Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките за обвързано подпомагане за животни за 2019 г. Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за биволи за е 362,36 лв. Размерът на ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол е 172,56 лв. за първите 30 (включително). За над 30-тото допустимо за подпомагане животно, ставката е в размер на 156,87 лв.

За едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници е 161,46 лв. за първите 30 (включително) допустими за подпомагане животни и 146,78 лв. за над 30-тото допустимо за подпомагане животно.

Ставката за млечни крави под селекционен контрол е в размер на 515,89 лв. на животно за първите 30 (включително) и 468,99 лв. на животно за над 30-тото допустимо животно. За млечните крави размерът на плащането е 308,69 лв. за първите 30 (включително) допустими за подпомагане животни и 280,63 лв. за над 30-тото допустимо за подпомагане животно.

По схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки, под селекционен контрол, се финализира проверката и валидирането на документите, доказващи реализация. Затруднението идва от предоставените много документи, тъй като е допустима реализация както на мляко, така и на месо. Очаква се обработката им да приключи в понеделник, когато ще бъде издадена и заповедта за определяне на ставката по схемата.

Публикувана в Животновъдство

УС на ДФЗ-Разплащателна агенция утвърди общ финансов ресурс до 13 280 202 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 г.

Deminimiseзаложен за земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018. Определен е финансов ресурс в размер на 776 000 лв. по тази схема.

Помощта се предоставя на стопани, които са заявили за подпомагане схемата за обвързана подкрепа за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 г., и които не са могли да представят документи за реализация на мляко в пълен обем.
На база на данните, предоставени от ДФ „Земеделие" за Кампания 2018, броят на допустимите за подпомагане животни, за които земеделските стопани не са могли да докажат реализация на мляко по Схемата овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол са 19 588 броя на 312 земеделски стопани. 

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

От 5,5 млн. лева, бюджетът по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ скача на 7,1 млн. лева“.

Помощта се предоставя на развъдните организации/ИАСРЖ/ за извършените от тях услуги и не включва директни плащания към бенефициерите. По линия на помощта се подпомагат до 100% от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните.

Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Държавен фонд „Земеделие” отпуска 90 000 лева по de minimis на земеделските стопани, които отглеждат автохтонната порода „Източнобалканска свиня” - за да бъдат преодолени последиците от заболяването „Африканската чума по свинете”.

Финансова подкрепа имат право да получат регистрирани земеделски стопани със сключен договор за развъдна дейност с Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня. Финансовото подпомагане, което стопаните ще получат по линия на минималната държавна помощ, е в размер до 75 лв. за едно животно за закупуване на фураж за неговото изхранване до края на 2019 г. Подкрепата има за цел да компенсира част от производствените разходи по изхранване на животните и за справяне с последиците от ограничителните мерки, наложени във връзка с АЧС. Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.)

Публикувана в Животновъдство

Интересът към биологичното животновъдство у нас е факт. По данни от последния аграрен доклад на земеделското министерство, в рамките на една година, се наблюдава плавен ръст при биологичното отглеждане на говеда и кози. Изключение от тази тенденция са биологичните пчелни стопанства – при тях ръстът е значителен.

Какво показва статистиката

За последните 5 години говедата, отглеждани по методите на биологично производство бележат ежегоден ръст. През 2017 г. те нарастват със 7%, до 10 400 броя, което представлява 1,9% от общо отглежданите говеда у нас. През 2017 г. отглежданите по биологичен начин кози се увеличават със 781 броя или 9,5% спрямо предходната година, до 9 023 броя, което представлява 3,5% от общия брой кози за страната. С 5,9% е годишното увеличение през 2017 г. на отглежданите по биологичен начин пчелни семейства, които достигат до 250 434 броя или около една трета от общо отглежданите пчелни семейства в страната. Само при овцете, отглеждани по методите на биологично производство, през 2017 г. се отчита леко намаление в сравнение с 2016 г. (с 3,2%), до 25 959 броя, което представлява 2% от общия брой овце в страната.

Младите фермери инвестират основно в биоземеделие

Това отчете в средата на август изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, при връчването на първите подписани договори на бенефициенти по подмярката 6.1, популярна като „Млад фермер“.От договорираните 880 проекта 654 са насочени към биопроизводството. В сектор „Животновъдство“ има одобрени 78 проекта, от които био са 59.

Пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък, но в същото време бързоразвиващ се. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на биопродукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските вериги, които се включват в дистрибуцията на биологични храни. По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. Това показва анализът на земеделското министерство, базиран на данните в годишния аграрен доклад.

Някои от мащабните и утвърдени производители на млечни и месни продукти у нас развиват и бранда био. Повечето от тях обаче признават, че имат проблем със суровината. Биосертификатът за месото изисква проследяемост на целия процес на отглеждане на животното, включително храненето. Задължително условие е съставките в храната да са носители на биостандарт, както и пасищата да са сертифицирани като такива. При производството на млечни биопродукти изискванията са още повече. При ферма с големи мащаби, тяхното постигане се оказва трудно. В този контекст, очертават ли се по-добри перспективи пред малките животновъдни семейни ферми, позиционирани в планинските и полупланинските райони?

Ферма „Бродилово“ – малки и успешни

Ферма „Бродилово“ е фамилно стопанство в региона на Странджа. Започнали със зърнопроизводство, после решили да отглеждат и животни. От 2 години фермата е сертифицирана като био. В стопанството има 120 месодайни породи говеда – основно от породата Херефорд. Животните се отглеждат предимно пасищно. Продукцията се реализира на пазари в Бургас, Варна и София. „Бродилово“ е със затворен цикъл на производство, част от междинните процеси /клане, логистика/ се извършват на ишлеме. Фермата има собствена политика на маркетинг. „Придържаме се към бутиковите продукти, което е естествено за едно семейно стопанство, което произвежда по биологичен начин“, казва 29-годишният Васко Морфов.

Рекламна политика „От уста на уста“

Въпреки, че тенденциите у нас не са в посока на увеличаване на семейния тип ферми, Морфови смятат, че този модел е добър и успешен, ако произвеждаш качествени продукти и добре ги маркетираш. Говедовъдите нямат интерес към големите търговски вериги, изцяло разчитат на рекламната политика „От уста на уста“. По този начичн вече са набрали достатъчен брой клиенти и успяват на 100% да реализират произведеното и преработеното във фермата. „Нямаме интерес да се разрастваме и да търсим пазар в големите търговски вериги, защото това предполага съвсем нова организация на производството. Малкият пазар е достатъчен за нас и ни задоволява“, обяснява Морфов.

Кредити срещу субсидии

Субсидиите не бива да участват в сметката за рентабилност на едно стопанство. За биологично отглежданите животни те не са съществено по-високи. Фермерите обикновено си гарантират с тях тегленето на кредити от банките. Повечето участват и по мярката „Агроекология“ – по линия на постоянно затревените площи. Те така или иначе се поддържат, защото животните се отглеждат предимно пасищно. Всяка малка семейна биологична ферма обвърза аритметиката на стопанството най-вече с пазара.

Качеството и доброто име са основен фактор в пазарната реализация, категорични са Морфови. Затова работят в посока на образуването на по-голяма добавена стойност. Пазар има, има незаети ниши, просто трябва да се работи здраво и качествено, казва младият говедовъд от Бродилово. И отново подчертава – най-важен е маркетингът.

Американският опит

Още си спомня посещението в САЩ, по линия на програмата „Лидери в земеделието“, която се организира от фондация „Америка за България“ и изпраща на практическо обучение в Америка успешни български фермери . Васил Морфов останал силно впечатлен от умението на американците да превръщат всеки на пръв поглед незначителен факт в част от печеливша маркетингова стратегия. В България имаме още много да учим в тази посока. Всяка стъпка на растеж и развитие трябва да бъде съхранявана, за да послужи като пример на следващото поколение в семейната ферма. За да има то върху какво да надгражда.

Поглед напред

Посоката, в която гледат малките биологични семейни стопанства, е свързана с разширяване на дейностите във фермата в посока на локален информационен туризъм. Голямата мечта на Васко Морфов е да обедини животновъдството с модерния екологичен туризъм. Той е развит в редица западни страни, но у нас тепърва прохожда. Тук не става дума за селска къща с джакузи, каквито у нас се нароиха, а за споделено битие. Всеки, който желае, да може да посети една фамилна семейна ферма, да участва наравно със стопаните в ежедневната работа, да види на терен какво означава фермерски живот. Подобно начинание не изисква големи инвестиции и вероятно малките биоживотновъдни ферми успешно ще заработят и в тази посока. Това е шанс за тях да се превърнат в устойчиви фамилни стопанства.

 Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Земеделският производител Стефка Боева:

Във всеки областен град може да има пазар за прясно месо – ако фермерите си подадат ръка

Анета Божидарова

Фамилната ферма „Мерата“, която предлага качествено прясно телешко месо, е една от най-успешните у нас. Семейството започнало преди 20 години със зърнопроизводство. През 2009 г. решило да надгражда. Днес отглежда над 750 месодайни говеда, със затворен цикъл на производство. Животните са от породите Абърдийн Ангус, Блонд а`китен, италианските породи Кианина и Маркиджана и съответно кръстоски. Какъв е пътят от фермата до пазара?

Мобилни магазини за фермерска продукция

Стефка Боева, мениджър на „Мерата“ започва да работи по пилотен проект, който заимства от Европа. Във Франция тя вижда мобилни магазини за фермерска продукция. Идеята й харесва, защото една бърза аритметика показва, че така се спестяват пари от ежегодна поддръжка на стационарен търговски обект. Като жена и домакиня, Стефка бързо пресмята, че едно семейство обикновено пазарува месо веднъж в седмицата. В този смисъл е лесно да се планира график на един мобилен магазин за месо и хората от различни населени места да знаят в кои дни могат да пазаруват от него.

stefka 2a

 

Към днешна дата Стефка Боева има два мобилни магазина за месо и през тях успява да реализира част от продукцията от семейната ферма. В нея се развиват и двата процеса: работи се на ниво технологично стадо „майка с теле“ и отделно има телеугоително стопанство. Капацитетът на стопанството е по-голям и затова то е разделено на два сегмента: продават се живи животни за клане, работи се на ишлеме, като се коли в регистрирана кланица и месото се продава през двата мобилни магазина.

Трудно ли е узаконяването на този тип продажби

За да продава прясно месо, фермата на Стефка Боева е регистрирана по Закона за храните – това се оказало предизвикателство дори за експертите от ведомството. Документацията, която се изисква за подобна регистрация, е като за всеки магазин: вход и изход, чисти и мръсни процеси, място за санитарни принадлежности и т. н. Програмите на ХАСЕП са приложими в този процес. Детайл: за адрес се води регистрационният номер на мобилния магазин-камион. В наредба 26, която обхваща директните продажби, няма разписан сегмент, който да покрива дейността на фермата „Мерата“, която иска да продава прясно месо. Прилагайки обаче обхвата на наредба 26, стопанството на Боева, което е в региона на Монтана и граничи със София област и със София град, се позиционира предимно в столицата. Веднъж в седмицата мобилните магазини отиват и в Пловдив.

Stefka 2

 

Пазарски неволи по български

Разказано така, изглежда просто, но всъщност е доста сложно, признава Стефка. Защото пазарските неволи са типично по български: добре организираните тържища и пазари в България, със задължително осигурени течаща вода и тоалетна за персонала, със спокойно позициониране на мобилния камион в определено пространство, са малко. Обикновено се налага допълнителна организация на място, обяснява Боева. А това отнема ценно време, струва нерви и създава несигурност за едно предварително оповестено присъствие. Въпреки, че за него има платено разрешително. Пазарът в София, например, не се ангажира със заделяне на място. Това не е проблем за хората, които продават своята продукция на сергии. Когато обаче става дума за продажба на месо, условията са по-специфични – изисква се хладилна среда, за да може нормално да се осъществи целият процес по съхранението и последващата реализация на месото. От тази гледна точка пазарът е труден и сложен.

Обединени или всеки сам да се спасява

Ако фермерите са обединени в името на пазара, това може да осигури целогодишно прясно месо в цялата страна, разсъждава Стефка Боева. Не е сериозно един месец да се работи и да си на пазара, след това три месеца да няма никой. Това е добра ниша за малките фермери – те трябва просто добре да се организират и да планират продукцията си така, че тя да бъде разпределена във времето за една година напред. И това ще е полезно за всички. И би било приложимо във всеки областен град, в който има организиран пазар. Малкото специализирани фермерски пазари у нас, които прохождат едва от няколко години, не покриват сегмента „прясно месо“.

Липсата на работна ръка – факт и фактор за инвестиции във високи технологии

Стопанството на Стефка Боева е успешно, защото тя инвестира във високи технологии. Дефицитът на квалифицирана работна ръка и в този сектор от години е факт и фактор. Има и друг проблем – високите технологии изискват и специалисти от висока проба, с отношение към автоматизацията на процесите. Такива още по-трудно се намират у нас. Въпреки това, и в зърнопроизводството, и в животновъдството семейството залага на високите технологии. Посланието да се механизираш, за да избегнеш проблема с работната ръка не е красиво, но е изход за нас, казва Стефка.

Във фермата се обработват около 60 хил. дка земя. Преди 10 години семейството решава да диференцира портфейла и се насочва към месодайното животновъдство. Подобно решение повече е въпрос на личен избор, а не непременно на държавни стимули, смята Боева. Диференцираното стопанство, в което е включено животновъдство, иска съвсем различна експертиза, различна организация на работния процес. Без съмнение, зърнопроизводителите разполагат с перфектните условия да отглеждат и угояват животни. Но дали ще го направят – решават сами.

Месодайното е лесно – това е погрешна мантра

„Когато решихме да се занимаваме с говеда, и то с месодайни породи, общата мантра беше: Лесно е, нищо не правиш! Не ги доиш, те си излизат на паша, лесно е! Това изобщо не е вярно“, казва Стефка. Но отново би извървяла този труден път. Защото така успехът е по-сладък. И най-вече – по-осмислен. Не е нужно обаче всички да правят едно и също.

Ако могат да се произвеждат качествени месодайни животни в планинските и полупланинските райони, като се ползва суровината от зърнопроизводителите, които са в равнината, за да се финализира процесът на угояване в животинските ферми, това би било доволно, честно и справедливо за всички по веригата. Възможно ли е това при доказано

трудната нагласа на българския фермер да се сдружава

„Нямаме избор! Поединично няма как и за кога да продължаваме да работим. Сдружаването е житейски доказана практика, никой в нищо не може да успее сам“, възкликва Боева. Вярва, че узряването в тази посока ще дойде, когато бъдат въведени и правила: утвърдени стандарти във всички посоки и на всяко ниво – за изискванията в производствения цикъл, за суровинната база, за технологията на отглеждане, за живите животни, за месото и т. н. И когато всеки фермер се научи първо да смята, преди да се увлича да прави всичко на всяка цена, тогава сам ще намери своето място в един толкова дълъг и сложен процес, какъвто е животновъдството. При добро и разумно планиране, положителните резултати няма да закъснеят. Защото всички земеделци в крайна сметка работят за това – за висока принадена стойност и добра печалба.

Публикувана в Животновъдство

Парите за развъдните организации скачат от 5,5 на 7,1 млн. лева

De minimis за източнобалканската свиня - заради АЧС

За първи път до края на календарната година ще бъдат изплатени на 100% средствата за подпомагане в сектор "Животновъдство", обяви на форум в София земеделският министър Десислава Танева.

УС на ДФЗ-РА утвърди общ финансов ресурс до 13 280 202 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози- майки, обвързани с производството (ПНДЖЗ) за Кампания 2019 г.

През октомври ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от общо 15 775 520 лева на 6 963 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3), за Кампания 2019.

 Припомняме, че преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г., като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та. През Кампания 2019 г. средствата за всяка от схемите за Преходна национална помощ може да достигне максимум 55% от бюджета на съответната схема за национални доплащания през 2013 г.

Управителният съвет на ДФЗ утвърди финансов ресурс в размер на 776 000 лв. за земеделски стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки, които не са реализирали на пазара минимално изискуемите количества мляко по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018. 

Помощта се предоставя на стопани, които са заявили за подпомагане схемата за обвързана подкрепа за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол за Кампания 2018 г., и които не са могли да представят документи за реализация на мляко в пълен обем.
На база на данните, предоставени от ДФ „Земеделие" за Кампания 2018, броят на допустимите за подпомагане животни, за които земеделските стопани не са могли да докажат реализация на мляко по Схемата овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол са 19 588 броя на 312 земеделски стопани. 

Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.).

От 5,5 млн. лева, бюджетът по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ скача на 7,1 млн. лева, реши още Управителният съвет на ДФ „Земеделие“.

Помощта се предоставя на развъдните организации/ИАСРЖ/ за извършените от тях услуги и не включва директни плащания към бенефициерите. По линия на помощта се подпомагат до 100% от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните.

Разпределя се допълнителен финансов ресурс за 2019 г. по схема на „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга за определяне продуктивността и генетичните качества на животните в размер на 1 676 000 лв.

Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите и ИАСРЖ да изготвят промяна в указанията за предоставяне на помощта.

Държавен фонд „Земеделие” отпуска 90 000 лева по de minimis на земеделските стопани, които отглеждат автохтонната порода Иизточнобалканска свиня” - за да бъдат преодолени последиците от заболяването „Африканската чума по свинете”.

Финансова подкрепа имат право да получат регистрирани земеделски стопани със сключен договор за развъдна дейност с Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканска свиня. Финансовото подпомагане, което стопаните ще получат по линия на минималната държавна помощ, е в размер до 75 лв. за едно животно за закупуване на фураж за неговото изхранване до края на 2019 г. Подкрепата има за цел да компенсира част от производствените разходи по изхранване на животните и за справяне с последиците от ограничителните мерки, наложени във връзка с АЧС. Общият размер на подпомагането за един земеделски стопанин по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три данъчни години (2017– 2019 г.)

Публикувана в Агроновини

- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта
Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 30 Октомври 2019 06:02

Различната енергия на СТЕКСПО

Обичам да ходя на СТЕКСПО. Защото има смисъл. Изложение като изложение, ще каже някой. Не е съвсем така. В СТЕКСПО се усеща една по-различна енергия. Не просто да покажеш нещо, а да покажеш най-добрите в професионалното животновъдство – у нас, в Европа и по света. За да може човек да си свери часовника. Това определено е знак за качествен скок в мисленето.

Харесвам животновъдите, които посещават СТЕКСПО. Те не мрънкат за субсидии, те имат любопитен поглед и внимателно слушат всички лекции. Просто искат да се учат от най-добрите. Защото са ново поколение.

Фактът, че правят опит да съберат под шапката на една браншова Камара на месодайното животновъдство всички модерно мислещи български фермери, е повече от показателен. И отново е знак за качествен скок в мисленето. Нещо повече – опит за мислене в една посока и за генериране на обща енергия за общ успех. Повече от похвално на фона на тъжното разединение в земеделието и животновъдството у нас през последните 30 години. Тези момчета и момичета не желаят да бъдат част от това, не гледат в паницата на другия. Гледат напред, мислят професионално и вярват, че пазарът сам намира най-качествената стока.

От СТЕКСПО човек си тръгва окрилен. Имал е редкия шанс да си поговори на чаша бира със световни топ експерти в областта на професионалното животновъдство. За младите български животновъди това не е проблем – преди да се захванат с този труден бизнес, повечето са видели това и онова по широкия свят. И знаят езици, разбира се. Това също е скок в мисленето, колкото и да изглежда периферен по важност.

Професионалното животновъдство е тънък занаят. Човек трябва да е готов за аптекарска прецизност и висш пилотаж в познанието -  за развъждането, отглеждането, храненето и маркетинга. СТЕКСПО е безценен в тази посока.

Най-вече защото създава мостове. По които по-лесно може да се прекрачи трудния брод на съдбата ни българска – да имаме прекрасни условия и традиции за развитие на животновъдство, но днес да се налага да се учим отново на това.

Налага се, защото светът вече е друг. И трябва да си сверяваме часовника по най-добрите. Нищо по-логично. И достатъчна причина човек да поиска да бъде част от СТЕКСПО. За да направи своя личен скок в мисленето. Без него успехът е труден.

 Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Нови мерки за по-висока биосигурност в животновъдните обекти предвиждат изменения в Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Тя е публикувана на сайта на Министерство на земеделието, храните и горите за обществено обсъждане.

Във връзка с навлязлото в страната заболяване „Африканска чума по свинете“ (АЧС) бяха преразгледани и оценени действащите към момента изисквания за биологична сигурност в животновъдните обекти. Разработени са допълнителни изисквания при отглеждане на свинете в личните стопанства, фамилните и индустриалните ферми, с които да се минимизират рисковете от проникване и разпространение на заразни заболявания.

С цел подобряване на биосигурността ще бъде намалена бройката на отглежданите свине в личните стопанства от пет на три, като предназначението на животните ще бъде само за угояване. При тези обекти е необходимо да обособят ограждения за биологична сигурност, както и осигуряване на постоянен достъп до вода, място за съхранение и обеззаразяване на тор и място или съоръжение за дезинфекция.

Във фамилните ферми ще могат да се отглеждат до 10 свине майки и приплодите им, но не повече от 200 броя свине общо. Въвеждат се и изисквания, свързани с определяне на площ, фронт на хранене, достъп на хора и животни, дезинфекция и съхранение на тор.

При фамилни и индустриални ферми трябва да има обособени места и/или съоръжения за съхранение на фуража, които трябва да са покрити и заградени. Всяка сграда за отглеждане на животните трябва да има филтър, помещение или място на изхода за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства. Животновъдните обекти – пасища, също трябва да имат ограждения, осигуряващи безопасност, навеси, съоръжения за бързо залавяне и фиксиране на животни. Всички отвори в индустриалните ферми за свине трябва да са обезопасени с мрежи. В случай, когато в обекти, животни се разпределят в две или повече самостоятелни производствени групи, е необходимо да се въведат отделни мерки за биосигурност за всяка група.

Собствениците на люпилни и животновъдни обекти с индустриален характер за отглеждане на птици и свине и фамилна ферма за свине се задължават да имат изготвени индивидуален план за биосигурност. В него трябва да са определени критичните контролни точки в обекта и процедури за тяхното управление. Необходимо е стопаните да имат план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразно заболяване, одобрени от БАБХ.

С цел повишаване на биосигурността в обектите за свине, е необходимо да се предприемат мерки за ограничаване достъпа на външни лица във фермите, особено за тези, които извършват дезинфекция, дезинсекция и дератизация в животновъдните обекти. Същото се отнася и за обекти за отглеждане на птици и люпилните във връзка със заболяването „Инфлуенца по птиците“. Предвидено е люпилните и животновъдните обекти с индустриален характер за отглеждане на птици и свине да имат програма за почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, одобрена от БАБХ.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1).

Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно за първия транш по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-947 от 09.10.2019 г. на министъра на земеделието и храните, както следва:

* за говеда – по 96.44 лв.

* за биволи – по 168.76 лв.

Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 38

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта