Ето кои събития или фактори водят до стрес при млечните крави
- отелването;
- рекордно млекопроизводство;
- некачествен фураж;
- промени в условията на отглеждане;
- пренаселеност в краварника;
- неблагоприятни климатични условия - летни жеги;
- пресушаването.
Тези примери са най-честите източници на стрес при млечните крави.
Добре дефинираните управленски практики, включително програми за хранене и здравни програми са задължителни за минимизиране на отрицателното въздействие на тези стресови фактори.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 16 Ноември 2016 10:35

Не ни трябват субсидии, а пазари

Стоян Пелтешки - икономистът, дръзнал да стане фермер:

Не ни трябват субсидии, а пазари

Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна

Лили Мирчева

Стоян Пелтешки е сред малкото примери как столичанин може да се върне към своите корени, да зареже професията на икономист и да стане фермер. „Който се захване с това, трябва да знае, че е сериозна работа – по 365 дни в годината. Не питайте експертите какво да правите, защото ще ви объркат повече, просто работете”, посъветва той в Деня на отворените врати в своята ферма „Угърчин”, организиран от фондация „Биоселена”в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората”. Стоян разказа на своите гости, как преди четири години купил 20 овце в опита си да възроди родовата памет. Прави го в буквалния смисъл на думата като възстановява старата фамилна къща и я превръща в минимандра. В нея всичко напомня за живота на предците му – животновъди, които прекарвали по-голямата част от времето си по колибите наоколо. Посочва мястото, където баба му преди век по цял ден е прела вълна от овцете, а овчарското му куче играе пред старинна ярмомелка. Пелтешки наследява и 250 декара земя, които са му достатъчни за пасища и за земеделие. Сега отглежда пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Всъщност

оттам е съпругата му Детелина, която по професия е детска учителка, но също е спряла да се занимава с педагогика, тъй като времето й е изцяло посветено на работата във фермата и продажбата на сиренето, произведено в нея.

Братът на дядото на Стоян е бил интербригадист в Испания, но последвал тъжната съдба на тези революционери, които връщайки се в родината, биват арестувани и екзекутирани. Сега малка паметна плоча напомня за него, но пък къщата му отдавна пустее и започва да се руши. В съседство с нея е родовата къща на Стоян Пелтешки, която вече е част от фермата. Тук се преработва млякото от неголямото стадо на фермера.

Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 г. с помощта на Фондация „Биоселена” получава регистрация по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните.

Този човек е луд за работа”, така го определи експертът от фондацията Тенчо Тенев. Затова дори правят изключение за Стоян, като го включват в проекта „За Балкана и хората”, тъй като фермата му не отговаря на географските изисквания на българо-швейцарския проект.

В малката мандра се произвеждат само два продукта – овче и краве сирене. Те носят името на опитния сиренар Дачо, който е и баш майстора на млечните деликатеси. Всъщност Дачо Кочевски е един от редките технолози, завършили специализирано образование в Плевен. Работи само с „истински, натурални” продукти, които заквасва с троянска мая.

Като отидеш сега в магазина, почти всичко е имитиращи продукти. Все едно да ти дават да пазаруваш с имитиращи пари”, коментира Стоян Пелтешки.

Отначало начинаещият фермер продавал произведеното мляко на изкупвач, но бързо разбрал колко зле платен е българският млекопроизводител. Затова предприел следващата стъпка – да изгради собствена мандра. В резултат - за последните 12 месеца цената на суровото мляко се е увеличила с 62 % в сравнение с тази, на която тя щеше да бъде продадена на изкупвачи. За този период са преработени 39 523 л краве мляко и 7 666 л овче мляко. Произведени са 5 949 кг краве сирене и 2 010 кг овче сирене и е осигурен допълнителен приход за фермата 29 616.66 лева, изчисляват ефекта от преработката експертите от „Биоселена”.

Сега фермата осигурява работа на 11 души, като седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%. „Всъщност това си беше село, но по протекцията на мощен държавен велможа от времето на социализма, стана град за гордост на жителите си. Сега Угърчин е областно селище със затихващи функции”, обяснява Пелтешки.

В близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел. Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец.

Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция. Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна”, твърди Стоян Пелтешки. По думите му фермата сега продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и Стоян е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

Сиренето с марката „На Дачо“ те продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Фермерската марка вече е позната в региона, в София, Каварна, Варна, Бургас, Пловдив. Популярността на сиренето, произведено в Угърчин расте бавно, макар и не с темповете, които биха искали собствениците на мандрата.

Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“. Затова настоява „Подкрепете българското” вместо да е временна кампания, да се превърне в постоянна подкрепа към дребните фермери. „Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. По думите му българинът все още няма култура на пазаруване на храна и не би пропътувал 20 км извън града, за да си купи сирене, картофи, лук, домати и каквото щете, но произведено във ферма.

Въпреки това, нещата бавно се променят, независимо от всички трудности за производителите. Една от основните грижи на Стоян Пелтешки е да намери работници във фермата си. Въпреки че е осигурил достойна заплата и къща с всички удобства край Угърчин, никога не знае кога пастирите от поредното ромско семейство ще го напуснат. Не помагат нито финансови стимули, нито бонуси като да им осигури кокошки и прасета за лично ползване... Животновъдите знаят за какво става дума.

Публикувана в Животновъдство
По-скъпо не винаги означава по-добро. Този факт за пореден път бе потвърден от учените от Нова Зеландия. Потребителите възприемат органичното мляко, тоест полученото без използване на химия във фуражите, от крави, пасящи на екологично чисти поляни, като по-полезно за здравето. Оттук идва и готовността им да платят повече. Но струва ли си?
Въз основа на анализа на 200 научнти публикации на тема сравняване на обикновено и органично мляко учените са направили извод, че данните не са точни и изводите им са твърде неясни. Според учените, сравнението между двата вида мляко изобщо е безсмислено, тъй като върху качествата му оказват влияние твърде много фактори, които е невъзможно да бъдат проследени. По тази причина те са направили собствен анализ.
Сравнителните опити са провеждена между органично мляко от крави, пасящи на екологични пасища и млякото от крави, хранени с концентрирани фуражи. Така че разликите в органолептичния състав се обясняват с храната, а не с технологията и екологията. Терминът "органично мляко" далеч не е универсален във всички страни и в голяма степен се определя от местните закони. В резултат се получава, че обикновеното мляко е просто всичко онова, което не е било законодателно определено като органично. На практика производството на обикновеното мляко се произвежда от високопродуктивни крави и при използването на голямо количество зърнени фуражи. Органичното е свързано с пашата на животни от смесени породи.
От това учените правят извод, че органичното мляко не е по-полезно от обикновеното и няма смисъл двата вида да бъдат сравнявани.
Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 03 Ноември 2016 13:29

Най-продуктивните млечни кози в света

Швейцарските кози са на първо място по млечност и са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в целия свят. Десет породи и близо 30 000 кози са регистрирани в т.нар. Книга на стадото (Herd-book)на Швейцарската федерация по отглеждане на кози. Швейцария изнася по света кози от основните си породи: Саанска, Кафява алпийска и Тогенбургска, които се ценят заради високата им млечна продуктивност. Козата Боер пък е типична месодайна порода.

Саанската коза (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма.. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. . Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ. Саанската коза е разпространена широко в Европа, Америка, Африка и Азия, където се използва като основна порода подобрителка.

Кафявата алпийска коза (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

Тогенбургската коза (Toggenburg) е създадена в долината Тогенбург, с предназначение добив на мляко, а също на месо и кожи. Породата е приспособима към полу- и планински условия на живот и поради тази причина е разпространена в много страни. В България е внесена за първи път през 1995 г. с цел използването на породата за подобряване на млечните качества на местните кози. Тогенбурската коза е по-дребна от Саанската, като цветът на космената й покривка е сиво-кафяв. Млечността на тези кози в родината е 550 – 650 л с масленост 4%. Отделни кози дават 1200 и повече литра мляко. Козите тежат 45– 50 кг, а пръчовете 70 – 75 кг. Породата се отличава със здрави крайници и копита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен. Вимето е много добре развито, селекционирано за машинно доене.

Saanen)

Публикувана в Животновъдство

От 17 до 21 октомври в Ротердам се проведе ежегодната Световната среща за млякото. На нея беше подписан първият по рода си договор с Организацията по прехрана и земеделие - ФАО, който има за цел да гарантира редовен достъп на хората до висококачествена храна

По време на пленарните сесии в Ротердам над 800 делегати от 193 държави обсъдиха значими въпроси за развитието на млечния отрасъл: стратегии за развитие на икономическата устойчивост, безопасност на храните, технологии, стандарти, маркетинг.

По време на срещата експрезидентът на Международната млечна федерация д-р Джереми Хил съобщи, че глобалният млечен сектор използва 1 млрд. ха земеделски земи. Отрасълът предоставя средства за живот чрез 150 млн. ферми и 240 млн. работни места. Той произвежда 800 млн. л мляко. В него са заети 80 млн. жени по света.

Делегатите гласуваха за значимостта на фермера и на преработвателя в млечния сектор

Те не се съгласиха, че млекопреработвателят е единственият лидер в отрасъла. 89% от анкетираните експерти и посетители гласуваха против това.

Генералният директор на холандския млечен кооператив FrieslandCampin - Roelof Joosten, реагира на гласуването така: "Ние (млечният отрасъл) можем да бъдем извънредно мощен вдъхновител, способен да убеди потребителите в приноса на млечните продукти за правилното хранене."

И още:

Преработвателят може да стане най-добрият източник на информация за потребителя за безопасността и качеството на хранителните продукти.

Марките са собственост на млекопреработвателите. Това е, което потребителят вижда. По този начин те поемат значителни рискове на отрасъла. Длъжни сме да поддържаме преработвателите и да отделяме внимание да се разширят правата и възможностите на фермерите които биха могли да засилят "гласа" на млечната промишленост.

Фермерите имат голяма роля в позиционирането на млечния отрасъл.

Млечният отрасъл не може да има един лидер, но млекопреработвателят може да бъде координатор.

А как ще се развива отръсълът?

Китай ще продължи да бъде основен двигател за растежа на млекопроизводството

Докато очакванията са увеличението на глобалното млекопроизводство да се забавя - с 2% миналата година, и с 1% през 2016 г., обемите на световната търговия с мляко продължава да расте.

Прогнозите са търсенето от страна на Китай на вносно ултрапастьоризирано мляко да достигне 1 млрд. литра.

Прогнозите за европейския млечен сектор:

През 2017 г. увеличението на млекопроизводството в страните от Евросъюза ще съставлява едва 0,8% (+1,2 млн. т).

По прогнози през 2016 г. увеличението на млекопроизводството в страните членки на ЕС ще бъде 1,6% (+2,5 млн. т). За сравнение през 2015 г. този показател е бил на равнище +2,5% (+3,7 млн. т).

Световната среща за млякото в Ротердам завърши с приемането на обща Декларация, която има за цел глобалният млечен сектор да може да отговори на най-голямото предизвикателство -как да помогне по устойчив начин за изхранването на увеличаващото се население по света.

Публикувана в Животновъдство

През първата половина на тази година световната търговия с мляко е била доста вяла и с минимален растеж, сочат последните оценки на анализатори на Международната федерация за млякото, цитирани от електронното издание DairyNews. „Разликите между отделните категории продукти обаче се запазват, обуславяйки различни структури на търговия при износителите. През първата половина на 2016 г. търсенето на пазара остана умерено, което в съчетание с ръста на производството на мляко в основните държави-производителки доведе до значително натрупване на запасите. Въпреки това ние очакваме слаб ръст от около 1,5% в световната търговия с мляко до края на календарната 2016 г. Тази положителна прогноза се базира на появата на по-благоприятни тенденции на пазара на мляко през второто тримесечие на 2016 г. , както и на понижаването на доставките в световен мащаб и на неизбежното възстановяване на световното търсене”, убедени са експертите на федерацията.

Техни данни показват, че износът на мляко от Беларус демонстрира почти единствен в света съществен растеж. „До голяма степен това се случва благодарение на разширяването на търговията с мляко с Русия. По-нататъшното увеличаване на износа на млечни продукти от Беларус ще се сблъсква периодично със съпротивата от страна на млечния бранш в Русия. През 2016 г. бе отрязан достъпът на продукцията на няколко износители от Беларус до руския пазар заради съмнения за реекспорт на млечни продукти от Европейския съюз”, отбелязват т федерацията. След въвеждането на забраната за внос в Русия на селскостопанска продукция и храни от държавите-членки на ЕС през 2014 г. Беларус се оформи като втори по големина външен пазар за общността при млякото и маслото, изоставайки само от Китай.

Очаква се световната търговия с масло и сирене да продължи да се възстановява на фона на приспособяването на износителите към новите пазарни реалности, като предвижданията са балансът на търсенето и предлагането да бъде възстановен. Вследствие на това търговията с мляко вероятно ще се върне към обичайното си темпо на растеж, но само при положение, че международните пазари не бъдат подложени на нови сътресения.

Експертите на федерацията прогнозират, че на международните пазари през 2017 г. ще бъдат изтъргувани около 73,7 млн. тона мляко, или с 4,7% повече, отколкото през тази година.

Публикувана в Бизнес

Българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери и пазара на продукцията им

Лили Мирчева

Все повече хора предпочитат да пътуват по живописния Подбалкански път, вместо да прелетят по високоскоростните магистрали, свързващи столицата и морето. Колкото и да е странно – една от причините е магазинче в карловското село Васил Левски, където си пазаруват „истинско“ сирене, овче и биволско кисело мляко, както и чудесен кашкавал. Целият процес по създаването им става пред очите на посетителите, защото това е демонстрационен център към стопанството на семейство Кулови. Пътуващите лесно я откриват, защото е непосредствено до главния път, а указателна табела показва къде се намира „Ферма под Балкана“. Това е и търговското наименование на продуктите, които се предлагат в магазинчето или на фермерските пазари в страната.

Може би центърът е сред първите лястовици на т. нар. млечен туризъм, защото вече няколко туроператори са направили запитвания колко ще им струва посещение на туристически групи и дегустация на млечните продукти. Но по-важното е, че тук може да се обмени опит в създаването на животновъдно стопанство и минимандра към него. Кулови са имали късмета да се включат в проекта „За Балкана и хората“, подкрепен от швейцарското правителство, и да получат както финансова, така и консултантска помощ за развитие на потомствения семеен бизнес. В резултат голяма част от инвестициите за покупка на пастьоризатора, ваните и хладилните помещения се покриват от швейцарското правителство, а разходите на Кулови са около 30% на сто от тях.

„Обектът е регистриран от 9 март миналата година, работи година и половина и вече трупа своята история. Затова нека фермерите, които идват тук, да си направят сметката и да решат дали има смисъл да вложат усилия в този безнес“, разказва Тенчо Христов, експерт от фондация „Биоселена“, която е посредник и медиатор на българо-швейцарския проект. За първи път бе представен финансов разчет за изграждането на минимандрата, която работи по изискванията на Наредба 26 на МЗХ за директни доставки на фермерите.

Въпросната наредба съществува от 2010 г. и въпреки доизкърпването на правилата, досега е пропуснала през цедката на изискванията си едва 40 животновъди, които преработват собствено сирене, кашкавал или ръчно произведени колбаси. Да се запита човек – как досега българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери, така че реализацията на собствената им продукция им да е непосилно занимание. Не забелязват ли служителите на МЗХ по време на многобройните си командировки в чужбина, че тамошните фермери нямат нашите болежки. И как примерно в Швейцария „под път и над път“ може да се купи всякаква фермерска храна – от месни деликатеси до многобройните ръчно изработени сирена? Да не споменаваме съседна Румъния, където само за шест години държавата подкрепи десетки хиляди малки стопанства, като при това намери и пазар да продукцията им.

Как да си обясним мълчанието на чиновниците от МЗХ към заявленията на животновъди у нас, които още в края на 2015 г. са поискали регистрация по Наредба 26, но досега дори не са взети проби от млякото във фермите? А колкото и да предлагаха нашите стопани, едва сега се заговори за поредните промени в Наредба 26, осигуряващи им право да търгуват в цялата страна.

На фона на фалиращите животновъдни стопанства, фермата на Никола и Таня Кулови прави щастливо изключение. Стопанинът е потомствен каракачанин и се занимава от дете с животновъдство, но споделя, че е „стъпил на крака“ едва със затваряне на цикъла на производство. Започва самостоятелен бизнес през 2000 г. само с 4 биволи, а сега в стопанството му има 500 каракачански овце, 150 бивола от породата Българска Мурра, 200 крави – млечни и месодайни, 250 кози, които предстои да бъдат сертифицирани като Бяла българска порода, както около 25 коня. До миналата година фермерът изцяло е предавал на мандри и изкупвачи биволското и овче мляко, което произвежда. А как са му „извивали ръцете“ въпросните посредници, само той си знае. Коментира че приходите от тези продажби едва са стигали за прехрана на животните и минимален семеен доход. За инвестиции в модернизация въобще не може да се говори.

Ситуацията коренно се променя, когато семейството успява да затвори цикъла на производство и изгражда малка мандра за преработка на част от собствената продукция. Това става благодарение на финансиране от страна на швейцарското правителство по проекта „За Балкана и хората“. Връзката е фондация „Биоселена“ - основен консултант и помощник в изграждането на три в едно – демонстрационен център към стопанството, мандра и магазинче.

„Няма политика за подкрепа на средни и дребни производители в България. Пусната мярка от новата селска програма веднага бе изчерпана. Нека има високи лимити за големите производители, но за дребните трябва да се заделят поне 50 млн. лв., които да се дават за инвестиции в стопанствата, но при облекчени условия“, коментира Стоилко Апостолов, директор на „Биоселена“. По думите му в Швейцария фермите имат средно по 30-50 крави, но те осигуряват добри доходи на цели семейства. Близо 98% от животновъдството там се държи от малкия семеен бизнес, но у нас картината е много изкривена.

На практика стопанството на семейство Кулови, едва след като затвори цикъла на преработка, може да си отдъхне от рекета на прекупвачите и да увеличи семейния бюджет. Сега минимандрата им преработва 300 литра мляко на ден и само за година приходите са нараснали с 36.6%. Както бе показано в икономически анализ, изготвен от „Биоселена“, от първи септември 2015 г. до 31 август на 2016 г. стопаните са получили 21 318 литра биволско и 6 697 л овче мляко. Ако не го бяха преработили, а продали на мандрите, приходите им щяха да бъдат около 40 хил. лева. С новия цех за преработка за овче и биволско кисело мляко и сирене, те получават 72 хиляди лева. Към тази сума се добавят около 14 хил. лв. от продадено мляко, тъй като Наредба 26 не позволява преработката на цялата суровина. Приспадайки разходите си, които в рамките на годината се изчисляват на 30 хиляди лева, за семейството остават 55 хил. лв., което вече им позволява да мислят за развитие на бизнеса. Затова ще добавят в асортимента козе мляко и сирене, както и месни деликатеси.

Но най-сигурният признак за бъдещето на фермата е, че синът Яне и дъщерята Агора също се включват в семейния бизнес.

Каре

Има пари за още няколко проекта

Финансирането възлиза на 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка

Фондация „Биоселена“ подпомага стопаните с навременни консултации и инвестиции в интензивно отглеждане на пасищни животни, както и в преработка на суровината. Фондацията е изпълнител на проекта „За Балкана и хората“ и има възможност да финансира още 3-4 стопанства до изчерпване на ресурса на програмата.

Управителният съвет на фондацията взе решение, според което подпомогнатите по проекта фермери може да са извън района на Стара планина, но пасищата им да попадат в зони от НАТУРА 2000 или в земи с висока природна стойност.

Предоставените средства за преработка на селскостопански продукти възлизат на не повече от 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка. Фондацията може да съдейства още и с разработване на проекта за преработка на процедурите по одобрение от Агенцията по безопасност на храните, както и с консултантска помощ „по всяко време“.

Публикувана в Животновъдство

Със заповед на министъра на земеделието и храните Десислава Танева е определен размера на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по схемите за обвързано с производството подпомагане за млечни крави, месодайни крави и/или юници и крави под селекционен контрол за 2016 г. както следва: 

По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, животновъди ще получават по 272 лв. (139.07 евро) на животно. По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, определеният размер за подпомагане на глава животно е 206 лв. (105.33 евро).  По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол, фермерите ще получават по 275 лв. (140.61 евро) на животно. 
Публикувана в Животновъдство

От 20 октомври 2016 г. ДФ „Земеделие“ прекратява приема на заявления по мярката за помощ за намаляване на производството на краве мляко. След приключването на 12 октомври на втория период за намаляване на производството на краве мляко, Европейската комисия уведоми, че е достигнат максималният наличен общ размер на количествата сурово краве мляко, подлежащи на подпомагане по Делегиран Регламент (ЕС) 2016/1612 на Комисията. В тази връзка изпълнителният директор на Фонд „Земеделие“ издаде Заповед № 03-РД/2941 от 19.10.2016 г., с която се преустановява приемът по мярката.

Съгласно заповедта, от 20 октомври се прекратява приемът на нови заявления по текущия прием за третия период на намаление, както и на заявления за четвъртия период. Заявленията за помощ, приети в периода от 13 октомври до 19 октомври, отнасящи за третия период на намаление на продукцията, няма да бъдат одобрени за подпомагане.

От получената от ЕК нотификация става ясно, че за периода, обхващащ месеците ноември-декември 2016 г. и януари 2017 г., в страните-членки са приети заявления за планирано намаление на производството на краве мляко с 97 880 тона при определени за периода 12 198 тона. На тази база ЕК изчисли коефициент на разпределение 0.12462762.

С влизащия в сила днес, 20 октомври 2016 г. Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1845, Комисията постановява прилагането на коефициента за всички заявления за втория период, приети по схемата, което води до редуциране на планираните количества за намаление. По този начин за България одобреното намаление е 31 тона (при заявени 249.5 тона).

Коефициентът няма да се прилага за одобрените 304 заявления по предходния първия период, обхващащ месеците октомври, ноември и декември, 2016 година.

Коефициентът ще бъде приложен за всички 27 заявления на млекопроизводители, които са кандидатствали от 22 септември до 12 октомври за втория период на намаление на продукцията.

Припомняме, че срокът за подаване на заявления за плащане по схемата за първия период е от 3 януари до 14 февруари 2017 г., а за втория период - от 1 февруари до 17 март 2017 година.

Публикувана в Животновъдство

Дребните производители няма да оцелеят след 2020 г., когато субсидиите ще отпаднат

Н.с.І.ст. Й. Малджански

През последните 10 години животновъдният отрасъл се редуцира до символични производства и вече изпълнява почти ритуални функции. Съществува тенденция на постоянно намаляване броя на отглежданите животни и хората, заети с отглеждането им. Най-засегнатите са малките и дребните производители на животновъдна продукция. Намалява и средната продуктивност на отглежданите животни, което показва,че моделът, които се прилага, е неправилен и трябва да бъде променен. Същото се случва с държавните и европейските помощи за отрасъла, чийто бюджет се утрои за няколко години, но срещу това няма никаква продукция.

В такива моменти е редно да има експерти, които да направят анализ на дейността, да посочат грешките, които се допускат и да предложат друг модел на подпомагане. Сега се въртим в един омагьосан кръг и едни и същи хора предлагат и променят моделите на подпомагане, без да имат нужната компетентност. На всичко отгоре - не носят никаква отговорност за това, което сами са сътворили. Няма да търсите ефективност от вложените средства, защото политиката и схемите за подпомагане се предлагат от големите преработватели, които са си в чист конфликт на интереси, но никой не казва това.

Крайно време е Съюзът на зооинженерите да си влезе в ролята и да формира Национален експертен съвет по животновъдство, който да анализира и предлага експертни решения.Това, което сега наблюдаваме като регионални експертни комисии по животновъдство, е пълна пародия. Необходима е коренна промяна в организирането на производството на животновъдна продукция.

В новата организация ръководна роля трябва да играе експертният съвет по животновъдство и специализираните институти към Селскостопанската академия. Само те могат да наложат определени ефективни технологии на производство на животновъдна продукция. Сега секторът е силно профанизиран и малките и дребни производители няма как да се справят сами. На практика те няма да оцелеят след 2020 г., когато субсидиите ще отпаднат.

Нужно е да се изгради национална стопанска структура, която да обслужва отрасъла и да налага правилата на производство и селекция. Това, което прави сега, е някаква пародия, а ние я наричаме селекция и селекционен контрол, за които се наливат грешни пари и файдата е никаква. На това безумие трябва да се сложи край и може да го направят хора – експерти, които имат определено ниво на компетентност и най вече да разбират от производство.

Сега определени експерти по хранене, развъждане и селекция се опитват да налагат някои неща, но не могат да докажат, че това ще е ефективно и ще може да изхранва едно семейство с животновъдна ферма /визирам създаването на асоциацията на месодайни породи/.

Моят съвет към малките и дребни животновъди е да не се водят по акъла на измислени експерти.

В момента млечният сектор е изправен пред ново предизвикателство, което касае усвояването на 6 милиона лева, отпуснати от ЕС, за да се намали производството на мляко. Този проблем на ЕС не ни касае, защото ние нямаме свръхпроизводство, а дефицит от 560 хиляди тона сурово мляко. Тази криза в ЕС беше механично пренесена от млекопреработвателите в България, защото само те имат интерес да е ниска цената на млякото, което пък им гарантира 500-600% печалба на млечните продукти. В резултат на усилията им до този момент са ликвидирани т над 500 хиляди животновъди.

Питам малките и дребни фермери, колко души курбан трябва да принесем още?

Средствата, които се дават за свръхпроизводството на мляко, могат да се ползват и за други неща, а не пряко за намаляването на млекопроизводителите, които и без това са изчезнали наполовина. Аз мисля, че тези средства трябва да се използват за създаването на Национална производствена структура на млекопроизводители, така както е в Унгария.

Новата схема на обвързано подпомагане е доказателство, че целта е да се намалят животновъдите, а преработвателите да изкупуват на безценица млякото на малкото останали производители.

Как да си обясним и факта, че при наличието на 40 развъдни организации в България, сме стигнали до най- ниската средна продуктивност! Необходимо е да се направи одиторски контрол на цялата развъдна дейност в страната. Едва тогава ще се види, че някой е прибирал грешни пари и той трябва да си понесе отговорността. Средната продуктивност при овцете пада от 70 литра на 35 литра, а ние говорим, че правим някаква селекция. Смятам, че селекцията трябва да се върне в научните институтите и опитните станции. Нашето животновъдство се нуждае от радикални промени, защото иначе е обречено на изчезване.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта