Картината в сектор „Мляко“

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България:

Върху имитиращите млечни продукти да има надпис „Опасно за човешкото здраве“

Димитър Зоров е роден през 1970 г. в Своге. От 2000 г. е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. През 2005 г. оглавява Националния млечен борд. Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите. Притежава кравеферма и овцеферма, собственик е на млекопреработвателното предприятие “Пършевица”.

Г-н Зоров, повече от месец животновъдите се оплакват от ниска изкупна цена на суровото мляко. Какво се случва в сектора?

Известно е, че аз съм и от двете страни на барикадата – отглеждам животни и преработвам. И едните, и другите имат право. Какво имам предвид? Повечето колеги, които преработват, са принудени да спрат изкупуването на мляко от животновъдите по една причина: складовете им са пълни с нереализирана продукция. Млекопреработвателният бранш иска затягане на контрола по отношение на имитиращите продукти. Колеги от Плевенско дори предлагат на етикетите на имитиращите продукти да има специален надпис „Опасно за вашето здраве“. Тази лоша пазарна среда оказва влияние и върху животновъдите. Преди дни МЗХГ изнесе данни, които предизвикаха доста коментари. Каква е картината според тях? Отчетените количества произведено сурово мляко абсолютно не са достатъчни за произведените количества млечни продукти през 2018 година. Всеки знае, че

няма как от 2 литра мляко да се произведе 1 килограм сирене

Затова в голяма част от млечните продукти, освен сурово мляко, има вложено и нещо друго, което не е мляко. Такива продукти се предлагат на по-ниска цена. А преработвателите, които работят само със сурово мляко, изпадат в криза. Те или трябва да свалят цените на своите продукти, или да свалят изкупната цена на суровото мляко, или изобщо да спрат да го изкупуват. На последния консултативен съвет по животновъдство беше зададен и въпросът: защо в магазинната мрежа изчезнаха щандовете с имитиращи продукти? Само се смениха табелите: от имитиращи станаха млечни.

Нали има нова нормативна уредба, свързана с млекопреработвателния сектор? Тя не сработи ли?

Законодателството ни е перфектно, но въпросът е в каква степен го спазваме. Някак не е честно да се търси отговорност единствено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Д-р Дамян Илиев и в Господ да се превърне, няма да може да се справи с този проблем. Оказва се, че европейската политика в областта на храните не е приложима на Балканите. Говоря за морал и за самоконтрол. Когато става дума за пари и за печалба, нашият манталитет поставя морала и самоконтрола на заден план. Няма как с 20-30 инспектора на БАБХ в столицата да се контролират ефективно 5 хиляди обекта, в това число училищни столове, детски гради и т. н. Можете да влезете в интернет сайта на Агенцията по храните – има свободни работни места за контролиращи лица, но кандидати явно няма. Млекопреработвателният бранш се възползва от тази ситуация и това рефлектира върху животновъдите. По статистика, декларираното произведено сурово мляко е не повече от 60-70% от количествата, които са необходими, за да покрият капацитета на преработвателите. Тоест, ние работим в ситуация на дефицит. От една страна дефицит на сурово българско мляко, от друга – произведените млечни продукти залежават. И така се стига до логичния извод:

в нашата бизнес среда има нелоялна конкуренция

Няма как да се борим за пазар срещу сирене по БДС, обявено на цена между 4.50 и 6 лева. Ясно е колко е по БДС. Затова колегите, които работят само със сурово мляко, не могат реализират своята продукция. Търговците ги притискат да свалят цените, защото никой не купува сирене на 10-11 лева. Как обаче да се слезе на цена между 4.50 и 6 лева, ако искаш да работиш само със сурово мляко? Като „убиеш“ фермера с ниска изкупна цена. Няма как да стиснеш за гърлото доставчиците на горива, електроразпределителните дружества или социалното министерство заради високия осигурителен праг. Това е живата истина за картината в бранша.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Абсолютна забрана за работа с растителни мазнини при производството на млечни продукти. Такава, междувпрочем в наредбата има, но друг е въпросът кой я спазва. Малко грубо звучи, но защо върху млечните продукти, които не са произведени само и единствено от сурово мляко да не се постави наистина подобен предупредителен надпис: „Опасно за вашето здраве“. Както има такъв върху цигарите, например. Че и красноречиви картинки са сложени даже.

Това не е ли въпрос на национална политика?

Абсолютно. Нека се направи широка разяснителна кампания през медиите, финансирана от държавата, за да се подобри хранителната култура на българина. Той да бъде наясно какви са ползите и вредите от едните и от другите продукти. Ясно е, че никой няма да умре от сирене, в което са вложени съставки, различни от млякото, но в дългосрочен план това влияе на човешкото здраве. Има достатъчно специалисти по темата, нека те да говорят. Но не пред ограничена аудитория, а всички български граждани да бъдат информирани. Ще дам пример: ако при производството на сирене само от сурово мляко се влага по-по-голямо количество вода, това нарушава процеса на зреене, който се изисква – 45-60 дни. Същевременно, това производство е разрешено, но сирене с такова водно съдържание е трудно усвояемо от организма. Ако има вложени и растителни мазнини, човешкият организъм със сигурност търпи дългосрочни вреди, но нека здравните специалисти да обяснят за тях – как това влияе на кръвоносните съдове, на метаболизма, на наднорменото тегло и т. н. И когато българинът купува такова сирене евтино, то всъщност му излиза скъпо – заради парите, които ще трябва един ден да плаща за своето здраве. При млечни продукти с нормален процес на зреене, усвояемостта от организма е 80-90%. И тук говорим само за сирена, произведени от мляко. Ако това се обясни на хората, те ще направят информиран избор като потребители. Но това трябва да се превърне в държавна политика. Има достатъчно ведомства, които да се заемат с това: Център по оценка на риска, регионалните здравни инспекции, научно-изследователските институти и т. н. От бранша на млекопреработвателите сме категорични, че една широка разяснителна кампания през медиите би имала сериозен ефект.

Според изнесените данни от системата ВетИС, за последните три години, 76 хиляди ферми са неактивни, фалирали са. Как ще коментирате тази статистика?

Това всъщност са отдавна неработещи стопанства, които са имали регистрация като животновъден обект, но реално не са отговаряли на нормите и не са развивали дейност. Българската агенция по безопасност на храните е задължена до 3 години да запази тази регистрация, независимо дали в тези обекти има реална дейност. Логично е след този период, онези ферми, които не са работещи, да бъдат заличени. Ако бяха активни, щяха да са в съответната статистика. При 300 хиляди крави в страната и близо 1 млн. овце, няма как в страната да има функциониращи близо 80 хиляди животновъдни обекта. От Агенцията по храните за първите 5 месеца отчитат само около 200 хиляди приплоди при овцете. Как става това при 1 млн. овце: тези овце не раждат ли, къде са им агнетата? Всеки ветеринарно-медицински лекар има интерес да регистрира едно новородено животно в системата, защото за това получава пари от държавата. Затова данните са коректно подадени. Другите отговори се подразбират.

Как ще коментирате въведените ограничения за броя на животните в едно домашно стопанство, които се отглеждат за лични нужди?

Това не са ограничения. Определеният таван дори е твърде висок. Бих попитал къде отива млякото от 30 домашни овце? Може ли едно семейство да изконсумира такива количества в рамките на един ден? Подобен въпрос може да се зададе и към личните стопанства с 9 крави – какво се случва с млякото? Повече от ясно е, така се произвежда сив сектор.

На прага сме на нов програмен период, на нова ОСП – какво трябва да залегне в т. нар. Стратегически план, в който България трябва да определи своите приоритети в земеделието?

Ако искат и Космически план да го назоват, проблемите в стопанския сектор искат кардинални решения. За жалост, европейската политика в земеделието е твърде популистка –стопанствата се делят на големи и малки, което настройва един срещу друг субектите в бранша. Защо ги делят? Не е ли логично да се подпомагат работещите и развитите стопанства, независимо дали са малки или големи? Средните и големите винаги са на прицел. Затова те са на светло – плащат данъци, декларират продукцията си, създават легални работни места. Защото не могат да си позволят да бъдат неизрядни при една проверка и да плащат глоби от порядъка на 10 хиляди до 50 хиляди лева. Малките никой не ги търси за нищо. Такава е европейската политика, такава е и нашата, националната. Или трябва да се прави политика за работещия бизнес, или да се провежда социална такава. Поне аз не знам някой в световен мащаб да е успял да намери пресечната точка и баланса между тези две политики. И вълкът сит, и агнето цяло не става. Затова казвам, че са нужни кардинални, пазарно ориентирани решения.

Интервю на Анета Божидарова

 

снимка: Капитал

Публикувана в Интервюта

На последния консултативен съвет в министерството на земеделието от Българската агенция за безопасност на храните беше подадена последната статистика на Интегрираната информационна система ВетИС.

Според данните за последните три години фалиралите ферми, които нямат никаква активност, са 76 хиляди, а като „служебно изгубени“ се водят 60 036 животни. Най-много са отпадналите овце и кози – съответно 24 363 и 13 099, следвани от кравите – 11 585 животни. От „служебно изгубените“ все пак 131 са възстановени.

Проверките за идентификация на животните не са приключили, затова и данните, обявени вчера, са предварителни. Според тях във ВетИС от началото на годината досега са родени и въведени 80 815 едри преживни животни, 209 099 дребни преживни животни, 40 317 свине,1 681 еднокопитни и 208 370 пчелни семейства. До края на годината се очаква броят им почти да се удвои.

Земеделският министър Десислава Танева е похвалила процеса на идентификация, който върви във ведомството. Целта е да бъдат засечени фермите с мними животни, за които фонд „Земеделие“ плаща субсидии.

Публикувана в Животновъдство

Допустими земеделски стопани, отглеждащи:

едри преживни животни (ЕПЖ) от млечни и месодайни породи и/или дребни преживни животни (ДПЖ) :

  • Да притежават регистрация като земеделски стопани по Наредба №3/1999 г.;

  • Да са подали валидно заявление за 2019 г. за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по Преходна национална помощ за говеда необвързана с производството, или по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки;

  • Да притежават животни, оторизирани за плащане през 2018 г. по схеми за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по Преходна национална помощ за говеда необвързана с производството, или по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки;

  • Да имат заявени не повече от 15 дка постоянно затревени площи на ЖЕ или да не са заявили за подпомагане такива;

  • Подкрепа на стопанства с едри преживни животни (ЕПЖ) от 5 бр. до 250бр. със 60 лв./ЕПЖ (5 963 стопанства);

  • Подкрепа на стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ)– от 10 бр. до 300 бр. с 15 лв./ДПЖ (8 688 стопанства) и над 300 бр. със 7 лв./ДПЖ (331 стопанства).

Не попадат в обхвата на подпомагане земеделски стопани:

  • отглеждащи ЕПЖ от месодайно направление под селекционен контрол (Абердин ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак и Шароле) получили помощ de minimis през 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

В рамките на тази година ще актуализираме и надградим Национална информационна система за регистрация, идентификация, проследяване на движенията и контрол на здравния статус на животните ВетИС“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Консултативния съвет по животновъдство. По думите й, в момента в процес на изясняване са финансовите инструменти, за да се случи това. Министър Танева подчерта, че всички проверки, които установяват драстични разминавания относно регистрацията и идентификацията на животни, водят до създаване на неувереност в органите, които решават за субсидирането на сектора. Тя даде пример с проверка в животновъден обект, в който от 400 животни, които трябва да са налични са липсвали 314. „С ресурса, с който разполага Министерството, няма как да бъдат проверявани всички стопанства на място. На принципа на получени сигнали и на случаен принцип, тези проверки ще продължават, заедно с експерти от БАБХ“, категорична бе министър Танева.

От началото на 2019 г. до 31 май включително идентифицирани и въведени в системата са 80 815 едри преживни животни, 209 099 дребни преживни животни, 40 317 свине, 1 681 еднокопитни и 208 370 пчелни семейства. Извършени са и пролетните профилактични прегледи на пчелните семейства. Срокът за това беше удължен до 31.05.2019 г., заради лошите метеорологични условия и информацията за тях е в процес на обобщаване.

По време на днешното заседание бяха обсъдени и Изменения и допълнения на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, както и изготвянето на нов Закон за ветеринарномедицинската дейност.

Следващото заседание на Консултативния съвет ще се проведе през месец юли. Тогава ще бъде представен и анализ на кампанията по директни плащания 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

Топлинният стрес намалява продуктивността, причинява метаболични нарушения, намалява еструса и в особено критични случаи може да доведе до смъртта на животните.

(Разликата между топлинен и слънчев удар е в това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот вследствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, при който потоотделянето е запазено.)

Причини за възникване на топлинен удар могат да бъдат:

продължителното пребиваване на животното в условия на повишена температура на околната среда, изпълнение на тежка работа без спиране за почивка, превозване в закрит транспорт без достъп на достатъчно количество свеж въздух, голяма концентрация на животни в тясно помещение с лоша вентилация и още много други фактори, при които организмът на животното се оказва неспособен да поддържа оптималната температура на тялото.

Причини за слънчев удар могат да бъдат дългото излагане под преки слънчеви лъчи в топло и безветрено време, както и невъзможността на животните да се скрият на сянка. Симптомите и лечението и на двата случаи са сходни, поради което и двете заболявания ще разгледаме като едно.

3 а

Признаците са видими, неразположението градира

Птиците в това състояние отварят човките си, дишат учестено и разперват крилата си. При едрия и дребен добитък се наблюдава състояние на възбуда, пулсът и дишането се учестяват, усилва се потоотделянето (с изключение на птиците и кучетата), появява се жажда. Но температурата на животните все още се удържа в рамките на физиологичните норми.

Ако действието на високата температура или на слънчевите лъчи не се прекрати, то организмът се оказва неспособен да се справи с терморегулацията самостоятелно и температурата на животното се повишава с 0,5 – 1,5°С. Това, на свой ред, предизвиква вялост и угнетеност. Може да се наблюдава и разширение на зениците на животните.

При повишаване на температурата на тялото с 2 – 2,5°С възниква загуба на ориентировъчния рефлекс (обръщане на главата на животното към източника на рязък звук, ярка светлина, силна миризма). Повишава се силно кръвното налягане, за което свидетелстват отчетливо изпъкналите подкожни кръвоносни съдове. Животните почти престават да реагират на външни дразнителите (команди, ухапвания от кръвосмучещи насекоми, предлагане на храна и др.), движенията стават неохотни, походката – неуверена, координацията на движенията – нарушена.

Ако въздействието на неблагоприятните условия не се прекрати, то следва прогресираща обща слабост, животното се старае да легне и по-малко да се движи. Силни почервеняват с поява на оттенъци всички видими слизести обвивки (лигавици). Възниква задух, работата на сърцето се забавя, пулсът видимо отслабва. С появата на спазми, животното умира от задушаване и нарушаване на работата на сърцето.

Какво се прави в такива случаи и как да се помогне на животното

Най-добрата помощ, разбира се, е своевременното предупреждение за проблема – навреме да се прогнозирана възможността за неговата поява и предприемането на защитни мерки.

В топло време животното не бива да се оставя без надзор; на пасбището и   в кошарите трябва да се поставят защитни съоръжения – навеси и сенници; кошарите да бъдат изградени на засенчени от дървета територии; много важно е на животните да се осигури свободен достъп до вода.

В силна жега във водата може да се добави сол в съотношение 1 г на литър. Сол в такава концентрация не предизвиква силна жажда и освен това способства за задържане на водата в организма, което ефективно възпрепятства обезводняването на животното.

За продуктивните животни, които се държат в помещения, трябва строго да се спазват оптималните параметри на микроклимата и зоохигиенните норми на отглеждане. Стадото да се откарва на паша в прохладно време или рано сутрин.

Превозването на животните да става в специален транспорт с добра вентилация и да се избягва прекомерното скупчване.

При необходимост животните да се пръскат с вода. Добра профилактика срещу прегряването е къпането на животните под душа или в естествени водоеми. Овцете трябва своевременно да се стрижат.

Профилактиката винаги по-добра и по-евтина от лечението.

Оказване на първа помощ

Но ако по някакви причини не се е удало да избегнете прегряването, то трябва да се действа бързо. Най-напред трябва да отстраните въздействието на прекомерната топлина върху животното – преместване на сянка, проветряване на помещението или на транспортното средство, прекратяване на работата, изнасяне от топлото помещение и т.н.

Сериозността на помощта зависи от степента на прегряването. Ако животното не е в критично състояние и е способно да пие самостоятелно, напоете го на воля, но с необходими прекъсвания (ако просто му дадете вода, то може да изпие повече, отколкото му е нужно). Напръскайте животното с вода със стайна температура няколко пъти. При леко прегряване тази помощ обикновено е достатъчна.

Ако състоянието на животното е тежко, то освен изброените по-горе дейности е необходимо обилно да го поливате с вода (не студена, а нагрята до стайна температура!), като отделяте особено внимание на главата и на гръдната област. Помага и клизма с прохладна вода (+25°С) с аналгин (дозата зависи от вида на животното). Вътрешно може да се вкара 10%-ен разтвор от калциев хлорид (дозата за една крава или кон – 200 мл). В критични случаи може да се инжектира и 40%-ен разтвор от глюкоза (200 мл) с кофеин (2 – 3 мл) на една крава. Дайте на прегрялото животно камфор: около 7 г на една крава или кон; на възрастна свиня са достатъчни около 3 г.  Ако състоянието на животното е много тежко и то не може да поеме камфора, то тогава го инжектирайте подкожно. Така камфорът ще подейства бързо (почти веднага): в резултат ще настъпи усилване на работата на сърцето, подобряване на дишането, повишаване на кръвното налягане. Продължителността на действието на камфора е 25 – 45 минути. Това време, като правило, е достатъчно, за да изведе животното от критичното състояние. Ако пострадалите животни са не повече от едно-две, да им се помогне е сравнително лесно. По-сложно е, когато такива животни са няколко десетки.

Кравите не бива да стават жертви на топлината

Шест практични съвета на американски експерт от компанията Kauffman’s Animal Health

Всички бозайници регулират вътрешната си температура несъзнателно. Топлинният стрес започва, когато кравата загуби тази способност, тъй като е поставена в неблагоприятни за нея климатични условия. Оптималната температура за комфорта на кравите е в диапазон от -3,9°С до 21°С. Когато температурата на въздуха надвиши 25°С, кравите започват да показват признаци на топлинен стрес – учестено дишане,пяна от устата, изплезен език. Впрочем това е първият признак за прегряването на добичето.

1. Осигурете достатъчно количество вода

Най-добрият начин за намаляване на топлинния стрес е да осигурите адекватни количества от хладка питейна вода. Водата играе важна роля за поддържане на температурата на животното в необходимите граници, като спомага и за подобряване на неговата производителност. Когато животните са ограничени в помещения или кошари, на всяка крава на час трябва да се дава вода в размер 1% от телесното й тегло. 

2. Обработвайте животните рано сутринта

Обработвайте вашите говеда рано сутринта преди температурите да станат твърде високи. Препоръчително е това да стане преди 8 часа и никога след 10 ч. Телесната температура на животното се вдига около два часа след като температурите на околната среда са достигнали най-горещите си стойности и спада до нормалната си едва след шест часа.

3. Свеждайте движенията им до минимум

През лятото придвижвайте животни само на малки разстояния. Стратегическото планиране на движенията в обора (кошарата) помага да се намалят ненужните пътувания в жегата и за предотвратяване на стреса. Преместване на по-тежкия добитък по-близо до местата за хранене също намалява риска от топлинен стрес. 

4. Осигурете достатъчна вентилация

Ако храните вашите крави в затворено помещение, трябва да включите вентилатори за циркулация на въздуха, да отворите вратите, за да се подобри въздушният поток, и да осигуряване достъп до сянка извън помещението. Вентилаторите трябва да осигурят подходяща скорост на въздуха в зависимост от броя на животните в обора.

5. Охлаждайте животните и пода постепенно

Бавното намокряне на животните със студена вода от оросители също е ефективен начин за превенция и за охлаждане на страдащите от топлинен удар. Максималната ефективност на пръскане е с продължителност 1 минута на интервал от 5 минути.

6. Осигурете сянка

Сянката е важна, особено за животните с тъмна космена покривка. При всички случаи пасбището трябва да има достъп до дървета и сянка.

Публикувана в Животновъдство

Над един милион граждани на Европейския съюз, сред които и над 15 000 българи, са подписали петиция до Европейската комисия, с която настояват отглеждането на селскостопански животни в клетки да бъде забранено и заменено със съвременни и по-хуманни методи на отглеждане. Петицията е част от Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“, която стартира през есента на миналата година с подкрепата на над 170 неправителствени организации и обхваща всички страни от ЕС. За да бъде разгледано искането на забрана на клетъчното отглеждане на селскостопански животни, петицията трябва да събере минимум един милион валидни подписа. У нас инициативата се подкрепя от три организации за защита на животните, най-голямата от които е „Четири лапи“.

Всяка година в страните от ЕС над 300 милиона кокошки носачки, зайци, ярки, бройлери за разплод, пъдпъдъци, патици, гъски, свине майки и телета се раждат и прекарват краткия си живот в тесни клетки без достъп до слънчева светлина и без възможност за движение. Съществуващите изисквания за хуманно отношение не гарантират достатъчно качествен живот, а и не са рядкост случаите, когато те изобщо не се спазват.
За първи път в рамките на Европейския съюз гражданска инициатива за хуманно отношение към животните събира толкова масова подкрепа и организаторите се надяват след разглеждането ѝ от Европейската комисия, тя да доведе до промени, които ще гарантират не само по-добър живот за милиони селскостопански животни, но и по-добро качество на продуктите от животински произход.
Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“ ще бъде активна до м. септември 2019 г., и очакванията са тя да събере подкрепа от над един милион и половина граждани на съюза.

Публикувана в Животновъдство

Аукцион за продажба на елитни селскостопански животни – това е гвоздеят в програмата на третото издание на Изложението по животновъдство и фермерски храни „Фермер Експо Раковски 2019“. „Подготовката върви усилено, изработват се правилата за провеждането на аукциона“, съобщава Рангел Матански, председател на първата призната организация на производители у нас „Фермерско мляко“, главен организатор на събитието.

Тази година изложението ще се проведе на 13 и 14 септември, на пазара за живи животни в кв. Секирово, община Раковски. Съорганизатори са Министерството на земеделието, храните и горите и община Раковски.

„Ние сме малък екип от хора, които мислят стратегически“, обяснява неуморната работа по „Фермер Експо Раковски 2019“ Рангел Матански. Амбициозният браншовик и стопанин иска да е новатор в тази инициатива, а изложението да се превърне в

арена на най-добрите достижения в селекцията

на продуктивни породи животни в България. Фермерската храна и самобитният фолклор на Пловдивска област са категоричен знак за завършения смисъл от провеждането на подобно изложение. Защото отглеждането на елитни животни не е самоцел и отнема години на упорита работа. То създава поминък, гарантира чиста и здравословна храна. Всеки може да я познае първо по вкусните ухания, които в две поредни години се носят във въздуха по време на изложението край Раковски - пиде, катми, прясно сирене и домашна лютеница. А богатата фолклорна програма е знак, че традициите в региона са живи. Всички тези дейности създават една здрава и мотивирана местна общност, която намира смисъл в опазването на здравата връзка с родовия корен. В това е дълбоката философия на събития от категорията на „Фермер Експо Раковски“, убеден е Рангел Матански.

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Учредиха първата браншова камара за месодайно животновъдствоу нас

Анета Божидарова

Първата браншова камара за месодайно животновъдство у нас вече е факт. Повърхностното разчитане е очевидно – организацията трябва да защитава интересите на говедовъди, овцевъди и козевъди, които отглеждат месодайни животни. Камарата остава отворена и за останалите месодайни въдства. На по-дълбоко ниво обаче идеята е съвсем друга – промяна на философията на мислене на българския фермер. Той трябва да се самодисциплинира във всяка стъпка на своята животновъдна дейност. Браншовата камара има амбицията да изработи съответните вътрешни правила и стриктно да съблюдава за тяхното спазване.

Идеята за учредяването на Браншовата камара дойде от двете развъдни асоциации в сектор „месодайно говедовъдство“ - Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ) и Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ). Обща организация поискаха фермерите, които работят с двете развъдни асоциации. И стъпката беше направена още в края на миналата година, на съвместно събрание в Пловдив. Тогава обща беда сплоти стопаните – ставките за месодайни породи под селекция паднаха драстично – заради големия брой регистрирани животни в този сегмент, повечето – прехвърлени от млечни породи към месодайни. Това даде ясен знак, че са нужни по-строги правила и по-адекватна защита на интересите. А такива се постигат само по пътя на единомислието. Такова вече е заявено.

През Браншовата камара за месодайно говедовъдство фермерите ще могат сами да определят политиката в сектора – ако спазват вътрешните правила, които ще изработи и приеме новоучредената структура. Неслучайно в нейното управително тяло не влизат експерти, а реални животновъди. Експертизата обаче няма да остане на втори план. Напротив – тя ще бъде определяща, за да могат фермерите да бъдат адекватни на пазарните правила. Добър пазар без високо качество не е възможен. Експертизата ще гарантира добри производствени практики в сектора, но няма да влияе върху исканията за подкрепа. Те ще бъдат постигани с консенсус между самите стопани. Които са наясно, че само единни и под шапката на висок стандарт за качество могат да имат претенции за адекватни политики на ниво министерство. Поставени на масата със силата на реални производители на качествено говеждо, телешко, овче и козе месо, с установени вътрешни стандарти, политиките в сектора могат да бъдат променени.

В момента битките обикновено стихват след отпускането на един “De minimis”. Месодайното животновъдство има нужда от друга подкрепа. За да бъде извоювана, първо фермерите трябва да осъзнаят, че един “De minimis” не е достатъчен. Добра селекция, правилно хранене и угояване, постоянство, контрол и качество по цялата верига – това са задължителните условия, за да бъде браншът успешен. Бъде ли удържана тази битка, пазарът сам ще намери стопаните.

Публикувана в Животновъдство

Нотифицирана  е държавна помощ „Инвестиции за изграждане на кланични пунктове”, с бюджет от 2,5 млн. лв. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов по време на Осмия Национален събор на овцевъдите в България, в близост до Петропавловския манастир. Очаква се в скоро време решение от страна на ЕК по отношение нейното прилагане.

Той поясни, че инвестициите ще подобрят общата производителност и устойчивост на стопанствата. Ще се намалят производствените разходи на малки и средни фермери, както и обединения от фермери, отглеждащи едри и дребни преживни животни. Така те сами ще могат да преработват и да реализират продукцията си. Максималният интензитет на помощта е до 50% от приемливите разходи за един инвестиционен проект на един бенефициент, но не повече от 90 000 лв. без ДДС.

Към момента, акцент в подпомагането са три нови държавни помощи. „С цел подобряване на устойчивостта на стопанствата, Европейската комисия одобри държавни помощи, насочени към добив, съхранение и преработка на сурово мляко на обща стойност 3,5 млн. лв.“, каза още доц. Иванов.

„Станал вече традиционен, този събор се отличава с богата фолклорна, кулинарна и демонстрационна програма, която да ни припомни вековни старобългарски традиции и занаяти, свързани с овцевъдството, да възроди позабравени културни ценности и да ни направи горди, че сме потомци на древен народ“, каза още заместник-министърът.

Днешното изложение се организира от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и се  осъществява с подкрепата на Министерство на земеделието, храните и горите.  По този начин се създава благоприятна нормативна среда за развитие, в съответствие с действащото национално и европейско законодателство и се осигурява възможност за подпомагане.

Публикувана в Животновъдство

След забраната |на антибиотичните средства за стимулиране на растежа търсенето на фитогенните фуражни добавки рязко се увеличи

Фуражните добавки са област, в която постоянно се търсят нови и все по-ефективни решения. След десетилетия доминиране на антибиотиците на селскостопанския пазар, фитогенните фуражни добавки стават все по-популярни. Производителите в отраслите животновъдство и птицевъдство все повече ги използват като способ да намалят употребата на антибиотици в храната на животните.

Терминът "фитогенни фуражни добавки" е въведен през 80-те години от австрийската фирма Delacon , която и до днес остава световен лидер в този отрасъл. Тези добавки представляват широка група естествени вещества, получени от билки, подправки и техните екстракти, например: етерични масла, сапонини, танини и много други. (Сапонините са сложни органични съединения без азот и сяра в молекулите си, получени от растителни гликозиди с повърхностно активни свойства – бел.а.). Те съдържат много активни компоненти.

В допълнение към подобряването на вкуса и повишаване привлекателността на фуражите, фитогенните добавки увеличават ензимната активност в стомашно-чревния тракт и смилаемостта на хранителните вещества; имат антиоксидантно действие; подобряват състоянието на стомашната лигавица и репродуктивната ефективност. В резултат – използването на фитогенните вещества е насочено към общо повишаване на продуктивността на животните.

Преимущества пред антибиотиците

През 2006 г. в ЕС бе въведена пълна забрана на антибиотичните стимулиращи растежа продукти. В резултат търсенето на фитогенни фуражни добавки рязко се увеличи. Разбира се, забраната не бе единствената причина.

Дългосрочните проучвания показват, че фитогенните вещества, дори в малка доза, подобряват здравето на животните и увеличават тяхната продуктивност. За разлика от антибиотиците, чието използване може да има непредвидими резултати, растителните вещества като продукти с естествен произход са безопасни както за здравето на животните, така и за здравето на крайните потребители. Не е изненадващо, че общественият натиск по този въпрос доведе до постепенно изтласкване от пазара на опасните синтетични продукти и замяната им с естествени. Например, неотдавнашно проучване сред потребителите в Съединените щати показа висока степен на доверие при употребата на растителни фуражни добавки: 87% от анкетираните предпочитат продукти от онези производители, които използват фитогени при отглеждането на животни.

Важно следствие от подобряването на здравето на селскостопанските животни и птиците след употребата на растителни вещества е значителното намаляване на емисиите на амоняк и метан в атмосферата. В рамките на борбата за опазване на околната среда е несъмнено предимството на растителните фуражни добавки.

Перспективи

Днес тенденцията е съвсем очевидна: природните продукти заместват синтетичните. Появявайки се преди повече от 30 години, фитогенните фуражни добавки днес излизат на преден план, а употребата на антибиотици като стимулатори на растежа се измества от законодателството и обществения натиск.

Няма причина за съмнение – фитогените са избор на настоящето и бъдещето. Замяната на антибиотични стимулатори на растежа с фитогенни фуражни добавки осигурява устойчиво рентабилно производство и безопасност на храните. И още един пример: експериментално смесените ботанически съединения от чесън, мащерка и други естествени съставки подпомагат усвояването на хранителните вещества, оптимизират действието на червата и помагат за постигане на по-висока производителност от хранителните ресурси.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 34

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта