Четвъртък, 15 Август 2019 15:12

USDA в страната на чудесата

Вчерашният доклад на USDA отново демонстрира, че пазарът реагира твърде болезнено на всякакви новини, като често не взема предвид никакви алтернативни фактори. По принцип, ако  USDA не съществуваше, то тя задължително трябваше да бъде измислена. Защото във всяка класическа история има зъл гений. Този, който идва и разваля всичко хубаво в живота на останалите герой.
И този път WASDE и FSA не можаха да излязат с общо мнение. Според вчерашният доклад в САЩ, според първата служба, са засети 90 млн. акра царевица, а според втората - почти 86 млн. акро. И в двата случая това е по-малко от 94-е млн. акра на USDA. А добивите в доклада са такива все едно никакви наводнения в Америка не е имало, все едно не бяха развалени хиляди акра и въобще - всичко е прекрасно.
Разбира се, не всички фермери се отчитат за  FSA, но при соята разликата в данните на двете служби е едва 2,7 млн. акра, при пшеницата - въобще 0,7, а при  WASDE - още по-малко. Но падащите цени на царевицата повлякоха след себе си и соята, и пшеницата, на борсата. При това отдавна беше известно, че никакъв внос в Китай в размер на  87 ММТ няма да има, тъй като тази цифра бе базирана на майските данни на  FAS за производството на свинско в Китай на ниво 48.5 ММТ. А от май досега там АЧС отнесе доста свински животи. Изобщо, по пътя на не особено хитри манипулации с цифрите още преди месец можеше да сме морално готови за  ниво от  84 (Reuters вчера каза 83.5 ММТ).

И изобщо цифрите не са това, което са. Очакванията за добивите от царевица в САЩ на USDA изглеждат леко (или силно) преувеличени. 

Но в момента ситуацията в Чикаго е следната - пшеницата драпа със зъби и нокти да се измъкне, а царевицата - да не падне в отрицателната зона на графиката. Но такива пикове вече е имало  в 14/15, и в 16/17. А и е логично под натиска на новата реколта.

Имайки предвид, какви изненади ни поднася  USDA напоследък, то смисъл в цифрите има все по-малко. По-добре да идеш на море.
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Специалистите от компания Bayer смятат, че добивите от нискостъблените сортове царевица могат да ги направят доминираща разновидност в близко бъдеще.

Според учените, нискостъблените сортове царевица със скъсени и удебелени стъбла са по-устойчиви на полягане. Освен това, намалената височина прави културата по-достъпна за обработка с помощта на селскостопанска техника. Обикновено царевицата може да достигне 3-3,5 м височина, което прави невъзможна обработката на посевите с помощта на повечето видове селскостопанска техника, тъй като води до повреждане на стъблата. Но нискостъблените сортове царевица са достатъчно ниски, за да могат комбайните и другите селскостопански машини повторно да извършват операции като внасяне на торове през вегетацията, докато добивът все още се формира и др.

Освен това, представителите на компания Bayer уверяват, че нискостъблените сортове царевица използват по-малко вода и имат по-висок добив от традиционните.

Bayer въвежда нискорастящите сортове царевица чрез традиционните методи на селекция на растенията. Компанията работи и над генетично модифицирани сортове, които могат да се появят на пазара след няколко години. Според представители на Bayer, нискорастящите царевици ще излязат на пазара и ще станат достъпни за американските земеделци към 2022-2023 година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Мерките за бързо разлагане на стърнището предотвратяват възникването на епифитотии при пшеницата

Агр. Петър Кръстев

Гъбата Fusarium graminearum е един от най-опасните растителни патогени. Тя причинява различни заболявания на зърнените култури – пшеница, ръж, ечемик, царевица и др., като прави продукцията от тях опасна и негодна за консумация. Доказано е, че метаболитите на плесента от гъбата са токсични за хората и животните. Основните микотоксини, продуцирани от F. Graminearum, са деоксиниваленол (DON) и зеараленон. Някои щамове продуцират и други токсини, които също са опасни.

Fusarium graminearum има изключително негативно икономическо въздействие върху селското стопанство, като производствените загуби в световен мащаб се оценяват на 50%.

Ако по време на прибиране на царевицата за зърно или веднага след това растителните остатъци не бъдат раздробени, епифитотията от фузариум на зърнените култури, идващи след нея в сеитбооборота, е предопределена.

Отглеждане на пшеница след царевица

При ограничения брой полски култури, които се отглеждат в нашата страна, почти винаги след царевицата за зърно идва зимната пшеница. При отглеждането й след царевица, рискът от разпространение на фузариум е значително по-висок, отколкото във варианти с други предшественици. Освен това биологията на причинителя на фузариума усложнява борбата с него с химични средства за растителна защита: КПД на такива операции е максимум 60%. По-подходящи методи тук могат да бъдат подборът на устойчиви сортове и качествената почвообработка. Силно влияние за намаляване съдържанието на токсина DON (дезоксиниваленол) в пшеницата оказва допълнителното раздробяване на следжътвените остатъци от царевица.

Опасен предшественик

Царевицата е подходяща за заселване, развитие и съхранение на причинителя на фузариума. В началото на нейното узряване гъбата прониква в ниската част на стъблата и след прибиране на реколтата всички растителни остатъци практически се оказват заразени. Оставащата на повърхността растителна маса се характеризира с близко към единица съотношение въглерод към азот (съотношение С:N), което е изключително благоприятна среда за развитие на болести.

Природните условия през 2007 и 2012 г. в Германия са били изключително благоприятни за естественото разпространение на фузариум във фаза цъфтеж на пшеницата. Тогава е установено, че културата е била значително по-силно поразена на полета, където е отглеждана след царевица, отколкото при отглеждане след други предшественици. Разбира се, такава ситуация не се повтаря всяка година. Развитието на фузариума в голяма степен зависи и от природните условия. Това означава, че при идентични изходни параметри – сорт, сеитбооборот и обработка на почвата, има възможност след царевица да се получи здрава реколта от пшеница.

Причинителите на различните гъбни болести по-дълго време се запазват в растителните остатъци на царевицата, отколкото например в стърнище от пшеница. От съхраняващите се по стъблата на царевицата патогени могат да се открият причинители на различни видове фузариум. Но по отношение на микотоксините при отглеждане на зимна пшеница след царевица, става въпрос преди всичко за гъбата Fusarium graminearum – тя образува на неразградените стъбла черни кълбовидни плодни тела, т. нар. перитеции.

При благоприятни природни условия те освобождават аскоспори, които попадат на цъфтящите класове на следващите култури – зимна пшеница. Спорите започват системно да се развиват в растенията и образуват токсина DON. Затова усилията следва да се насочат за отстраняване на условията, подходящи за растежа и развитието на причинителя, за да не може той да премине към масово производство на спори във фаза цъфтеж.

Подпомагане на разлагането

Поражението на класовете на пшеницата от фузариум е толкова по-силно, колкото повече неразложени следжътвени остатъци от царевица се намират на повърхността на почвата във фаза цъфтеж към края на май – началото на юни. Без съответстващо раздробяване тези остатъци (особено основата на стъблата с почвена буца около корените) се съхраняват дълго време без проблем. Често дори след година заораните царевични стъбла все още остават цели и в резултат на следваща почвообработка отново се оказват на повърхността. Освен това на тежки почви невинаги е възможно извършването на качествена оран.

Микроорганизмите могат да включат органичните остатъци в процес на интензивно разлагане само когато стърнището от царевица е силно наситнено. Колкото по-силен е процесът на разлагане на сламата, толкова по-слабо е заразяването с опасните форми на фузариума. При раздробяване на растителните остатъци до 1 см процесът на разлагане протича два пъти по-бързо, отколкото при наситняване до 5 см. Това се обуславя от повишаване активността на микроорганизмите в резултат на увеличената площ на съприкосновение със силно раздробените части на стърнището.

Освен това поради голямата маса растителни остатъци, оставащи при прибиране на царевицата за зърно, е необходим азот за намаляване на съотношението С:N (за активиране процеса на разлагане). Потребността от азот става съвсем осезаема с повишаване на почвената температура през пролетта. Планирането на по-висока доза торове следва не само по тази причина, но и с цел предотвратяване гладуването на растенията на пшеницата при пролетното възобновяване на вегетацията.

Много важно е при сеитба на пшеница след царевица да се зарови колкото се може по-голямо количество растителни остатъци в почвата. Дългите стъбла и стъблата с почвена буца около корените се заравят лошо. Това е още една причина за интензивно раздробяване на растителните остатъци. Наситняването с мулчировачи със сърповидни ножове от ротационен тип съществено подобрява заравянето на стърнището с дискови брани и количеството стъбла с почвена буца около корените намалява до два пъти.

Техника за раздробяване

Максималното раздробяване на растителните остатъци е ключ към тяхното качествено заравяне и бързо разлагане, особено при безплужни технологии. Най-добри резултати се получават с мулчировъчни машини с активни работни органи. Агрегатите с пасивни работни органи не осигуряват нужния резултат при преработка на царевичното стърнище.

Стойността на обработката с мулчировач е съпоставима със стойността на култивиране на средна дълбочина. Въпреки това фитосанитарният ефект от допълнителното раздробяване е значително по-висок. Но фермерите се опасяват да прилагат този агротехнически начин, тъй като за неговата реализация при високото натоварване в сезона на есенната сеитба е нужен допълнителен трактор и още един работник.

Ситно раздробяване – по-малко токсини!

В последните години в различни опити е изследвано как раздробяването на следжътвените остатъци от царевица влияе за намаляване съдържанието на DON в зърното на следващата в сеитбооборота пшеница. Освен това е установено взаимодействие между обработката на почвата, раздробяването на растителните остатъци и прилагането на фунгициди във фаза цъфтеж на пшеницата. Фитосанитарният ефект от оранта е сравнително малък,ако не е направено предварително раздробяване на следжътвените остатъци, дори и след третиране с фунгициди във фаза цъфтеж на пшеницата. Такива посеви показват по-голямо съдържание на DON. Раздробяването на растителните остатъци от царевицата за зърно има аналогичен на оранта ефект, като съдържанието на DON намалява два пъти. Затова този вид обработка, наред с целенасочен подбор на сортове и третиране с фунгициди, гарантира успех при отглеждане на пшеница след царевица.

Не бива да се забравя още един допълнителен ефект от раздробяването на остатъците – силно се ограничава разпространението на царевичния стъблопробивач, като числеността на ларвите му след операцията намалява с 90%.

Публикувана в Растениевъдство

Когато сутринта на 25 юли 44-годишният германски фермер Карл Пехлер отишъл на царевичното си поле, просто не повярвал на очите си - почти цялата царевица се била превърнала в ... пуканки. Вероятно, причина за това е станало горещото време, което доведе до рекордни температури това лято в цяла Германия.

Всъщност, Пехлер не смятал да посещава това поле поне още една седмица, но местен жител му позвънил, за да му съобщи за тайнствени пукания, които чул, минавайки покрай него.

"И сега - какво да правя? 350 декара! Загубих цялата реколта! Никога не съм виждал толкова пуканки дори и на най-големите панаири", оплаква съдбата си Пехлер, разглеждайки царевичните кочани. Почвата по цялото поле е осеяна с пуканки, а пукания продължават да се чуват от всички страни.

Поради рекордните горещини страдат не само производителите на царевица в Германия, картофопроизводителите се оплакват, че вадят картофите вече изпържени, а над пшеничните полета се носи аромат на пресен хляб.

Това е сатиричен репортаж на германското издание https://www.der-postillon.com/2019/07/landwirt-entsetzt-komplette-maisernte.html. Но той описва много точно положението с температурите в Германия. Фермерите са сериозно разтровожени за бъдещето си, ако положението не се промени. Някои от тях дори вече споделят, че може да се наложи да започнат да отглеждат слънчоглед!

 

Публикувана в Растениевъдство

При трансгенната култура добивите са по-високи и не се използват инсектициди, което води до повишаване на доходите в стопанствата. Учени твърдят, че генетично модифицираните култури са безопасни за използване и носят огромни изгоди за селското стопанство.

Така, отглеждайки ГМ царевица, земеделците могат да увеличат своите доходи в размер на €173 ха/година за сметка на увеличение на добива и икономиите на средства за инсектициди, които няма да са им необходими. Направеният неотдавна икономически анализ на историята на генетично модифицираната устойчива на насекоми (IR) царевица в Испания и Португалия дава нова дългосрочна представа за това, доколко генетично модифицираните организми могат да бъдат полезни за земеделието.

Новото изследвание е показало, че използването на ГМ растения намалява замърсяването на почвата, намалява разхода на вода и газовите емисии в атмосферата. Аграрикономистът Грем Брукс анализирал използването на ГМ царевица на Пиренейския полуостров в продължение на 21 години. За целта на проучването в Испания и Португалия е била отглеждана царевица, устойчива на неприятелите Ostrinia nubilalis (европейски царевичен стъблопробивач) и Sesamia nonagroides (средиземноморски царевичен стъблопробивач).

Според Грем Брукс за 21-годишния период - между 1998-а и 2018 година, земеделците, които са използвали технология с ГМО, увеличили своите общи доходи на €285 400 000 за сметка на увеличение на добивите и икономията на средства за инсектициди, които в случая не са им били необходими. Тази сума съответства средно на прираст в дохода на едно земеделско стопанство в размер на €173 ха/година.

Science Alert

Публикувана в Растениевъдство

Международните зърнени пазари през изминалия седмичен период (12-18.07.19) запазиха висок ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и засилената спекулативна активност на борсата в Чикаго, провокирана от противоречиви информации за състоянието на новите реколтив Щатите и на Стария континент.

Влошените перспективи за добивите от пшеница в Русия, Украйна и ЕС бяха основен фактор за изразеното повишение на цените на пшеницата на международния пазар през първата половина на седмицата. Най-високи ценови стойности в Чикаго и Париж житните котировки достигнаха на 15 юли - $195,30/т и EUR179,25/т съответно.

Ала ценовото рали не продължи дълго. Рязкото повишение на цените провокира засилване на спекулативните продажби (прибирането на печалби) и на 18 юли пшеницата затвори в Чикаго на равнище $181,35/т, а цената на мелничарското зърно на борсата в Париж се срина до EUR 174,75/т ($181,90и EUR 186,00 – 18 юли 2018 г.). Търговците коментират, че за понижението на цените в значителна степен допринесоха информациите за навлизане на дъждовен фронт в засегнатите от суша територии на царевичния пояс на САЩ. Ценовата динамика на експортния пазар следваше кривата на фючърсите.

Към 19 юли експортните цени на меката червена зимна пшеница на американския пазар се понижиха до $215FOB , но котировките на френската мелничарска пшеница (11,5-12% протеин ) на база FOB Руан останах почти непроменени - EUR 172-173/т ($212FOB САЩ иEUR 190/т FOB Руан на 18.07.18 г.).

Анализатори отбелязват, че влиянието на реколтната преса в САЩ и Европа постепенно се засилва, но прогнозиране на ценовото развитие дори в краткосрочен план е затруднено от противоречивите прогнози за новите реколти в държавите основни износители на зърнени храни. Типичен пример в това е Русия – най-големият износител на пшеница за международния пазар. От една страна, повечето западни експерти говорят за значими щети от сушата в редица големи руски региони, от друга страна, обаче браншовата асоциация на руските зърнопроизводители - Руският зърнен съюз изтъква, че информациите за щетите от сушата сапреувеличени.

За нивото на цените в черноморския регион най-добра представа дава последния египетски търг. На 17 юли Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 60 хил. тона руска мелничарска пшеница по $201,36 FOB($215,54 C&F)за товарене 21-31 август 2019 г. Украинската пшеница се предлагаше по цена от $198,50/т, но заради високото навло ($19,35) загуби в тръжната надпревара. Най-ниска цена предложена за румънска пшеница беше $202,88 FOB + $17,25 фрахт = $220,85 C&F. Според търговците необичайно малкото количество закупено от Египет (само 60 хил.т) показва, че най-големият купувач на пшеница в света изчаква по-добра ценова конюнктура.

Европейският пазар на царевица през изминалите седем дни остана стабилен. Френското фуражно зърно завърши седмицата при непроменени ценови стойности – около EUR185FOB Бордо. На украинския пазар царевицата поскъпна с 2 долара – до $195FOB черноморско пристанище.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди. 

Публикувана в Растениевъдство

Осигуряването на царевичните растения с хранителни вещества трябва да е съобразено с техните потребности в конкретните фази на развитие.
До стадий 8-и лист царевицата усвоява само незначителна част от необходимите й хранителни вещества: 2% - азот, 1% - Р2О5 и 4% - К2О.
Максималното количество от тези елементи царевичните растения усвояват в периода от изметляване до три.четири седмици след цъфтеж. В този период се поглъщат 70-80% от цялото необходимо количиство NPK.

Потреблението на азот и фосфор продължава и във фаза узряване на зърното, докато потреблението на калий в този период вече е приключило.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

До стадий осми лист царевицата потребява по-малко от 2% от необходимия й азот

Подхранването на царевицата с минерални торове дава възможност да се получи прираст на добива с 10-12% и повече.
В някой случаи дори на висок фон почвено внесени торове, проблематично е да се получи висок и качествен добив без внасянето на комплекс от хранителни елементи под формата на микроторене.

Царевицата реагира много добре на листно подхранване с 6% разтвор на карбамид (6 кг карбамид на 100 л вода). Пръскането на посева се прави сутрин или вечер, когато температурата на въздуха не е висока.
Най-добре е подхранването на растенията да се направи от фаза 6-7 лист в продължение на три седмици 1-3 пъти през 6-8 дни. Едновременно с това се внасят и микроелементи, и водорастворим магнезиев сулфат (MgSO4 5% -на концентрация).
Оптималното осигуряване на растенията с фосфор и калий увеличава устойчивостта на царевицата към термичен стрес и недостиг на вода, подобрява аминокиселинния състав и протеините.
Фосфорът и магнезият способстват по-доброто озърняване, осигуряват равномерно и бързо узряване на реколтата.
В същото време най-много от всичко върху качеството на зърното влияе азотът, защото освен повишаването на добива, той повишава съдържанието на протеини и масло в зърното.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
2019 г. може да стане най-лошата година за американското земеделие в съвременната история.
 
Милиони декари земеделска земя ще останат незасяти поради катастрофалните наводнения. А фермерите, които все пак са успяли да засеят, докладават печални резултати.

Последните 12 месеца са най-влажните в цялата история на САЩ, а бурите не изглежда да спрат, според прогнозите на синоптиците.

Фермерите казват, че никога не са виждали кампания като тазгодишната. Реките са излезли от коритата си и са наводнили обработваемите площи. Полетата са пълни с вода и кал, а дъждовете не спират. Вече е твърде късно да бъдат засети поне 12 милиона декара, на които обикновено се отглежда царевица.

Прогнозите за соята са, че незасетите с тази култура площи ще бъдат още повече.

Според Crop Progress са засети едва 67 на сто от площите с царевица с 18-е основни щата, където се отглежда тази култура.
Фермерът от Небраска Ед Брумелс казва, че условията на неговите поля са все едно се "опитваш да се сееш върху езеро!" Той и неговите колеги очакват много разочароващи добиви.

Фермер от Айова казва, че повече от 5 седмици не е успял да влезе в нивите си, а царевицата е жълта вместо зелена. 

Прогнозите на синоптиците за районът на Царевичния пояс в САЩ сочат, че дъждовете не изглежда да спрат скоро.

Американските издания сочат, че 2019 г. изглежда ще се превърне в "перфектната буря" за американските фермери, и някои от тях никога няма да успеят да се възстановят от нея.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 24

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта