Учените от Добруджанския земеделски институт предупредиха: важно е спазване на технологията и сеитбооборота

Габриела Събева

Предизвикателна, трудна, тежка, различна – каквото и да кажем за стопанската 2018/2019 г., няма да сбъркаме. Пълна с изпитания както за земеделските стопани и техните познания, така и за устойчивостта на самата селекция на видовете стрес, които природата поднася постоянно. След около месец всеки един производител ще стартира с най-важното мероприятие – ще започне жътвата на пшеница, на рапица, малко по-късно на слънчоглед и така до царевицата. Заедно с добивите ще излезе наяве доколко и как са се справили стопаните с болести, неприятели и плевели. Кои са факторите през настоящата стопанска година, които повлияха върху основните полски култури? Отговорите бяха дадени по време на Открит ден в Добруджанския земеделски институт.

preskonf

Благодарение на падналите през май дъждове пшеницата се е стабилизирала и сега се очакват добри добиви, които обаче са в пряка зависимост от изведените агротехнически мероприятия, подчерта на пресконференция проф.Иван Киряков, завеждащ секция „Селекция на зърнено-житни и бобови култури”. Засушаването по време на сеитба през есента, невъзможността на пшеницата да поникне, забавянето в развитието през студената пролет – това са само част от причините, които притесняваха земеделските стопани от Добруджа. Дори се стигна до разваляне на площи с пшеница, които за щастие се оказаха твърде нищожен процент от заложените 1,300 млн.дка. Според учените от Добруджанския земеделски институт, падналите през май дъждове са били основният фактор за съвземането на пшеницата, която за поредна година доказва своите възможности – да компенсира стреса, да възобнови развитието си и да навакса във вегетацията.

Проф.Киряков се спря на заболяванията при пшеницата, които тази година се наблюдават по полето – кафява и жълта ръжда, брашнеста мана, вджуджаване. Според него земеделските стопани не винаги третират точно навреме, а пръскат превантивно, без значение дали има болести или не. Важно е да се обикалят посевите, да се следи наличието на инфекция и да се избере точният момент на пръскане, за да има ефективност, допълни още ученият. Друг фактор е устойчивостта на самите сортове житни култури. „Самите ние спомагаме за по-бързо и по-динамично развитие на тези процеси като заемаме площи със сортове, които имат една и съща устойчивост, но носят различни имена. Устойчивостта е временно понятие докато се появи раса или щам в популацията на патогена. Това е еволюция”, категорично заяви проф.Киряков. „Преди 5-6 години, когато навлезе западната селекция, тя беше много устойчива. Тя обаче заемаше само около 1 млн. дка. С отпадането на българската селекция и навлизането на западната селекция, популациите се промениха, устойчивостта също”, подчерта за пореден път фитопатологът.

Той допълни, че много от тези болести всъщност са абиотичен стрес, който не е разпознат. „Мисля, че е крайно време земеделските стопани да проумеят, че има работещи институти в България и те без заплащане могат да получат съответната информация”, категоричен беше още професорът.

„Ако земеделските производители са си свършили добре своята работа, спазили са технологиите и сроковете, при някои добивите могат да стигнат 800 кг/дка”, допълни проф.Киряков и уточни, че ще има полета и с ниски резултати до 300 кг/дка.

Системната мана, склеротинията и синята китка ще стават все по-сериозни проблеми през следващите години – това предупреди доц.Галин Георгиев, селекционер на слънчоглед в Добруджанския земеделски институт. „На много места тази година има нападение от 25-30 % на системна мана в слънчогледа. Болестта се е развила без значение от хибрида, т.е. всички големи фирми на нашия пазар са установили, че слънчогледите им са чувствителни на тази болест”, подчерта доц. Георгиев.

doc.G Georgiev

Като основна причина за наличните болести ученият посочва неспазването на сеитбооборота при слънчоглед, който трябва да се залага на дадено поле през 4 години. „Там, където се сее през година или две, установихме наличие на тази болест, която зимува и издържа в почвата 4 години. Там, където имаше спазен сеитбооборот, нямаше никакво нападение”, разясни доц.Георгиев. Прогнозите на учения не са оптимистични. Той смята, че болестта се натрупва и проблемът ще ескалира през следващите години.

Освен системна мана, по слънчогледа е установено още едно заболяване – склеротиния, която също зимува и издържа 4-5 години. „Проблемът ще има сериозни последици за слънчогледовото производство”, предупреди доц. Галин Георгиев. Той разясни, че преди десетилетия у нас е имало контрол върху площите със слънчоглед. Тогава според регулациите е било разрешено да се отглеждат не повече от 3 млн. дка. Сега размерът на посевите с маслодайната култура е двойно повече и достига 7-7,5 млн.дка в страната. „Като прибавим и рапицата, която е наследник на същите болести, картината става още по-лоша. Моят съвет е да се спазва сеитбооборотът, защото ще дойде време, когато почвата ще бъде заразена. При такива резки промени в температурите като тази година, болестта се развива и компрометира посевите. Въпреки че посевите бяха обеззаразени с фунгициди, заболяването проби. Това показва, че природата работи”, разясни още селекционерът. Той подчерта, че се връщат стари раси на маната, към които новите хибриди слънчоглед не са устойчиви. Доц.Георгиев не крие, че вече има притеснения и за синя китка и прогнозира, че паразитното растение ще се превърне в световен проблем след няколко години.

Slan4ogled Gl

В момента все още на места в Добричка област се презасява слънчоглед заради пороите, извличанията и заболяванията. Според учения обаче тази култура е адаптивна и ще успее да се развие независимо от срока на сеитба. Дори и при късна сеитба, хибридите ще се справят, прогнозира доц.Георгиев и отново предупреждава, че най-важното условие в производството на маслодайната култура е спазването на сеитбооборота.

За да се популяризират българските слънчогледи, от 2018 г. институтите от Селскостопанска академия сеят в опитните си полета само родни хибриди и резултатите са много добри. Нужна е държавна политика в сектора, която да защити българския производител на семена. Доц.Георгиев посочи страни като Испания, Турция, Италия и Гърция, в които е задължително 15-20 % от засетите площи да бъдат със семена, произведени в съответната държава. „Как мислите, дали се продава в Италия твърда пшеница? Абсурд! Само родни семена се сеят. В Гърция също”, посочи доц. Георгиев конкретни примери за държавна протекция на семепроизводството. „Това са страни със силни пазарни икономики, а тук никой не ни помага или защитава. Много ни е трудно. Затова търсим начини за реализация на нашите продукти извън България. Смело мога да кажа, че зад граница ни уважават и търсят повече”, допълни още ученият.

Селекцията на слънчоглед в Добруджанския земеделски институт продължава и вече има създаден и признат клиърфийлд хибрид. Сериозен интерес към българската генетика при маслодайната култура проявяват страни като Румъния, Украйна и Русия. В страните извън ЕС обаче, търговията, контактите и превозът са по-трудни.

Публикувана в Растениевъдство

Основна болест, която напада картофите и доматите е картофената мана. Тя напада всички надземни части на доматите и картофите и нанася сериозни щети, а в някой случаи компрометира напълно реколтата. Болестта особено силно се развива във хладно време с температури между 15 и 20 градуса и влага – каквато не липсва през последно време в страната.

Проявява се първо по листата от долните етажи като мокри зелени петна, които скоро покафеняяват. От долната страна на листата зеленото петно образува белезникъв, плесенов налеп. Постепенно петната преминават по листата и стъблата на горните етажи и растенията загиват.

По плодовете на доматите се появява ръждиво кафяво петно от към дръжката, което прониква дълбоко в плода.

При картофите освен надземните части се нападат и клубените.

Болестите причинени от различни бактерии са другият опасен бич по домати и картофи. Бактериозите поразяват всички надземни части на растенията, от което тъканите почерняват и се вдлъбват. По зелените плодове на доматите се появяват черни брадавички, които се разрастват и образуват струпеи. При вятър бактериите се разнасят от мястото на зараза на 500-1000 м. Това изисква строга профилактика, изразяваща се в пръскане с фунгициди преди и 1-2 дни след валежи.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За успешното отглеждане на краставиците, освен спазването на всички агротехнически изисквания се налагат и чести третирания за извеждане на борбата с болести и неприятели. Новите сортове краставици са високопродуктивни с много добри вкусови качества, но са слабо устойчиви към причинителите на болести, най-често гъби или бактерии. Освен това по растенията не трябва да се допуща развитие и на вредители, като листни въшки, трипсове, белокрилки и цикади. Освен че вредят директно на растенията като смучат сок от тях, някой от тези насекоми са преносители и на вирусни болести, които не могат да се лекуват.

Борбата с болестите включва два етапа – профилактика и лечение.

Профилактиката включва комплекс от мерки, като основни са:

  • Опазване на растенията от плевели , които са гостоприемници на вредни насекоми, пренасящи вирустни и микоплазмени болести;
  • Оптимален режим на поливане;
  • Оптимално балансирано торене с комбинирани и листни торове. Едностранчивото азотно торене изнежва растенията и ги прави податливи на заболявания;
  • Предпазване на растенията от вредители чрез пръскане с инсектициди;
  • Предпазни пръскания с контактни фунгициди преди да са се развили болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Болест, която напада листата, стъблата и бобовете обикновено около периода на цъфтежа на граха е брашнистата мана. Причинителят е гъба. Нападнатите органи се покриват с нежни, белезникави, плесенови налепи. Тъканите под налепа остават зелени за дълъг период от време, но впоследствие се образуват кафяви, некротични петна. Гъбата се съхранява в растителните остатъци. Силно развитие на болестта се наблюдава при топли и сухи условия през деня, съчетани с висока относителна влажност през нощта, обикновено при наливане на бобовете.

Друга болест, която се развива във влажно и топло време е бактериалният пригор.

По листа, прилистниците и чашелистчета се появяват воднисти, закръглени петна с ореол, които причиняват жълтеене и пригор; по стъблата повредите са във вид на продълговати пукнатини, а връхната част загива; по семената също се появяват воднисти, мазни петна.

Върху всички нападнати части при влажно време се отделя бактериален ескудат с мръсно бял цвят във вид на фитилчета.

Борбата с бактерията е трудна. За да се избегне заразата се препоръчва :

  • спазване на 2-3 годишно сеитбообращение
  • използване на здрави семена и устойчиви сортове.
  • При поява на болестите се препоръчва пръскане с медни фунгициди - бордолезов разтвор – 0,1%, купроцин супер М -0,4% Фунгуран ОН 50 ВП – 0,3% и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Калиевият перманганат има фунгицидно действие. Той е контактен и действа предпазно. В контакт с органични вещества като растенията бързо се разлага и отделя манган.

Основното му действие е срещу брашнестите мани, и то главно при лозята и овощните. Може да се прилага през вегетацията в концентрация 0,12% или 12 грама на 10 литра вода.

Той е по-ефикасен е от сярата при силно нападение на брашнести мани, когато има благоприятни условия за развитие на болестите, а температурата на въздуха е ниска или много висока.

Подобно на синия камък в бордолезовия разтвор, калиевият перманганат също трябва да се неутрализира с вар, за да не се получат изгаряния.

РЕЦЕПТАТА:

Приготвянето на 12% разтвор се прави с 12 грама калиев перманганат и 200 грама гасена вар.

Калиевият перманганат може да се използва за едновременна борба срещу мана и брашнеста мана заедно с бордолезовия разтвор - към 10 литра от 1%-ния бордолезов разтвор за пръскане през вегетацията се прибавят 12 грама калиев перманганат.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако по краставиците откриете характерен бял или кремав брашнест налеп и от двете страни на листата, трябва да сте наясно, че те са нападнати от гъбното заболяване брашнеста мана. Гъбата напада всички части на растението, но най-силно засяга листата.

Поради повишената чувствителност на краставиците към серните препарати, тук профилактичната борба срещу болестта с контактни средства е по-трудна. Пръсканията започват при забелязани първи признаци на болестта с подходящи и разрешени фунгициди като Вивандо, Зоксис 250 СК, Карамат 2,5 ЕВ и други.

При нападение на краставиците от кубинска и брашнеста мана едновременно, се пръска със системни фунгициди, които действат и на двете болести. Такъв е фунгицидът Куадрис 25СК в концетрация 0,075% с карантинен срок 7 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Съединението е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия

Продоволствената безопасност през ХХI век е пряко свързана с устойчивостта на земеделските култури към болести. Откриването на ген, който помага на растенията да контролират съпротива им към патогените, може да окаже съществено съдействие за внедряването на устойчиви към инфекции селскостопански култури.

Успешни резултати от изследвания могат да предоставят възможност за по-фина настройка на активността на гена и по този начин да повишат устойчивостта на растенията към болести. Именно болестите по селскостопанските култури са основната причина за загубите на реколта в цял свят. На тях се пада дял от 10% изгубена продукция от най-важните култури в съвременното растениевъдство.

АЗОТНИЯТ ОКСИД ИЗПРАЩА СИГНАЛИ

Получените резултати през последните години дават основание да се твърди, че азотният оксид (NO) е вътреклетъчна сигнална молекула, с помощта на която се регулират физиологичните процеси на всички етапи от жизнения цикъл на растенията. Между тях някои много важни аспекти от биологията на NО все още не са разгадани.

Съществуват различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO в растенията. Не са напълно проучени механизмите на възприемане и предаване на сигналите от NO. Няма сведения и за това как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответните реакции на сигналите от NO.

Биолозите в научните лаборатории по света търсят отговорите на всички тези въпроси.

БОРБА С ИНФЕКЦИИТЕ

Учени от Университета в Единбург са изследвали растения, подложени на атака от бактерии или вируси, и изяснили, че като ответна реакция в растенията се отделят известни количества газ, известен като азотен оксид. Този газ се натрупва в растителните клетки и отключва защитната реакция на имунната система на растенията.

Изследователите използвали обикновени растения от салата крес – Arabidopsis thaliana, за наблюдение и изучаване на гените, чиято дейност се активира с повишаване нивото на азотния оксид. Те открили, че по-рано неизвестният ген SRG1започва да се проявява с появата на бактериална инфекция и бързо активира азотния оксид.

КЛЮЧОВ РЕГУЛАТОР

По-нататъшните анализи на процесите, протичащи вътре в растенията, показали, че SRG1 пуска в действие защитните им механизми, като едновременно ограничава активността на гените, потискащи реакцията на имунната им система. Променяйки степента на активност на гена SRG1, изследователите успели да потвърдят своето заключение, че растенията с по-високо ниво на защитни протеини, продуцирани от гените, се оказват по-устойчиви към инфекции.

Те открили, че азотният оксид регулира активността на имунните реакции, като гарантира, че реакцията на системата, която защитава растенията, няма да се окаже прекомерно разрушителна. Било установено също, че свръхактивната имунна реакция на растенията е в състояние да повреди самото растение и да забави неговия растеж точно така, както автоимунните заболявания при хората подтикват имунната система да атакува собствения организъм на човека.

ОБЩ МЕХАНИЗЪМ

Днес са натрупани много различни факти, отнасящи се към синтеза, молекулярния механизъм на действие и ролята на азотния оксид при растенията. Въпреки това засега е невъзможно те да се съберат и обобщят в една цялостна картина. Отделните важни аспекти от биологията на NO все още не са достатъчно изяснени. Затова съществуват и различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO при растенията.

Не е проучен докрай и механизмът на възприемане и предаване на сигнала от NO, а също така няма сведения как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответен отговор към NO. Възможно е част от отговорите да се намерят, основавайки се на знания, получени при изучаване особеностите на функциониране на NO при животните. Такъв сравнителен анализ би позволил да се появят аналогии и да се подчертаят различията в съвременното разбиране за работата на NO при растенията.

Въпреки че дори и сега, съчетавайки отделните късчета от NO-пъзела, може със сигурност да се твърди: NO е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия.

Изследователите предполагат, че резултатите от по-нататъшните опити могат да дадат представа за фундаменталните процеси, които са в основата на имунната регулация.

Публикувана в Растениевъдство

За да не се нападнат ягодите от гъбни заболявания е необходимо да се предприемат превантивни мерки. Затова ще помогнат няколко капки йод. За целта разтворете 10 капки йод в 10-литра вода и добавете 1 литър мляко. С този разтвор трябва да се напръскат листата на ягодите през пролетта. Пръскането се извършва в облачно време или в късния следобед. Този разтвор помага за предотвратяване на брашнеста мана по ягодите.

За да спасите ягодите от сиво гниене, трябва да ги третирате със следния разтвор: две равни супени лъжици калиев перманганат се разтварят в десет литра вода. Препоръчително е ягодите да се пръскат през пролетта - след края на цъфтежа. Не се препоръчва пръскането на ягодите с калиев перманганат твърде често. В крайна сметка, изобилието на вещество в почвата може да повлияе неблагоприятно върху развитието на ягодите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Международен екип учени от Университета в Ла Тробе (Мелбърн, Австралия), определиха характерните места в хромозомите на растения, които са способни да предават имунитет на потомството си.
Резултатите ще помогнат да се открият нови начини за предотвратяване на болестите по земеделските култури, което ще донесе огромни ползи на фермерите.
Учени от Университета на Шефилд (Великобритания) за първи път са идентифицирали характерните места (локуси) в растителните хромозоми, които придават устойчивост към болести на поколението чрез двустранна биохимична модификация, наречена ДНК метилиране.
По време на изследването учените са идентифицирали четири локуса на ДНК, които контролират резистентността към болестта брашнеста мана. Важно е да се отбележи, че резистентността не влияе на растежа или устойчивостта към други стресове от околната среда.
Според д-р Ритушри Джейн, учен в Университета в Ла Троба, когато растенията са подложени на многократни атаки от патогенни микроорганизми те развиват “памет” (наречена първична), която им позволява да се защитават ефективно, когато атаката се повтори.
„Един от механизмите за предаване на тази „памет” към следващото поколение чрез семена е ДНК метилирането. Това е епигенетичен феномен, тоест, ДНК последователността не се променя ”, казва д-р Джейн.
Ритушри Джейн обяснява потенциалните ползи за земеделските производители в резултат на това проучване.
„Това важно откритие може не само да доведе до нови начини за предотвратяване на болести по важни култури, но може да помогне и занамаляване на зависимостта от пестициди“, споделя д-р Джейн.

Според Юриахан Тон от Университета Шефилд, резултатите от тази изследователска работа отварят пътя за по-нататъшни изследвания, за това как епигенетиката може да помогне за подобряване на резистентността към болестите в културите.
"Надяваме се да използваме нашите проекти за по-нататъшни изследвания, за да разберем как тези епигенетични локуси контролират толкова много различни защитни гени", казва професор Тон.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Бялата ръжда по черешата е известна още като червени листни петна по череша и вишня. Вредата от нея е особено голяма при влажно време.

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още и по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е место срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

Ако в продължение на две-три години с благоприятни условия за развитие на болестта, плододаващите дръвчета не се пръскат, те силно се изтощават. В резултат на това и от ранното обезлистване на дръвчетата те не могат да се подготвят за успешно презимуване, остават с недозрели и слаби леторасти и загиват.

Подходящи фунгициди срещу бяла ръжда са Силит 544 СК, Силит 40 СК,  Делан 700 ВДГ, Сигнум. Пръскайте с фунгициди за едновременна борба и с ранното кафяво гниене - Карамат 2,5ЕВ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 25

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта