Ефектът на мероприятието зависи от професионалното и компетентно подбиране и прилагане на продуктите

Агр. Петър Кръстев

Пшеницата е най-разпространеното културно растение в света, тя е включена в хранителната дажба на всеки трети жител на планетата. В последните годинитази култура се отглежда на площи, вариращи в рамките от 216 до 225 млн. хектара. Въпреки това тя е силно чувствителна към нападение от болести и неприятели, а през последните десетилетия страда и от все по-осезаемите промени в климата.

Tretirane semena

Типове коренова система за ефективно усвояване: А – фосфор (ортофосфат), манган, мед, никел, В – калий, С – азот (нитрати), сулфати, борати.

В последно време сериозен проблем еувеличаването на променливостта на климатичните условия, а също изачестяване на периодите, неблагоприятнизаотглеждане на културитепрез вегетационния сезон. В същото време динамиката насветовните цени на пшеничното зърно и увеличаване търсенето на тази култура способстват интензификацията нанейното производство. Затова усилията към получаване на високидобиви от пшеница са световна тенденция.

Успехът се залага още в грижите за семето

В научната и приложната литература много първоизточници разглеждат, а практиката безспорно доказа, важността от формирането на мощна коренова система на растенията.Тя осигурява максимално ефективно използване нахранителните вещества и влагата от почватазаполучаване на високидобиви. В същото време оттокът навъглеродаза построяване на кореновата система може да бъде фактор за ограничаваненеговото постъпване към генеративните органи. Затова целта на агронома е създаване на условияза висока активност на кореновата система на растенията и осигуряване на баланс между нейното развитие и ефективно използване на хранителните елементи и влагата. Общите подходи към формиране на кореновата системаза високи нива на поглъщане на отделните неорганичниелементи са посочени на схемата.

В същото време нанасянето на отделнитехранителни микроелементивърху семената по време на тяхното предсеитбено третиране има съществени ограничения, свързани с отрицателното действие от повишаване на осмотичното налягане на работния разтвор заобеззаразяванеи на кълняемостта на семената. Нанасянето на микроелементие възможно в малки дози– 5-50 г от определен елемент на тон, с изключение на мед. Единствениятелемент, чието нанасяневърху семенатапо време на обеззаразяването е целесъобразно, е фосфорът във формата на водоразтворимортофосфат. Пригодни за нанасяне на повърхността на семената са и препаратите, съдържащи монокалиев фосфат (МКФ) в доза 100-500 г/т. В същото време не трябва да се забравя, че срокът насъхранение на такива семенадо сеитбата трябва да се намали до минимум.

Нанасянето на повърхността на семената на високи дози амониеви, калиеви и медни катиони трябва да се избягва. Недопустимо е прилагането на растежни регулаторизаедно с обеззаразителите, които не са посочени в препоръките на производителите, защото могат да доведат до предварително покълване на семената преди сеитба.

Изводи

Защитата на семената от болести еизключително важен технологичен елемент за осигуряване нормалното развитие на пониците на културата и реализиране на генетичния потенциал на сорта през вегетацията. По времена подготовкатакъм сеитба на пшеница и други зърнени култури трябва да се вземат предвид предшестващите години, възможнитепромени в природните условия в течение на вегетацията, последните достижения на селекцията и генетиката. Също така следва да се отчита същественото влошаване на фитосанитарната ситуация в агрофитоценозите в последните години. Заедно с това адекватната защита на посевите от болести и съответстващите мерки за формирането на мощна коренова системаот самото начало на вегетациятаощепрез есента са важни фактори за повишаване устойчивостта на посевите към неблагоприятни условия на отглеждане и достигане на високи нива на добиви от зимните житни култури.

Най-евтиният контрол на болестите и неприятелитепрез вегетацията на културите е обработката на растенията с максимални дози регистрирани обеззаразители, препоръчани от производителите на препарати. Тяхното правилно приложение ефективно ще контролира причинителите на болести есента и в раннопролетния период, а същои в условия на засушаване (без ретардантен ефект).

Качествената обработка на семената на културните растения с комплексни иновационни обеззаразители е ключ към високи и стабилни добиви.

Публикувана в Растениевъдство

Агр. Петър Кръстев

В последните години на нашия пазар се появиха стотици сортове пшеница и ечемик, западноевропейска селекция. Това прави избора на зърнопроизводителите колкото голям, толкова и труден. И когато четеш спецификациите, а още повече ако слушаш продавачите на елитния семенен материал, оставаш с впечатление, че всички сортове са най-добри.

Но на какви критерии да отговаря сортът пшеница, който да изберем за промишлено производство? Всяка година на пазара се появяват повече и повече нови вносни сортове. Те са включени в официалната сортова листа на ИАСАС. За сметка на българските сортове, чийто брой почти не помръдва през последните години.

Учените селекционери продължават да отстояват районирането като главен фактор за избора на сорт от зърнено-житни култури. Защото районирането включва в себе си широк спектър от разнообразни и сложни показатели. Например, студоустойчивостта включва и устойчивост към замръз в малоснежни и безснежни зими, и устойчивост към загниване под анормално дебела снежна покривка, и устойчивост към ледена кора. Неслучайно в близкото минало институтите, в които се селекционираха тези култури, бяха и в Северна, и в Южна България. Колкото и малка да е страната ни, тя все пак има доста различия в климата, обусловени от природо-географски елементи – водни басейни, релеф, надморска височина, течения и др.

Именно на районирането преимуществено се основава позицията на тези, които отстояват родната селекция пред чуждестранната. Въпреки че е силно пластична, пшеницата не е растение космополит и в различни климатични условия един и същ сорт се проявява по различен начин. Да вземем западноевропейски сорт, в чиято спецификация е посочено, че е със сухоустойчивост 10 по 10-балната скала – когато го изпитваш тук, се оказва, че в нашите условия той съвсем не демонстрира такава сухоустойчивост.

Тук също мога да кажа от личния ми опит като агроном, че дори нашите студоустойчиви сортове измръзнаха на 100% в Добруджа през безснежната, но студена 2000 година. Тогава изпаднах в професионален шок, защото от 9000 декара с пшеница в с. Граничар, Добричко, останаха само 600 декара Енола елит, която беше късно засята (на мястото на трудно прибраната поради високата влага соя) и непоникнала, а само покълнала още в почвата. Есента тогава беше доста топла, имаше и влага. В резултат на това есенниците се развиха бързо и необичайно буйно за сезона – оттогава не съм виждал толкова широки листа на пшеница. Растенията не бяха закалени и след поредния дъжд през втората половина на ноември температурите рязко паднаха до -17, -18°С. Първо ечемикът изглеждаше като бланширан с вряла вода, по-късно и пшениците. Обадих се в Института в Генерал Тошево и казах: „Пшениците ми измръзнаха на 100%“. Селекционерът, с когото говорих тогава (той и сега може да го потвърди), ми каза: „Колега ти се шегуваш!“… Трудно беше дори за специалистите да повярват, че това се е случило, но реалността беше такава. На другия ден на място дойде екип от Института от 6 човека – селекционери, фитопотолог, агротехник, заедно с директора. Като ги заведох на полето, гледаха в недоумение и се удряха по челата! Тогава всички сортове, които сеехме, бяха само български.

А ако някой се интересува какво се е случило с останалите неизмръзнали 600 декара Енола, мога да каже, че от тях нищо не излезе. Там се съсредоточи цялата вредна ентомофауна на Добруджа. Наложи се да пръскам с инсектициди 6-7 пъти и добивът беше плачевен. Въпреки огромната информация за глобалните промени в климата, няма никаква гаранция, че това няма да се повтори.

А какво да кажем за устойчивостта към измръзване? Меките зими през последните две години и рекордно високият процент на успешно презимуване на зимните житни култури стимулираха излизането на пазара на много западноевропейски сортове и масовото им внедряване в стопанствата.

Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да се изпитват западноевропейски сортове и ако те покажат добри резултати, да се сеят в промишлени мащаби. Но в никакъв случай не бива да се залита изцяло към тях, както напоследък се случва.

Случва се един и същ сорт да се отглежда в стопанства, разположени на 10 км едно от друго и едното от тях е недоволно от резултатите, а другото – много доволно. Това говори, че районирането е сложен комплекс от почвено-климатични характеристики. Затова учените съветват производителите да изпитват всеки сорт, който им харесва, в конкретните условия на своето стопанство, а не само да ги наблюдват в демонстрационните участъци на фирмите.

Изпитването на сорта трябва да става минимум две години (а найдобре 4-5), защото една година не е достатъчна – тя може да бъде нетипична: необичайно плодородна или екстремно неблагоприята. Но какво да се прави, когато за изпитване просто няма време, защото хората, които трябва да вземат решение, са отскоро в стопанството или в агробизнеса въобще? Колкото и да е странно, до добри резултати може да доведе изборът на сортове на принципа „Каквото другите, това и аз!“

Разбира се, че измежду многото сортове масово в практиката се използват не повече от няколко десетки. В това число влизат и нашите, българските сортове. Но докато българските са склонни „да простят“ на агронома и по-малкото тор, и недостатъчната растителна защита, западноевропейските сортове обикновено са от интензивен тип, който демонстрира своята висока добивност само при условия на щедро хранене и чести обработки с пестициди. Агрономи от различни стопанства споделят, че интензивните сортове западноевропейска селекция дават добиви над 900 кг/ дка, но изискват торене и подхранване до 4 пъти – основно преди или със сеитба, есенно подхранване, ранно пролетно с карбамид и листно при изкласяване с карбамид плюс микроелементи. А пръскането с фунгициди понякога стига до три пъти – в братене, флагов лист и при изкласяване. Но колегите споделят също така и факта, че нашите сортове никога не са ги подвели, докато вносните са доста чувствителни към неблагоприятни климатични условия.

Затова препоръчително е на полетата във всяко стопанство да има едновременно както интензивни вносни, така и универсални родни сортове, които са адаптирани и създадени за нашите условия.

Другият важен фактор при избора на сорт е неговият добивен потенциал. За много от земеделците това е основният критерий за избор от характеристиките на сортовете пшеница. Независимо че на международните пазари нараства значението на хлебопекарните качества на пшеницата: съдържание на протеини, глутен и други подобни. И ето по тези показатели нашата продукция често отстъпва на конкуренцията на много пазари, защото за повечето наши зърнопроизводители единствената цел при отглеждане на пшеница е показателят добив от декар.

Разбира се, че има и зърнопроизводители, които отделят голямо внимание на хлебопекарните качества на зърното. А добрите хлебопекарни качества се постигат първо с правилен подбор на сортове, а след това с балансирано хранене на културата и адекватна защита от плевели, болести и неприятели. Важен може да бъде и такъв фактор, като срок на зрелост. Но пшеницата не е плод или зеленчук, където ранната продукция може да се продаде значително по-скъпо. Въпреки че по-ранната пшеница, както казват специалистите, успява да формира добива преди настъпване на сухото и горещото време, което през последните години у нас започва още от края на май.

Това са само най-главните фактори за избор на сорт при пшеницата. Важно място заемат още показатели като сухоустойчивост, устойчивост към болести, резултати след различни предшественици и др. Към този списък всяко земеделско стопанство, всеки агроном могат да добавят и други характеристики, които смятат, че са важни при избора на сорт.

Публикувана в Растениевъдство

Неподходящи са както прекалено ранните, така и късните срокове за залагане на основната зърнена култура, показват многогодишните изследвания на украински учени при условия, идентични с българските

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, в резултат на което растат и се развиват различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното. Предлагаме ви резултатите от изследване на украински учени, които могат да ви бъдат полезни, защото са направени в условия, идентични с българските.

С многогодишни изследвания, проведени в Института по земеделие в Украйна, е установено, че за получаване на висок добив от пшеница на черна угар най-добрите срокове за сеитба са в периода от 25 септември до 5 октомври. Ако пшеницата се сее в тези срокове, растенията успяват да братят есента, да формират по 3 – 4 братя и добре развита коренова система, да придобият висока зимоустойчивост. Такава интензивна технология на отглеждане на пшеница осигурява най-висок добив зърно.

Отклонение от оптималните срокове на сеитба води до намаляване на добива

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха.

Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка.

ozyma pshenytsya mal.2

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затормозва растежните процеси. Затова късно засятата пшеница изостава в растежа, има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат на това снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават много неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Златното правило е

пшеницата да бъде засята в такива срокове

че да може да влезе в зимата с добре братили растения, формирали по 3 – 4 братя, да има добре развита коренова система и да е придобили висока устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване. Освен това оптималният срок за сеитба на пшеница значително се изменя ежегодно, което зависи от конкретните природни условия на годината. Средно за 22-годишни изследвания, най-висок добив пшеница е осигуряван при сеитба на 25 септември. Но през тези години са наблюдавани и доста големи отклонения в оптималния срок от указаните дати. Разминаването между оптималните срокове по години е 30 – 45 дни. Затова, когато се разчита на получаването на максимален добив пшеница, не трябва да се използва средната дата. Добрите срокове на нейната сеитба следва да се определят чрез отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Сроковете на сеитба на пшеница в значителна степен зависят от влажността на почвата

Изследванията на научните институти в Украйна са установили, че най-добрите условия за растежа и развитието на растенията и формиране на висок добив от пшеница на черна угар се получават при сеитба от 20 септември до 5 октомври за северните райони и от 10 – 20 октомври за южните райони (тези срокове са валидни и за условията на България – бел. на ред.). След неокопни предшественици, които обикновено ограничават запасите от влага в почвата, зимната пшеница е добре да се сее седем-десет дни по-рано, отколкото на черна угар, за да могат растенията да успеят да братят есента.

Следователно при наличие на влага в почвата, първо следва да се сее пшеницата след неокопни предшественици, а след това на заетите от угар площи.

А какво трябва да се прави, когато оптималните срокове на сеитба са настъпили, почвата е добре подготвена, но на дълбочината на заравяне на семената е суха? Тогава сеитбата следва да се отложи до допустимите срокове. Ако и през това време няма дъждове, трябва да се сее в суха почва, защото в този период настъпва хладно време и семената по-малко се повреждат, а посевите не се изтеглят. В противен случай ще се изгубят пет-седем дни, което задържа поникването и влошава развитието на растенията есента. Освен това за сеитба на пшеница в допустимите и по-късните срокове трябва да се използват сортове, адаптирани към късна сеитба и увеличаване на посевната норма с 15 – 20%, както и намаляване дълбочината на заравяне на семената до 3 – 4 сантиметра. Установено е, че пшеницата, която се сее в по-късни срокове, осигурява по-висок добив, отколкото ако се сее ечемик. Опитите с пшеница, която е отглеждана по описаната технология, показват, че добивът на зърно е бил 383 кг/дка, при същите условия ечемикът е дал едва 239 кг/дка.

Срокът на сеитба на пшеница в значителна степен зависи от сорта

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва с пластични сортове пшеница, които есента се развиват бавно и задържат растежа при намаляване продължителността на деня. За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове трябва да се използват сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

При опити на сеитба на пшеница на черна угар рано (5 септември), средно за 36 години добивът на зърно е бил 375 кг/дка, в оптималните срокове (25 септември) – 400-420, а в късни (15 октомври) – 266 кг/дка. Тези данни говорят, че късните срокове на сеитба на пшеница са неподходящи, защото дават най-нисък добив на зърно.

За съжаление, в резултат на лоши предшественици, ниско техническо оборудване, ненавременна подготовка на почвата и др., част от стопанствата ежегодно не успяват да засеят пшеницата в оптималните срокове: над 40% от площта се засява късно, от което се губи голямо количество зърно.

Важно е да се отбележи, че оптималните срокове на сеитба на пшеница не са постоянни: те се променят във времето под влияние на много фактори. Така, учените от Института по земеделие в Украйна още през 1980 година сравнявали оптималните срокове на сеитба на пшеница от 1948 – 1960 година, когато отглеждали сортове от екстензивен тип, с тези от 1961– 1977 г., когато получили разпространение сортовете Безостая 1, Одесская 51. Установено било, че оптималните срокове значително се променили – от 1 – 7 на 7 – 15 септември. А сега по данни на същия институт оптималните срокове за сеитба на пшеница са 20 – 25 септември.

Следователно тези данни говорят, че оптималните срокове за сеитба на пшеница постепенно преминават към по-късни дати и този процес продължава и до днес. Анализът на данните полски опити в Института по земеделие показва, че през 1967-1980 година оптималните срокове на сеитба на пшеница на черна угар е бил 15 – 20 септември, а по данни на опитите от 1981 – 1994 г. и 2006 – 2008 година, високият добив е осигуряван, когато сеитбата е направена в по-късни срокове – 25 септември – 5 октомври.

И така, оптималният срок за сеитба на пшеница за този период се е изместил примерно с 10 дни, което може да се обясни с промените в климата, еволюция в селекцията на сортовете и други. Затоплянето на климата през есенните месеци предизвиква силно братене на растенията и голямо прерастване в ранни срокове на сеитба, затова по-късните сеитбени срокове влияят положително на развитието на растенията. При късни посеви от пшеница може да се получи добив с 50 – 80 кг/дка по-висок, но все пак този добив ще бъде значително по-нисък, отколкото при посев в оптимален срок.

Аналогично изместване на оптималните срокове на сеитба на пшеница са установили и други научни учреждения в Украйна. На това основание в последните години се препоръчва преместване на посевните срокове на тази култура с осем-десет дни по-късно, мотивирайки тези изменения с климата и биологичните особености на съвременните сортове. Сега стопанствата използват срокове на сеитба според изследванията на научните учреждения, които постоянно провеждат опити със сроковете на сеитба на пшеницата, уточняват ги и ежегодно препоръчат на производителите кога е най-добре да се сее културата. Стопанствата просто трябва да се придържат към оптималните срокове на сеитба, които препоръчват научните учреждения в конкретната година.

По данни на Хидрометеорологичната служба в Украйна в оптималните срокове за сеитба на пшеница успяват да се вместят 47% от стопанствата, а закъснение се получава в 43% от тях. Затова средно на 25% от посевите с пшеница влизат в зимата със слабо развити растения и слаби посеви, което обуславя ежегодна загуба на 10% от добива на зърно.

Правилно е да се постави въпросът за необходимостта от сведения за минимума в стопанствата както от късните, така и от ранните посевни кампании, т. е. оптимизиране сроковете на сеитба на зимна пшеница. За да засяват пшеница в оптималните срокове и да прибират висок добив зърно, стопанствата следва примерно на 5% от площите да сеят посевите в по-късни срокове, а на около 40% от площта обратно, да сеят с осем-десет дни по-рано. Това ще подобри състоянието и развитието на посевите с пшеница и значително ще повиши нейната добивност. В случай че 40% от площите с пшеница са с късни посеви, не може да се мисли за високи добиви – такива например каквито получават водещите стопанства или стопанствата в страните от ЕС, където добивите от зимната пшеница достигат 700 – 750 кг от декар.

За да се съвместят ранните срокове на сеитба с по-късните, не са необходими никакви допълнителни разходи, необходима е само технологична дисциплина. А проблемът с късните срокове на сеитба в съвременни условия може да се реши чрез подобряване на техническата осигуреност, за да успеят стопанствата качествено да подготвят почвата до оптималните срокове за сеитба.

Бел.ред.: Днес повечето от стопанствата у нас имат много добра материално-техническа обезпеченост, която им дава възможност в оптимални срокове да осъществят есенните полски работи. Това предполага, че за нашите зърнопроизводители оптималните срокове за сеитба на пшеница могат да бъдат спазени, което ще им позволи значително да увеличат производството на зърно.

Агр. Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

Публикувана в Растениевъдство

От 26 години във фамилното стопанство „Белан фармс” в канадската провинция Онтарио отглеждат културите си, без да обработват почвата

Преди години финансови затруднения принуждават фермера Майк Белан и неговото семейство в провиндия Онтарио, Канада, да преминат към спестовен режим. Заедно с това фокусът се прехвърля и върху подобряването на здравето на почвата без оран. За опита на канадския фермер разказва американско специализирано издание за безорно земеделие

Мike Belan

Вече 26 години семейната ферма „Белан фармс” (Belan farms) произвежда царевица, соя и зимна пшеница без предварителна подготовка на почвата. Все по-високите лихви в края на 80-те години са причината бащата и чичото на Майк Белан да преминат към безоранна сеитба след десетилетия на обработване на полетата с глинеста почва, разположени в близост до Великите американски езера Ери и Хюрън. Това се оказва мъдро финансово решение, тъй като фермерите заменят селскостопанската техника, закупена на кредит, с голям трактор за безоранна сеитба, който наследникът им Майк използва и до ден-днешен.

“През последните години става все по-ясно как доброто състояние на почвата е свързано с отглеждането на добра реколтаи целта ни е да получаваме постоянно реколта, която да се подобрява с всяка следваща година,”споделя Майк Белан. По тази причина освен безоранна сеитба

фермата започва да отглежда и покривни култури

Времето е достатъчно, за да засеят покривните култури след пшеницата, но за да ги накарат да растат и да се развият, преди да падне сланата на царевичните полета, трябва да са засети преди жътвата. Решението е съвместната (комбинирана) сеитба.

No till Drill

Поради невъзможността да се доберат до специалните апликатори за комбинирана сеитба, които се използват в региона, фермерите конструират собствен апликатор. Те модифицират един култиватор с подходящи сеялки от 12 реда, чрез който засяват едногодишен райграс, репички и детелина сред редовете царевица. Машината си служи с малки дискове, чиято цел е да се отвори малко повече почвата, за да се осигури влага за по-добро покълване на покривните растения.

Специално пригодена част от култиватора се използва и за внасяне на азот едновременно с комбинираната сеитба. Групи от по четири диска служат за разбиване кората на почвата, за да се даде по-добър шанс на семената, които се разхвърлят зад тях.

Предизвикателството в целия процес е, че обработвайки между царевичните редове, плевелите също могат да намерят условия за развитие.

Фермерите от „Белан фармс” торят с 28% азот и през вегетационния сезон, като разделят торенето на два етапа – веднъж при втори лист и отново при 5-6-и лист на царевицата. Обикновено те извършват второто торене, когато е приключила сеитбата на покривните култури, но се опитват и при първото минаване. Според тях при по-ранната сеитба покривните растения имат повече време да покълнат и да израстат, преди царевицата да ги засенчи.

Засега стратегията им е успешна

– покривните растения спират да растат, когато царевичните листа започват да ги засенчват през късния юли и ранния август. Когато царевицата започва да изсъхва през късния септември, другите култури отново се засилват.

Целта на тази комбинация е да се произвежда малко азот, да се противостои на уплътняването на почвата и да се подобрява цялостното й състояние.

DOUBLING UP

Покривните растения определено предпазват почвата, но дори и да бъдат нанесени определени щети с техниката, до януари те са поправени благодарение на кореновата система на растенията.

Фермерите засяват около килограм и половина покривен микс на декар царевица (6 кг на акър) и въпреки че растенията се развиват едновременно, не се забелязва изоставене на реколтата.

След пшеница и соя стопаните засяват грубо около седем килограма семена (микс) покривни култури на акър, които често включват и бобови, за да се внесе азот в почвата преди сеитбата на царевица.

Интересното за „Белан фармс” е, че в миналото земите, които са обработвали, са били пасища. Тази практика се е загубила, тъй като обработваемата земя е твърде ценна, но покривните култури позволяват на фермата да започне да отглежда добитък отново. През 2017 г. Майк Белан закупува млади говеда, които се изхранват с царевичните стъбла и райграс и в крайна сметка си докарва допълнителен приход.

Силна структура

Корените на покривните растения носят тежестта на жътвата, като предпазват почвата от сбиване. Те изхранват също почвените организми, добавят органична материя и помагат за филтрирането на водата в почвата.

STRONG STRUCTURE

Във фермата започват да сеят царевица преди 10 години, като по-рано залагат предимно на соя и пшеница поради липса на достатъчно опит със сеитба без обработка.

Годините на работа доказват, че остатъчните части от предишни реколти не пречат на производството. Единственото условие, което Майк Белан спазва, е да поддържа специалната си техника в отлично състояние. Работниците и фермерите следят усърдно качеството на сеитбата, което понякога означава забавяне на процеса. Целта е да се спазва скорост от пет мили в час (около 7,5 км/ч.) при сеитба.

“Нашата система е проста, затова разчитаме на техника, а не на технология, за да осигурим равномерна сеитба,” казва Майк Белан.

Хубавото е, че машините не се износват така бързо и лесно, както ако се работи с компактна и тежка почва.

Остатъците от предходната реколта все още създават сериозна тревога, особено в случая с царевицата. Когато се сее соя върху площи с остатъци от царевица и покривни растения, е важно да се увеличи сеитбената норма. За да произведе популация от 12 – 14 хил. растения на декар, фермата засява 19 хил. соеви семена.

Освен това се сее под лек ъгъл спрямо редовете.

Обикновено се извършва изгаряне на покривните растения с хербициди не повече от седмица преди следващата сеитба. Майк Белан иска да е сигурен, че райграсът расте активно, за да се постигне максимален контрол.

Целта на този производствен процес е да се извлича най-добрата реколта от почвата година след година. Макар че повечето околни ферми все пак обработват почвата на всеки 3 – 4 години, в „Белан фармс” не го правят.

Превод Десислава Радоева

Публикувана в Растениевъдство

Под мотото We are Tempo farmers („Ние сме Tempo фермери“), 40 фермери от 8 държави споделят своите истории за успех, свързани с високоскоростната сеялка за прецизна сеитба Väderstad Tempo. Заедно с хиляди други земеделци по света, те представляват част от днешните Tempo фермери.
We are Tempo farmers 2- След пускането на пазара през 2012 г., хиляди фермери по света успяха да разкрият пълния потенциал на стопанствата си, благодарение на сеялките Väderstad Tempo. Разказвайки историите на успеха на тези Tempo фермери, искаме да вдъхновим още повече земеделци да направят следващата крачка в прецизната сеитба, казва Матиаш Ховнерт, старши вицепрезидент продажби и маркетинг за Väderstad.
– С Tempo се работи лесно и е наистина надеждна машина – казва фермер от България. Друг фермер от Полша добавя: „Благодарение на Tempo можем да засеем при оптимални агрономични условия“. Трети производител от Германия: „Tempo ни носи допълнителен приход и повече печалби“.
Всеки Tempo фермер има своята история за успех.
Сеялката се предлага в няколко модела и конфигурации от 4 до 24 броя изсяващи секции. Всички Tempo сеялки имат една и съща дозираща система световен рекордьор, наречена Väderstad PowerShoot.
We are Tempo farmers 3– Всеки компонент от сеялката Tempo е създаден да осигури еднакъв старт за всички семена. По този начин се гарантира точно разстояние между семената, постоянна дълбочина на засяване и се избягва припокриването в края на полето. Освен това прецизността на сеитбата винаги е една и съща, независимо от външните влияния като скорост, вибрации, наклони или променливи условия на полето, казва още Матиаш Ховнерт и продължава:
We are Tempo farmers 4 Large– Тъй като Tempo увеличава капацитета на засяване, като прави възможно покритието на по-голяма площ за по-кратко време, и същевременно подобрява прецизността, сеялката предлага няколко начина за увеличаване на нетната печалба на стопанството.

Кампанията “Ние сме Tempo фермери” включва 40 фермери от осем страни – Франция, Германия, България, Русия, Великобритания, Украйна, Полша и Унгария. Вижте всички истории на страницата на Тайтън Машинъри България, официален представител на марката за България.

03 Tempo farmers 175x250 Nikolay Tsenkov

Публикувана в Агротехника

През юни - юли се сее карфиола. Сеитбената норма е 4 – 5 г на м2. След около месец разсадът е готов за засаждане. След като се прибере продукцията от предшественика, избраната за отглеждане площ се изорава и се правят бразди, в чиито основи се извършва засаждането. Схемата на засаждане е 60х50 см или 80х40 см. В зависимост от заплевеляването се извършват няколко окопавания, с първото от които се прави и загърляне. През вегетацията карфиолът редовно се полива, тъй като горещините презлетните месеци влияят изключително неблагоприятно върху качеството и количеството на продукцията. В зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи при основната обработка на почвата се тори с по 20-40 г суперфосфат и калиев сулфат и 50 -70 г амониев нитрат на м2. Азотният тор се внасяна два пъти по време на вегетацията – при първото окопаване и 20 – 25 дни след това. За намаляване на загубите на азот и за повишаване ефективността на торовете, след всяко подхранване се извършва окопаване с последващо загърляне. Редовно трябва да се следи за появата на болести и неприятели и да се извършват необходимите пръскания.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

От производителността и качеството на работата на тази машина пряко зависят добивите на стопанството. По време на сеитбената кампания тя трябва да работи бързо, безотказно, с висока точност и в строго предписаните срокове

Ася Василева

Сеялката се експлоатира само 3-4 седмици в годината, но понякога, заради капризите на времето, сроковете на сеитбената кампания силно се съкращават и обемът работа, определен за 2 седмици, трябва да се свърши например за 5 дни (между дъждовете). Така че натоварването върху тези машини може да нараства значително. Затова и при избора на тези машини земеделецът трябва да се ориентира към здрави, невзискателни и поддаващи се на ремонт в стопанството машини.

3913f902c9e5513f9abb8e1167336aa9

От друга страна, стопаните искат да имат максимално автоматизирана, „умна“ машина с голяма работна ширина. За да се намери оптималният вариант и за да не се допуснат грешки при избора на сеялката от самото начало, фермерът трябва да предостави на търговеца възможно най-пълната информация за това как ще се експлоатира машината.

Понякога фермерът споделя само част от плановете си. А после, в процеса на работа, се изясняват важни особености, но време за оправяне на ситуацията вече няма. Например, фермерът споделя каква култура ще сее, но не казва, че работи с нестандартни сеитбени норми. Като резултат се налага да се сменят ботушите, да се чака за доставката им и да се бави сеитбата.

Основните детайли, които трябва да бъдат известни на продавача по време на сделката, са технологията на отглеждането на културите, агрофонът, по който се сее, релефът, контурите на полята, разнообразието на културите, средните размери на полетата, тяхната отдалеченост едно от друго и необходимостта от транспорт, състоянието на машинния парк в стопанството, готовността на персонала за обучение и неговата отговорност.

Избор на работен орган

Основните работни органи са дисковите и анкерните ботуши. Практикува се и сеитба под култиваторни лапи. Тук критериите за избор са технологията на почвообработката, равността на полето, машинният парк и икономическата ситуация в стопанството.

KV tsdrill 0010 productslider
По принцип, сеялките на база на култиватора (с лапи на стойка) са способни да сеят практически на всякаква почва. Те се предпочитат в стопанства, където сроковете за сеитба са много кратки и няма време за предсеитбена подготовка на почвата. С тях на полето се влиза по-рано, въпреки високата влажност, а в такива условия  за дисковите сеялки е почти невъзможно да работят – нищо не може да спаси дисковете от задръстване. По тази причина, ако в стопанството се работи главно рано напролет, фермерът трябва да се замисли за закупуването на сеялка от култиваторен тип (със закрепване на работните органи на стойка – култиваторна лапа, длето, ботуш) или сеялки с анкерни ботуши.

Действително, анкерните сеялки с длетовидни лапи успешно работят на влажни почви, тъй като за сметка на тясното контактно петно налягането върху ботушите е равномерно, а работните органи не се задръстват.

А основният недостатък на култиваторните сеялки е лошото копиране на релефа (твърдото прикрепване на лапите към рамата не позволява на ботушите да повтарят неравностите на релефа). По тази причина закупуването на култиваторна сеялка с голяма работна ширина е съществена грешка за стопанство с неравни и неголеми площи – поставянето на семената ще е неравномерно. Сеялките от култиваторен тип се избират от стопанства с равни и големи площи, за които най-важна е икономичността на процеса.

Земеделците, които сеят в по-сухи условия (например наесен, когато почвата е суха след горещото лято), в повечето случаи предпочитат дискови сеялки, които позволяват да се копират неравностите на терена независимо от положението на рамата, както и да се запази влагата, благодарение на минималното разрохкване на повърхността на почвата.

В дъждовни години разликата в посевите между култиваторните и дисковите сеялки често не се забелязва, тъй като при достатъчно количество влага в почвата развитието на растенията се изравнява, а освен това растенията в широк ред при сеитба под лапа братят много по-добре, отколкото при лентовата сеитба на дискова сеялка, за сметка на по-ниската конкуренция между семената.

Паралелно с това днес набират популярност сеялките с копиращи анкери. Тези машини имат независимо окачване, при това те позволяват да се излиза на полето по-рано напролет, без проблем сеят върху растителни остатъци и точно поставят дребни семена на минимална дълбочина.

Да се впишеш във веригата

Машинно-тракторният парк в стопанството не бива да се формира, започвайки от сеялката. Експерти съветват да се започне, опирайки се на почвообработващите машини, а сеялката трябва да се впише в технологичната верига. За качествената и производителна работа на сеялката трябва  да се вземат предвид една камара детайли – изравнеността на полето, обработката на почвата, нейната структура, раздробяването и разпределението на растителните остатъци след жътвата. Всичко това трябва да съответства на конструктивните особености на сеялката.

Експертите призовават фермерите да бъдат особено внимателни при избора на сеялка за директна сеитба – не всеки анкерен или еднодисков ботуш (дори с голяма сила на натиск) може да влезе в дълбока слама, особено на площи, където сечката не е разпределяла нарязаната слама по цялата работна ширина. Откосите, образувани от недоразпределени растителни остатъци, може да създават сериозни препятствия за работата на анкера или диска (няма да може да ги разреже). В такива случаи трябва да се обърне внимание на допълнителното разпределяне на следжътвените остатътци от зъбни брани.

Освен това не всички сеялки са способни да сеят върху мулч. Ако в стопанството се работи по технологията на минималната почвообработка, което предполага наличието на много растителни остатъци на полето, то добре ще работят или дискова сеялка с предварителна подготовка на почвата (не самостоятелна сеялка, а именно сеитбена комбинация, която позволява още веднъж да се работи с растителните остатъци), или анкерна сеялка. Подходяща е и дискова сеялка с голямо налягане на дисковете и добри чистачи, която може да работи по мулч. Със следжътвени остатъци добре се справят сеялките от култиваторен тип.

Massey ferguson Planters and Seeding

Въпреки големия избор както на анкерни, така и на дискови машини, трябва да се признае, че повечето от тях съвсем не са създадени, изхождайки от почвено-климатичните особености на някои райони. А това е най-важно за практиката. Не всеки анкерен ботуш може да влезе в преуплътнената почва с тежък механичен състав (особено при сеитбата на есенници) и не всяка дискова машина може да сее в следжътвени остатъци на полето. Поради това най-сигурният път е да се пробва машината на собствените поля, тоест да поискате индивидуална демонстрация от дилъра.

При избор на сеитбен комплекс е важно да се вземе предвид средният размер на полето и неговата геометрия, за да се избере правилната работна ширина. При малки размери на площите не бива да се купува „влак“ с голяма работна ширина, за да не се губят време и сили на завоите и обработване на полосата за обръщане, която заема голяма площ. И обратно, ако размерът на едно поле е 700 – 1000 дка, то логично ще е да се работи с 12-16 метрови машини.

Освен това на този етап трябва да се помисли за гъвкавостта на технологиите. Ако се счупи една машина с голяма ширина, сеитбата ще спре, а ако фермерът има две или три сеялки сумарно със същата ширина, то вероятността всички да излязат от строя едновременно е малка.

А с какво ще дърпаме?

Естествено, най-важното е да се избере правилното енергийно средство, способно да работи със сеялката. Характерна грешка при избор на сеялка е недостатъчната мощност на трактора, който фермерът е предназначил да дърпа новопридобитата машина. Такава грешка най-често се прави при покупката на сеялка с голяма работна ширина.

Типична е ситуацията, когато и тракторът, и сеялката се избират изключително по данните, описани в брошурите. А всяко измерване е регламентирано от норми на определен стандарт, международен или национален. Това също е указано в брошурите, но с най-дребния шрифт. А какво включва стандартът, не всеки фермер си прави труда да разбере. Нормите на стандартите (например американските, международните и европейските) могат съществено да се различават помежду си.

Теглителното съпротивление на прикачната машина на свой ред може да бъде указано за „стандартни“, тоест благоприятни условия на работа (когато бункерът е натоварен с леки семена, на сухи и меки почви, с добра предсеитбена обработка). И ако производителят на трактора декларира в своите брошури мощността му по най-либералния стандарт, а производителят на сеялката указва някакви осреднени показатели на теглителното съпротивление на машината, то на практика може да се получи, че при нормално натоварване и в реални условия тракторът трудно помръдва сеялката от мястото й и работи с много ниска скорост.

Както си спомнят специалистите, случвали са се прецеденти, когато фермерът, ориентирайки се по голи цифри, е купувал машини, а после възмутено е изказвал претенции пред производителя на сеялката, че скоростта на работа е наполовина по-ниска от посочената в брошурата.

Сега в тези брошури обикновено се посочва ножицата от минималната до максималната граници на мощностния диапазон, а специалистите призовават фермерите да не се ориентират по минималната мощност. Вземете предвид обичайните условия на работа, оставете резерви за случаи на сеитба при екстремни условия, качеството на предсеитбената подготовка и ще получите реално необходимата мощност за вашата работна ширина.

Впрочем, случва се и ножицата между указаните диапазони на мощности да е твърде голяма, и в резултат фермерът не знае по коя стойност да се ориентира. Например, предлага се машината да се агрегатира с трактор с мощност от 250 до 400 к.с. Но машините с такава мощност принадлежат към различен теглителен клас и имат различна цена. В този случай трябва да забравите за брошурата и да се посъветвате с производителя, а също  да съберете опит от други земеделци, работещи с такива машини.

Добросъвестните производители имат достатъчно точни графики, отчитащи условията на работа на машината и количеството мощност, необходима при такива условия на всеки метър работна ширина. Например, те могат да пресметнат необходимото енергийно средство с точност до 10 литра в секунда.

Като цяло, специалистите са единодушни, че за осигуряване на нужната скорост на сеитба е необходим трактор с резерв на мощност не по-малък от 30 на сто от средната стойност на диапазона на мощността.

Също при избора на трактор експертите препоръчват да се обърне внимание на хидравличните възможности на теглителната машина, с която ще се агрегатира сеялката.  Работата е там, че на всички производителни пневматични сеялки е необходим въздушен поток, създаван от турбината. Тя се върти от хидравличен мотор, за който е необходим постоянен регулируем поток масло от разпределителя на трактора. С новите машини не възникват проблеми. Но ако земеделецът планира да работи с руски трактор, той ще има проблем, тъй като тези машини нямат такива възможности.

Ако в стопанството няма възможност за закупуване на нов трактор, може да се добавят специални опции, които трябва да се поръчат при доставчика на сеялката още при етапа на нейното избиране. Някои производители имат възможност за адаптиране на хидравликите на старите трактори към съвременните сеялки. Въпреки това стопанствата, където се работи с руска техника, трябва да са готови за трудности с адаптирането на електрониката, ще се наложи поставянето на допълнителни кабели между трактора и сеялката.


Публикувана в Агротехника

Дори при много голям, но недостатъчно озърнен клас, добивът е нисък

Агр. Петър Кръстев
Пшеницата има водещо място в растениевъдното производство у нас. Потенциалният добив на културата в нашата климатична зона е достатъчно висок. Съвременните високопроизводителни сортове на нашата и чуждата селекция са в състояние да осигурят добив на зърно до и над 1000 кг/дка със сравнително високо качество.
Производителността на пшеницата се определя от редица структурни показатели: плътност на стъблостоя, масата на хиляда зърна, дължина на класа, количество на класчетата в класа. Изследванията за корелацията досега са показали, че най-голямо влияние върху добива на пшеницата оказва именно плътността на продуктивния стъблостой и озърняването на самия клас. По време на отглеждане на пшеницата обикновено не възникват особени проблеми, защото културата е с висока екологична пластичност.
Въпреки това всеки производствен сезон е различен и внася свои корективи: менят се количеството на валежите, температурният режим на въздуха и почвата и други подобни фактори на околната среда. В различни години, и дори в течение на един вегетационен период, фазите на развитие на болестите и неприятелите се изменят. Всички тези фактори, на които агрономът фактически почти не влияе, определят производителността на класа на пшеницата. Все пак има редица начини, благодарение на които производителността на културата може да се повиши: по пътя на внасяне на минерални торове, употребата на препарати за растителна защита и др. За влиятелни фактори може да се смятат нормата и срокът на сеитба на пшеницата.
ПЛЪТНОСТ НА КЛАСА
Дълго време селекционерите провеждат изследователска работа по увеличаване плътността на класа. Генетичната предразположеност за залагане на повече класови зачатъци на вретеното е характерна за високоинтензивните сортове с голям потенциал за добивност. Ориентировъчно, за да се получи добив от пшеницата на ниво 550-650 кг/дка, количеството класчета в класа трябва да се колебае в рамките на 20-22 броя, количеството на зърна в класчето - 2-3 броя, а масата на 1000 зърна - 45-50 грама. При такива показатели добивите от отглежданата пшеница вече ще бъдат рентабилни и всички производствени процеси -оправдани и възвращаеми.
При неблагоприятни условия растенията формират къс клас с малко количество класчета в него
Една от най-честите причини за недостатъчното изпълване на класа със зърна са неблагоприятните природни условия в течение на съответстващите вегетационни периоди. За ярък пример може да послужи сегашната ситуация. Сухата есен не позволи на есенниците да поникнат, зимата на места беше почти безснежна, пролетните дъждове бяха крайно малко, а в някои региони нямаше никакви валежи. Драстичният недостиг на продуктивна влага и повишени температури способстват за ускоряване на процесите на формиране на генеративните органи. В такива условия растенията формират къс клас с малко количество класчета. В случай че в следващите фази на развитие се наблюдава дефицит на влага и минерални торове, формираните вече класчета не се развиват нормално, зърното в тях се спарушва.
Във фаза начало на вретенене започва активно формиране на генеративните органи, на класовата ос се образуват зачатъците, от които се формират класчетата. С редица опити е установено, че в този период значително негативно влияние оказват едновременно недостигът на продуктивна влага и повишението на температурите. Такова съчетание на неблагоприятни фактори форсира развитието на пшеницата: растенията са още доста ниски, но вече изкласяват. В такъв случай първостепенна тяхна задача става продължението на рода на всяка цена. Подобно явление е характерно не само за зърнено-житните култури, но въобще за всички растения. Разбира се, резултатът от това е съществено намаляване на тяхната производителност – с до 50% и повече.
НЕДОСТИГЪТ НА ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ СЪЩО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА И ОЗЪРНЕНОСТТА НА КЛАСА
Недостатъчното обезпечение с минерални елементи при формирането на класа и наливането на зърното аналогично съществено намалява размера и озърнеността на класа. Дефицитът на хранителни елементи при растенията възниква по различни причини: поради недостатъчно внасяне в почвата на жизнено важни за вегетацията на културата елементи; изветряне, измиване на азота и други елементи от коренообитаемия слой на почвата; небалансирана система на хранене. Такава причина за дефицит на минералните елементи се решава доста лесно чрез допълнителното им внасяне и корекция на системата на хранене.
Въпреки че при ниско съдържание на продуктивна влага в коренообитаемия слой почва дори при достатъчно количество NPK, достъпността им до растенията на пшеницата е изключително ниска.

Изходът от тази ситуация може да бъде прилагането на листно третиране с карбамид във фаза образуване на флаговия лист при пшеничните растения и в периода на активно наливане на зърното. Тази практика не води до съществено повишаване на добива, но благоприятства наливането на вече формираното зърно в класчетата и повишава неговото качество.
Добри резултати в сухи години има също листното внасяне на комплексни торове, в състава на които влизат както макро-, така и микроелементи в течна и лесноусвоима хелатна форма. Водещи наши зърнопроизводители вече започнаха да внасят преди сеитбата на пшеницата азот във вид на безводен амоняк. Тъй като този тор има голямо съдържание на N (82%),той се разпределя равномерно по площта, а амонякът е лесно достъпен за усвояване от растенията, особено при суха пролет. Това действие на амоняка е свързано с особеностите на неговото внасяне. Есента, преди сеитбата, торът се внася на дълбочина 15–20 см.
През зимния период и пролетта с топенето на снега известна част от него мигрира в почвения профил, но благодарение на процеса нитрификация се превръща в нитратна форма. Благодарение на това, оказвайки се в по-дълбокия и наситен с влага слой, азотът е достъпен за пшеничните растения в условия на суша. Положително влияние на процеса на наливане на зърното оказва листното подхранване с карбамид или други комплексни торове на фона на основно внасяне на безводния амоняк.

(Повече може да прочетете във в. "Гласът на Земеделеца")

Публикувана в Растениевъдство

Това са изучавали производители на сеялки в процеса на демонстриране и изпитване на своите машини в различни почвено-климатични зони. Обобщение на резултатите от техните наблюдения


Четирите основни фактора на добива, върху които може да се повлияе по време на сеитбата, са нормата на изсяване, разстоянието между растенията, наличието на двойници и пропуски, както и покълването. До тези изводи са стигнали производителите, изпитвайки сеялките на демополета в цял свят – в няколко различни щата на САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Африка и различни европейски страни, в това число и България.

sivba stattya

Колкото и странно да изглежда, нормата на изсяване има най-малко значение. Разстоянието между семената, тоест точното им поставяне, оказва по-голямо влияние върху добивите. Производителите и продавачите на сеялки обръщат голямо внимание на фермерите на процеса на минимализиране на двойно поставени семена и пропуски.

Но както се оказва, и това не е най-важното. Тези мерки осигуряват само равномерното разпределяне на семената по полето. А най-голямо влияние върху добивите оказва дружното поникване.

В този показател влиза процентът на кълняемост на семената, както и равномерното и дружното им поникване. За равномерно и дружно се смята покълването в първите 36-48 часа след сеитбата. Ако някое растение не успее да покълне през първите 2 денонощия, а голяма част от съседните – успява, то тези, които са покълнали по-рано ще го задушат. А това е неосъществена реколта.

Какви са причините на неравномерното покълване?

Това е станало ясно от някои опити, както и от анализа на данните от системите за прецизно земеделие. Например оказало се е, че на дълбочината на засяване на семената, определена в литературата за съответната култура като оптимална, относителната влажност на почвата варира от 20 до 60%. И това е в пределите на едно и също поле! Всички знаят, че за успешното покълване на семената, влажността на дълбочината на тяхното засяване трябва да е не по-малко от 30%.

sivba stattya foto 2

Опитите са показали и съществено влияние върху покълването на семената и на дълбочината, на която те се засяват. Например, в хода на един от опитите е установено, че семената на царевица, засята на дълбочина 7,6 см, където е имало най-много влага, са поникнали почти всички за определеното време. За същото време семената, засети на дълбочина 5 см, едва са започнали да покълват поради недостиг на влага. А засетите на дълбочина 2,5 см, така и си останали да лежат в почвата в очакване на дъжд.

Поради тези причина една от непрекъснатите задачи на агронома е да търси „златната среда“. Тъй като ако засееш дълбоко, има повече влага, но се губи енергията на покълването. А ако засееш плитко – енергията на покълването ще е по-добра, но пък няма да достигне влага.

Също в хода на тези опити е установено, че правилният натиск на сеитбената секция има много по-голямо значение за добивите, отколкото елиминирането на двойници и пропуски. Например, при оптимално натоварване на сеитбената секция,и равни останали условия, добивите от царевица са достигнали 1445 кг от дка. При максимално притискателно усилие, когато на сеялката, както се казва, са затегнати всички пружини, добивите са намалели до 1405 кг/дка. А когато натоварването е намалено до 80 кг – добивите спаднали до 1310 кг/ха.

Разбира се, за необходимостта от коригирането на дълбочината на засяване или притискателното усилие знае всеки агроном. Но на практика дали много производители пренастройват притискателното усилие при преместването на друго поле с различни условия? Колко от тях са готови да загубят за това по 4-5 часа от 20-те часа работа на сеялката в денонощието по време на кампанията?

По този причина през последните години технологиите на прецизното земеделие позволяват да се променя притискателното усилие направо от кабината на трактора, при това по секции, точно така както малко по-рано стана възможно регулирането на нормата на засяването. Но подобни технологии струват пари. Една добра модерна сеялка, оборудвана с всички съвременни технологии, излиза 60 000 – 90 000 евро. Но пък се изплаща.

И при всичко това не бива да се забравя поговорката, родена в агрономските среди: „Сеитбата на пролетниците започва през есента“, тоест важна е добрата подготовка на почвата през есента.

Публикувана в Растениевъдство

При спазването на лесни технологични правила за използването на тези машини при жътвата производителността се увеличава с 30-40%, а при сеитбата – с 25-35%

Ася Василева

С приближаването на жътвата темата за претоварващите ремаркета става все по-актуална. Тази технология още си пробива път сред българските фермери. Но по света все повече зърнопроизводители правят своя избор в полза на жътва и сеитба с използването на претоварващи ремаркета. Тези машини са лесни за работа, но често се допускат грешки, намаляващи техния технологичен и икономически ефект. Какви са тези грешки и как да не ги допуснете, ще се опитаме да изясним в настоящата статия.

Жътвата е процес, обусловен от конкретни срокове. Тяхното разтегляне заплашва както с биологични загуби на реколтата, така и със спад в качеството на зърното. Освен това нараства рискът от бурно разрастване на плевелите, което съществено намалява производителността на жътвата, увеличава разходите и води до още по-високи загуби.

remarketa 1

Увеличаването на производителността на комбайните с помощта на претоварващо ремарке е един от рационалните пътища за съкращаването на сроковете на жътвената кампания и намаляване на рисковете.

Технологията е лесна. Първата стъпка е изборът на ремарке. Тук е важно да не се бърка, а то да се избере според размера, също както удобна дреха. Трябва да се вземат предвид конкретните специфики на наличния машинно-тракторен парк, както и характеристиките на площите, средните добиви, изискванията към налягането върху почвата и т.н. Не е добре, ако воден от добри цели – намаляване на количеството на техниката и персонала, стопанинът побърза и поръча вместо две средни по размери ремаркета едно голямо, което наличните комбайни няма да успеят да натоварят.

Важно е да се знае, че всеки модел претоварващо ремарке предполага работа с трактор с определена мощност. Колкото повече зърно превозва ремаркето, толкова по-голяма теглителна сила ще му е необходима. Затова е важно да се съпоставят наличните в стопанството трактори с предвидените за закупуване машини. Това ще елиминира необходимостта да се купува специален трактор за претоварващото ремарке.

Следващият пункт е вместимостта. Ремаркето се избира така, че неговият обем кратно да съответства на обема на бункерите на комбайните. Само тогава, работейки в технологична верига, прибиращата техника ще осигури максимален ефект.

Какво трябва да бъде оптималното съотношение на комбайните и ремаркетата в технологичната верига?

Логиката е проста: цикълът на работа на комбайна в технологичната верига трябва да бъде по-малък от цикъла на работа на претоварващото ремарке. Тоест при избраното съотношение комбайн/ремарке трябва да работи следната формула:

● Vк — време за запълване на бункера с прибираното зърно + време за разтоварване на това зърно от комбайна;

● Vб — време за приемане на зърното от всички комбайни + време за докарването му до края на полето и разтоварването му в автомобилния транспорт + време за връщане в технологичната верига на комбайните.

remarketa 3

Да разгледаме това с конкретен пример. Да допуснем, че при работа в технологична верига с два комбайна Vб = 22 минути, а с три – Vб = 26 минути. Тогава, ако Vк = 25 минути, то претоварващото ремарке ще обслужи 2 комбайна, а ако Vк = 27 минути– 3 комбайна.

Трябва да се отбележи, че една от най-важните функции на претоварващото ремарке е товаренето на сеялките със семена и торове. Многократно ускорявайки процеса, ремаркето намалява рисковете от неспазване на технологичните срокове на сеитбата. Резултатът е увеличаване на добивите, намаляване на оперативните разходи, отпадане на необходимостта от закупуване на допълнителни сеялки и трактори.

При избор на претоварващо ремарке трябва да се вземе предвид видът на сеялката. В някои случаи се налага ремаркето да се преоборудва със специален товарач за сеялки със система с хидравлично задвижване. Във всички останали случаи е достатъчно да се постави евтин комплект за пълнене на сеялки.

Новост в тази сфера е двусекционното ремарке. То позволява сеялките да се пълнят поред както със семена, така и с торове, и при това да работи само един трактор.

Въпрос на дисциплина

Следващият въпрос е организационен. Опитът показва, че производителността пряко зависи от спазването на технологията. Всичко е достатъчно лесно – комбайните поетапно влизат в полето. При запълването си те поетапно разтоварват в ремаркето, без да спират работа. Координацията на процеса става с помощта на радиовръзка. И като следствие, правилно изграденият процес осигурява увеличаване на производителността с 30-40%.

На практика обаче механизаторите доста бързо спират да спазват разписания ред и заминават по самостоятелни маршрути. Най-често това се случва поради неопитност. Пречки могат да бъдат релефът или състоянието на културите на полето (например, ако те са полегнали, може да се наложат различни маневри). Независимо от причината, възниква нарушаване на процеса и вследствие се влошават показателите на ефективността.

Какво може да се направи? Най-лесно е когато комбайнерите се разделят по навик. Тук просто трябва да се концентрират върху процеса. По принцип, механизаторите достатъчно бързо започват да разбират ползата от прилагането на тази технология. Но ако движението на комбайните е усложнено от наличието на преовлажнени долини, електрически стълбове или други особености, то трябва да се планира такава траектория, при която на ремаркето няма да му се наложи да преследва комбайна по цялото поле. Увеличаването на времето на цикъла на работа на ремаркето неминуемо ще доведе до това, че приетото съотношение комбайн/ремарке ще се наруши, и тогава ще се разруши работата в цялата технологична верига. Да се мисли, че комбайните са „първични“ и ремаркето трябва да ги гони и настига, е погрешно. Резултатността на жътвата зависи от съгласуваността на работата на всички участници във веригата, в това число и зърновоза.

Подобна е ситуацията и при сеитбата. Пълненето на сеялките от ремаркето се прави в края на полето, което означава, че за да се избегне престояването на сеялката в момента на нейното пристигане на определеното място, ремаркето със семената трябва вече да е там. В този случай отново помага радиостанцията. Механизаторът на сеялката следи нивото на разход на семената и когато се налага донапълване, навреме съобщава за това на механизатора на ремаркето.

Товаренето на самото ремарке със семена е възможно по различни начини. При малка отдалеченост на склада от полето, е целесъобразно ремаркето да се пълни в склада, а при голяма – направо на полето, като семената и торовете се доставят с камиони. Основният критерий при избора е времето, необходимо за натоварване на ремаркето. То трябва да е по-малко от цикъла на работа на сеялката при сеитбата.

Трябва да се акцентира върху факта, че и при жътвата, и при сеитбата важен мотивиращ фактор за персонала е паричното възнаграждение. Повишаването на производителността на работата трябва да се отразява пропорционално върху заплащането на труда на механизаторите, а намаляването на сроковете на работа да става отделен повод за премия.

Ремък за безопасност

Трябва да се отбележи, че при влажно зърно при комбайните с ремъчно задвижване на разтоварващия шнек, а това са всички руски машини, се увеличава вероятността от по-бързо износване или разтягане на ремъка. Работата е там, че в момента на задействане на подаването на зърното за разтоварване при пълни обороти на мотовилото става „кинематичен удар“ и това води до износване на ремъка. Вариантите за решаване на този проблем са лесноизпълними от опитен комбайнер и безопасни за техниката. Когато масата е много влажна и тежка, е по-добре разтоварването да се извършва при пълно спиране на комбайна.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта