Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес

Цените на основните зърнени контракти по световните борсови пазари продължиха леко да пълзят нагоре през седмицата. В Чикаго пшеницата се повиши с 1,91 долара до 167,62 щатски долара за тон, във Франция имахме плюс 4 евро до 164 евро за тон, а в Украйна и Русия котировките обърнаха тренда и поскъпнаха с по 1 долар до съответно 194 и 197 щд./т. При царевицата промяната в цените е абсолютно единодушна – повишение с 2 долара в САЩ и Аржентина и с 2 евро във Франция и съответни цени от 168 щд./т., 171 щд./т. и 158 евро/т. Рапицата също поскъпна с 3,75 евро в Евпорейския съюз /Еuronext/ до цена от 350 евро/т. Ечемикът във Франция я последва с нови плюс 3 евро до 166 евро/т.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио също се повиши с 5 долара и сега цената му е 802,50 щд./т, а рафинираната захар в Лондон стана единственото изключение в таблицата и поевтиня с 4,80 долара до 350,80 щд/т.

В кръг "Зърно" на „Софийска стокова борса” АД цените на контрактите предлагат незначителни промени, защото купувачите бяха твърде мълчаливи – хлебната пшеница се предлагаше на 290-300 лева за тон, царевицата е на същата цена – 290-300 лв./т. Фуражна пшеница в чували се търси на 400 лв./т., а предлагането е за насипна от място на 265-270 лв./т. При маслодайния слънчоглед вече няма търсене, предложенията остават на 570-580 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат без промяна, има търсене за овес, захар и каменна сол, олио в бутилки се предлага на начална цена от 1,80 лева за литър.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД продължават активните сделки от групата на енергоносителите и горивата – продадоха се дърва за горене на 150 лв./т. и еко брикети на 400 лв./т. Изкупиха се и бензин А95 Н в диапазона от 1730 до 1750 лева за хиляда литра, бензин А96 Н на 1 850 лв./хил. л. и бензин А98 Н от 1 980 до 2020 лв./хил. л. Сделки имаше и за дизелово гориво Б 6 от 1 770 до 1 790 лв./хил. л., за гориво за отопление от 1 574 до 1 640 лв./хил. л. и газьол за ПКЦ на 1 626 лв./хил. л.

Публикувана в Бизнес

Фермерите все повече се опитват да заменят основните си култури с някоя допълнителна, която да им носи висок приход коментира Георги Герджиков, промоутър на Пионер Семена - България за района на Добрич и за големи клиенти

Интервю на Лили Мирчева

-Г-н Герджиков, все по-често се говори за проблем с т. нар. заместващи култури. Какъв е този проблем?

- Тази година проблемът възникна с пълна сила заради ниските изкупни цени на основните зърнени култури – царевица, слънчоглед и пшеница. Колегите все повече се опитват да заменят основните си култури с някоя допълнителна, която да им носи висок приход. Една такава култура, която в момента излиза на пазара, е нахутът. Досега се водеше като протеинова култура, но след спорове, в които се изказаха различни мнения, се реши да не я водят като протеинова култура. Основната причина за това е, че тази година засетите площи с нахут може да достигнат 2 милиона декара. Това означава, че така ще се изземат субсидиите за всички останали протеинови култури. Затова предложенията са или силно да се намали субсидията на декар, или дори да се премахне подпомагането на нахута като протеинова култура.

- Какво е личното Ви становище по този проблем?

- Аз не искам да вземам страна в спора колко трябва да се подпомага нахутът, а по-скоро - дали трябва или не трябва да се сее нахут. Първото, което трябва да знаем за този култура е, че тя не е борсова култура, т.е. не се търгува в големи мащаби на световната борса, а подлежи на райониране. Нахутът спада към т. нар. конюнктурни култури, които имат засилено търсене в определени райони на света. Затова може да се получи спад, но и свръхпроизводство. Докато при борсовите култури спадът и увеличението стават плавно през определен период от време, приблизително на 2-3 години. При т.нар. конюнктурни култури това може да се случи в една година. Може да има бум на цената, но може и много рязко да падне. Всичко е търсене и съответно - производство.

  • Къде намират пазар българските производители на нахут?

  • Пазарът е ограничен и е предимно в Близкия изток и Азия. Там наистина има търсене, което е традиционно всяка година, дори доскоро имаше известен дефицит на пазара. Но има нещо, което нашите производители не знаят и това е, че цените в България са максимално високи.

  • Каква по-точно е цената у нас?

  • В момента стопаните сключват договори на 1600 – 1800 лв. на тон, като добивите в Добруджа достигнаха 300 кг от декар. Но съветвам фермерите да си представят и цена от 600 лв. на тон, и да си помислят каква ще е реколтата при влажна година.

  • Как се отразява влагата при отглеждането на нахут?

  • Това, което е интересно за нахута е, че във влажни условия рязко намаляват добивите. Това е точно обратното на царевицата, слънчогледа и пшеницата. Добивите са нормални при засушливи условия. Тази култура донякъде може да компенсира засушливите условия, но в никаква степен не трябва да се отглежда на големи площи. Има стопани, които споделят, че ще намалят два пъти площите, засети със слънчоглед, за сметка на нахута. Ако едно стопанство сее около 25% от площите си с дадена зърнена култура, това означава 12% да се засеят с нахут, което за мен е доста безотговорно. При една влажна година добивите, които могат да се получат от нахут, са между 50 и 100 кг от декар. Второто нещо, което трябва да си представят производителите е, че цената няма да е 1600-1800 лв. на тон, а ще падне на 600-800 лв. на тон.

  • Как си обяснявате залитането на фермерите към тази доста рискова култура?

  • Първо – има масово предлагане на смесени семена. Има два вариетета нахут. Единият е т.нар. сорт „Деси“, а другият е „Кабули“. Първият сорт, от който се прави брашно, е твърд и дребен, с тъмнозелен, тъмнокафяв и дори жълтеникъв цвят, с груба повърхност и с неправилни ръбести семена. Растението на този сорт цъфти в розово, много рядко до бяло, а самото стъбло е леко оцветено в антоциан (леко лилаво). Добитите семена от този сорт се използват предимно за брашно. В България се опитваме да отглеждаме едрия сорт „Кабули“. Семена му са кръгли и е доста популярен под названието леблебия. Той е за директна консумация и разликата с другия сорт е, че съдържанието на фибри е доста ниско, а на захари е доста високо. Оттук идва и приятният при консумация вкус. Семената при него са едри и меки. Интересното при този вид нахут е, че растенията цъфтят предимно в бяло и нямат антоцианово оцветяване на стъблото. През миналата година съм посетил много фермери, които имаха смесени посеви. Тези колеги трябва да си представят как ще се представят когато пазарът се насити и търговецът трябва да избира по-качествената стока. Тогава вероятно няма да получат цената или още по-лошо – няма да стигнат до сделка.

  • Защо се получи увеличение на цените в България в сравнение със световния пазар.

  • Това е относително нова култура за България и от две години масово навлиза. Затова за всички площи, които се засеят и получат реколта, има два пътя на реализация. Единият е семената да бъдат продадени за директна консумация и тогава фермерите получават добра цена. Но за съжаление фирмите пропускат да споменат, че търсят едри семена. Ако трябва малко по-професионално да говорим, става дума за кръгло сито над 8 – това означава доста едро семе. Всичко, което падне под кръгло сито 8, досега отиваше за семена, т.е. имаше вторичен пазар, който в никакъв случай не беше по-лош като цена. Искам да си представя догодина, когато ще има семена в изобилие и се питам - къде ще отиде тази част? Обикновено около 30%-35% от добития нахут има исканата форма и големина. В някои от хибридите се гарантира 80% едро семе, но не се получава на практика. Второто нещо както казах, е вторичният пазар на семена. Масово се продават семена, тъй като някой – някъде е прибрал посев и го е заготвил. Никаква гаранция, никакъв контрол от страна на държавата и затова много често се получава смесване на самия посев. Колегата си е свършил всичко чудесно, добивът му е доста висок, но впоследствие се оказва, че нахутът е смесен и няма кой да го купи. Трябва да се отиде на почистване, на разделяне на семената и т.н. Търговията на сорта „Деси“, който е за брашно, е доста трудна, да не кажа, че е почти липсва в България. У нас масово се търси едър нахут. Той е лесен на търгуване, но ако се получи смесена продукция, нищо по договора няма да е издържано.

  • Фирмите, които продават семена, не гарантират ли какъв точно е сортът?

  • Фирмите гарантират, но си имат изисквания при отглеждането и каква да е в крайна сметка продукцията. Не на последно място – при едно насищане на пазара, ще се купи само най-хубавата стока. Всичко останало ще стои и ще чака.

  • А за фураж не може ли да се реализира?

  • На практика става, но липсата на фибри не е добра и за фураж. Така фермерите няма да могат да реализират стоката си.

  • Имате ли данни колко площи бяха засети през миналата година с нахут?

  • Очаква се площите с нахут да достигнат 2 млн. декара, което е кошмарно. Никой не може да каже какво ще се случи ако годината е влажна и добивите паднат, или пък ако нахутът да бъде изваден от протеиновите култури при финансирането.

  • Какво ще посъветвате нашите фермери?

  • Съветвам ги да се свържат с румънските си колеги, които вече минаха по този път и имаха проблеми. Там истерията мина, но при нас все още не е. Ние този мач вече сме го играли. Играхме го с кориандъра преди години и тогава много големи количества стока остана непродадена, а цената падна драстично. Играхме го със слънчогледа за директна консумация. Засяха се огромни площи при многобройни изисквания и в крайна сметка никаква реализация. По 2-3 години стопаните не можеха да го продадат. Минахме през маточината и видяхме, че и при нея имаше задържане на продукция и никакъв пазар.

  • А какво ще кажете за лавандулата?

  • Това идва и при лавандулата. В момента французите имат проблеми заради бактерията, която яде корените и растенията, но трябва да знаем, че този проблем много скоро ще дойде и в България. Не искам да го пожелавам, но няма как да го избегнем – ние сме част от Европейския съюз. Резниците се движат напред-назад, така че и при нас ще дойде заболяването. След това французите ще си направят устойчиви сортове и ще започнат да добиват старите количества лавандула.

  • Какво ще правим тогава с нашите насаждения?

  • Сега всеки си казва – още една-две години да изкарам, но инвестицията в лавандула е доста голяма. Да не говорим, че се разбиват полета. Като се насеят две парчета в средата на блока, другите фермери ще започват да те обикалят. Няма лошо, но ние не сме такава държава, при която земеделието се прави от малки производители. При нас се прави от едрите фермери. Във Франция, Германия, Швейцария хората имат максимум по 200 декара земя. Там не е проблем да се засее лавандула. Нашите фермери имат трактори по 300-400-500 коня. Какво става когато изпратиш такъв трактор за две полета лавандула в средата на блока, защото по проект трябва да сееш на собствена земя. Тук не може да комасираш и да „издърпаш“ лавандулата в единия ъгъл на блока. Колкото е хубаво, толкова е и лошо това. От една страна държавата казва на фермерите да се комасират, но от друга страна – иска лавандулата да е на собствена земя. Нещо трябва да се доизмисли по този проблем. Примерно да се направят региони за производство.

  • Но щом Франция е допуснала да се отглежда толкова голямо количество лавандула, какво пречи на България сега да е номер едно в производството й?

  • Те имат традиции в промишлеността и най-вече в парфюмерията. Това се е случвало вече с лозята. В Началото на ХХ век се е появило насекомото филоксера, което предизвикало масово измиране на лозята във Франция. Тогава България става производител номер едно в лозарството и винарството, но филоксерата дойде и у нас. През това време французите измислиха подложките, направиха калеми и сега си купуваме лози от тях. Франция пак е по-големият винопроизводители в сравнение с нас. Вероятно всичко това ще се повтори, но не го пожелавам на фермерите, защото не останаха много култури, от които да се печели. Хубаво е в началото на годината да си направиш сметка - 3 хил. дка нахут по 400 лв. прави 120 хил. лв., но ако не стане? Не може да се заложи бизнесът на картата „Нахут“. Тя е несигурна, но фермерите масово залитат към тази култура. Щом в Добруджа се обръщат към нея, проблемът е сериозен. Рапицата също е вариант за заместваща култура. Тя има добри добиви, много добре се развива в България. Проблемът е, че фермерите имат неприятности по време на поникването, заради малкото валежи, които имаме по време на сеитбата и заради обработките, които се извършват. 80% от полетата, които губим от рапица, е защото не са поникнали редовно. Съответно плевелите превземат полето. Налага да се допълнително третиране и фермерите казват, че отчитат големи загуби. Ако те се замислят и направят всичко както трябва, няма да е така. За мен е по-нормално да се сее рапица, отколкото нахут. Нахутът е много страшен, той е жив хазарт. Нека го има, но не може стопанство от 10 хил. дка, от които половината трябва да са с пшеница, да има около 2000 - 2500 дка, засети са нахут. Няма никаква логика. Миналата година имаше региони, където валя доста и добивът от нахут беше по 60 кг от декар и то от огромни площи. Завали ли дъжд, нахутът не дава реколта. Той си е азиатска порода и обича сушата.

Публикувана в Растениевъдство

Преобладаваща част от експертите прогнозират, че през 2018 г. изкупните цени на кравето мляко в световен мащаб да бъдат под натиск и да паднат с 1-2% в сравнение с 2017 г. В САЩ се очакват цени през 2018 г. средно около 0,32 US$/кг, а в Нова Зеландия, където заради съществуването на най- големия млечен кооператив Fonterra, цените ще бъдат около 0,69-0,70 US$/кг за членове на кооператива. 

Страната членка с най-бързо развиващо се млечно говедовъдство в ЕС е Ирландия. Причина за това са ниските разходи заради екстензивното производство - обилни валежи и меки зими. През 2010 г. се приема план за увеличение с 50 % на произвежданото мляко до 2020 г., като тази цел вече е изпълнена. Дори в кризисните 2015 и 2016 млечното стадо и продукция продължават да нарастват. За изминалата година нарастването на продукцията е 8% (около 500 хил. т.). Очаква се ново 30% увеличение до 2020 г. 
Руското ембарго за внос на европейски млечни продукти създава възможности за значителни местни и чуждестранни инвестиции. Смята се, че дори ембаргото да падне, европейският експорт няма да се възстанови на предишните си нива.
Според данни на Млечната обсерватория изкупеното мляко в ЕС се увеличава с по-бързи темпове от прогнозите, надминавайки 1,5% увеличение за периода януари-ноември 2017 спрямо същия период на предходната година. В обем увеличението е два милиона тона. Количествата нарастват при големи производители - Германия и Франция, както и при по-малки – Ирландия, Румъния и Белгия. 
При цените на млечните продукти в ЕС се наблюдава тенденция към намаление. Въпреки това цената на маслото остава с 28% по-висока от средната за последните пет години. Сравнени с цените в други региони към 21.01.2017 цената на обезмасленото сухо мляко в Океания е над европейската, но за другите.
продуктови групи са по-ниски. 
Поевтиняването на американския долар спрямо еврото вероятно ще се отрази на износа на млечни продукти от Съюза, особено при сухите млека и маслата. В средносрочен период това развитие може да окаже натиск в посока към намаление на изкупните цени на суровото мляко. 
На месечна база в ЕС е налице покачване на средните цени на фуражите и енергия с 2%, коментират от САРА .
Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 22 Януари 2018 11:56

Обзор на Софийска стокова борса

Първата половина на януари премина под знака на новите данни на министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс, запасите от зърнени храни и площите, засети с есенниците в Щатите. Прогнозата за производството на пшеница в света през 2017/18 г е увеличена с нови 1,8 млн. тона в сравнение с декемврийския доклад – до рекордните 757 млн. т., а това е с 6,6 млн. т. над предишния исторически връх, регистриран предходния сезон, и с 21,7 млн. т. над резултата от 2015/16 г. Русия е с основна заслуга за поредното коригиране на прогнозните данни. Реколтата от пшеница в Русия вече се оценява на 85 млн. т. в сравнение с 83 млн. т., очаквани допреди един месец, и 72,5 млн. т., реколтирани през 2016/17 г.

В Чикаго за поредна седмица пшеницата поевтиня с 2,94 долара до 156,23 щатски долара за тон, в Украйна и Франция котировките се понижиха с 2 долара и 4 евро до 192 щд./т. и 158 евро/т. Русия е изключението от тренда – там цената на пшеницата се повиши и движението е с плюс 3,70 долара до 197,00 щд/т. При царевицата цената се стабилизира на нива в САЩ – 162,00 щд./т., в Аржентина – 160 шд./т. и във Франция отбеляза минус 2 евро до 155 евро/тон. Цената на рапицата продължи движението надолу и също спадна с 8,25 евро на Еuronext до цена от 344,75 евро/тон.

В Ротердам цената на нерафинираното слънчогледово олио продължи поредна седмица да възвръща предишния спад и сега цената е 780 щд./т. (+ 5). Рекордът за седмицата държи рафинираната захар в Лондон, която се опитваше да възстанови цената си до преди месец, но сега отново се спусна стремглаво надолу с понижение от 23,80 долара до 353,10 щд./т.

В кръг "Зърно" на "Софийска стокова борса" АД цените на контрактите остават на старите позиции – хлебната пшеница от място се търсеше на 275-285 лева за тон, предлагането е близо – 300-310 лв./т. Фуражна пшеница се предлага на 300 лв./т., а търсенето е на 270 лв./т. Царевицата се движи в подобен диапазон – 270-280 лв./т. „купува“ и 290-300 лв./т. „продава“. При маслодайния слънчоглед търсенето за биологично сертифициран остава на 800 лв./т., предложенията също остават на 1 050 лв./т. Няма раздвижване и при търсенето на маслодаен слънчоглед от място, като купувачите са на 540-550, а продавачите – на 570-580 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да са стабилни. Предлага се слънчогледово олио в бутилки по 1 литър на 1,80 лева за литър и зрял боб в диапазона 2 300 – 2 450 лв./т. без ДДС.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД търговците са по-активни – продадоха се бензин А95 Н в диапазона от 1 666,67 до 1 740 лева за хиляда литра и дизелово гориво от 1666,67 до 1 760 лв./хил. л. Изкупиха се и газ пропан бутан от 775 до 870 лв./хил. л. и природен газ метан на цена 1 095,07 лева за хиляда кубически метра. В разгара на отоплителния период активно се търгуваха пелети и въглища на цени съответно 430 и 257,60 в лв./т. без ДДС. Сделки имаше и за различни видове химически продукти – моторни масла на 6 108,33 лв./хил. л., антифриз в диапазона 3 991,67 – 5 191,67 лв./хил. л., спирачна течност на 3 658,33 лв./хил. л., както и течност за чистачки съответно от 1 033,33 до 3 058,33 лв./хил. л. За поредна седмица продължава предлагането на хидравлично, двигателно, редукторно и турбинно масло.

Публикувана в Бизнес
През 2017 г. индексът на продоволствените цени ФАО, който следи международните пазарни цени по пет основни продоволствени групи, е нараснал с 8 на сто до 174,6 пункта, достигайки максималните си стойности от 2014 г. насам, съобщи международната организация. През 2016 и 2015 г. този показател е бил 161,5 и 164 пункта. В същото време значението на индекса остава с 24 на сто по-ниско от рекордните му стойности през 2011 г., когато е достигнало почти 230 пункта, след което през следващите 5 години плавно намалява. През 2017 г. е фиксиран значителен ръст в цените на млечните продукти и месото, докато захарта рязко е поевтиняла, а цените на зърнените култури и масло са се увеличавали умерено.
Средната стойност на индекса на цените на млечните продукти през 2017 г. е била 202,2 пункта, което е с 31,5 на сто повече отколкото през 2016 г. Най-много са нараснали цените на пълномасленото масло, по-малко - на сухото пълномаслено мляко и сирена, докато котировките на сухото обезмаслено мляко остават стабилни. "След непрекъснат деветмесечен растеж от май 2016 г. световните цени на млечните продукти кратковременно спадат в началото на 2017 г., когато увеличаването на доставките от ЕС и САЩ намалява притесненията на вносителите за достъпността на продуктите. Но от май до септември  2017 г. цените отново растат, основно поради резкия скок на цената на маслото, умереното нарастване на цените на сирената и сухото пълномаслено мляко", се казва в отчета на ФАО Food Outlook. Според организацията световното производство на мляко през 2017 г. се е увеличило с 1,4 на сто до 833,5 млн т, а световната търговия с млечни продукти - с 1,3 на сто до  71,6 млн т пресметнато в мляко. Най-голяма част от увеличението на производството се пада на Азия и Америка, докато в Европа и Африка отрасълът е в стагнация.
Индексът на цените на месото, според организацията, през 2017 г. е нараснал с 9 на сто до 170 пункта, но цените все пак са с 4,7 на сто по-ниски от средното ниво за предходните 5 години (2012-2016 г.). Най-висок ръст в тази категория демонстрират цените на овчето месо, докато темпът на повишаването на цените на свинското, птичето и говеждото е значително по-нисък. Така през ноември овчето месо е поскъпнало с 39 на сто, а говеждото, свинското и птичето - със 7 на сто. Както отбелязват аналитиците, световните цени на всички видове месо значително са нараснали в първата половина на миналата година и са се стабилизирали през втората поради увеличената конкуренция и намаляването на търсенето от страна на вносителите.
След стагнацията през 2016 г. световното производство на месо през миналата година се е възстановило, като се е увеличило с 1,1 на сто или 3,5 млн. т. до 324,8 млн. т. Основната част от растежа се пада на САЩ, Бразилия, Русия, Мексико, Индия, Аржентина, Турция и Гайланд. Обемът на глобалната търговия с месо през 2017 г. се оценява на 31, 5 млн. т, което е с 1,2 на сто по-високо от това през 2016 г.
Цените на зърнените култури са нараснали 3,2 на сто до 151, 6 пункта, което обаче е с 37 на сто по-ниско от рекордния показател, фиксиран през 2011 г. Според данните на организацията, световното производство на зърнени култури в света през миналата година е възлязло на 2627 млн. т, което е с 0,6 на сто повече от това през 2016 г. Фуражното зърно е 1371 млн. т. - с 1,8 на сто повече от предходната година. В същото време глобалните добиви от пшеницата са намаляли с 1 на сто до 754, 8 млн. т. 
Въпреки нарастването на потреблението, световните запаси от зърнени култури към края на сезона 2017/2018, се предполага, че могат да достигнат нов рекорд от 726 млн. т., което е с 3 на сто повече от високото ниво в началото на стопанската година. "По този начин съотношението на запасите от зърно към тяхното световно потребление може да достигне 27, 3 на сто, превишавайки показателите от сезон 2016/2017 и достигайки максималните стойности от 2001/2002", предупреждават аналитиците на ФАО.
Средните стойности на индекса на цените на растителните масла са се увеличили с 3 на сто до 169 пункта, което все още е значително под рекордните стойности от 2008  и 2011 години. "Сезон 2016/2017 леко отслаби напрежението по отношение на търсенето и предлагането на пазара на маслодайни култури и шрот. Но ситуацията с растителните масла продължава да бъде достатъчно напрегната. В продължение на приключилата маркетингова година от октомври до септември световните цени на маслодайните и шрота останаха слаби. В същото време ситуацията с маслата бе абсолютно противоположна", отбелязва докладът на ФАО.
Според прогнозата на организацията, през настоящия сезон, глобалното производство на маслодайни земеделски култури ще остане на миналогодишното рекордно ниво с леко намаляване в производството на соя и слънчоглед, което ще бъде компенсирано от увеличените добиви от останалите маслодайни култури.

 

Публикувана в Бизнес
Основните изводи от новия доклад на организацията. В документа са събрани тенденциите, които влияят върху глобалните продоволствени пазари.
 
Пшеница
Въпреки, че според прогнозата, производството на пшеница ще падне под миналогодишните нива,  през сезон 2017/18 г то ще остане достатъчно високо. Очаква се запасите да растат за пета поредна година и да излязат на рекордни нива. Търговията вероятно ще намалее, докато цените на пшеницата преимуществено ще се държат на по-високи от предходните години нива.
 
Фуражно зърно
Световното производство на фуражно зърно, според очакванията, ще постави нов рекорд, а световното потребление ще расте по-бавно, като достигне най-високото си ниво за цялата история на наблюдаване. Обемите на търговията на фуражното зърно също ще се увеличат на фона на активните покупки, тъй като купувачите ще се опитат да се възползват от значителното предлагане от вън и ниските цени.
 
Ориз
 
Въпреки, че метеорологичните условия през сезона ще сдържат ръста в производството на ориз, според прогнозите, световното предлагане ще продължи да превишава търсенето. Това ще доведе до леко увеличение на световните запаси от ориз. След ръста от 8 на сто през 2017 г., световната търговия ще нараства, но много по-умерено. Силната конкуренция сред износителите ще сдържа увеличаването на цените.
 
Маслодайни култури
 
Въпреки, че според прогнозите не бива да се очаква ръст в производството на маслодайни култури през сезон  2017/18 г., световното предлагане на пазарите на маслодайни шротове и растителни масла и мазнини ще расте, тъй като е подкрепено от високи запаси. И на двата пазара, според очакванията, производството ще съответства на потреблението, а следователно запасите ще останат стабилни.
 
Месо
Прогнозираният ръст през 2017 г. в световното производство на месо е умерен за сметка на обемите на производство на месо от едър рогат добитък, свинско и птиче, както и на овнешко. Очаква се, че стокооборотът ще расте, но с по-ниски темпове, отколкото през 2016 г., поради отпадането на импортно търсене от страна на Китай.
 
 Мляко
Световното производство на мляко през 2017 г. ще превиши нивото на предходната година поради благоприятните климатични условия и по-привлекателните цени. В световната търговия през следващата година се очаква умерен ръст  на обемите на търговия със сурово и сухо обезмаслено мляко, които ще компенсират намаляването на обемите на световните продажби на масло и сухо пълномаслено мляко.
 
Публикувана в Бизнес

Вносът на маслодайни култури в държавите-членки на Европейския съюз от началото на настоящия селскостопански сезон до 21 ноември е достигнал 6,5 млн. тона, обявиха от Службата за наблюдение на пазарите на селскостопански продукти и храни към Европейската комисия, цитирани от електронното издание ZOL.
Доставките на соя от трети страни са намалели с 9% спрямо същия период на миналата година до 4,7 млн. тона, вносът на слънчоглед се е свил с цели 45% до 178 хил. тона, докато този на рапица е скочил със 70% до 1,6 млн. тона, уточняват от службата.
Най-много соя са внесли Испания (1,2 млн. тона) и Холандия (1,3 млн. тона). Холандия е лидер и по внос на рапица с 525,9 хил. тона, докато доставките на слънчоглед от трети страни са най-големи за Румъния – 72,4 хил. тона.
Основните вносители на маслодайни култури в ЕС са съответно САЩ за соята с 1,77 млн. тона и от Бразилия с 1,62 млн. тона, Украйна за рапицата с 1,31 млн. тона и Молдова за слънчогледа със 121 млн. тона.
Същевременно за посочения период от ЕС са били изнесени едва 160,6 хил. тона соя, 104,6 хил. тона рапица и 95,4 хил. тона слънчоглед.

Публикувана в Бизнес

Полските оранжерии продължават постоянно да увеличават цените за краставиците. Според международните експерти тези продукти стават все по-скъпи всеки ден. От началото на тази седмица, цените на парниковите краставици са нараснали с 14-17% на полския пазар и се движат в диапазона 1,66-1,90 /кг.
Повишаването на цената се провокира от стремителното падане на предлагане и доставки на краставици, тъй като повечето оранжерии са приключили сезона на продажбите на продукция от втората реколта. Останалите ферми чистят оранжериите и предлагат само остатъци за продажба.
Търговците се опитват да компенсират недостига на продукция с краставици от Испания. Тези продукти обаче често предизвикват оплаквания от купувачите. При тези обстоятелства, на местните производители им се отдава да продават с 20-23% по-скъпа продукция, отколкото през втората половина на месец ноември 2016 г. В същото време, участниците на пазара не изключват, че темпът на поскъпване на полските краставици може значително да се забави до края на седмицата, тъй като качеството на продукцията на последните партиди често не удовлетворява клиентите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 20 Ноември 2017 15:51

Зеленчуците поскъпват значително

С 14,6% се покачва цената на червения пипер за периода 13-17 ноември до 1,80 лв/кг, сочи анализ на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Оранжерийните краставици също скачат значително – с 11,4% до 2,06 лв/кг. Малко над 4% е ръстът в цената на зеления пипер до 1,25 лв/кг, 3,6% е покачването при картофите – до 0,57 лв/кг.

Без промяна спрямо предходния отчетен период са зелената салата, зелето и оранжерийните домати, които струват съответно 0,55 лв/бр, 0,55 лв/кг и 2 лв/кг.

Портокалите и мандарините поевтиняват, като по-съществен е спадът в цената на мандарините – 7,8% до 1,66 лв/кг, почти 3% надолу е стойността на портокалите – 1,67 лв/кг, при лимоните се наблюдава поскъпване като цената им скача с 6,7% до 2,72 лв/кг. Бананите също бележат покачване в рамките на 2,4% до 2,13 лв/кг, сочат още данните на ДКСБТ.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта