Агр. Петър Кръстев

След като напролет почвата се затопли, цялото внимание на любителите в градините е насочено къмсеитбата или засаждането на нови растения – дръвчета, лозички, ягодоплодни храсти, сеитба на по хладолюбивите зеленчукови култури като бакла, грах, моркови, магданоз, копър, репички и др. Но в работния график на пролетта е важно да не забравяме за онези растения, които чакат внимание и грижи, за да можем да се радваме на добра реколтата. И ако пропуснем пролетните грижи за ягодоплодните растения, в т.ч. ягодите, ще бъде голяма грешка.

Една от първите култури в списъка на пролетното градинарство трябва да бъдат любимите на много хора от различни възрасти- ягодите. Навременните грижи в пролетния сезон ще осигурят здравето на растенията и обилното им плододаване. Вярно е, че в магазините тези плодове присъстват вече целогодишно, но вкусът на отгледаните в градината ягоди е може да се сравни с предлаганите, отгледани в оранжерии.

Ако сте пропуснали есента, засадете ягодите сега

Засаждането на ягоди в градината е едно от първите неща, които се правят през пролетта. И въпросът е не само в това, че растението се събужда рано за вегетация, но и в това, че забавянето води до по-трудно вкореняване.

В старите насаждения грижите са от фитосанитарен характер

Първо се премахват покритията от мулч или други покривни материали. Заедно с тях се отстраняват и наприятелите, ползвали мулча за зимно укритие. След това възможно най-рано се отстраняват старите и болни листа, които внимателно се изрязват с ножица и се събират, за да се изнесат от насаждението. Това дава вазможност за проветряване на растенията в насаждението и намалява риска от развитие на гъбни болести. Ако има пропаднали или силно повредени растения, те се подменят с нови.

Преди разрохкване на почвата, наторете с азотен тор

Ако ягодите се отглеждат без полиетиленово фолио те се прекопават на 8-10 см дълбочина, като преди това се разхвърлят 20-25 грама амониева селитра на квадратен метър. В случай, че се отглеждат на перфорирано полиетиленово фолио, подхранването се извършва като същото количество тор се разтваря в 10 литра вода и растенията се поливат с него.

След тези мероприятие насаждението се напръсква профилактично с меден фунгицид срещу болести.

Една от най-важните задачи е изборът на място за засаждане на ягодите. Не се препоръчва засаждане на ягоди след плодни култури (домати, картофи, пипер) и други ягодоплодни видове.

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане да се засаждат на по-рохкави и с добра аерация почви с рН от 4,5 до 7,5.

Не е добре да се засаждат на терен снаклон по-голям от 8 градуса или на площи, в които се задържа продължително вода.

Не избирайте за засаждане северни терени, слабо осветени, а също така и с продължително замръзване. Южните терени също не са най-добрият избор за ягодите, тъй като при тях лесно се губи влагата в почвата. Най- подходящи са терени с източно и западно изложение.

Кореновата система на ягодите не е дълбока - до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата на по-голяма дълбочина.

Много важно мероприятие е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата с тях е много трудна.

При бедни почви се внася 300-400 кг за 100 м². оборски тор. Ако няма възможност да се внесе оборски тор, при есенно засаждане се внася NPK в съотношение 1:1:2,5. Количеството за внасяне на минерален тор зависи от типа почва - при бедни почви са нужни 2-3 кг, а при по-богати 1-1,5 кг за 100 м².

Петър Кръстев

Вкореняването на дъщерните розетки (ластуни) на ягодите в топло и сухо време става трудно и разсадът дълго време остава слаб.

По принцип не е толкова важно, какъв е порядъкът и къде точно се намира розетката. Смята се обаче, че най-добри за посадъчен материал са първите розетки, намиращи се най-близо до растението-майка. Най-важно е тя да е добре развита. Колкото по-добре е развита, толкова по-бързо ще започне да залага цветни пъпки и ще има по-висок добив през първата година на плододаване. Понякога поради неблагоприятни условия на развитие, първите формирани розетки са значително по-слаби от следващите. В такъв случай е естествено да се предпочетат последните формирани розетки.

Идеални за засаждане може да се смятат растения с диаметър на кореновата шийка 1-1,2 см (за сортове формиращи обилни, но слаби дъщерни розетки-0,8 -1 см), 3-4 добре развити листа и мощна коренова система, съизмерима с дължината на надземната част.

Ако по посадъчния материал се забелязват следи от вредители е добре да се обработи термично. Растенията се поставят за 7-10 минути във вода с 45-46°С. За да е ефикасна термичната обработка, през цялото време тази температура трябва да се подържа.

Петър Кръстев

-         Стойко Стойков от варненското село Рудник отглежда вкусния плод целогодишно

-         Основният проблем при производството е работната ръка, брането на ягоди е специализиран труд, смята земеделецът

Габриела Събева

Има една българска гатанка, събрала в себе си не само мъдростта на вековете, но и сладостта на природния дар: Мъничко, червеничко, Царя то пътя отбива! Що е то? Разбира се, ягодата.

От десетина години вкусният и ароматен плод се произвежда целогодишно в Европа, тази тенденция навлиза и в България. Това сподели при срещата ни Стойко Стойков, производител от варненското село Рудник. Пред прясно обраните дъхави ягоди разговаряме за началото на този бизнес и за трудностите, които го съпътстват.

Стойко отглежда 18 дка с червените плодчета. Захванал се е с ягоди преди 4 години, а преди 35 години запретва ръкави и се заема със зеленчукопроизводство - краставици, домати, люти чушки. „След като посетих Англия и натрупах опит там, се насочих към ягоди и малини. Друг е въпросът, че консумацията на плодове у нас е твърде ниска и пазарът е твърде свит. Това е основанието за високата цена на плодовете”, коментира още Стойко Стойков.

Каква е тайната на вкусната ягода?

„Всяко едно растение зависи от слънчевото греене и от температурите, при които расте. Например ягодата е по-свежа през пролетта и есента, тъй като е по-студенолюбива, но през лятото е по-сладка”, разкрива земеделецът. Според него има един-два сорта ягоди, подходящи за целогодишно отглеждане в Добруджа.

„Тук става много топло, с екстремно високи температури. Ягодата трябва да издържа на дъждове, изобщо на атмосферните условия. В Испания и Англия се гледат под полиетилени. При нас установихме, че има 2 сорта, които стават за отглеждане на открито”, споделя още от опита си Стойко. За да стигне до потребителя обаче, ягодата зависи и от берачите. И тук идва големият проблем, подчертава още стопанинът. При производството на ягоди високата цена се определя от работниците. В момента трима души заедно със Стойко се справят целогодишно с 18 дка ягоди. „Въпреки че в района съм монополист, всичко е много трудно. Оказва се, че когато отида на борсата във Варна, съм само аз, няма други производители на ягоди. Но това не означава, че мога да диктувам условията”, пояснява още стопанинът. Той е категоричен, че ако има работна ръка, ще има и ягоди. „Аз продавам в момента най-скъпата ягода в света. Никъде няма по 10 лв. за килограм. Но пак казвам, причината е в работниците”, разказва още Стойко Стойков и допълва: „От догодина се очертава да имам повече работна ръка, да имам 7-8 пъти по-голямо производство и съответно много по-евтина ягода. Това са мои планове, дано се случат”.

Брането на ягоди е много специализиран труд. Това е майсторлък – или го можеш, или не, смята Стойко. „Бих го нарекъл интелектуален труд, защото трябва да можеш да береш бързо, да пазиш плодчето, да не го притискаш, да го откъснеш както трябва, да го сортираш, да го почистиш. С една дума неграмотни хора не могат да берат ягоди. Дори в Англия признаха, че това е един много труден занаят, деликатен и изискващ усет. Берачът трябва да прави и съобразява много неща едновременно”, не крие трудностите производителят. Той разказва още, че един берач на ягоди може да си докара 100 лв. надник на ден. „Ще ви дам пример от Англия – имаше българи, които събираха за час 3-4 кг ягоди, докато жени от Литва – по 30 кг в час, т.е. 10 пъти по-ефективно. Така разбрах, че този бизнес у нас може да се развива и да бъде печеливш” , не крие Стойко. Дали обаче сега е така?

„Това е една лудост. Чувствам се Дон Кихот, дори нещо повече. В Испания например работодателят има за задача да наблюдава как излиза продукцията. Нито продава стоката, нито търси разсади, нито се занимава с растителна защита. У нас аз се занимавам с всички тези неща, свързани с отглеждането и производството на ягодите. На бюрокрацията дори не обръщам внимание”, разказва още Стойко и уточнява, че е ангажиран денонощно с производството.

„Моите работници могат да изкарват повече от 60 лева надник. Обаче 4 години аз все още не мога да произведа това, което изисквам и което може да даде производството. Сега ще внедрявам нови сортове, с които ще се увеличи количеството и съответно надникът на берачите. Какво означава повече количество? Бране на поне 25-30 кг ягоди на час”, пояснява земеделецът. Работниците живеят при него в село Рудник и още от вечерта се определя графикът за следващия ден. „В големите жеги прекъсваме, ако се наложи след обяд продължаваме. Когато например усетя, че не мога да реализирам ягодите, спираме с беритбата”, не крие Стойко. Той допълва, че пазарът иска по-едри ягоди, но не винаги те са по-качествени. Не е случайно, че дребните горски ягоди са много вкусни въпреки размера си. „У нас не са добри условията за производство на плодове и зеленчуци”, не крие разочарованието си фермерът и споделя още: „Тази година експериментирах с пъпеши и малко домати. Идеята беше да създам още работни места. Имам и идеи за развиване на пазара на дребно във Варна, тъй като поради липса на пазар на едро през миналата година изхвърлях ягоди. Всичко е бизнес”. Стойко Стойков уточнява, че именно изчисленията го карат да унищожи плантация от един декар малини, тъй като отглеждането им е нерентабилно за него. Скъпият труд на берачите и ниската производителност правят производството непривлекателно.

Въпреки несгодите „по български”, земеделецът не смята да се отказва – поел е по пътя към царския плод, към дъхавите и ароматни ягоди.

С всяка изминала година реколтата от ягоди в старото насаждение става все по-малко, а плодовете все по-дребни.
Ягодата е култура, която не може да се отглежда дълго време на едно и също място. Максималният период на отглеждане е 3-4 години.
При засаждане през есента, първите плодове се появяват още през следващото лято. Малки са, защото през тази година растенията активно увеличават зелената си листна маса. Следващата година е пикът на плододаване. През третата година при същите грижи добивът пада. Именно това показва, че е дошло времето растенията да се подновят. Ако не направите това, реколтата за следващото лято ще бъде още по-малка, а плодовете - по-дребни.
Добре е да засадите ягодите на ново място. Ако това не е възможно, тогава преди засаждане направете дезинфекция на площта.

Ако сте засадили растенията, но не берете едри, здрави и сочни плодове, а малки и сухи плодове, причината за това може да е лошо избрано място или неподходящ предшественик.
Ягодите не обичат сенчести места. Те няма да растат и да дават плод в сянката на дървета и храсти.
Голямо влияние върху добива на ягодите имат предшествениците. Ако преди тях са отглеждани растения от семейство картофови - картофи, домати, патладжан, пипер, без значение какви грижи полагате, няма да получите богата реколта.

Неправилните грижи, неблагоприятните метеорологични условия и болни съседни растения могат да причинят много заболявания. Ягодите не обичат влажно и студено време. Продължителните дъждове и неправилното хранене водят до развитие на различни болести. Ако растенията са болни, тогава мустаците с розетки също са заразени. Използването им като посадъчен материал не е препоръчително. Дори и след обеззаразяването на почвата, не се препоръчва да се засаждат ягоди на заразено място по-рано от 4-6 години.

Петър Кръстев

След градушка е необходимо да се предприемат няколко незабавни мероприятия, за да могат ягодовите растения да се възстановят максимално бързо.

Какво да направите на пострадалото от градушка насаждение с ягоди?

. Направете подхранване с амониева селитра - дозата да е 1-1,5 кг на 100 м2.

. Направете една качествена обработка на междуредията като добре разрохкате почвата

. Не забравяйте и една добра поливка, ако почвената влага намалее, за да помогнете да се образува по-бързо новата листна маса.

Ако насаждението ви е на 2-3 години най-добре е да окосите листната маса и да я изнесете от насаждението. По този начин ще премахнете болните листа и ще ограничите до минимум инфекцията от листни петна, хоботници, акари и други неприятели. В същото време ще дадете възможност да покарат нови, здрави листа и да се заложат повече плодни пъпки за следващата година. Коситбата не препоръчваме за ягоди І-ва година, а също и на слаби насаждения.

Петър Кръстев

Ако искаме да имаме добра реколта от ягоди и през следващата година, сега трябва да извършим редица важни мероприятия и да заложим успеха.
Ако насаждението е на 2-3 години най-добре е да окосите листната маса и да я изнесете, след което да наторите с 1-1,5 кг на 100 м² азотен тор и да полеете растенията. По този начин ще премахнете болните листа и ще ограничите до минимум инфекцията от листни петна, хоботници, акари и други неприятели. В същото време ще дадете възможност да покарат нови, здрави листа и да се заложат повече плодни пъпки за следващата година. Междуредията трябва да се поддържат чисти от плевели.

Петър Кръстев

Размножаването на ягодите с мустаци е просто нещо. Новите розетки могат да бъдат “добивани” по няколко начина. За да получите добър посадъчен материал, изчакайте до края на плододаването и маркирайте (например, вързване на ярка лента на листа) растения, на които са узрели най-големите и най-вкусните плодове.
След това изберете най-дългия ластун с няколко формирани розетки и завъртете към лехата (на нивото на земята или на малък тир) тази розетка, която е най- близо до майчиното растение – първата по дължината на ластуна, защото тя започва да дава плодове по-рано. Отрежете останалата част от ластуна.
Останалите ластуни, които не използвате за размножаване, също трябва да се премахнат. След резитба, може да ги използвате за компостиране.
Засаждане на ягоди от мустаци може да се направи и по друг начин. Това става, като отрежете ластуните веднага след плододаването (обикновено през юли) и вкорените най-силната розетка в съд с плодородна почва, като не покривате централната част на розетката. Поливайте младите растения редовно, но умерено.
Когато розетките се вкоренят ги засадете в градината от края на август до средата на септември на текущата година. По-добре е това да се прави в облачно време или вечер, така че растенията да се вкореняват по-лесно и бързо.

Петър Кръстев

През юни-юли, въпросът какво да се прави с ягодите е особено важен. Възможностите са две: мустаците да се подрязват или да се използват за получаване на нови растения.
Днес има много сортове ягоди, които не ообразуват ластуни. Когато се отглежда такъв сорт, въпросът за тези растителни органи отпада. Когато обаче ягодите са от сорт, който формира ластуни, е важно какво ще решите да правите с тях.
Ако искате да получите добра реколта от големи плодове, тогава всички мустаци трябва да бъдат отстранявани два пъти на сезон.
Първият път е през пролетта, в самото начало на вегетационния период, така че растението да не изразходва силата си и всички хранителни вещества за растежа на органи за вегетативно размножаване, а за образуване на плодове. Ако пренебрегнете тази процедура, плодовете пак ще растат, но ще бъдат малки и безвкусни.
Мустаци на ягодите израстват отново и в края на плододаването. Тогава те пак трябва да бъдат отстранени от самата основа. И имайте предвид: ластуните са много здрави, така че не късвайте с ръцете, а режете с овощарска или дори с обикновена ножица. В противен случай ще извадите цялото растение заедно с корена.
Тъй като на 3-4 години насажденията от ягоди се подменят, тогава е необходимо да розетките на ластуните да се запазят. С подмладяването на насаждението се цели всеки сезон да се получава богата реколта. Обикновено такова подмладяване с образуваните по ластуните розетки е удобно, ако имате поне 2-3 лехи с ягоди. Тогава „старото поколение” расте на една леха, а „младото” - расте до тях.

Петър Кръстев

Ягодовият коренов хоботник напада ягодата, но вреди още по малина, къпина и др. видове растения.

Бръмбарите се появяват през юни или след беритбата на ягодите. Нагризват слабо листата, влаголюбиви са и се укриват денем под листата или в почвата при сухо време. До края на септември бръмбарите снасят яйцата си на хармани в почвата близо до основата на растенията, по листата или в растителните остатъци. Една женска снася до 200 яйца. Излюпените ларви бързо се заравят в почвата и изгризват отначало младите коренчета, а след това се вгризват в корените, където издълбават дълбоки ходове. Нападнатите изостават в развитието си и изсъхват. Някои растения образуват плодове, те са дребни и не узряват добре.

Химичната борба се прилага срещу бръмбарите, веднага след приключване на беритбата.

Поради разтегления период на снасяне и излюпване пръсканията се повтарят два-три пъти през 15-20 дни.

Петър Кръстев