На БАЙЕР АГРО АРЕНА 2019 всеки производител може да намери решение за културите, които отглеждаме в региона, категоричен бе домакинът на събитието Борислав Горанов от Кнежа

Агр. Петър Кръстев

Борислав Горанов обработва 10 хиляди декара земя в землището на град Кнежа и с. Долни Луковит. Занимава се със земеделие от 27 години, като през това време е натрупал богат професионален опит. Видял е какво ли не, но въпреки това подчерта, че екстремна година като тази не е имал през всичките 27 сезона досега.

Борислав Горанов използва случая да сподели за един много сериозен проблем, който е имал тази есен в пшеницата. Всички сме свидетели на недружното поникване през есента, благоприятствало появата на вирус, който е вджуджил пшеницата.

В момента земеделецът от Кнежа с болка коментира, че има полета с до 50% жълто ечемичено вджуджаване. И използва случая да посочи, че единствената сигурна превенция срещу този вирус е един продукт на Байер, който от следващата стопанска година излиза от употреба – Юнта Куатро. В тази връзка Борислав отправи горещ апел– ако може да бъде удължена регистрацията на този продукт, за да има решение срещу този изключително сериозен проблем в есенниците.

На въпроса ни от кои други продукти на Байер е най-доволен, ерудираният земеделец заяви: „Това е най-иновативната компания в продукти за царевица – имат решения за всяка една ситуация“. Той сподели, че тази година колеги от различни краища на България, които са пръскали с евтини противошироколистни хербициди в 3-ти – 5-и лист, са се обръщали към него за съвет какво да правят, след като плевелите са излезли отново. „Аз от 10 години използвам един продукт на Байер, който не съм сменял – Лаудис – посочи Борислав. – Тази година за пръв път използвах и Капрено, но още е рано да изразя мнението си за него. За да може един продукт да бъде оценен реално, трябва да минат 3-4 години на употреба, за да разбереш какви качества притежава.“

Борислав Горанов изрази задоволство от партньорството си с Байер за провеждане на форума – Байер Агро Арена 2019. Според него това е един изключително полезен семинар в реални условия на полето, на който всички присъстващи земеделци могат да научат иновативните и ефикасни решения, които компанията предлага за почти всички полски култури, отглеждани в региона.

Публикувана в Растениевъдство

Agricost е собственост на арабския фонд Al Dahra и има обработваема площ от 570 000 дка, 450 000 от които – напоявана

Ася Василева

Наш спец. пратеник в Румъния

Пътят от България до Инсула маре (Големия остров), който се намира срещу румънския град Браила, съвсем не е кратък. Въпреки това повече от 40 от най-големите български фермери не се поколебаха да го изминат, и то в разгара на кампанията, когато по принцип никой не напуска полето. Интересът бе предизвестен: да посетиш най-голямото стопанство в Европа с площ над 570 000 дка, ситуирано на остров, до който се стига само със собствен ферибот, притежание на арабски инвестиционен фонд, не се случва всеки ден. По-точно: случва се само един ден в годината, когато стопанството, в което по принцип не се допускат посетители, отваря вратите си за гости. Българските земеделци получиха уникалния шанс да видят с очите си този легендарен остров благодарение на фирма НИК, тъй като румънското представителство на компанията – Vantage, е основен доставчик на оборудване за прецизно земеделие на стопанството.

N 1

Agricost e най-голямото земеделско стопанство в Европейския съюз със своите 570 000 дка обработваема земя. Намира се на остров Инсула маредо Браила. Собственост е на арабския фонд Al Dahra след сделка през 2018 г. на стойност 200 млн. евро. Земята е наета от румънската държава с дългосрочен договор.

За да стигнеш до стопанството, трябва да изчакаш реда си, за да се качиш на частния му ферибот, които да те преведе през Дунава. Друг начин да отидеш на острова просто няма. Дори и по време на Открития ден в края на май, проверката на посетителите е строга. Въпреки празничното настроение и подготвените навсякъде почерпки за посетителите, си личи – тук не се ходи когато и където поискаш. Сред любезните и усмихнати служители на стопанството се забелязват и силни момчета с доста солидни пушки.

И въпреки това напливът на ферибота е огромен. Всеки иска да посети това стопанство, за което след фантастичната сделка с арабския фонд са писали много медии. Забелязвам и висши функционери на фирми, производители на земеделска техника, семена и препарати. Досега не ги бях виждала да идват на крака при някой фермер. Но когато слезеш на острова, веднага разбираш мотивите. Безкрайни площи са се ширнали, докъдето стига поглед – 130 814 дка с пшеница, 80 018 дка с ечемик, 17 830 дка рапица, 100 557 дка царевица, 83 230 дка соя, 97 500 дка слънчоглед, 30 460 дка люцерна, 910 дка грах, 2000 дка върба за биомаса. Agricost е най-големият производител и преработвател на люцерна в Румъния. Стопанството притежава и фабрика за дехидратация на люцерна, като крайният продукт се продава основно под формата на бали в арабските страни.

N 2

Стотици огромни пивоти Valley и километри напоителни канали работят денонощно. А в стопанския двор алеята, на която е подредена земеделската техника, не отстъпва по размери на пистата на БАТА АГРО. Един производител на земеделски машини дори е произвел специална серия, кръстена на ръководителя на стопанството – Лучиан Буздуган. И това не е случайно – това стопанство е на почит и пример за други земеделски производители в Румъния.

Земята на острова е много плодородна, благодарение на близостта си до река Дунав. Въпреки това напояването е от изключително значение за стопанството и е един от основните приоритети при инвестициите за следващите години.

В стопанството разполагат с 370 пивота на американската компанията Valley, 1322 км заровени тръби, 1424 км дренажни канали, 23 дренажни станции, 31 помпени станции, 6 реверсивни помпени станции. В момента се напояват 410 000 дка.

Стопанството е известно не само със своя впечатляващ размер, но и с иновациите, които прилага в областта на агрономията, мениджмънта и ситуирането на машинния парк. Днес Agricost разполага с 60 комбайна, над 100 трактора, един собствен кораб, повече от 80 автоматични управления Trimble с точност 2 см, от които 40 трактора с подготовка за автономност. Използва се постоянен анализ на посевите чрез сателитни изображения и локални метеостанции чрез GeoSCAN.

N 4

Лучиян Буздуган, ръководител на Agricost, и Марияна Вучева, маркетинг мениджър Прецизно земеделие в НИК

Прецизното земеделие е особено важно в дейността на стопанството. Тук се комбинират почвени анализи, сателитни снимки и локални метеорологични данни от 29 метеостанции с цел да се вземат оптимални решения и промяна на нормата на торене на ниво зона в парцел. Използвайки системата за мониторинг GeoSCAN,се проследяват качеството на поливане, обработки и развитие на различни хибриди, като снимките се анализират всяка седмица.

Agricost наскоро взе решение да оборудва 40 нови трактора, които ще пристигнат до края на 2019 година, с дисплей Trimble GFX-750 с автоматично управление и RTK точност 2 см. Понастоящем 50 машини в стопанството работят с Trimble оборудване с 2 см точност вече над 10 години. Но новото е, че избирайки платформата GFX-750, мениджмънтът на компанията се подготвя за надграждане на машините в близко бъдеще с Trimble оборудване за автoномно управление. Доставчикът на оборудването е официалният дистрибутор на Trimble в Румъния, а именно – румънското представителство на НИК Електроникс –Vantage.

 

Няма по-подходящо място от огромните площи в стопанството, заградени отвсякъде от водите на Дунава, за работата на напълно автономни машини без човешко управление.


"Agricost е най-голямото стопанство в Европа и в това си качество всички производители и доставчици на оборудване искат да работят с него. Фактът, че след обстойно техническо и финансово проучване на пазара от Agricost избраха нас като надежден доставчик, ни дава потвърждението, че НИК e не само интегратор на GPS оборудване, но компания, която развива и предлага цялостни решения за прецизно земеделие – от хардуера и специализираната техническа поддръжка до софтуерните платформи и услуги" – заяви Калоян Куманов, управител на представителството на НИК в Румъния.

Освен оборудването, което ще бъде доставено от местното представителство на НИК в Румъния, в Agricost използват и платформата за сателитно наблюдение GeoSCAN вече една година.

N 6

А ето какво сподели мениджърът на Agricost Лучиан Буздуган по време на посещението ни в стопанството:

„Смятам, че не можем да работим повече постарому и да мислим, че, оглеждайки културите в движение или от колата, е достатъчно, за да знаем какво се случва на полето. Vantage (представителството на НИК Електроникс в Румъния – бел. ред.) успя да ни покаже чрез сателитно-базирана иновативна платформа всеки квадратен метър от всички 570 000 декара, които обработваме, така че да знаем какво се случва там по всяко време. Така можем да се намесим своевременно или да насърчим за намеса тези, които имат задължението да разрешат евентуален проблем. Благодарение на сериозните партньори, с които работим постигаме ефективност. Успешното управление на стопанството предполагат отговорите на 4 въпроса: Къде, Кога, Как и Колко. Когато си отговорим на тези 4 въпроса означава, че практикуваме прецизно земеделие и с помощта на компанията Vantage и на високоефективни продукти го постигаме. Прецизното земеделие е една сложна наука.Това е земеделието на онези, които знаят и умеят, които изучават. Нужни са способности и умения.

 

След едногодишна работа с платформата Agricost решиха да подпишат 3-годишен договор с НИК за ползване на GeoSCAN. Освен наблюдението на развитието на посевите, благодарение на 30 метеорологични станции, доставени от НИК, агрономите на Agricost ще следят и важните климатични показатели като температура, валежи, скорост на вятъра, почвената влага и температура, както и риска от болести.

N 7


"Ние искаме GeoSCAN да бъде платформата, в която интегрираме данните, които идват от различните машини – сеялки, пръскачки, както и сензори от полето" – заяви още г-н Буздуган. 

Лучиан Буздуган е един от най-известните агрономи в Румъния и изпълнителен директор на компанията – тя е разделена на 29 ферми по 20 000 дка, като всяка една от тях се управлява оперативно от собствен ръководител. Всяко от стопанствата има собствен машинен парк, подбран оптимално, за да спестява разходи и работата да се върши максимално ефективно. Паркът включва 2 трактора, 1 самоходна пръскачка, 1 комбайн, 1 комбинирана сеялка, 1 култиватор и 2 претоварващи ремаркета за всяко стопанство. С новите комбайни, които използват, една машина заменя три досегашни, а загубите при жътвата са с 3% по-малко. Икономията на гориво за едно стопанство от новите машини достига 800 000 евро на година.

В стопанството се работи само с минимални почвообработки и се използват много местни румънски сортове. Добивите от царевицата са средно по 1400 кг от дка. При люцерната се правят до 6 откоса.

Преди да се вземе каквото и да е решение в Agricost – за закупуването на нова машина или въвеждането на нова технология, се анализира много прецизно неговата финансова страна. Оттук идва и името на стопанството, което в буквален превод означава Агро разход.

В Agricost работят близо 1000 души. С оглед на своя размер и нуждата от професионален екип, тук са въвели редица практики за мотивиране на служителите. Една от най-известните е ежегодното изпращане на една трета от екипа на почивка в някоя от европейските столици, като компанията поема всичките им разходи. След придобиването на Agricost от арабския фонд, целият мениджърски екип от малко над 100 души посещава Дубай и Абу Даби за една седмица.

Посещението беше много любопитно за всички нас. Един от членовете на българската група, посетила Agricost с фирма НИК, – Пламен Пенев, председател на земеделска кооперация, която обработва 15 000 дка земя, сподели, че е впечатлен от размерите на стопанството, от новите технологии, приложени тук за сеитби и почвообработки, от подбора на машинния парк. Но по отношение на прецизното земеделие, той самият е в течение на нещата, тъй като в неговото стопанство също вече се използват от години – автопилоти, GPS-и, GeoSCAN.

„ Който работи с НИК, е на върха – на най-високото световно ниво“, заключи Пламен Пенев.

Повече за посещението може да видите във видеорепортажите ни на Фейсбук страницата на в. „Гласът на земеделеца“, както и в Youtube канала ни – Земеделеца ТВ.

Публикувана в Бизнес

Липсва доверие между земеделци и застрахователи, каза пред БНР Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

 „Това, че земеделците не застраховат земите си е вследствие на работата на застрахователните компании. Липсата на доверие, липсата на предвидимост, избирането на методите за оценка, удачни за застрахователите, и оттам нататък плащане за нещо, при което не знаеш дали ще си получиш парите и дали имаш защита“, обясни той в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

Берберов очаква приемането на американския модел, при който се застраховат доходите на стопаните, а не земите. Според него това би довело до изсветляване на „сивите моменти в икономиката“. Тогава застраховането ще е вид партньорство, а не принуда, подчерта той.

Берберов определи предложението на застрахователите – застраховката да е  задължителна за земеделците, които получават субсидии, като пряка намеса в свободната воля. Според него това не е логично да се прави.

Десислава Танева има доверието на Националната асоциация на зърнопроизводителите, отбеляза Цветан Берберов.

Публикувана в Новини на часа
Според американското издание Farm Journal

ГМО  е лошо

Днес ГМО култури се отглеждат на 444 милиона акра в 28 страни в цял свят. Те позволяват на фермерите да използват по-малко токсични химикали и пазят реколтите от болести. Тези култури са по-устойчиви към капризите на времето, продукцията от тях е по-висококачествена, от тях може да се произведе повече от по-малко площ с по-малко разходи и почвообработка. 
Всяко нещо, което днес хората ядат, буквално е било генетично променено през историята, така че терминът ГМО не означава нищо в научен смисъл. Хората, които искат публиката да вярва, че ГМО е лошо, обикновено са свързани с т.нар. органична индустрия, която днес само в САЩ се оценява на 85 млрд. щатски долара. Те обикновено не си служат с научни данни, а просто насаждат страх сред потребителите. Избирайки продукт с обозначение без ГМО, не означава, че потребителите правят "по-зелен" избор. Всъщност съществуват само 10  култури в света, които са научно променени генетично, така че генното инженерство не е онзи дявол, за когото го представят.
Индустриалните стопанства вредят на околната среда
Изхранването на 8 милиарда души и десетки милиарди животни, разбира се, не може да е организирано перфектно, но е добре хората, които водят борба срещу интензивното земеделие да се запознаят с това колко строги са изискванията за него. Днес всичко се проследява, данните се записват в мрежа, контролът е строг. А и фермерите са загрижени за околната среда не по-малко от всеки друг.

Фермерите са богати и субсидирани
Земеделието е много чувствителен бизнес с много аспекти, които са извън контрола на фермерите. Те трябва да се справят с вариращи пазари, климатични аномалии, технически проблеми, дългове, бюрокрация, зелени активисти и т.н. Фермерите имат нужда от подкрепа, тъй като цените на земеделската продукция днес са по-ниски от себестойността на производството на храни. И това е напълно извън контрола на фермерите и без тази подкрепа те просто ще напуснат земеделския бизнес. Да, в земеделието може да има една добра година веднъж на десетилетие, но лошите години могат да са абсолютно опустошителни. Системата на подпомагане далеч не е перфектна, но земеделците заслужават подкрепа и много уважение.

Храната не е безопасна
Повярвайте,  земеделските продукти не са пълни с пестициди. Както се казва, дозата прави отровата. Не, животните не се помпат с хормони и антибиотици. Да, всичко което ядем е стриктно регламентирано и проверявано, а изискванията и регулациите са особено строги. Попитайте всеки един фермер.

Не винаги това, което се предлага в красива опаковка на думите на загрижени за природата екоактивисти е точно такова. Понякога зад него стоят корпорации с огромни бизнеси. Истината винаги е някъде по средата.
Публикувана в Агроновини
Вторник, 28 Май 2019 11:08

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

 

37a06e4a72d6cb27621f1ed829bbee81 XL

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

web 030718 direct drill c Tim Scrivener

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

77554253B5265AD4CD76F7ED4D4B615FA9F22E8241C4BB91E2C8AD5E07pimgpsh fullsize distr

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

big a4bd4342044c8984e648dc057131f1ee

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника

По-добре да спрат субсидиите на декар площ, искаме специално подпомагане за техника

 По този лаконичен начин арендаторът Веселин Димитров от Силистренско определя част от проблемите в българското земеделие. Но преди да стигнем до тази тема, разговаряме за друго. Срещам г-н Димитров на тазгодишното изложение БАТА АГРО. Веселин обработва около 8 хиляди дка земя в региона на Силистра и до сега не е пропускал нито една БАТА, както популярно наричат българските фермери изложението край Стара Загора.

Свиждане с умрелите – това е напояването у нас

Да изкарам документ, за да прекарам ток на блока – цялото това упражнение ми отне 2 години и 7 месеца. Толкова време се чака разрешителното. След това се чака още – дали някой няма да обжалва поредното решение на поредната инстанция. И така нататък – до следващия документ. Просто е ад“, казва в заключение Веселин Димитров. Наша справка показва, че в Кампания 2018, по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони“ близо 86 млн. и 300 хиляди лева са изплатени на 33 150 земеделски стопани. По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са изплатени близо 76 млн. лв. (75 898 249 лв.) на 57 977 производители. Всеки може да направи аритметиката и да прецени – има ли смисъл от субсидиите на декар площ или е по-добре подкрепата да се дава целево – за закупуване на земеделска техника, например. Защото бъдещето принадлежи на модерното земеделие. Едва ли някой се съмнява в това.

Публикувана в Бизнес

-         Категоричен е 72-годишният добруджанец Георги Балабанов

-         Писателят-фермер изповядва любовта си към земята и словото - две неразривно свързани чувства в сърцето му

Габриела Събева

Единственият фермер-писател в света! Нескромни думи, с които описваме един скромен и земен човек. Човек на земеделието, на труда, на словото, на силните чувства. Това е Георги Балабанов, който от 27 години обработва 15 600 дка земя и който откакто се помни, пише разкази и пиеси.

Роден е през 1947 г. в добруджанското село Краище. Жизненият му път го отвежда в съседното Изворово, където е разположена днес базата на стопанството му. Разхождаме се сред безкрайните добруджански полета с пшеница и рапица, източник на толкова много вдъхновение.

„Виждате ли това тъмнозелено море с пшеница, ние я обработваме. Вижте колко е хубава въпреки липсата на дъжд”, посочва Георги Балабанов с вълнение. След това посочва пукнатините в земята и сухата почва. Въпреки че през последните седмици в цяла Добричка област валя сериозно, в района на село Изворово имат общо около 50 литра за последния месец, крайно недостатъчно. Това не пречи писателят-земеделец да се радва на простора с леко полюшващата се пшеница, която вече изкласява. Знае, че няма да получи миналогодишните добиви заради трудностите от есента насам, но това не пречи да даде всичко на новата реколта от жито - не само торове и препарати, но и любов.

 

G Balabanov Izvorovo 16 1

Посещаваме и площите с рапица, които красиво се жълтеят на фона на мръщещото се небе. „Вече прецъфтява. Това е част от рапицата, която засяхме през есента, много развалихме, тъй като есента и зимата бяха сухи”, кратко обяснява Георги Балабанов. Не защото няма думи, а защото не иска да се оплаква. Цялата ни среща беше изпълнена с оптимизъм, с ведро чувство, с положителна емоция.

Неизменен беше въпросът ни кой надделява – фермерът или писателят? Отговорът е еднозначен – словото и земята са едно цяло. „Земята свързва материалното с духовното. Човек не може без хляба, той е основата, но не може без духовността, която отваря сърцето и възпитава”, категоричен е Георги Балабанов. Земеделието, работата със земята дава стимул и муза, дава вдъхновение на енергичния писател-фермер. Сред полетата той изповядва житейското си верую: „Ако не обичаш земята, не се хващай за нея! Ако не й дадеш любов, ще те остави гладен и жаден! Така е и с думите, със словото българско!”

Георги Балабанов е родом от село Краище, разположено на самата българо-румънска граница. По официални данни в него днес живеят 20 души. На практика от 1300 жители вече няма нито един, допълва писателят-фермер. А мястото е уникално - истински зелен оазис в Добруджа, който запустява. Може би именно там се заражда писателската дарба на добруджанеца, кой знае? „Без Божията дарба нищо не можеш да постигнеш. Всичко е предопределено. Когато искрата е запалена и огънят гори, непременно се получават хубави светлини”, допълва сладкодумният фермер. „Не искам да звучи силно, но така го чувствам. Земята е в сърцето ми, толкова много я обичам. Огромно вдъхновение ми дава. Така мога много добре да чувствам хората. Така разбирам тяхната радост, разбирам тяхната мъка, когато стават толкова много нередности”, разказва още Балабанов.

G Balabanov Izvorovo 12 1

Възможностите на писателя се проявява още в ученическите години. Завършил е СУ „Кл.Охридски” със специалност български език и литература. В продължение на 21 години е главен редактор на в-к „Добруджански глас” в община Ген.Тошево. Автор е на 6 пиеси, които са поставени в 5 държави, в момента излиза 11-та му книга. Печели осем първи награди за най-добър разказ в България. Категоричен е, че всички негови творби са вдъхновени от реалността, от живи хора, от истински случки. Нищо не е измислено, а пресъздадено чрез похватите на литературата. Така Добруджа и родният му край оживяват в пиеси и разкази.

Според Георги Балабанов това нямаше да се случи, ако не беше закърмен с традиции на добруджанската земя, ако ги нямаше корените назад във времето: „Земеделието е в кръвта ми. Искам да го подчертая, тъй като аз съм пето поколение земеделец. Моите деди, прадядо ми, дядо ми, баща ми много са ми говорили и са били категорични, че земята е всичко!”, изтъква земеделецът и за пореден път подчертава, че словото, земята и чувствата са свързани. С гордост разказва за синовете си – Иван и Йордан, които са поели „щафетата” в семейната фирма и всеки според уникалните си способности развива стопанството. С още по-голяма гордост говори и за внуците си. Пет момчета и едно момиче са седмото поколение на добруджанския род на Георги Балабанов. А най-големият, едноименният внук, вече ще прави първите си стъпки в стопанството.

Началото е поставено преди 27 години. Тогава Георги Балабанов основава земеделската си фирма – с 1 трактор и 300 дка земя. През 1992 г. е направена първата сеитба. Фермерът се връща в спомените си и разказва за ръчното обеззаразяване на семената, тъй като тогава не са имали машини. Днес вече стопанството разполага с добър машинно-тракторен парк – две комбайни New Holland, една Laverda, осем трактора, две фадроми, два камиона, целия набор от инвентар.

В средата на май т.г. Георги Балабанов се завръща от Албания. Там се среща с наши сънародници, пред които представя цялото си творчество. Поводът е 24 май – празникът на славянската писменост и култура. „Докоснах се до култура, бит и душевност. Направи ми огромно впечатление тяхното уважение към прародината им България. Там видях хора, които обичат отечеството си”, развълнуван обяснява писателят. Той е посетил българското училище в Албания, от което са излезли надарени деца. Впечатление му прави, че завършилите това училище всяка сряда обучават малките български деца, за да не забравят своя език и писмо, да незабравят корените си.

Публикувана в Бизнес

Ако традиционната технология на земеделие прощава някои грешки на агронома, то минималната – не

Ася Василева

Популярната на Запад технология Nо-Till у нас все още набира обороти. Земеделците знаят за нейните предимства – икономия на материални ресурси, запазване на плодородието на почвата, повишаване на рентабилността на производството и т.н. Но в практиката понякога експериментите оставят фермерите без добиви и те разочаровано изоставят новата технология. Преминаването към No-Till наистина е свързано с редица рискове и трудности, но ако се работи правилно, неприятностите могат да се избегнат или да се сведат до минимум.

Да преминеш на No-Till,не означава просто да спреш да ореш. Не може веднага да започнеш да работиш по нулевата технология, без да минеш през Mini-Till. Ако стопанството е работело по традиционната технология, а след това изведнъж е решило да сее директно, то моментално възниква проблем с азотното хранене на растенията, рязко се повишава заплевеността на полето, активизират се болестите и вредителите. Освен това нулевата технология иска изравнени площи. Нужно е да се разбере, че икономисвайки пари от оран, се налага тези пари да се вложат в торове, тъй като при сеитбата по мулч трябва да се увеличи внасяната доза азот с 10 – 15 кг/ха. Освен това трябва да се закупят хербициди и фунгициди, тъй като първите 5 – 7 години след преминаването на No-Till да се работи без химия, е доста проблематично. И едва след като бъде създаден мулчиращ слой и в сеитбооборота бъдат въведени фитосанитарни култури, патогенната натовареност на полето ще намалее. Но на първия етап No-Till няма да ви позволи да спестите от химия.

Технологията No-Till е най-привлекателна за засушливите райони, тъй като позволява да се запазва и натрупва влага в почвата. Но много фермери са раздвоени – от една страна, технологията е продуктивна, но от друга, не е подходяща за всеки. А рецепти къде и как да се работи по нулева и минимална технология няма. Някъде е по-сухо, другаде – по-влажно, температурите и почвите в различните почвено-климатични зони също се различават. Дори в рамките на едно стопанство на две различни поля може да има технологични нюанси, които всеки определя сам за себе си.

46038855792 167ec5e451 b

Например в Русия, където технологията набира все по-голяма популярност, нито едно от стопанствата, намиращи се в т.нар. Черноземен район, не е успяло напълно да приложи тази технология. Пълното преминаване на No-Till изисква минимум 3-4 години. А за целта на първо място трябва да се промени манталитетът на фермера, след това да се смени техниката, и накрая – да се преразгледат разходите за торове и химически препарати. Ако усилията са насочени към промяната на само един от елементите, то за съжаление, желаният резултат няма да се постигне – ако се закупи сеялка, но не се вложат достатъчно пари в растителна защита, системата не сработва, което води до разочарования и нежелание да се продължава експериментът.

И ако традиционната технология на земеделие прощава някакви грешки на агронома, то No-Till — не. При неправилни срокове на провеждане на работите на полето и отклоняване от технологичните изисквания веднага се появяват плевели, болести, изострят се проблемите с хранителния режим. И затова у нас засега No-Till съществува повече на ниво разговори между земеделските производители.

Трудностите на прехода

Основната трудност при преминаването към нещо ново е психологическа. Постепенното преминаване на No-Till, сравнявайки резултатите, е по-лесно. Има само един проблем, който обективно пречи на този процес – изравнеността на площите.

За да се намери най-правилният подход за въвеждането на No-Till в конкретното стопанство, трябва да се изучава световния опит в прилагането на технология. Много е полезно да се обменя опит с колеги, които вече работят по нулевата технология в подобна климатична зона. Методът проба-грешка също е добър учител.

Но това, което със сигурност показва световният опит от прилагането на No-Till, е, че тази технология работи в най-различни климатични условия – и там, където не достига влага, и там, където тя е в излишък. А именно влагата е един от най-важните фактори при избирането на култури за сеитбооборота в различните зони. No-Till е решение и за един от най-големите проблеми на фермерите – ветровата ерозия на почвата.

И въпреки това земеделците трябва да са готови да се изправят пред редица трудности при преминаването на No-Till. Когато почвата не се оре, тя се уплътнява. Но редуването в сеитбооборота на култури с брадести и с разклонени корени позволява да се избегне този проблем. Например, редувайки пшеница, рапица и грах, почвата се разрохква отлично.

Много земеделци отбелязват, че след началото на експериментите с нулевата технология на полетата им започват да се появяват плевели, каквито преди е нямало. Затова, работейки по тази технология, трябва задължително да се прилагат хербициди с непрекъснато действие на основата на глифозата и много точно да се знае кога точно да се пръска. Най-добре е това да се прави, когато хранителните вещества се оттичат в кореновата система на плевелите, за да може препаратът да унищожи не само надземната част, но и корените.

Освен химията в борбата с плевелите при No-Till помага и мулчиращият слой, който препятства бързото им поникване. При благоприятни условия културните растения успяват да пораснат по-бързо и да ги задушат.

Фермерите не бива да се плашат от високите разходи за химикали и торове. Активното им използване ще е необходимо само на първоначалния етап при работата с No-Till, а след това, ако технологията се развива правилно, спазвайки сеитбооборот, регулиращ използването на химически средства, тяхното прилагане ще бъде необходимо все по-малко и по-малко, по-малко дори от конвенционалното земеделие.

Montana Growers Photographs

Максимален ефект при прехода на No-Till може да се постигне само при условие на системен подход. Не се препоръчва да се смени технологията, а да продължи да се сее в досегашните срокове. Не може да се откажеш от култивиране, без да използваш глифозатни хербициди и без да оставяш наситнети следжътвени остатъци на повърхността на полето. Разбира се, организирането на прехода е много сложен процес и на първо място трябва да се счупят всички вътрешни стереотипи. Трудно е да се смени старата техника с нова и високопроизводителна, трудно е да се организира обучението на персонала. Но ако всички тези въпроси се решат правилно, се повишава ефективността от прехода на новата технология, и резултатите не закъсняват.

Фермери, приложили Nо-Till в практиката, са убедени, че реални трудности възникват тогава, когато се забравя, че No-Till е многофакторна система и всеки момент в нея е много важен за успеха на системата като цяло. Не може да мислиш, че нулевата технология означава просто да сееш в необработена почва. „Технологията No-Till трябва да се усвоява не с труд, а с ум“, сподели един от успелите в тази посока земеделци.

Принципът на работа на No-Till е еднакъв навсякъде по света, разликата е само в обемите на прилагането му. В Америка и Бразилия по нулева технология се отглеждат по 23 млн. ха, в Аржентина – 20 млн. ха, в Австралия и Канада – по 9 млн. ха.

Не зная да се води статистика за България, но прилагането на No-Till у нас е по-скоро скромно. Според допитване на в. „Гласът на земеделеца“ сред 40 фермери, само трима от тях казаха, че го прилагат и то не в пълната му степен. Но пък, 33 фермера отговориха, че се замислят за въвеждането на тази технология в своите стопанства и само 7 , че тя е теприложима в България. Разбира се, рисковете са съвсем реални – нови плевели, болести и т.н. Похвалното е, че вече се провеждат обучения, които помагат на земеделците да се справят с трудностите. Като например обучението, което организира НИК АКАДЕМИ със световноизвестния американски почвовед проф. Харолд ван Ес. Високата посетеност – над 80 фермери, изпълнили залата, показа, че интересът към технологията и у нас е голям. Тук обаче голяма роля трябва да има и държавата, която да инвестира в реална наука, в обучение на специалисти, за да може във всяка област с нейните конкретни почвено-климатични условия да има собствени сертифицирани сеитбообороти, семена, сортове, хербициди и торове. Необходимо е да обучи агрономите и фермерите. Защото тази технология не се разбира дори от учените в България, да не говорим за преподаването в университетите. Смятам, че в нея парите ще бъдат много по-умно вложени, отколкото в цифровизацията, например.

Практическият опит

Но като цяло у нас по чист No-Till работят единици. Повечето прилагат само елементи от тази технология. Много от земеделците спират по пътя към No-Till поради липсата на средства, а те са необходими за закупуването на техника. Друго препятствие са консервативните възгледи на наличните специалисти. Трудно е да се пренастроиш, когато нямаш пред очите си реални примери за успешни стопанства, увеличили печалбите си, благодарение на внедряването на класически No-Till.

Тъй като не успях да събера мнения от български фермери, приложили чист No-Till, ще ви цитирам тези на техни руски колеги. Разбира се, те работят при други условия и климат, но все пак част от техния опит би бил полезен и за нашите земеделци.

В стопанство „Люфт“ в Омска област са преминали на No-Till преди 3 години. Напълно доволни са от резултатите, но и не отричат, че има проблеми. Да тръгнат към този експеримент, ги е подтикнала възможността да намалят разходите за труд и гориво. Общо в стопанството обработват 180 000 дка с пшеница, ечемик, рапица, соя, слънчоглед и царевица, на част от площите са преминали на No-Till веднага, друга част обработват по Mini-Till. “Първите 5 години работата по No-Till е много скъпа. За да се отървеш от плевелите, трябва да използваш скъпи хербициди, както и голямо количество торове, разказва инженерът на стопанството Зураб Попов. – В началото се борехме с плевели денонощно. Но тази година е вече четвъртата, в която сеем по нулевата технология, и е много по-лесно.“

Въпреки трудностите, технологията се изплаща, смята специалистът:
„Най-важното е да имаш добра техника (в стопанството използват John Deere), без нея си за никъде. Ако финансовите възможности на стопанството позволят, то трябва да я купиш, а ако нямаш пари, за какъв преход изобщо може да се мисли? С руски машини по съвременните технологии не е възможно да се работи.“.

АПХ „Мираторг“започва да развива зърнопроизводство през 2004 г. На необработвани от години земи на бившите кооперативи в Белгородска област са обработени първите 400 000 дка. Към 2009 г. обработваемите площи са увеличени до 750 000 дка. След като изучило опита на земеделието в САЩ, Аржентина, Бразилия, Австралия и Украйна, ръководството на холдинга взело решение да използва за основна технология в своето производство No-Till.

59b904c1bf5c281ddac68d06969591d3

“Взехме като основа опита на САЩ и Канада, тъй като климатичните условия в средната част на Русия и тези страни са подобни“.

В стопанството използват само високопроизводителна техника – трактори и сеялки John Deere, сеялки Bourgault, пръскачки John Deere, тороразпръскващи машини Amazone, комбайни Claas. Цялата техника работи денонощно на две смени, благодарение на което се постига висока ефективност на производството. „Разбира се, в сравнение с традиционната технология, са необходими повече хербициди (например глифозат — с 5 л/ха повече). Но третирането с глифозат позволява да се избавим от плевелите, без да подлагаме почвата на механична обработка, както и да запазим влагата, да намалим разхода на гориво, време, труд, и амортизационните разходи“, обяснява Анатолий Сергеев, агроном в стопанството.

Друг руски фермер – Василий Драганчук, също споделя, че сега използва много повече хербициди с непрекъснато действие: „Преди съвсем не ги използвах. Но по принцип всяка защита от плевели включва използването на такива препарати. Само механичната борба не дава резултати. А като цяло, аз не се опитвам напълно да изкореня плевелите – това не е постигнато от никого с никоя технология. Моята задача е да намаля заплевеността на площите. А да се направят останалите на полето плевели по-неконкурентоспособни, е напълно реално, използвайки глифозат в двойно по-ниски дози от препоръчваните“.

„Но правилният сеитбооборот е най-добрата профилактика срещу заболявания по растенията, продължава Драганчук. – Ако такъв не се спазва, то рискът от възникване на болести ще бъде висок при всякаква технология.“

Добиви при внедряването

Някои от земеделците отбелязват, че при внедряването на No-Till добивите се вдигат след време. Но по-високите добиви вече не са мярка за това дали някоя технология е печеливша. Основният критерий е печалбата. Днес фермерите не могат да влияят върху цената на продукцията, но върху разходите – да. След първоначалния етап при No-Till намаляват количеството на торовете, разходите за техника, гориво, работна ръка. Освен това запазването на влагата в почвата, намаляването на ерозията, възстановяването на почвеното плодородие – всичко това води до намаляването на рисковете в агробизнеса. Но освен икономическата полза, No-Till има и други ценни предимства – подобряват се агрономическите, биологическите, физическите, механичните и другите характеристики на почвата. Технологиите No-Till и Mini-Till не разрушават, а създават условия за формирането на естествената структура на почвата, тъй като изключват механичното въздействие върху нея. Биологичните свойства се подобряват в резултат на натрупването на повърхността на почвата на растителни остатъци. Това създава благоприятен мулчиращ слой, което в крайна сметка води до подобряването на водния режим, на структурата на почвата и способства за допълнително натрупване на хумус. А този фактор определя коренното подобряване на естественото плодородие на земята.

Отказът от класическата оран и изборът на минимална почвообработка дава възможност да се намали броят на преминаванията на техниката по полето. А това е много важно, тъй като всяко такова преминаване води до уплътняване на почвата. Особено в засушливи райони, всяко уплътняване води до още по-голямо изсушаване на този участък.

Когато науката пречи

Голям проблем пред внедряването на минималните почвообработки и съвременните технологии в земеделието, колкото и да е парадоксално, са знанията, които е натрупала аграрната наука и които все по-трудно могат да се приложат поради бързата промяна на климата през последните години. Поради това сроковете на сеитба се изместиха, някъде валежите станаха повече, някъде – по-малко.

Техниката също вече не е същата. Преди комбайните със сечки не бяха широко разпространени. Всички растителни остатъци се прибираха от полето или се изгаряха. Днес те се наситняват и се оставят на полето, за да образуват мулч – горен слой, който като одеяло покрива почвата, регулира температурния режим, предпазва от загуба на влага. Но мулчът се държи различно на леки и на тежки почви, а това все още не е достатъчно изучено.

При хълмисти терени No-Till изобщо няма алтернатива, тъй като при оран с обръщане на пласта, дъждът ще измие всички хранителни вещества. Но дори в стопанството да има пари за закупуването на техника за преминаване към новата технология, то трябва да започне от подготовката на кадрите. И парите няма да помогнат, ако хората нямат съответните знания. Технологиите първо трябва да се проумеят, а след това да се приложат на практика.

Разбира се, да се работи по старите и познати технологии, е по-спокойно. А и за внедряването на нещо ново е необходима силна мотивация Ако в стопанството има високи добиви, ниски разходи, достатъчно влага, няма водна или ветрова ерозия, няма проблеми с работната ръка, почвата не деградира, то едва ли ще трябва да променяш нещо. Обаче в 99 на сто от случаите не е така. Ако поне един от тези проблеми е наличен, то трябва да се внедрява нещо ново.

No-Till е добра технология, но изисква коренно различно мислене. За нейното внедряване е необходимо друго обучение на агрономите, друга философия на земеделие. Но технологията няма алтернатива, тъй като почвите ни вече са силно изтощени. Ресурсите трябва да се използват така, че да останат и за следващите поколения и No-Till е пътят към това – тя пази почвата, запазва плодородието.

Техника и агрохимия

Работата по No-Till предполага сеитба с минимални повреди на почвата, борба с болестите и вредителите и жътва. Следователно на стопанството ще са му необходими трактор, сеялка с дискови ботуши за директна сеитба, пръскачка, торачка и комбайн със сечка, която раздробява и разпределя сламата равномерно.

При избора на техника трябва да се вземат предвид различни конкретни особености на стопанството – размерите и качеството на полята, финансовите възможности и т.н. Комбайните задължително трябва да имат раздробител на сламата. В сравнение с традиционната технология, при работа по No-Till е необходима по-малко техника.

Що се отнася до торовете и средствата за растителна защита, то задължителен е само глифозатът за борба с плевелите, всички останали препарати могат да се използват по същия начин, както и при традиционната технология.

56247911 1823520097763201 734881660398469120 o

Обучение по минимални технологии на почвообработка в НИК АКАДЕМИ с професор Харолд Ван Ес, което бе посетено от повече от 80 фермера

Публикувана в Растениевъдство

УС на ДФ „Земеделие“ утвърди за 2019 г. бюджет от 1,2 милиона лева за финансиране на „Помощ за участие на земеделските стопани в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал“.

   Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в растениевъдството, получили разрешение за производство на посевен и посадъчен материал. Финансирането е под формата на субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

      Целта на подпомагането е да насърчи производството и използването на сертифицирани качествени семена за зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук, сертифициран и стандартен посадъчен материал от овощни култури, сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал и сертифицирани и стандартни семена от зеленчукови култури. 

      Максималният бюджет на помощта за периода на прилагане (2015-2020 г.) е в размер на 9 674 516 лева. Усвоеният ресурс по схемата за периода 2015-2018 г., е както следва: 2015 г. - 1 350 000 лв.; 2016 г. - 1 292 043 лв.; 2017 г. – 1 191 574 лв.; 2018 г. – 1 100 609 лв.

Публикувана в Растениевъдство

Най-големите зърнопроизводители от Костенец не пропускат ежегодното изложение БАТА АГРО

Анета Божидарова

Георги и Светлана са най-големите зърнопроизводители в Костенец. Обработват близо 7 хил. дка земя. Отглеждат пшеница, ечемик, слънчоглед, фуражен грах, царевица. Всяка година не пропускат най-голямото специализирано изложение за земеделие и новации в аграрния сектор БАТА АГРО. „Не си тръгвам от Стара Загора без покупка“, простичко обяснява Светлана Георгиева. „Без иновации, днешното земеделие е невъзможно. А бъдещето принадлежи на прецизното земеделие“, категорична е тя.

Svetlana 5

Миналата година колоритната дама от Костенец закупила за стопанството навигация за прецизни дейности на полето от компания НИК. „Слизаш от трактора и се разхождаш“, смее се Светлана.

През 2018 година купили с Георги модерна сеялка. В стопанството има още торовнасяща машина и два комбайна, единият – чисто нов. Семейството работи с РАПИД КБ. „Пазаруваме техника от тях, защото работим с фирмата не просто като партньори, а като единомишленици. Те винаги са отворени за добрите решения в полза на стопаните“, разказват зърнопроизводителите от Костенец. „Между нас и РАПИД има абсолютно доверие. То се гради с години и във времето сме доказали един на друг, че когато гледаме заедно в една посока и гоним общи цели, успехът става възможен“, обобщава Светла.

 

georgi 2

Често обвиняват зърнопроизводителите, че не наемат работна ръка. Истината е, че специалистите в аграрния сектор са все по-голям дефицит на пазара на труда. Затова стопаните трябва да модернизират своите стопанства. „Една техника трябва да може да бъде изплатена в рамките на 2 години и след това да ти служи най-малко 5“, смята Светлана. Работата на полето е тежка и техниката, разбира се, търпи амортизация. За да бъде ефективна обработката на земеделските площи, без съмнение е нужен

ефективен машинен парк

Изложението БАТА АГРО е мястото, където един фермер може да си свери часовника за последния писък в аграрните иновации. Затова Светлана и Георги не го пропускат.

Стопаните от Костенец не разбират защо често се гледа със завист в паницата на зърнопроизводителите. „Работим повече от 20 години на полето. Който мисли, че е лесно – да заповяда. Качвам го на комбайна и да започва“, отсича Светла. Тя е художник по образование, но Георги я запалил по земеделската работа. „Нищо по-красиво няма от цъфналите слънчогледи по изгрев. Достатъчно ми е да ги видя, за да ми литне сърцето една педя над земята“, грее колоритната стопанка от Костенец. „Не работим заради субсидиите, много преди тях сме започнали да се занимаваме със земеделие“, обяснява Георги. „Дори и да ги премахнат, пак това ще правим, защото си обичаме работата. Защото земята дава сила и те прави спокоен“, обобщава Георги.

georgi

По стъпките на своите родители върви и синът Радослав. От малък се катери по машините. За него БАТА АГРО също е вълнуващо преживяване. Кой млад човек днес не се вълнува от модерните технологии? Особено ако носи това по наследство.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 40

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта