Сливница и ЛРД Батак експериментира методи за опазване на посевите от диви прасета. С помощта на фирма Пионер Семена България, са осигурени подходящи хибриди царевица за експеримента. Специалистът, който отговорно е приел да сътрудничи в благородната кауза на д-р Аврамов за решение на проблема, е СНЕЖАНА ПРОДАНОВА,регионален агроном за CORTEVA Agriscience. Резултатите от проведените опити ще бъдат обобщени и предоставени за ползване на нуждаещите се земеделски производители.

Според д-р Аврамов два са основните фактори, които определят специфичните условия на земеделие в полупланинските райони, отглеждащи царевица: голямата надморска височина на площите и наличието на диви животни. Решението на първия от тях е в намиране на правилния хибрид царевица, който би могъл да се развива нормално в специфичните условия и да даде добра реколта (от зърно или за силаж). Другият фактор в тези райони са дивите животни, тъй като масивите са в непосредствена близост до горските масиви.

От разговора с д-р Аврамов разбрахме, че в експеримента са включени и студенти от ЛТУ, които на базата на опитите и резултатите са защитили дипломни работии се подготвят съвместни публикации с препоръки. Проучванията в тази област са много оскъдни, което всъщност е провокирало изследванията на младите хора. Нямаме описани динамиката на животните, които посещават земеделските посеви, повече информация има за повредите от зайци и дребни бозайници в овощни градини, поясни преподавателят. Екипът на д-р Аврамов за пръв път е описал повредите от диви животни при царевица и картофи в тези полупланински земеделски райони.

За да има експеримента представителна извадка, в двата района – на Батак и с. Василовци, общ. Драгоман, Софийска област, са използвани ловни камери, с които е заснемано движението на всички животни. Направена е статистика и са подбрани само тези, които имат най-чести посещения пред камерите, поставени на 200-300 метра от посевите, където са и хранилките за дивите животни. В резултат на тези наблюдения е направена статистика на 4-те или 5-те вида, които нанасят най-големи щети. Косвено е изведено съждението, че повредите са нанесени именно от тези животни, които най-често се явяват пред камерите. В района на Батак освен диви прасета са заснети благородни елени и мечка, а в района на с. Василовци са заснети язовци, която редовно посещавали хранилките с царевица.

Д-р Аврамов беше любезен да даде интервю за нашия вестник с презумпцията потърпевшите земеделци да получат актуална информация.

-         Д-р Аврамов, какви са конкретните проблеми, които искате да решите на земеделските производители от полупланинските райони и по какъв начин ще го постигнете?

-         Първият проблем, с който се срещаме, е надморската височина – над 750 метра, както например е районът на Драгоман в който се произвежда царевица за зърно и силаж. В случая трябва да подберем правилните хибриди царевица. Това можем да постигнем само благодарение на упътванията и препоръките на фирмите, като се вземат предвид всички абиотични фактори, характерни за дадения район – надморска височина, температури, валежи и др.

-         Каква е ролята на ловните дружинки в експеримента?

-         Ловната дружинка помогна за създаването на дивечови ниви, предназначени специално за изхранването на онези диви прасета, които мигрират. Тъй като нашият регион (Драгоман) е подбалкански, просто използваме възможността да задържим животните в него и така съчетаваме полезното с приятното. Очевидци могат да ви разкажат какво означава „вършеене“ на нива от диви прасета, но за съжаление, няма точно описание на т.нар. повреди, или по-точно щети на селскостопанската продукция.

-         Освен в търсене на подходящи хибриди царевица, какво друго експериментирате?

-         Бих могъл да се похваля, че в рамките на две години направихме опит с използване на репеленти срещу диви животни. Резултатите са много добри и може да се препоръчат на селскостопанските производители за райони, където има проблеми с дивеча. Тези репеленти са регистрирани в Българскатаагенция по безопасност на храните и са налични на пазара. През първата година в района на с. Василовци без прилагане на репеленти унищожаването на царевичния посев беше 92%. През втората година отчетените резултати показаха вреда до 10% спрямо общия брой. Опити с картофи и царевица изведохме до Батак, където тези две култури са най-уязвими към дивеч и по-точно към дивите прасета.

Публикувана в Бизнес

Сравнително спокойният тон в развитието на международните зърнени пазари беше нарушен в началото на изминалия седмичен период (22-28.11.19 г.) от рязкото и до голяма степен спекулативно покачване на цените на пшеницата в Щатите. На 22-25 ноември котировките на меката червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се покачиха с 8-9 долара – до $195/т. Вълна от спекулативни покупки беше предизвикано от поредното разиграване на климатичната карта преди дългия празничен период - Деня на благодарността в САЩ. Неблагоприятните агрометеорологични условия в Австралия и Аржентина, а също така и поройните дъждове в обширните територии на Европа бяха основните фактори, провокирали събуждане на спекулативния интерес.

Ценовото рали отвъд Океана се отрази здравословно и върху житните котировки на Стария континент. Мелничарската пшеница поскъпна на борсата в Париж с 4 евро – до EUR183,25/ т за доставка през м. декември. Средно с 3-5 евро се покачиха и експортните котировки в Западна Европа. На 28-29 ноември френска мелничарска пшеница вече се предлагаше за износ по EUR186-187FOB, а немското мелничарско зърно мин. 12,5% протеин се котираше за износ по EUR 184-189/т СРТ Хамбург и EUR 194-198/тFOB Балтийско море. (EUR204/т ФОБ Руан; EUR 200/т СРТ Хамбург;EUR 205/тFOB Балтийскоморе – 20.11.18 г.). Сред реализираните през миналата седмица сделки за отбелязване е продажбата на 60 хил.тона пшеница 11% протеин на Йордания по 239,3CFR Акаба.

Търговците коментират, че напоследък се наблюдава задържане на продажбите на пшеница от страна на производителите, провокирано от позитивната динамика на износа – 10,77 млн.т от началото на сезона досега, а това е с 59 на сто повече отколкото през същия период на 2018 г. За твърдия тон в развитието на пазара допринасят и информациите за подготовката на стачка на европейските железничари.

Повишение на цените средно с 2 долара през миналата седмица наблюдавахме и на руския и на украинския пазар – до $207-210FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин ($217-225/т FOB – 29.11.19 г.).

Позитивно ценово развитие наблюдавахме през миналата седмица и на пазара за фуражно зърно в Европа. Цената на януарския контракт царевица на борсата в Париж се покачи от EUR164/т на EUR166/т, а на база FOB Рейн/Бордо – до EUR168-169/т (EUR176-180 – 29.11.18 г.). Експортната цена на царевицата на украинския пазар остана непроменена – $167-169/т FOB черноморско пристанище ($166/т FOB – 29.11.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Растениевъдство

Във всички региони на страната високопродуктивната генетика доказа превъзходството си над конкурентите

Агр. Петър Кръстев

В края на стопанската 2019-а може да се направи оценка на реалната картина, която съпътстваше царевичното производство. Не за всички, които се занимават с растениевъдство, тя беше благосклонна, още повече за производителите на царевица. Условията, при които се развиваше културата на различните места в страната, бяха изключително разнообразни, но преобладаваха неравномерните и ненавременните валежи. За да получим максимално достоверна информация къде и как се представиха царевичните хибриди на Пионер, разговаряхме с ИВАН КОСТАДИНОВ, търговски мениджър Corteva Agriscience™, България.

-         Г-н Костадинов, на демополето PORTFOLIO Farm 2019 в Равно поле от слънчогледовите хибриди на Пионер бяха получени много добри резултати – от 400 до 512 кг/дка. Може ли да се очакват добри добиви и от царевичните хибриди?

-         Разбира се, че добивите от царевицата трудно ще достигнат нивото от миналата година – около 1680 кг/дка, но за условията на 2019-а – добиви от 1020 до 1300 кг/дка, които очаквам да се получат тук от най-качествените ни хибриди, са много добри резултати. Още повече като се имат предвид количеството на падналите валежи – около 290 литра за цялата вегетация, почвеният тип и торенето, което е направено на тези полета, можем да очакваме добри резултати.

-         Какво беше характерно за царевичното производство в страната през 2019 година?

-         Години като 2019, 2017, 2007, 2000-2001 – са много характерни и показателни за стабилността в представянето на царевичните хибриди на Пионер. Тъй като 2018 г. беше със сравнително голямо количество валежи през вегетацията и на повечето места разпределението на валежите беше добро, тогава, от която и да е конкурентна фирма да бяха царевичните хибриди, всички имаха добри резултати. Но при по-стресови условия, предимството на хибридите на Пионер веднага се отличава. Тази година почти сме приключили с прибирането на демоопитите с царевица, почти е приключила и жътвата на масовите полета с културата. Навсякъде където е имало сравнение между наши хибриди и такива на конкурентни фирми – разликата в добивите е била от порядъка на 50 – 80 до над 120 кг/дка, в зависимост от полето и от средния добив, в полза на нашите хибриди. Това говори за изключителната стабилност на хибридите на Пионер при стресови условия.

-         Какво да разбираме под стресови условия?

-         Това е толерантност по време на цъфтеж и опрашване към по високи температури. Съвременната генетика, особено хибридите от Optimum® AQUAmax®в продуктовото ни фолио като Р8834, Р9415, новите хибриди Р9889, Р0217 и Р0216, както и всички останали хибриди от тази линия толерират температура да 38⁰С по време на цъфтеж. Докато голяма част от конкурентните хибриди има проблем с опрашването при температури около 34-35⁰С. Именно тези 3-4 градуса разлика в толеранса на високи температури дават едно от основните предимства при хибридите на Пионер, тъй като заложеният през вегетацията генетичен потенциал за добив има възможност да се реализира в този много критичен период.

-         Освен торлерантност към високи температури, с какво друго се отличават царевичните хибриди на Пионер?

-         Второ основно предимство, особено за хибридите от продуктовата линия Optimum® AQUAmax®,е много добрата толерантност на засушаване за по-кратки или по-дълги периоди, в зависимост от почвения тип. През последните няколко години в селекцията навлязоха съвсем нови линии изходен материал, от които се правят хибридите. Рядко се случва, може би веднъж на 8-10 години, но за 2020 година можем да предложим няколко хибрида, които превъзхождат стандартите със 7 до 9% като добив. Това е изключително постижение, тъй като за нормално предимство в добива като добър стандарт и критерий за преминаване на хибрида напред се приемат от 3% до 4%.

-         Кои са тези хибриди и какво показаха в демоопитите тази година?

-         Такива нови хибриди за следващия сезон са Р8834, Р9889, Р9978 и Р0217. За групата си на зрелост всички те показаха изключително добра стабилност в представянето както при оптимални условия, каквито например тази година имаше в района на Велико Търново и Русе, така и в районите с по-силно изразени засушавания като Враца и източната част на Монтанския район. Във Велико Търново и Русе имаше малко повече валежи и добивите там се движат в порядъка на 1300-1500 кг/дка, а в района на Враца и Монтана добивите са от 700 до 900 кг/дка. Също така, в района на Добруджа имаме колебания в добивите от 400 до 1300 кг от декар, в зависимост от падналите валежи през вегетацията. Във всички тези райони нашите хибриди показаха изключително добро и стабилно представяне.

-         А какви бяха резултатите в Южна България?

-         В Южна България царевицата от късната група се отглежда основно при поливни условия и за силаж. За производителите на силаж имаме няколко нови предложения – Р1040, Р1049, Р1241, и добре познатия Р1535. Навсякъде, където сме правили сравнения през тази година – и добив свежа маса, и добив сухо вещество, както и енергийно съдържание, продукцията от хибридите на Пионер е превишавала с 8 до 15% конкурентните хибриди.

Публикувана в Растениевъдство

Рязкото застудяване в пшеничния пояс на САЩ предизвика вълна от спекулативни покупки на борсата в Чикаго в средата на изминалия седмичен период (8-14.11.19 г.).На 12 ноември цената на меката зимна пшеница там скочи с 4-5 долара, до $190за доставка през м. декември. Ала ценовото рали не продължи дълго. Преминаването на студения фронт бързо намали напрежението на фючърсния пазар и в крайна сметка на 14 ноември Чикаго завърши седмичния период с ограничено седмично отрицателно отклонение от 1,5 долара, на равнище $186,70/т. Тонът в развитието на експортните котировки обаче беше по-твърд предвид активизирането на търсенето на американска пшеница в азиатския регион. Към 15.11.19 г. стойността на меката червена зимна пшеница на база FOB САЩ се покачи до $228/т FOB, в сравнение с $225/т FOB на 8.11.19 г. и $219/т FOB на 15.11.18 г. Цените на мелничарското зърно в ЕС останаха непроменени:EUR177-178/т на борсата в Париж, EUR 181-182 FOB Руан;EUR 180-185/т СРТ Хамбург;EUR 190-195/тFOB Балтийско мореза кораби до 25 хил.т(EUR201/т ФОБ Руан; EUR 204/т СРТ Хамбург;EUR 214/тFOB Балтийскоморе – 15.11.18 г.).

За спокойния тон в развитието на международните зърнени пазари в значителна степен повлия липсата на изненади в доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс 2019/20 г. Актуализираните прогнозни данни на водещите експерти като цяло се покриваха с очакваните от търговските среди параметри. Незначителното влошаване на прогнозата за добивите от пшеница в САЩ и Австралия, с излишък се компенсира с по-оптимистичните оценки за реколтите в ЕС; Русия и Украйна – 153,0 млн.т; 74,0 млн.т и 29,0 млн.т съответно, в сравнение с 152,0 млн.т; 72,5 млн. т и 28,7 млн.т, очаквани през октомври (136,9 млн.т; 71,7 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.). Европейските анализатори акцентират върху изключително благоприятната перспектива за развитието на износа на пшеница от ЕС – общо 29,0 млн.т, в сравнение с 28,0 млн.т очаквани допреди един месец и 23,3 млн.т – 2018/19 г. Според оповестените в средата на седмицата статистически данни от началото на сезона 2019/20 г. до 10.11.19 г. износа на мека пшеница от ЕС възлезе на 9,7 млн.т, с 55 на сто повече в сравнение със същия период на 2018/19 г. Засилената конкуренция от страна на западноевропейската пшеница депресира експортните котировки в Русия и Украйна. Според авторитетните руски и украински аналитични агенции мелничарската пшеница с 12,5% протеин в момента се предлага за износ по $206-207/т FOB черноморско пристанище, в сравнение с $207-209FOB в края на миналата седмица и $225FOB – 15.11.18 г.

Значими ценови промени липсваха и на пазара за фуражното зърно в Европа. Цената на царевицата на борсата в Париж зацикли на равнище около EUR163-164/т, а на експортния пазар котировките на френската царевица се задържаха в диапазон EUR166-168/ т FOB Руан/Бордо (ЕUR 175-180/т – 15.11.18 г.). Украинската царевица също запази цената си от края на предходната седмица - $168/т FOB черноморско дълбоководно пристанище ($166/т– 15.11.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Потърсихме компетентно мнение от специалиста Иван Дражев от CORTEVAAgriscience за проблемите с културата през изминалата година и има ли решения за тях

Агр. Петър Кръстев

Площите с царевица у нас през последните години бележат ръст. Причина за това е покачващата се рентабилност на културата, носеща по-добра печалба на производителите. От една страна, това се дължи на повишения професионализъм – усвояване на технологията за отглеждането й, а от друга, – на хибридите с търговска марка Пионер, които имат висок добивен потенциал и повишена устойчивост към неблагоприятни климатични условия. Заедно с увеличаване на площите обаче, логично е да се увеличава и потенциалният, че дори и реален риск от намножаване на болести и неприятели при културата.

С ИВАН ДРАЖЕВ – маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър Семена за България в CORTEVA Agriscience, разговаряме за предизвикателствата при отглеждане на царевицата през 2019 г., които можеха да се видят и на демополето PORTFOLIO Farm2019 в Равно поле, Софийско.

– Г-н Дражев, какви бяха основните проблеми за решаване в растителната защита при царевицата тази година?

-         При царевицата основните проблеми у нас засега са плевелите и неприятелите. От чисто практична гледна точка царевицата е единствената култура в България, която през вегетацията няма проблеми с болестите. Проблеми с болестите има само в началото при покълване и поникване от почвени патогени, но за контрола на тези болести семената на царевицата се обеззаразяват с разрешени и регистрирани препарати. През вегетацията все още няма болест, която да се развива. Ако все пак се появят болести през вегетацията, фирмите имат готови решения. Те вече се прилагат в съседни държави, където има проблеми – в Западна Румъния към унгарската граница, в Унгария, Сърбия и Хърватия. Там земеделците използват фунгициди на база триазол или в комбинация на триазол със стробилурин. Пръска се в определена фаза на царевицата. 12-и-14-и лист и изметляването на културата е най-подходящият период за пръскане, защото тогава основно се формира добивът. Болестите нападат листната маса, а тя е основен източник на фотосинтезата – процеса, който храни растенията. Т.е. целта е да се запази листната маса чиста от болести. Но за щастие, нашите земеделци нямат този проблем засега.

-         Кой тогава е основният проблем при царевицата у нас?

-         Основен проблем са плевелите. Тази година пролетта беше суха и липсата на почвена влага накара много земеделци да не използват почвени хербициди и те минаха на решения с вегетационни хербициди.

-         Кои са проблемните плевели за тази култура у нас?

-         Проблем са както житни и широколистни плевели, така и смесено заплевеляване. Т.е. в зависимост от плевелната асоциация трябва да се подбира и подходящият хербицид. Когато има само широколистни плевели – див синап, дива ряпа, бяла куча лобода, обикновен щир, паламида, свиница, галинсога и др., има голям набор от хербициди като Мустанг® СК, Старане™ Голд, Кабадекс™ Екстра и др. Има препарати и на база чисто 2,4Д, но агрономите знаят, че трябва много да се внимава с фазата на приложение, защото тези продукти могат да се прилагат до фаза 3-ти–5-и лист, докато препарати, които не съдържат 2,4Д, както и дикамба, за която важи същото ограничение за фазата на приложение, могат да се прилагат и в по-късни фази. В случаите, когато съдържанието на дикамба е до 15 г акт. в-во на декар, може да се прилага до 8-и лист. Това е за широколистните плевели.

-         А кои са житните плевели, срещу които трябва да се осъществява контролира?

-         Основни са кощрява, видовете кръвно просо, кокоше просо, балур от семена и балур от коренища. Тук има голям набор от продукти на база никосулфурон. Хубавото до този момент е, че на практика в България няма устойчивост на плевелите към хербициди с никосулфурон, който е широкоспектърно активно вещество, внедрено в практиката още 1992–1995 година. Вече 26-27 години се ползва с много добра ефикасност. От 2000 година вече има и продукти на база по-ново активно вещество – форамсулфурон. И двете активни вещества работят много добре и аз препоръчвам на земеделците да ги редуват.

-         При смесено заплевеляване?

-         Има готови формулации, но също така могат да се смесват и противожитни с противошироколистни хербициди. Но земеделците винаги трябва да се съобразяват с фазата на културата – има такива до 5-и–6-и лист, до 8-и и до 9-и лист.

-         Има ли у нас неприятели, които създават проблеми при царевицата?

-         Да, в момента царевицата у нас вече има един много сериозен проблем, за който няма решение. Това е контролът на телени червеи. След забраната на неоникотиноидите като активни вещества от ЕК не беше предложена никаква алтернатива. В момента официално законно решение за контрол на телените червеи няма, а то е единствено и само с третирането на семената. Има светлина в тунела – през 2021 или 2022година в ЕС ще бъде разрешено едно нова активно вещество – циазапир или циантранилипрол. То ще бъде единственото решение за контрол на телените червеи. Другият проблем при царевицата е сивият царевичен хоботник – Tanymecus dilaticollis.

Ако третирането на семена за момента е забранено и няма разрешени активни вещества, все още има регистрирани прерпарати през вегетацията на база органофосфорни инсектицидни вещества като хлорпирифос етил и хлорпирифос метил, както и на база неоникотиноиди като тиаклоприд и ацетамиприд или в комбинация с пиретроиди – делтаметрин, ламбда-цихалотрин, алфа-циперметрин, циперметрин, S-фенвалерат и др. Тази комбинация има много добър ефект поради бързия инициален ефект на пиретроида и дългото последействие на второто активно вещество, което може да е органофосфорно или неоникотиноидно.

Третият проблем, който е от последните няколко години, е царевичният стъблен пробивач Ostrinia nubilalis. Допреди 2-3 години този неприятел нанасяше незначителни от икономическа гледна точка повреди, до ПИВ. Но през последните две години в Северна България той е сериозен проблем покрай границата с Румъния, покрай Дунав. Тук борбата вече трябва да се води много стриктно. Неприятелят има две поколения годишно. Първото поколение се развива в края на май-началото на юни по плевелни видове, и много по-рядко по царевица. Но наблюденията през 2018 и 2019 година, че още първото поколение вреди върху царевицата, която в този момент е във фаза от 6-и до 12-и–14-и лист. Иначе, второто поколение е с по-голяма икономическа вредност, тъй като тогава вече са формирани кочаните. Царевичният пробивач поврежда кочана, прави ходове в стъблото, като входът може да бъде под кочана, но вследствие на повредата той се пречупва и пада на земята. Тази загуба не е никак малка.

-         Кои са моментите за извеждане на борбата с този неприятел?

-         Борбата трябва да се води най-късно до начало на яйцеснасянето на царевичния стъблен пробивач по листата или до фаза черна главичка (непосредствено преди излюпване). Това е най-късната фаза за пръскане с инсектициди. А проблемът тогава вече е, че царевицата се е развила максимално във хабитус и е висока 2–2,5 метра. Пръскането трябва да се направи с пръскачки с висок клиърънс. Ако това не е възможно в този момент, може да се влезе малко по-рано с пръскачките, за да може, когато неприятелят кацне, повърхността на листата да е третирана с инсектицид и той да загине.

-         Какви инсектициди са ефикасни?

-         Тук могат да се ползват органофосфорни препарати – хлорпирифос етил, хлорпирифос метил, или същите в комбинация с пиретроиди. Най-новото, което ще влезе в практиката през 2022 или 2023 г., е биологичен препарат с активно вещество, синтезирано от актиномицетни гъби. Това е биологичен препарат без химически синтез. Първите опити с него са многообещаващи, активното вещество се нарича спинеторам. Препарата действа перфектно на неприятеля, и е икономически изгоден. За да се покрие стойността на препарата, добивът спрямо нетретирания вариант трябва да е минимум 20-25 кг повече, всеки следващ килограм вече е чиста печалба.

-         Каква конкретна растителна защита сте направили тук, на това поле?

-         Тъй като пролетта беше суха, на демополето на СORTEVA в Равно поле не сме правили запечатка с почвени хербициди. Единственото нещо, което направихме, е третиране с вегетациония хербицид Ариго™ ВГ за контрол както на житни, така и на широколистни плевели, тъй като заплевеляването тук е смесено. Препарътът е широкоспектърен и може да се прилага от 1-ви до 8-и лист – период от около 1 месец. Препаратът съдържа три активни вещества – римсулфурон, никосулфурон и мезотрион.

Римсулфуронът и никосулфуронът контролират основно едногодишните житни и някои широколистни плевели, а мезотрионът контролира основно едногодишни широколистни плевели. Съставен от комбинацията между тези три активни вещества, хербицидът Ариго осигурява синергизъм между тях, при което се получава пълен контрол на всички плевели тук – кощрява, бяла куча лобода, див синап, балур от коренища. Приложихме го във фаза 5-и–6-и лист в доза 33 г/дка с прилепител Тренд – 0,1%.

Тренд спомага за по-добро покритие и прилепване на работния разтвор към листната повърхност на плевелите, вкл. и на тези с дебел слой восъчен налеп, каквата е бялата куча лобода. При приложение на хербицидите първо трябва да се гледа фазата на плевелите и след това фазата на културата. Приложени в точния момент, те спират конкуренцията над културата. Без конкуренти тя много бързо затваря междуредията и засенчва почвената повърхност, с което ограничава поникването на плевелите.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалия седем дневен период (25-31.10.) цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ сеплъзнаха в низходяща посока. Участниците в зърнената търговия от двете страни на Атлантика заеха изчаквателна позиция на пазара и се въздържат от нови значими сделки предвид предстоящото оповестяване на важни за посоката на ценовото развитие данни - доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс.

Слабият тон на пазара задаваше борсата в Чикаго. На 21 октомври цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света се изкачиха до най-високите стойности от средата на юли насам ($196) спекулантите започнаха да прибират печалби, продавайки закупените на значително по-ниски цени контракти.

Продажбите в Чикаго бяха провокирани от спада в обемите на износа и очакваното затопляне на времето в Средния Запад. В крайна сметка седмичният период (25-31.10.) пшеницата в Чикаго завърши с отрицателно отклонение от 3 долара, на равнище $186,40($183,90/т – 31.11.19 г.).С 1,5-2 долара ерозираха и експортните котировки в Щатите – до $223FOB за мека червена зимна пшеница и $220/т FOB за твърда червена зимна пшеница ($216 r $235съответно на 31.10.18 г.).

Незначително понижение на борсовите и експортните котировки наблюдавахме през миналата седмица и на европейския пазар.На 31 октомври декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR177,75/т, в сравнение с EUR180/т на 24 октомври(EUR198,50 – 31.10.18 г.). С 2,00-2,50 евро се понижиха и цените на мелничарското зърно на експортния пазар – до EUR180/т ФОБ Руан и EUR 177-182/т СРТ Хамбург(EUR 202-207/т - 31.10.18 г.). Търговците споделят, че отрицателните отклонения биха могли да бъдат по-големи, но успешното представяне на френската пшеница в египетския търг спря понижението на житните котировки.

На 29октомври 2019 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 235 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 05-15 декември 2019 г., в това число: 115 хил.т украинска пшеница; 60 хил. тона румънска пшеница и 60 хил. тона френска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Украйна

Olam

217,45

17,10

234,5

60 000

Украйна

Dreyfus

219,55

16,66

236,16

60 000

Румъния

Cargill

220,75

14.65

235,40

60 000

Франция

Glencore

214,50

21,35

235,85

На търговците правят впечатление доста по-високите цени, реализирани при тази сделка. В сравнение с предишния търг цените на руската пшеница на база FOB се увеличиха с 8,75-19,5/т, украинската - с 6,6-9 долара/т, френската - с 4,25 $/ т.

Пазарът на фуражното зърно и през миналата седмица се характеризираше с ценови застой. Цената на френската царевица на борсата в Париж зацикли в тесен диапазон EUR 162-164/т, а на фобна база - EUR167-170FOB Руан/Бордо (ЕUR 172-175/т – 31.10.18 г.). Непроменени останаха и експортните котировки на украинската царевица – около $165FOB черноморско пристанище ($163– 31.10.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В средата на изминалия седемдневен период цените на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изкачиха до най-високото равнище от края на юни насам - до EUR 182,15/т след което последва корекционно движение надолу и на 24.10.19 г. цената на декемврийския контракт ерозира до EUR180/т. Отстъплението от високите стойности на фючърсния пазар търговците обясняват с прибирането на печалбите, чрез продажбата на закупените на значително по- ниски цени контракти. В търговските среди се коментира, че е рано да се говори за обрат в тренда, тъй като големите купувачи са все още активни на пазара и експортните котировки на мелничарското зърно във Франция и Германия се задържат около високите месечни стойности - до EUR182,50/т ФОБ Руан и EUR 178-185/т СРТ Хамбург(EUR 203-205/т - 24.10.18 г.).Според европейските анализатори ситуацията в черноморския регион в момента е основен фактор подкрепящ пазара.

Цените на пшеницата в Русия и Украйна продължават да следват възходящия тренд, обусловен от намаления експортен потенциал на Русия. Съгласно оперативните данни на Федералния център за качество на зърното износа на пшеница от Русия през периода 1 юли - 22 октомври 2019 г. възлезе на 14,85 млн.т, с 10 на сто по-малко в сравнение с предходния сезон. Намалението на руските доставки пренасочва търсенето към Украйна, като предишната седмица износът на украинска пшеница нарасна с 20 на сто – от 466 хил.т до 557 хил.т.

В рамките на изминалия седмичен период (18-24.10.19 г.)експортните котировки на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се покачиха с нови 5-6 долара до $207-209/т FOB черноморско пристанище за товарене през м. ноември ($229-231/т – 24-25.10 2018 г.).

Сред големите сделки на международния пазар през изминалия седмичен период се откроява мащабната покупка на европейско хлебно зърно, извършена от Алжир. Алжирската държавна агенция OAIC закупи чрез международен търг 565 хиляди тона европейска (предимно френска ) мека пшеница с 11,5% протеин за доставка през ноември при средна цена от 228,84 $ / т C&F(стойност и фрахт), което е с $ 17/т над цената от предишния търг, проведен на 18 септември

Значими ценови промени липсваха и на пазара за фуражното зърно в ЕС. Ограничената търговска активност задържа котировките на царевицата в Париж в диапазон EUR 163-166/т за доставка през ноември, а на експортния пазар цената на френската царевица зацикли на равнище около EUR167-170FOB Руан/Бордо (ЕUR 171-173/т – 24.10.18 г.). Непроменени останаха и котировките на украинската царевица на експортния пазар – около $165FOB черноморско пристанище, което съвпада със стойността от същия период на 2018 г.

В слънчогледовия комплекс тонът на развитие беше слаб, като цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам в края на седмичния период ерозира до $730/т за товарене през ноември-декември.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 26

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта