Вторник, 22 Октомври 2019 10:45

Висока печалба? Или висока доходност?

Разговорите между фермерите след тазгодишната жътва са същите, каквито бяха и през миналата есен. Когато става дума за това как са се развили културите през вегетацията, акцентът винаги пада върху добивите, а не върху печалбата, особено що се отнася до земеделците, които практикуват конвенционални обработки на почвата.

Реално, а и рационално, акцентът трябва да е насочен към печалбата, а не към самия доход. Да си представим двама фермери, които отглеждат по 700 акра соя. Разликата между двамата е, че единият практикува No-till, a другият се придържа към интензивни обработки на почвата и интегрирана борба с вредителите.

Конвенционалните практики осигурили 10 бушела на акър повече отколкото безоранната технология (1 бушел соя е равен на 27,2155 кг, а 1 акър е равен на 4,05 декара). Следователно No-till не работи така, както се твърди...нали?

Историята може да завърши дотук, но ако обърнем по-голямо внимание на фактите и представим технологиите в цифри, ситуацията е доста по-различна. Иновативното No-till земеделие държи разходите на минимума.

Долари за оран

No-till-ърът извършва едно влизане на полето. Конвенционалното земеделие изисква една обработка за почистване и заораване на стърнището, а след това се налагат поне още няколко обработки, докато дойде време за засяване на семената. Да не забравяме и обработките през вегетацията. И ако приемем, че за всяко влизане на полето с техника за обработка възлиза на 15$, то в най-добрия случай това се равнява на минимум 75$ за акър.

Разход на семена

Земеделецът, който практикува безорна технология засява 140 000 семена в акър, докато другият завишава нормата до 180 000 за същата площ. Това са още 17$ допълнителен разход.

Плевели, неприятели, болести

Програмите за борба с вредителите при двамата фермери са сходни. Земеделецът с безорната технология наблюдава полетата си и реагира според ситуацията, докато конвенционалният земеделец не си прави труда да обследва, а взема превантивни мерки, за да предпази добива си от евентуални проблеми. Така вложението за хербициди плюс листен тор, фунгициди и инсектициди възлиза на 33$ за акър.

И двамата фермери реализират продукцията си за 9$ на бушел, но колко е реалната им печалба?

По-високият добив при конвенционалното земеделие носи 90$ повече от акър в сравнение с безорната технология. Но простата сметка за разходите е 17$ (завишена посевна норма)+ 75$ (обработки)+ 33$ (пестициди), което сумарно прави 125$ допълнително вложение за 1 акър.

Тоест със своите 90$ повече единият фермер компенсира по-големите вложения (125$), а в това време No-till-ърът излиза с 35$ напред за същата площ.

Реално и двамата земеделци са щастливи. Този, който практикува конвенционално земеделие е на печалба заради по-високите добиви. Другият - този, който практикува No-till също печели, но заради по-добрата си стратегия и минимални вложения.

В крайна сметка се оказва, че добивът сам по себе си не е равен на печалбата от акър, декар или квадратен метър. За да е успешен един фермер в тези тежки икономически времена и убийствена конкуренция, той трябва да преценява разумно вложенията си и дали са необходими. Бидейки иноватори, онези земеделци, които се осмеляват да преминат от конвенционално земеделие към която и да е друга щадяща почвата и околната среда практика осъзнават, че не е важно количеството добив, а равносметката, сумата след чертата...

Публикувана в Растениевъдство

Стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство за 2018 г. (в текущи цени по предварителни данни), възлиза на 8 457.6 млн. лв.

Това е с 2.7% повече спрямо предходната година.

Увеличението се дължи изцяло на ръст на цените – с 3.0%. Във физическо измерение (обеми на произведените количества) спрямо 2017 г. е отчетено минимално намаление с 0.3%.

Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 5 773.0 млн. лв. и представлява 68.3% от общата стойност на селскостопанската продукция. В сравнение с 2017 г. тя е по-висока с 3.7%. Това е в резултат на увеличение на цените – с 3.3%, докато произведените обеми отбелязват слабо увеличение – с 0.4%.

Преобладаващата част от продукцията в растениевъдството (80.6%) през 2018 г. е от зърнени и технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 2 823.6 млн. лв. и 1 829.0 млн. лева.

Стойността на произведената през 2018 г. продукция от животновъдството възлиза на 1 990.2 млн. лв., или 23.5% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2017 г. продукцията от животновъдството отбелязва увеличение с 0.7%. Това е в резултат на повишение на цените – с 2.2%, докато произведените обеми намаляват с 1.5%.

Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1 102.5 млн. лв. (55.4% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 887.7 млн. лева (44.6%).

В сравнение с 2017 г. стойността на отглеждането на селскостопанските животни се увеличава с 5.2%. Това се дължи както на повишение в цените – с 3.5%, така и на обемите – с 1.6%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва намаление с 4.5%, което е в резултат на намаление на произведените обеми – с 5.1%, докато цените се запазват почти без промяна – с 0.6% по-високи спрямо 2017 година.

В сравнение с 2017 г. стойността на селскостопанските услуги отбелязва увеличение със 7.8%. Стойността на продукцията от второстепенни неселскостопански дейности (неотделими) намалява с 15.8%. Намалението на продукцията от второстепенни неселскостопански дейности е в резултат на спад в произведените обеми – с 18.4%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в цените – с 3.2%.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 21 Октомври 2019 12:55

„Земеделието ми харесва!“

Младият и амбициозен земеделец Валентин Григоров от фирма „ВАЛАГРО“ ООД в с. Мусачево, Софийско е убеден в качествата на селекцията на Пионер

Интервю на Петър Кръстев

Младият земеделски производител Валентин Григоров от с. Мусачево, Софийско, е станал земеделец по призвание, защото както сам казва: „земеделието ми харесва“. Той обработва 1400 дка земеделска земя, на която отглежда полски култури - зимни житни и пролетни. Младият, но натрупал достатъчно опит в земеделското производство предприемач, още от самото начало на трудовата си дейност се е ориентирал към най-висококачествените семена, с търговска марка Пионер на CORTEVA Agriscience. И е доволен, че не е сгрешил!

Пробвал е почти всички нови царевични и слънчогледови хибриди на компанията, които се появят, защото всяка година си прави своеобразно „мини“ PORTFOLIO Farm. Тази година също има опитен участък с 4 царевични хибрида на Пионер. Както всяка година, така и сега, Валентин е доволен от получените резултати. На срещата ни по време на PORTFOLIO Farm 2019на CORTEVA Agriscienceв Равно поле му зададох няколко въпроса, на които той беше любезен да отговори.

-         Г-н Григоров, от кога се занимавате със земеделие и в своята дейност използвате ли хибридните семена на Пионер?

-         Със земеделие се занимавам от 2010 година и още от самото начало досега, всяка година отглеждам хибриди царевица и слънчоглед на Пионер. Надявам се за в бъдеще да излизат все по-нови и високопродуктивни хибриди, които ще продължавам да сея и отглеждам.

-         Каква беше годината при вас?

-         Всяка година има неприятели, но е въпрос на правилно управление към тях, изразяващо се в непрекъснато наблюдение и при необходимост третиране навреме. Що се касае за добивите от царевицата очаквам 900-1000 кг зърно от декар.

-         Директните плащани на площ реална помощ ли са за малък агробизнес като вашия?

-         Хубаво е да ги има, защото са доста силен тласък и в дадени моменти, когато човек има нужда от средства, те реално подпомогат производството му.

-         Какво е мнението ви за преразпределителните плащания – доколко са полезни и справедливи към по-малките производители?

-         Хубаво е да се обърне по-детайлно внимание на преразпределителното плащане, защото има места, където средствата трябва да се завишат, а на други да се намалят.

Публикувана в Растениевъдство
Събота, 19 Октомври 2019 10:16

Ферма във Върмонт без химия и ГМО

В стопанството си в градчето Джерико семейство Криста и Марк Аликзандър отглежда 75 вида сертифицирани биозеленчуци и животинско царство на открито от овце, прасета и щастливи кокошки

Мила Иванова

Стопанството Jericho Settlers Farm се намира, както подсказва името, в градчето Джерико (5000 жители), на 50 км от Бърлингтън, най-големия град в източния американски щат Върмонт. Фермата е запазила старинния си вид, който излъчва архитектурата с дървени облицовки на семейния дом и на селскостопанските сгради. В хола на къщата стопаните Марк и Криста Аликзандър са окачили картини и са създали истинска галерия – така гостите им могат да се полюбуват на пейзажите, нарисувани от местни художници, както и да се сдобият с произведения на изкуството. Стойността им не е голяма по американските критерии – от 50 долара и нагоре. Околовръст са съвременните селскостопански постройки, машинният парк, а също хладилниците, складовете с храни, цехът с готовата продукция, където зеленчуците се опаковат пред очите на купувачите.

1. Криста Аликзандър Jericho Settlers story Web

Стопанката на фермата Криста Аликзандър представя

многопрофилния характер на фамилното предприятие

„Домът ни е бил построен през 1797 г., две десетилетия след Американската революция, когато колониите обявяват независимостта си от Англия с Декларацията на независимостта (1776 г.). Стопанството ни  Jericho Settlers Farm заема 200 акра площ (800 декара, 1 акър е малко повече от 4 дка – бел.ред.), на 25 акра отглеждаме сертифицирани биозеленчуци, цветя и билки, а останалите площи – ливади и пасбища, предоставяме на стадото ни овце, на свинете и домашните птици. Освен това целогодишно поддържаме и парници на 1 акър площ. Специализирали сме се в зеленчукова продукция, салати и кореноплодни“ – уточнява стопанката.

Фермата е разположена в живописна местност с красиви хълмисти пейзажи и чист влажен въздух. Наоколо има много горски масиви. Полетата и ливадите не се намират едно до друго, а са разхвърляни на няколко места. Но фермерите не възприемат това като недостатък, а като преимущество, тъй като продажбите могат да се извършат и направо на полето – всеки клиент може да получи прясна продукция в осем различни точки на стопанството, където му е най-близко.

6. Parsnip picking party

Какво представлява системата, подкрепена от общността

От съществено значение е, че семейство Аликзандър (подобно на други фермери във Върмонт) реализира продукцията си чрез CSA програми и клиенти на едро и дребно. Ще уточним, че абревиатурата CSA (Community-supported agriculture) в превод означава „Земеделие, подкрепено от общността“, и представлява американска система за производство и дистрибуция на храни, която пряко свързва фермерите и потребителите. Накратко: хората купуват предварително дялове от реколтата на фермата и след това получават част от нея – зеленчуци, месо, яйца…

Криста представя с гордост богатия асортимент на зеленчуковата си продукция. На участъка от над 100-ина декара около къщата, който е даже малък по американски критерии, се отглеждат 75 вида зеленчуци. В зависимост от сезона те са разделени на три периода. Например, в началото на лятото фермата реализира салата, праз лук, спанак, краставици, цвекло, ранни картофи, моркови, зеле, чесън, репички. В средата на сезона идва ред на доматите, сладката царевица, морковите, чушките, тиквичките и др. В ранната есен се прибират моркови, цвекло, ряпа, фенхел, чесън, зеле, салати, спанак, лук, чушки, картофи, домати и зеле.

5. Децата на Криста

Тук се отделя голямо внимание на реализирането на продукцията. Веднъж седмично фермата оформя и разнася „зеленчукова кошница“ в зависимост от предпочитанията на поръчителя, като доставя продуктите в различни кътчета на Върмонт, основно в радиус не повече от 80 км. Ако купувачът иска сам да дойде за продуктите, то той трябва да направи поръчка на сума не по-малка от 50 долара до 12 часа преди покупката, а ако иска да му се донесе стоката на конкретен адрес, той трябва да направи поръчка за не по-малко от 100 долара.

„Основната част от нашата продукция продаваме на купувачи, които правят поръчки за едноседмични доставки през цялото лято. Още в началото на сезона те внасят предплата, а ние им гарантираме ежеседмично снабдяване – разкрива системата CSA Криста. – По този начин фермата предварително продава част от своята реколта. Що се отнася до животновъдната ни продукция, ние сами пласираме овчето, свинското и пилешкото месо. Всички продажби правим чрез нашия сайт. Половината от нашите доставки се отправя към купувачи на едро: ресторанти, хранителни магазини, болници и училища. Част от продукцията ни реализират дистрибутори от град Бостън (Масачузетс) или в щата Ню Хемпшир. Но до най-близкия до фермата ни град – Бърлингтън, се стига само за 15-20 минути с кола. Два пъти седмично ние отправяме нататък камиона с продуктите.“

4. Settlers Solar Eggs on sale at 5.29 per dozen

Животновъдната продукция на фермата

В стопанството се отглеждат 90 овце, 50 прасета, 1300 кокошки носачки и 900 бройлери за месо. Овцете пасат на съседно пасбище. „Зърното на кокошките купуваме, но ги храним и с остатъци от зеленчуковата ни продукция. На ден събираме по 1000 яйца. Цената за една дузина яйца върви по 6 долара на едро, но в нашия магазин ги продаваме по 6 – 6,5 долара, а на едро – по 4,55 долара. За сравнение: една дузина яйца от кокошки, отгледани по традиционно, а не органично производство, сее продава за 2,5 – 3 долара“ – дава разяснения за печалбата си стопанката.

Съдбата на американските ферми във Върмонт се проявява различно. Едни от тях работят стабилно от стотина и повече години. Други банкрутират и опустяват. Трети пък получават

втори живот след много години застой

Ето какво разказва Кристи за своята ферма:

  • Моите родители купиха Jericho Settlers Farm през 1960 година. Те не бяха фермери, затова дадоха земята под аренда на друга ферма, която се занимаваше с производство на мляко. Но през 1980 г. тя банкрутира. След това никой не търсеше нашата ферма и нямаше на кого да я дадем под аренда. Понякога давахме земята за сенокос. Ето защо реших сама да се заема със земята. Сега работите ни вървят добре – за различни дейности сме наели 15-ина работници, 8 от които живеят тук. Местната банка ни даде заем и ние заедно с други фермери построихме парници. Ще допълня, че преди две години съвместно с колеги построихме нов краварник.

Връзката с купувачите – по електронен път

Информацията за продуктите, които фермата предлага за продажба, достига до потребителите много просто и удобно – разкрива Криста. „Два пъти седмично ние изпращаме по електронната поща на купувачите списък с продуктите, обикновено към десетина позиции зеленчуци, и те избират онова, което им е необходимо. Ако купувачите са избрали примерно моркови, изпращаме им пакет най-малко от 12 кг. Броят на постоянните ни купувачи варира между 100 – 150, но продукцията на фермата, както вече споменах, се предлага също на около 40 ресторанта и магазини. Основните потребители на нашите храни са семейства с малки деца, които се стремят към здравословна храна. Родителите често идват тук с децата си, които могат да си играят между цветята и тревите, да влязат в оранжериите, да видят как растат доматите и краставиците…“

Садене на чесън onion

Получаването на статут био е стриктна и дълга процедура в САЩ

  • Интересно е през какви процедури е преминало фамилното стопанство Jericho Settlers Farm, за да получи статут на органична или био? Завесата открехва Криста Аликзандър:

  • „Специалисти от сертифициращата организация в продължение на три години изучаваха нашата система за производство на продукцията – пояснява стопанката. – Вземаха редовно почва за анализ, следяха каква технология прилагаме. Важно е, да не използваме химически средства за защита на растенията, както и друга химия. Когато всички тези анализи минаха успешно, ние попълнихме заявление и платихме такса от 2 хиляди долара, която сега плащаме ежегодно. Всяка година при нас идва одитор, който проверява нашите полета, понякога взема проба от почвата, проверява какви биопестициди ползваме, анализира технологиите ни, проверява дори нашето счетоводство. Ние сме длъжни да поддържаме идеална документация, какви торове и пестициди ползваме и да записваме още много различни позиции. Това е една доста дебела книга, чието попълване изисква не малко време. Държавата субсидира таксите на органичните ферми с 50 процента, така че нашата ферма плаща само 1000 долара годишно“ – уточнява Криста.

Но и тук, както при много други неща, има недомислия. Така например, ако фермата произвежда царевица за етанол, тя ще получи субсидия, но ако отглежда царевица за продажба като органична култура, субсидия няма да има. „Ние , биофермерите, не сме многобройни – въздъхва Криста, нямаме ресурси като търговските мрежи, за да лобираме за своите интереси. Поради това и подкрепата за нас е по-малка…“

3 Crew Nov2018

През юни т.г. цената на едро на доматите от органичната ферма е била 8 долара за килограм, а на дребно – 12 долара. Но това е само в периода на ранното отглеждане на зеленчуците, който приключва в края на юли. А когато дойде основният сезон, цените на килограм домати спада на 6 долара на килограм и по 8 на дребно.

В парниците прилагат капковото напояване. Един път през сезона вземат проби от почвата, за да се определи наличието на основните хранителни елементи. Но най-вече се доверяват на методите на листната диагностика: по листата определят дефицита на едни или други хранителни вещества. Според резултатите подхранват растенията с необходимите макро- или микроелементи. Тъй като фермата произвежда биохрани и е изключила химията от своето производство, в оранжериите се пускат различни насекоми, които унищожават листните въшки и другите вредители. Понякога по доматите се появява колорадски бръмбар – за борбата с него се използва биопестицид, създаден на бактериална основа.

Трудови делници

Всяка сутрин стопанката на фермата става в 5,30 ч и си ляга между 22 часа и полунощ в зависимост от натовареността. Осен работа на полето и в парниците, Криста води счетоводството, изготвя разчетите, проявява се и като кадровичка, като подбира персонала, води документацията.

Семейството има две деца – синът Ейса е на 14 години, дъщеричката Хейзъл на 10. „Старая се да ги приучвам на труд и им заплащам, когато свършат някоя задача – казва майката, но не скрива, че децата й по-често се застояват пред компютъра, отколкото на полето.

Във фермата са инсталирани слънчеви батерии, които се настройват под различни ъгли в зависимост от падането на слънчевите лъчи и осигуряват електроенергията в сградите.

Така протичат делниците на едно обикновено фермерско семейство във Върмонт – ясно е, че в основата на процъфтяването на фамилното стопанство е тежкият ежедневен, дори ежечасов труд. Защото за Криста и Марк Аликзандър фермерството е начин на живот, способ за достойно съществуване – обезпечаване на екологично чисти и пресни продукти за населението, стриктно спазване на норми и правила, без да поставят на първо място въпроса дали ще бъдат, или не субсидирани от държавата за направените разходи и труд.

Публикувана в Агроновини

В този сегмент производителите на селскостопанска техника предлагат уникални решения. А разликата в добивите, дори и в рамките на едно и също поле, може да достига 200-300%

Ася Василева

Причините могат да бъдат различни –участъци с ниска или висока кълняемост на културите, активността им на развитие, презимуването, въздействието на вредители или болести върху една и съща култура. При това разликата в добивите може да достига до 200-300%.

Върху тази пъстра картина пряко и косвено въздействие оказват множество фактори – условията на напояване, релефът, физическите или химичните свойства на почвата. И съответно отзивчивостта на културите на внасяните с торовете хранителни вещества на полето е неравномерна. А подходът с единна норма на торене само засилва тази неравномерност, водейки до преразход на вещества на едни участъци и дефицит в храненето на други.


Торенето с променлива норма позволява да се вземат предвид неравномерността в плодородието на почвите, както и останалите условия с цел точно дозиране на торовете на всеки отделен участък на полето. Подобна е ситуацията и със средствата за растителна защита. Много стопанства работят с фунгициди и хербициди с широк спектър на действие по цялата площ с еднаква норма на внасяне. Съответно ефективността на прилагането на препаратите за растителна защита в този случай също силно се различава в зависимост от множество фактори.

3ce73dafaa9537ec86e1dfc363c95341
Повечето европейски фермери вече са се отказали от торенето и пръскането с еднаква норма на внасяне и използват променливите норми, изхождайки от потребностите от конкретното вещество на всеки конкретен участък на полето. На първо място, това е продиктувано от икономически съображения. Анализът на средната себестойност на продукцията на европейските земеделски производители показва, че над две трети от разходите отиват за закупуването на торове и препарати за растителна защита. Оптимизирането на тези разходи и същевременното увеличаване на добивите позволяват да се изплатят инвестициите за закупуването на специална техника за торене и пръскане с променливи норми, както и за провеждането на базови тестове.


Специалистите казват, че диференцираното внасяне на минерални торове и препарати за растителна защита невинаги е само икономия и намаляване на разходите за тези ресурси. Същността на диференцирането е оптимално и максимално ефективно внасяне на торове и СРЗ на конкретните площи, в зависимост от плодородността на почвите, потенциала на добивите и други фактори. Съответно, резултат от прилагането на тази технология става увеличаването на добивите. Но все пак закупуването на техника, която да е в състояние да работи с променливи норми на внасяне, не е евтино. Специалистите обаче са изчислили, че размерът на печалбата от внедряването на такива машини в стопанството е от 15 до 30%.

Диференцираното торене и пръскане позволяват оптимално и максимално ефективно да се разпределят торовете и препаратите за растителна защита по конкретните площи.

c75e1630f7dddd08c1f72ca4fde5abbf

Все повече агрономи вече разбират, че солидният резерв за повишаване на добивите от културите се крие в управлението на храненето на растенията вътре в полето и в прицелния подход към растителната защита. В България технологията все още не се прилага така масово, както е по света. Интерес към нея проявяват основно големите земеделци, които са заинтересувани от оптимизирането на разходите и технологизация на производствените процеси с използването на най-новите технологии. Именно те имат достатъчно финансови средства за внедряването на тези технологии. Проблемът при тях е, че често с тази техника работи наемен персонал, а резултатите в такъв случай невинаги са оптимални. Ефективността от внедряването на цифровите технологии в големите агрокомпании често е по-ниска отколкото в стопанствата, където собственикът сам работи на полето.

Оффлайн и онлайн

Като цяло технологията на диференцираното внасяне може да се раздели на два конкуриращи си похода – оффлайн и онлайн.

В първия случай нормите на внасяне за всеки отделен участък на полето се определят предварително, и техниката работи по вече въведена програма с всички изчисления. Именно този подход предполага всестранна аналитика и съставянето на работни карти.

Онлайн подходът е основан на пресмятането и коригирането на необходимото количество торове директно по време на работа на машината, тоест при провеждането на операцията на полето. Този метод предполага използването на датчици-спектометри (N-сенсор, GreenSeeker, CropSpec), които се монтират на движещия се трактор.

Сензорът излъчва светлина на две дължини на вълните и измерва отражението й от повърхността на растенията. Въз основа на получените данни се изчисляват стандартизирани индекси в различието на растителната покривка, сред които най-известен е вегетационният индекс NDVI.

По този начин пръскачката или торовнасящата машина се ориентират за необходимата дозировка според данните, постъпващи в реално време. По време на движение се определят отклоненията в интензитета на оцветяването на листата (N-сензор) или се оценява пространственото вариране на състоянието на посевите по индекса NDVI (GreenSeeker), и в съответствие с получените данни се регулира дозата на внасяните торове и средства за растителна защита.

В реално време

Основният плюс на регулирането на внасянето в онлайн режим (с оглед на данните от азотните датчици) е липсата на необходимост да се изготвят предварително работни карти. Поради това тази технология може да се стори по-привлекателна за внедряване. Но специалистите съветват да се внимава с подхранването на културите само въз основа на данните за биомасата.

3ce73dafaa9537ec86e1dfc363c95341

Такъв анализ не притежава множество уточняващи фактори, които трябва да се вземат предвид. Така например рано напролет, по време на първото азотно подхранване (фаза на братенето), почвата е все още влажна и условията за развитието на растенията са оптимални. А това означава, че показателят на биомасата сам по себе си нищо няма да покаже. Без данни за релефа и особеностите на конкретния участък и „нахранвайки“ с повишена доза азот бедните участъци на полето с нисък потенциал, потребителите на тези устройства вместо да донесат полза, могат да навредят на растенията. Повишената доза азот стимулира братенето и увеличаването на вегетативната маса, а по-късно, когато влязат в сила лимитиращите фактори, картината се променя. И при растенията, разположени на склонове, на песъчливи почви или други проблемни участъци, изкуствено увеличената вегетативна маса ще засили дефицита на влага и ще доведе до намаляване на добивите. Не се препоръчва първото и второто азотно подхранване да се провеждат, опирайки се на данните от показателите на NDVI. И не е важно как са получени те – от спътникови снимки или от датчици.

Необходимо е да се вземе под внимание съвкупността от ландшафтните данни в комплекса, което ще позволи да се открие причината за намаляването на биомасата и вече въз основа на точните знания за потенциала на конкретните участъци се провежда диференцираното торене. Експериментално е доказано, че загубите при онлайн торене, основано на данни от азотни сензори и NDVI снимки, без да се вземат предвид особеностите на релефа и агрофизическите характеристики на почвата струват над 28 лв. на хектар. В същите условия работата по карти на добивите е позволила да се получи печалба от 28 до 108 лева на хектар.

Резултатите от променливото торене въз основа на данните за интензивността в оцветяването на листната маса или за биомасата (NDVI), получени в режим на реално време, са по-точни в по-късните срокове на подхранването, а през пролетта този начин на работа може да донесе повече вреда, отколкото полза.

Карти на полето

Съставянето на електронни карти на границите на полето е първият и най-важен етап от реализирането на офлайн технологиите. За тяхното създаване се използват обработени с помощта на специални програми спътникови данни, както и снимки, получени с помощта на дрони. Възможно е и използването на специално оборудване за измерване на площи чрез преминаване по техните граници. В картите са важни преди всичко точността и правилното номериране на полетата.

233dbcfd8964f6dd0ad7c779636bab76

По-сериозният подход към технологията на променливото внасяне предполага използването на карти на добивите, които се записват от бордовите компютри на комбайните с функция на картографиране. Освен това се прави агрохимично изследване на полята въз основа на проби от всеки квадрат (мрежи на елементарни участъци). Правят се карти на релефа, уплътняването, както и видоизмененията на биомасата според показателя NDVI (спектърно зониране на площите NDVI).

Въз основа на всички тези данни се прави налагане и извеждане на основната електронна карта за променливо торене и пръскане, която след това се вкарва в компютъра на машината. Технически работният процес не е проблем и тук машините просто изпълняват заложения от компютъра алгоритъм на работа. Проблемите са в началото – на етапа на обследването и съставянето на работните карти.

В комплекс

Една от системните грешки в аналитичния етап от работата по тази технология е подготовката на работните карти изключително въз основа на резултатите от химическия анализ на почвите. И въпреки че това изглежда логично – да се внасят например фосфорно-калиеви торове въз основа на знанието колко фосфор и калий се съдържа на конкретен участък и да се допълва недостигът на тези вещества. Но на практика по-важно е да се разбира отзивчивостта на културата към торовете, която зависи от потенциала на участъка, съвкупността от всички агрофизични и агрохимични свойства: релеф, растителна покривка, уплътняване, киселинност и т.н. В зависимост от съчетаването на тези фактори се проявяват различни реакции на растенията към внасяните вещества.

За определянето на коефициента на полезното действие на торовете, тоест с каква ефективност те ще се използват от културите, е важен комплекс от фактори, включващи познаването на продуктивността на растенията на различните етапи от тяхното развитие, идентифицирането на зоните с повишена или понижена продуктивност и анализ на ландшафтните условия, както и причините, с които тези зони са свързани.

Често първите причини за еднаквите през годините добиви са релефът и свойствата на породите, образуващи почвата. В тези случаи е безполезно да се събират данни от химически анализи и да се внасят торовете по баланса на химическите вещества. Не си струва да се губят сили и време за това. Един от разпространените методи за събиране на информация за променливото внасяне е разделянето на полето на равни участъци, от всеки от които се вземат по една или няколко почвени проби. Това се прави в произволно място от всеки участък на тази мрежа, а показателите на химичните елементи в почвата се осредняват. А това вече съвсем не е точно земеделие. Този метод наистина е по-лесен, но и по-скъп. При това за ефективното постигане на плодородие с променливо внасяне е необходимо да се проведе всестранно обследване посредством продуктивните зони, да се използват многогодишни данни за добивите.

Да се установят зоните с висока и ниска добивност, тоест да се определят участъците с различен потенциал на продуктивността, помагат спътниковите снимки на биомасата, както и данните за картирането на добивите от зърноприбиращите комбайни. Използването на този метод позволява да се вземат почвени проби не от произволни места, а от проблемните и високопроизводителните участъци. И да се анализират.
 

Торовнасяща техника

За променливото торене са необходими специални торовнасящи машини. Но първата крачка по пътя към прецизното земеделие е оборудването на трактора или самоходната пръскачка със система за паралелно управление и активиране на системите за автоматично управление. За целта е необходимо да се работи със сигнал с повишена точност. При оффлайн процеса работната карта се вкарва в бордовия компютър на трактора или пръскачката, и когато машината се движи по полето, компютърът с помощта на GPS навигатора определя местонахождението си и го съпоставя с данните от работната карта. И в съответствие с данните от картата подава сигнал за промяна на положението на дозиращите лопатки на торовнасящата машина.

Такива торачки могат да внасят торове независимо отляво и отдясно и с различна норма, при това – на различна работна ширина. В случай на работа онлайн, контролерът на трактора следи и регулира ширината на отварянето, съответно нормата на торене, в съответствие с цвета на азотния датчик.


Такива торачки има достатъчно и на българския пазар, окомплектовани с електронна система за управление. Това са например торачките Amazone ZA-TS ZG-TS, Z-AM или KUHN AXIS , Kverneland Exacta TL GEOSPREAD и др.

Пръскачки

За диференцирано внасяне на средства за растителна защита се използват както самоходни, така и прикачни (при наличиена ISOBUS-терминал) пръскачки.

Полета с равномерно разпределение на биомасата почти не съществуват и на всяка единица площ има участъци, където нормата на внасяне на препаратите за растителна защита може съществено да се различава. А това означава, че пръскачката в съответствие с работната карта или показанията на онлайн датчиците трябва да увеличава или намалява нормата на пръскане по време на движение. И ако в торачките увеличаването или намаляването на нормата е правопропорционално на ширината на отварянето, то при пръскачките всичко е доста по-сложно.

Промяната на нормата на пръскане при пръскачките става преди всичко чрез повишаване или намаляване на налягането в системата. Но проблемът е в това, че дюзите с определен диаметър работят ефективно само в ограничен диапазон на налягането. А увеличаването на налягането (понякога съществено, ако нормата се е увеличила) води до промяна в размера на капките, тъй като диаметърът на дюзата е постоянен, което оказва пряко влияние върху качеството на обработката. Увеличават се отнасянето на препарата, изпаряването и т.н.

Решението може да бъде система за автоматично превключване на дюзите при промяна на налягането в системата. За работа с променлива норма на опръскване на пръскачката се поставя система за автоматично пренасочване на потока между дюзите (поставени по няколко броя в едно гнездо) в зависимост от налягането.

Например, системата AmaSelect позволява извън диапазона на оптималното налягане автоматично да се превключи работата към по-малки или по-големи дюзи, както и да се включат няколко дюзи едновременно. Това позволява да се променя нормата на внасянето на средствата за растителна защита до 300% за няколко секунди и без загуби.

Съществуват и други интересни решения за диференцирано внасяне на средствата за растителна защита, например флуорисцентни датчици (AmaSpot, WeedSeeker, WeedIT), които разпознават пигмента на хлорофира. С други думи, те реагират на зелено. Такива системи позволяват да се разпределят средствата за растителна защита с максимална ефективност при едновременно намаляване на работната норма. А именно – помагат да се избегне обработката на цялата повърхност на полето с хербициди и те да се внесат само там, където има плевели или самосевка.

Принципът на работа на такива системи е подобен – специални светодиоди сканират повърхността в червения и инфрачервения диапазон, отразената светлина се фиксира от детектора на сензора. Веднага след като плевелът е идентифициран, сработва опръскването с хербицид. При това само тогава, когато растението се окаже под дюзата. Точковото впръскване на препарата прави възможна ефективната работа на системата дори и при силен вятър.

На участъци, където плевелите се срещат периодично, по този начин се спестяват до 80 на сто от активното вещество. Точковото опръскване е възможно с точност до сантиметър и при високи работни скорости до 20 км/ч. Освен икономически ефект, по този начин се постига и много по-екологичносъобразна работа, тъй като се намалява натоварването на околната среда с химически препарати.

Грешки в началото

Една от разпространените трудности, с която земеделците се сблъскват при работа в оффлайн режим, е систематичния конфликт между телекомуникационните устройства на различните производители, които се използват при подготовката на работните карти за техниката. Различните производители използват за своите монитори различни разширения на файловете и различно програмно осигуряване. Например, при Kverneland това са карти с разширение XML, при други производители те са други.

По същество, в това няма нищо страшно – за решаването на проблема земеделецът трябва да разполага с конвертор или да работи с файлове с отворени формати, които могат да се теглят свободно за техниката на всеки производител. Но преди да се закупи някаква машина, трябва да се знае в какви формати работи тя и какви разширения чете, за да се избегнат излишни проблеми.

И ако стопанството възнамерява да работи с най-новите програми и обновявания, е желателно да закупи монитори и контролери последно поколение, тъй като програмите стават все по-големи и обемни, което води до замръзване на мониторите по време на работа.

Преди да започне работата с пръскачките, трябва да се отдели време на изглаждането на работата на калибрирането на дозиращия механизъм на резервоара, точността на дозирането и равномерността на разпръскването. Но опитът от продажбите на компаниите показва, че на стотици продадени пръскачки се падат 1-2 продажби на мобилни стендове, предназначени да проверяват нормата на разпръскването по цялата работна ширина. В съответствие с настройките, калибрирането трябва да се прави всяка пролет преди начало на работата, тъй като едно и също вещество притежава различни балистични и физически свойства при разпръскването. Но тези настройки в повечето случаи се пренебрегват, и като резултат се получава неравномерно напречно внасяне на торовете, полегналост на културите и недохранването им с азот.

Недостиг на знания

От гледна точка на инструментите за събиране на информация, трудностите вече са по-малко. Например, възможностите за оценката на състоянието на полето въз основа на показателите NDVI от спътниковите снимки станаха по-достъпни и евтини. Работата с дронове също стана по-лесна и по-евтина. Но остава друг проблем – недостигът на знания.

По-голямата част от факторите, оказващи влияние върху състоянието на растенията и почвените характеристики, са строго зонирани и трябва да се познават от местните агрономски служби. Знанията на редовите агрономи не са достатъчни. Оттук произтичат трудностите с правилните изводи и поставянето на правилни диагнози, въпреки огромното количество постъпващи данни. Решението може да бъде привличането на консултанти, но и такива специалисти все още няма достатъчно. Освен това персоналът на компанията, в която се внедрява променливото торене, трябва да премине специално обучение.

Специалистите са убедени, че в стопанствата, където е решено да се внедрява прецизно земеделие, е необходимо създаването на специален отдел, специалистите в който да се занимават с мониторинга на посевите, химическия анализ на почвите, съставянето и контролирането на работните карти, както и вкарването на тези карти в компютрите на машините. Само комплексният подход дава реални резултати при прилагането на системите на точното земеделие.

Точното земеделие трябва да се внедрява от хора, които разбират не само от агрономия, но и от компютърни програми и калибриране на машини. Някаква симбиоза от агроном и инженер.

Публикувана в Агротехника

„За България обвързаната подкрепа е един от приоритетите в Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. Тя е средство за осигуряване на предвидимост в нивата на доходите на земеделските производители, за предпазване от ценовите колебания и пазарната несигурност“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург. По думите й, въпреки настоящото изменение на проекта на регламента за Стратегическия план за запазване на настоящите финансови нива на обвързаната подкрепа (13%+2%), позицията на България е, че трябва да се прояви по-голяма амбиция за приемане на по-високи нива на този вид подпомагане. Това се налага поради използването на по-голям финансов ресурс, който ще има положителен ефект за развитието на селските райони, запазването и създаването на работни места.

Обвързаната подкрепа и преходната национална помощ са взаимно свързани. Това са схеми, които гарантират социалната и икономическа устойчивост на земеделските стопани в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Съчетани с високата екологична амбиция, те водят до цялостното изпълнение на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

По отношение на екосхемите, позицията на България до момента е била в полза на доброволното им прилагане. Земеделският министър обясни, че бихме могли да проявим гъвкавост и да подкрепим задължителността на екосхемите за държавите членки. Целта е постигането на екологична устойчивост, но настояваме и за достигане на по-амбициозен компромис по въпросите, които водят до икономическа и социална устойчивост на сектора.

Министър Танева е категорична, че е необходимо е да продължим да обсъждаме условията за малките стопани, отчитайки уязвимостта им. За политиката на България е важно да се запази съществуващият подход малките ферми да бъдат изключени от контрола по условността.

По отношение на секторните интервенции, България оценява усилията в търсене на компромис по отношение определянето на екологичния праг за организации на производителите (ОП) на плодове и зеленчуци. Този амбициозно екологизиран подход не е ефективен за характерните за България ОП с ниски обороти. Причината е, че ще доведе до намаляване на интереса към сдружаване в страната и затова трябва да бъде запазен настоящият праг от 10 %.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 14 Октомври 2019 14:28

Кооперации на кръстопът

Земеделската кооперация „Единство“ от монтанското село Комощица е изправена пред труден избор: под каква форма да запази сектор „Животновъдство“, който работи на загуба и гълта пари от растениевъдството

Анета Божидарова

В България има над 900 земеделски кооперации. Повечето се занимават със зърнопроизводство, малка част от тях развиват и животновъдство. Причината – секторът е трудоемък, изисква инвестиции, работна ръка и търсене на пазар. Затова кооперациите, които отглеждат и животни, често са изправени пред дилема: как да продължат да развиват един критичен сегмент от своята дейност.

Пред подобен казус са изправени и член-кооператорите на ЗК „Единство“ от монтанското село Комощица. Решението е в ръцете на Общото събрание, в което влизат всичките 84 член-кооператори. Те ще делегират права на Управителния съвет на ЗК „Единство“ - какви мерки да бъдат предприети, за да се оздрави финансово структурата.

Всяка година кооперацията обработва около 28 хил. дка земя. Отглеждат се предимно зърнени и маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна за силаж на двете животновъдни ферми.

Както при всички земеделци, и тук

проблемите в растениевъдството са идентични

Все по-честите засушавания през последните години поставят в риск добивите, разказва младият агроном Емил Иванов. Семената и препаратите за растителна защита поскъпват, поливането е невъзможно – един път е трудно да се случи по чисто административни причини, след това – свързано е и с огромно финансиране.

Председател на кооперацията в село Комощица от 4 години е Даниел Димитров. „В момента растениевъдството храни животновъдството и ежегодно търпим загуби от порядъка на 100 – 200 хиляди лева“, разказва той. „Трябва да намерим работещо решение по този въпрос, защото така

рискуваме да фалира цялата кооперация

смята нейният председател.

А ЗК „Единство“ се слави като една от най-успешните в региона. Заплатите на заетите в нея над 80 души са повече от добри, а рентата е една от най-високите – 70 лева на декар. Двете животновъдни ферми обаче от години теглят финансовия баланс надолу.

В кооперацията се отглеждат 250 млечни крави и 400 овце-майки. Цялото поголовие гони близо 1000 броя животни. Те са под селекционен контрол, поради което субсидиите на глава са малко по-високи. Въпреки това,

и двете ферми не могат да излязат на печалба

признава Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ . Той работи повече от 10 години в кооперация „Единство“ и смята, че не може с лека ръка да бъдат ликвидирани животните. „Изкупните цени на млякото, на агнетата и на телетата са ниски. Ветеринарната грижа за стадата също изисква средства, субсидиите покриват част от загубите, но не можем да излезем на печалба“, казва Иванов. От няколко години цената на суровото краве мляко се движи между 65 и 75 стотинки за литър, а на овчето е 1 лев и 05 стотинки. Агнетата живо тегло се търгуват на 5 лева за килограм, толкова обаче струва и една бала сено. При тези цени, аритметиката не излиза и от години се работи под себестойност.

Ръководителят на сектор „Животновъдство“ в кооперацията Владислав Иванов обмисля дали двете ферми, по пътя на кръстосването, да не се пренасочат

от млечно към месодайно направление

Но тук изниква друг въпрос – този за пазара. „През последните години се отчита засилен интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство, но няма как да бъдем сигурни за пазара“, отчита Владислав Иванов.

„Овцефермата е на загуба, не се знае до кога ще съществуваме“, тежко въздиша Даниела Крумова, отговорник за този сегмент в кооперацията.

Крумова се чуди защо трудно се намират работници на 900 лева заплата, след като овцете се гледат предимно оборно, пашата е два месеца в годината. „Трябва само да им се зареди храната и да се почисти“, обяснява Даниела, подпряна на мераклийски направената ограда на обора с овцете.

Затваряне на цикъла на производство

–        това възможно решение ли е за двете животновъдни ферми? „Обмисляли сме и този вариант“, казва председателят Даниел Димитров. Страховете в тази посока обаче са основателни и всички ги споделят на глас: няма гаранция, че след като се вложат средства в построяването на мандра, инвестицията ще се изплати. Причината отново е свързана с пазара. Колкото и днес да е модерно да се консумират фермерски храни, пазарът е труден. Така може да се окаже, че едни солидни количества сирене и кашкавал дълго ще залежават в някой склад на кооперацията, защото трудно ще намерят купувач. А и този процес е свързан с наемането на специалисти и технолози, което означава нови работни места и високи заплати. От години големите и наложили се вече на пазара млекопреработватели у нас се оплакват, че стоката им залежава. Тези продукти са на висока цена, защото такава е тяхната себейстойност. Но

българинът масово купува евтините имитиращи млечни продукти, защото те са по джоба му

Въпреки високите заплати в кооперацията, кадрите и тук са проблем. „Всеки иска да му е леко, да е в канцелария и зад бюро“, ядосва се Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“. Кооперацията може да се похвали с повече от приличен машинен парк, но и за него трудно се намират подготвени хора. „Това е така, защото вече не е престижно да се учи в земеделски училища, както беше едно време“, разсъждава Борисов.

Един болт струва 2 лева, а един килограм пшеница – 20 стотинки

Как да се борим ние, че да го поддържаме това българско земеделие и да я работим тая земя?“, риторично пита Владимир Борисов.  

Въпреки, че думата кооперация в България все още носи негативен смисъл, модерното земеделие в Европа се развива тъкмо на основата на кооперативния принцип. А близо хилядата кооперации у нас

поддържат селата живи

не просто обработват земята, но дават хляб на младите хора, задържат ги в местната общност. Освен това, те извършват огромна по обем социална дейност. В ЗК „Единство“ има създаден специален стол за хранене на член-кооператорите в преклонна възраст. Подпомагат се всички обществени дейности селото, раздават се подаръци по празниците.

Кооперацията всъщност е едно голямо семейство и проблемите в нея трябва да се решават по пътя на съгласието. Според агронома Емил Иванов, възможно решение е да се намалят заплатите и рентата. Младият мъж обаче веднага признава, че това би било трудно изпълнимо, след като веднъж летвата е вдигната толкова високо. По-разумен вариант е да се оптимизира работата в двете животновъдни ферми и да се прецени дали е възможно да се свие щатът на наетата работна ръка. „Фирмите за земеделска техника непрекъснато ни ухажват и ни предлагат машини, които ще оптимизират работата на полето. Няма да изискват толкова работници. Но ние не търсим непременно този ефект, защото една от важните задачи пред всяка кооперация е да създава заетост, да ангажира хората от населеното място“, коментира председателят Даниел Димитров, разпънат между емоциите и отрицателния финансов баланс на кооперацията.

Пазарно решение би било

сектор „Животновъдство“ да се отдели от сектор „Растениевъдство“

като на двете ферми бъде отпуснат заем от кооперацията и така да стане кристално ясно дали те могат да излязат първо на нула, а после и да гонят рентабилност.

Решението е в ръцете на Общото събрание на кооперацията. Със сигурност споровете ще бъдат разгорещени. Защото в тях ще се срещнат емоциите и числата. Каквото и да е решението, то трябва да бъде продуктивно. За да може да оцелее и да продължи да работи кооперация „Единство“ - основен фактор село Комощица все още да е живо на българската карта. Нека обаче не забравяме, че в условията на свободна пазарна икономика земеделието първо е бизнес. И в него логиката на числата е неумолима.

Daniel predsedatel

Даниел Димитров, председател на кооперация „Единство“ – с. Комощица, Монтана:

Трябва да намерим работещо решение

През последните години кооперацията търпи големи загуби от двете животновъдни ферми. Ако продължаваме така, рискуваме да фалираме, колкото и да изглежда невероятно. Затова трябва да намерим работещо решение за съдбата на кооперацията. Ако искаме да продължаваме да работим, да поддържаме машинния парк, да си плащаме заплатите на работниците, рентата и хората да продължават да ни вярват, трябва да вземем такива мерки, които да направят дейността на кооперацията рентабилна. За селото е важно да ни има.  

Daniela ovce

Даниела Крумова, отговорник за овцефермата в кооперация „Единство“:

При такива изкупни цени, работим на загуба

Положението в овцефермата не е добро. Общото поголовие при овцете е 660 животни. Въпреки, че работата е добре платена, работници трудно се намират. Сметката не излиза, защото изкупните цени на млякото и на агнетата са ниски. Един килограм агне живо тегло е 5 лева, толкова е и цената на една бала сено. Как да сме на печалба? Обичам си работата, но работим на загуба, това е истината.

Vladimir 1.00 00 19 11.Still001

Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“ в кооперация „Единство“:

До кога ще я караме така?

Ако направим мандра и затворим цикъла на производство, как ще пробием на пазара? Кой ще ни пусне нас в големите търговски вериги? Ще хвърлим едни пари и пак не е ясно какъв ефект ще постигнем. О началото на годината до сега сме натрупали 130 хил. лева загуби от животните. До кога ще я караме така и колко време можем да издържим? Трябва да се вземе решение, защото накрая ще опропастим цялата кооперация. Въпросът е сериозен.

Vladislav kravi

Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ в кооперация „Единство“:

Обмисляме преминаването към месодайно направление

Двете животновъдни ферми съществуват повече от 25 години. Не можем с лека ръка да ги ликвидираме. Обмисляме да направим кръстоски и да преминем от млечно към месодайно направление. Засега субсидиите за животните в овцефермата и в кравефермата покриват част от загубите, но все още работим под себестойност. Надяваме се субсидиите за животни под селекция да останат, това ще ни помогне да удържим положението. Пазарът обаче остава труден – и в млечното, и в месодайното направление. Ще търсим решение, но фермите трябва да се запазят.

Emil 1.00 07 23 05.Still002

Емил Иванов, агроном в кооперация „Единство“:

Молим се за дъжд и за високи добиви

Добре е да се намалят заплатите и рентата, но това ще бъде трудно, защото летвата вече е вдигната високо. И в растениевъдството срещаме трудности: семената и препаратите за растителна защита стават все по-скъпи, сушата е голям проблем. Затова остава да се молим за дъжд и за високи добиви. Има ли такива, кооперацията ще оцелее.

Публикувана в Агроновини

Дълги колони зърноприбиращи комбайни, хиляди декари и мощни трактори ... Сигурно така си представят жътвата в Канада. Така е в житницата на страната – провинциите Саскачеван и Манитоба. Но в източните региони земеделските пейзажи изглеждат различно...

Farmers Daily

Сезонът на жътвата на зърнените култури в Канада е доста разтегливо понятие. За страна, която се простира от изток на запад на почти 5000 км, е свойствено огромно разнообразие на земеделски култури.

Bourgault Air Seeder Paralink Hoe Drill

Забележима е и значителна разлика в структурата на селското стопанство. В западната част на страната големи стопанства работят на стотици хиляди декари земеделска земя, а в източната преобладават млекопроизводителни ферми със средноевропейски размери. По тази причина и жътвата в Канада има големи контрасти. Страната е на второ място в света по площ, но едва 5 на сто от нейната територия е обработваема земеделска земя.

Саскачеван – житницата на страната

Именно в централния щат Саскачеван са разположени 44 на сто от всички обработваеми площи в страната. Все по-рядко, но все още наричат тази провинция „житницата на Канада“. В северната част на щата земята се обработва по-трудно – от момента на сеитбата до жътвата в някои райони фермерите разполагат едва с 90 дни. Случва се сеитбената кампания напролет да се отложи поради продължителна зима или силни валежи. Тогава на фермерите се налага да решават дали сеитбата в този сезон ще бъде изобщо икономически целесъобразна. За оптималното използване на късия вегетационен период земеделските машини работят на предела на възможностите си. Затова тук е популярна една от най-мощните машини, помагаща на зърнопроизводителите през късия прозорец на сеитбата да засеят големи площи с незначително количество работна ръка, а именно сеитбеният комплекс Airseeder XXL. Той е производство на канадската компания Seedmaster с работна ширина 27 м.

download

Създадената през 1991 г. компания Seedmaster е достатъчно млада в сравнение с останалите канадски производители и е станала известна с производството на земеделска техника с впечатляващи размери. Сеялки с работна ширина 18 м са обичайни в Канада, но машини с 30 м работна ширина дори и тук се срещат рядко. Успяхме да присъстваме на сеитбата на зимна пшеница в канадско стопанство с площ 4000 ха, разположена недалеч от градчето Реджайн. Фермерското семейство от Южна Германия се е преселило в Канада още преди 20 години и е закупило съществуваща ферма в провинция Саскачеван. Фермерите се отнасят много внимателно към почвата, поради което цялата техника, включително зърноприбиращите комбайни и претоварващите ремаркета са на гумени вериги.

Дъжд!

Големите земеделски региони, разположени в прериите – провинциите Саскачеван и Манитоба, в периода на вегетация страдат особено силно от липсата на валежи. Средногодишното количество на влагата тук не превишава 400-500 мм. Затова навсякъде се използват пивоти за кръгово поливане, а водата за тях идва от склоновете на Скалистите планини и за да достигне до мястото на използването си, изминава повече от 1000 км.

Добивите от земеделските култури варират в зависимост от региона, но средно те са около 400 кг/дка за ечемика и 500 кг/дка за пшеницата. Но често климатичните условия не позволяват на фермерите да прибират стабилни реколти всяка година.

TransferTracksWeb 4

Що се отнася до прибиращата техника, то тук практически не се използват стари комбайни. При дълги дистанции и отдалеченост на фермите логистиката има голяма роля. Семейно стопанство, разположено на север от град Суифт-Карент в Саскачеван, използва практически непознати на европейските земеделци претоварващи ремаркета. Производител на 70-метровото триосно ремарке е компания Balzer. Три големи зърноприбиращи комбайна могат по два пъти да разтоварят зърното в такова ремарке. 600-милиметровият шнек за по-малко от три минути разтоварва цялото съдържание на бункера в собствени камиони на стопанството. Претоварващото ремарке служи в стопанството не само като транспортно средство, но и изпълнява буферна функция в логистичната верига. За тези, които се грижат за здравето на почвата, е достъпен и верижен вариант на претоварващите ремаркета Balzer Field Floater с четири вериги с ширина 91 см!

Минимум обработка

Почвообработката в Канада е сведена до минимум. Една от причините е късият вегетационен период, който стига само за изравняване на почвата. Но има и агрономически предпоставки. Основната задача на фермерите е да задържат влагата в почвата и да я предпазят от замръзване през зимата за сметка на образуващата се на стърнището снежна шапка.

Иглената брана за събиране на сламата в канадските стопанства е много важна машина, способна да решава множество текущи задачи. При нейното използване веднага след комбайна сламата се разпределя, осигурявайки добри условия за прорастване на самосевките. През пролетта, при втората обработка, земята става по-рохкава, което способства за затоплянето и изсъхването й. С иглената брана се работи на високи скорости. Канадските компании, като Bourgault, произвеждат брани с работна ширина 25 метра. Гледката на тяхното транспортиране по пътищата с ширина 4,5 метра е впечатляваща.

 

А животновъдството?

Суровият континентален климат на север затруднява развитието на земеделието. В източните провинции на Канада – Онтарио и Квебек, растениевъдството е съвсем символично. Тук има много повече влага, отколкото в западните райони. Поради това основната дейност на земеделските производители е насочена към фуражните култури – царевица, люцерна и соя за млечното животновъдство, свиневъдството и птицевъдството. Но стопанства с повече от 300 млеконадойни крави са рядкост. В Онтарио средната млекопроизводителна ферма отглежда 70 животни, а в Квебек – 80. Действащата в страната квотна система задържа цените на млякото на стабилно ниво и дава възможност на малките семейни ферми да получават достатъчни доходи.

italian farmers learn about agriculture in canada 2
Въпреки огромната територия на Квебек и Онтарио, делът на обработваемите земи в тези щати е незначителен. Особено характерно е това за провинция Квебек, която по площ е пет пъти колкото Германия.

Много от стопанствата в Канада се притежават от семейства с европейски произход. Преселниците са донесли със себе си нови производствени технологии, а производителите на земеделска техника от Централна Европа вече са се установили в Канада. Ако се обърне внимание на земеделските земи между Отава (Онтарио) и Монреал (Квебек) по време на косенето, то може да се забележи, че фермерите използват предимно трактори и навесен инвентар на германски производители. Голяма част от работата в стопанствата се извършва от предприятия за услуги със земеделска техника. Например, компанията GT Custom Work Ltd е специализирана във внасянето на органични торове. Компанията разполага с 8 трактора John Deere с торовнасящи машини Nuhn. Братята, собственици на компанията, показват как с помощта на техника с мощност 2500 к.с. може да се внесат 35 куб.м органични торове. Обикновено техниката на компанията работи в отбори по 3-4 единици и за седмица внася 6000 куб.м органични торове на територия над 100 км! Това е впечатляващо, както и цялото земеделие на Канада!

Земеделието на Канада

Във втората по големина страна в света, едва 8 на сто от територията са земеделски земи. Въпреки това страната е един от най-големите износители на земеделски стоки в света. В прерийните провинции се отглеждат пшеница и маслодайни култури. В източната част на Канада се произвеждат мляко и зеленчуци за вътрешния пазар. Късият вегетационен период принуждава земеделските производители със среден размер на стопанствата 3000 дка да са пределно добре механизирани, за да успяват за малко време да обработят големи площи. Влагоопазващата минимална почвообработка и директната сеитба са преобладаващите технологии в канадското земеделие.

Канадският пазар на земеделска техника е съсредоточен в ръцете на американските производители като AGCO, Case IH, John Deere. Известни местни производители са Degelman и Versatile.

Публикувана в Агроновини
Вторник, 08 Октомври 2019 12:30

Пазителят на породата Пи руж

Известният френски животновъд Реми Бриян отглежда стадо от 70 крави и развива качествата на породата с прецизна генетична селекция

Мила Иванова

Брелес е малко селце (900 жители), разположено в самия северозападен край на френския департамент Финистер в региона Бретан. Обрамчено е от водите на Атлантика, с мeк океански климат под влияние на Гълфстрийма. В това елегантно с див привкус селище се намира стопанството на известния френски животновъд Реми Бриян, председател на Сдружението на фермерите, отглеждащи породата Пи руж.

2.jpg

„Пи руж (Pies rouges в превод „пъстро червена“)е типично френска говедовъдна порода със смесено направление – мляко и месо – представя я Реми Бриян. – Създадена е през 1966 г. в региона Бретан от кръстосването на френска, холандска и германска породи. През 80-те години за подобряване на млекодайните й качества бе използвана и Холщайн, от която е наследила пъстрата си кожа с червени петна. Пи руж принадлежи към средноголемите породи, кравата с ръст 145 см тежи средно 750 кг, а бикът е с височина 150 см срещу 1000 кг. Добивът на мляко е от порядъка на 8000 кг при лактационен период 329 дни. Млякото има 4,3% мазнини и 3,3% протеини.Притежава добра морфология, с рентабилни стойности на трупното месо.“

Реми Бриан е

истински радетел за разпространението на Пи руж

Заедно със семейството си той отглежда 70 крави, но ръководи стадото си така, че да развива качествата на породата. А това преминава през прецизна генетична селекция със събирането на зародиши и продажба на разплодни бикове.

Семейство Бриан се установява в най-западния край на Бретан и създава Gaec „Рубините“ (Земеделско сдружение за колективна експлоатация), в което участват Реми, съпругата му Натали и двете им деца Людвик и Еманюела. С 900 декара земя, 250 свине майки и 70 млечни крави, четиримата съдружници имат не малко работа. „В селцето Брелес сме от две години – обяснява Реми Бриан. – По-рано бяхме създали Gaec със сестра ми и зет ми, но решихме всеки да поеме по своя път.“

3. Haltica oncours bovin pie rouge

Сега фамилното стадо Пи руж произвежда 600 000 литра мляко при средна производителност 8000 литра на крава. Доенето е роботизирано. „Всъщност роботът изпраща кравите на пасбището – те излизат от 10 до 16 часа, а после от 22 до 4 часа.“ Животните разполагат с 90 декара около фермата. Фрмерът си дава сметка, че това пространство не е достатъчно и затова им доставя прясна трева в коритото всеки ден. „Животните се хранят със зелен фураж 360 дни в годината. Менюто им започва с трева сутринта, преди да излязат от обора. Освен това им даваме царевица и минерали вечерта. Соята и ечемикът се подават от робот. Стремим се да ги храним наполовина с фуражи, наполовина с царевица, но това зависи и от периодите: царевицата може да достигне 90 на сто през зимата срещу 30 на сто през пролетта“ – уточнява Реми.

Възпроизводството: най-деликатната фаза в отглеждането

„Моите родители вече отглеждаха Пи руж, съставът на стадото не се е променил оттогава. Но нашата цел сега е да оптимизираме средствата за производство, дажбите и съдържанието на млякото, за да получим максимална печалба, а не да гоним литражите мляко“ – обяснява Реми Бриан.

Женските телета се отглеждат с мляко на прах. „Концентрираме млякото за 6 хранения седмично. За сметка на това мъжките телета са хранени изцяло с мляко от кравите, разпределено на 13 хранения седмично.“

  • След като ги отбият, юниците се отглеждат на друго място. Хранят ги със силажна царевица и сено. Най-добрите се използват за получаване на зародиши. Част от тях е подложена на конвенционално осеменяване. Друга част от юници се опложда чрез сексирана сперма, като по-малко добрите служат за реципиенти на зародиши. „Задържаме женските животни във фермата, защото искаме да раждат тук, а не в станцията. От една млекодайна крава получаваме между 6 и 10 ембриона годишно (вместо един) – обяснява животновъдът и допълва: – Стремим се юниците да се отелват на 24 месеца, въпреки че с имплантираните ембриони ражданията стават по-скоро след 26 или 27 месеца.“

4.jpg

Що се отнася до мъжките екземпляри, фермерите запазват някои от тях, а другите продават. „Миналата година продадохме 14. По-малко добрите си тръгват още първия месец, най-добрите – след 5 месеца“ – разказва Реми.

Всички крави, на които им предстои да раждат, са в един и същи бокс и остават там до самото отелване. „Те имат достатъчно пространство, а когато са заедно, стресът намалява. Почти никога не се намесваме в раждането, с изключение, разбира се, когато то протича зле“ – споделя френският животновъд.

Пи руж: между холщайнка и нормандка

  • Реми Бриан има още едно високо признание: освен че е своеобразен пазител на породата Пи руж, той бе избран за вицепрезидент на сдружението Évolution (Еволюция) – първия кооператив за услуги в осеменяването на говеда не само във Франция, но и в света. Тази институция с членска маса 27 000 животновъди извършва дневно 12 000 акта за възпроизводство в говедовъдството….) На обществената дейност Реми Бриян посвещава два дни в седмицата.

„Пи руж е от семейство Холщайн. Нейният произход действително е от Германия и Холандия, но там кравите от тази порода са селектирани като холщайнки. Във Франция е различно – от Пи руж се очаква по-малко мляко, но повече протеини, плодовитост и здраве на вимето. По-ниското производство на мляко се компенсира с другите му стойности. Пи руж е добър компромис между Нормандската порода и Прим Холщайн: благодарение на съдържанието, изкупуват млякото й на еднаква цена с тази от нормандката“ – уточнява компетентно Реми Бриан.

maxresdefault

Топманекенките на фермата „Рубини“

Елитни екземпляри от фермата „Рубини“ участват в множество конкурси – местни, национални, а също и в престижните международни изложения – Салона по земеделие SIA в Париж  и Spaceв Рен. „Това ни позволява да рекламираме нашето животновъдство, както и породата Пи руж в глобален мащаб“ – допълва Реми Бриан. Негови животни неведнъж са се окичвали с най-високите награди – шампионки. „Във Франция има вписани 104 животновъди с 20 000 крави Пи руж под млечен контрол срещу 400 000 в Германия. Така че германците наистина имат потенциал да покажат изключителни животни, но и ние няма от какво да се червим: във Франция също работим добре – споделя с гордост животновъдът. – За разлика от Германия ние разполагаме с програма по селекция със станция за донори, която позволява да оптимизираме най-добрите женски животни. Взаимната селекция на Холщайн и Пи руж увеличава все повече възможностите.на пъстрочервената ни порода“ – казва в заключение Реми Бриан.

Gaec „Рубини“ в числа
4 съдружници (Реми, Натали и двете им деца) + 1 човек по договор за специализация
900 дка земеделска площ, от които 700 дка царевица и пасбища и 200 ечемик 

250 свине (родилки и за угояване)
70 млечни крави Пи Руж
600 000 литра мляко
8000 литра от крава
Средни равнища: 4,3% мазнини и 3,3 % протеини

Публикувана в Животновъдство
Скоро няма и да има. С доходите си средностатистическият българин едва си купува хляб и кофичка кисело мляко на ден от най-евтините супермаркети. Над 3 милиона от общо 7 милиона българи живеят под чертата на бедността. И последното, за което ги е грижа, дали млякото, за което едва са събрали последните си стотинки е здравословно. 
В България хората, които са готови да се разделят с 5 лв за кило биологични домати или ябълки или с 20 лв за половинка ръчно правено сирене са много малко. За тях са достатъчни и 1-2 биопроизводителя.
Биопроизводители обаче има много. Да се чудиш къде реализират продукцията си! Или може би разчитат само на субсидии? 
Навсякъде по света био-то е бутикова ниша за богати. Затова и западните фермери не искат да се занимават с такова производство. За България да не говорим. Тук сме бедни. И преди да си говорим за здраве и ползите от тези храни, трябва да вдигнем доходите на населението. Защото 5000 програмиста хипстера с високи доходи в София и Варна, не са достатъчен пазар.
Да се чудиш как уж интелигентни хора просто не могат да смятат. Правят сайтове, фермерски пазари с умопомрачителни цени, нароиха се хиляди био магазинчета. И всички те след време закономерно затварят врати.  Доколко продуктите в тях наистина са био е тема на друг коментар. 
За съжаление сме твърде бедни, за да ядем био. И изобщо не трябваше да се връзваме на западняците, когато си оставиха конвенционалното производство за техните държави, а на нас ни казаха да правим биологично земеделие... 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 46

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта