С това обстоятелство се сблъскват 90 на сто от стопанствата в Европа, в резултат на което 30 – 40 на сто от потенциала на земеделските култури остават неразкрити, а при No-Till нещата дори се влошават

Уплътнената почва е подобна на стисната гъба – в нея няма място за въздух и вода. Особено чувствителни към преуплътняването на почвата са царевицата, слънчогледът, рапицата, соята, както и бобовите култури

Ася Василева

Какви са опитите да се преборим с деградацията на почвата поради преминаването на тежките земеделски машини и какви стъпки по преоборудването на земеделския парк може да предприемат стопанствата, ще се опитам да разкажа в тази статия.

Проблемът за деградирането на почвите е многократно разискван от фермерите по цял свят. И ако в западните страни и Америка с неговото решение се занимават вече второ десетилетие, то в България темата стана актуална едва през последните десетина години. През тези години производството значително се интензифицира, съответно присъствието на тежка техника на полето съществено се увеличи, а и самите машини станаха по-тежки. При традиционната технология на почвообработка следите от земеделските машини покриват от 80 до 100% от сеитбените площи. А средното тегло на трактора е не по-малко от 10 – 20 тона, зърноприбиращият комбайн тежи почти 30 тона. Като се вземе предвид, че техниката излиза на полето около 10 – 12 пъти за сезон, то не е чудно, че проблемът се изостри. Преуплътняването на почвата е с натрупване. И резултатите не закъсняват – добивите никога не достигат максималния си потенциал. Основни лимитиращи фактори пред реализирането на заложения в културите потенциал за добиви са съдържанието на хумус и влагозадържащата способност на почвата, които намаляват на първо място поради преуплътняване и едва на второ място – поради механичните почвообработки.

Оптимален състав на почвата

Когато почвата е преуплътнена, тя не може да попива вода. В нея няма място нито за вода, нито за въздух. И още по-зле – в това пресовано състояние се образува непроницаем слой, които препятства оттичането на излишната вода.

В районите с дефицит на влага при преуплътняване на почвата значителна част от водата изтича от повърхността на полето, а останалата – бързо се изпарява. Следователно на нивото, на което се развиват корените, става невъзможно натрупването на влага, и при най-малката засуха растенията изпитват силен дефицит на живителна вода. През този преуплътнен слой корените на растенията не могат да си пробият път към по-дълбоките пластове в търсене на вода. Оттук и засушаването на почвата, нейното напукване и като резултат – намаляването на добивите.

В районите с прекомерна влага проблемът е различен – там водата застоява, растенията подгизват и почвата се заблатява.

Оптимален от агрономична гледна точка е следният състав на почвата: 50 – 45% твърди вещества  (минерални части), около 5% хумус (органични вещества), 25% въздух и 25% вода. И ако това съотношение се поддържа в течение на годината, то е напълно възможно да се приближим до максимално заложените в културите добиви.

 

9d4ae35f0fbf6ac858080faba15378b0

Но преуплътняването води до намаляване на свободното пространство, необходимо за циркулирането на въздуха и водата и растежа на корените на растенията. При благоприятни условия корените на есенната пшеница могат да проникват в почвата на дълбочина до 1,5 – 2 м. Опирайки в преуплътнения слой, културата рязко намалява добивността си, особено при засуха.

Според изследванията пролетниците са по-чувствителни към преуплътняването на почвата от есенниците.

Изследвания, проведени от компания Väderstad, са показали, че при увеличаването на броя на преминаванията по полето на тежка техника, и съответно увеличаване на уплътняването на почвата, добивите от всички култури намаляват. 

Много фермери се надяват технологията No-Till да реши този проблем, но правят стратегическа грешка. Те използват техника с високо относително почвата налягане. Като резултат те продължават да уплътняват почвата, и още след няколко години добивите падат. При класическата технология основната обработка разрохква горния слой на почвата и компенсира преуплътняването поне веднъж годишно. Ако искате  No-Till – премахнете уплътняването на почвата.

Поради липсата на всякакъв контрол върху налягането на машините върху почвата, много стопанства са преминали от проблема на плужната пета към друг, още по-неприятен – непрекъснатото уплътняване на почвата на дълбочина над 70 см. И ако с плужната пета може да се борим с дълбоко продълбочаване, то с такъв дълбоко залегнал слой битката е трудна. И ще се наложи тя да се води в продължение на няколко години, максимално намалявайки налягането, което техниката оказва на полето.

4218eaecda42a8f861868e1eaa5d8a87

Да преобуем машините

Първата крачка към намаляването на остротата на проблема трябва да стане намаляването на налягането върху почвата по пътя на оптимизирането и преоборудването на машинния парк. Да не се пренапомпват гумите е едно от най-честите искания на агрономите. То съвпада и с препоръките на специалистите – да не се подържа налягане в гумите над 1,1 бара. Но практиката показва, че до 95 на сто от земеделските производители не следят налягането в гумите. И дори повече – не е рядкост на полето да работят машини с налягане в гумите от 1,5 – 1,8 бара. Специалистите препоръчват да се проверява налягането по метода на „трите елхички“ – отпечатъкът на правилно напомпаната гума на равна повърхност трябва да е не по-малко от три „елхички“ в рисунката на протектора. Това петно на контакт е оптимално.

Специалистите на CLAAS препоръчват при работа на полето стопаните да се ориентират към средно налягане в гумите около 0,9 бара, което води до увеличаване на контактното петно и подобрява теглително-сцепителните характеристики. При увеличаване на налягането до 1,2 бара теглителната мощност на трактора намалява средно с 12 на сто, при 1,5 бара – с цели 38 на сто.

Но работа с такова налягане е възможна само със специални гуми – безкамерни, с ниско или свръхниско налягане. Те като правило имат по-голям размер в сравнение със стандартните и мека, но достатъчно здрава гума в страничните части. За сметка на нея тези гуми могат да се разтягат както на ширина, така и на дължина, увеличавайки контактното петно. С помощта на широкопрофилната гума налягането върху почвата може да се намали с 6 – 7 кг/кв. см.

С меки гуми

Водещите световни производители на гуми предлагат за земеделските машини два вида (по-точно две технологии) на специални гуми с много ниско налягане за работа на полето: IF (Improved Flexion) и наскоро разработените VF (Very Flexible). Гумите по технологията IF могат да работят с налягане 1 – 1,2 бара, като в същото време товароподемността на гумите се увеличава с 20 на сто в сравнение с обикновените радиални селскостопански гуми.

2acf1bcf539ac5a56d6f9ad04584fe91

Гумите VF са още по-меки, те могат да работят със суперниско налягане. При различните производители налягането им варира в границите от 0,6 до 0, 8 бара. Товароподемността на гумите е увеличена с 40 на сто. Такива гуми са предназначени основно за трактори и комбайни с автоматично регулиране на налягането в гумите, което се променя в зависимост от режима на работа на машината – на полето и за транспорт.

Използването на такива гуми е възможно само ако се поставят по-широки джанти. И ако стандартните гуми имат размер 710/70R 42, то гумите VF – 710/60R 42. При работа с гуми VF трябва много внимателно да се следи налягането.

Намаляване на налягането

Земеделието днес е немислимо без използването на техника. Машините, тежащи много тонове и работещи на полето, оказват значително налягане върху почвата, стават причина за нейното уплътняване и разрушаване. В резултат на това почвите се изтощават, падат добивите и рентабилността на производството.

От друга страна, постоянното натоварване на ходовата част на самите машини води до необходимост техниката да се ремонтира по-често. А престоят по време на ремонта също се отразява негативно върху ефективността на земеделското производство.

Именно този комплекс от причини е станал стимул за търсенето на начини, които биха позволили да се минимализира натоварването на почвата и да се намали престоят на техниката. В резултат са проведени многобройни изследвания, които са показали, че един от най-ефикасните начини за решаването на тези проблеми е намаляването на налягането в гумите, с които е оборудвана земеделската техника.

Да се постигне намаляване на налягането, е възможно по няколко начина. Ако става дума за обикновени гуми, то трябва просто правилно да се подбере налягането, изхождайки от конкретните условия на работа. Например, намаляването на скоростта при запазване на изходното натоварване помага да се намали налягането. Но този начин за намаляване на налягането е приложим само ако бъдат променени условията на работа – скоростта или натоварването.

Като цяло, по-ефикасен метод е използването на специални гуми с технологии IF и VF, самата конструкция на които изначално предполага намаляване на налягането върху почвата или, ако е необходимо, позволява да се използват гумите със стандартно налягане, но с увеличена носеща способност.

Радиалните гуми имат няколко важни предимства – те осигуряват по-плоско контактно петно, което намалява въздействието им върху почвата. Флотационните гуми, за разлика от стандартните, са конструирани по такъв начин, че при всякакви условия да остават на повърхността. И разбира се, радиалните флотационни гуми осигуряват минимално въздействие върху почвата.

fd40131779dd3b8fa27311aec5fed9f7

Изводът е, че за намаляване на налягането върху почвата и повишаването на добивите е необходимо да се избират съвременни, специализирани гуми и да се регулира налягането им в зависимост от конкретната работа.

Почти всички световни производители на земеделска техника предлагат окомплектоване на машините си с гуми с ниско налягане.

Сдвояване

Друг начин за намаляване на налягането на колесната техника върху почвата е поставянето на сдвоени и даже строени гуми. През 80-те години на миналия век се е смятало, че за намаляването на налягането на колесната техника върху почвата е достатъчно да се поставят сдвоени или утроени гуми. На практика използването на такива колесни системи е позволило да се намали относителното налягане върху почвата с 20 – 50% и да се повиши проходимостта на машините и теглителната им сила.

Днес практически всички производители предлагат да се избере такава окомплектовка – още в завода се поставят сдвоени гуми на машините.

Решението да се сдвоят гумите позволява да се избегне покупката на скъпи гуми и намалява налягането върху почвата. От друга страна, основният проблем при сдвоените гуми е голямата ширина. Със сдвоени гуми габаритите на машината на колелата стават около 3,8 м. Тези машини не се вместват в разрешените транспортни габарити, което означава, че не могат да се придвижват по обществените пътища.

Недостатък на сдвоените гуми е и значителното увеличаване на радиуса на обръщане и повишеното износване на гумите. Поради сдвояването колелата имат различни ъглови скорости и по време на завиването натоварването върху външното колело е по-високо. Това води не само до намаляване на срока на живот на гумата, но и до неравномерно налягане върху почвата. При машини, които имат еднакъв диаметър на задните и предните колела, например при класическите трактори, е за предпочитане да се използват широки гуми с ниско налягане без сдвояване. Но дори ако в стопанството се използват сдвоени гуми, това най-често се прави само рано напролет – в най-опасния за уплътняването на почвата период. А през останалото време работата се върши с обикновени гуми, продължавайки да се уплътнява почвата.

Вериги

Веригите са най-малко травмиращи за почвата – разликата в контактното петно между колесните и верижните системи е от 50 до 150%. Според данните, обикновените единични гуми имат контактно петно около 1,2 м², сдвоените гуми – около 2,5 м², а контактната площ на средни по размер вериги е приблизително   3,2 м². Съответно при съпоставима мощност, верижните машини оказват около три пъти по-малко налягане върху почвата.

Например, верижен трактор John Deere на широки вериги има с 47 на сто по-голяма контактна площ, отколкото същата „деветка“ на най-широките сдвоени гуми IF800/70R38.

Друго предимство на веригите е намаляването на буксуването. При движение с буксуване става притискане и изместване на горния слой на почвата с образуване на гладка повърхност, която се уплътнява при изсъхване и се образува повърхностно уплътняване. Освен това в моментът на буксуване колелата се заравят в почвата, образувайки колея, под която се формира по-дълбоко уплътняване. Но благодарение на голямото контактно петно, буксуването на верижния трактор не превишава 2%, докато при колесния трактор дори и със сдвоени гуми може да достига 15%.

Опити на компания Fendt са показали, че при равни други условия (спазване на технологията, едни и същи обработки и т.н.) преминаването на работа с верижна техника позволява да се получат с 4 на сто по-високи добиви.

Четири вериги

Един скорошен революционен тренд сред верижните трактори е преминаването на делтатрак или триъгълни вериги, разположени аналогично на колелата по две от всяка страна на машината. Технологията е представена за първи път от Сase IH през 2014 г. с пускането на пазара на модела Сase IH Quadtrac с шарнирно-съчленена рама. Тази конструкция, според специалистите, копира по-добре релефа, осигурява стопроцентов контакт на всичките четири вериги с почвата дори при неравни площи и предотвратява изгребването на почвата от веригите при завиване. И повече – според специалистите на Case IH, с увеличаването на контактното петно отпада необходимостта от баласт, тъй като масата на трактора е еднакво добре разпределена между четирите вериги. Това позволява да се увеличи теглителното усилие без допълнителен баласт. При Case IH Quadtrac необходимостта от допълнителни тежести е сведена до минимум. Вариант с четири вериги предлага и John Deere – мощните машини от серия 9RX. И въпреки че верижните трактори от 9-а серия на две вериги са по-леки от тези на четири, благодарение на по-голямата контактна площ налягането върху почвата на последните е с 5 на сто по-малко.

Към плюсовете на верижните трактори може да се отнесе компактната им ширина – поради наличието на голяма площ на контактното петно, такива машини успяват да се вместят в разрешените транспортни габарити за разлика от огромните гуми с ниско налягане и още повече – сдвоените. Но въпреки армираните гумени вериги, честото движение по отъпкани пътища е вредно за тези машини. Именно в това, както и във високата им цена, е главният проблем при верижните трактори. Разликата в цената между верижен и колесен трактор, отнасящи се към един и същи теглителен клас, може да достигне до 25 на сто. Също трябва да се има предвид, че самите вериги са по-скъпи от гумите, но това се компенсира от разликата в разхода на гориво.

Компромисен вариант представи Петербургският тракторен завод. Моделите от новата серия К7 могат да сменят колелата си с вериги в зависимост от нуждите на стопанството.

Какво причинява проблема?

За да се подходи комплексно към проблема с преуплътняването на почвата, специалистите препоръчват да се анализира налягането на всички видове самоходна техника, която така или иначе се появява на полето. Освен мощните трактори, на които се отделя голямо внимание, на полето доста често излизат и относително леки машини със средна мощност, налягането върху почвата е не по-малко проблемно. Много изследвания показват, че относително леките трактори, които имат по-тесни гуми и малко петно на контакт с почвата, я уплътняват не по-малко от мощните трактори на обикновени гуми. По данни от руско изследване – трактор МТЗ 80 с гуми R380 има фактическо налягане върху почвата от 1,5 – 2 атмосфери.

Освен това не бива цялото внимание да се насочва само към тракторите. Комбайните, без които прибирането на реколтата не е възможно, поради теглото си имат много по-високо налягане върху почвата. И проблемът с преуплътняването не може да бъде решен без намаляването на налягането, което оказват тези гиганти. Средно зърноприбиращ комбайн от осми клас тежи около 18 тона. Ако към това се прибави теглото на бункера, то и по най-скромните сметки по полето редовно преминава машина с тегло 20 – 25 тона. А вариантите за намаляването на теглото на комбайна са си все същите – гуми с ниско налягане, сдвояване и вериги.

Много производители вече предлагат оборудването на своите зърно и силажокомбайни с гуми с ниско налягане. Така например, силажокомбайните Krone Big М могат да се оборудват с три вида гуми, в това число с ниско налягане и със система за автоматично коригиране на налягането, което зависи от твърдостта на почвата и пътното платно.

Комбайн на вериги

Много мощни комбайни вече се предлагат с верижна ходова част. Компания CLAAS вече повече от 20 години предлага зърноприбиращия комбайн LEXION TERRA TRAC. А през 2017 г. на изложението Агритехника компанията представи и първото верижно решение при силажокомбайните – CLAAS JAGUAR TERRA TRAC. Специално разработената за тази техника система позволява да се намали негативното въздействие не само върху почвата, но и върху тревната покривка. При маневрите за завиване комбайнът се поддържа от средни опорни валяци, и всяка от веригите частично се повдига. Подобно намаляване на контактната площ позволява да се избегне изместване на почва, което обикновено се случва при завиването на верижната техника на трева.

Главният проблем

Но главното бедствие на съвременните поля от гледна точка на уплътняването на почвата са камионите, които товарят зърното по време на жътва. Преминаването на многотонните Камази с тесни гуми е сравнимо с преминаването на валяка за полагане на асфалт, който просто трамбова бъдещата реколта на мъртво. Тази техника оказва върху почвата налягане от 4 атмосфери на всяка гума, и както показва практиката, там, където такива камиони са минавали често, още след година растенията силно изостават в развитието си.

Зърновозите с едно преминаване зачертават целия ефект от прилагането на минимални почвообработки. Например, при влажно време те често буксуват, нарушавайки целостта на стърнището, а тя е най-важният елемент за задържането на влагата. А и след това се налага полето отново да се изравнява.

Решение може да стане преоборудването на зърновозите с гуми с ниско налягаве. Но оптималният изход от ситуацията е използването на претоварващи ремаркета. За разлика от камионите, те се оборудват с широкопрофилни гуми или вериги, поради което минимализират негативното въздействие върху почвата по време на жътва. Същите машини могат да се използват в логистичната верига по време на сеитбата, за товарене със семена и минерални торове.

Публикувана в Агротехника

Най-често срещаният начин за отстраняване на нитрати от почвата е внасяне в почвата на пресни дървени стърготини. Микроорганизмите, обитаващи почвата се заемат активно да разлагат дървесината, която за тях се явява богата на въглерод храна. Но за този процес се изискват обилни количества азот, които бактериите активно консумират, „почиствайки“ почвата от нитрати.

Но няма нужда да се прекалява, защото липсата на азот е толкова пагубна за растенията, колкото и излишъка. При липса на азот растенията изглеждат слаби, бледи, листата им често пожълтяват, а зелените надземни органи се развиват слабо. Следователно, достатъчно е да се добавят около 0,5-1 литра обем пресни дървени стърготини   на квадрат на леха преди култивирането или окопаването.

Свежите дървени стърготини от иглолистни сериозно вкисляват почвата, поради което се внасят само след компостиране.

При леки, песъчливи почви, за да се отървете от излишния азот, полейте обилно почвата с много вода еднократно. Азотът ще се отмие към долните слоеве на почвата.

След постъпването на нитрати в растенията , те ще се превърнат в амонячен азот, който до голяма степен зависи от активността на фотосинтезата. От своя страна фотосинтезата зависи от светлината, нивото на въглероден диоксид във въздуха, благоприятната температура и интензивното захранване с влага.

Естествено, зеленчуците на открито с добро осветяване са много по-добре от тези в оранжериите. Въпросът е не само, че от замърсеното стъкло и филм се затруднява пропускането на светлина, но най-често културите се отглеждат прекалено гъсто в оранжериите, защото производителите искат да използват всеки сантиметър от ценна защитена почва. Гъстият посев намалява активността на фотосинтеза. В действителност, при условия, при които светлината едва е достатъчна за основните дихателни процеси, растенията нямат достатъчно енергия, за да преработват нитратния азот в амоняк.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Стартиращи фирми работят както в полза на околната среда, така и в полза на земеделските стопанства

 

Растящатакохортаот инвеститори и стейкхолдъри (заинтересовани лица), а също и фермери, започват все по-активно да се застъпват: здравето на почвата е толкова важно, колкото и здравето нарастящите в нея растения.

"В продължение на много години ние игнорирахме здравето на почвата и едва сегазапочваме да разбираме нейната биология", казва Бил Бакнър, президент и главен изпълнителен директор на фонд Noble Foundation.

Ето селекция от шест стартиращи компании, които активно работят над подобряванездравето на почватавъв фермите, а и не само. Въпреки че „здраве на почвата“, както и “устойчивост” са доста размитипонятия, може да се каже, че става въпрос за жизнеспособността и продуктивността на почвата.

При ниски цени на продукцията, у фермерите не остават много пари за иновациии. Това обаче може да бъде стимул за млади стартиращи фирми да работят еднакво както в полза на околната среда, така и в полза на земеделските стопанства.

1. ESS Systems AgSolver САЩ

Компанията е основана през 2014 година в партньорство с няколко стартъпаза управление на ферми AgSolver, Националната асоциация на производителите на царевица и Института заздраве на почвата. Решението представлява софтуер за оценка устойчивостта на селскостопанските операции. Провежда се количествена оценка на екологичните и икономическите последствия от практики като покривни култури, управление на хранителните вещества в почвата и намаляванена нейните обработки. Смята се, че всичко това има положителен ефект върху здравето на почвата. Активите на AgSolver са придобити от EFC Systems през 2017 година, но програмата езапазена. Към октомври 2017 г. са заети повече от 1500 хектара за проучване на връзката между устойчивото земеделие и икономическия успех.

  1. Cool Planet САЩ

Cool Planet е производител на биокарбони, за което е получил сертификат от Министерството на земеделието на САЩ (USDA). За производството си компанията използвапроцеса на пиролизаот нехранителна биомаса и други материали. След процеса се получава продукт, наречен CoolTerra, съдържащ въглерод, който се използва като тор за почвата. Внася се на различни етапи в зависимост от културата. CoolTerra притежава редица предимствакато силно порьозна среда.Тя действа като гъба, задържаща водата и хранителните вещества в зоната на корените. Структурата на порите и химизмътна продукта осигуряват среда, в която полезните микроорганизми в почвата процъфтяват. CoolTerra същоима свойството да свързва въглерода от атмосферата. По информация на компаниятавсеки тон от продукта CoolTerra, внесен в почвата, фиксира три тонаатмосференвъглерод.

3. Land Life Company Нидерландия

Land Life е стартъп, койтосе стреми да възстанови деградирали почви. Компанията произвежда cocoonевтин биоразлагащ се продукт, в който дърветата могат да растат без напояване. Cocoon дава възможност на дърветата да растат там, къдетообикновеноте не биха могли да живеят.Този продукт осигурява здравасреда за живот на микроорганизмите, формира благоприятна среда околодърветата. Land Life вече е реализирала проекти в областта на горското стопанство в Мексико, Китай, Чили и Замбия.

4. MicroGen Biotech Ирландия

MicroGen Biotech е микробиологична добавка за културите и възстановяване на почвата. Флагманската технология на компанията – Constructed Functional Microbiome, е микробиологичен продукт заповишаване на добивите от селскостопанските култури и здравето на почвата. Основният пазар на компанията е Китай, тъй като там в много райониима почва, замърсена с тежки метали, такива като кадмий. Въпреки че микробите в Micron Biotech допринасят за повишаване на добивите от реколтата, основни пазари засега са тези, в които почвеното здраве е толкова лошо, че в продукцията от култури, отглеждани без добавки, може да има твърде много вредни вещества (кадмий).

5. Trace Genomics САЩ

Trace Genomics предлага микробиологичен тест на почвените патогени. Преди да стартира своята услуга, която много хора сравняват с набор за тестване на човешка ДНК, Trace Genomics е завършилаизпитванията на ферма с ягоди и салата в Калифорния. Наборътза тестване на почвите позволява на фермерите да оценяватздравето и плодородието на своитепочви до началото на сеитбата или засаждането.По този начин те могат да оптимизират разходите и добивите. Продуктъттрябва да помогне на фермерите да вземат изгодни решения за типа възстановяване на почвата или  какви култури могат даотглеждат.

6. Wanda Organic Кения

Това е кенийският стартъп, който разработва органични биоторовезамалки и средни фермери с цел подобряване здравето и плодородието на почвата. Клиентитемогатда поръчаттора с SMS по телефона. От Wanda твърдят, ченейните продукти подобряват качеството на почвата, увеличават обмена на хранителните вещества в нея, повишават устойчивосттана растенията къмболести и чистятземята от остатъчни количества пестициди.

Публикувана в Агроновини

Пиперът се разсажда при затопляне на времето и когато вече няма опасност от късните пролетни слани. Това за различните райони на България е от края на април до началото на май.

Седмица до десетина дни преди разсаждането разсадът се калява – засушава се и през деня се изнася навън.

За ранното полско производство е подходящ браздовият начин на засаждане. Растоянието между браздите е 50-60 см и на 12-15см по 1 растение.

За средно ранно и късно производство е подходящо отглеждането на ниска леха - 30х20 см растение или фитарии - 40х15см по едно растение.

Пиперът е много взискателен към почвата. Кореновата му система е разположена плитко и затова е добре почвата да бъде водопропусклива. За пипера не са подходящи студените, силно киселите, песъчливите, бедни на хумус и хранителни вещества почви. При недостиг на азот пиперът остава без листа, а при излишък се забавя образуването на плодове. На младите растения е необходимо да се внася фосфор, за да нараства кореновата система, а на възрастните - за да се формират репродуктивните органи (бутони, цветове, плодове и най-вече семена). Калият увеличава устойчивостта на растенията към по-ниски температури и болести.

Пиперът не понася дълбоко засаждане. Засажда се малко по- дълбоко, отколкото е бил преди разсаждането.След засаждането растенията се поливат с умерено количество вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Преминаването към микроагрономия ражда търсене и предлагане

Микробиолозите предлагат да проучат микробния профил на почвата и ако в нея няма достатъчно полезни бактерии, да могат се добавят чрез покупка.

Група американски микробиолози се обедини за създаване на принципно нова система за защита на растенията, твърдейки, че съществува индивидуален микроорганизъм за всяко хранително вещество и минерал, съдържащи се в почвата.

При това в днешно време само 5% от всички микроорганизми от околната среда могат да бъдат култивирани и идентифицирани и е възможно всички в оставащите 95% да имат определящия потенциал за решаване на основните проблеми в земеделието.

„Микробиологията на почвата е катализатор за оптималното здраве на растенията и максимален добив. Известно е, че почвените микроби играят важна роля в здравето на почвата, но способността да се размножават и използват с търговска цел в селското стопанство е била затруднена поради неуспех в отглеждането на каквито и да е видове в лаборатории, разказва Марк Родригес, микробиолог и президент на компания Sentinel Biologics. – Ние действително сме радостни, че разработихме нова, уникална по рода си технология, която преодолява тази бариера и ни позволява да изолираме, идентифицираме и отглеждаме микроби, които досега никога не сме могли да отглеждаме и размножаване в лаборатории.“

„Знаем, че много хранителни вещества се свързват с почвата в неразтворими форми дори съвсем скоро след внасянето на торовете. Знаем също, че всяко отделно хранително вещество има организъм, обикновено бактерия, отговорна за освобождаването му, и знаем оптималния праг на тези бактерии за балансираната почва. В днешно време в агропрактиката няма добър начин за идентифициране и измерване на тези полезни организми. Нашата технология запълва тази празнина и позволява откриване, изолиране и определяне на микробните популации в пробите от околната среда, предоставяйки важна информация и данни за нейния микробен профил“, казва още Родригес.

Микробиологът уточнява, че техният тест не проверява количеството и съотношението хранителни  елементи. Той само оценява наличието и количеството макро- и микроелементи и предоставя на агронома достоверни данни. Ако нивото е под допустимия праг, предоставя препоръки.

Компанията същотака може да предложи нужните микроорганизми, ако това е необходимо. Тези микроорганизми могат да се прилагат в браздите при сеитба/засаждане или по време на предсеитбената обработка. Те могат също да бъдат част от обработката на семената или да се прилагат в сухи торове.

„Полезните микроби са абсолютно необходими за здравето на почвата и растенията чрез пренасяне на хранителните вещества в кореновата зона, казва Родригес. – Без здрава микробна популация в почвата здравето на растенията ще пострада.“

През изминалите години традиционната практика на торене и  обработка  постепенно лишаваше почвата от основното органично вещество, богато на хранителни вещества, и микробния баланс, необходими за оптималното здраве на растенията. Растенията могат да растат само ако съответстващите видове бактерии колонизират кореновата зона и активно преобразуват недостъпните хранителни вещества в достъпни за растенията форми.

„Използването на полезните микроби е основа на устойчивостта на почвата. Ние можем да върнем живота в почвата и да я възстановим, като едновременно намаляваме разходите за торове“, отбелязва експертът.

Родригес смята, че в селското стопанство е налице фундаментален преход към практиката на микроагрономията, която обединява микробиологията с агрономството, за да се разбере напълно сложността на микробното здраве на почвата.


Публикувана в Растениевъдство

Редуването на културите и биологичното разнообразие при системата на земеделие с почвопокривни култури осигурява здравословно взаимодействие между растенията, корените и организмите в почвата, казва американският фермер от Небраска Кейт Бърнс, създателят на теорията

No-Till Farmer

Оприличаването на видовете биологически активности при системата на No-till земеделие на здрава индустриална икономика не е плод на въображението.

„Така както всички разбираме икономиката, така трябва да се научим да разбираме и почвената икономика. И да пресмятаме не само в долари и тонове произведено зърно“, казва американският фермер Кейт Бърнс.

.Кейт е бивш учител и заедно с брат си Брайън отглеждат в щата Небраска по системата No-till 2500 акра (почти 11 000 дка ) на поливни и неполивни площи царевица, соя, ръж, тритикале, грах, слънчоглед, овес, ечемик и пшеница. Те също така притежават съвместно Green Cover Seed – компания, основана през 2009 г., която произвежда семена за почвопокривни култури.

Братята Бърнс вярват, че след като земята е най-голямата инвестиция на фермера, то тя трябва да бъде защитена и разбрана в своята цялост. А със системата No-till, която включва разнообразие от почвопокривни култури, тяхната земя е винаги покрита с растителни остатъци, като по този начин е защитена от вятърна и водна ерозия, докато растителните остатъци създават органична материя и добра почвена структура.

Кейт контролира плевелите с интегрирана програма за разнообразна ротация на културите и ефективно използване на химичните вещества.

„Все още имаме много да учим, но се опитваме да ставаме все по-разнообразни, което е ключът към здравата почвена икономика“, казва той.

Бърнс създават теорията за Въглеродната почвена икономика, когато забелязват паралелите между силната държавна икономика и жизнеспособните и здрави въглероднонаситени почвени системи. В почвената екосистема, също както и в икономиката, има производители и консуматори, има валута и капитални инвестиции, енергия и ресурси, инфраструктура, комуникации и защита.

Фермерите казват, че общата нишка, преплитаща тази здрава почвена икономика, е въглеродът. Този елемент произвежда, консумира и обменя, а също така изгражда и защитава здравата почвена среда.

Cowpea Nodules

 Основните играчи

„Освен слънцето, което осигурява слънчева енергия, има три основни компонента, или играчи в почвената икономика – растенията, почвата и животните, казва Кейт. – И когато казвам животни, аз не говоря само за големите животни като крави, овце или кози, но основно за малките, живеещи в почвата живи организми, като микроби, бактерии и гъби.“

Когато водата се комбинира с енергията от слънцето, растенията произвеждат захари и кислород посредством фотосинтеза, която по същество е процес на абсорбиране на въглеродния диоксид. Растенията са много важни за почвената икономика, те произвеждат въглерод за цялата система.

Почвата осигурява хранителни вещества, които са жизнената среда за корените и биологичната активност, както и резервоар за водата. Почвените хранителни вещества са много повече от макровеществата и минералните елементи, които са важни за балансираната екосистема.

Почвената биота освен че произвежда вещества за фиксация, също така играе важна роля в защитата и предпазването на цялата система.

“Когато имаме всички тези елементи – биологията, растенията и почвата, и всички те работят заедно, ние разполагаме сс потенциал за много силна почвена икономика, твърди Кейт. – Пак повтарям – разнообразието е важно. Наличието само на един вид растения или биологични видове е предпоставка за икономическа криза, когато нещо се промени.“

Изисквания на природата

„Трите главни играча в почвената икономика – растенията, почвата и биологията, също имат своите потребности, отбелязват Бърнс. – Ние, фермерите, знаем, че растенията се нуждаят от хранителни вещества и вода, но те се нуждаят и от грижи като защита и подкрепа. Почвата се нуждае от въглерод. Почва без въглерод не функционира добре и също има нужда от защита. Почвата е невероятно нещо, но тя не може да защитава сама себе си. Тя е подложена на водна и ветрова ерозия, ако не се предпази. Така че за нейната защита трябва да се погрижат другите участници в почвената икономика“ – твърдят братята.

Когато става дума за почвена икономика, живите организми са подобни на човешките същества.Също като тях, те се нуждаят от основни неща като храна и подслон. „Ако дадете на почвената биология храна и място, където да живее, тя ще работи доста евтино за вас. Тези организми с радост ще направят невероятни неща за вас“, казват Бърнс.

“При икономиката на хората, един от водещите индикатори за нейната сила и ефективност е, че нивата на безработицата са много ниски. Когато всички работят, те допринасят за благото на системата. Същото е и в почвената система“, споделя Кейт.

Rock and Hyphae

Благосъстояние

Бърнс също така сравняват съдбата на почвите, които са зависими от външни източници, с предизвикателството в социалната държава, към която се стремят някои от индустриализираните страни.

“Когато винаги задоволяваме растението с всичко, от което то се нуждае, отвън – основно с внасянето на торове и препарати за растителна защита, ние отслабваме икономиката, казват фермерите. – Всъщност ние подменяме биологията с нещо, което разбива системата. Когато почвената биология не съществува в нашата система, растението страда, и ние трябва да осигурим благосъстоянието му с помощта на препарати в бутилки.“

Бърнс не защитават тезата такива вещества изобщо да не се използват, но предупреждават да не се прекалява с употребата им. „Трябва да сме сигурни, че не предлагаме твърде много благосъстояние на нашата агросистема“, казват те.

Въглеродната валута

В сърцевината на почвената икономика на Бърнс е въглеродът. Валутата е важна, защото позволява размяната на стоките и услугите между всички участници в икономиката. Транзакциите са лесни, благодарение на тази обща валута.

“В почвената икономика имаме перфектна валута и това е въглеродът, затова се нарича Въглеродна икономика на почвата. Въглеродът движи системата. Той е това, което растенията използват, за да се разплащат с останалите участници“.

Растенията произвеждат въглерод чрез фотосинтезата, издърпвайки CO2 от атмосферата и конвертирайки го в захарни молекули. Така молекулите на въглерода се рекомбинират в много други компоненти, които се използват от почвената система, за да се снабдява със стоки и услуги.

“Растенията използват въглерод, за да извършват плащания с веществата, отделяни от корените им. Те всъщност правят плащания на почвената биология, а в замяна получават услуги. Сред тези услуги са порциите хранителни вещества, влага и защита. Почвената биология не работи безплатно, плаща се с въглерод“, казват Бърнс.

Братята обясняват, че въглеродът е един от най-важните елементи на почвата. Същевременно той е и най-подценяваният от всички почвени компоненти, тъй като във фокуса на вниманието на земеделците продължават да бъдат азотът (N), фосфорът (P) и калият (K).

„Кога за последен път седнахте с вашия агроном и си казахте: трябва да планираме от колко въглерод ще се нуждаем за следващата реколта?“, питат Бърнс.

Кейт твърди, че въглеродът е основният хранителен източник за почвената биология и че бедна на въглерод почва също ще страда от бедна почвена биология. Увеличаването на почвената въглеродна валута нормализира почвеното рН, увеличава капацитета на катионния обмен на почвата, както и наличието на много от важните макро- и микроелементи и намалява нивото на някои вредоносни елементи, като натрий или алуминий.

яжифщ

Въглероден капитал

„Течната форма на въглерода е това, което се движи през растенията и почвата. Сравняваме я с кеш, тъй като работи незабавно. Течните отделяния от корените са най-добрата форма на течния въглерод, казват Бърнс. – Твърдият въглерод, който се намира в живите организми и се трансформира в хумус и органична материя, е като спестовен влог за дългосрочни, сигурни инвестиции.“

Капиталните спестявания не могат да растат без допълнителни парични приходи, а органичната материя не може да бъде увеличена без допълнителна въглеродна валута в почвата, обосновават се Бърнс.

“Ротацията царевица – соя не е достатъчна за създаване на органична материя в почвата (SOM). Сеитбооборотът царевица – царевица, или включването на пшеница в ротацията, може да създава SOM много бавно без покривни култури, докато с покривни култури, това става много по-бързо. Въглеродът, който влиза в почвата през корените, е по-ефективен по отношение на изграждането на SOM,отколкото въглеродът, който влиза в системата по пътя на разлагането на растителните остатъци.“

Бърнс оприличават отглеждането само на комерсиални култури без покривни култури с начин на живот от заплата до заплата. Въпреки че този избор може да изглежда стабилен, при него не остава никакъв капитал за инвестиране. Няма марж за грешки. Същото се отнася и за почвата.

“При положение че не произвеждаме повече въглерод, отколкото е необходим на растенията, то ние просто го изхвърляме в камионите със зърно, казва фермерът. – Това е красотата на No-till земеделието с покривни култури. Ние произвеждаме целия този въглерод за почвата и не изхвърляме нито грам от него. Това е начинът, по който започваме да градим органична материя и да пълним нашите банкови сметки, като укрепваме устойчивостта на почвата.“

Енергия и ресурси

При братята Бърнс икономиката на екосистемата на растенията и почвата се управлява от слънчевата енергия. Фермерите сеят семена и се появяват малки слънчеви колектори, които имат огромно предимство при използването на този безплатен източник на енергия.

Здравата икономика на почвата не изисква значителни количества закупени енергийни суровини, както се вижда от дълбоките почви на местните прерии, казва специалистът.

Ако погледнете енергийния бюджет на типична традиционна ферма, то няма как да не забележите колко много гориво се изразходва. Но най-големият енергиен разход на фермерите са азотните торове, тъй като азотът изисква много разходи на енергия, за да се произведе, транспортира и внесе в почвата.

„Ако искаме да намалим консумацията на енергия в нашата ферма, то трябва да гледаме не само дизела, но и торовете“, споделят американските фермери.

Що се отнася до ресурсите, според Бърнс основният ресурс, от който се нуждае планетата ни, е въглеродът. Вторият е азотът. Докато растенията улавят необходимия въглерод от 0,04% от наличния CO2 в атмосферата на Земята, растенията не могат да използват повече от 76% наличен N във въздуха.

“Добрата новина е, че азотът в атмосферата е инертен и ние не сме мъртви, казват Бърнс. – Но лошата е, че трябва да купуваме азот, а това е доста скъп производствен процес.“

И докато хората са създали индустриален процес за производството на азот, според Бърнс съществуват и биологични заводи за неговото производство, които фиксират азота в корените на растенията.

Rhizobia са специфични видове бактерии, които колонизират растенията и формират тези азотофиксиращи фабрики в корените на бобовите растения. И въпреки че са необходими специфични видове бактерии за конкретните видове бобови култури, те формират колонии, които са основни източници за производството на азот.

“Бактериите Rhizobia обаче не работят безплатно, казват Бърнс. – Те не могат сами да произвеждат собствената си храна и са напълно зависими от растенията за своето изхранване. Така че растенията трябва да заплащат на бактериите с въглерод посредством захарите в отделяните от корените сокове, за да получат азот от бактериите.“

Фермерите твърдят, че този процес не се ограничава с бобовите растения и бактериите Rhizobia. Други свободно живеещи почвени организми, като  Azosprillum и Azotobacter,нямат необходимост да се кооперират със специфични бобови растения.

„Те не са толкова активни фиксатори на азот и могат да фиксират само 20 – 40 паунда. Ако се опитвате да отгледате реколта от 200 бушела царевица, това няма да ви стигне за дълго. Но ако само отглеждате покривни растения, 40 паунда азот са доста нещо“, обясняват Бърнс.

Връщайки се към аналогията с осигурителната система, те отбелязват, че за да се случи това производство, почвените бактерии и растенията трябва да са свързани, за да могат да разменят азот срещу въглерод. Тези свободно живеещи бактерии няма да работят, ако вече има излишен азот в почвата, тъй като растенията няма да искат да търгуват въглерод, след като нямат нужда от заплащане с азот.

DSCN9073 resize1

“Когато прекалим с торенето или имаме излишен азот в почвата, тези организми няма да присъстват в икономиката на растенията, тъй като растенията и без това вече са свикнали да получават подаръци“, обясняват Бърнс.

Растителна мрежа

Друга форма на биологията на почвата, която се включва във физическата форма на почвата, са микоризните гъби. Доказано е, че гъбичните хифи могат да пробиват дупки в скалите и да извличат например желязо и магнезий. И също като Rhizobia, тези организми трябва да се кооперират с растенията, за да разменят минерални вещества и вода вътре в кореновата система.

Микоризните гъби също имат ключова роля в инфраструктурата на почвената икономическа система, казват Бърнс.

Главните корени на растенията наподобяват магистралната мрежа. Добавете системата на микоризните гъби, и вече получаваме магистрали и второстепенни пътища, по която се транспортират стоки и услуги до локалните потребители.

„Тези гъби са много ефективни при транспортирането на фосфора, който е един от най-трудните за извличане от почвата елементи, казват специалистите. – Но те също така могат да транспортират азот и калий и основни минерали. В сухи времена те могат да доведат и вода. Наистина може да защитите от засуха вашите растения, ако имате здрава популация от микоризни гъби.

Но почвена система без микоризни гъби е като страна без пътища, железници и пристанища.“

Дъждовните червеи също имат важна роля в почвената транспортна система, добавят Бърнс. Техните тунели позволяват на големи количества вода, кислород и растителни остатъци да се придвижват през почвения профил.

„Дъждовните червеи са отговорни за транспортирането на голяма част от биологичните вещества през цялата система, също както обществения транспорт, казва Кейт. – Те ядат растителните остатъци, храносмилат някои микроорганизми и според движението си по почвата, ги транспортират на друго място.“

Как почвената биологична система разбира от какво има нужда растението? С комуникация.

Бърнс казват, че растенията подават различни химически сигнали – базирани на въглерод съединения посредством отделяните от корените вещества, когато имат нужда от макро- или микроелементи. Почвената биология прочита тези сигнали и връща необходимите вещества. Въглеродните съединения могат да бъдат въглехидрати, захари, протеини, мазнини, липиди или масла.

“Мислете за това, като че ли растенията дават поръчки. Растенията също така могат да комуникират помежду си посредством мрежата на микоризните гъби, които растат не само от растенията към почвата, но и от корените на едно растение до корените на друго, създавайки нещо като тръбопровод между тях. Поради тази причина разнообразните растителни общности са по-здрави от монокултурните“, твърди Кейт.

Растителна защита

Почвената икономика на растенията трябва да бъде защитена от много опасности, казват Бърнс. Водата например, е жизненонеобходима за растежа, но твърде много или твърде малко от нея води до стрес на растенията. Освен водата, почвата трябва да бъде защитена от вятър, горещина, студ, уплътняване, плевели и вредители.

“Първата линия на защитата е почвената броня, която пази почвата покрита, акцентират Бърнс. – Разрушителният механизъм на оранта премахва растителните остатъци и оголва почвата, което води до физическо разрушаване на нейната структура. Оставянето на почвата покрита предпазва от водна и вятърна ерозия, от екстремни прегрявания и измръзвания и я предпазва от много патогени, които могат да полепнат по растенията при силни дъждове.“

Бърнс използват соево-царевичната ротация като пример. „Задължително е да се засеят покривни култури след прибирането на соята, тъй като тя не оставя много растителни остатъци след жътва, а това, което остане, се абсорбира бързо, тъй като има ниско съотношение на въглерод към азота. Покривните култури помагат на почвата да се възстанови преди засяването на следващата култура.“

Има и други средства за защита на здравата почвена икономика, но Бърнс акцентират на важността да се поддържа голямо разнообразие от растения, корени, сезонни видове, полезни насекоми и биологични вещества.

“Много от враговете, които атакуват почвата, избират целите си много специфично. Ако имате покривни култури, които наподобяват джунгла – с високи и ниски растения, с дълбоки и плитки корени, топлолюбиви и студолюбиви култури, бобови, тревни и зелеви, то вредител, който напада един вид култури, може да не разбере къде е следващото растение от тази култура. Когато наблягаме само на царевица или соя, това не е много разнообразно. Така не само сме изложени на колебанията в цените на пазара, но и на болести и вредители“ – твърдят фермерите.

8 ключови момента в почвената въглеродна икономика

  1. 1.Почвените системи са взаимосвързани и взаимозависими. За да разберете как да възстановите почвите, е необходимо да си представите почвената биология като една преплетена мрежа. Ако една част от система страда от негативни въздействия, например поради оран или прекомерно торене, цялата система ще страда.
  2. Намалете благата, които давате на почвената икономика. Уверете се, че всеки компонент от почвената биология работи с предоставянето на само тези външни ресурси, които са необходими за здравословния баланс на биологичната активност
  3. Увеличете потоците на въглеродните капитали. Мислете извън сеитбооборотите от две култури и ротации, които работят с почвата само през половината от годината. Разнообразните ротации и почвопокривните култури увеличават използването на слънчевата енергия и продукцията на течен въглерод.

4. Инвестирайте в дългосрочни въглеродни активи и не ги продавайте. Органичната материя, получена от отглеждането на покривни култури и паша на животните, е капитална инвестиция. Заораването или премахването на растителните остатъци е като да продадеш дългосрочните си инвестиции.

5.Печелете от малките неуморни работници. Микроорганизмите в необработената почва осигуряват ценна работна сила, като произвеждат азот, добиват минерали и осигуряват транспорт, комуникация и защита. Хранителното биологично разнообразие е много важно, за да осигурите присъствието на тези работници

6.Изградете почвена инфраструктура, не я разрушавайте с оран. Живите организми в необработената почва са транспортната и комуникационната мрежи, които осигуряват трансфера на жизненоважни хранителни вещества, вода и кислород за здравата почвена биология.

7.Защитете вашата икономика с броня върху почвата. Поддържането на почвата покрита през цялата година помага да се поддържат почвената влага и температура, което осигурява биологичната активност да бъде предпазена и да остане активна

8. Разнообразието е най-важният аспект в здравословната почвена икономика.Здравословната връзка между растенията, корените и биологичните организми зависи от разнообразието.

Публикувана в Растениевъдство
Според оценката на Европейската комисия, Европа губи всяка година по 9 милиона метрични тона почва на година. Това е еквивалентно на 275 футболни игрища всеки ден. Възстановяването на 1 куб. см. от горния слой почва може да отнеме столетия.
 
Неправилното или прекомерното използване на почвата води до нейното уплътняване, предизвиква ерозия и подлага на смъртоносен стрес жизненоважната подземна екосистема от бактерии, гъби, дъждовни червеи и нематоди.
 
Само в Италия последствията от почвената ерозия струват на фермерите 619 млн. евро за година. Според учените, само добивите от грозде, в областта Просеко в североизточната част на Италия, са причина за 400 000 метрични тона почвена ерозия всяка година.
 
Учените са създали един интересн и много перспективен метод за възстановяването на земеделските земи, който може да постави началото на нов бизнес за фермерите в бъдеще. Методът се нарича "проектиране на почви". Идеята е да се отделят участъци, където се отглеждат само правилните видове култури, докато почвената микробиома не се активизира. След това тази почва може да се изкопава и да се насипва на други проблемни участъци. Методът вече е тестван в няколко ферми и е дал много положителни резултати.
Публикувана в Растениевъдство

От степента на киселинност на почвата в значителна степен зависи добива ототглежданите в градината растения. Дори различните сортове от една култура могат да имат различни изисквания към оптималните нива на рН на почвата. Освен това някои култури могат да се развиват добре в широк диапазон на киселинност на почвата. И въпреки това повечето растения трудно виреят при кисела реакция на почвата. Трябва също да се отбележи, че в различни участъци на градината може да има различна киселинност на почвата.

Определянето на рН на почвата в градината може да стане по плевелната растителност:

  • На кисела почва се развиват добре следните плевели: трицветна теменуга, слез, полски хвощ, лютиче, великденче, живовлек, мента
  • На слабо кисела и неутрална почва се развиват следните плевели: миризлива лайка, пирей, повитица, детелина, люцерна
  • На алкална почва се появяват следните плевели: мак.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 08 Април 2019 10:29

Начин за обеззаразяване на почвата

Благодарение на широкия си спектър на действие калиевият перманганат е идеално подходящ за дезинфекция на почвата. Разтворът се приготвя като се загрява вода до65-70°С, след което в нея се добавя калиев перманганат до получаване на ярко розов разтвор. Почватав лехата се полива обилнос получения разтвор. Когато почвата се охлади и просъхне, се пристъпва към засаждане.

По този начин се дезинфекцира почвата в оранжерии и на открито преди засаждане. С горещ разтвор на калиев перманганат се обработва почвата в ранна пролет, след изчистване на мястото от остатъци от последната реколта. Високата температура на разтвора позволява да се елиминират почвените вредители, а калиевият перманганат убива гъбните патогени.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Дългите бразди и ленти представляват профилирана повърхност на почвата, за отглеждане на култури на поливни площи.

На дълги бразди могат да се отглеждат домати, пипер, грах, фасул, лук, зеле, моркови и др. При този начин на отглеждане се засаждат 40-60 процента повече бройки растения на декар, от където се получава и повече продукция.

Лехо-браздова повърхност съчетава браздите с дългите лехи, върху които растенията се засяват или засаждат ленточно. Лентите могат да имат различен брой редове, в зависимост от културата, която се отглежда. Ширината на лехата и браздата са съобразени с това колко реда ще има от съответната култура и могат да бъдат от 1,20 до 1,50 м.

Този метод на засаждане е удобен с това, че растенията могат да се поливат по два начина – чрез браздите и вътре в лехата. Когато растенията са още малки и имат нужда от по-малко вода се поливат в лехата. Когато са вече големи и в плододаване и имат нужда от повече вода се поливат по браздата, като водата стига до корените чрез инфилтрация. По този начин се предпазват и плододаващите растения от директен досег с водата и се предотвратява развитието на болести.

На лехо-браздова повърхност могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури, които изискват поливане.

Фитариите са подходящи за култури, които изискват чести и обилни поливки, както и въздушна влажност. Те са подходящи за сеитба или засаждане на воден лук, подправки – чубрица, целина, магданоз и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 15

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта