Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ дари на община Димово в полза на Дома за възрастни хора в село Гара Орешец спално бельо и завивки, денатуриран етилов спирт 96%, перилни препарати и препарати за съдове. През април месец т.г. с коронавирус бяха заразени голяма част от обитателите на дома, както и персоналът полагащ грижи за тях. Предоставената безвъзмездно помощ е на стойност близо две хиляди лева и е заявена от община Димово, която продължава да набира дарения за още два дома за възрастни хора в неравностойно положение.

„Радвам се да помогнем на възрастните хора, които се нуждаят от специални грижи. Още повече, че те пострадаха тежко от коронавирусната инфекция“, каза председателят на асоциацията Стайко Стайков и допълни, че благотворителната кампания за подпомагане на засегнатите от пандемията ще продължи. БАСЗЗ е предоставила и средства в размер на 2 хиляди лева, с които са подпомогнати и две семейства на починали медици след заразяване с Ковид - 19.

Това е четвъртото дарение, което БАСЗЗ прави като част от кампанията на асоциацията „Заедно срещу Ковид 19“. През април т.г. асоциацията дари сумата от 5 000 лева на Българската академия на науките, за да подкрепи „Проект за научни разработки, свързани с борбата с Ковид -19 и други инфекциозни заболявания“. В началото на май бяха предоставени лични предпазни средства и дезинфектанти на Министерството на земеделието, храните и горите. Помощта беше предназначена за служителите на Областните служби по земеделие, които работят активно на терен. Дарението бе на стойност 14 423,43 лв. и включваше: 1000 л. денатуриран етилов спирт /96%/, 6 000 бр. предпазни маски за лице /трипластови и двупластови/ и 24 000 ръкавици за еднократна употреба.

Публикувана в Агроновини

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ дари на 7 май 2020 г. лични предпазни средства и дезинфектанти на Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Те бяха предоставени лично от председателя на асоциацията Стайко Стайков на Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в МЗХГ. Помощта е предназначена за служителите на Областните служби по земеделие, които работят активно на терен. Дарението е на стойност 14 423,43 лв. и включва: 1000 л. денатуриран етилов спирт /96%/, 6 000 бр. предпазни маски за лице /трипластови и двупластови/ и 24 000 ръкавици за еднократна употреба.

„За всички са важни предпазните средства, които явно ще продължим да използваме още дълго време. В сектора предстои активна работа и много дейности, свързани с участието на институциите, в това число и на служителите на Министерството на земеделието, храните и горите“, каза председателят на асоциацията Стайко Стайков. Той поясни, че половината от дарените маски са изработени от Трудово- производителна кооперация "Мара Денчева" в Плевен от хора в неравностойно положение. „По този начин дадохме възможност на това предприятие да работи и да изплаща заплати, независимо от множеството отменени поръчки“, допълни Стайко Стайков.

„В трудни времена на световна пандемия всички трябва да сме отговорни. Искам да изкажа специална благодарност от името на Министерството на земеделието, храните и горите на БАСЗЗ за това, че те ни потърсиха, за да ни дарят предпазни средства“, заяви Николай Маринов, директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ в МЗХГ. „Министерството също е осигурило предпазни средства на служителите, но разбира се винаги има нужда от още.Сега е приемът на заявления за подпомагане по директните плащания на площ, като всяка година имаме 1300 души наши служители, които работят на първа линия с над 100 хиляди земеделски стопани. БАСЗЗ е първата и единствена асоциация, която е направила подобен жест. Дарението ще бъде доставено с транспорт на асоциацията до всички 28 областни служби по земеделие, за което още веднъж благодарим“, допълни Николай Маринов.

Това е второто дарение, което БАСЗЗ прави като част от кампанията на асоциацията „Заедно срещу Ковид 19“. В края на април т.г. асоциацията дари сумата от 5 000 лева на Българската академия на науките, за да подкрепи „Проект за научни разработки, свързани с борбата с Ковид-19 и други инфекциозни заболявания“. Събраната сума е предоставена от членовете на асоциацията, които продължават да набират средства за подпомагане на други институции и организации.

Публикувана в Новини на часа

Въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения, ще дисциплинира собствениците

Анета Божидарова

Защо въпросът за т. нар. „бели петна“ в земеделието предизвика бурни дебати по никое време? Кой и защо си играе със страховете на хората? Така или иначе, промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, бяха отложени с 1 година. Повече от ясно е, че интересите в тази посока са големи, а материята – сложна.

Две асоциации – на зърнопроизводителите и на собствениците на земеделски земи открито влязоха в спор. Причината за него – анализ на Института за политики и развитие, свързан с казуса „бели петна“.

В него се твърди, че малките собственици на земя са ощетени, защото рентата, която получават, ако земята им се стопанисва като „бяло петно“ е 50% по-ниска от пазарната. Нещо повече – ако 5 години не потърсят земята си, има реален риск да я изгубят – тя може да бъде присвоена от някой арендатор по давност. Тези изводи се споделят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които от няколко години настояват за друг начин на уреждане на проблема с „белите петна“. От БАСЗЗ предлагат да бъде създадена Земеделска банка, където собствениците изрично да изразят волята си как да бъде стопанисвана тяхната земя и при какви условия.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите контрират, че твърденията в анализа на Института за политики и развитие са абсурдни. Рентата върху „белите петна“ се определя от местната земеделска служба и се плаща предварително от наемодателите – на база средно рентно плащане за година, като се съхранява по сметка в общината. Често пъти размерът й е по-голям от пазарната, казват от НАЗ. По данни на асоциацията, около 30% от собствениците на „бели петна“ редовно си търсят и срещу заявление, лична карта и нотариален акт за земята получават своята рента от съответната община. В анализа на Института за политики и развитие се твърди, че тази процедура е сложна и това отказва собствениците на земя да си търсят рентата. Данните са в полза на последните – има резон да се изследват причините защо останалите 70% не са си потърсили парите.

Земеделското министерство също не остана безучастно по темата. В официално съобщение ведомството изнесе данни за процента на земите, обявени като „бели петна“. За стопанската 2018-2019 година техният размер е 4,01% спрямо общата обработваема площ в страната. За сравнение – през 2015-2016 година той е бил 6,16 на сто.

От аграрното министерство са категорични, че „земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност“.

Пред журналисти в Русе земеделският министър Десислава Танева обяви, че интерес от промяна на сегашния режим на регулация на „белите петна“ „могат да имат само много едри собственици на земеделски земи, които през по-голямата собственост, безспорно могат да злоупотребяват с големината на собствеността по повод изискваните ренти на обработка“.

Къде всъщност е заровено кучето по казуса „бели петна“ в земеделието?

Наша проверка в две от общинските земеделски служби в страната показа, че няма случай, в който арендатор да е придобил собственост върху земеделски земи, обявени като „бели петна“, защото според сегашното законодателство договорите за тяхното стопанисване се сключват година за година. В Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи няма текст, според който да се придобива земя по давност. Рентата върху „белите петна“ се съхранява по сметка в общината в рамките на 10 години и ако не бъде потърсена от собственика в този срок, тя може да бъде използвана от местната власт. Същият отговор получихме и от двама селски кметове от региона на Плевен.

Арендатори пък са на мнение, че въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения – ще дисциплинира собствениците на земеделски земи, които по една или друга причина не проявяват интерес към тях. Досега обаче нито едно правителство след 10 ноември 1989 година не посмя да предприеме подобна мярка. И проблемът с „белите петна“ е висящ от години. Защото е безпощадно ясно, че времето на стария Герак, на Белчо и на Сивушка отдавна е отминало. Земята не е само емоция, земята е източник на доходи. Редно е да бъдат санкционирани онези, които не проявяват добросъвестност по отношение на нейното стопанисване – арендатори или собственици, няма значение.

Създаването на Земеделска банка е идея, която подлежи на дебат. Има ли риск сегашната държавна регулация да премине в частни ръце и да не бъде ясно какви интереси биха се прокарали през подобна структура? Въпросът е важен и изисква консенсус – обществен и политически.

Кого засяга сегашната система на разпределение на „белите петна“? За средните стопани тя като че ли няма особено значение. За онези обаче, които стопанисват земеделски земи от порядъка на 1 до 2 млн. дка определено има. Ако размерът на „белите петна в тях“ е голям, се плащат огромни суми като ренти на местните общински служби.

„Просто не им харесва да си плащат на държавата“, беше краткият коментар на един среден арендатор от Софийско. „Субсидиите объркаха всичко. Ако ги няма, няма да ги има и тези проблеми в земеделието. Всичко е заради субсидиите – няма друга причина“, допълни той.

Какъв е проблемът, ако субсидията надвишава по размер рентата, бихме попитали ние?

Връщането на земята в реални граници в началото на прехода беше по-скоро морален акт към собствениците. То обаче предпостави силната раздробеност на земята и нейното ползване. „Как се издирва собственик на земя, който е починал преди 50 години, а неговите наследници са в чужбина?“ изрева един кмет от Дунавския край. И ето така цъфват бяло петно след бяло петно.

Добро или лошо, сегашното законодателство, свързано с поземлените отношения работи. Промените в него са свързани с крупни интереси. Важно е кой и как ще стопанисва земята, по какви правила. В крайна сметка, всички заинтересовани страни трябва да седнат на една маса и да се разберат. Няма друго решение. Защото когато земята се превърне в заложник на нечии частни интереси, това нарушава обществения интерес. Както се казваше в един стих на Иван Кулеков: „Имаме земя, имаме вода. И си правим…кал“. Подобна картина е повече от тъжна.  

Публикувана в Коментари

От асоциацията са доволни, че промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, се отлагат

Рентите, които получават собствениците на земеделски земи, се запазват и няма никакви индикации да тръгват надолу, съобщи за „Гласът на земеделеца“ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. При високите цени на земята, които се запазват и дори плавно вървят нагоре, тенденцията е тъкмо обратната – и рентите поетапно да се вдигат, обясни още Стайков. Няма изгледи цената на земята да пада, затова няма как да падат и рентите, категоричен е той.

В по-голямата част на страната рентите вече са изплатени, гратисният период, в който земеделците трябва да се издължат е три месеца след началото на новата стопанска година, обясни още председателят на БАССЗ. От браншовата организация съветват собствениците да фиксират рентата в договорите в български лева или ако желаят – в натура. В никакъв случай рентата не бива да се обвързва с процент от произведената реколта, каквато порочна практика е имало преди години, припомнят от БАСЗЗ.

„Доволен съм, че новото законодателството, свързано с поземлените отношения се отложи. Всички страни искахме това. Сегашният закон работи, прибързани промени щяха да доведат до хаос. А и трябва да се изчака какво ще реши Брюксел за новата Обща селскостопанска политика и за следващия програмен период, и тогава да се правят промени в националното законодателство“, коментира Стайко Стайков.

„Няма индикации субсидиите по СЕПП за следващия програмен период да бъдат намалени, затова смятам, че въпреки притесненията на земеделците, следващият програмен период, който се очертава ще бъде стабилен“, каза в заключение председателят на БАСЗЗ. Според него най-важно е България да се пребори за по-ефективен контрол в земеделския сектор, за да няма злоупотреби с европейски средства.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Частично изравняване на европейските субсидии ще е успех за агрокомисаря Януш Войчеховски, казва Стайков

- Г-н Стайков, неизвестните около Брекзит и бъдещата ОСП оказват ли влияние върху пазара на земеделска земя и как?

- Всички са под стрес и това задържа в известен смисъл пазара. Още не е ясно как Великобритания ще напусне Европейския съюз и как това впоследствие ще се отрази върху бюджета на бъдещата ОСП – ще бъдат ли намалени субсидиите по директните плащания, ще бъдат ли въведени тавани, какви пари ще се отделят за напояване и т. н. Всички тези въпросителни държат в напрежение земеделците. Това оказва влияние върху пазара на земеделска земя, но тенденцията за плавен ръст на цените се запазва – там, където имаме сделки. Земеделците в момента плащат ренти, купуват торове, препарати, семена, горива – ако не им бъдат изплатени навреме субсидиите, те ще трябва да теглят кредити. В този смисъл едва ли покупката на земя стои на дневен ред пред тях, с изключение на големите фондови играчи.

- Как ще коментирате представянето на бъдещия агрокомисар Януш Войчеховски и неговата заявка за земеделски политики? Той заговори за изравняване на субсидиите в европейските държави – възможно ли е това?

- Независимо, че земеделието в Полша е доста по-добре развито в сравнение с това в България и Румъния, например, може да се каже, че сме от една черга. Затова е логично да очакваме Януш Войчеховски да защитава политиките, които искат новоприсъединилите се към Общността държави от Източна Европа. Силно се съмнявам, че страни като Германия, Франция, Италия и Испания ще позволят изравняване на субсидиите за земеделие, но можем поне да настояваме и да се надяваме на частично такова. Изравняване на субсидиите ще означава държавите от Източна Европа да се превърнат в пряк конкурент на общия европейски пазар. Като се има предвид качеството на нашите плодове и зеленчуци, например, ние бихме били заплаха за фермерите от Западна Европа. Не вярвам, че това ще се допусне. От друга страна, рано или късно, плавното изравняване на субсидиите за всички европейски държави трябва да се случи, защото инфлацията отдавна изяжда техния размер у нас и субсидиите не могат да останат такива, каквито са били преди 10 години.

- Все по-често се чуват гласове от български зърнопроизводители, че е трудно да удържат конкуренцията на пазара – в тази връзка каква промяна е нужна в земеделската политика?

- Вносните торове, препарати, семена – цените се вдигат. Излиза, че ние помагаме на европейската икономика, а ни плашат с намаляване на субсидии, след Брекзит. Затова българските земеделци търсят справедливост. Тревогата им е свързана с това, че още нищо конкретно не се знае по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика. Това кара стопаните да се въздържат от резки движения, защото бъдещето е неясно. Ако субсидиите бъдат намалени или бъдат въведени тавани, това може да доведе до намаляване на рентите, до отказ от обработване на земя. И въпреки, че земята е най-ценният ресурс, ако тя не носи рентабилност, може да се стигне до освобождаване на площи. Но това е само предположение. Дори при сегашните субсидии, ние не сме конкуренти, какво остава ако бъдат намалени. Затова ми се иска да вярвам, че полякът Януш Войчеховски ще има силата да се пребори за по-добри земеделски политики за страните от Източна Европа. Имаме прекрасни условия за развитие на земеделие, просто трябва да ни се даде шанс.

- Как можем сами да си помогнем в тази битка?

- Като сме единни. Крайно време е да се създаде Национална земеделска камара, в която да се включат всички браншове и заедно да защитават своите интереси. Когато браншът е единен, проблемите се поставят по-ясно и по-бързо им се търси решение.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

- Г-н Стайков, силната раздробеност на земята у нас ли е основната причината за липсата на голям външен инвестиционен интерес?

- Кой ще инвестира средства в ограничено количество земя, която е силно разпокъсана, относително скъпа и без ясни възможности за напояване? Интензивно земеделие без напояване не е възможно. При такава картина не може да се направи дългосрочен бизнес план за развитие. Затова от години нашата асоциация настоява за комасация на земеделската земя.

- На прага сме на новата Обща селскостопанска политика, какви са вашите очаквания?

- Очакваме да има пари за напояване. Всичко обаче е в ръцете на собствениците и на ползвателите. Те трябва да работят ръка за ръка с държавата и да търсят най-добрите решения за стопанисването на земята. В ход е създаването на Земеделска камара, в която да влязат всички браншови организации. Трябва да имаме едно лице пред Европа, ако искаме да отстояваме конкретни политики в земеделието и нашият глас да се чува. Този процес е труден, но първите стъпки вече са направени. Самите земеделци вече инвестират собствени средства, макар и в по-малки площи, за да напояват. Без общи усилия обаче и без участието на държавата в него, е трудно.

- Напояване и комасация – това ли са важните стъпки към по-устойчивото стопанисване на земята?

- Комасацията е невъзможна без участието на държавата. Ако в едно землище се реализира комасационен проект, това е свързано с подобряване на местната инфраструктура, с възможностите за напояване, с определянето на характера на почвите и съответно на подходящите за тях насаждения. Сега тези процеси са хаотични, не са премислени и планирани. Не може някой да реши и да засади прасковена градина по средата на полето, без да се съобразява с общата картина. Земеделският бранш трябва да работи екипно. В едно землище зърнопроизводителите трябва да се съобразяват с производителите на плодове и зеленчуци, всички трябва да контактуват с пчеларите, за да се съгласуват така работните дейности, че никой да не пречи на никого. А държавата трябва да осигури адекватната инфраструктура за всички тях. Тя е мощен фактор за добрата комасация. Както и за напояването. При добра инфраструктура, при възможности за напояване, младите българи ще проявят интерес към земеделието. Защото ще видят в него бизнес перспектива.

Цялото интервю със Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи - в следващия брой на в. "Гласът на земеделеца".

Публикувана в Интервюта

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта