Петък, 14 Юни 2019 11:31

В градината през юни

През юни се извършва двукратно или трикратно окопаване на пипера с едновременно внасяне на азотен тор. При нужда се използват листно подхранващи торове. Особено важно е да не се закъснява с прекопаването след поливка. Задължително мероприятие е извеждане на борбата с листните въшки, като се използват препарати с дълъг карантинен срок. Това мероприятие продължава почти до края на вегетацията, като по време на плододаване се използват препарати с къс вегетационен срок. Извършват се профилактични пръскания срещу маната по пипера.

При краставиците през юни се провеждат редовно пръскания срещу кубинската и брашнестата мана, много често се явяват акари, оранжерийна белокрилка и листни въшки. Води се комплексна борба. При интензивно плододаване растенията трябва да се подхранят с листни торове. Преди първата беритба растенията се подхранват с азотен тор. Препоръчително е използването на комбинирани торове, но те не трябва да се слагат като заместители на азотното подхранване.

При зелето през юни продължават третиранията срещу листните въшки, зелевия молец, зелевите бълхи, кръстоцветните дървеници и др., като се използват препарати с по-дълъг карантинен срок. Продължава подхранването. До 15 - 20 юни трябва да се засеят семената за разсад за производството на късното зеле.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Често хората се заблуждават, че не е необходимо градината да се напоява след дъжд.
Не всеки дъжд овлажнява почвата до необходимата дълбочина. Ако той е силен, но краткотраен, тогава почвата се намокря на незначителна дълбочина, а градината трябва да се полива допълнително.
За да определите дали градината се нуждае от допълнително напояване, достатъчно е да се направи копка на почвата в градината. В идеалния случай, ако мокрият слой е с дълбочина пълна дължина на лопата това означава, че в градината не е нужно да се полива още 5-7 дни. Когато почвата е мокра само на 20 см дълбочина, тогава трябва да добавите още 10 литра вода на квадратен метър. Когато почвата е мокра мо на 10 см, ще трябва да полеете с 20 л/м2. Ако дъждът само препръска, ще трябва да поливате обилно.
Как да защитим градината от преовлажняване?

Повечето растения не обичат излишната влага. За нормално се приема, когато само 60-70% от порите на почвата се запълнят с вода. Останалото трябва да е въздух. Ако това съотношение се наруши, на кореновата система на растенията ще липсва кислород, семената ще гният и няма да покълнат.
Излишната влага не причинява по-малко щети, отколкото сушата. За нормалното хранене на растенията балансът на водата и въздуха в почвата трябва да бъде балансиран. Ако влагата е изместила кислорода, растенията се задушават. Това се случва при продължително дъждовно време. За да избегнете застояването на водата, окопавайте почвата. Така ще се избегне уплътняването й. Добри помощници в тази работа са земните червеи- ако ги има много, не се притеснявайте за окопаване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 20 Май 2019 12:31

В лозето през май

През май започва пръскането на лозята за опазването им от мана, оидиум и неприятели. В зависимост от валежите се извършва съответния брой третирания. За да има ефект от третирането с препарати трябва да се прави цялостно напръскване на лозите, особено от долната им страна.

ВНИМАНИЕ! Ако е започнал цъфтеж, не се пръска със син камък, защото предизвиква абортиране на цветовете!

Хубаво е преди цъфтежа да извършите и лятната обработка на почвата в реда и междуредията за отстраняване и унищожаване на плевелната растителност. Тя трябва да е плитка - на 8-10 см.

Когато лозите започват да цъфтят, са много чувствителни, затова в този период се избягват резитби и почвени обработки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 06 Май 2019 21:36

В градината през май

Поливайте пипера, само ако наистина се засуши, а две седмици след разсаждането леко разрохкайте почвата. Доматените растения се загърлят при първото окопаване, за да стане по-силна кореновата система. Когато окопавате градинския фасул, не пропускайте да проредите стръковете.

В случай, че сте отгледали разсад от дини и пъпеши и той вече има 3-4 листа, време е да го настаните в градината. Някои смятат за по-лесно да засяват директно семената навън, до края на май спокойно могат да свършат тази работа.

Плодните дървета имат нужда от подхранване с азотни торове през пролетта. Преди това обаче окопайте около стъблата и премахнете плевелите, защото ще отнемат хранителните вещества и влагата през лятото.

Ако и след естественото окапване на завързите все още има много завръзи от ябълки и круши, трябва да ги проредите. В противен случай плодовете ще останат недохранени и ситни.

Окопайте малините и премахнете издънките, които растат между редовете. Огледайте храстите и ако са прекалено гъсти, е добре да ги разредите. Обикновено се изкореняват най-слабите и най-силните. Наторете с около 20 г на квадрат амониева селитра и окопайте отново. Ако се засуши, полейте и ще се радвате на едри малини.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Алгоритъмът на действията ще бъде приблизително следния:
- Отрязване на прецъфтелият цвят
- Преместване в по-голяма саксия
- Засаждане на открито в почва в края на пролетта
- Изваждане на луковицата през юли, за да й дадете „почивка“
- Засаждане през септември-октомври
- През април се насладете отново на цъфтежа.

Да, зюмбюлът в саксия след цъфтеж изисква много внимание. Понякога в някои източници съветват веднага след цъфтежа луковицата да бъдеизвадена от саксията и съхранявана до есенното засаждане. Всъщност, луковицатапри цъфтежа е изтощена, още повече в една малка саксия, е толкова изтощена, че до края на лятото ще ви остане една мумифицирана, нежизнеспособна луковица. Ето защо, преди да съхраните луковицата на зюмбюла, трябва да я „нахраните”, дайте й сила.

Ако на зюмбюла в саксия след прецъфтяване пожълтеят листата, не се притеснявайте. Това е нормален физиологичен процес. Растението е решило, че му е дошло време да почива. Прекратяват се поливките. И отново се следва реда по дадената по-горе схема.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Водният лук, наричан още каба или сладък лук, по-успешно се отглежда чрез разсад. Оптималният срок за сеитба на семената е още в края на февруари или най-късно в началото на март.

Сортовете воден лук, които са разпространени и се отглеждат в нашата страна са Испанска каба 428 и 483, Самоводска каба, Гюмюрджинска каба и Асеновградска каба 5. Първите три сорта са със сламеножълта обвивна люспа, а Асеновградската каба е с тъмномиолетова обвивна люспа. Всички тези сортове са с много добри вкусови качества, почти без лютивина и се използват за прясна консумация и салати.

Семената за производство на разсад се сеят на високи студени лехи. Те трябва да бъдат широки около 1 м и дълги според това, какво количество разсад ще ви е необходимо. За да прецените това, трябва да знаете, че за 1 кв.м са необходими 8-10 г семена, разсадът, от който е достатъчен за засаждане на 25 кв.м.

Почвата, на която ще произвеждате разсада от воден лук трябва да е добре обработена, чиста от плевели и наторена. За предшественици са подходящи всички късни зеленчуци с изключение на зелеви и лукови култури.

След подготовката на високите лехи, семената се разхвърлят равномерно по повърхността на лехата и се покриват с пласт от 1,5-2 см добре разложен и пресят оборски тор. Уплътняването на почвата след сеитбата е задължително, за да се осигури достъп на влага до семената и се ускори поникването. То може да се направи с дъска или малко валяче. Накрая лехите се поливат с лейка, но много внимателно, за да не се оголят семената.

Грижите след поникване се състоят в плевене и редовни поливки, за да може до края на май растенията да са готови за засаждане. Добрият разсад трябва да има 3-5 развити листа, височина 25-30 см и дебелина на стъблото около 8 мм.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За реализирането на дизайнерски решения и създаване на оригинален ландшафт в градината много любители използват иглолистни растения. Тези култури придават благороден вид на озеленената площ и украсяват градината през цялата година. Особено ефектно изглеждат те в есенно-зимния период, придавайки тъмномастилен пейзаж от сочни зелени цветове. 

Но понякога вечнозелените дървета и храсти вместо да оживяват градината в зелено, неизвестно защо пожълтяват. Тук не става въпрос за възрастни растения, чиято подмяната един път на 3-8 години е нормално явление, а за пожълтяването на младитеиглолистни, което е повод да се анализира допускането на грешки или намирането на причините за това.

Преди всичко, още при покупката младото иглолистнодръвче може да не е здраво, за което подсказват признаци като светла окраска и неразвита корона. При покупката трябва да се избират дръвчета с корона в наситен яркозелен цвят и добре развита коренова система. За да се избегне пресъхването на корените, добросъвестният търговец задължително обвива корените с тъкан, в която има навлажнени стърготини.

Първо трябва да се разбере дали правилно е било засаждено иглолистното дръвче. Ако това е било направено прекалено късно есента, дръвчето може да не успее да оцелее. Дълбоко засаждане в почвата, близост на подпочвени води, внасяне на големи количества минерални торове при засаждане, отсътствие на мулчиращи покрития, задържащи изпарението на влага от почвата, също могат да повлияят отрицателно на здравето и имунитета на дръвчето. Освен това, при засаждане на иглолистни дръвчета в тежка глинеста почва трябва да се добави пясък за разрохкване. 

Неправилното поливане също може да е причина за пожълтяване на иглолистните дръвчета. Продължителната суша и недостатъкът на влага са вредни за тези растения не по-малко, отколкото прекомерно преовлажнената почва. А отсътствието на предзимна влагозапасяваща поливка може също да причини пожълтяване на короната на растенията в ранна пролет. 

Пожълтяването в есенния период на иглолистните дръвчета може да се получи също вследствие на студ и зимна суша. Не всички иглолистни растения са студоустойчиви. Топлолюбивите такива през зимата се нуждаят от защитни укрития с естествени материали.

Опасно за иглолистните растения е и палещото във февруари-март слънце. При отсътствие на засенчване, младите растения, чиято коренова система е недостатъчно развита, губят много влага, което се отразява на състоянието на им. Слънцегреенето се отразява негативно на иглолистните растения и в друго време на годината, затова е добре те да се засаждат на полусянка.

Иглолистните не понасят и задимяване, на което също реагират с пожълтяване, затова близо до тях не бива да се пали огън.

Иглолистните могат да жълтеят и при недостиг на хранителни вещества. Този проблем лесно се решава с внасянето на комплексни минерални торове за този вид растения.

Ако при покупката сте придобили здраво дръвче и не сте допуснали грешка при неговото засаждане, поливане, грижи и подготовка за зимата, то причината за пожълтяване на иглолистните могат да бъдат гъбни заболявания - фузариум, ръжда и други. За пборба с тях могат да се използват съответстващи фунгицидни препарати.  

Също така, причина за пожълтяване короната на иглолистните растения могат да бъдат и вредители – смърчов молец, акари и много други. Прилагането на инсектициди ще помогне за справяне със ситуациата. Най-лошо е, ако в кората са се заселили корояди или бръмбари. С тях практически борбата е невъзможна, затова в какъв случай иглолистните се изкореняват и изгарят за избягване разпространението на тези опасни вредители.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Как да направим така, че новозасадените дръвчета да се превърнат в силни плододаващи дървета и да живеят дълго. Да не забравяме за малките неща!

Да започнем с това, че засаждането на дръвчетата само по себе си е болезнена процедура за растенията, която изисква срочно регенериране на коренова система на новото място.

Затова резитбата на дръвчетата след засаждане трябва да бъде минимална и да се ограничава само счупените клонки или клони с мъртва дървесина. Формиращата резитба може да се отложи с един или два сезона, докато дървото укрепне.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При естествени условия фрезията расте и се развива целогодишно и няма период на покой, така че при изкуствени условия може също да се отглежда целогодишно, а времето за цъфтеж зависи от времето на засаждане на луковиците. Това важи и за хибридната фрезия.
Мястото за засаждане на фрезия - растението обича добре осветени места, защитени от пряка слънчева светлина и силни пориви на вятъра. Ако фрезията се отглежда в стайни условия, трябва да е защитена от течения, а почвата в саксиите трябва да бъде лека и дренирана. Фрезията не понася преовлажняване.

За да цъфне през август, луковиците на фрезията трябва да бъдат засадени през март. Засаждат се в саксии с торф, а на открито фрезията се пресажда, когато температурата на почвата се нагрее до 10°С. Максимална дълбочина на засаждане на луковиците е 6 см.
Времето за цъфтеж на растението на открито е ограничено до около 40 дни. Ако климатичните условия позволяват, цъфтежът на фрезиятя продължава до средата на октомври.
Поливането на фрезията става така, че почвата да е постоянно влажна, но без да се застоява влага.
Препоръчва се подхранване веднъж на две седмици със разтвор на суперфосфат (30 г) и калий (20 г) за 10 л вода.
Градинските видове фрезия се отглеждат на открито през топлия сезон, а през зимата луковиците се изваждат и се съхраняват подобно на други луковици при температура от +28 до + 30°С.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 16 Ноември 2018 14:49

В лозето

През този месец в лозовите насаждения се провеждат мероприятия, чието своевременно и правилно извършване предопределя в голяма степен количеството и качеството на добива на грозде през следващата година.

1. Дълбока есенна оран. Чрез нея се премахва уплътняването на почвата и се подобрява аерацията на коренообитаемия почвен слой. Есенната оран се извършва на дълбочина от 20-30 см., като пръста се обръща към лозите. Така се улеснява по-късно загрибането на главините, което е задължително за районите с опасност от измръзване. Тази практика трябва да завърши до 15-20 ноември, за да се изпреварят студовете. При чашовидната формировка се зариват с пръст първите 2-3 видими пъпки. Ако главините са по-високи, тогава се заравят само най-ниско разположените плодни пръчки.

2.Основно торене. Едновременно с дълбоката оран или малко преди нея в лозята се извършва основно торене с минерални и органични торове. Торовете се внасят в бразди дълбоки 25-30 см., след което веднага се заорават, за да се избегне загубата на хранителни вещества. Особено ефективно е есенното внасяне на органичните и минералнифосфорни и калиеви торове.

3.Резитба на лозята. През есента започва резитбата на лозята. Резитбата се извършва с добре наточени лозарски ножици, а за изрязване на по-дебелите части и старата дървесина се използват специални триончета. От правилната и навременна резитба се определя добива не само през настоящата, но и през следващата година. При есенната резитба се оставя резерв от 10-12% плодни звена, за компенсиране на повреди от зимни студове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта