Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ дари сумата от 5 000 лева на Българската академия на науките, за да подкрепи Проект за научни разработки, свързани с борбата с Covid-19 и други инфекциозни заболявания. Събраната сума е предоставена от членовете на асоциацията, които продължават да набират средства за подпомагане на други институции и организации.

„Светът е изправен пред невиждана досега заплаха, свързана с пандемията от коранавирус. Вярваме в потенциала на българската наука и достиженията на учените от БАН, което ни дава надежда, че страната ни може да допринесе за откриването на ваксина и лекарство чрез успешни разработки. Затова подкрепяме БАН и по-конкретно четирите института, които активно работят в това направление“, смята председателят на асоциацията Стайко Стайков. Според него независимо от настъпващата финансова криза бизнесът трябва да продъжи да подкрепя социално отговорните проекти в полза на обществото.

В проекта „Наука срещу Ковид-19“ на БАН участват Институтът по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“, Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“, Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство, както и Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с музей. Те могат да предложат експертиза и да извършат конкретни научни задачи по отношение на диагностиката, лечението и създаването на ваксини срещу коронавирус SARS-CoV-2. В по-общ план, тези дейности могат да прераснат в цялостна стратегия за борба с инфекциозните заболявания и да допринесат за готовността за справяне с бъдещи здравни предизвикателства.

Българската академия на науките продължава набирането на средства за финансиране на научни разработки на БАН, свързани с борбата Ковид-19 и други остри инфекциозни заболявания. Всяка помощ е от изключителна важност.

Публикувана в Новини на часа

Организират изложба, която ще покаже реалността във фермите за ценни кожи и ще представи влиянието на тази индустрия върху околната среда, хората и животните, съобщават от гражданско сдружение КАЖИ. Фотографии, инфографики, видеа, макети и други материали, свързани с животновъдните обекти за ценни кожи у нас и в Европа, ще бъдат достъпни за публиката в рамките на една седмица.

В последните месеци станахме свидетели на многобройни медийни публикации и сигнали от граждани за избягали норки, които вече живеят свободно в природата и дори по улиците на големи български градове, като по този начин създават сериозни рискове за хората. Ето защо основното послание на изложбата ще бъде насочено към това, че фермите за ценни кожи представляват опасност за хората, нанасят непоправима вреда на околната среда и са проява на изключителна жестокост към животните.

Изложбата се организира от Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България, която беше подкрепена от над 51 хиляди български граждани и 64 организации. Тя беше внесена като предложение в Народното събрание през лятото на 2018 г. Изложбата е част от информационна кампания, насочена към народните представители, медиите и всички влиятелни обществени фигури, от които зависи приемането на забрана за добива на ценни кожи у нас.

Много от материалите, които ще могат да видят посетителите на изложбата в Националния природонаучен музей при БАН в София, са предоставени от организаторите на друга подобна изложба, проведена преди година в сградата на Европарламента в Брюксел. Изложбата под надслов „Make Fur History” бе добре приета от европейските депутати и като резултат много от тях подписаха декларация, че биха подкрепили забрана на фермите за ценни кожи на европейско ниво.
Официалното откриване на изложбата ще бъде на 21-ви март от 17.00 ч. в Националния природонаучен музей при БАН в София, бул. „Цар Освободител“ 1.

Публикувана в Новини на часа

Изминалата 2016г. е била рекордна за износа,  отчетоха икономистите от БАН. България е изнесла стоки на стойност 30 млрд. евро. Външната търговия е важен фактор за растежа на икономиката на една страна, а тази година ръста на експорта вероятно ще се задържи.

Рекордният износ е с 5,7% по-висок от 2015г. като това се равнява на 1 млрд. евро. България изнася най-вече за страните от ЕС. В Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България за тази година се дават положителни икономически перспективи за следващите 3 години.

Икономистите от БАН прогнозират, че през следващите няколко години страната ще отбележи икономически ръст от над 3%. С този ръст би трябвало да се наблюдава и ръст на средната работна заплата в България.

Що се отнася до банковия сектор, икономистите прогнозират, че тази година корексциите на лихви ще бъдат преустановени.

За растежа на БВП трябва да бъдат изведени приоритетни икономически сектори, съветват икономистите. Те предложиха 4 основни направления за преструктуриране на публичните разходи. Направленията са свързани с образованието, здравеопазването, пенсионната система и икономическата инфраструктура.

Икономистите добавят, че прогнозите не са много различни от досегашните, но в момента се наблюдава излишък в бюджета. За сметка на това присъства и неизпълнение от над 2 млрд. лв. капитални разходи. По-високият растеж ще дойде ако запазим фискалната стабилност и въведем по-справедлива и рационална данъчна система, допълниха икономистите.

Публикувана в Бизнес

Рекордната реколта от земеделието и резултатите от туристичкото лято ще покачат икономическия растеж на страната до2.9 на сто за 2016 г. Това е есенната актуализация на прогнозата на Института за икономически изследвания при БАН, представена на пресконференция днес от проф. Искра Белева.

Пролетната прогноза на БАН беше за растеж от 1,9 на сто. Според учените причините за актуализираните прогнози са евентуални данни за по-добър туристически сезон и вероятните резултати от селскостопанската година.

Основен принос за този очакван растеж от 2,9 на сто ще има частното потребление и износа. Частното потребление е в рамките на планираното, но публичното потребление и брутообразуването на основен капитал показват равнища, които са противоположни на очакванията на учените - второ тримесечие и двата показателя са с отрицателни стойности.

Затова от БАН коригират в посока надолу публичното потребление и брутообразуването на основен капитал за сметка на по-доброто представяне на външния сектор и на частното потребление. Така източниците на растеж се балансират и приносът на вътрешното търсене и на нетния износ се изравняват.

За 2017 и 2018 година прогнозата на БАН за темп на растеж от 2,2 и 2,7 на сто остава заради нестабилната външна среда и труднопрогнозираните въздействия от нея към икономическото развитие вътре.

Друг извод от доклада е, че фискалният сектор допринася за финансовата стабилност чрез засилената фискална консолидация, докато по-слабото изпълнение на инвестиционната програма остава съществен проблем.

Отрицателните стойности на инвестициите през второто тримесечие и по-слабото развитие на проектите по европейските програми засега са проблем пред по-високия растеж.

Според икономистите на БАН развитието на банковия сектор е в рамките на очакваните параметри. Налице са признаци на стабилизация на банковите продукти и кредитирането на дребно, докато измененията в корпоративния сектор стават все по-неустойчиви.

При пазара на труда има позитивни тенденции, свързани с нарастваща заетост и намаляваща безработица. Остават структурни дисбаланси.

В рамките на ЕС-28 България в средата на 2016 година се позиционира сред първите десет по темпове на растеж, страната е на седма позиция. Този растеж обаче не се материализира в достатъчно висока заетост, поради което по темпове на нарастване на заетостта страната ни е на 15-а позиция.

Постигнатият позитивен растеж засега не формира достатъчно позитивни нагласи за инвестиционната активност, което намира израз в равнището на инвестициите, спад на заетост в сектора на строителството и по-ниското публично потребление в страната, констатират икономистите от БАН.

Публикувана в Бизнес

В 13 области на страната е обявен червен индекс за пожароопасност, сочи справка на официалния сайт на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН. Областите, за които важи червеният индекс са: Плевен, Русе, Търговище, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Хасково, Стара Загора и Сливен.
Тази степен на пожароопасност означава, че са възможни бързо разпространяващи се много силни пожари с въвличане на дървесните корони. От НИМХ уточняват, че пожарите са трудни за овладяване, а действията по погасяване се ограничени само по фланговете на пожара. Метеоролозите предупреждават, че са възможни само индиректни действия, насочени срещу предните фронтове на пожарите.
В останалата част от страната важат оранжевият и жълтият индекс за пожароопасност.

Публикувана в Агропрогноза

Такса от 68 ст. до 90 ст. на дка ще се събира годишно от всички фермери за борба с природното бедствия. Парите ще отиват в ново държавно предприятие

Лили Мирчева

В последните дни градоносни облаци се стелят над земеделското министерство. В съкрушителен доклад на учените от БАН за състоянието на агросектора от присъединяването ни към Европейския съюз, се прави извода, че прилагането на Общата селскостопанска политика е разрушила земеделието у нас (виж на стр. 12). Вложените през последните 25 години милиарди левове са потънали предимно в банковите сметки на около стотина свързани лица, а агробизнесът е зациклил в очакване на още европари, за да ги „усвои” на каквато и да е цена.

В същото време, в буквалния смисъл на думата, градушка удари българските полета. И отново заваляха нелицеприятни новини – противоградовата защита в България в момента обхваща едва 25% от общо обработваемите площи или малко над 10,5 млн. дка ниви. По традиция се заговори за стратегия за протовоградова защита и обсъждането й с браншовите организации.

Засега някой чиновник е изчислил, че изграждането на система за борба с градушките ще струва около 17 млн. лева. За събирането им се предвижда земеделците до плащат между 68 и 90 ст. за всеки декар обработваема земя, за да се осъществи новият модел на защита от природното бедствие. Толкова ще е таксата (засега), независимо дали са унищожени ниви с пшеница, овощни дръвчета или градински зеленчуци.

В характерния чиновническо- оптимистичен тон от агроминистерството обявиха, че нова система ще покрива всички земеделски територии в страната. С една дума – всички фермери ще плащат.От МЗХ обещаха да изградят нови площадки и дори да включат самолети в борбата с градушките.

Едно е сигурно – от догодина фермерите задължително ще плащат поредния налог под заплахата, че няма да получат европейски плащания. Дори за да се регистрира като земеделски производител по Наредба№3, всеки стопанин ще трябва да представи квитанция за платена такса. Със събраните пари ще се издържа бъдещото държавно предприятия за борба с градушките. Предприятието, което ще е наследник на сегашната Изпълнителна агенция „Борба с градушките”, ще отделя част от парите за застрахователен пул. Но по-значителната част от таксите ще отива за издръжка на държавното предприятие, което на свой ред ще увеличи списъчния си състав.

Ако годината се окаже благоприятна и няма щети от градушки, тогава парите ще се връщат от застрахователния пул към същото държавно предприятие. С една дума – отново ще се облажи чиновническият апарат, който май е единственият, доволен от работата си. А колкото до бъдещите неефективни решения – за тях пак ще се пишат доклади. Какво толкова – керванът се върви, нищо, че кучетата лаят…

Публикувана в Агроновини

Трети последователен месец фермерите се борят с поройни дъждове и градушки, които през няколко дни се изливат в различни райони на страната. Юни не прави изключение с поредна порция валежи, които според метеоролозите ще бъдат поройни и над цялата страна. От Института по метеорология и хидрология при БАН обявиха жълт код за повсеместни валежи.

Ситуацията за посевите е критична, тъй като въпрекитрикратното третиране срещу заболяваниятажитните растения са обхванати от гъбични болести. Проблемът е, че заради карантинния срок стопаните вече не могат да ползват препарати срещу болестите.

Дори фермери с над 30 годишен опит в селското стопанство не помнят толкова страшна година откъм заболявания по културите. Всичко това ще даде отражение върху качеството на зърното, посочиха пред Синор.БГ производители от много райони на страната.

Заради дъждовете жътвата ще се забави. Очакваше се ечемикът да започне да се прибира към 20 -25 юни, но според производители жътвата това лято ще закъснее.

Публикувана в Бизнес

Аграрната политика на България е най-скъпата икономическа политика в управлението за последните 25 години, в която са вложени милиарди левове, но без адекватен ефект за икономиката на страната. До този извод стигат учени от Икономическия институт към БАН, които в годишния си доклад за 2015 г. изследват състоянието на селското стопанство и неговата роля за българската икономика. Статистиката е доста стряскаща, сравнявайки размера на брутната стойност, внесена от селското стопанство в икономиката на страната и милиардите левове, вложени за реформиране на сектора през двете десетилетия.  

В същото време приходите на земеделието, животновъдството и горския сектор взети заедно в брутния вътрешен продукт на страната са почти непроменени и през 2001 г., и през 2015 г. Нещо повече, секторът дори е намалил ефективността си. И ако през 2001 г. брутният вътрешен продукт на селския и горски сектор е възлизал на 4 млрд. лева годишно, то през 2008 година тези показатели вървят надолу, падайки до 3 млрд. лв. След плавно покачване към 2015 г. брутният продукт на селското стопанство отново е над 3,8 млрд. лева, без да достигне  4-е милиарда от 2001 г.

В същото време през годините в този сектор са наляти милиарди лева европейски и национални средства. Още за поземлената реформа през 1992-1998 г. са изхарчени над 400 млн. долара от бюджета, като тук не влизат заплатите повече от 300 чиновници, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето, и на повече от 900 служители, работещи в поземлените комисии, се посочва в доклада.

За разлика от другите бивши социалистически страни, където поземлената реформа приключи до 1993 г., в България тя продължи почти до 1998 г., като негативните последици продължават и днес със съдебните дела по нерешени проблеми, посочват икономистите от БАН.

Друг елемент, определящ цената на аграрната политика, е свързан с разходите за издръжка на държавната администрация в сферата на тази политика.

На щат в министерството на земеделието са заети общо над 17 000 човека. В това число не са включени държавните фирми. Такава е например „Напоителни системи” ЕАД, в чиито активи са най-големите язовири и магистрални канали, големи административни сгради в областните градове и т.н. По данни на Министерството на финансите, балансовата стойност на тази държавна фирма надвишава счетоводната стойност на активите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

Следователно, това е най-голямата като брой заети лица държавна административна машина към икономическия блок на Министерския съвет на България.

По отношение на бюджетните разходи, МЗХ е с трети по размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за финансиране на министерствата.

В същото време нивото на брутната добавена стойност по цени на производител през 8-годишния период на пълноправно членство на страната в ЕС показват ясна тенденция на регрес.

До приемането на страната за пълноправен член на ЕС по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и програма САПАРД в аграрната сфера са реализирани проекти за около 6 млрд. лв. След 2007 г. и приемането на страната в ЕС средногодишно по линия на ОСП се усвояват около 2 млрд. лв. (вж. фиг. 4). Очевидно този огромен по размер финансов ресурс няма непосредствено влияние върху БВП, произведен в аграрната сфера.

От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. Брутната добавена стойност, изразена в съпоставими цени, като цяло спада. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за БДС на страната (фиг. 2 и 3).

Въпреки еврофинансирането основният извод, който се налага е, че ваграрния сектор на България протичат парадоксални икономически процеси, които не са характерни за страните от Европейския съюз,както и за страните-членки от Източна и Централна Европа със сходна историческа съдба.

Икономистите от БАН дават и конкретни примери.

Първо: Страната се характеризира с висок дял на силно уедрени стопанства.

През 2007 г. в България използваните площи са между 53-59 млн. дка, а обработваемата земя е 46 млн. дка.

Стопанствата с размери над хиляда декара заемат 78% от използваните земеделски площи със среден размер 6 240 дка. В тази група се включват и стопанства с обработваема земя на един стопанин от 24 300 декара (общо 477 стопани, обработващи 11.6 млн. декара или 38% от обработваемата земя в тази група).

В ЕС средният размер за групата над хиляда дка е 2 500 дка, а стопанства с размери средно 24 000 декара въобще няма.

Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, групата на най-доходните стопанства има средни размери под 12 000 дка, или те са 2 пъти по-дребни от българските и заемат едва 16% от ползваните земи. 

Второ. Развитие на монокултурно земеделие.

Към 2009 г. няколко юридически свързани лица, регистрирани във фонд "Земеделие", стопанисват 494 664 дка площи, което им позволява да усвоят огромна по размер субсидия. Това води до монокултурно земеделие и отглеждане само на зърнени култури, без традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове.

Трето. Спад в производството на традиционни продукти.

В периода 2007-2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението. Останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия.

Както беше споменато, в България 1.5% от всички регистрирани стопанства обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават.

На практика участието на България в общата селскостопанска политика на ЕС показва:

По І стълб – Директни плащания 2007-2013 г. (75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представяват 100 свързани лица).

По ІІ стълб – Развитие на селските райони (от 3242 млн. евро са усвоени около 2609 млн. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица).

Тези деформации очертават няколко трайни тенденции за последните 20 години:

• концентрация на земята и капитала;

• оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя;

• прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите;

• инвазия на мултинационални търговски вериги;

• западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;

• производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини;

• почти напълно преустановено производство на традиционни български храни;

• липса на интегриране на земеделското производство и производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.

Опростеният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на организация и регламентиране на директните плащания по І стълб.

Това наистина е логичният отговор, защото ако за зърнопроизводството 20 лв. на един дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство.

Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала.

Тук обаче е необходимо да се изтъкне, че ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, вместена в тази широка рамка.

Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на „Единно плащане на единица обработваема земя“, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица площ се изплаща по следната схема:

• до 500 дка – 100%;

• от 500 до 1000 дка – 80%

• от 1000 до 3000 дка – 60%

• над 3000 дка – не се плаща субсидия.

В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери, докато в България политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването.

В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност.

Следователно, в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за България структура на земеделското производство.

Този избор може да се илюстрира с историческата реалност на земеделието в България преди 30 години.

През 1987 г. България произвежда годишно над 10 млн. т зърно, което нарежда страната между 20-те водещи аграрни страни в света. Въпросът е защо през този период България изнася не повече от 450 хил. т, а днес, когато произведеното зърно не надвишава 4.5 млн. т, над 2 млн. т от тях е износ?

Опростеният отговор, който всички специалисти и хора на село знаят, е, че от зърното се произвежда фураж, с фуража се хранят животни, от животните се произвежда мляко и месо, а от млякото и месото се произвеждат млечни и месни произведения.

Голяма част от тези продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина, отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа

(т.нар. Стара Европа) и в много други страни от целия свят. Немалка част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето Черноморие и планинските курорти. Тази сложна верига може да се изрази икономически с един показател – добавена или новосъздадена стойност.

През 2015 г. страната е 10-та в Европа по износ на зърно.Според данните на НСИ, България изнася зърно главно за страните от Европейския съюз.

Нашето зърно е нискоглутеново и е изключително ценно за арабските страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Износителите за тези страни са фирми, регистрирани предимно в Европа. Техните адреси са в Женева, Париж, Лондон. Това са фирми, които не притежават складове, товарни автомобили или търговски кораби.

Тяхната дейност се изчерпва с логистика. Те купуват от нас и продават на арабските страни само по документи. Въпросът е защо ние и арабските ни партньори не можем сами да организираме търговския процес, а трябва да ползваме логистика на трети лица?

Това е пазар, на който страната някога изнасяше големи количества живи животни, месни и млечни продукти, зеленчукови консерви и други продукти с

висок дял на добавената стойност, значително по-голям от този на зърното.

Когато зърното се преработи в брашно добавената стойност е почти два пъти по-висока отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност.

Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства значително (2.2 пъти). Ако се произведе фураж – над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася.

Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция, или поне част от нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата – зърното.

Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва не само зърното. Факторите са много – технологиите, другите отрасли и т.н. Точно заради тях ефектът би бил още по-голям, ако се изпълни докрай математическият модел за изчисляване на добавената стойност. Този ефект е приблизително 1.5-2.5 млрд. лв. добавена стойност ежегодно.

За съжаление, ефектът не се състои само в добавената стойност.

Освен добавена стойност България и българите губят и около 200 000 работни места в преработката на зърното от суровина до краен продукт.

Следователно, за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 000 работни места (условно целогодишно заети)!

Учените от БАН дават и препоръки, насочени за преодоляване на натрупаните диспропорции.

1. Необходими са реформи, които да възстановят традиционните производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж.

2. Схемите на ОСП на ЕС в България трябва да бъдат преформатирани към прилагане на по-добри инструменти и практики: схема за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директната подкрепа, специални преференции за младите фермери, отпускане на директни плащания само на активни фермери и т.н.

3. Стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност, т.е. предлагане на скъпи храни, с което българското земеделие може да бъде конкурентоспособно.

4. Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.

Тези схематично представени изводи и препоръки по отношение на аграрната политика на Република България за засилване на ролята на аграрния сектор за икономическото развитие на страната правят актуална дискусията за бъдещата й аграрна политика в контекста на глобалното развитие в дългосрочен план.

Въпросът е много по-дълбок – какъв ще бъде моделът на аграрната политика през следващите десетилетия в България и каква структура ще придобие отрасълът земеделие и производство на храни?

Учените препоръчват и така наречения модел на „Средиземноморска диета".

Първо. От тази диета произтича изискването за консумация на преснизеленчуци, от местни сортове. Това предполага развитие на зеленчукопроизводство, териториално разположено непосредствено около големите консумативни центрове. Изисква се и конвенционален тип производство, осигуряващо сезонни зеленчуци, а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съответно съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи.

Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – създаване на пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.

Второ. Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни, само охладени при минимална първична обработка, без химически и други нетрадиционни методи. Превес се дава на птичето месо и месото от дребен рогат добитък.

Млечните и месните продукти като правило трябва да са произведени от мляко и месо, добити в непосредствена близост до преработвателя, както и да са от местни породи животни.

Има и изисквания при хранене на животните да преобладават естествените фуражи, свободно отглеждани животни, при превес на естествената паша на съответната територия. Всичко това отново изисква друг тип организация и структура на производството и търговията.

Трето. Очевидно се смесват две икономически, иначе самостоятелни политики: Аграрната и Продоволствената политика

Проблемите на продоволствената политика на България, Европа и света са

обект на няколко десетилетия изследвания в БАН, и в ИИИ при БАН. Като продоволствената политика става водеща при „Средиземноморската диета“ и е определяща за аграрната политика.

Четвърто. Моделът „Средиземноморска диета“ не може да се развива и да бъде ефективен, ако не се основава на постиженията на науката и техническия прогрес. Задължително е обаче да се изключат ГМО технологиите, химическите методи и другите инструменти с недоказана безвредност за човека и природната екологична система. Но в същото време трябва да се подчертае, че без развитие и използване на постиженията на съвременната генетика и химия и на другите природни науки няма как да се съхранят традиционните храни и производствените методи!

Пето. Производството на „биохрани“ е част от модела„Средиземноморска диета“. Но не всички храни в този модел са био, защото повечето от тях са произведени по конвенционални методи. В случая е важно, че в Средиземноморската зона, където географски е и България, все още преобладават екологично чисти територии. Това дава на България безспорни предимства в производството на скъпи храни!

В чист вид нито една държава в света няма само един модел на развитие на аграрната сфера. В САЩ, Канада, страните от Латинска Америка преобладава свръхинтензивен модел на индустриално или по-точно свръхинтензивно постиндустриално производство на храни.

Китай също се ориентира към този модел на структуриране на аграрната сфера. В Европа и в ЕС моделът е по-скоро смесен.

Следователно, България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета“ за организацията на производството и търговията с храни. Това обаче не може да бъде самостоятелно решение извън общата стратегия за развитие на другите сектори на икономиката и на България, се посочва в икономическия доклад на БАН.

Публикувана в Бизнес

Производството на индустриален коноп трябва да се развие в България, според учени от БАН. Става дума за вида Cannabis sativa, в което психотропното вещество е по-ниско от 0,2%. То няма нищо общо с марихуаната, заяви пред БНТ проф. Владимир Димитров от Института по органична химия.

Академията подкрепя промените в Закона за контрол по наркотичните вещества, касаещи индустриалния коноп. Предложенията на учените са били представени във вторник (9 март) пред парламентарната земеделска комисия.

В момента производството на индустриален коноп може да се извършва легално при разрешителен режим, но има рестрикции в закона, които може да бъдат задълбочени според умените. Проф. Димитров посочи, че от индустриалния коноп може да се правят лекарства и хранителни добавки, а интересът от страна на фармацевтичните фирми е голям.

И в момента коноп се отглежда под специален разрешителен режим, каза по този повод агроминистърът Десислава Танева. Тя посочи, че за психотропните вещества специалният режим ще остане. „В ръцете на законодателя е да работим по съвременни закони, които дават възможност индустрията на България да се развива. В същото време трябва да спазваме стриктно законодателството за веществата, които са под контрол“, обясни тя.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 08 Февруари 2016 09:40

БАН и МЗХ ще си сътрудничат

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева съобщава в официалната си фейсбук страница,че предстои подписването на Меморандум за сътрудничество и съвместни дейности между БАН и МЗХ и договор за агрометеорологично обслужване от Националния институт по метеорология и хидрология.

От съобщението става ясно още, че председателят на БАН акад.Стефан Воденичаров е инициирал среща с участието на Танева, зам-министъра на земеделието доц. Георги Костов, чл.-кор. Николай Милошев, зам.-председател на БАН и проф. Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.
Акад. Воденичаров е представил експертната и научната дейност на БАН. Обсъдени са възможностите за подпомагане дейността на Министерството с експертни оценки в сферите на компетентност на Българската академия на науките.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта