Тази година, в резултат на ранните летни дъждове, опасната болест огнен пригор се разви масово. В резултат на това има не само засегнати отделни клони на ябълки и круши, но не са изключение напълно изсъхналите цели дървета.

Бактерията, причиняваща огнен пригор напада цветовете, плодовете, леторастите, клоните, стволовете, кореновата шийка и корените на дърветата.

Листата и леторастите увяхват, изсъхват, придобиват кафяв цвят при ябълката и тъмнокафяв до черен при крушата.

Върховете на нападнатите леторасти се извиват кукообразно или по-точно придобиват формата на “овчарска гега”.

По клонките, скелетните клони и стволовете се образуват раковини . Около мястото на повредата кората се напуква, пожълтява и засъхва.

Нападнатите корени придобиват кафяво-черен цвят.

За райони, където огненият пригор е вече разпространен се прилагат фитосанитарни мерки за ограничаване разпространението му. Изрязване и унищожаване на всички заразени части. Клоните се изрязват около 70 см под мястото на инфекцията. Раните от резитбата се замазват с бял латекс към който се добавя 1% разтвор на шампион или бордолезов разтвор. Инструментите за резитба се дезифекцират в 10 % белина или спирт за горене.

За превенция на заболяването засаждайте само здрав посадъчен материал.

Не купувайте посадъчен материал и не се вземайте калеми от райони, където болестта е разпространена.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Химическата борба при монилията – късно кафяво гниене по овошните започва рано напролет преди набъбването на пъпките. То може да се неправи със медни фунгициди: Бордолезов разтвор, Купроцин, Шампион и др. Това пръскане е насочено главно срещу ранното кафяво гниене, но опазени от него, растенията са по-устойчиви и на монилията.

Второ пръскане се прави при показване боята на цветовете (фаза цветен бутон), с един от препаратите - Топсин М 70 ВП – 15 г, Хорус 50ВГ – 4,5 г, Фоликур 250ЕВ – 10 мл и др.

При валежи и понижаване на температурите - все благоприятни условия за развитие на болестта, пръскането трябва да продължи както следва:

. пръскане в началото на цъфтежа;

. пръскане в масов цъфтеж;

. пръскане в края на цъфтежа.

За да се намали опасността от поява на късно кафяво гниене по плодовете е необходимо пръскането на овошките да се провежда при повява на първите признаци по плодовете (3-4 седмици преди беритбата). Използвайте най-малко два от посочените препарати с различен начин на действие.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Желанието на много хора е да ограничат височината на овощните дървета, за да могат лесно и удобно да полагат грижи за тях и да обират плодовете. Как се постига това? Това става постепенно - за няколко години.

. Отслабващият ефект върху растежа на лятната резитба може да се приложи успешно за ограничаване растежа на височина на отделни клони или на цели дървета. В това отношение лятната резитба е много по-ефикасна от зимната.

. Но редуцирането на височината на дървото трябва да се извършва постепенно за период от 2-3 години, докато се достигне желания размер.

Редуцирането на височината на дръвчетата започва още докато са млади.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Възможно е, погледнато отстрани, държавите от ЕС да изглеждат като някакво райско кътче за земеделците. Но това съвсем не е така, особено когато става въпрос за внедряване на иновации, смята един от експертите Ерик Сфилигодж, редактор в croplife.com.

„При обща численост на население над 500 милиона човека ЕС е важна част от глобалната верига за доставка на селскостопанска продукция. Фактически, след САЩ следващите три големи страни-износители на селскостопанска продукция в света включват Нидерландия, Германия и Франция – всички те членки на ЕС.

Без оглед на традиционната привързаност и поддръжка на селскостопанския отрасъл, страните от ЕС демонстрират решително нежелание да прилагат в агропрактиката много съвременни селскостопански иновации. Това най-вече се проявява в почти всеобщия отказ на страните от ЕС за отглеждане на биотехнологични култури. Дори при отглеждането на биотехнологични култури на голяма част от земното кълбо и тяхната потвърдена ефективност в повишаване на добивите, повечето страни-членки на ЕС не разрешават отглеждането или разпространението на тези култури в своите страни.

Аз помня, как още преди десет години този въпрос се обсъждаше с един европейски представител на компания по растителна защита и семепроизводство. „Поради негативното отношение към генетичномодифицираните (ГМО) култури в Европа ние решихме да пренесем всички наши изследвания и разработки в тази област в САЩ, вместо в ЕС“, каза той.

Много поддръжници на селското стопанство се надяваха, че новите методи за редактиране на гени на селскстопанските култури (т. нар. CRISPR), би било възможно да се „преживее“ от ЕС. Но през юли 2018 година Европейският съд постанови, че генноредактираните култури трябва да се подчинят на същите правила, както и обикновените ГМО. Следователно, разработки по подобряване на агрокултурите с помощта на CRISPR също ще се правят извън границите на ЕС.

И не само биотехнологичните култури „изпитват трудности“ в страните от Евросъюза.

Продуктите за растителна защита също попаднаха под по-жестоко регулиране. Скоро на отраслева среща представителят на BASF съобщи някой цифри.

„През 2001 година са били регистрирани 905 активни вещества, които фермерите в страните от ЕС можеха да използват“, каза той. - Днес от тях останаха само 338 и към 2021 година тази бройка вероятно ще намалее до 111. По този начин вариантите, които европейските фермери ще могат да използват, за да защитават селскостопанските си култури, ще бъдат много по- ограничени“.

Във встъпителното си слово на друго отраслево мероприятие президентът на CropLife America, Джей Врум, също обрисува мрачна ситуация на европейския пазар на продукти за растителна защита.

„За последните две години нито една компания не е регистрирала нови продукти за защита на растенията в Европа“, казва Врум. „Европа сега е зона извън иновации, когато става въпрос за селско стопанство. Струва ми се, че в бъдеще на европейските земеделци ще им се наложи да се върнат към 40-те акра земя и мулетата!“

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Всеки сорт малини прораства, само някои сортове образуват незначителен брой прорасли издънки (3-7), а всички други - до няколко десетки. Малините се разпълзяват силно там, където парцелите имат ниско почвено плодородие и няма установено нормално хранене на растенията. Корените се простират до място, където могат да дадат нови издънки.
Най-лесният начин да се справим с нежеланото разширяване на малиновите храсти е чрез изкореняване с права лопата наизлишните издънки през май и юни на дълбочина 8-10 см. Изкоренените издънки се оставят да изсъхнат и след това се изгорят, но за да се поддържа мястото с малини това мероприятие трябва да се извършва ежегодно.
За да се ограничи разпространението на кореновите издънки на малините закопавайте по границите парчета ламарини, стари плочи и други материали на дълбочина 35-45 см до нивото на почвата или по-високо на 2-4 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Трябва да се наблегне върху развитието на технология за производство на биогорива от остатъчни продукти от селскостопанската дейност, които имат по-малко отражение върху климата и не влияят върху цените на храните, тъй като те не заменят хранителни култури.

Комисиите на ЕП по околна среда и по енергетика разискваха предлаганото от ЕК решение за преминаване към производство на горива от отпадъци, съобщават от ЕП.

Биогоривата имат потенциал да се превърнат във важен източник на енергия, но развитието им се сблъсква с екологични проблеми - нарастващото производство на горива от хранителни култури води до повишаване на цените на храните и до изсичане на гори за превръщането им в обработваеми площи.

Развитието на подобни горива може да се окаже и част от решението на проблема със загубата на гори, както посочва докладчикът на енергийната комисия в ЕП Алехо Видал-Кадрас (ЕНП, Испания). В момента нуждата от нови земи за суровини за биогорива води до изсичане на горски масиви, което означава, че по-малко въглероден диоксид се задържа от дърветата и неговото изпускане в атмосферата се ускорява.

Проблемът с горивата от отпадъци, наричани горива от ново поколение, е, че към момента те остават с неразработен потенциал. Това признава и комисарят за действията в областта на климата г-жа Кони Хедегор. Тя посочва като основна причина за липсата на достатъчен напредък високите производствени разходи. В същото време г-жа Хедегор настоява, че горивата от нехранителни култури имат принос за по-устойчиво развитие и счита, че тяхната употреба трябва да се насърчава.

На сходно мнение е и г-н Рафаело Гарофало от Асоциацията на европейските производители на биодизел (European Biodiesel Board). Той се надява, че използването им ще се ускори, ако след 2020 г. само този вид биогорива получава обществена подкрепа.

В България секторът с производството на биогорива не е силно развит. В страната има изградени около 15 завода за производство на биодизел и биоетанол, но те реално почти не функционират, въпреки че от началото на 2012 в сила влезе исзискване във всеки литър дизелово гориво да се добавя 5% биокомпонент.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта