През изтеклия период агрометеорологичните условия се определяха от топло за сезона време с температури над биологичния минимум, необходим за възобновяването на вегетацията при есенните посеви и прекратяване на принудителния покой при овощните видове. След падналите валежи настъпи подобрение на влагозапасите в 50 см почвен слой.

И през следващия седемдневен срок агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от наднормени температури като среднодневните им стойности ще надвишават биологичния минимум за протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури. При пшеницата наблюдаваните фази през периода ще са листообразуване (трети лист) и фаза братене (начало и масово). При семковите овощни видове ще преобладава фаза набъбване на пъпките, а при костилковите – набъбване и разпукване на пъпките.

Периодът е подходящо време за засяване на арпаджик за производството на лук на глави. Препоръчва се лукът да се засява на по-леки и песъчливо-глинести почви, с високо съдържание на органично вещество и добра влагоемност. Преди сеитба почвата трябва да е добре обработена, чиста от плевели и наторена ( с угнил оборски тор или минерални азотни и фосфорни торове – 15-20 кг/дка амониева селитра и 40 кг/дка суперфосфат). В зависимост от начините на сеитба (ръчно или механизирано) лукът се засява на лехи или лентово на дълбочина от около 5 см. Вътрередовото разстояние между луковиците е около 10 см. За засяването на 1 дка са нужни около 80 – 100 кг луковици в зависимост от тяхната големина. Ранните пролетни сеитби могат да продължат със засяването на спанак и моркови.

През първата половина от периода, когато не се прогнозират превалявания агрометеорологичните условия ще позволяват извършването на почвообработки на полетата за сеитба с пролетни култури, провеждането на резитби в овощните и лозови масиви, обследване на посевите със зимни житни култури за наличието и вредната дейност на обикновената полевка и обикновения житен бегач. Предвид възобновяването на вегетацията при пшеницата и ечемика приоритетно трябва да се довършат мероприятията по подхранването на културите с азотни торове.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

След продължителното зимно засушаване падналите значителни валежи през първата половина на февруари, надвишили на много места в страната40-50l/m² (Враца- 76l/m², Ловеч- 60l/m², Свищов-54l/m², Русе-56l/m², Пловдив- 44l/m², Елхово- 46l/m², Хасково-52l/m², Чирпан- 46l/m², Бургас- 41l/m²), доведоха до съществено увеличение на почвените влагозапаси в 50сm слой. Тези валежи бяха решаващи за преодоляване дефицита на влага в горните почвени слоеве при зимните житни култури – една от причините довела до пожълтяване на част от пшеничните посеви на места в източните райони на страната.

През първата половина от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия отново ще се определят от наднормени температури и средноденонощни стойности в полските райони на страната значително над биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури.

Високите за сезона температури нарушиха принудителния покой при значителна част от овощните култури. В края на второто десетдневие при раноцъфтящите овошки в полските райони ще се наблюдава фаза масово набъбване на пъпките, а на отделни места в крайните южни райони при някои видове (бадем, праскова) - и начало на разпукване на плодните пъпки.

През втората половина от следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна. В началото на третото десетдневие се прогнозира съществено понижение на температурите, но без критични минимални стойности за преждевременно развилите се овошки. Очакваното застудяване ще доведе до затихване, а на места в Добруджа и Лудогорието, където се очакват валежи и от сняг – и до прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.

Подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - резитби в лозовите и овощните масиви, подхранване на есенниците с азотни минерални торове, зимни растителнозащитни пръскания при овошките, предсеитбени обработки на площите предвидени за засяване с ранни пролетни култури (фий, овес, пролетен ечемик, градински грах) ще има през първата половина от периода.

Сеитбата на градинския грах е желателно да се извърши при възможност до края на февруари. Предсеитбените обработки включват култивиране и брануване.

Грахът се сее на дълбочина 5-6 сm. Сеитбата може да се извърши по няколко начина: гнездова сеитба – в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 30сm между гнездата и 60сm между редовете; редов посев - при разстояние 20сm между редовете и 8-10сm вътре в реда; лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20сm, а между лентите 50-60сm.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През предходния период агрометеорoлогичните условия претърпяха съществена промяна като след продължителното зимно засушаване паднаха валежи със стопанско значение между 20 – 40 л2 в полските райони на страната, които подобриха водосъдържанието на горните почвени слоеве. Образувалата се снежна покривка с височина 10 – 25 см защити есенните посеви от очакваните критични минимални температури, на места до минус 15 Со и предотврати нанасянето на повреди от измръзване.

През следващия седемндевен период прогнозираните среднодневни температури ще запазят състоянието на дълбок покой при зимните житни култури, както и състоянието на принудителен покой при овощните видове. Критични минимални температури за посевите намиращи се в ранни етапи от развитието си (1 – 3 лист) не се очакват.

През периода започват да текат агротехническите срокове за сеитбата на пролетен ечемик, овес и пролетните житни-бобови смески. При сеитбата на овесено-фиевите фуражни смески тегловното съотношение между семената на овеса и фия трябва да е 1:3-4 (3-4 кг овес и 14-16 кг фий/дка). Това съотношение позволява успоредното развитие на двете култури без житните растения да превземат и подтиснат растежа на бобовата култура, което дава възможност за получаването на виоскокачествен и пълноценен фураж богат на белтъчини.

През периода се прогнозира неустойчиво време с чести превалявания, повишение на температурите и снеготопене. В резултат на тази промяна агрометеорологичните условия няма да са подходящи за провеждането на почвообработки на полетата предвидени за засяване с пролетни култури и за подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове. Условия за провеждане на резитби в овощните и лозовите насаждения ще има през дните от периода с положителни дневни температури и без валежи.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Високите температури през последната седмица от януари нарушиха дълбокия покой при есенните посеви в голяма част от полските райони на страната.

През първото десетдневие на февруари агрометеорологичните условия ще се определят от температури над климатичните норми. В началото на месеца отново се прогнозира топло за сезона време със средноденонощни температури надвишаващи значително биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. При очакваните необичайно високи температури, до 17-22оС, има голяма вероятност да се наруши принудителния покой при раноцъфтящите овощни видове (бадем, кайсия, праскова, череша).

В края на първото десетдневие агрометеорологичните условия ще претърпят промяна. Очакваното съществено понижение на температурите ще възпрепятства вегетацията на есенните посеви и преждевременното, нежелателно, развитие при овошките.

През повечето дни от второто и третото десетдневие прогнозираните температури, близки до нормите за периода, ще задържат развитието на зимуващите земеделски култури в по-голямата част от страната. Изключения са възможни при зимните житни култури в крайните южни и югоизточни райони през последната седмица от месеца.

През февруари прогнозираните минимални температури, до минус 10 С, са над критичните за зимните житни култури във фазите трети лист и братене. Тези стойности, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, ще представляват опасност само за най-изостаналите в развитието си посеви, които зимуват в начален стадий на листообразуване (1-2 лист).

Прогнозираните валежи през месеца, около и под нормата, ще подобрят влагозапасите предимно в 50сm почвен слой. Тези валежи ще допринесат за преодоляване дефицита на влага при зимните житни култури в горните почвени слоеве, довел до пожълтяване на част от пшеничните посеви на места в източните райони на страната (Провадия, Девня, Шабла, Карнобат). В по-дълбоките почвени слоеве влагозапасите ще останат незадоволителни за сезона. През февруари, в години без климатични аномалии, почвените влагозапаси в 100cm слой обичайно са достигнали нива близки до пределната полска влагоемност.

През месеца по-подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия: резитби в лозовите и овощните насаждения, зимни растителнозащитни пръскания при овошките, подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик), ще има през повечето дни от първото и третото десетдневие.

През месеца пшеничните посеви трябва да се обследват за плътността на полската полевка (ПИВ -1 активна колония/дка), за вредната дейност на успешно презимувалите ларви на обикновения житен бегач (ПИВ - 5 ларви на ). При плътност на вредителите над прага на икономическа вредност (ПИВ) трябва при първа възможност, когато условията позволяват, да се проведе химическа борба.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от динамично време, с необичайно високи за сезона температури.

Вследствие наднормените температури през третото десетдневие на януари и началото на февруари есенните посеви в полските райони ще преминават от дълбок в относителен покой. На места в Дунавската равнина и в източните райони, където се прогнозират максимални температури до 14-15°С, средноденонощните – ще достигат и надвишават биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. На тези наднормени температури ще реагират изостаналите в развитието си посеви във фазите поникване и 1-2 лист. Значителна част от пшеницата е във фаза трети лист и братене.

Очакваните валежи през следващия период ще бъдат без стопанско значение и почвените влагозапаси при есенниците в полските райони остават необичайно ниски за сезона. В началото на третото десетдневие на януари на места в източните райони (агростанциите: Разград, Сливен) нивото влагозапасите в 50 и 100см слой бе под 60% от ППВ.

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за провеждане на резитби в лозовите и овощните насаждения. При плододаващите овощни култури най-често провежданите зимни резитбени операции сапрореждане (просветляване) на короната и съкращаване. Успоредно с резитбите за просветляване и съкращаване се извършват и фитосанитарни резитби - унищожават се закържавелите, изсъхнали, нападнати от болести клони и леторасти. При фитосанитарните резитби отрезите трябва да са на разстояние 30-40cм. от мястото на повредата, а инструментите след всеки отрез – дезинфекцират с 10% разтвор на белина, спирт за горене или формалин. Засегнатите от болестта огнен пригор дървета трябва да се изкореняват и изгарят.

През периода в култивационните съоръжения се засяват семена за отглеждане на разсад предназначен за ранно полско производство на зеленчуци. Семената на доматите се сеят в периода 15.01-10.02, на пипера и патладжана, които са по-топлолюбиви -между 25.01-10.02.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от температури на въздуха по-високи от климатичната норма и отсъствие на валежи.

Прогнозираните средноденонощни температури за периода ще са над климатичната норма, но ще останат под биологичния миниум, необходим за възобновяване и протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури. Така земеделските култури ще останат в състояние на покой.

Критични минимални температури и повреди по неукрепналите посеви намиращи се в ранни фази от развитието си (1 – 3 лист) не се прогнозират. В резултат на есенното засушаване и пропускане на агротехническите срокове за сеитба посевите от пшеница и ечемик се намират в различни етапи от фенологичното си развитие (от листообразуване до фаза братене).

Поради поднормените валежи през декември и запазването на тази тенденция през първата половина на януари, темповете на влагонатрупване са забавени. Влагообезпечеността в еднометровия почвен слой остава необичайно ниска, в сравнение с предходни години. През следващия период не се предвиждат съществени валежи от дъжд и сняг, поради което увеличаване на почвените влагозапаси не се прогнозира.

През периода може да се започне с резитбата на по-студоустойчивите овощни видове като ябълки, круши и сливи. В зависимост от възрастта и състоянието на трайните насаждения прилаганите видове резитби са формираща, плододаваща и подмладяваща. В оранжериите и парниците се засяват семената за разсадопроизводство на домати като семената и торопочвените смеси предварително се обеззаразяват. Започва подготовката на техниката и азотните торове предвидени за подхранване на зимните житни култури.

Условията ще са подходящи за провеждане на почвообработки и дълбока оран на полетата предвидени за пролетни окопни култури.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

В края на първото десетдневие на януари места в Западна България (Видин, Кнежа, Драгоман, София, Кюстендил) и Тракийската низина (Пловдив, Чирпан) бяха регистрирани минимални температури от порядъка на минус 10-11°С. Тези стойности, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, са опасни за късно засетите есенни посеви зимуващи във фаза поникване и начално листообразуване.

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна. През второто десетдневие на януари се прогнозират наднормени температури, но средноденонощните им стойности ще остават под биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури и посевите ще запазят състояние на покой.

През периода съществени валежи не се прогнозират и нивото на почвените влагозапаси при зимните житни култури в 50 и 100см слой остава необичайно ниско за сезона - на места в източните райони под 60% от ППВ. В началото на зимата, в години без есенно засушаване, почвените влагозапаси в 100 сm слой обичайно достигат нива близки до пределната полска влагоемност (ППВ).

Очакваното относително сухо време през следващия период ще бъде подходящо за провеждане на дълбока оран, на междуредови обработки в лозовите и овощните масиви, с които се унищожава голяма част от зимуващите форми на редица вредители (хоботници, молци, плодови оси и др.). Условията ще бъдат подходящи за извършване на някои фитосанитарни дейности – изкореняване на изсъхналите дървета, остъргване на старата напукана кора на стволовете на овошките, където зимуват редица неприятели (гъботворка, пръстенотворка, плодови червеи, акари и др.), варосване на дръвчетата и др..

При лозите през периода на покой е желателно да се проведе наблюдение за наличие на болестта екскориоза. Признаците на болестта се наблюдават по узрелите леторасти – кората в основата на първото и второто междувъзлие е побеляла. Тя е покрита с малки черни точки (пикнидии) и се лющи на ивици. За ограничаване на болестта нападнатите от патогена леторасти, трябва своевременно да се изрязват и унищожават, а инструментите - дезинфекцират.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Високите декемврийски температури удължиха вегетацията на есенните посеви. Вследствие наднормените температури част от късно поникналите зимни житни култури в Западна България (агростанците Кнежа, София, Кюстендил) формираха 2-3 лист.

През януари агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и надклиматичните норми, които ще поддържат в покой есенните посеви и трайните насаждения.

Зимните житни култури ще встъпят в най-студения месец от годината в различно фенологичното състояние - следствие от продължителното есенно засушаване и закъснелите сеитби. Значителна част от посевите ще зимуват във фаза трети лист. Във фаза братене, подходящата фаза за зимуване, са голяма част от пшеничните посеви в Източна България (Силистра, Главиница, Царев брод, Долни Чифлик, Ямбол, Карнобат). Неукрепнали, във фаза поникване и начално листообразуване, са част от късно засетите, през ноември, зимни житни култури на места в Дунавската равнина (агростанциите Николаево, Павликени).

През януари прогнозираните минималните температури, до минус 15оС, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, ще бъдат критични за зимните житни култури, които не успяха да встъпят във фаза братене през есенната си вегетация. Тези стойности за критични и за изостаналите в развитието си посеви със зимна рапица, които вследствие есенното засушаване не формираха розетка (от 7-8 листа) – фаза, в която растенията успешно зимуват.

Очакваните валежи през януари, около и под нормата, ще увеличават почвените влагозапасите в 50cm и 100cm слой. В началото на зимата в по-голямата част от странатанивото на влагозапасите в еднометровия почвен слой е необичайно ниско за сезона. На места в Западна България (агростанците Кнежа, Кюстендил) и в част от източните райони (агростанциите Разград, Сливен) то е под 65% от пределната полска влагоемност (ППВ).

През януари по-подходящи условия за провеждане на зимни резитби в лозовите и овощните масиви ще има през втората половина от месеца.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Топлото за сезона време през второто и началото на третото десетдневие на декември, с максимални температури надвишили на много места в полските райони 16-17°С, доведе до възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. Наднормените декемврийски температури се отразиха ефективно на късно засетите посеви с пшеница и част от тях достигнаха необходимата им температурна сума за встъпване във фаза 3 лист. На места в Североизточна България, където бяха регистрирани температури от порядъка на 19-20°С (Разград, Добрич, Варна), бе увеличен и делът на пшеничните посеви във фаза братене. Вследствие необичайно високите температури в южните райони при някои раноцъфтящи храстовидни и дървесни видове (дрян, череша) бе провокирано нежелателно набъбване на пъпките.

След топлото за сезона време през следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна. Очакваното застудяване в средата на третото десетдневие на декември ще доведе до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви в по-голямата част от страната, с изключение на отделни места в крайните южни райони. Прогнозираното съществено понижение на температурите, без критични минимални стойности, ще предотврати преждевременното, нежелателно, развитие при някои трайни насаждения, което би довело до намаляване на тяхната студоустойчивост.

Очакваните валежи през третото десетдневие на декември ще повишават нивото на влагозапасите в 50см. почвен слой. В края на есента почвените влагозапаси в 100см слой при пшеницата са незадоволителни, на отделни места в южните райони под 60% от ППВ (агростанциите Кюстендил, Чирпан, Сливен).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условияще се определят от меко за сезона време.

В полските райони на страната се прогнозират положителни минимални температури и средноденонощни стойности около и над биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. Условия за протичане на забавена вегетация при пшеницата и ечемика ще се създават предимно в южните райони и по Черноморието.

В началото на третото десетдневие на декември при зимните житни култури ще преобладава фаза трети лист. Неукрепнали, във фаза поникване и начално листообразуване, са засетите през ноември посеви. Във фаза братене, предпоставка за успешно зимуване, е пшеницата в част от източните райони (агростанциите: Главиница, Силистра, Царев Брод, Д.Чифлик, Карнобат) и на места в Дунавската равнина (агростанция Новачене).

Вследствие продължителното есенно засушаване пшеничните посеви са с неравномерна гъстота. Тя варира от 350 до 550-600 растения на м2.

При рапицата само част от посевите формираха розетка през есенната си вегетация, фаза в която растенията успешно зимуват.

През следващия период валежи не се прогнозират и условията на много места в полските райони ще позволяват провеждане на дълбока оран на площите предвидени за пролетни култури. В южните райони следващият период е подходящ за извършване на предзимни сеитби на някои студоустойчиви зеленчукови култури - грах, бакла, моркови и др.

Градинският грах е с къс вегетационен период и е добър предшественик на зеленчуковите култури. Той се развива на всички видове почви, с изключение на тези с кисела реакция. За ранно производство на грах са по-подходящи леките почви. Предсеитбените обработки на площите, предвидени за отглеждане на грах, включват култивиране и брануване на дълбочина 8-10 см. Грахът се сее на дълбочина 5-6 см по няколко начина:

- гнездово - в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 60 см между редовете и 30 см между гнездата

- на редове - 20сm разстояние между редовете и 8-10 см вътре в реда

- лентова сеитба с 2, 3 до 4 реда в лента при разстояние между редовете 15-20 см и 50-60 см между лентите.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 21

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта