Международни котировки

В началото на миналата седмица борсовите котировки на пшеницата, царевицата и соята в САЩ пикираха стремително надолу под натиска на масирани спекулативни продажби, провокирани от трайното подобрение на агрометеорологичните условия в САЩ, Бразилия и Аржентина.
На 25 февруари цената на мартенския контракт пшеница на борсата  в Чикаго се срина до най-ниското си равнище от 8 месеца насам - $257/т, а мартенският контракт царевица плътно доближи ценовото дъно, регистрирано в началото на януари - равнище около $257/т.
За по-значимо понижение на цените на пшеницата и царевицата на американския пазар допринесоха и благоприятните перспективи за новите реколти от хлебно и фуражно зърно в глобален мащаб, а също така и очертаващите се рекордни добиви от соя в Южна Америка.
Тези дни експертите от Министерството на земеделието на САЩ прогнозираха, че увеличението на световното производство на пшеница и царевица  ще доведе до значимо понижение на цените на основните зърнени култури на международния пазар през новата маркетингова 2013/14 г. Средната фермерска цена на пшеницата в Щатите през 2013/14 г. се очаква да спадне с 12 на сто, в сравнение с 2012/13 г. - до $257/т, а средната цена на царевицата ще бъде с близо 35% по-ниска – около $257/т. Драстично понижение на вътрешните цени в САЩ се очертава и при соята - от $525/т през 2012/13 г. до $386/т през 2013/14 г.
 Прогнозите на земеделското ведомство на САЩ изцяло се покриват с нагласите на  най-големите инвестиционни банки, свързани с аграрния бизнес. Rabobank например, прогнозира, че средната цена на пшеницата в Чикаго през ІV-то тримесечие на 2013 година ще ерозира до $248 за тон, а царевицата ще поевтинее до $224 за тон.
Пазарът на зърнените храни в Западна Европа засега остава респектиращо стабилен. Търговците коментират, че това се обяснява преди всичко с раздвижването на експортния фронт, което от своя страна е следствие на понижението на курса на еврото спрямо щатската валута. Въпреки силния спекулативен натиск отвъд океана мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с положително отклонение от 2,50 евро на равнище EUR246,50/т за мартенския контракт, а царевицата поскъпна с 0,50 евро за тон – до EUR226,75/т.
Борсата в Будапеща  на 27.02.13 г. затвори както следва (за доставка през март): хлебна пшеница - $283/т ($303/т - 20.02.13 г.); фуражна пшеница - $283/т ($302/т); царевица - $265/т ($275/т) и фуражен ечемик - $278/т ($296/т).
Понижението на цените на соята и соевото масло в САЩ оказа негативно влияние върху котировките на растителните хранителни масла в Европа. В рамките на изминалите седем дни цената на сурово слънчогледово масло в Ротердам се понижи с 40 долара, до $1245/т за товарене през м. март. С около 7-10 долара за тон спаднаха и цените на аржентинския и бразилския соев шрот (пелети) при доставките в Европа – до $538/т и $506/т CIF Ротердам съответно.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес
Производствените цени на храните са нараснали на вътрешния пазар с 8.3% за година, напитките са поскъпнали с 6.7%, кожените изделия - с 6.5%, електрониката - с 5.3%. Това сочат данните за движението на производствените цени през януари 2013 г. спрямо същия месец на миналата година, оповестени от Националния статистически институт.  Намаление на цените НСИ отчита при производството на основни метали - с 3.4%, и при производството на лекарства - с 1.5%. 
За година производствените цени нарастват с 2.6% като в енергетиката процентът е най-голям - 5.8%. В преработващата промишленост поскъпването е с 1.1%, а в добивната НСИ отчита намаление от 1.4%. Сравнението с декември 2012 г. обаче сочи спад на производствените цени с 0.8%. Най-голямо е поевтиняването в енергетиката - с 1.6%, където цената на природния газ падна от 1 януари. Спадът за месец в добивната промишленост с 1%, а в преработващата - с 0.4%. 
Спрямо декември най-голямо е поевтиняването в производството на основни метали - с 0.9%, в хартиената индустрия - с 0.5%, в текстилната - с 0.4%. Вдигат се цените в производството на превозни средства - с 1.7%, на каучук и пластмаси - с 1.5%, на храни - с 0.2%.
Общият индекс на цените на производител, който включва не само вътрешния пазар, но и износа, намалява с 0.5% спрямо декември 2012 г. и нараства с 1.8% спрямо година по-рано.
Публикувана в Новини на часа

Във връзка с намаляването на запасите от рапица в Канада и увеличението на фючърсите в Китай в близко бъдеще може да се очаква скок на цените на рапицата в глобален мащаб. Това информира UkrAgroConsult.Въпреки съкращаването на обработваемите площи от китайското министерство на земеделието решиха да повишат прогнозите си за реколтата от рапица през настоящата година с 16% до 16,5 млн. тона. Дори и да се реализира подобна реколта това няма да доведе до спад на цените. Анализаторите очакват общите запаси от рапица в двете основни страни износителки- Канада и Австралия да спаднат с 35% и да достигнат 700 хил. тона. Това ще представлява най-ниското ниво на запасите им от 14 години насам. Във връзка с това се очаква вносът на Европейския съюз- най-големият потребител на рапица да намалее от 10,5 през 2012 година  на 9,6 млн. тона през тази.

Публикувана в Новини на часа

Според данните от Евростат и направените прогнозни проучвания, обхващащи производители и пазари, от Rabobank, цените на земеделските продукти в Евросъюза до 2020 г. ще се запазят на нивата, на които са.

Причините за втвърдяването са много: отчита се ръст в търсенето на храни в развиващите се страни; на второ място - в енергийния сектор на високоразвитите държави все по-голям е делът на биогоривата; и на трето, но не по-важност - очаква се дългосрочно намаляване на очакваните добиви от земеделски култури поради климатичните промени.

Прогнозите за борсовите пазари са да останат балансирани, без трусове за периода до 2020 г. Доходността в земеделския сектор на Евросъюза като цяло ще нараства, но това ще е единствено за сметка на намаляването на заплащането на труда на заетата работна ръка, а не поради увеличаване на рентабилността на различните сектори.

Млякото и млечните продукти

Средносрочните перспективи за развитие на млечния сектор и пазара на мляко и млечни продукти са оценени като благориятни. Ръстът на населението в световен мащаб и голямото търсене се очаква да станат основните фактори, които да повлияят положително и да доведат до увеличаване на европейския износ на мляко и млечни продукти. Очакванията са най-голямо търсене на световните пазари до 2020 г. да имат различните видове сирена и сухото обезмаслено мляко. Прогнозите са за дву-и трикратно увеличаване на износа на тези млечни продукти.

Що се отнася до производството на свежо мляко, растежът при него ще е умерен. Обемът на произведеното европейско мляко ще остане на по-ниски нива от темповете на растеж за сектора. Причината е, че през 2015 г. ще бъде премахнато регулираното производство, т.е. ще отпаднат млечните квоти за отделните държави-членки на Евросъюза. До 2022 г. европейското производство на мляко се очаква да достигне 159 300 000 т. А това е ръст от 5% спрямо произведеното мляко в ЕС през 2011 г.

Производството на различни видове сирена

До 2022 се очаква ръст от 7% при производството на различни видове сирена спрямо 2011 г., като количествата ще достигнат до 9,6 млн. т.

Потребителското търсене по отношение на прясното мляко, както и на извара, масло, сметана и йогурт, ще нарасне и ще доведе до разширяване на производството им до 49,6 млн. т до 2022 . Това е с 8 на сто повече спрямо 2009 и 6,3 на сто повече в сравнение с 2011 г. Производството на обезмаслено мляко в Евросъюза по прогнозни данни ще се увеличи с 23 на сто или около 1,3 млн. т до 2022 г. Европейският износ на изброените млечни продукти ще е в размер на 678 000 т или с 30 на сто повече спрямо количествата от 2011 г. Общият обем на произведеното масло се очаква да бъде стабилен през следващите няколко години.

Но след премахването на млечните квоти прогнозите са за растеж, а очакваните обеми са за 2,4 млн. т към 2022 г. или с 8% повече спрямо произведеното масло през 2011 г.

Публикувана в Животновъдство

Производството в сектора на българското селско стопанство се е оскъпило с 20.4% на годишна база през последното тримесечие на миналата година, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).

Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се е увеличил с 24.5%, а в животновъдството - с 1.7%. По-значително е увеличението при цените на меката пшеница - с 39.9%, на царевицата - с 31.5%, на ечемика - с 31.2%, на слънчогледа - с 36.2%, на картофите - с 20.9%, на домашните птици - с 6.5% и на кокошите яйца - с 23%.

 

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта