Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ – РА) нареди за плащане близо 6,3 млн. лв. (6 294 496 лв.) по Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020г.). Подпомагане получават 22-ма бенефициери, като разпределението по мерки е както следва:

• по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ са наредени 736 611 лв. по 2 проекта;

• 2 проекта по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ ще получат 474 875 лв.;

• по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ са наредени 134 500 лв. по един проект;

• 4 417 502 лв. ще се изплатят по 4 проекта по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“;

• 8 проекта по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ ще получат 438 235 лв.;

• по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ са наредени 48 238 лв. по един проект;

• по подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за Водено от общностите местно развитие“ 4 проекта получават 44 534 лв.

Защо подмярка 4.2 за преработка дава повече шансове за фотоволтаици, отколкото за някои храни

Виктория Димитрова

Управляващият орган на Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. публикува за обществено обсъждане проекта на насоки за кандидатстване по процедурата чрез подбор по целеви прием за проектни предложения с инвестиционна стойност до 300 000 евро по подмярка 4.2 - Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти.

Процедурата ще бъде с общ бюджет в размер на 39 млн и 116 хиляди лева, и изцяло е насочена към кандидати от хранително-вкусовата промишленост. /Уж!/

Целта е с реализирането на проектните предложения да се подобри цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятията в сектора чрез въвеждане на нови продукти, процеси и технологии, включително и къси вериги на доставка. Голямата цел е одобряване на качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост и т.н.

Публикуваните документи запознават подробно потенциалните кандидати с условията и изискванията за подаване на проектните предложения по подмярката.

Срокът за подаване на предложения и коментари по публикуваните насоки е до 17 септември 2021 г.

Да уточним, че дейностите, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти, за които може да се кандидатства, са доста: мляко и млечни продукти, включително яйца от птици; месо и месни продукти; плодове и зеленчуци, включително гъби; пчелен мед и пчелни продукти; зърнени, мелничарски и нишестени продуктис изключение на производство, преработка или маркетинг на хляб и тестени изделия; растителни и животински маслаи мазнини с изключение на производство, преработка или маркетинг на маслиново масло; технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на производство, преработка или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия; готови храни за селскостопански животни (фуражи); гроздова мъст, вино и оцет.

Процентът на безвъзмездно финансиране за проекти до 2 млн. евро е 50%, за проекти между 2 и 3 млн. евро – 35%.

Но има възможност за увеличаване на финансовата помощ с до 25%, без да е уточнено при какви случаи.

ЗА КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА ФИНАНСИРАНЕТО

Отговорът е обширен – за разходи за материални инвестиции за изграждане, придобиване и модернизиране на сградии други недвижими активи, свързани с производството или маркетинга.

Влизат и такива, които са използвани за опазване компонентите на околната среда иенергия от ВЕИ за собствено потребление; закупуване, включително чрез финансов лизинг, нанови машини, съоръжения и оборудване,необходими за подобряване на производствения процес по преработка и маркетинга.

Влизат още закупуване на земя, необходима за изпълнение на проектното предложение, модернизиране на сгради, помещения и други недвижими материални активи, предназначени за производствени дейности; закупуване на сгради, помещения и други недвижими имоти, необходими за изпълнение на проектното предложение, предназначени за производствени дейности; закупуване наспециализирани транспортни средства, включително хладилни такива,за превозна суровините или готовата продукция.

Както иелектрокари, мотокари и товарачи, използвани за вътрешноцехов и вътрешнозаводски транспорт, които се придвижват само на територията на предприятието.

Разрешават се инвестиции и за производство на енергия чрез преработка на първична и вторична биомаса от растителни и животински продукти с изключение на биомаса от риба.

Сред нематериалните харчове са купуване на софтуерсвързан с преработвателната дейност на кандидата; наноу-хау, придобиване на патентни права и лицензи, регистрация на търговски марки и процеси, общи разходи, свързани с проектното предложение, в т.ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа устойчивост на проектното предложение.

Дотук с чисто деловата финансова част.

Сега да поговорим за процедурата за кандидатстване, чиято цел, да не забравяме, е модернизирането на преработката и подобряване на качеството на храните, демек да се направи инвестиция от истински преработватели.

Ще се опрем на някои конкретно зададени през август и септември въпроси от кандидати по процедурата по 4.2 и конкретните отговори, които дадоха от управителния орган.

Интересни неща се научават...

Очакват се доста мераклии за изграждане на фотоволтаични централи, и то се очаква, защото това е допустим разход.

Кандидати от този сектор се интересуват дали е допустим разход и купуването и инсталирането на акумулатори/батерии към централата, които ще се използват за съхранение на произведената енергия. Отговорът е „да“, щом се касае за автономна/соларна система. Акумулаторите са допустими за финансиране.

Но пък...

От отговорите, които дадоха държавните експерти на другите питания на кандидати, научаваме, че...

Например в раздела за суровини от растителен произход и продукция от тях суровината от лозови листа, която бъдещ бенефициент иска да използва за производство на лозови сарми, не влиза в позволените разходи от сектора на чувствителните сектори.

Просто не попада в приложение 10 „Суровини от растителен и животински произход и продукцията от тях в чувствителните сектори“, и това е...

Не е допустимо и финансирането на проекти за преработка на диворастящи гъби.

Не съответстват на допустимите за подпомагане дейности и почистването и преработката на зърно, за което питат немалко кандидати.

Не може да се финансиря по подмярката, с брюкселска инжекция, и изграждането на силозно стопанство за сушене на зърнени култури. А защо? Като все ги критикуваме зърнопроизводителите, че от България експортират суровина, а не затварят цикъла и с това да постигат по-висока добавена стойност...

Не влиза в разрешените инвестиции по подмярка 4.2 и покупката на автоматизирана система за оползотворяване/изгаряне на странични животински продукти – СЖП, и съответно производство на топлинна енергия.

И всичко това... защото така.

Без логика, но с европейски плам от нашите хора от тематичната работна група, които решават нещата.

С близо 5 млн. лева се увеличава бюджетът по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

С допълнителния финансов ресурс ще се осигури възможност за подпомагане на още общо 158 проектни предложения, които отговарят на условията за административно съответствие и допустимост и са получили до 26,83 точки по критериите за оценка.

Поради високия интерес и с цел подобряване на икономическите резултати на по-голям брой земеделски стопанства, улесняване на преструктурирането и модернизирането им, Управляващият орган на ПРСР публикува за обществено обсъждане Заповед за изменение на Насоките за кандидатстване по процедурата.

Писмени предложения и коментари в рамките на общественото обсъждане могат да бъдат правени в срок до 9 юли 2021 г. (включително). Проектът на заповед е публикуван  на официалната интернет страница на министерството на адрес: https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/programi-za-finansirane/programa-za-razvitie-na-selskite-rayoni/

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 2 074 987 лева по сметките на 3 236 кандидати по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020 за Кампания 2020. Това е окончателното изплащане на подпомагането по мярка 13 за Кампания 2020 г., като то е извършено след актуализирането на слой „Площи, допустими за подпомагане“ на базата на подадените възражения през месец декември 2020.

Изплатените средства за подмярка 13.1 НР 1 – „Компенсационни плащания в планински райони“ са в размер на 1 755 053.45 лв. По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са разплатени 300 025.81 лв., a по подмярка 13.3 (НР3 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения“) - 19 907.82 лв.

Изчисленията на финансовото подпомагане са извършени на базата на ставки, определени в Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020 г.

ДФ „Земеделие“ преведе 3 729 343 лева на 376 земеделски стопани, кандидатствали по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Финансовата помощ на кандидатите се изплаща поетапно - след приключване на всички проверки, които продължават и в момента.

Мярка 14 има за цел да осигури по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното отглеждане. Заложените дейности трябва да гарантират по-качествени и по-безопасни храни от животински произход, опазване на околната среда, както и повишаване безопасността на труда на фермерите. Субсидиите следва да компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ).

Годишният размер на плащането за говедовъди и биволовъди по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" (съгласно НАРЕДБА № 4 от 08.08.2017 г.) е:

   • за осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане за телета на закрито - 27,46 евро за животинска единица;

   • за осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане на крави и биволици на закрито - 42,71 евро за животинска единица;

     • за свободно отглеждане на говеда и биволи над 6 – месечна възраст на открито – 24,54 евро за животинска единица.

Годишният размер на плащането за овцевъди и козевъди по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" е:

     • за осигуряване на свободна подова площ на закрито - 44,40 евро за животинска единица;

   • за свободно отглеждане на открито - 22,50 евро за животинска единица.

ДФ „Земеделие“ напомня на кандидатите по мярка 14, че обработката на подадените заявления се извършва децентрализирано. Стопаните могат да получат допълнителна информация в областните дирекции на фонда (Отдел РРА - РА).

Плащанията по мярката продължават.

Какви критерии бяха одобрени по подмерките 4.1, 4.2, 6.1 и 6.3 на последния Комитет по наблюдение

През тази година 458 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъдат насочени към земеделския сектор, младите фермери и малките стопанства. Това беше одобрено по време на видеоконферентно заседание на Комитета по наблюдение на Програмата. Финансовият ресурс е предвиден за подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“.

На заседанието бяха обсъдени и актуализирани критерии за оценка по четирите подмерки, съобразени с предизвикателствата, пред които са изправени различните секторни производства и преработвателите на селскостопански продукти.

По подмерките 4.1 и 4.2 се въвежда изискване към кандидатите за 36 месеца история преди подаване на проектното предложение. Промяната ще допринесе за финансова стабилност на проектите, както и устойчивост и дълготрайност на реализираните чрез тях инвестиции.

За подмярка 4.1 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 1 000 000 евро при 50% интензитет на подпомагането или до 1 500 000 при 35% интензитет. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника ще бъде до 250 000 евро. По подмярка 4.2 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 2 000 000 евро, при 50% интензитет на подпомагането или до 3 000 000 при 35% интензитет.

От действащите към момента критерии по подмерки 4.1 и 4.2 отпадна подходът, при който приоритетно се подпомагат проекти, които се изпълняват на територията на селски район. Чрез актуализацията се цели насърчаване на подкрепата за проекти в чувствителни сектори, в това число и сертифицирано биологично производство. Основната цел е проектите да бъдат с акцент към инвестиции, свързани с напояване, околна среда /пречиствателни съоръжения/, внедряване на дигитални технологии, автоматизиране на работните процеси.

Прецизиран е и подходът за определяне на критериите за оценка по подмерките 6.1 и 6.3. По „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ отпада изискването към кандидатите да са получили минимум 33% доход от земеделска дейност за предходната година.

На заседанието на Комитета по наблюдение бе гласуван и бюджетът на България през преходния период. Страната ни ще разполага с близо 887 млн. евро по ПРСР за 2021 и 2022 г., съгласно Преходния регламент. С около 685 млн. евро ще бъдат използвани чрез инвестиционните и компенсаторни мерки по Програмата в подкрепа на земеделските стопани. Българското земеделие получи и допълнителни 202 млн. евро повече чрез изпълнението на различни мерки по ПРСР. Такава възможност предоставя инструментът “Следващо поколение ЕС”, който е част от Плана за възстановяване на ЕС от кризата, предизвикана от COVID-19.

На заседанието бе решено да се пренасочат допълнително близо 31 млн. евро по мярка 19 „Подкрепа за местно развитие по LEADER“ (ВОМР – водено от общностите местно развитие). Те ще бъдат разпределени както за подготвителни дейности в рамките на подхода, така и по стратегии на одобрените вече Местни инициативни групи, които ще продължат своята дейност в следващите няколко години.

Бяха изменени и изискванията за допустимост на кандидатите по подмярка 21.1 „Изключителна и временна подкрепа за земеделски стопани Covid 1”.  По този начин се дава възможност на земеделски стопани, които не са били допустими в рамките на проведения през 2020 г. прием, да кандидатстват по предстоящия допълнителен такъв. Той  ще бъде обявен през следващите месеци.

За първи път сектор „Пчеларство“ ще бъде подпомаган по мярка „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони в новата Общо селскостопанска политика (ОСП 2021-2027г.). Двете направления от мярката ще стимулират дейности за временно разполагане на пчелни семейства в зони Натура 2000 и опазване на пчелни семейства. Това стана ясно по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г.

Подпомагане по направлението „Ангажименти за временно разполагане на пчелни семейства в зони Натура 2000“ ще получат пчеларите, практикуващи подвижно пчеларство. Проектът на мярката предвижда сезонното преместване на пчелни семейства за минимален престой на пчелните семейства от 3 седмици. На едно местоположение ще може да се разполагат до 50 пчелни семейства.

Направлението „Опазване на пчелни семейства“ ще се стимулира чрез две под дейности. Това са засилване на екологичния потенциал на опрашване в зони Натура 2000 и планински райони, както и опазване на пчелни семейства в зони извън тях. Общият брой пчелни семейства, които могат да бъдат компенсирани е 500 за пчелар. Ставката за компенсиране на пропуснати ползи и извършени разходи ще покрива 100% за първите 300 броя пчелни семейства и 50% за пчелни семейства от 301 до 500. Кандидатите ще са допустими само по една от двете под дейности.

В обработваемите земи, около трайните насаждения и зеленчуци се предвижда създаване на буферни ивици от цветни видове и медоносни растения. Те ще повлияят благоприятно за процеса опрашване.

Ще се насърчава използването на култури и сортове, съгласно утвърден списък, подходящи за отглеждане при специфични климатични условия за страната.

Нов момент в мярката „Агроекология и климат“ ще бъде подпомагането на интегрирано производство на растения, растителни продукти, както и устойчиво управление на продуктите за растителна защита (ПРЗ). Ще се финансират дейности за прилагане на растителнозащитни мероприятия върху едни и същи площи в период от 5 години. Предвижда се земеделските стопани да водят отчетност, която позволява да се проследят продавача, произхода, вида и количеството на закупените ПРЗ. Минималната обработваема площ е 1 ха.

Източник: МЗХГ

Шеста среща на Тематичната работна група и последно заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР

Преди да е готов Преходният европейски регламент за прилагането на ОСП през следващите две години, у нас са планирани ударни срещи, свързани с изработването на първия драфт на Националния стратегически план и разходването на средства по ПРСР през следващите 2 години.

За 17 декември е насрочено шестото заседание на Тематичната работна група, което трябва да дебатира правилата на подпомагането във важни за земеделците сегменти: кръстосаното съответствие, подкрепа за дребните земеделски стопани, оперативни програми в сектор „Плодове и зеленчуци“, оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, къси вериги на доставки и местни пазари, подкрепа на организации на производители или групи от производители и кои са подходящите превантивни мерки за Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития. Всичките теми са важни в контекста на небивалата суша тази година и работата в режим на пандемия. Нека обаче припомним, че окончателният Национален стратегически план ще бъде в ръцете на следващото управление на МЗХГ, което ще стане ясно след изборите тази пролет. А в Брюксел планът трябва да бъде представен едва в края на следващата година.

За 22 декември е насрочено последното заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР. Новините от него ще бъдат важни за фермерите, защото ще стане ясно кои мерки ще бъдат отворени през следващата година по ПРСР и с какви изисквания. Вече е известно, че общият ресурс по програмата е увеличен с 200 млн. евро.

Най-голям интерес се очаква към инвестиционните мерки 4.1 и 4.2, особено ако бъде обявен целеви прием, свързан с изграждането и възстановяването на собствени напоителни системи. Той трябва да бъде обвързан с Плана за възстановяване и развитие – „Зелена България“, по който страната ни трябва да инвестира 840 млн. лева само за рехибилитация на хидромелиоративната мрежа у нас – през държавното дружество „Напоителни системи“.

През 2021 година се очакват приеми и по мерките 6.1 и 6.3 – за млади фермери и за стартиращи малки стопанства. Общият бюджет трябва да стигне за финансирането на близо 2000 проекта по двете мерки.

Окончателни бюджети по мерките от ПРСР няма как да бъдат формирани на този етап. Те не са и толкова важни, защото е повече от ясно – пари има. Комитетът по наблюдение на ПРСР обаче ще вземе важни решения - за правилата на подкрепа по конкретните схеми и мерки, което е ключово при кандидатстването по тях.

Вдигане на прага на Стандартния производствен обем /СПО/ при кандидатстването по ПРСР и орязване на безвъзмездното финансиране по инвестиционни проекти - от 50 на25%. Тези идеи разбуниха духовете в земеделската общност. Атмосферата се изнервя допълнително от факта, че дебатите в т. нар. Тематична работна група, която работи по Националния стратегически план, стават известни постфактум и малцина имат търпението да четат стотиците страници протоколи. За да няма толкова емоции, полезно е да припомним – тези дебати нямат особено значение за списването на стратегическия план, защото участниците в работната група имат право на мнение, но нямат право на глас. Понеже от 30 години сме демократи, важно е да се чуят мненията на всички. Доколко те са експертни и аргументирани е друг въпрос.

Да бъдат подкрепени устойчивите земеделски стопанства – това всъщност е идеята на МЗХГ и на ДФЗ. Трябва да се признае, че в нея не липсва икономическа логика. Тя обаче среща социална съпротива – от малките и от т. нар. чувствителни сектори. Ако не беше допуснато да има такива, този разговор щеше да бъде несъстоятелен. Няма как обаче да върнем времето назад. Съсипахме животновъдството, плодовете и зеленчуците, малките семейни стопанства. Обезлюдихме селата. Ако в следващия програмен период трябва

да се работи с реалностите в земеделието

а не в сферата на добрите пожелания, първо е нужна безпощадна статистика в сектора. Сигурно не е трудно около 100 хил. регистрирани земеделски производители /ако наистина са толкова/ да бъдат класифицирани по мащаб и ефективност. И към всяка група да бъде приложен диференциран подход.

Индустриалните стопанства спокойно могат да минат без финансиране. Предполага се, че те са пазарно устойчиви. Големите сигурно ще се зарадват на идеята на изпълнителния директор на ДФЗ Васил Грудев – за 25% безвъзмездно финансиране, 25% кредит от фонда и 50 % собствено участие в инвестиционни проекти по ПРСР. Големите са викнали да работят с големи кредити, с банки и тази пътека би била утъпкана за тях. А и най-после ще им бъде даден достъп до ПРСР, какъвто им беше отказан през последните два програмни периода.

Средните стопанства са ключови

Тъкмо към тях подходът трябва да бъде силно премислен. Ако те често се люлеят и са на прага да изпаднат от бизнеса, струва си да бъдат подпомогнати адекватно, за да се превърнат в устойчиви. Не е лошо да имаме средна класа в земеделието. В този смисъл идеята за вдигане на прага на СПО е оправдана – така кухите проекти ще останат в историята, ПРСР ще спре да се използва за социален инженеринг. Тук управниците сами са си виновни, че допуснаха програмата да има такъв имидж. Впрочем, и в Брюксел имат вина за това. Няма защо да се чудим, че Европа обикновено тича след световните събития. Това е едно от обясненията защо Великобритания напусна кораба на Общността.

Малките, младите, планинските ферми, биологичните производства /производства обаче до краен клиент/– тук и 75% подкрепа би била малка. Затова заслужава адмирации идеята за 100% грантове за млади земеделци, която е обсъждана на последното заседание на Тематичната работна група – за мерки от бъдещата ПРСР в новата ОСП. Тя трябва да бъде такава и за останалите, посочени като силно уязвими. Каквато и да бъде подкрепата по размер, тя трябва

да стигне до малките, младите, планинските и затворените биопроизводства просто, лесно и без излишни условности

Към днешна дата тези проекти по ПРСР имат славата на коварен капан. И това изобщо не е случайно.

Важно е да се направи едно уточнение – още не разполагаме с европейски регламенти и конкретни бюджети. Когато обаче те станат ясни, добре е бюджетите да бъдат разделени – за да няма сърдити. Ако пък и властта най-сетне проумее, че е тъпо фермерите да тичат след парите, а парите трябва да отидат при фермерите, току виж сме сътворили един приличен програмен период.

Кривиците си ги знаем. Знаем и как да ги оправим – контрол, контрол, контрол. И прозрачност след това. Тази работа не е единствено в ръцете на институциите. Тя е обща задача пред целия земеделски бранш. Останалото е излишен плач. Може да е лесно, ако има воля.

Анета Божидарова

Повече от половината проекти по Програмата за развитие на селските райони са останали неизпълнени, призна изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев – по време на традиционната годишна церемония по връчването на наградите „Агробизнесмен на България“. Затова ръководството на фонда предлага тема за дебат на земеделския бранш – в следващия програмен период безвъзмездното финансиране на инвестиционните проекти да падне от 50 на 25%. Другите 25 на сто от инвестицията фермерите да могат да получават под формата на кредити от ДФЗ, а останалите 50% да бъдат собствено финансиране. „Почти няма банка, която да финансира новопоявил се субект“, аргументира предложението на фонда Васил Грудев.

Темата подлежи на широк дебат с браншовите организации. От една страна, това ще даде по-голям шанс на повече земеделски производители да кандидатстват по ПРСР, като новият начин на финансиране би отсял т. нар. схемаджии, които подготвят проекти, за да вземат едни пари.

Предполага се, че за устойчивите стопанства, които са пазарно ориентирани, новите условия не биха били проблем. Така или иначе, те са свикнали да работят с кредити.

По-разумно би било финансирането по ПРСР да бъде диференцирано – според мащаба и рентабилността на стопанството, коментират анализатори.

Как ще реагира земеделският бранш и дали изобщо идеята на ръководството на ДФЗ ще бъде възприета – въпрос на време и на бъдещ дебат. Новата ОСП ще започне да се прилага от 2023 година.