По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.

 В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.

Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.

На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.

 Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.

Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.

Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.

Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.

Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.

Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.

 

Автор: доц. Божидар Иванов

Публикувана в Бизнес

Ценовата конюнктура на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан и през изминалите седем дни остана низходяща, предвид големите наличности от зърнени храни в глобален мащаб. Темпото на ценовия спад обаче рязко се забави предвид активизирането на купувачите на експортния фронт. В рамките на седмичния период (16-22.08.19) експортната цена на американската мека червена зимна пшеница се понижи с 3 долара - до $206-207FOB за товарене през септември. През същия период септемврийските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижиха с 4 евро – до EUR 164/т. Експортният пазар за европейското зърно обаче остана относително стабилен, подкрепен от валутния фактор – понижение на курса на еврото спрямо американската валута. На 23 август френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR166-167/т FOB Руан, в сравнение с EUR168 FOB в края на предходната седмица и EUR211/т FOB на 22.08.18 г. Цената на германската пшеница„В” качество (мин. 12,5% протеин) през последните няколко дни се задържа на равнище EUR 171-174/т СРТ Хамбурги EUR173-178/т FOB Балтийско море за кораби до 3000 тона (EUR 209-214/т СРТ Хамбурги EUR 214-219FOB Балтийско морена 22.08.18 г.). Френската царевица в момента се котира за износ по EUR165/т FOB Бордо, в сравнение с EUR168/т FOB Бордо в края на предишната седмица.

Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се понижиха с 2-3 долара и в момент това качество се предлага за износ от дълбоководните черноморски пристанища по $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.)

Тези дни стартира прибирането на новите слънчогледови реколти в Украйна и Русия. Анализаторите очакват рекордни добиви от маслодайната култура и в двете държави основни производителки, като украинската реколта се оценява вече на 15,5 млн.т, а добивът в Русия – на около 13 млн.т, в сравнение с 15,0 млн.т и 12,7 млн.т прибрани предходната година. Първите резултати в Украйна показват среден добив от 1,44 тона от хектар. Според местните търговци реколтната преса вече започна да тежи на пазара. През миналата седмица заводите оповестиха изкупните си цени, които гравитират към $360/т , което е с 7-10% под нивото на стартовите изкупни цени през същия период на 2018 г.

Експертите коментират, че въпреки очертаващата се рекордна реколта цената на украинското сурово слънчогледово масло засега остава сравнително стабилна $720-730FOB за товарене през септември и $710-715/т FOB за товарене през октомври ($695-710FOB към 23.08.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 15 Август 2019 15:12

USDA в страната на чудесата

Вчерашният доклад на USDA отново демонстрира, че пазарът реагира твърде болезнено на всякакви новини, като често не взема предвид никакви алтернативни фактори. По принцип, ако  USDA не съществуваше, то тя задължително трябваше да бъде измислена. Защото във всяка класическа история има зъл гений. Този, който идва и разваля всичко хубаво в живота на останалите герой.
И този път WASDE и FSA не можаха да излязат с общо мнение. Според вчерашният доклад в САЩ, според първата служба, са засети 90 млн. акра царевица, а според втората - почти 86 млн. акро. И в двата случая това е по-малко от 94-е млн. акра на USDA. А добивите в доклада са такива все едно никакви наводнения в Америка не е имало, все едно не бяха развалени хиляди акра и въобще - всичко е прекрасно.
Разбира се, не всички фермери се отчитат за  FSA, но при соята разликата в данните на двете служби е едва 2,7 млн. акра, при пшеницата - въобще 0,7, а при  WASDE - още по-малко. Но падащите цени на царевицата повлякоха след себе си и соята, и пшеницата, на борсата. При това отдавна беше известно, че никакъв внос в Китай в размер на  87 ММТ няма да има, тъй като тази цифра бе базирана на майските данни на  FAS за производството на свинско в Китай на ниво 48.5 ММТ. А от май досега там АЧС отнесе доста свински животи. Изобщо, по пътя на не особено хитри манипулации с цифрите още преди месец можеше да сме морално готови за  ниво от  84 (Reuters вчера каза 83.5 ММТ).

И изобщо цифрите не са това, което са. Очакванията за добивите от царевица в САЩ на USDA изглеждат леко (или силно) преувеличени. 

Но в момента ситуацията в Чикаго е следната - пшеницата драпа със зъби и нокти да се измъкне, а царевицата - да не падне в отрицателната зона на графиката. Но такива пикове вече е имало  в 14/15, и в 16/17. А и е логично под натиска на новата реколта.

Имайки предвид, какви изненади ни поднася  USDA напоследък, то смисъл в цифрите има все по-малко. По-добре да идеш на море.
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

През 2019 г. на лилавия фронт е необичайно тихо. За лавандулата се говори все по-малко и причината не е само в наличието на злободневни теми като чумата по свинете. Пазарът най-сетне се насочи към дългоочаквано равновесие и ролите на производители и търговци се размениха. Сделки се случват на 70 лв. за кг. масло, а търсенето е вяло. Всичко това беше неизбежно дотолкова, доколкото площите с лавандула продължиха безогледно да бъдат разширявани и надхвърлиха 180 хил. декара през 2019 година – ръст от 53% само за една година.

download

Само в област Добрич насажденията с лавандула гонят 90 000 декара по данни на ДФЗ. За сравнение, само преди две години те бяха около 33 000 декара и още тогава имаше сигнали, че пазарът е близо до насищане. Лошата откъм климатични условия 2018-а и недалновидността на част от играчите на пазара доведоха до ценова истерия (маслото достигна и надхвърли 200 лв./кг.), която на свой ред породи нова истерия за засаждане. Така стигнахме до днешната ситуация, при която инвеститорите от последните две години чакат възвръщане на вложенията си, но такова не се очертава на хоризонта.

Източник: ИнтелиАгро

Публикувана в Бизнес

         През изминалите седем дни развитието на международните зърнени пазари отново беше много динамично и противоречиво. Докато котировките на пшеницата и царевицата в САЩ се издигаха над тримесечното си дъно, цените на хлебното и фуражното зърно в ЕС се движеха предимно в низходяща посока.

Възстановяването на цените на пшеницата и царевицата в САЩ анализаторите обясняват главно с „нагласяването на позициите на фючърсния пазар (борсата в Чикаго) преди публикуване на редовния месечен доклад на Министерството на земеделието на САЩ за състоянието на глобалния зърнен баланс на 12 август.

В същото време фючърсните и експортните котировки на пшеницата в ЕС се плъзнаха надолу, депресирани от голямата европейска реколта и разочароващите за западноевропейските производители резултати от египетския търг. На 7-8 август цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж ерозира до най-ниските стойности от средата на май – до EUR 170/т (EUR214/т – 8.08.18 г. и EUR 161,75/т – 8.08.17 г.).С 1,5-3 евро се понижиха и експортните котировки на западноевропейското хлебно зърно – до EUR 169/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12% протеин и   EUR 172-177/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин. За справка, през същия период на миналата година френското зърно се предлагаше за износ по EUR 217/т FOB Руан, а германското се котираше по EUR 214-216/т СРТ Хамбург.

Прибирането на реколтата от пшеница във Франция почти приключи, а добивът надминава предварителните прогнози. Френското земеделско ведомство във вторник повиши прогнозата си за реколтата от мека пшеница до четиригодишен връх от 38,2 милиона тона, а независимите експерти и търговци са настроени още по-оптимистично. Най-актуални са прогнозните данни на водещата европейска независима аналитична агенция Strategie Grains - 38,98 млн.т, в сравнение с 37,0 млн.т очаквани допреди един месец и около 34,00 млн.т ожънати през миналата година. Тези дни Асоциацията на германските фермери (DBV) вследствие на рекордните жеги и липсата на дъжд през юни редуцира прогнозата си за производството на пшеница в страната с 2 милиона тона до 22 млн. тона, но все пак това е 2,4 млн.т повече спрямо предходния сезон.      

            На 6 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 415 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 5-15 септември 2019 г.по средна цена of $219.08/MT C&F ($219.34/MT C&F- предишния търг).

                 Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 Русия Solaris 203.90 16.15 220.05
60 Русия Posco Daewoo 203.90 16.15 220.05
55 Русия Garant Logistik 203.90 16.15 220.05
60 Русия Hakan 203.90 13.47 217.37
55 Украина Hakan 198.45 20.90 219.35
60 Украина Louis Dreyfus 200.17 17.10 217.27
60 Румъния ADM 204.23 15.19 219.42

                                                    

                          Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% останаха почти непроменени $195-197/т FOB за пшеница 12,5% протеин и $190/t FOB за пшеница 11,5% ($230-235/т през същия период на 2018 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалия седмичен период (18-25.07.19) в развитието на цените на пшеницата на международните пазари преобладаваше твърд тон, обусловен от влошените перспективи на глобалното производство. На 25 юли вечерта беше оповестен доклада на Международния съвет по зърното (IGC) за състоянието на глобалния зърнен баланс. В актуализираната прогноза за 2019/20 маркетингова година оценката за размера на световната реколта от пшеница е намалена, спрямо данните отпреди един месец с 6 млн.т – от 769 млн.т на 763 млн.т. Въпреки редуцираната прогноза, този обем на производството все още представлява рекорден резултат, с 30 млн.т по-голям от предходната година. Анализаторите обаче акцентират върху поредното рязко влошаване на перспективите за производство и износ на пшеница в Русия, а също така в ЕС и Канада. Прогнозата за новата руска реколта е намалена с близо 4 млн.т в сравнение с юнския доклад на Съвета – до 75,7 млн.т, а това е с драстичните 9,4 млн.т по-малко от количеството ожънато предходния сезон. Прогнозата за ЕС е намалена от 151,2 млн. т на 148,7 млн.т, с 11 млн.т повече, в сравнение със сухата 2018 г., но в същото време с 8,4 млн.т по-малко спрямо благоприятната за Европа 2015/16 г. Под влияние на публикуваните през последните няколко дни влошени прогнози цените на пшеницата в Европа и САЩ отбелязаха слабо увеличение в сравнение с нивата от края на предходния седмичен период. На борсата в Чикаго, например, цената на септемврийския контракт пшеница се покачи с 2,20 долара – до $183,55/т, но на борсата в Париж повишението е само с 1 евро – до EUR175,75/т. Търговците споделят, че минималното ценово отклонение в Париж се обяснява с благоприятното за прибирането на новата реколта време в ЕС и най-вече високите темпове на жътвата във Франция и Германия. Експортните цени на френската пшеница през изминалите седем дни останаха непроменени - EUR 172-173/т (около EUR 208/т FOB Руан на 25.07.18 г.), но цената на германската пшеница мин 12,5% протеин към 26 юли спадна с около 3 евро – до EUR 173-178/т СРТ Хамбург (EUR 208-212 – 26.07.18 г.).

Житните котировки в черноморския регион остават стабилни. Според търговски източници средната експортна цена на мелничарската пшеница 12,5% протеин в Русия и У крайна се колебае около $198FOB черноморско пристанище ($212-216FOB - 26.07 18 г.)

На 23 юли Държавната египетска агенция GASC напазарува 300 хил. тона качествена мелничарска пшеница за доставка в края на август - началото на септември от Русия, Украйна и Румъния по цени от $198,80-205,50/т FOB.

Цената на царевицата в основния доставчик на тази култура в черноморския регион и през изминалите седем дни остана подчинена на възходящ тренд. На 25 юли фуражното зърно се котираще за експорт средно по $198FOB, в сравнение с $195FOB в края на предишната седмица и $178/т FOB на 25.07.18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Международните зърнени пазари през изминалия седмичен период (12-18.07.19) запазиха висок ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и засилената спекулативна активност на борсата в Чикаго, провокирана от противоречиви информации за състоянието на новите реколтив Щатите и на Стария континент.

Влошените перспективи за добивите от пшеница в Русия, Украйна и ЕС бяха основен фактор за изразеното повишение на цените на пшеницата на международния пазар през първата половина на седмицата. Най-високи ценови стойности в Чикаго и Париж житните котировки достигнаха на 15 юли - $195,30/т и EUR179,25/т съответно.

Ала ценовото рали не продължи дълго. Рязкото повишение на цените провокира засилване на спекулативните продажби (прибирането на печалби) и на 18 юли пшеницата затвори в Чикаго на равнище $181,35/т, а цената на мелничарското зърно на борсата в Париж се срина до EUR 174,75/т ($181,90и EUR 186,00 – 18 юли 2018 г.). Търговците коментират, че за понижението на цените в значителна степен допринесоха информациите за навлизане на дъждовен фронт в засегнатите от суша територии на царевичния пояс на САЩ. Ценовата динамика на експортния пазар следваше кривата на фючърсите.

Към 19 юли експортните цени на меката червена зимна пшеница на американския пазар се понижиха до $215FOB , но котировките на френската мелничарска пшеница (11,5-12% протеин ) на база FOB Руан останах почти непроменени - EUR 172-173/т ($212FOB САЩ иEUR 190/т FOB Руан на 18.07.18 г.).

Анализатори отбелязват, че влиянието на реколтната преса в САЩ и Европа постепенно се засилва, но прогнозиране на ценовото развитие дори в краткосрочен план е затруднено от противоречивите прогнози за новите реколти в държавите основни износители на зърнени храни. Типичен пример в това е Русия – най-големият износител на пшеница за международния пазар. От една страна, повечето западни експерти говорят за значими щети от сушата в редица големи руски региони, от друга страна, обаче браншовата асоциация на руските зърнопроизводители - Руският зърнен съюз изтъква, че информациите за щетите от сушата сапреувеличени.

За нивото на цените в черноморския регион най-добра представа дава последния египетски търг. На 17 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 60 хил. тона руска мелничарска пшеница по $201,36 FOB($215,54 C&F)за товарене 21-31 август 2019 г. Украинската пшеница се предлагаше по цена от $198,50/т, но заради високото навло ($19,35) загуби в тръжната надпревара. Най-ниска цена предложена за румънска пшеница беше $202,88 FOB + $17,25 фрахт = $220,85 C&F. Според търговците необичайно малкото количество закупено от Египет (само 60 хил.т) показва, че най-големият купувач на пшеница в света изчаква по-добра ценова конюнктура.

Европейският пазар на царевица през изминалите седем дни остана стабилен. Френското фуражно зърно завърши седмицата при непроменени ценови стойности – около EUR185FOB Бордо. На украинския пазар царевицата поскъпна с 2 долара – до $195FOB черноморско пристанище.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Изминалите седем дни (06--12.07.19 г.) преминаха под знака на доклада наМинистерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. Актуализираните прогнозни данни бяха оповестени на 11 юли (19:00 българско време) и предизвикаха нова драматична промяна в развитието на фючърсите в Чикаго и Париж.

Котировките на пшеницата в Щатите и ЕС избиха стремително нагоре провокирани от влошаване на перспективите за новите реколти от пшеница в страните основни конкуренти на САЩ и най-вече в Русия, Украйна и ЕС. Вследствие на много горещото и сухо време прогнозата за производството на пшеница в Русия е редуцирана с 3,8 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 74,2 млн.т, което е само с 2,5 млн.т повече в сравнение с предходния сезон и с близо 11 млн. т по-малко в сравнение с рекордната за руския пазар 2017/18 г. С 1 млн.тона надолу са коригирани и очакванията за новата реколта в Украйна – от 30,0 млн.т на 29,0 млн.т (25,06 млн.т – 2018/19 г.).

Планката за ЕС е свалена от 153,8 млн.т на 152,3 млн.т, което е все пак доста над резултата от предходния сезон, когато европейските фермери ожънаха само 137,2 млн.т пшеница. Прогнозата за размера на реколтата от царевица в ЕС остана непроменена – 64,2 млн.т (63,4 млн.т – 2017/18 г.). За Украйна оценката за добива от фуражното зърно през 2019/20 г. е увеличена от 33,0 млн.т на 34,0 млн.т и вече доближава рекордния миналогодишен резултат от 35,8 млн.т.

Резки промени в прогнозните данни не бяха очаквани от участниците в зърнената търговия и разминаване с пазарните нагласи провокира ново ценово рали на житния пазар. В рамките само на един ден пшеницата поскъпна на борсата в Чикаго с 6-7 долара, като септемврийският фючърс затвори там на равнище $196,60($173,35 – 11.07 18 г.).

Рязкото поскъпване на пшеницата в Чикаго прекъсна низходящата ценова тенденция в ЕС. На 11 юли септемврийският контракт мелничарско зърно затвори на борсата в Париж на равнище EUR 176,75/т с 3,25 евро над двумесечното ценово дъно, но все пак с 1,75 евро под нивото от края на предходния седмичен период (EUR 178,75 -11.07.18 г.).

Експортният пазар на Стария континент все още не реагира и фобните цени на пшеницата в Ес завършиха седмичния период с понижение от 2-4 евро в сравнение с предходната седмица – на равнище около EUR 173FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин и EUR 186-198/т FOB Балтийско море за германската пшеница (12,5% протеин) за кораби 3000 тона и EUR 191-193/т FOB Балтийско море за 25 000 т зърновози.

Пазарът на царевицата в ЕС остана стабилен.

Фуражното зърно на 11 юли затвори в Париж на равнище EUR 177,75, в сравнение с EUR 178,25/т на 5.07.19 г. и EUR 168,00/т – 11.07.18 г.

За нивото на цените в черноморския регион най-добра представа дава последния египетски търг.

Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 9 юли на 240 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 10-20 август 2019 г. по $198FOB, в това число: 180 хил. тона румънска пшеница и 60 хил. т украинска пшеница.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Международните зърнени пазари през изминалите седем дни (28.06-05.07.9 г.) се характеризираха с драматични ценови обрати и голям ценови волаталитет, обусловен от климатичния фактор, противоричиви прогнози за добивите и новата тарифна политика на САЩ.

На 28 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA)изненада участниците в зърнената търговия с шокиращо високите данни за площите засети с царевица в САЩ. Докладът на американското земеделско ведомство провокира вълна от спекулативни продажби и срив на цените на основните зърнени култури на фючърсния пазар. Минути преди излъчването на доклада царевицата се търгуваше в Чикаго по около $180/т, но след неговото оповестяване цената на фуражното зърно се срина до $162/т итова е най-голямото дневно ценово отклонение в Чикаго от четири години насам. Фючърсите на пшеницата в последния работен ден на юни също пикираха стремително надолу, той като юнското покачване на житните котировки се дължеше изцяло на стремителното поскъпване на царевицата на американския пазар.В същото време фундаменталните(балансови) фактори при пшеницата определено бяха с негативен за ценовото развитие знак. На 27 юни, Международният съвет по зърното ( IGC) за пореден път увеличи прогнозата си за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. Летвата е била качена с 2,7 млн.т в сравнение с майските данни – до рекордните 768,5 млн.т, а това е с 35,4 млн.т повече в сравнение с току-що завършилата 2018/19 маркетингова година и с 6,5 млн.т над предишния рекорден резултат от 2017/18 г.

Понижението на цените в Чикаго отслаби спекулативния натиск върху европейския пазар. Мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с отрицателно отклонение от 2-3 евро, на равнище EUR 179,25 за тон за доставка през м. септември. (EUR186,75/т – 05.07.18 г.). С 3-4 евро спаднаха и котировките на експортния пазар – до EUR176/т FOB Руан за френската пшеница (11,5-12,5% протеин) и 183-186/т СРТ Хамбург и EUR 188-193/т FOB Балтийско море за германската пшеница (12,5% протеин). Френската царевица на борсата в Париж поевтиня с 1,75 евро за тон – до EUR177,25/т, но на база FOB Бордо цената й остана непроменена- EUR182-184/т.

Една от най-обсъжданите теми в Европа през последните дни са резултатите от египетския търг.На 2 юли 2019 г. Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 60 хил. тона румънска пшеница от компанията CHS по $196.71 FOB за товарене 2-12 август 2019 г. Основната новина от тръжната процедура е необичайно малката по размер сделка. Все пак Египет е най-големият вносител на пшеница в света. Причината е повишението на цените в черноморския регион и преди всичко по-скъпите руски и украински оферти. Само една партида руска пшеница е била предложена по цена под $200/т, като останалите оферти са били в диапазон от $202/т до $209,98/т FOB. Повишението на руските експортни цени обаче е здравословно за другите продавачи в региона и действа стабилизиращо на целия европейски пазар. Състоянието на новата руска реколта е тема, която се следи с повишен интерес от участниците в зърнената търговия и в Европа и в САЩ. Данните оповестени през последните няколко дни показват, че високите температури и почвеното засушаване на отделни места (Ставрополски край и поречието на река Волга) станаха повод за коригиране на прекалено оптимистичните прогнози.

Пазарът на стоките в слънчогледовия комплекс в ЕС се характеризира с твърд тон на развитие. Слънчогледовото семе на представителния за Западна Европа френски пазар запази цената си в началото на месеца - EUR 340-342/ СРТ Saint-Nazaire(EUR325/т – 05.07.18 г.), но котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам се покачиха средно с 10 долара - до $750-755/т ($780/т в началото на юли 2018 г. ).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (21-27 юни) обстановката на международните зърнени пазари беше доста напрегната и противоречива. Влошените, заради рекордното забавяне на пролетната сеитба перспективи за производството на царевица в САЩ повлияха за рязкото засилване на спекулативната активност на борсата в Чикаго. Ценовото рали при царевицата вдигна нагоре и котировките на другите зърна, като в рамките само на един месец меката зимна пшеница (SRW) поскъпна на най-голямата зърнена борса в света с 8 на сто – до $197,50/т при закриване на борсата на 27 юни 2019 г. ($176,20/т – 27.06.18 г.). Напоследък за възходящото развитие на житните котировки там в значителна степен допринесоха информациите за рекордните жеги във Франция и Германия и сушата в Русия. Прави впечатление, че спекулативният шум по тази тема в Чикаго е изключително силен и доста чест в коментарите за американския пазар се говори за сериозни щети и нещата изглеждат силно преувеличени.

Положението в Европа е доста по-различно. Участниците в зърнената търговия заеха изчаквателна позиция, като сред производителите и търговците в Германия и Франция определено преобладава мнението (за разлика от Чикаго), че значими щети по новата реколта от пшеница едва ли са възможни предвид обилните напоителни валежи преди нахлуването на горещата вълна. Според авторитетен френски търговец, цитиран от Ройтерс, горещата вълна може да повлияе за незначително намаление на добивите, но в същото време ще рефлектира за по-доброто качество на зърното от новата реколта.

Вчера и Международният съвет по зърното (The International Grains Council - IGC) излезе с нова оптимистична прогноза за добивите от пшеница в ЕС, Русия и Украйна. В актуализираната редакция на глобалния баланс 2019/20 г., прогнозата за производството на пшеница в ЕС е увеличена с респектиращите 1,4 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 151,2 млн.т, с 13,4 млн.т повече спрямо предходния сезон. За Украйна летвата е вдигната с 500 хил.т – до 28,0 млн.т (25,1 млн.т – 2018/19 г.), а новата руска реколта се оценява на 79,5 млн.т (71,7 млн.т – 2018/19 г.). Все пак спекулативният натиск отвъд Океана се оказа по-силен и въпреки тези благоприятни данни в рамките на изминалия седмичен период мелничарската пшеница поскъпна на борсата в Париж с 2,25 евро – до EUR182,25(EUR174,75 – 27.06.18 г.). С 1-3 евро се покачиха и експортните котировки в ЕС – до EUR180/т FOB Руан за френска пшеница (11,5-12,5% протеин) за товарене през юли-август и 186-187/т СРТ Хамбург и EUR 194-199/т FOB Балтийско море за германска пшеница (12,5% протеин).

Царевицата завърши седмичния период на борсата в Париж с положително отклонение от 3 евро – на равнище EUR178,50/т (EUR163,75 – 27.06.18 г.).

Според търговски източници експортните цени на руската и украинската пшеница през миналата седмица останаха непроменени - 196-198/т FOB черноморско дълбоководно пристанище, в сравнение с $194-196/т FOB през същия период на 2018 г. Според руските зърнопроизводители „горещото и сухо време измести началото на жътвата средно с една седмица напред и въпреки капризите на природата добивите в основните региони са високи, а цените са по-ниски в сравнение с миналогодишните стойности”.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 33

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта