Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило обществената поръчка, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени, коментира доц. Въто Христов

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, необходимо ли е да се прави изцяло ново законодателство за земята?

  • Категорично – да. Ние имаме закон, приет 1991 г., който третира земеделската земя и нейното използване (ЗСПЗЗ). С неговото приемане се възстанови изконното право на собственост. Досега той е изменян и допълван повече от 60 пъти и е станал истинска джунгла, в която трудно могат да се оправят и юристи. С неговото приемане се увеличи броят на дребните собственици. Ето и числата: до 1944 г. собствениците (главно фамилни) бяха 880 хиляди. В края на 50-те години при завършване на кооперирането те стигнаха 1.3 млн. поради това, че при влизането в ТКЗС родителите предоставяха земя на синове и дъщери, с която те ставаха членове на стопанствата. В случая земята не се разделяше, а се включваше в кооперативните блокове.
    Със ЗСПЗЗ те станаха повече от 2 млн., а парчетата от 12 млн. на 20 млн., като техният размер намаля още повече. Работата по възстановяване на собствеността не е довършена. Законът позволява по-нататъшно раздробяване. Много от собствениците са в чужбина. Оплакванията до различни инстанции са многобройни.

  • От земеделското министерство обявиха, че канят три адвокатски кантори да се явят на търг за обществена поръчка за съставяне на Кодекс за земята. Това ли е правилната посока към нов закон?

  • Добре съм запознат с процеса. С Решение № 52-28 от 8 август т.г. министър Десислава Танева обяви процедура за изготвяне на проект на нормативен акт "Кодекс за поземлените отношения" чрез обществена поръчка. За участие в изпълнението са поканени три адвокатски дружества. Прогнозната стойност на проекта е до 400 хил. лева без ДДС, а срокът за изпълнение 15 ноември 2016 г. С решението е одобрена и Техническа спецификация или задание, по което да бъде извършена услугата. Там е посочена правната рамка, въз основа на която да се разработи проектът на Кодекса - кои закони, отнасящи се за земеделието, да включва.

  • Има ли какво още да се желае от нея?

  • Трудно може да се добави още нещо. Когато човек чете Техническата спецификация, добива впечатление, че в нея добре е обоснована необходимостта от подобен нормативен документ и какви цели се поставят с неговото разработване. Написана е от хора, добре запознати със съществуващите закони за поземлените отношения, а също така и с пропуските, и противоречията, които съществуват в тях. За това, естествено, са спомогнали и много оплаквания на собственици и ползватели на земеделска земя.

  • Всъщност изготвянето на Кодекс за земята не е нова идея.

  • Да, идеята за изготвяне на Кодекса има двегодишна история. Тя е на Румен Христов - председател на комисията по земеделие и храни в 43-то НС и на министър Танева. Споделям необходимостта от подобен нормативен документ, какъвто е Кодексът, но в същото у мен възникват няколко въпроса.

  • Кои са те?

  • Защо Министерството на земеделието и храните възлага подготовката на проекта на Кодекса за поземлените отношения на адвокатско дружество. То може да е много добро, но едва ли е запознато в дълбочина със съществуващите закони и наредби, отнасящи се до поземлените отношения, противоречията между тях и още по-малко възникналите проблеми от приложението им, както и многото оплаквания от собственици и арендодатели.

  • Не смятате ли, че юристи най-добре ще се справят с подобна материя?

  • В земеделското министерство има юристи и други подготвени специалисти – в Дирекция "Поземлени отношения и комасация” (ПОК), както и в Държавен фонд "Земеделие". Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило поръчката, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени. Такива случаи изобилстват у нас, а и Законът за обществените поръчки го позволява. Питам защо министър Танева не издаде заповед, а не решение, с която проектът да се разработи от държавни служители в министерството, главно от специализираната дирекция? Те са оставени да правят заданието, да контролират, консултират разработващите, да одобряват разработеното и какво ли още не.

  • Вероятно така щяха да бъдат спестени на данъкоплатците 500 хил. лева, колкото струва обществената поръчка с ДДС, но пък агрочиновниците ще получат по-малко възнаграждение?

  • Изглежда е по-лесно да се похарчат пари на данъкоплатците и да се имитира дейност. Ако тези държавни служители имат съвест и достойнство, трябва да се обидят, че други ще им вършат работата. Учудващо е, че в Техническата спецификация като място за изпълнение на задачата е посочено МЗХ. Дали първоначално се е мислело, че дирекция "Поземлени отношения и комасация” ще изпълни проекта или сега адвокатското дружество ще работи в МЗХ? Загадка.

  • Не е ли прекалено кратък срокът за изпълнение на обществената поръчка – 15 ноември тази година?

  • Не мога да си представя, че такъв документ като Кодекс за поземлените отношения, обхващащ няколко закона и много подзаконови наредби, може да се подготви за 2-3 месеца. Едно огромно законодателство и наредби, творени, изменяни и допълвани в продължение на повече от 25 години, може да бъде осмислено и подредено за такъв кратък срок. Мисля, че Кодексът не трябва да реши само такива задачи като синхронизиране, унифициране и кодифициране на съществуващото законодателство, като се премахне или прибави някой член, алинея или точка. Подходи ли се по този начин, няма да се решат не само поземлените отношения, а и многото цели, които са поставени в Техническата спецификация.

  • България е на едно от последните места в Европа по общ доход на декар земеделска земя. Поставен ли е този въпрос в Кодекса и търси ли се решение?

  • В заданието този въпрос е поставен, като се говори за създаване на достатъчно на брой окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени направления като производство на зеленчуци, плодове, месо, мляко и други. Окрупнени стопанства по използване на земята имаме - тези, които обработват над 1000 дка, стопанисват над 78% от обработваемата земя, но имат само 5-6 животновъдни единици, но 1000 дка срещу 50-60 за техните европейски колеги.

  • Сега сме в сезона на пожарите, които нанасят огромни щети в цялата страна. Както стана ясно, повечето са причинени от фермери, които палят храсти за пасища или пък изорани ниви.

  • Това са неизпасаните треви заради липса или недостатъчно тревопасни животни - овце, кози, говеда и биволи. В миналото заедно с тях по ливадите, мерите и пасищата бяха и десетки хиляди пастири, а сега обикновено търсим неизвестен извършител (понякога го намираме) и срещу огъня изправяме пожарникарите, войници и граждани.

  • Както се казва – имаме прекрасни закони, но никой не ги спазва. Няма ли да се случи това и с новия Кодекс за земята?

  • В Техническата спецификация се говори за изграждане на административен капацитет за прилагане и контрол на законодателството. Терминът "липса или недостатъчен административен капацитет" доби гражданственост. Аз още не съм разбрал неговото съдържание, но в българския език има по-точно и разбираемо определение за него. Явно е, че той е недостатъчен на национално равнище, а въобще липсва на областно, общинско и кметско равнище. Колегите от Добричката селска община ми подсказаха, че тя обхваща повече от 60 села, но за земеделието никой не отговаря. Град София има 7 заместник председатели и повече от 450 хил. дка земеделска земя, но за земеделието и тук никой не се грижи. Така е в цялата страна. Всичко е концентрирано в земеделското министерство.

  • Имате ли представа как ще се извършва търговията със земеделска земя според новия Кодекс?

  • Държавата не ръководи, не направлява и не контролира търговията със земеделска земя. Тук опасността идва от факта, че голям брой физически, юридически лица, чужденци и фондове за недвижими имоти са закупили десетки и стотици хиляди декари. Дори се появиха и собственици на милион декари. Такава безконтролна търговия със земя в Европа няма. Основателен е въпросът защо държавата не изкупува земеделска земя, а фондове за недвижими имоти са изкупили около 2 млн. декара. Сега държавата започна да изкупува горски площи, но не и земеделски.

  • Ще има ли структура, която да се занимава с комасацията?

  • Сега с нея се занимават частни фирми, но както протича процесът и 100 години няма да ни стигнат. Ние на юруш раздробихме и възстановихме собствениците на земята, а сега се чудим и мъчим как да оправим положението.

  • Остават ли много неясноти около бъдещото законодателство?

  • Не става ясно от Техническата спецификация ще бъдат ли решени редица важни проблеми, нетретирани от сегашното законодателство или предизвикани от него. Ще продължи ли по-нататъшното раздробяване на земеделската земя, ако се спре, как ще бъдат обезщетени наследниците, неполучаващи земя? Ще се ограничи ли размерът на собствеността? Известно е до какви размери достигна тя. Ще имаме ли нови закони за арендата, за земеделските кооперации, за кооперативите на земеделските производители? Как ще се регулира пазарът на земеделската земя? Известно е, че у нас той се направлява от богатия и силния. Това са все въпроси с повишена трудност, които аз не виждам, че ще бъдат решени с Кодекса, още повече, че те не са ясно и категорично поставени в заданието.

  • Означава ли това, че сте песимист по отношение на новото законодателство и реалното му действие в поземлените отношения?

  • Представям си как ще протече тази сага. Изпълнителят ще направи проекта, възложителят (МЗХ) ще назначи комисия, която да го приеме. Сигурно ще има поправки.  Ще последва "обсъждане" от тези, които са облагодетелствани от тези закони (знаят се кои са), те ще го приемат. Пътят по-нататък е ясен – Министерския съвет и Народното събрание. Резултатът е предизвестен. Затова се бърза. Ще се намерят ли партийни лидери, държавници, депутати и други влиятелни лица, които да разберат замисъла и спрат процедурата или недопуснат приемането на Кодекса в този вид. Имам лошо и тягостно предчувствие, че с разработвания проект на Кодекс за земята ще се препотвърди и бетонира статуквото на сегашното законодателство. Акцентира се на неговата унификация и кодификация, а не на неговата промяна и нови закони, от които има огромна нужда.

Публикувана в Бизнес

348 проекта са оценени по подмярка 7.6 за културното и природно наследство. Предварителната проверка за съответствие с критериите за подбор на проектите  е готова, става ясно от съобщение на Държавен фонд „Земеделие“.  Заявеното финансиране възлиза на 209 752 375 лева. По-нататък в състезанието за европейски пари продължават 92 проекта. Те обаче възлизат на 124% от бюджета по подмярката, на обща стойност на 25 млн. евро. Проектите, които ще бъдат разгледани, се оценяват на общо 60 206 935 лева.

От ДФЗ посочват, че съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане, като се вземат предвид приложените към заявлението документи. Точки не получават издадените от Националния институт за недвижимо културно наследство удостоверения, в които е посочено, че обектът, предмет на инвестицията, притежава предварителна категория „местно значение“ или „национално значение“.

Класирането е според получените при оценката точки, а одобрението – в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет.

Подалите проекти по подмярката могат да направят индивидуална справка за точките си на адрес: http://prsr.bg/, съобщават от фонд "Земеделие".

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието и храните чрез Югозападното държавно горско предприятие предостави безвъзмездно специализирана техника за поддържане на пътната мрежа на стойност 173 640 лева в имотите на Зографската света обител в Атон. „Дарението е в изпълнение на Решение на Министерски съвет и ще съдейства за подобряване състоянието на пътищата водещи до манастирската обител, както и тези в околностите на манастира, който притежава над 16 хил. дка земя. Наличието на тази нова техника ще разшири възможностите на манастира да управлява пълноценно имотите, които притежава”. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов, който присъства на връчването на дарението в Атон. Съоръжението е грейдер, чието основно предназначение е за поддържане на пътища, но може да се използва и за противопожарни цели, което е от особено значение в район, в който често възникват горски пожари, поясни заместник-министърът. Той подчерта, че Решението на МС е взето предвид значимостта на Светата обител като единствен български православен манастир в монашеската република Света гора на полуостров Атон. Заместник-министърът припомни, че това дарение е второто, което министерството на земеделието и храните прави чрез своите структури, като през май миналата година вече беше предоставен за нуждите на манастирската обител високопроходим специализиран автомобил за гасене на пожари в горски територии.

Техниката е осигурена със средства от приходите от собствена стопанска дейност, уточни директорът на ЮЗДП инж. Дамян Дамянов.

 

Публикувана в Бизнес

Агроведомството публикува на страницата си процедура за пряко договаряне с определени лица по реда на чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, съобщава bgfermer.bg.

Поканата е за възлагане на обществена поръчка за услуга с предмет изготвяне на проект на нормативен акт с работното  заглавие "Кодекс за поземлените отношения".

Поканата е публикувана преди два дни.

За кандидатите - експерти и фирми, са изредени необхидимите изисквания за участие икаква да бъде техническата спецификация.

Публикувана в Бизнес

Разяснения по въпроси на кандидати за подпомагане относно условията за предоставяне на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства”от Програмата за развитие на селските развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

  1. Ако доходът от земеделски дейности за предходната година е формиран само от субсидии получени от Държавен фонд „Земеделие”, кандидатът допустим ли е за подпомагане по подмярка 6.3?

Отговор: Да, допустим е за подпомагане, но ако представи доказателства, че се е занимавал със земеделие през 2015 г. (т.е. документи доказващи обработка на земя или отглеждане на животни).

  1. Ще се изисква ли документ за земята върху която е разположен пчелин?

Отговор: Няма да се изисква документ за собственост/ наем на земята под пчелина, а за собственост на кошерите т.е., че кошерите се водят на името на кандидата в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Ще се изисква и документ, даващ право на кандидата да постави кошерите на територията на която е регистриран животновъдния обект. Срокът на документа не е задължително да е минимум за 5 години.

  1. Дали ще се признава за доход от земеделска дейност за предходната година – доходът от отглеждане на риби / аквакултури?

Отговор: Няма да се признава за доход от земеделие, защото съгласно чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.” отглеждането на риби и аквакултури не е земеделска дейност.

Подробно мотивите са описани по-долу:

- Съгласно т. 23 на §1 на Допълнителната разпоредба на Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба №10 от 10 юни 2016 г.): „"Приход/доход от земеделска дейност за преходната календарна година" е доход, придобит от кандидата през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване) от дейността му за производство на непреработени земеделски продукти и на преработени продукти в резултат на преработка на собствени земеделски продукти.”

- Съгласно т. 6 на §1 на Допълнителната разпоредба на Наредба № 10 от 10 юни 2016 г: „"Земеделска дейност" е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.”. В чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 е записано следното:

в) „селскостопанска дейност“ означава:

i) производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели,

ii) поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или

iii) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване;”

В чл. 4, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 е записано следното: „селскостопански продукти“ означава продуктите, с изключение на рибните продукти, изброени в приложение I към Договорите, както и памук;

  1. Как ще се процедира при установяване на получени субсидии от ДФЗ, вкл. и за тютюн по банковата сметка на земеделския стопанин, които не са отразени в годишната данъчна декларация /ГДД/? Смятат ли се тези суми за необлагаем доход по ЗДДФЛ?

Отговор:Необходимо е да се представи коригирана годишна данъчна декларация за 2015 г. Ако лицето в периода на прием на заявления за подпомагане не може да получи заверено копие от НАП прилага към документите за кандидатстване входящия номер, като представя коригираната декларация в ОД на ДФЗ след това. Данните в справката декларация за приходи от земеделска дейност (Приложение 2 на Наредбата за прилагане на подмярка 6.3), трябва да отговарят на всички приходно-разходни документи за дейността на кандидата, годишната данъчната декларация за 2015 г., банкова сметка за преведени субсидии, удостоверения от НОИ.

  1. Ще се признава ли доказване на доход от земеделска дейност продадена продукция произведена от идеална част от собствен имот - например през 2015 г. кандидатът е наследник на ¼ идеална част от имот. Договорите за аренда за останалата част от имота не отговарят на чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредба 10. Нотариалната заверка на договорите не е с дата до края на предходната календарна година. Земеделският стопанин обаче през 2015 г. е имал ¼ идеална част от имота и може да обясни дохода, получен от реализацията на продукцията, която е произвел от неговия дял. За дохода от земеделска дейност е подадена ГДД за 2015 г.

Отговор:Да, ще се признава.В Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. няма ограничение да доказваш доход от част от собствен имот, но ще се признава дохода само от частта на земята на която кандидата е собственик по нотариален акт.

  1. Земеделски стопанин кандидатства по 6.3 със земеделски парцел, върху който се отглеждат зеленчуци, който по нотариален акт е собственост на родителя на кандидата и който е починал. Наследници се явяват другия родител и самия кандидат, като другия родител притежава 2/3 идеални части, а кандидатът 1/3 идеална част. За идеалните части на другия родител кандидатът е сключил дългосрочен договор за наем, който е в сила към датата на кандидатстването и за повече от пет години. Тъй-като по нотариален акт земята все още се води на починалия родител, въпросът ни е достатъчно ли е за своята идеална част фермерът да представи удостоверение, че е единствен наследник или ще бъде необходимо да се изготвя нов нотариален акт?

Отговор: Необходимо е кандидатът да представи удостоверение за наследници, както и да направи постъпки за изваждане на нов нотариален акт на свое име, като прилага към документите за кандидатстване входящия номер, ако самият нотариален акт не е готов в периода на прием на заявления.

  1. Допустимо ли е за доказване на доходите от минимум 33 % от земеделска дейност да се представя като доказателство коригираща данъчна декларация, като корекцията е подадена след изтичане на срока за подаване на данъчни декларации и ще се счита ли този факт за нередност или създадени изкуствени условия за получаване на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“?

Отговор:Да, ще се приема коригираща годишна данъчна декларация, но само при наличие на съответни документи доказващи необходимостта от тази корекция.

  1. При кандидатстване по подмярката земеделските стопани изцяло в сектор пчеларство, трябва ли да прилагат документ №28 от Списъка с документи при кандидатстване, при условие че в списъка с документите е изрично записано документа да се прилага само в случай, че не е отбелязана съответната цел от Таблица 7 "Цели и специфични резултати".

"28. Становище от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), че стопанството не попада в обхвата на прилагане на Стандарти на Общността по отношение на съответните ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд (когато не е отбелязана съответната цел от Табл.7"Цели и специфични резултати" от бизнес плана)."

При условие, че се маркира целта в Таблица 7 и не се приложи становището от БАБХ към датата на кандидатстване, трябва ли да се има предвид, че пчеларите все пак трябва да достигнат стандартите по отношение на опазване на околната среда, сигурността и безопасните условия на труд, както и че становището от БАБХ е един от  изискуемите документи  за подаване на заявка за второ плащане.

"5. Копие от становище на областната дирекция по безопасност на храните, че животновъдните обекти в земеделското стопанство и дейността им отговарят на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания (само за тези животновъдни обекти, за които се прилагат разпоредбите на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти)."

Във връзка с горното можем ли да се маркира съответната цел "4. Достигане на съответствие със Стандартите на Общността по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд" в Таблица 7 на бизнес плана, за да не трябва да се изисква от земеделските стопани един и същ документ два пъти и да му спестят тези финансови средства. 

Във връзка с маркирането на цел 4 от Таблица 7, по какъв начин и с какви документи ще се доказва достигането на стандартите, от които земеделският стопанин не е освободен, а именно по отношение на опазване на околната среда, сигурността и безопасните условия на труд?

Отговор:

1. В случай, че се отбележи цел 4 от таблица 7, не е необходимо представяне на документ №28. Ако не се отбележи цел 4, се изисква документ №28. Ако земеделското стопанство е изцяло животновъдно и има валидно удостоверение по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се приема, че стопанството отговаря на всички ветеринарномедицински стандарти и хуманно отношение, но може да се отбележи цел 4 и да се препоръча достигане на стандарти по безопасни условия на труд и опазване на околната среда.

2. За всички стопанства, в които има растениевъдна дейност и тези животновъдни стопанства вписани по чл. 51 от ЗВД в бизнес плана се залагат достигане на всички необходими стандарти и се отбелязва цел 4 от таблица 7.

3. Задължително при заявка за второ плащане се предоставя становище от БАБХ за достигнати стандарти, ако са в обхвата на Наредба №44 и Закона за защита на растенията

4. Във връзка с маркирането на цел 4 от Таблица 7, достигането на стандартите по отношение на опазване на околната среда, сигурността и безопасните условия на труд е декларативно по образец (документи 12 и 13 от документи за второ плащане). В бизнес плана могат да се препоръчат дейности в стопанството, чрез които да се достигнат тези стандарти.

  1. Кандидат по подмярка 6.3 ще участва с 80 пчелни семейства и 3.5 дка овощна градина от ябълки, но дръвчетата са засадени по схема 5х6, което прави 33,33 дръвчета на декар. В наредбата за прилагане на подмярка 6.3, е записано, че минималният брой дръвчета, който се допуска е 47 бр./дка. В тази връзка на кандидатът ще му се признае ли овощната градина при изчисляването на началния СПО на стопанството и ако овощната градина ще се включи при изчисляването на икономическия му размер - 3.5 дка ли ще се включат или ще се преизчисли общата площ на овощната градина към минималната допустима бройка на дка или пък изобщо няма да се включи. В допълнение - земеделският стопанин колко декара овощна градина да отрази в анкетната карта?

Отговор: Съгласно чл. 14, ал. 4 на Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на Подмярка 6.3 изискванията за минимален брой дръвчета/растения на дка се отнася за планираните за засаждани култури.

За завареното настоящо състояние (т.е. за вече създадени насаждения) ДФЗ може да поиска съгласно чл. 14, ал. 5 на Наредба № 10 от 10 юни2016 г. становище от дипломиран агроном, удостоверяващи обичайни агротехнически практики.

  1. Таблица 5.5. „Поддържане на увеличаване на обработваемата площ в земеделското стопанство и/или броя на отглежданите животни (всеки един вид от тях) в земеделското стопанство спрямо датата на кандидатстване измерено в процент (%)” от Заявлението за подпомагане задължително ли ще се попълва или само при избрана цел 2 и/или 3 от Таблица 7 на бизнес плана / Увеличаване на обработваемата площ в земеделското стопанство с минимум 20% спрямо датата на кандидатстване и или Увеличаване на броя на отглежданите животни (всеки един вид от тях) в земеделското стопанство с минимум 20% спрямо датата на кандидатстване/. Няма логика да се изчислява, когато е избрана цел 1 Увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро измерен в Стандартен производствен обем, защото тогава е възможно земята изобщо да не се увеличава , а да се променят само културите.

Отговор: Таблица 5.5 от заявлението за подпомагане по подмярка 6.3 ще се попълва само когато избрана цел 2 и/или 3 от Таблица 7.

  1. Ако кандидатка по подмярка 6.3 възнамерява да направи бъдеща инвестиция – създаване на 5 дка овощна градина върху земя на съпруга си ще се признае ли тази инвестиция за изпълнение на условието да е направила поне една инвестиция в дълготрайни материални /в случая дълготраен биологичен актив/ щом като е върху земя на съпруга. Имаме в предвид

"Чл. 14. (9) За спазване на изискването по ал. 7 не се признават дълготрайни материални и нематериални активи:

1. които кандидатът физическо лице, собственикът/собствениците на капитала на юридическото лице или собственикът на предприятието на кандидата ЕТ или членовете на кооперацията е/са придобил/и от своя съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия - без ограничения, и/или от роднини по сватовство от първа степен, както и/или от юридическо лице, чийто мажоритарен дял от капитала се притежава от кандидата юридическо лице или ЕТ, кандидата физическо лице, собственика/собствениците на капитала на юридическото лице или собственика на предприятието на кандидата ЕТ; "

Отговор: Да, тази инвестиция ще се признае за доказване на поне една инвестицията в дълготрайни материални и/или нематериални активи ( за изпълнение на чл. 14, ал.7 на Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на подмярка 6.3), но като стойност ще се признаят само разходите свързани със самото създаване на овощните насаждения. Имайте предвид, че съгласно чл. 37, ал. 8. на Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на подмярка 6.3, културите отглеждани върху тази земя няма да се вземат под внимание при изчисляване на СПО.

  1. За всички кандидати ли ще са задължителни документите по т. 27 от Списъка с документи в Заявлението за подпомагане – „Копие от влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и/или Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) или писмо, издадено по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС, ДВ бр.73/2007 г„ изм. и доп.), с който/което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение (ИП), респективно се съгласува планът/програмата/проектът (ППП”)?

Отговор: ДА, тези документи ще се изискват от всички кандидати.

  1. В Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3. е записано следното:

1. Изчисляване на СПО на стопанството

г) Данните за втори и междинни култури също се включват, в т.ч. междинни/втори култури, отглеждани в оранжерии”

В Инструкцията за попълване на таблицата за изчисление на икономическия размер на земеделските стопанства (публикувана на сайта на МЗХ за ПРСР) е записано:

Код 30482 Домати – оранжерийно производство – включват се доматите, които се отглеждат в стъклени или полиетиленови оранжерии, в които човек може да работи изправен.

Когато една и съща оранжерийна площ се използва няколко пъти, тя се отчита само веднъж, като при отчитането се взема предвид културата с най-висок стандартен производствен обем/стандартна продукция. Същото е и за краставици и пипер – оранжерийно производство.”

Кое от двете да приемем за валидно при изчисляване на СПО на кандидат по подмярка 6.3. Как да съвместим двете изисквания?

Отговор: Въпреки известното несъответствие с Инструкцията, съгласно Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 за изчисляване на СПО на стопанството се включват и вторите култури, отглеждани в оранжерии, като се записват на отделни редове в съответната таблица на бизнес плана и заявлението за подпомагане със съответните срокове за засяване/засаждане. Наредба има по-голяма нормативна сила спрямо инструкцията.

  1. Когато в годината за проверка на бизнес плана по подмярка 6.3 е предвидено да има и втори или междинни култури - кога трябва да бъде заложена датата на проверката - след засаждане на основната или след засаждане на междинната или втората култура? /Основната тогава вече няма да я има- тя ще е прибрана/

Отговор: Съгласно чл. 33, ал. 3 Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на Подмярка 6.3, когато в стопанството се отглеждат едногодишни култури, срокът за подаване на заявката за второ плащане трябва да бъде след извършване на засяването/засаждането на културите и най-малко един месец преди очакваното прибиране на реколтата от тях. Когато в земеделското стопанство се отглеждат различни видове едногодишни култури и техните срокове за засаждане и прибиране на реколтата са различни, срокът за подаване на заявката за второ плащане се определя в съответствие с най-късния от тези срокове, т.е. след извършване на засяването/засаждането на културите и най-малко един месец преди очакваното прибиране на реколтата на последната култура заложена в бизнес плана, независимо дали е основна или междинна/втора култура.

  1. Земеделски стопанин кандидатства по подмярка 6.3 само с пчелни семейства. Тъй-като се изискват при кандидатстване документи доказващи ползването на животновъдния обект (за собственост или наем), пчелинът е разположен върху имот, който по нотариален акт е собственост на родителя на кандидата, който е починал. Единствен наследник на имота е кандидата, но в нотариалния акт е записано името на родителя. Въпросът ни е необходимо ли е при кандидатстването фермерът да извади нотариален акт на свое име или е достатъчно да представи заедно с нотариалния акт само удостоверение за наследници?

Отговор: Да, може да кандидатства с приложено удостоверение за наследници, но е препоръчително да си извади нотариален акт и да започне процедурата преди кандидатстване. Ако ползва пчелина и за доказване на минимум 33% доход от земеделие трябва да е станал единствен наследник преди 2015 г., а не през 2016 г.

  1. Земеделски стопанин желае да кандидатства по подмярка 6.3 със земеделска земя, върху която отглежда зеленчуци. Земеделската земя по нотариален акт е собственост на дъщерята на кандидата, която е малолетно лице и в този смисъл кандидатът се явява настойник на дъщеря си при ползването на имота. Същият имот е вписан в анкетния формуляр за регистрация като земеделски стопанин по наредба № 3 /1999 година. Въпросът ни е необходимо ли е кандидатът и малолетното лице да сключват договор за наем помежду си или е необходимо и достатъчно да се представи някакъв друг документ доказващ настойничеството?

Отговор: Необходимо е да има сключен нотариално заверен договор, за да има самостоятелно правно основание за ползване на имота и следователно възможността да бъде кандидат по подмярка 6.3. При тази хипотеза самото учредяване на ползване договорено в договора, както и неговото сключване се разрешава от районния съд (дежурен съдия). Непълнолетното лице ще се представлява при сключване на договора или от другия родител, или от т.н. особен представител. Последните двама се също се назначават от съда.

  1. При условие, че стопанството на кандидат по подмярка 6.3 е смесено, т. е. включва растениевъдство и животновъдство, ако избере като цел в бизнес плана увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с минимум 2000 евро СПО и не избира увеличение на обработваемите площи и животните с поне 20 %, то в този случай необходимо ли е бизнес планът да показва увеличение на площите с културите и животните или е достатъчно увеличението да бъде само чрез културите или само чрез животните?

Отговор: Ако избере като цел в бизнес плана увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с минимум 2000 евро СПО и не избира увеличение на обработваемите площи и животните с поне 20 %, то в този случай не е необходимо бизнес планът да показва увеличение на площите с културите и животните, като е достатъчно увеличението да бъде само чрез културите или само чрез животните.

  1. Допустимо ли е одобреният бенефициент по подмярка 6.3 да прекъсва осигуряването си в качеството си на земеделски стопанин през неактивния селскостопански сезон, както беше възможно по мярка 141 „Подпомагане на полу-пазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от ПРСР 2007 – 2013 или е необходимо да се осигурява през цялата година? Ще се счита ли прекъсването на осигуряването за нарушение на изпълнението на бизнес плана, при условие, че редовно се поддържа регистрацията като земеделски стопанин по Наредба № 3/1999 година?

Отговор:

В чл. 41, т.12 на Наредба №10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на Подмярка 6.3 е записано следното " Чл. 41. В срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да:

...............................

12. се осигуряват като земеделски стопани съгласно Кодекс за социално осигуряване (в случаите, когато ползвател е физическо лице или едноличен търговец);...

................................."

Във връзка с горното одобрен кандидат по подмярка 6.3. не може да прекъсва осигуряването си в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.

  1. Бенефициент по подмярка 6.3 е юридическо лице ЕООД. Земеделската земя, с която кандидатства по подмярката е наета под наем от физическото лице (то е собственик на земята), което е едноличен собственик на капитала на ЕООД-то. Ще се счита ли посочения казус за създадени изкуствени условия за кандидатстване по подмярката?

Отговор: Не би трябвало да се счита за създаване на изкуствени условия, но всеки един подобен казус ще се разглежда и проучва отделно от ДФЗ.

  1. Кандидат по подмярка 6.3 ще кандидатства с трайни насаждения и зеленчукови култури. Трайните насаждения са описани в анкетния формуляр за регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3/1999 година като такива, съответно сливи и лешници. В същото време съгласно заявлението за кандидатстване по схемите за директни плащания посочените площи са очертани и заявени като естествени ливади. При запитване в съответната общинска служба по земеделие относно причините за това несъответствие се оказва, че земеделските парцели, където са създадени новите трайни насаждения попадат в слой „Постоянно затревени площи“ и поради тази причина не могат да бъдат заявени като трайни насаждения. Въпросът ни е допустимо ли е да кандидатства при възникналия казус фермера или няма възможност да кандидатства при този прием?

Отговор: Недопустимо е в анкетния формуляр по Наредба 3/1999 да се заявяват тези площи като трайни насаждения/зеленчуци, а при кандидатстване по Схемите за директни плащания да се заявяват като естествени ливади. Земеделският стопанин няма да е допустим, тъй като съгласно чл. 5, ал. 5, т. 2 на Наредба № 10 от 10 юни2016 г. за прилагане на Подмярка 6.3 цялата налична в земеделското стопанство земя трябва да се стопанисва от кандидата в съответствие с чл. 33б от Закона за подпомагане на земеделските производители. А в чл. 33б е записано следното:

Чл. 33б. (1) Забраняват се преобразуването и разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи", от техните собственици и ползватели.

(2) Министърът на земеделието и храните може в срок до 1 март, въз основа на искане на собственик или ползвател на правно основание на земеделски земи, да одобри със заповед изключване на имоти от слой "Постоянно затревени площи", когато:

1. имотът не попада в обхвата на защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие и при условие, че друга площ в стопанството бъде съответно преобразувана в постоянно затревена площ, и/или

2. преобразуването или разораването на постоянно затревени площи се извършва въз основа на одобрен проект по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. или 2014 - 2020 г., и/или

3. имотът е включен в одобрено от регионалната инспекция по околна среда и води инвестиционно намерение, и/или

4. начинът на трайно ползване на имот, включен в обхвата на слой "Постоянно затревени площи", е променен в различен от пасища, мери, ливади или друг вид постоянно затревени площи преди издаване на окончателната заповед от министъра на земеделието и храните по чл. 33а, ал. 2 за одобряване на специализирания слой, и/или

5. начинът на трайно ползване на физическия блок от Системата за идентификация на земеделските парцели, в който имотът попада, не е постоянно затревена площ съгласно наличните в Системата за идентификация на земеделските парцели данни към 2014 г. и имотът не попада в обхвата на защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие, и/или

6. има влязло в сила решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, издадено по реда на глава пета от Закона за опазване на земеделските земи.

(3) Контролът за спазване на ал. 1 се упражнява от Разплащателната агенция чрез извършване на проверки по реда на чл. 37 или от определени със заповед на министъра на земеделието и храните длъжностни лица.

(4) Когато земеделски стопанин е преобразувал или разорал постоянно затревена площ, включена в слой "Постоянно затревени площи", без разрешение, министърът на земеделието и храните издава заповед, с която разпорежда възстановяване на постоянно затревената площ в 6-месечен срок.

(5) Редът за разрешаване на преобразуване или разораване на постоянно затревени площи се определя с наредбата по чл. 30, ал. 6.”;

  1. Земеделски стопанин желае да кандидатства по подмярка 6.3. За предходната 2015 година за ползване на земята, от която са реализирани доходите от земеделска дейност притежава единствено едногодишни договори за наем на дворни места, които не са нотариално заверени преди 31.12.2015 година. В същото време регистрацията му като земеделски стопанин по Наредба № 3/1999 година е направена за пръв път през октомври 2015 година. В този смисъл единственият документ за доказване на земеделските имоти, от които е реализирал доходи е анкетния формуляр за регистрация като земеделски стопанин. Продукцията, от която реализира доходи са късни салати, репички, лук. През пролетта на 2016 година площите са освободени от посочените култури и на тяхно място вече се отглеждат картофи и домати. В същото време след освобождаване на площите с картофи през юли или началото на август на тяхно място ще бъде засадено късно зеле отново през същата стопанска 2015/2016 година, въпреки че продукцията от него ще бъде добита и евентуално реализирана през следващата стопанска 2016/2017 година. Въпросите ни са следните:

  1. Тъй-като през дадената стопанска година на практика върху посочените площи се отглеждат три последователни култури, то всички те участват ли в СПО на стопанството или само основната култура и тази след нея (съответно картофи и късно зеле)?

Отговор: Водещото тук е, че имотите фигурират в анкетния формуляр и с това отговаря на условията на чл. 5, ал. 12, т.2 на Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на Подмярка 6.3. Необходимо е да се направи актуализация на анкетния формуляр и в него да фигурират културите, които са на терен към момента на кандидатстване и тези с намерения за засяване/засаждане - т.е. картофи и домати сега и в намерения късно зеле. Културите които са в актуализирания анкетен формуляр участват в първоначалното изчисление на СПО към датата на регистрация.

2. Ако в анкетния формуляр за регистрация като земеделски стопанин се посочат основната култура и тази след нея (съответно картофи и късно зеле), а тези от есента на 2015 година не се посочат, как ще се докаже в този случай дохода от земеделска дейност, при условие, че културите от есента ги няма в анкетния формуляр? Ако от друга страна в анкетния формуляр се посочат културите от есента като втора култура, как и къде трябва да се отрази културата, която се отглежда след прибирането на продукцията от картофи, т. е. от месеците юли-август?

Отговор: Дохода от земеделска дейност ще се докаже с копие от анкетния формуляр от октомври 2015 г.

  1. Земеделски стопанин желае да кандидатства по подмярка 6.3. Регистриран е за пръв път в качеството си на земеделски стопанин по Наредба № 3/1999 година на 16.12.2015 година, т. е. преди 31.12.2015 година. Разполага с договори за аренда на земеделска земя сключени съответно на 12.12.2015 година и нотариално заверени на същата дата, т. е доходи от земеделска дейност може да докаже с нотариално заверените договори и анкетния формуляр за регистрация като земеделски стопанин. През месец декември 2015 година в първоначалния анкетен формуляр са посочени 1.000 декара кайсии, 3.000 декара сливи и 1.726 декара семейна градина. В семейната градина са отглеждани маломерни площи зеленчукови култури предимно за собствена консумация, но е реализирана и продукция от зеле, както е посочено в данъчната декларация, като земеделския стопанин няма доходи от не-земеделски дейности съгласно представените документи. През пролетта на 2016 година върху площите, които са били първоначално семейна градина са създадени нови трайни насаждения. Въпросът ни е може ли в посочения случай приходите от реализирана продукция от зеле да се считат за доход от земеделска дейност, като за целта фермерът предостави двата анкетни формуляра – първоначалният от месец декември 2015 година с включена семейната градина и актуализирания от месец февруари 2016 година изцяло с площи с трайни насаждения, при условие, че и двата се отнасят за една и съща 2015/2016 стопанска година?

Отговор: Приходите от зеле няма да се признаят за приход от земеделска дейност, тъй като в зависимост от сорта вегетационния период на зелето е не по-малко от 80 дни.

  1. Кандидат по подмярка 6.3, стопанисва трайно насаждение –кайсии с едногодишен договор за наем за стопанската 2014/2015 г., който не е регистриран в ОС Земеделие. През ноември 2015 сключва аренден договор и го регистрира в ОС Земеделие за същият имот и се регистрира по Наредба № 3/1999г, допустим ли е?

Отговор:Няма да е допустим за кандидатстване защото към момента на произвеждане на продукцията документите доказващи правно основание за ползване на имотите не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 12 на Наредба № 10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на Подмярка 6.3, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД.

24. По какъв начин и с какви документи ще се доказва доход от междуредия на трайни насаждения?

Отговор: Няма да се признава такъв доход с изключение на случаите, когато могат да се представят документи за разходи и приходи от тази дейност.

25. Дали дохода от производство на биотор от червени калифорнийски червеи ще се признава за доход от земеделие във връзка с изискването за минимум 33% доход от земеделска дейност за предходната календарна година.

Отговор: Само в случай, че е продавал червеи, приходите от тях ще се признават за доход от земеделие. Ако продава биотор от преработен от червеите оборски тор - тези приходи няма да се признават за доход от земеделие, тъй като оборския тор и преработения оборски тор не се считат за земеделски продукти.

26. Как ще се изчисляват доходите от лихви (дали на база изплатените лихви т.е. след удържане от съответната банка на данъка върху общия доход (10%)) и какъв документ ще се изисква от кандидатите за лихвите във връзка с попълване на табл.1.4 на Справката-декларация за приходите от земеделски дейности?

Отговор: Взема се стойността на лихвата от банковото извлечение и се дели на 0.90 и така се получава лихвата преди удържане на данъка и тази стойност се записва в Справката-декларация.

27. Кой доход следва да се вземе предвид при попълване на Справката-декларация за приходите от земеделски дейности ако се установи разлика между подадената годишната данъчна декларация и документите за доходите?

Отговор:Взема се стойността от документите за доходите и задължително се прави корекция на данъчната декларация.

28. Ако имотите, с които кандидатът участва по мярката са съсобствени със съпруга/съпругата му, трябва ли да сключва договор с него/нея за 1/2 от имотите.

Отговор:Не, но се представя удостоверение за граждански брак и декларация от съпруга/съпругата, който не кандидатства че е съгласен и няма да ползва имота.

29. Как ще се процедира с получен през 2015 г. доход от земеделска дейност от имот, който е собственост на съпруга / съпругата на кандидата т.е. не е съпружеска имуществена общност. Ще се признавали за доход от земеделска дейност?

Отговор: Не. Трябва да има сключен договор с него/нея за имотите за да се признае дохода от земеделска дейност.

30. Признаване на доход за предходна година от земеделска земя, която се обработва и притежава на база на удостоверение за единствен наследник. Например как ще се процедира с кандидат по подмярка 6.3., който през 2015 г. като единствен наследник на база удостоверение за наследници обработва наследствен имот, но няма документ за собственост. През 2016г. кандидатът е предприел действия по изваждане на документ за собственост на имота с констативен протокол и е получил нотариален акт през 2016 г.. Ще се приеме ли в този случай удостоверението за наследници като документ за собственост на имота през 2015г. и съответно приходите от този имот може ли да бъде считани като доход от земеделска дейност за 2015 г.

Отговор: Да, ще се признае за доход, когато има само един наследник с удостоверение за наследници.

31. Ще се признавали и при какви обстоятелства дохода от земеделски дейности за 2015г. получен доход от имот, който е наследствен в съсобственост с други лица. Например ако другите наследници декларират, че не са обработвали имота и, че имотът е бил обработван само от кандидата, това ще се признавали, както и споразумителен протокол (без нотариална заверка) между наследниците за обработка на имота, с яснота кой от тях каква част обработва?

Отговор: За доход от земеделска дейност ще се признава само дохода получен от продукция произведена от идеална част от имота собственост на кандидата, а не от целия имот.

32. Ще се признавали и при какви обстоятелства дохода от земеделски дейности за 2015г. получен доход от имот, от който кандидатът притежава идеални части (например половината имот). Например на база споразумителен протокол (без нотариална заверка) между собствениците за обработка на имота, с яснота кой от тях каква част обработва?

Отговор:За доход от земеделска дейност ще се признава само дохода получен от продукция произведена от идеална част от имота собственост на кандидата, а не от целия имот.

33. Ще се признава ли за доказване на минималния икономически размер от 2000 евро СПО следния документ - Акт за учредяване право на ползване в горски територии – държавна собственост за устройване на постоянен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството. В него не е посочен срок на действие и се прилага схема от ЛУП/скица от горска територия. Този документ не се заверява от нотариус и няма точно място на имота върху който е разположен пчелина.

Отговор: Да, ще се признава.

34. Уточнено ли е вече с Българска агенция по безопасност на храните как ще издават документ №28 от Списъка с документи при кандидатстване „Становище от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), че стопанството не попада в обхвата на прилагане на Стандарти на Общността по отношение на съответните ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд (когато не е отбелязана съответната цел от Табл.7"Цели и специфични резултати" от бизнес плана)”. На този етап информацията, с която разполагаме в НССЗ е, че поради липса на утвърдена на този етап бланка Областните дирекция на БАБХ отказват да издават това Становище. Как ще се процедира, ако БАБХ откажат да издадат такъв документ.

Отговор: Вече въпросът е уточнен. БАБХ е получила указания.

35. Във връзка с документ №10 от Списъка с документи при кандидатстване „Справка от Националният осигурителен институт (НОИ) за получени доходи на физическото лице кандидат, за предходната година от годината на подаване на заявление за подпомагане (Изисква се само за кандидати физически лица или собственици на ЕТ при прилагане на чл. 5, ал. 3), информацията с която разполага НССЗ сочи, че от страна на териториалните поделения на НОИ се издават 3 вида удостоверения и НОИ не издава обобщена справка за всички обезщетения, пенсии, майчинство и т.н.

НОИ издава следните 3 вида удостоверения при следната процедура:

  • Парични обезщетения за безработица

Лицето подава искане, като се задава период и пред кого да послужи.

Ако има се издава удостоверение за наличните такива плащания. Ако няма се издава друго удостоверение, че лицето не е получавало.

  • Парично обезщетение за болнични / майчинство

Лицето подава искане, като се задава период и пред кого да послужи.

Ако има се издава удостоверение за наличните такива плащания. Ако няма се издава друго удостоверение, че лицето не е получавало.

  • Пенсии -.

Тук се издават различни удостоверения - дали е пенсионер или не и за заден период, както и удостоверение с размера на пенсиите за определен период.

Във връзка с горното и трите вида удостоверения ли ще изискват при кандидатстване по подмярка 6.3?

Отговор: По принцип по наредба се изисква един документ, но НОИ не издава единен документ. Но за коректното изчисляване на доходите ще са необходими и трита документа и ДФЗ ще ги изисква с десетдневка след техните проверки.

36. В чл. 19, т. 3 на проекта на наредба по подмярка 6.3 се предвижда приоритет да бъде даван на проекти на земеделски стопани, които: притежават стопанства, преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ L 189/1 от 20 юли 2007 г.) (Регламент (ЕО) № 834/2007. В тази връзка за получаване на точки по този приоритет ще се признава ли Копие от Сертификационно писмо (а не точно Сертификат) от контролиращо лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичeн/и.

Съгласно чл. 29 от Регламент(EС) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91

"1. Надзорните и контролните органи, посочени в член 27, параграф 4, предоставят писмени доказателства на всеки оператор, който е обект на техния контрол и който отговаря на изискванията по настоящия регламент в областта на своята дейност. Писмените доказателства позволяват поне идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност.

2. Операторът проверява писмените доказателства на своите доставчици.

3. Формата на писмените доказателства, посочени в параграф 1, се съставя в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 2, като се отчитат предимствата на електронното сертифициране."

Информацията която получаваме от земеделските стопани и от различни контролиращи лица е, че такъв сертификат се издава на биологични производители само след взета проба и извършен анализ на продукцията, която ще се продава като биологична. В повечето случаи биологичните стопани нямат такава проба по различни причини - например: едни все още нямат продукция, но са преминали периода на преход, други поради факта, че нямат пазар и не продават продукцията си като биологична, а като конвенционална и др.

Отговор: Изисква се сертификат, но ако все още няма продукция се подават първоначално писмени доказателства че е биологичен, а не в преход (Сертификационно писмо, в което изрично е упоменат статута). След получаване на продукция е необходимо да се представи сертификат в ДФЗ.

37. За юридически лица, които доказват дохода от земеделие за предходната календарна година с документи (фактури, приемо-предавателни протоколи, банково извлечение за приходи и разходи за земеделска дейност и др.), както и с документи доказват наличието на животни за предходната календарна година, ще бъде ли необходимо да отговарят на чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 5.3?

Например: кандидат по подмярка 6.3 (ЕООД) има доход от продажба на пчелен мед през 2015 г. от пчелни семейства, закупени през същата година с приемо-предавателен протокол и плащане по банков път (т.е има безспорни писмени доказателства, че е притежавал пчелните семейства още от 2015 г). Пчелните семейства едва през 2016 г. са регистрирани в БАБХ. В този случай, ще се признава ли дохода от продажбата на пчелен мед през 2015 г. за доказване на изискването от минимум 33% доход от земеделие?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 12, т. 4 приходи, сформирани от животновъдна дейност се доказват с регистрация на животновъден обект или вписване на животновъдния обект в Интегрираната информационна система от годината предхождаща годината на кандидатстване.

Публикувана в Бизнес

Три основни разлики има в обвързаните плащания, които фермерите ще получат през следващата стопанска година в сравнение с предишните две, откакто е въведена обварзаната подкрепа в езмеделието. Това обяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева при представянето на новостите в политика на МЗХ. По думите й промените са предложени за одобрение от Брюксел и едва тогава ще бъдат приложени на практика. 

Обвързаната подкрепа следва да се разглежда като част от подпомагането по директни плащания, която обхваща 13+2% от целия финансов пакет на страната, или около 232 млн. лв. на година, обясни зам. министър Грудев.

След задълбочен икономически анализ и дискусии с браншовите организации от животновъдния и растениевъдния сектори, бе решено да отпаднат от подпомагане някои трайни насаждения, каквито са орехите, плодове като тиквите, и малки животновъдни ферми под 50 овце извън планинските райони. В други схема за подпомагане се пренасочват дините,пъпешите и десертното грозде. Въведена е модулирана ставка, като в растениевъдството е ограничение на субсидиите за площи над 30 ха и за големи животновъдни ферми. Целта е да се стимулира развитието на средните стопанства, обясни министър Танева. Ще се подпомага специално и планинското животновъдство. За всички заявени субсидии ще се изискват документи за реализирани количества продукция.

Според анализите на МЗХ ефектът на обвързаната подкрепа във всички сектори показва, че през 2016 г. има значителен ръст спрямо миналата година.

Публикувана в Новини на часа

От 50 до 250 g дневно се увеличава количеството на влакнините в минималното количество фураж за телета на възраст от 8 до 20 седмици, това предвижда проектонаредба за изменение на Наредбата за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, публикувана в сайта на МЗХ. На телетата не могат да се слагат юлари.

Промяна има и във възрастта на телетата, при която те се отглеждат групово, без препятствия. От над 15 дни тя се изменя на над 8 седмици.

При констатирани нарушения официалният ветеринарен лекар вече ще прави предложения за заличаване на регистрацията на обекта не до  директора на регионалната ветеринарномедицинска служба, а до директора на областната дирекция по безопасност на храните.

По-рано страната ни синхронизира законодателството си с европейските изисквания за хуманно отглеждане и на други видове домашни животни. За кокошките бе необходимо да се осигурят по-широки клетки, а на щастливите прасета се препоръчва да се осигуряват играчки за да се забавляват.

Публикувана в Животновъдство
МЗХ актуализира индикативния график за прием на проекти по ПРСР 2014-20 през 2016. От публикуваната таблица става ясно, че прием по подмярка 4.1 - Инвестиции в земеделски стопанства ще има от 10 Октомври до 6 Ноември.
 
Приемът на проекти по подмярка 6.3 - Стартова помощ за развитието на малки стопанства продължава до 14 Август.
 
Прием на проектни предложения по подмярка 7.2 - Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура започва от 22 Август, като ще продължи до 2 Октомври. 
Публикувана в Бизнес

Министерството на земеделието представи проект за обвързана подкрепа за животновъдството, който България ще депозира в Брюксел до края на месеца. Според него в периода 2017-2020 година фермерите ще бъдат подпомагани по осем схеми, за които са предвидени 128,8 млн.лв. Немалка част от тези схеми се прилагаха и до момента, но от следващата година ще има съществуни промени в подбора, като по-големите субсидии ще се отпускат при реализирано на пазара мляко, което стопаните ще доказват със съответни документи.

По схемата за подпомагането на млечните крави новото изискване е годишно от едно животно на пазара да бъдат реализирани минимум 3 200 кг. мляко, като тук се включват доставки и/или директни продажби, както и доставки за изхранване на животните от други видове в самите стопанства.

Ако фермите са планински, то минималният размер на реализироното мляко от едно животно трябва да бъде 2 хил. кг. годишно.

Освен фактури от регистриран първи изкупвач стопаните могат да доказват тази реализация с фактури за продадено краве мляко, годишни счетоводни обороти - при директни продажби или регистрирани във фонд „Земеделие” договори за доставка на мляко, през цялата година, подавани заедно със заявлението за субсидии.

По старата схема бюджетът за подпомагане на фермерите беше 46,7 млн. лв., докато след 2017 година той ще бъде 30 млн. лв. Субсидията ще бъде разделена на две, като с предимство ще се ползват фермите с до 250 животни – те ще получават по 160 лева на животно, ако запазят старите условия по схемата и се откажат от доказване на предаденото мляко. Ако обаче доказват това мляко, те ще получават на животно по 200 лева, сочи проектът.

През 2015 и 2016 година тези фермери получаваха по 266 лв.

Промени има и при схемата за млечни и месодайни крави под селекционен контрол.

При нея условията по старата схема са били с бюджет от 22 898 565 лв. и ставка от 235 лв. (-13,6%). При новата схема обаче бюджетът се вдига на 36,8 млн. лв.

Решено е обаче схемата да се раздели на две схеми – въвеждане на схема за млечни крави под селекционен контрол и промяна за броя на млечните крави в едно стадо, като в него трябва поне 20 да са селектирани от една порода. Животните също трябва да са вписани в главния раздел на родословната книга, поддържана от развъдните организации и контролирани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Тези стопанства трябва да докажат още, че през годината са реализирали поне 3 800 кг мляко от едно животно. Изискването за мляко няма да важи само за автохтонните породи, които са застрашени от изчезване и не са продуктивни.

Новото е, че се въвежда модулирана ставка – основна ставка от 310 лв. на глава плюс допълнителна от 108 лв. – 35% на допълнително плащане над основната ставка. Така на селектирана крава ще са получават по 418 лева за стада с до 250 животни и по 310 на животно – за стада над 250 крави.

Или ако в стадото има 300 животни, то за 250 от тях ще ксе дават по 418 лв., а за останалите 50 – по 300 лв.

Тези ферми обаче отново трябва да доказват с документи реализираното мляко в рамките на календарната година.

Промяна има и при месодайните крави под селекционен контрол. Изискването при нея е в стадото да има поне 20 селектирани животни – така за едно животно субсидията ще бъде по 260 лева.

Ако обаче стадата не отговарят на това изискване, те ще бъдат подпомагани по стария ред, но с 235 лв. Досега месодайните под селекция получаваха по 272 лв.

Схемата за обвързано подпомагане на овце и кози майки ще бъде намалена, като вместо досегашните 50 лева на животно, стадата в равнинните райони ще получават по 18 лева.

Насърчение ще има единствено за стадата в планинските райони - Родопи, Рила, Пирин, Стара планина, където на животно ще се плаща по 45 лева. Очаква се да бъдат подкрепени 6 000 ферми с около 120 000 овце и/или кози майки.

При овцете и козите под селекционен контрол се въвежда модулирана ставка. Първите 300 животни получават допълнително 30% от основната ставка, която е 65 лв. на глава плюс допълнително 19 лв., или общо 84 лв. За целта в стадото трябва да има поне 50 броя селектирани животни от една порода.

Експерти припомнят че животните, които имат подпомагане по преходната национална помощ, не са допустими за подпомагане по тази схема

Недопустими за подпомагане по схемата са и кандидатите, за които при проверки е установено изкуствено разделяне на стопанството към 28.06.2016 г.

Схемата за обвързана подкрепа за биволите се запазва, като помощта ще се дава за стадат с над 10 животни.

Новото е, че мъжките биволи ще се изключат от подпомагане и субсидиите ще се дават само 10 и повече биволици и малакини.

Публикувана в Животновъдство

Правителството прие постановление, с което се изменят устройствените правилници на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Предвижда се част от административния капацитет на дирекция „Структурни фондове по рибарство“ в ИАРА да се влее в структурата на Управляващия орган в Министерство на земеделието и храните. Това ще осигури интегриран модел за прилагането на Програмата за морско дело и рибарство, съобразно действащата нормативна база, както и унифициране на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проектните предложения. От функциите на дирекция „Морско дело и рибарство“ в МЗХ се отделят дейностите по прилагането на Общата политика в областта на рибарството, като за изпълнението им се създава такава дирекция.

Оптимизира се работата в структурата на МЗХ, като са преразпределени част от функциите на дирекциите от специализираната администрация с цел по-ефективното им осъществяване. На дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ се предоставят функции по прилагане на две политики на Европейския съюз-схемите за качество на селскостопанските продукти и храни и промоционалната политика на ЕС.

Дирекция „Директни плащания и схеми за качество“ се трансформира в дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“. В структурата й със статут на отдел преминава Център „Поддържане на база данни на системата за идентификация на земеделските парцели“. Дирекцията ще осъществява функциите по подпомагане на министъра при провеждане на националната политика по прилагане на Общата селскостопанска политика в областта на директните плащания и системата за кръстосаното съответствие и създаване и поддържане в актуално състояние на системата за идентификация на земеделските парцели.

Двата центъра за изпитване и сертифициране по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника със статут на сектори със седалища в гр. Пловдив и гр. Русе към Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ се обособяват в регионални териториални звена със статут на дирекции.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта