Топлото за сезона време през второто и началото на третото десетдневие на декември, с максимални температури надвишили на много места в полските райони 16-17°С, доведе до възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. Наднормените декемврийски температури се отразиха ефективно на късно засетите посеви с пшеница и част от тях достигнаха необходимата им температурна сума за встъпване във фаза 3 лист. На места в Североизточна България, където бяха регистрирани температури от порядъка на 19-20°С (Разград, Добрич, Варна), бе увеличен и делът на пшеничните посеви във фаза братене. Вследствие необичайно високите температури в южните райони при някои раноцъфтящи храстовидни и дървесни видове (дрян, череша) бе провокирано нежелателно набъбване на пъпките.

След топлото за сезона време през следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна. Очакваното застудяване в средата на третото десетдневие на декември ще доведе до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви в по-голямата част от страната, с изключение на отделни места в крайните южни райони. Прогнозираното съществено понижение на температурите, без критични минимални стойности, ще предотврати преждевременното, нежелателно, развитие при някои трайни насаждения, което би довело до намаляване на тяхната студоустойчивост.

Очакваните валежи през третото десетдневие на декември ще повишават нивото на влагозапасите в 50см. почвен слой. В края на есента почвените влагозапаси в 100см слой при пшеницата са незадоволителни, на отделни места в южните райони под 60% от ППВ (агростанциите Кюстендил, Чирпан, Сливен).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условияще се определят от меко за сезона време.

В полските райони на страната се прогнозират положителни минимални температури и средноденонощни стойности около и над биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. Условия за протичане на забавена вегетация при пшеницата и ечемика ще се създават предимно в южните райони и по Черноморието.

В началото на третото десетдневие на декември при зимните житни култури ще преобладава фаза трети лист. Неукрепнали, във фаза поникване и начално листообразуване, са засетите през ноември посеви. Във фаза братене, предпоставка за успешно зимуване, е пшеницата в част от източните райони (агростанциите: Главиница, Силистра, Царев Брод, Д.Чифлик, Карнобат) и на места в Дунавската равнина (агростанция Новачене).

Вследствие продължителното есенно засушаване пшеничните посеви са с неравномерна гъстота. Тя варира от 350 до 550-600 растения на м2.

При рапицата само част от посевите формираха розетка през есенната си вегетация, фаза в която растенията успешно зимуват.

През следващия период валежи не се прогнозират и условията на много места в полските райони ще позволяват провеждане на дълбока оран на площите предвидени за пролетни култури. В южните райони следващият период е подходящ за извършване на предзимни сеитби на някои студоустойчиви зеленчукови култури - грах, бакла, моркови и др.

Градинският грах е с къс вегетационен период и е добър предшественик на зеленчуковите култури. Той се развива на всички видове почви, с изключение на тези с кисела реакция. За ранно производство на грах са по-подходящи леките почви. Предсеитбените обработки на площите, предвидени за отглеждане на грах, включват култивиране и брануване на дълбочина 8-10 см. Грахът се сее на дълбочина 5-6 см по няколко начина:

- гнездово - в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 60 см между редовете и 30 см между гнездата

- на редове - 20сm разстояние между редовете и 8-10 см вътре в реда

- лентова сеитба с 2, 3 до 4 реда в лента при разстояние между редовете 15-20 см и 50-60 см между лентите.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Настъпилото застудяване в началото на декември, с превалявания от сняг и отрицателни минимални температури (Кнежа - 7оС, София - 7оС, Кюстендил - 8оС, Кърджали - 8оС, Шумен - 8оС, Добрич - 8оС), доведе до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви на много места в полските райони на страната. Последвалото съществено повишение на температурите в края на първата седмица от месеца бързо стопи образувалата се снежна покривка в полските райони на страната.

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще бъдат с повишена динамика.

В началото на периода се прогнозират наднормени температури и средноденонощни стойности близки до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетацията при зимните житни култури.

Очакваното застудяване в началото на второто десетдневие на декември ще възпрепятства вегетационните процеси при есенните посеви и в по-голямата част от полските райони културите ще запазят състояние на относителен покой. Изключения ще има в крайните южни райони и по Черноморието, където при зимните житни култури и рапицата ще протича забавена вегетация, която няма да доведе до промяна във фенологичните фази на културите.

При пшеницата преобладава фаза трети лист. Във фаза братене, в която растенията успешно зимуват, са посевите в Източна България. Най-изостанали в развитието си, във фаза поникване и начално листообразуване (1-2 лист), са зимните житни култури в западните райони, във високите полета и на места в Горнотракийската низина (Кнежа, Николаево, Лозенец, Кюстендил, Казанлък, Пазарджик). При рапицата само част от посевите са във фаза розетка (7-8листа), подходящата фаза за зимуване.

В края на първото десетдневие в южните райони условията ще позволяват извършване на предзимни сеитби на някои студоустойчиви зеленчукови култури (грах, моркови, спанак, магданоз и др). Продукцията от засетите в края на есента моркови се реколтира месец по-рано в сравнение с тази - от пролетната сеитба. Подходящи за отглеждане на моркови са леките, структурни и пропускливи почви (наносни, глинесто-песъкливи, структурните черноземи).На по-големи площи се препоръчва редова сеитба през 10-12 см., на дълбочина 1,5-2 сm. На малки площи сеитбата може да се извърши разпръснато при посевна норма 1-1,5 g /1m2.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Наднормените температури и подобрените почвени влагозапаси през втората половина на ноември удължиха есенната вегетация при пшеницата, ечемика и зимната рапица.

През първото десетдневие на декември агрометеорологични условия ще бъдат с повишена динамика. Прогнозираното застудяване около средата на десетдневието ще доведе до затихване, а в част от Северна България и западните райони, където се очакват валежи и от сняг - и до прекратяване на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата. В края на първото десетдневие се очаква повишение на температурите, но средноденонощните им стойности ще останат под биологичния минимум необходим за вегетацията на есенните посеви.

През повечето дни от второто и третото десетдневие прогнозираните температури, около и над климатичните норми, ще поддържат в относителен покой зимните житни култури в по-голямата част от страната. Изключения са възможни при пшеницата и ечемика в най-южните райони и по Черноморието. През относително по-топлите периоди през втората половина от месеца в тези райони има вероятност да се създават условия за краткотрайно възобновяване на вегетационните процеси при есенните посеви, но промяна във фенологичните фази на културите не се очаква.

Вследствие продължителното есенно засушаване посевите ще встъпят в зимата в различни фази. В по-голямата част от страната, с изключение на места в Югоизточна България, дефицитът на почвена влага забави вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица. В края на есента при зимните житни култури преобладава фаза трети лист. Част от посевите с пшеница, предимно в северозападните райони (агростанциите Бъзовец, Павликени), са във фаза поникване и начално листообразуване (1-2 лист). Във фаза братене, в която зимните житни култури успешно зимуват, е пшеницата в източните райони на страната.

При рапицата, вследствие недостига на влага през есенната вегетация, само част от посевите са във фаза розетка – подходящата фаза за зимуване.

През декември прогнозираните стойности на минималните температури до минус 11°С, в условия без снежна покривка и при по-продължително задържане, ще бъдат критични за зимните житни култури във фаза поникване и начално листообразуване, за посевите с рапица не успели да формират розетка.

След падналите значителни валежи през третото десетдневие на ноември, надвишили на много места в Южна България 50-60l/m² (Сандански, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали, Чирпан), настъпи съществено повишение на влагозапасите в горните почвени слоеве и в голяма част от полските райони е преодолян дефицита на влага при есенните посеви. Очакваните валежи през декември, около нормата за месеца, ще увеличават влагозапасите в 100 cm почвен слой.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Овощарят може да бъде спокоен, ако в началото на декември снегът е покрил земята. Лошо е обаче, ако ударят мразове, а снегът е малко или съвсем го няма (“черен мраз”). Снегът е най-надеждният съюзник на овощаря. Той защитава корените и стъблата на растенията от рязко понижавнане на температурата, от зимното изсушаване на тъканите. Затова за добро презимуване на дръвчетата и храстите трябва периодично да правим снегозадържане, натрупвайки сняг в градината.

При падане на сняг, първа грижа на градинаря е да осигури надеждно покрие с него на ягодите. За снегозадържане можем да покрием ягодите с неядливи за гризачите клончета от дървесни видове и храсти. За да не се издуха снега, поставете плетени рогозки, леки скари от летви или други подобни задържащи материали.

Ако снегът е малко продължавайте да сваляте от короните на дърветата зимните гнезда на пръстенотворката и златозадката, премахвайте и болните клончета, събирайте мумифицираните плодове. Всичко това е най-добре да изгорите.

Затова ако на клонките се наслои много сняг, той трябва да се стръсква - от начало от ниско разположените клонки, а след това от по-високите. За това са подходящи дълги пръти, края на които трябва да обвържете със зебло или друга мека тъкан.

Силните снеговалежи, особено в периода на затопляне могат да доведат до счупване или отцепване на клони от основата им.

Особено задължително е да премахвате снега от дървета, в чийто корони са направени присажданияпрез миналата пролет. Развитите едногодишни леторасти на младите присадки не са достатъчно здраво свързани с подложката и е възможно да се отчупят.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 04 Декември 2016 17:37

Магданоз се сее и през декември

Магданозът е студоустойчиво растение. Семената започват да прорастват при температура дори 5°С. Пониците му издържат до -5, -9°С. Сее се рано напролет, когато стане възможно да се работи, и предзимно - през декември.

Почвата за отглеждане на магданоз трябва да е рохкава, добре обработена, без плевели и пропусклива, а освен това е необходима определена почвена влажност за поникване на семената и по-късно в началото на вегетацията.
Магданозът се отглежда на високи лехи, не по-широки от 70-80 см. Засява се на редове на 10-15 см ред от ред при заравяне на семената на дълбочина 2-2,5 см. Може да се засее и разпръснато, като след сеитба се покрива с 2-3 см разложен оборски тор, влажна почва, или торово почвена смеска

Листният магданоз се сее със сеитбена норма 70-80 г семена на 100м². След сеитбата почвата се притъпква леко с дъска. Кълнове се появяват на 15 - 20-тия ден след засяването, а понякога и по-късно и бавно нараства след поникването. Използват се семена от предишната година, тъй като семената на магданоза губят бързо кълняемостта си.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Започва зимната резитба на овощните дървета.

Едновременно с нея трябва да се изкоренят болните, стари и засъхващи овощни дървета, да се изнесат извън градината и да се изгорят.

Старата напукана кора по ствола и по-дебелите клони се остъргват с тъп нож, за да не се нарани ликото. Така се унищожават зимуващите форми на плодовите червей, гъботворката, ябълковата стъкленка, кръгло миниращия молец, крушовата бълха, някои видове акари и други. Отпадъците се събират внимателно и се изгарят. Отрезите на по-дебелите клони се замазват с блажна боя.

Почвата в овощната градина се изорава или прекопава на 18-20 см и по този начин се унищожават зимуващите там стадии на плодови оси, черешова муха, лешников хоботник, майски и юнски бръмбар. Освен това окапалите листа със зараза от струпясване по ябълката и крушата, бяла ръжда по черешата и вишната, червени листни петна по сливата се заорават и инфекцията от тях за следващия вегетационен сезон чувствително намалява.

Стъблата на младите дръвчета се обвиват с подръчни материали (хартия, велпапе, слама, найлон), за да се предпазят от зайци и други гризачи. Стволовете и по-дебелите клони се намазват с варна каша (2 кг. гасена вар + 0,3 кг. син камък + 10 литра вода) с цел да се предпазят от зимните студове и да се унищожат лишеите и мъховете по тях.

Поставят се примамки, ако има полски мишки около стволовете на дърветата, като предварително се отстраняват сухите листа и треви.

Сега е моментът да напръскате, ако още не сте направили това през ноември - костилковите овощни видове с бордолезов разтвор 2% срещу болестите къдравост по прасковата, ранно кафяво гниене, бактериален пригор и др. Крушите и ябълките също се третират с бордолезов разтвор срещу огнен пригор.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта