България ще получи 12 млрд. евро от пакета, който Европейската комисия предлага за възстановяване на икономиките на 27-те след Covid– 19.

Общият спасителен пакет възлиза на 750 млрд. евро. Това се казва добра новина! Полезно е обаче да припомним: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.

12 млрд. евро за България, срещу връщане на 3,3 млрд. извън тази сума и то след години, не звучи никак зле. Ще ни ги дадат обаче, ако имаме план, който можем да защитим. А имаме ли план и какъв е той?

Показателно е името, с което ЕК е кръстила спасителния корона пакет – Ново /следващо/ европейско поколение. Каквото и да означава това – 3,3 млрд. ще ги връща следващото поколение, а 12-те ще ги похарчи сегашното. Няма лошо, ако ще твори блага за години напред и ще създава устойчив бизнес.

Колко от тези пари ще стигнат до земеделието? Засега Брюксел не отстъпва от приоритетите си: дигитализация, Зелена сделка, успешен Общ пазар. Тази попара обаче не ни харесва. И нямаме никакъв план как точно ще се впишем в нея.

У нас си играем на политика. Кризата с Covid– 19 все повече заприличва на популистка предизборна препирня. Всеки дава акъл и смята, че държи нотариален акт върху истината. През това време редица бизнеси остават в ступор, възстановяването ще отнеме години. Постигнат с национален консенсус план за възстановяване на икономиката няма.

Това означава, че има реална опасност въпросните 12 млрд евро да потънат в неясни проекти с неясен резултат. Какво пък – нищо ново под българското слънце. Нали сме царе в усвояването на европейски пари. Дори без план и без стратегия. Криза е, кой ще ти мисли за такива работи, нали? Да му мисли следващото поколение.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Картинката обаче трудно ще се избистри

От 66 проверени биологични стопанства, 11 полета с биорапица, биорезене и биокоринадър се оказали фалшиви. Ти да видиш!

Така новият зам.-министър Чавдар Маринов, чиито ресор биопроизводителите си извоюваха след протести тази пролет, хвърли първия камък в мътното блато, наречено био. Като е казал обаче „А“ заместник-министърът, трябва да стигне и до края на азбуката. Доста кал има да се изгребва от този сектор, докато картинката започне да се избистря.

Повече от ясно беше още преди 2-3 години, че няма как в малка България биопроизводителите да растат с такава главоломна скорост. И че тук не става дума за лична кауза, посветена на чистото производство, а за източване на едни пари. Лошото е, че от това пострадаха истинските биопроизводители.

До тоталното заблатяване на картината всъщност се стигна законно. След като нормативната уредба позволява, защо да не се появят едни 20-30 фирми, които лесно са си направили аритметиката колко субсидии ще получат като се регистрират като биопроизводители с едни огромни площи. И понеже контролът ни е муден и неефективен, щетите се констатират с огромно закъснение.

Секторът остана блокиран и без финансиране за повече от 2 години. И третата се очертава трудна. Защото законовите механизми за санкциониране у нас, са като да минеш през девет планини в десета, докато стигнеш до конкретен резултат. От МЗХГ ще пишат предписания до сертифициращите органи. И ще чакат те да бъдат изпълнени. Ако не бъдат, едва тогава могат да бъдат налагани глоби.

50 млн. лева са неправомерно получените субсидии от фалшивите биоземеделци. Не изглеждат много, но са около 30- 40% от финансирането на биосектора. И тук не става дума само за едни пари. А за това, че целият бранш вече е под съмнение. Името му е опетнено. Само да припомним – в края на ноември предстои одит на Европейската комисия у нас. Той трябва да установи био ли е българското био или е нещо фалшиво?

Тъкмо затова зам.-министър Чавдар Маринов трябва да прояви кураж. Добре се започна с обновяването на електронния биорегистър. Вече са ясни 11 нарушители. Но колко са още? Най-добре е да бъдат проверени всички. Така цялата картина бързо ще се избистри. От което всички имат интерес. За да не берем срам пред Европа. И за да сме свършили поне едно нещо като хората.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Петък, 04 Октомври 2019 13:43

Агрокомисар на кантар

Кандидатът за европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица.

В досието на полякът Януш Войчеховски има солидна черна точка. Той е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г. 

Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това няма да повлияе на избора.

Полякът обаче започна с фалстарт своята битка за поста. Провалът при първото му изслушване пред европейските депутати изостри въпроса до колко неговата кандидатура за аграрен еврокомисар е уместна.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша би бил повече от приемлив на тази позиция. Структурата на полското селско стопанство обаче е различна.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговото първо изслушване. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните. Не даде конкретен отговор обаче на въпроса дали директните плащания между държавите членки трябва да бъдат изравнени. Част от евродепутатите се разсмяха на нищо неказващото изречение от страна на кандидата за аграрен еврокомисар „Отворен съм за обсъждане“.

Поляците имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението „ОСП не е Библия“, Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Дали при второто изслушване пред европейските депутати полякът ще издържи изпита, предстои да разберем. Ако това се случи, Януш Войчеховски определено ще е най-странната птица като еврокомисар по земеделието в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, не е ясно. Засега е агрокомисар на кантар.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари

Заради изключителните горещини, обхванали големи части от териториите на държавите-членки на Европейския съюз и предизвикващи силно засушаване, се предприемат извънредни мерки в подкрепа на фермерите в общността, съобщиха от Европейската комисия. „Задържащата се неблагоприятна метеорологична обстановка тревожи нашите селскостопански производители. Комисията държи връзка с държавите-членки и оценява положението по места. Както винаги, ние сме готови да се притечем на помощ на фермерите, засегнати от сушата”, обяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Той уточни, че в случая става въпрос за увеличаване на размера на авансовите преводи по директните плащания и мерките за развитие на селските райони и за облекчаване на екологични правила, за да може да се облекчи изхранването на домашните животни чрез допускането им до територии, които по принцип са забранени за използване като пасища. Друга част от екологичните изисквания пък може да бъдат загърбени с цел разнообразяване на засажданите култури и увеличаване на гъвкавостта при производството на фуражи, което е особено засегнато от сушата.

Авансовите плащания, извършвани през октомври, са в размер на 50% от договорените субсидии за директното подпомагане, но през тази година ще достигнат до 70% и до 85% по мерките от ПРСР при обичайни 75%.

Публикувана в Бизнес

От 2030 г. Европейската комисия забранява употребата на палмово масло в производството на биогорива, съобщава АгроПортал. Решението е публикувано на официалния сайт на Комисията и е продуктувано от желанието да се спре обезлесяването на тропическите гори в Индонезия и Малайзия. Както е известно тези страни са сред основните производители на палмово масло.

Според решението на ЕК, използването на палмовото масло като суровина за производството на биогориво, постепенно ще започне да се свива от 2023 г. и напълно да спре до 2030 г. 

Допускат се обаче изключения, които ще позволят частичното включване на палма в производството на биогорива. Но те ще бъдат обвързани с ангажимента това да става, когато се отчита повишен добив на суровината, която се ползва и в хранителната индустрия..

Това решение продължава да оказва натиск върху цените на палмовото масло, които са паднали с 3,7% от началото на март до 511,25 долара за тон, коментират анализатори.

Спадът в цените на палмовото масло оказва натиск върху пазара на маслодайни култури като соя и слънчоглед. Соевото масло в Чикаго се търгува на 656,3 долара на тон, а слънчогледовото масло – на 660-665 долара / т FOB, коментирт борсови анализатори.

Публикувана в Бизнес

ЕК одобри нови правила за държавните помощи в земеделието (т.нар. помощ де-минимис), като повиши максималния таван на помощта, която националните власти могат да отделят без предварително одобрение от Комисията. Сумата вече е 25 хил.евро. Това е добра новина за сектор “Зеленчуци и плодове”. Максималният размер на държавната помощ на стопанство за 3 години вече ще е 20 хил.евро. Ако държавата не харчи за такава помощ повече от 50% от определения таван от 1,25% от брутната селскостопанска продукция за подпомагане на 1 сектор, помощта може да нарасне до 25 хил.евро, а фондът и до 1,5% от брутната продукция. 

Няколко са очертаващите се тенденции в потреблението на зеленчуци в страните с повисоки потребителски възможност, коментират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/. Около 40% от потребителите в ЕС пазаруват биологична продукция, около 50% търсят продукти от къси вериги на доставка и расте паралелно консумацията на сезонните зеленчуци и плодове.
Публикувана в Бизнес

ЕК одобри нови правила за държавните помощи в земеделието (т.нар. помощ де-минимис), като повиши максималния таван на помощта, която националните власти могат да отделят без предварително одобрение от Комисията. Сумата вече е 25 хил.евро. Това е добра новина за сектор “Зеленчуци и плодове”. Максималният размер на държавната помощ на стопанство за 3 години вече ще е 20 хил.евро. Ако държавата не харчи за такава помощ повече от 50% от определения таван от 1,25% от брутната селскостопанска продукция за подпомагане на 1 сектор, помощта може да нарасне до 25 хил.евро, а фондът и до 1,5% от брутната продукция. 

Няколко са очертаващите се тенденции в потреблението на зеленчуци в страните с повисоки потребителски възможност, коментират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/. Около 40% от потребителите в ЕС пазаруват биологична продукция, около 50% търсят продукти от къси вериги на доставка и расте паралелно консумацията на сезонните зеленчуци и плодове.
Публикувана в Бизнес

Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

- Подобрение на управлението на държавните предприятия;

- Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

- По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

- Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

- За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

- За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

- За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно, колентират от ИПИ.

Публикувана в Бизнес

Евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП отправи питания към Европейската комисия /ЕК/ относно средства за идентификация на селскостопански животни от рода на дребните преживни животни /ДПЖ/ в държавите-членки.

Въпросите му са продиктувани от породилите се съмнения в обществото за фалшиви ушни марки на ДПЖ и случаи на получаване на европейски субсидии за „виртуални овце“, както и все по-честите питания на животновъди за промяна на средствата за идентификация на животните.

По данни на животновъди най-малко 300 хил. са фиктивните ушни марки в България и това са „виртуални животни“.

Експерти предлагат използване на метода „търбушни болуси“ за маркиране на животните. Търбушният болус представлява керамичен цилиндър с дължина 5 — 8 cm и ширина 1,5 — 2 cm. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Търбушният болус се използва за идентификация на преживните животни — най-вече говеда, овце и кози. Той се подава през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.

 

Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква задължителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите посредством средство за идентификация съобразно Приложението към този регламент.

Евродепутат Момчил Неков пита ЕК:

1. Може ли Комисията да предостави информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се използват в държавите-членки?

2. Може ли Комисията да посочи, в кои държави членки се използват „търбушни болуси“?

Публикувана в Животновъдство

Европейската комисия разреши употребата на 4 сорта ГМО царевица за хора и животни. Става въпрос за сортовете MON 87427 x MON 89034 x NK603 и 1507 x 59122 x MON 810 x NK603. Подновени са и разрешителните на три сорта, които вече са на европейския пазар и това са DAS-59122-7, GA21 и захарното цвекло H7-1. Разрешителните важат за 10 години и се отнасят само за вноса и разпространението в ЕС, но не и за отглеждане, съобщи topagrar.com.

До решението се стигна, след като страните членки не можаха да съберат нужното мнозинство в Постоянния комитет за безопасност на храните, който отговаря за пускането на храни на европейския пазар. Причината е че повечето държавни експерти, които членуват в него, гласуват традиционно „въздържал се“. Така искането нито бива отхвърлено, нито одобрено. Съгласно процедурата, ако експертите не се произнесат, въпросът отива в Европейската комисия, която има последната дума.

Еврокомисията е издала общо 28 разрешителни за ГМО царевица и 1 вид цвекло.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта