Зърнената реколта в Добричка област е прибрана от 495 727 декара, или около 40 на сто от всички площи с пшеница, като средният добив достига 154 килограма от декар, съобщиха на БТА от пресцентъра на Министерството на земеделието, храните и горите.
Жътвената кампания върви във всички общини в региона. По оперативни данни в община Добрич средният добив е около 215 килограма, а в Добричката община - 180 килограма от декар.
Засетите площи с пшеница в областта в началото на периода са били 1 245 404 декара, но поради неблагоприятни климатични условия напълно пропаднали са 26 633 декара, припомнят от пресцентъра.
По данни на министерството близо 5 милиона тона е очакваната зърнена реколта в страната тази година. Средният добив в страната към момента е 369 килограма от декар, посочват от пресцентъра. През миналата година общото производство на пшеница в България достигна 6.1 милиона тона.

Публикувана в Новини на часа

Земеделците очакват резултатите със свити сърца, опасявайки се за слаба реколта

Агр. Петър Кръстев

Необичайно рано започна основната жътва, която земеделците наричат „бяла“, – тя подрани почти с две седмици. При това не само на ечемика, който традиционно у нас се жъне в последната десетдневка на юни, но комбайните масово жънат и пшеничните ниви. Това подраняване, разбира се, не носи нищо добро и оптимистично, защото означава слаба реколта с неизхранено и нискокачествено зърно.

Картината не бива да се обобщава, защото има райони в страната като Централна Северна България и част от Южна България, където пшениците са в много добро състояние и добивите там ще бъдат доста добри. Очертава се и качеството на зърното там да е високо. Но горко на добруджанските зърнопроизводители, които започнаха толкова рано жътвата и прибират добиви от 50 до 300 кг/дка. Преобладаващ е добивът от 150 –180 кг/дка. Има и изключения – там, където е имало локални валежи, ще има и по-добра реколта, но тези места в Добруджа не са никак много.

Особено плачевни са резултатите от крайморските общини в североизточната част на страната Балчик, Шабла, Каварна. Жалко за труда на земеделците, които положиха всички грижи по отглеждане на реколтата, но природата и този път се оказа по-силна.

Е, не че нямаше и грешни технологични решения, като прекомерно гъсти посеви от високи сеитбени норми, ненавременно или прекомерно азотно торене и др. Но в земеделието не всичко може да се прогнозира, винаги има скрити „подводни камъни“. Лимитиращият фактор за земеделското производство у нас – влагата, по-скоро липсата й, съпътстваше основната житна култура още от сеитбата, та почти до края на активната вегетация на есенниците. Валежите, които паднаха през май и юни, бяха безвъзвратно късни и не подобриха състоянието на пострадалите от есенната и зимна суша посеви. Нещо повече, дори влошиха състоянието на изстрадалите растения.

Оплакват се земеделците, че класовете били почернели от прекомерната влага, но това е най-малкият проблем – това са чернилни гъбички, които се развиват само по плевите и не засягат зърното. Но в засегнатите от сушата райони зърното и без тези валежи вече бе с влошено качество, поради преждевременното изсъхване на листната маса, която трябваше да го изхрани.

Каквото и да е, колкото и да е, зърното трябва да се прибере от полето, независимо че това ще коства на земеделците още един разход, който няма да има възвръщаемост. Такава е съдбата на земеделието, когато е изцяло зависимо от природата.

Към този момент земеделците от пострадалите от сушата райони намират малко повече надежда в пролетните култури – царевицата и слънчогледа. Валежите през май и юни дадоха силен тласък за началното развитие на тези култури. Въпреки това пълна гаранция и там няма, защото, ако критичните фази на културите – изметляване, цъфтеж, бъдат съпроводени с високи температури и засушаване, добивите могат драстично да паднат.

Надеждата все пак остава, защото силно се надяваме, че в природата все пак има баланс – ако няма добив от есенниците, по-вероятно е да има добра реколта от пролетниците.

Публикувана в Бизнес

В края на юни зърнените пазари получиха нова порция адреналин, която отклони вектора на ценовото развитие във възходяща посока.На 30 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA) шокира участниците в зърнената търговия с изненадващо ниските очаквания за площите засети с пшеница и царевица в страната. Докладът на американското земеделско ведомство демонстрира намаление на засетите с пшеница площи в САЩ с 2 на сто спрямо миналогодишното равнище – до 44,25 млн.акра, което е най-ниският показател от 1919 година насам.

Отчета на USDA провокира активизирането на спекулативните покупки на борсата в Чикаго и седмичния период пшеницата завърши там с положително отклонение отоколо 6 долара на равнище $180/т. Към 3 юли експортните цени на меката червена зимна пшеница се възстановиха до $213/тFOB САЩ, в сравнение с $205/т 25 юни 2020 г.($223FOB-3 юли 2019 г.). Динамичният възход наблюдавахме и при фобните котировки на американската царевица – от $158 на 25.06. до $170/т на 2.07.20 г.

Влошените перспективи на новата европейска житна реколта и ценовото рали в САЩ обърнаха вектора на ценовото развитие и в Евросъюза. Минималните ценови стойности на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж бяха регистрирани на 26 юни - EUR 176,75/т, като на 2 юли борсата затвори на равнище EUR 181,50/т. На 2 юли френската пшеница нова реколта 11,5-12,5% се предлагаше за износ по EUR184/т FOB Руан, в сравнение с EUR 180/т FOB Руан на 25 юни 2020 г.(178/т FOB Руан на 2 юли 2019 г.)

Въпреки засилващата се реколтна преса в търговските среди преобладават настроения в полза на твърдото развитие на пазара през близките седмици най-вече предвид раздвижването на експортния фронт.

През периода 1 юли 2019 г. до 22 юни 2020 г. износът на мека пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 33,42 млн. тона, с 63% на сто повече в сравнение със същия период на 2018/19 г. На 30 юни Алжирската държавна агенция (OAIC) информира за покупката чрез международен търг на 300 хил. тона пшеница предимно от ЕС с доставка през. м септември по цени $217,50-218,50/т C&F (стойност & фрахт). На същата дата и Йордания напазарува 60 хил.тона пшеница с 12,5% протеин по цени от $229,99/т -242,00/т C&F с доставка чак през м. ноември. Търговците коментират, че най-ниската цена е реализирана при покупката на румънска пшеница от компания CHS.

Ценовото рали в Щатите изкара и пазара на европейската царевица от продължителен застой. През периода 15-29 юни 2020 г. царевицата се търгуваше в Париж в изключително тесен диапазон ЕUR165- ЕUR166/т, но на 2 юли цената й на борсата се покачи до EUR 168/т.

Повишението на цените на пшеницата в САЩ и ЕС стабилизира експортните котировки в черноморския регион.Руска пшеница нова реколта (12,5% протеин) в момента се предлага по износ средно по $199FOB. Експортните цени на украинската пшеница 12,5% протеини в момента се движат с1,5-2 долара под руските котировки, като в същото време украинската пшеница 11,5% протеин се котира по $193-195FOB Одесса, а фуражната пшеница - по $185/т FOB($185/ти $180/т FOB съответно на 2 юли 2019 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Така фермерът Кольо Колев определя ползата от партньорството си с известния производител на торове у нас. Управителят на стопанство „Колев 0505“ ЕООД, с. Овча могила, и агроном-консултантът на фирмата споделят опита си при торенето на житни култури

Четири сорта пшеница и три сорта ечемик са засети миналата есен в землището на с. Овча могила, общ. Свищов, по проекта на Агрополихим – Платформа 2020. Домакин на това прекрасно поле е опитният земеделец Кольо Колев, управител на „Колев 0505“ ЕООД, с. Овча могила, който от години има опит с продуктите от тази уважавана марка. Цена и качество в синхрон – така най-кратко определя фермерът ползата от партньорството си с Агрополихим, и препоръчва на колегите си цялостната технология, която е приложил тук още от есента. Есенниците са братили перфектно и това радва и стопанина, и консултанта от Агрополихим, които с чувство на задоволство споделят резултатите от успешния опит.

Християн Христов – Агроном-консултант за Централна Северна България, подробно разяснява технологията на приложение на продуктите на Агрополихим в различните етапи от развитието на пшеницата:

Технологията, която приложихме на полето, включва основно торене с 20 кг/дка комбиниран тор- NPK 15:40:10, който е добре познат на българските земеделци. Поради голямата суша от края на миналото лято и началото на есента пшеницата поникна едва в първата седмица на декември. В началото на януари наблюдавахме заложен възел на братене и решихме да приложим допълнително 10 кг амониев нитрат с цел създаване на повече продуктивни братя. Допълнително към това торене приложихме и ФАСТ PK 16:16, който е комбинация между фосфор и калий. С това приложение целяхме подобряване на устойчивостта на пшеницата към биотичен и абиотичен стрес. В средата на март приложихме 20 кг амониев нитрат, непосредствено преди дъждовете, и по този начин успяхме много добре да подхраним посева. Това торене съвпадна и с преминаването на пшеницата от фаза братене във фаза вретенене и така заложихме максималния потенциал, който можем да очакваме от културата. В периода след средата на април допълнително коригирахме с още 10 кг амониев нитрат непосредствено преди преминаването на посева от фаза вретенене към фаза флагов лист. И заедно с това торене приложихме и листния ни продукт ФАСТ+ за зърнено-житни култури, който е микс между макро- и микроелементи с акцент върху магнезий, сяра и цинк, с цел подобряване качествените показатели на пшеницата.“

Кольо Колев – Управител на „Колев 0505“ ЕООД, с. Овча могила:

В момента сме на поле, което през настоящия сезон от сеитбата до прибирането е третирано с торовете на Агрополихим. Започнахме с основното торене и продължихме с подхранвания през вегетацията, а в по-късна фаза, заедно с фунгицида, приложихме и листния тор. Полето, както се вижда (на снимките), е в много добро състояние, пшеницата и ечемикът са братили перфектно, като очаквам доста приличен резултат от над 850 900 кг от декар. Разбира се, ако основният лимитиращ фактор влагата, бъде на наша страна, или както агрономите се шегуваме, „главният агроном“ да ни го отпусне като фактор. В сравнение с масовите полета и с други технологии на торене мога определено да кажа, че полето, подхранено с торовете на Агрополихим, е няколко идеи по-добре. Самият общ вид и хабитус на растенията показва това, културата се държи много добре. Доволен съм, защото продуктите са много добри и лесно се внасят с техниката, с която разполагаме. Съответно цената, която излиза на декар, и за производството спрямо останалите продукти също е конкурентна, тъй като в момента гоним и прилична рентабилност.

От много години използвам продуктите на Агрополихим, защото са с много добри качества, пресни са, тъй като идват директно от завода. Произвеждат се в България и съответно могат по-лесно да се прилагат. Не на последно място, продуктите, които предлага Агрополихим, следват световните тенденции с продукти в чист вид, с рехебитори. Основните критерии са цената и качеството. Когато двете неща са в синхрон, продуктите винаги са предпочитани от земеделците.“

Публикувана в Растениевъдство

Забавянето на световната икономика, подобрението на агрометеорологичните условия в Европа и САЩ и перспективите за изобилно предлагане на зърно в глобален мащаб бяха основните фактори за понижение на цените на пшеницата в ЕС и черноморския регион. На 25 юни в редовния си месечен доклад Международният съвет по зърното (IGC) увеличи прогнозата си за добива от пшеница в света през 2020/21 г. с 2 млн. тона, от 766 млн.т на 768 млн.т, което е с 6 млн.тона над очаквания резултат за текущия сезон и с 36 млн.т над нивото на 2018/19 г. Анализаторите акцентират най-вече върху превишаване на производството над потреблението (751 млн.т), което според експерти означава „изобилно предлагане на пшеница на международните пазари и натрупване на рекордни наличности от зърно в края на новия сезон” (290 млн.т).

Междувременно според данните на МВФ пандемията Covid-19 е причинила повече вреда на световната икономика, отколкото се смяташе досега. В актуализираната си прогноза водещите финансови експерти вече говорят за спад в световната икономика от 4,9% в сравнение с 3% очаквани в края на април, като оценката за страните от еврозоната е влошена от 7,5% на 10,2%.

В САЩ новата маркетингова година за пшеница стартира на 1 юни и жътвата там напредва при благоприятно време. За разлика от Щатите положението в Западна и Централна Европа изглежда по-зле вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия в основните страни производителки (Франция, Германия и Великобритания ) през есените месеци и пролетта.

На 25 юни Европейската комисия сведе прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през следващата 2020/21 г., която стартира от 1 юли до 117,2 млн.т, в сравнение с 121,5 млн.т очаквани само допреди един месец и 130,9 млн.т реколтирани през 2019/20 г. Въпреки рязкото редуциране на прогнозните данни цените на пшеница в EС продължиха да се плъзгат надолу, тъй като страхът от рязкото намаление на търсенето се оказа по-силен от ефекта на влошените оценки за производството.

В рамките на изминалите седем дни (18-25 юни) цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж ерозира от EUR180,00/т до EUR177,25/т, а експортните котировки на френската пшеница нова реколта с 11,5-12,5% спаднаха с 5-7 евро – до EUR180-182/т FOB Руан за товарене юли-август, което впрочем отговоря на ценовите стойности регистриране през същия период на 2019 г.

Перспективите за производството на пшеница в черноморския регион се подобряват, най-вече благодарение на очертаващите се по-високи добиви в Русия.

Тези дни Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) вдигна прогнозната летва от 78,5 млн.т на 79,5 млн.т, а това е почти с 6 млн.т повече в сравнение с резултата очакван за текущата маркетингова година.

Според търговски източници в момента експортните котировки на руска и украинска пшеница нова реколта 12,5% протеин се движат в диапазон $195-201 FOB дълбоководно черноморско пристанище в сравнение с $205-208/т FOB в края на предходната седмица и $192-195/т FOB на 25 юни 2019 г.

Цената на царевицата на борсата в Париж през изминалите седем дни остана практически непроменена – около EUR 166/т (EUR 177,75/т – 25.06.19 г.). Украинска царевица се котира за износ по 180/т FOB (187/т FOB – 25.06.19 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Неблагоприятните агрометеорологични условия, влошените перспективи за производството на мека пшеница в ЕС на фона на стабилните темпове на износа бяха основните фактори за повишение на цените на мелничарската пшеница на европейския пазар през първата седмица на юни. Пиковите стойности в цените на септемврийския контракт пшеница на борсата в Париж бяха регистрирани през периода 4-8 юни - EUR 187-189.

През миналата седмица житните котировки се плъзнаха стремително надолу и на 18 юни борсата затвори на равнище EUR 180,00/т. Първоначалният стимул за засилването на продажбите на фючърсния пазар получи от информациите за напоителните валежи в засегнатите от суша територии на Евросъюза и Южна Русия. На по-късен стадий обаче натиска върху житните котировки в Париж се засили от рязкото понижението на цените в САЩ с напредъка на жътвата.

Депресиращо влияние върху цените оказа и информацията, че руското правителство не възнамерява да въвежда квотния режим при износа на пшеница поне през първата половина на новия сезон 2020/21 г. При така изброените фактори в търговските среди на Запад преобладават нагласи за продължаване на низходящия ценови тренд.

В същото време не са малко и анализатори, които смятат, че низходящия потенциал на пазара е ограничен, предвид влошените показатели на европейския баланс като цяло и по-ниските от очакваните само допреди един месец добиви в основните страни производителки на пшеница в Евросъюза. Прави впечатление и активизирането на големите вносители на пшеница през последните дни.

Важно е да се отбележи, че цените на френската мелничарска пшеница нова реколта на експортния пазар в рамките на изминалите седем дни останаха стабилни и почти непроменени въпреки спада на фючърсните котировки. На 18 юни френската мелничарска пшеница 11,5-12,5% се предлагаше за износ през юли-август по EUR 187/т FOB Руан, в сравнение с 190/т FOB Руан на 18 юни 2019 г

На 18 юни 2020 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 240 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 25 юли - 05 август 2020 г., в това число: 120 хил. тона руска пшеница, 60 хил. тона украинска пшеница и 60 хил. тона румънска пшеница. За нашите търговци и производители безспорен интерес представляват първоначалните оферти, с които експортьорите са участвали в тръжната процедура, а те са били както следва:

Количество

тона

Произход

Продавач

Товарно пристанище

Цена FOB

$ за тон

60 000

Румъния

Амеора

Констанца

210

60 000

Русия

Hauan

Новоросийск

206,95

55 000

Русия

Glencore

Тамань

208,20

60 000

Русия

ADM

Новоросийск

208,60

60 000

Русия

Pasco

Новоросийск

210,50

60 000

Русия

Solaris

Новоросийск

210,93

60 000

Русия

RIF

Новоросийск

213,00

60 000

Украйна

LDC

Одеса

207,98

60 000

Украйна

Olam

Черноморск

210,25

60 000

Украйна

Nibulon

Николаев/Одеса

212,00

Цените на царевицата на борсата в Париж бяха повлияни от понижението на цените на пшеницата и благоприятните перспективи за новата реколта в ЕС. На 18 юни юнският контракт царевица затвори в Париж на равнище EUR 166/т за сравнение с EUR 168/т на 11юни 2020 г. и EUR 177,25/т18.06.19 г.). Поради ограниченото предлагане на украинска царевица от производителите средната и експортната цена през изминалия период се покачи с около 2 долара, до 179-181/т FOB дълбоководно черноморско пристанище.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Изминалите седем дни преминаха в очакване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. и актуализираните прогнозни данни за новия сезон. Новата 2020/21 маркетингова година за пшеницата в Щатите започна на 1 юни и векторът на ценовото развитие там след оповестяване на новите данни се отклони в низходяща посока, тъй като в новата редакция на баланса търговците видяха негативен за ценовото развитие знак.

Депресиращо влияние върху котировките на пшеницата на борсата в Чикаго оказаха най-вече по-оптимистичните прогнози за добива от пшеница в Австралия и увеличените наличности в САЩ. Реколтата на Зеления континент вече се оценява на около 26 млн.т, с 2 млн.т повече в сравнение с майската прогноза и с драстичните 11 млн.т над миналогодишния резултат. С 2 млн.т е увеличена и прогнозата за австралийския износ на пшеница през новия сезон – до 17 млн.т, с 6 млн.т повече в сравнение с 2019/20 г.

Търговците коментират, че изненадващо голямото увеличение на оценката за австралийския добив от пшеница засенчи влошените показатели на ЕС и Украйна и предизвика вълна от спекулативни продажби на фючърсния пазар. Цената на юлския контракт пшеница на борсата в Чикаго в рамките на изминалите седем дни спадна с 8 долaра, до $183,50/т. С 6-8 долара се понижиха и цените на американската пшеница на експортния пазар – до $210/т FOB за мека червена зимна пшеница $224/т FOB за твърда червена зимна. ($224/т- 228FOB – 12.06.19 г.).

Прогнозата за производството на пшеница в ЕС през 2020/21 г. беше редуцирана с 2 млн.т в сравнение с данните от май – до 141,0 млн.т (154,8 млн.т – 2019/20 г.), а прогнозната летва за Украйна е свалена от 28,0 млн.т на 26,5 млн.т (29,2 млн.т – 2019/20 г.). Оценката за новата руска реколта не е променена – 77 млн.т (73,6 млн. т . 2019/20 г.).

Понижението на цените в САЩ и поскъпването на еврото бяха основните фактори за негативното развитие на цените на пшеницата в ЕС. Септемврийският контракт мелничарска пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с отрицателно отклонение от 5 евро, на равнище EUR 182,50 за тон. В същото време експортните котировки на френска пшеница нова реколта 11,5-12,5% протеин останаха почти непроменени - EUR 186-188/т за товарене през юли. Анализаторите обясняват този факт с твърдото развитие на цените на мелничарското зърно в черноморския регион – в Русия и Украйна.

Влошените перспективи на новата украинска реколта и информациите за по-ниските добиви в Южна Русия рефлектираха за ново повишение на експортните стойности там. Според търговски източници през изминалия седмичен период цените на руската и украинската пшеница от новата реколта с 12,5% протеин се покачиха с нови 2-4 долара, до $206-208/т FOB за товарене през юли ($193-195/т FOB – към 12.06.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
  • В село Владимирово очакват добри добиви от пшеницата въпреки жестоката суша

  • Кампанията ще стартира в Добричко с десет дни по-рано, комбайните ще зажънат преди 30 юни

Габриела Събева

„Познавам всяко растение, всяка нива, всяка почва. Всеки ден ги обикалям и наблюдавам”, споделя Минко Желязков, председател на ЗК „Сплотеност” в село Владимирово, Добричка област. Превратностите на съдбата не са случайни. Завършва Математическа гимназия в Добрич, а след това висше икономическо. Никога не е предполагал, че ще се занимава със земеделие. Родом е от селото, но излиза от него преди 50 години. Образова се, започва бизнес в Добрич.

Minko Zheyazkov

„Цял живот съм се занимавал с програмиране и компютри. Съпругата ми също е математик, завършила Софийския университет. Преди 8 години дойдох съвсем случайно във Владимирово, защото почина старият ни председател, агроном с 40 години стаж. Тогава нямаше кой застане начело на кооперацията. Старият председател беше уважаван човек, професионалист, за когото нямаше тайни в селското стопанство. Аз пък нямах познания”, с усмивка си спомня Желязков. Той е категоричен, че когато човек иска, успява да се научи. И по-важното – да не спира да се учи.

„Родом съм оттук, но животът ми е минал извън Владимирово от 1970 г. насам. Така дойдох за малко, но останах за дълго. Аз съм на принципа, че човек трябва постоянно да се самообучава и така се захванах със земеделие. Без да учиш, не става, тъй като нося отговорност за 4000 дка земя”, допълва разказа си стопанинът. „Не твърдя, че съм станал агроном, защото това е цяла наука. Успях обаче от практиката през тези 8 години да натрупам опит и да успявам що-годе успешно да го прилагам. Много добре се научих и на още нещо - да преценявам кого да питам, ако не знам нещо. Това е от съществено значение. Работя много добре с регионалните представители на агрофирмите. Търся и получавам съвети от тях”, не крие Минко Желязков.

Резултатите от полето са най-добрият атестат за неговата работа: „На нивата грешките не могат да се скрият, там всичко се вижда. Става ясно какво си направил и какво не!”.

Pchenica Minko gl 4

 

В момента полетата с пшеница, царевица и слънчоглед изглеждат много добре, обещават добри резултати. „Каквото зависи от мене, съм го дал на културите. Аз всеки ден съм на полето, оглеждам всяко растение. Това ми доставя удоволствие. Не мога да си представя, че мога да се затворя между четири стени и да правя нещо друго”, категоричен е още председателят на кооперацията.

Неговият поглед на икономист и математик, логическите му разсъждения и натрупаният 8-годишен скромен опит го навеждат на следните изводи: „Има три основни момента в земеделското производство. Първият е ниска себестойност. Работиш и търсиш препарати за растителна защита, торове и семена на оптимална цена. Компромис в качеството не правим, но търсим ефективност. Тук вече влизат машини, горива, всички останали елементи на себестойността”, разкрива основните си принципи на работа Минко и продължава: „Вторият момент са високите добиви. Ако ги нямаме, няма да имаме и добри приходи. Третата точка са цените на земеделската продукция. Тук вече нищо не зависи от нас. Търговците идват, предлагат цена и са непоклатими. Така от тези три елемента – себестойност, добив и цена, ние можем да въздействаме на първите два и трябва да го направим”, категоричен е земеделецът.

Защото в края на стопанския сезон, след прибиране на реколтата, идва следващият основен момент - изплащането на рентите. „От години тук се е наложила практиката за високи ренти. В последните години даваме по 100 лв./дка на собствениците на земя. Какво ще се случи през тази година и как ще успеем да изплатим някаква сума, все още не мога да кажа. Едно е ясно - ще бъде много трудно с рентите. Миналата година за първи път свалихме на 90 лв./дка, тъй като беше с много трудна и нямаше добри резултати. През тази година проблемите ескалират”, анализира Минко Желязков.

Pchenica Minko gl 2

Настоящата година е много сложна за добруджанци. Всичко изцяло е подчинено на природните катаклизми, сушата, очакванията за дъжд и решенията на стопаните, смята още земеделецът.

„Постоянно се надявахме поне на 20-30 дни да вали, за да можем да очакваме някакви добиви. Сега имаме спешна нужда от дъжд. В противен случай ще заприличаме на 2001 г., когато земята беше напукана до 1 метър дълбочина. Тогава имахме слаби добиви от пшеница, никакви от слънчоглед и царевица. Това е много тежко, особено за хора, изплащащи кредити, лизинги и инвестиращи в машини и съоръжения”, не крие опасенията си Минко. Той допълва, че един добър стопанин след изплащане на рентата трябва да е предвидил и средства за инвестиции: „За изминалите 8 години изцяло съм сменил машинния парк. Нищо не е останало от старите машини, тъй като те не са рентабилни. В същото време обаче ако нямаш пари и нямаш идеи, тъпчеш на едно място. Новите машини подобряват работата и производството, но те изискват и нови инвестиции. Ако един председател на кооперация не си направи сметката и не инвестира, наистина работата ще буксува”.

В момента пшеницата на кооперацията е в добро до много добро състояние. Житните ниви с тежки класове рязко се открояват на фона на масовата тежка картина с изсъхнали полета в Добруджа. Дали е късмет, подарък от Господ или правилни агротехнически решения, питаме Минко Желязков?

Pchenica Minko gl 1

„Отвсякъде съм орязал торовите норми, защото ме е страх да не прегоря растенията. Може би затова нашата пшеница е жива и жизнена. Преди една седмица беше зелена. Сушата си казва думата, посевите вече са жълти. Чакаме дъжд, всичко сме направили като мероприятия, но с по-ниски дози.”, разкрива стопанинът. Той не крие, че масовата практика по селата за обилно торене понякога може да те вкара в грешки: „Свикнали сме когато дойде краят на февруари-началото на март, да се тори здраво. В края на април още веднъж. Тогава обаче беше най-сушавия период през тази година. Почти всеки ден бях по нивите, обикалях полетата, гледах, мислех как да торя при това положение без да си изгоря пшениците? И тъй като не съм агроном, притесненията бяха още по-големи да не допусна грешка”, не крие тревогите си Минко и споделя още за решенията си: ”На практика наторих след 8-10 май, когато паднаха 55 литра дъжд. Така всичко се разтвори и усвои. След това сложих биостимулатори за преодоляване на стреса, за стимулиране на кореновата система, по-доброто усвояване на хранителните елементи от почвата. Но пак казвам: дъжд трябва, много дъжд трябва в Добруджа! Ние имаме сумарно 60 литра за последните седем месеца”.

Според Минко Желязков настоящата стопанска година се отличава с още един важен момент - сланите през пролетта. Отрицателните сутрешни температури са редуцирали наполовина житните класове по някои полета в областта. Това автоматично води до по-нисък добив.

Земеделецът-икономист е оптимист, че ще има сравнително добри резултати от жътвата на пшеница. Той е един от малцината, които имат в нивите си пълни класове и добре изхранените растения, които да гарантират поне 400-500 кг/дка добив. Докато влезе зърното в хамбара обаче има още време. Според фермера жътвата в кооперацията ще започне през това лято по-рано, някъде преди 30 юни. Обичайно през последните години кампанията започва 5-8 юли във село Владимирово. Сушата и горещините обаче прегориха и без това изсъхналите посеви в цяла Добруджа.

Публикувана в Бизнес

Времето доказа, че вносните сортове не трябва да заемат 95% от сортовата структура на културата у нас

Агр. Петър Кръстев

През последните години къде гласно, къде не течеше един дебат, който зърнопроизводителите силно подценяваха. Дали трябва да се отива до такова крайно решение – 100% от площите в дадено стопанство да са засети с чужди сортове, най-често западноевропейска селекция. Да, добивите са важни, но драстичното падане на качеството на зърното е очевиден факт. И ето че дойде моментът на истината! Условията тази година доказаха безспорните качества на българските сортове пшеница, които, освен че са с много по-добри хлебопекарни качества от вносните, са и изключително пластични и адаптивни към условията в нашата страна.
Чуждите сортове са доста „поразглезени“, за да дадат високите добиви, които производителите гонят. Да, те се нуждаят от много повече грижи и са свикнали да получават всичко „сдъвкано“ – повече торове с повече пъти внасяния през вегетацията, повече пестицидни пръскания, растежни регулатори и биостимулатори. И още едно много важно условие – благоприятно агрометеорологично време! А когато то отсъства, резултатите са катастрофални. И към днешна дата всеки може да види тези резултати – апокалиптични картини с посеви, от които стопаните очакваха много!

За да се развият нормално, тези вносни сортове пшеница изискват добра почвена и висока атмосферна влажност. Те развиват много по-слаба коренова система от нашите и затова торенето при тях трябва да е много повече както като количество, така и по няколко пъти на малки порции. Стъблото, което развиват, е ниско и при презентирането им се дава като положителна характеристика срещу полягане, но в същото време малкият му размер не е в състояние при неблагоприятни условия да изхрани основния клас, камо ли и многобройните братя. Това е причината прекалено гъстите посеви от прекомерно братене през февруари в момента да са изключително редки и дори плешиви с единично стърчащи недостатъчно озърнени класчета (виж снимките).

Българските сортове пшеница са с мощна коренова система, с по-високо, но и по-мощно стъбло, умерен брой братя за нашите климатични ширини, голям и добре озърнен клас и не на последно място – с високо качество на зърното. Брашното от тях не се нуждае от безбройните подобрители, които се влагат в това от чуждите сортове, за да може да се произведе що-годе качествена продукция. Като всичко това, разбира се, е химия и не е безвредно за здравето на човека.

Причините за това залитане по чуждите сортове пшеница са много и от различен характер. Но всички те водят до една – икономическата. Държавата така и не направи нищо, за да стимулира производството на родно зърно, като не диференцира цените за качеството на зърното. Цените и на висококачественото, и на тъй нареченото фуражно, са почти еднакви. Затова стимулът дали да произведеш по-малко, но по-качествено, или повече, макар и некачествено, липсва – щом зърното е на една цена, изборът е логичен. Министър Танева се застъпи за производителите на плодове и зеленчуци и вкара българската продукция в големите вериги магазини, но за българската селекция на основната за страната култура никой не се застъпи. Не е ли време и за това?!

Друга причина е слабата дейност на институтите. И там, разбира се, държавата има вина, що се касае за финансирането. Затова в тези звена не останаха хора с достатъчна квалификация и мотивация за сериозна работа. Но вина имат и на работещите в тези научни учреждения. Научни работници с години не са създали нищо, което да има достатъчна стопанска стойност, за да впечатли производителите. Голяма част от тези служители са скрити сътрудници на частни фирми и с лека ръка пилеят събиран с години генетичен материал.

Дали е време за отрезвяване и нещата да си дойдат на мястото, или вече е прекалено късно!? След слънчогледа и царевицата, и българската селекция на пшеница ли ще остане в историята? А тя беше и е високостойностна и създадена специално за нашите условия!

IMG 8496

Така изглеждаха посевите със западноевропейска селекция в началото на февруари, 2020 г. в община Каварна. Силно сгъстените посеви от прекомерното братене, по-късно бяха обилно наторени с големи дози азот, което логично още повече влоши състоянието им

 

IMG 3224

Същите посеви в края на май, 2020 г. От прекалено гъсти те сега са изключително редки и плешиви. Всички братя вече са отпаднали, централното стъбло е дало клас, който е силно редуциран и частично озърнен. Въпреки това, изсъхналата листна маса няма да може да изхрани дори и останалия минимален брой зърна, а добивът едва ли ще стигне и 200 кг/дка

IMG 3217

Апокалиптична е картината в пшеничните посеви с чужди сортове почти навсякъде в Североизточна България, като най-трагично е положението в крайморските общини Шабла и Каварна

 

K br

Гледката на два съседни посева в една и съща нива от 30 май, 2020 г. в община Каварна красноречиво показва, каква е устойчивостта към неблагоприятни климатични условия – вляво емблематичният български сорт Енола, който е в много добро състояние с напълно запазени зелени листа в края на май, 2020 г. Вдясно до него е сорт западноевропейска селекция, в който е вложена много по-голяма инвестиция (торене и пръскане), но въпреки това листата му са прегорели и некротирали

Публикувана в Растениевъдство

Сушата в южната част на зърнения пояс на САЩ, рязкото обезценяване на щатския долар и активизирането на износа бяха основните фактори подкрепили възходящото развитие на цените на пшеницата и царевицата на борсата в Чикаго. Експортният пазар следваше динамиката на фючърсите. Към 5 юни фобните котировки на американската мека червена зимна пшеница се изкачиха до $220/т , а твърда червена зимна пшеница се предлагаше за износ по $232/т, в сравнение с $215/т и $227/т в края на предходния седмичен период.

Влошените перспективи на новата реколта от пшеница в ЕС, Русия и Украйна рефлектира за стабилизиране на цените на мелничарската пшеница на борсата в Париж около високите стойности от края на май въпреки рязкото поскъпване на еврото спрямо американската валута. На 4 юни септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR 187/т, в сравнение с EUR 186,50/т при закриване на борсата на 28 юни (EUR 182,50/т – 04.06.19 г.).

Цената на френската мелничарска пшеница 11,5-12,5% протеин на база FOB Руан в рамките на седмичния период остана непроменена до EUR 198/т за незабавно товарене и EUR 186-188/т за товарене през юли (нова реколта). Цената на германската пшеница мин.12,5% протеин в края на седмицата се стабилизира на равнище около EUR 200/т СРТ Хамбург за доставка през юни и EUR188/т за м. септември.

До края на маркетинговата 2019/20 г. остана само един месец и търговците от двете страни на Атлантика с повишено внимание следят за развитието на ситуацията в черноморския регион и преди всичко в Русия и Украйна. Актуализираните прогнозни данни за размера на руската зърнена реколта остават доста противоречиви. Повечето местни агроспециалисти са на мнение, че валежите паднали в засегнатите от суша южни региони на страната (основни доставчици на пшеница за износ) през май са спомогнали за нормализирането на обстановката там, но „в Краснодарски и Ставрополски край те няма да могат да компенсират изцяло щетите от априлската суша”. Прогнозите на водещи руски и западни експерти за размера на новата руска реколта от пшеница се движат в доста широк диапазон от 77 млн.т до 81 млн.т. Прогнозните данни за Украйна са още по-противоречиви. Украинската асоциация на зърнопроизводителите прогнозира високия добив от пшеница в страната през 2020/21 г. от 26,8 млн.т, което е вторият най-висок показател след миналогодишния рекорден резултат от 28,2 млн. т В същото време прогнозите на големите украински търговски компании гравитират към 25-25,5 млн.т. Най-актуална и в същото време най-песимистична оценка оповести тези дни Министерството на икономиката на Украйна – само 23 млн.т.

През изминалия седмичен период цените на руската и украинската пшеница от нова реколта с 12,5% протеин се покачиха с 2-4 долара, до $202-204/т FOB за товарене през юли ($180-185/т FOB – към 5.06.19 г.).

На 2 юни 2020 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 120 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 10-25 юли 2020 г., в това число: 285 хил. тона руска пшеница и 60 хил.т украинска пшеница и 60 хил. тона френска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Украйна

Louis Dreyfus

210,00

10,90

220,90

60 000

Украйна

Nibulon

210,00

10,40

220,40

Поради ограниченото предлагане на царевица от страна на производителите на фона на стабилното търсене на фуражната култура за товарене на кораби по вече сключени контракти, изкупните цени на царевицата в Украйна, докарана до експортните терминали само през миналата седмица се покачиха с 50-100 UAH / т до 5450-5500 UAH / т или до 170-172 $ /т СРТ за незабавна доставка и до $ 166-167 / т CPT за доставка през втората половина на юни, което съответства на $176-178 / т FOB, в сравнение с $173 / т FOB в средата на май 2020 г. и $177-179/т FOB в началото на юни 2019 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 57

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта