Зам.-министърът на земеделието Чавдар Маринов разказва за подготвяния регистър на търговците на плодове и зеленчуци и за предимствата от съюзяването на индивидуалните земеделски производители в общи структури

Интервю на Петър Кръстев

След 12-годишна пауза във Велинград бе възобновен Празникът на картофите. Възраждането на тази добра традиция бе съчетано и с делово събитие – Кръгла маса по актуални въпроси на картофопроизводителите, състояла се в зала „Велинград“ на Бизнес центъра в града. Възползвах се от участието на зам.-министъра по земеделието Чавдар Маринов, с ресор политиките в областта на растениевъдството и биологичното производство, който бе любезен да отговори на въпросите ми за в. „Гласът на земеделеца“.

  • Г-н Маринов, по време на Кръглата маса с картофопроизводителите обявихте, че започва анализ на стопаните, заявили участие в мярката за обвързана подкрепа, тъй като се е оказало, че 28 хил. декара са били на мними стопани.

  • Както вече знаете, риск-анализът беше увеличен от 5 на 20%, което даде своите резултати. Проверките са приключили, в момента резултатите се обобщават и след като имаме окончателно данни, ще се направи анализ колко точно ще бъдат „хванатите“ мними земеделски производители. В хода на проверките се установи, че има доста такива подадени декари с култури, които на практика не са засявани или засаждани.

  • Означава ли това, че за обвързаната подкрепа ще се получи по-високо заплащане за тази година. Говори се, че за картофопроизводството сумата ще е от 160 лева?

  • Все още не мога да дам конкретни данни за размера.

  • Ще защитите ли по-голяма обвързана подкрепа в новата ОСП?

  • Да, това е обща политика на МЗХГ, целим се в по-високи нива на обвързаното подпомагане. Очакваме поне да бъдат запазени, а не да бъдат намалявани, защото ще бъде трудно да обясним на земеделците защо има колебания в техните доходи по отношение на субсидиите. Така че считам, че вървим в правилната посока – обвързаната подкрепа е изключително важна за нашите земеделски производители.

До 3% от директните плащания могат да бъдат предоставяни на организациите на производители от всички 11-12 подотрасъла, от които се изготвят оперативни програми. Това е финансов инструмент за въвеждане на капиталови разходи за закупуване на необходими съоръжения, което ще подпомогне съюзяването и сближаването на индивидуални земеделски производители в общи структури.

  • Вие призовахте фермерите да се сдружават, по каква причина и защо?

  • Да, за да може, когато почука новата ОСП на нашата врата, ние да сме подготвени, а не тепърва да създаваме организации. Опита го имаме, имаме доста създадени организации на производители. Вратите на МЗХГ са отворени, и ако на някого нещо не му е ясно, да заповяда, експерти ще му отговорят на всички въпроси.

  • Казахте, че ще има нов бюлетин за аналитична информация и база данни, както и регистър на търговците на плодове и зеленчуци?

  • Да, това е наша инициатива и Бюлетинът за плодове и зеленчуци вече има две издания, които са на страницата на Министерството на земеделието. Това е начин за адекватна корективна връзка със земеделците. Хората не искат само таблици, искат и анализ. По отношение на регистъра на търговците на плодове и зеленчуци в министерството работим по инициатива за въвеждане на промяна в Закона на общата организация на пазарите за земеделски продукти в ЕС. Там ще бъде отразено, че ще има такава база данни и ще бъдат упоменати санкциите за търговците, които не са се вписали и не са в режим на регистрация.

  • Какъв ще е ефектът от този регистър?

  • Регистърът ще урегулира търговците на плодове и зеленцуци. Ще се знае всеки един откъде ги доставя и дали са спазени всички правила. Ако търговецът не е регистриран, той няма право да продава тази продукция, която според законодателната инициатива ще бъде конфискувана или унищожавана. Всеки един търговец трябва да знае, че е необходимо да има склад, пакетираща техника… и че не може да продължава по този начин. Българските земеделски производители трябва да имат място на нашите пазари. Не да отиде някой в Гърция, да мине границата с тон и половина продукция и след това да покаже картончето, че е земеделски производител. Много често освен домати и краставици се продават дори и банани от т.нар. земеделски производител.

  • Докъде стигна разработването на експортната стратегия и какво включва тя?

  • В момента сме изградили скелета за експортната стратегия. Според ангажимента, който сме поели, тя трябва да бъде финализирана до края на годината. Стратегията включва конкретни мерки, дейности и продукти, на които искаме да повишим износа. Всичко това ще бъде обсъдено със земеделския бранш. За повишаване обема на търговията на наши плодове и зеленчуци трябват няколко стъпки. Най-напред трябва да осигурим защита на земеделските производители от нелегален внос, да имат адекватно подпомагане и да промотираме нашите продукти на външни пазари. Това е целта на стратегията.

  • Има ли развитие в процедурата по създаване на браншовите стандарти?

  • Обмисляме и отново подканваме с писма всички браншови асоциации, ако имат предложения, да ги дадат, и се залавяме за работа. Заедно с Агенцията по храните да изработим такива стандарти, за да може българинът да знае, че като види определено лого, то му гарантира високо качество и сигурност, че ще консумира здравословни продукти.

  • Докъде стигна обратното начисляване на ДДС?

  • Ние сме подали акуратна информация към Министерството на финансите, разширили сме списъка и конкретно сме посочили кои продукти да влязат. Предстои да видим как ще се реши този проблем.

  • Създадохте дирекция „Биологично производство“, какви са нейните функции?

  • Новата дирекция включва два отдела. В „Политика и методология“ е предвидено да има 6 щатни бройки. Там ще се формират политиките и ще се изработват процедурите за работа. В дирекция „Делегиране контрол на надзора“ е предвиден числен състав от 14 експерти. Това е звеното, което ще извършва надзорните проверки на контролиращите лица и операторите.

  • Тези контролиращи лица са извън структурите на държавните органи?

  • Да, това са частни фирми, които кандидатстват по определена процедура, след което министърът на земеделието им делегира правото и им дава разрешение да упражняват този контрол.

  • Смятате ли, че тези фирми имат експертния капацитет да преценят доколко производството е биологично?

  • Да, те са компетентни. Разбира се, би следвало да имат достатъчно наличен персонал, за да могат да обхванат многото оператори, които вече са 6660, да имат необходимото оборудване и система на контрол, така че контролиращите лица работят в тази насока. Това е и целта на нашата надзорна дейност – ако има нещо некоректно, да бъде отстранено и да вървим в правилната посока. Нашата задача е да гарантираме тази верига на доверие между производител и потребител.

  • Кога ще бъде готова да заработи тази дирекция?

  • Тя е създадена, но сме задействали процедура за назначаване на нови кадри.

  • Какви професионалисти трябва да бъдат тези кадри?

  • Трябват ни агрономи, животновъди, икономисти и юристи, разбира се – одитори задължително. Просто проверките, които се извършват, са всеобхватни и е необходимо да имаме различни специалисти.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие днес нов Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), а това е една от промените в него, стана ясно от съобщение. пресслужбата на Министерския съвет.

„Предвидени са промени и в специализираната администрация с оглед подобряване на организацията на работа. Предлага се дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, с оглед значимостта на двата отрасъла, да се раздели, като функциите й се поемат от дирекция „Растениевъдство“ и дирекция „Биологично производство“, съобщи информационната служба на правителството.

Промените ще се извършат, без да се увеличава числеността на щатните служители на министерството. 

Изменения ще има и във функциите на Инспектората на аграрното министерство, които според съобщението са свързани с приети промени в нормативната уредба.

Актуализират се също функциите на дирекция „Наблюдение, координация и контрол на дейността на Разплащателната агенция“. 

В общата администрация се предвижда преструктуриране на три дирекции. Функциите в областта на законодателството на Европейския съюз от дирекция „Европейска координация и международни отношения“ преминават в дирекция „Правна“ с оглед постигане на максимална координация на процесите, касаещи нормативната дейност.

Обособява се дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ с численост 43 щатни бройки.

„Целта на новия Устройствен правилник е да се прецизират правомощията на министъра, както и да се актуализират функциите на отделни звена, като се премахнат дублиращи и неактуални дейности“, коментираха от пресслужбата.

Очакванията са по този начин ще се повиши ефикасността при изпълнението на възложените задачи и усъвършенстване на работните процеси чрез разделяне и преобразуване на структурни звена и преразпределяне на дейности.

Публикувана в Новини на часа

Към момента в Регистъра на биологичното земеделие са се вписали 3 134 оператора, което е 50% от всички оператори в системата за контрол, съобщават от МЗХГ. С цел гарантиране на доверието по веригата „производител-потребител“, заинтересованите лица могат да изпълнят задължението да създадат профил на всеки оператор. След създаването му, той ще бъде активен.

От аграрното ведомство напомнят на контролиращите лица, че създаването на профил включва въвеждане на идентификация на оператора, информация за дейностите и обектите под контрол, сключени договори и анекси и др.

Невъвеждането на пълна информация за профила ще възпрепятства активиране на операторите в системата, предупреждават от земеделското министерство.

Публикувана в Агроновини

Преди първия дебат за новата ОСП

- Г-жо Ралчева, започва серия от срещи за новата Обща селскостопанска политика – какви са исканията на бранша за мястото на биопроизводството в националния стратегически план?

- Искаме по-справедливо разпределение на парите – те да отиват при реалните биопроизводители, които произвеждат продукция. А не да отиват при т. нар. чертожници, които само чертаят площи, получават субсидии и не произвеждат нищо. Този проблем трудно ще бъде решен, защото се оказа, че има съмнения за подобни порочни практики във всички сектори, не само в био-то. За да се справим, са нужни проверки и анализи. Националният стратегически план трябва да стъпи на сериозни анализи. Първият, който видяхме, беше смехотворен. Особено по отношение на биологичното производство.

- С какво не сте съгласни в него?

- Изводите са меко казано странни. Биологичното земеделие е доста специфичен отрасъл и анализите за него трябва да се правят от хора, които имат експертиза по темата. Ще ви дам конкретен пример от swot-анализа. Като един от основните проблеми в сектора е посочен фактът, че има много биологични площи в преход – по-голям от средния процент на площите в Европа. Но това защо да е проблем? Това по-скоро е положителна посока. Фактът, че за 5 години тези площи са нараснали 20 пъти е логичен – изискването за превръщането на едно стопанство в биологично е то да премине през 3-годишен период на преход, това няма как да се случи преди този срок.

- Може ли изобщо да бъде решен проблемът с „четожниците“, след като философията на подпомагане в новата ОСП май ще се запази?

- Постоянно трябва да правим опити за неговото решаване. Когато има „чертожници“, каквато и мярка да се измисли срещу тях, те вероятно ще съчинят съответното противодействие. Ясно е, че проблемът няма да се реши с магическа пръчка. Но поне може да се установи по-рано и да се действа по-бързо. За тиквите бяха нужни 2 години, за картофите – пак толкова. А браншовиците бързо виждаме тези лоши практики. Просто в министерството трябва да ни чуват и да действат бързо.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) изготви Национален план за действие за развитие на биологичното производство за периода до 2027 година. Съвместно с представители на контролиращи и консултантски организации, научни институти и университети, организации на биологичните производители и търговци са определени стратегически цели в подкрепа на българското биопроизводство. Изготвеният план ще утвърди и доразвие водещата позиция на страната ни в редица биологични производства.

За оптимизиране на надзора върху дейността на контролиращите лица и увеличаване на капацитета на административното звено през тази годимна ще бъде създадена и дирекция „Билогично производство“ в МЗХГ. Сред целите са още включване на схеми и мерки за подпомагане на ферми, които не отговарят на критериите за подпомагане по мярка 11 „Билогично производство“  по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Предвижда се 30 % от тях да бъдат подпомагани по такива схеми. Създават се условия за устойчивост на малките и семейни биологични стопанства, чрез насърчаване сдружаването на производителите.  Сред другите цели са  включване на био продукти в схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Предвижда се ежегодно участие на биологични стопанства в схемите за времена заетост на работници в тях. Създават се възможности и за безплатни консултантски услуги и професионално обучение за биофермери по мерките по ПРСР в началото на новия програмен период.

България разполага с подходящи почвени и климатични ресурси за развитие на биоземеделие. С 20 пъти повече е нараснал броят на биологичните оператори,  като през 2008 г. те са били 311, а към края на 2018 г. са 6 660. Сертифицираните площи за отглеждане на биологични култури в България през последните 7 години са се увеличили над 6 пъти. Към 2018 г. площите в система на контрол са 162 332 ха, а към 2011 г. те са били 26 622 ха. От 2015 година насам, България заема едно от челните места по площи с лозя отглеждани по методите на биологичното земеделие в ЕС, което прави възможно производството на биовино. Страната ни  е сред лидерите в Европа по отношение на брой пчелни кошери, отглеждани в съответствие с методите на биологичното земеделие. Към 2011 г. броят им е 58 855, а през 2018 г. нараства четири пъти и достига до 265 069. В периода от 2016 г. до 2018 г. се отчита ръст и при засадените площи с роза и лавандула, съответно към 2018 г. те са 2255 ха и 7 021 ха.  България е най-големият производител на биологично розово и лавандулово масла в света. Този факт, както и разрастващото се производство на други разнообразни биологични етерични масла, като масло от маточина, затвърждава позициите й на традиционен и търсен производител на тези етерични масла. Това определя страната като ключов производител с традиции в производството на суровини за био козметиката.

Биоземеделието е приоритетен сектор за подпомагане по инвестиционните мерки по ПРСР. От началото на 2007 г. до момента по Програмата са изплатени около 150 млн. евро, основно за  проекти за модернизация на биологичните земеделски стопанства, следвани от проекти на млади фермери, малки стопанства и проекти за преработка на био суровини.

Публикувана в Растениевъдство

Г-жо Симеонова, преди дни министър Десислава Танева обяви, че пари за биологично производство има. Това ли е най-големият подарък за рождения ви ден?

Абсолютно. Не само, че има пари, но даже и излишък ще остане. Това показват последните анализи на министерството. Получих поздравителен адрес от министър Танева, с предложение за среща с Българска асоциация „Биопродукти“ – за да решаваме проблемите в сектора. Всичко това ме радва. Имаме най-после и ресорен зам.-министър. Чавдар Маринов здраво се е заел и засега оправдава нашите очаквания.

Предстои да се пише национален стратегически план за развитие на българското земеделие. Както трябва да има в него за биопроизводството?

Биологичното производство трябва да бъде национален приоритет. И това е въпрос на политика.

Няма ли твърде много политика в българското земеделие?

От една страна е така - има и пречи. Какво се оказа с прословутите къщи за гости? Има няколко политици на високи постове, които са се облагодетелствали по тази мярка от Програмата за развитие на селските райони. И заради тях всички бяха поставени на прицел и под съмнение. А болшинството от въпросните къщи за гости са изрядни и местни предприемачи се опитват да съживяват селата, като създават поминък. Нали такава е задачата на европейските средства и на ОСП.

Вие сте биопроизводител и активен браншовик, но с единия крак винаги сте в политиката. Знам, че сте отказвали на водещи политически сили да оглавите партийни листи – защо?

Не с единия, а с двата крака съм в политиката. Но не на всяка цена. Моята кауза е зелена. Моята кауза е биото. Опазването на околната среда, здравословното хранене – това са моите каузи. Работила съм много със земеделците, но днес картината с БЗНС -тата е тъжна.

Тежка година се очертава в земеделието – заради времето. И при лозята ли е така?

Рано е да се каже, но валежите и за нас, лозарите, са проблем. Много болести плъзнаха, борим се и се надяваме да удържим положението. Вярна е онази приказка: по-добре суша, отколкото киша. Сухото време може да намали добивите, но от прекалената влага всичко може да загине. Завод без покрив – това е земеделието, какво да се прави. Всеки е поел своя риск.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Проблемът с дисбаланса между търсенето и предлагането в индустрията на биологичното производство беше повдигнат от експертът от Научно-изследователския институт по органично земеделие (FIBL) Джулия Лернуд по време на първия европейски Конгрес по органични плодове и зеленчуци в Мадрид.
През последните години пазарът на органични продукти нарасна в глобален мащаб. Например, Швеция е една от първите страни, която започна да инвестира в производството на органични продукти и днес употребата им в страната се увеличава с 26 на сто всяка година.
Китай, Япония и някои страни от Латинска Америка са само някои от местата, където търсенето на биологичи продукти превишава производството им. Най-високо е търсенето на такива продукти в САЩ, но поради ниското производство, американските потребители разчитат на доставки от Мексико, където органичното производство бележи истински бум.
Лернуд казва, че в световен мащаб органични култури се отглеждат на почни 58 млн. ха и с това се занимават 2,7 милиона производители.
 Заместник директорът на отдела на Европейската комисия по органичните продукти Елена Паничи разказа за новите правила на ЕС в областта на биологичното земеделие, които са насочени към хармонизиране на законодателството. Според нея, трябва да се промени законодателството, за да се подпомогне растежът на сектора в ЕС. През миналото десетилетие органичния сектор е нараснал с 60 на сто, а площите, култивирани с билогочни продукти в Европа вече са достигнали 12 млн. ха.
 Като пример за необходимостта от хармонизиране на законодателството е посочен периодът на конверсия за биологичното земеделие. В действащите правила той е установен на 2 или 3 години, но може да бъде и по-къс, ако съществуват достатъчно доказателство, че земята преди не е обработвана или са спазвани условията за биологично производство. Ако не се внесе яснота, то всяка страна може да направи собствена интерпретация за това, както е достатъчно доказателство, за да се съкрати периодът на конверсия, а така биопроизводителите няма да имат равни възможности.

 

Публикувана в Бизнес

Цялата предлаганата стока трябва да има документи за произход, категоричен е Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“, която всяка сряда организира пазара пред земеделското министерство

Лили Мирчева

Със скандал завърши срещата между производители, представители на Българската агенция по храните и неправителствени организации, които дръзнаха през последните няколко години да възродят забравените вече „истински“ фермерски пазари в големите градове на страната. Поводът бе контролът върху хората, които продават стока на тези пазари.

„Аз съм сред основателите на фермерския пазар при Римската стена в София, но от година и половина не участвам в него“, коментира Стоян Симеонов, земеделски производител. По думите му вече реализира продукцията си онлайн и има над 250 редовни клиенти. Отказал се от фермерския пазар, защото клиентите му започнали да го питат за някои от „фермерите“, които продават мед, но нямат кошери, или пък чушки от борсата, уж произведени в задния двор. При това всички стоки са накичени с етикети за екологично чисти продукти. Други пък фермери идват с анкетна карта, в която е отбелязан един продукт, а продават поне още четири. Обясняват, че така помагали на съседи. Трети, регистриран за търговия с биволско сирене, собствено производство, но продава и суджук.

„Практиката при нас показва, че фермерският пазар пред МЗХГ е едно изключение, защото присъстващите стопани са регистрирани по Наредба 26 за директните продажби. По принцип за такива събития регистрираме всеки производител, но санкционираме организаторите, които поемат отговорността за присъстващите фермери – дали имат право да предлагат храните, които продават“, коментира д-р Галя Викилова, инспектор в ОД БАБХ – София. Тя категорично отхвърли разпространеното мнение, че инспекторите от БАБХ си тръгват с пълни кошници след проверките. Въпросът е как да се върне доверието на потребителите, че купуват храни – собствено производство, зад които стои трудът на реален фермер, а не на прекупвачи. Защото те са окупирали всички останали пазари в страната и внасят евтини и некачествени стоки от Гърция, Турция, Македония...

„Ако продължаваме така, ще са ни нужни 25 години, за да имаме фермерски пазари във всички областни центрове. Моделът ни е добър, но трябва да се намери начин да се катализират усилията на държавата и общините“, коментира Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена“, която заедно с още неправителствени организации е инициатор на фермерския пазар, който разпъва шатри всяка сряда край земеделското министерство. „Сподкрепата на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“, WWF, фондация Slow Food България, БДЗП, Асоциацията на потребителите и компанията Publicis MARC Group, която прави първия безплатен PR на пазара, направихме първия пробив през 2009 г. Тогава ситуацията бе много тежка, защото никой не се интересуваше от малките производители“, разказва Стоилко Апостолов. След среща с посланиците на няколко европейски държави и създаването на работна група за разработване на Наредба 26 за директните продажби в МЗХГ, нещата около легализирането на фермерските пазари потръгват. Първоначално едрите млекопреработватели „позволиха“ на дребните фермери да продават собствено сирене, но само в населеното място, където живеят. През 2010 г. се появи и самата Наредба 26, която даде право на всички производители на животински продукти за продажби. Досега наредбата е променяна три пъти, а текстовете й са публикувани в Държавен вестник.

Сега по Наредба 26 са регистрирани около 2 хил. фермери. От тях 107 са за продажба на преработени продукти, а останалите 1900 продават мед, яйца, зайци и др.

Пазарът на бул. „Христо Ботев“ в столицата, известен повече като пазара пред земеделското министерство, стартира на 28 юни м. г. и досега има 62 издания. На него своя продукция предлагат 52 производители от 28 населени места, като близо 30 са постоянните участници. Предлагат 326 артикула, от които 147 са биосертифицирани храни. Всяка сряда пазарът има своя тема - представяне продукти на нов участник, сезонен или традиционен продукт, но винаги има демонстрация. Дори е създадена специална страница във Фейсбук, на която има подробна информация и снимки.

„Всеки производител има договор и е подписал правила за участие, които са доста стриктни“, обяснява Апостолов. Всички разходи и приходи се отчитат. Първоначалната инвестиция за пазара възлиза на 16 хил. лв., като са купени 17 шатри, но и те вече отесняват. Купени са още 30 маси, лампи, разклонители, хладилни витрини и друг дребен инвентар на стойност 26 хил. лв., отчете председателят на фондация „Биоселена“.

За наем към Софийска община всяка сряда отиват още 547.20 лв., като по 3.80 лв. на кв. м плаща всеки участник. Към разходите влизат още ток, задължителната химическа тоалетна и т.н. „Около 200 лв. за организационните разходи, 100 лв. за реклама, приблизително 930 лв. всяка сряда ни струва събитието“, отчита още Апостолов. По думите му приходите от пазара са 828 лв., като варират според сезона. Още 100 лв. не достигат, за да се изравнят приходите с разходите.

От своя страна, участващите фермери също правят разходи – за транспорт, най-често с хладилен автобус, амбалаж, везна, касов апарат, наем за шатра, 10 лв. - паркинг „Зелена зона“. Организаторите са изчислили, че около 1500 лв. на човек или над 300 хил. лв. общо инвестиции трябва да дойдат отнякъде, за да се случи един фермерски пазар.

Между 100 и 200 лв. е разходът на всеки фермер, дошъл да продава стоката си на пазара в столицата, т.е. тези пари трябва да ги изработи ,за да покрие разходите си. Едва тогава идва печалбата и всеки сам си прави сметката.

„Идеята ни е да излезем от традиционните зеленчукови пазари, където обикновено са търговци от борсата – фермерските продукти да са отделени. Така се вижда разликата в цената и качеството на продуктите“, казва Стоилко Апостолов. Той изреди проблемите, които трябва да се преодолеят, въпреки подкрепата от много институции. „На първи място е несигурност – на 6 месеца се сключват договори с общината. Не знаем след 6 месеца дали ще ни разрешат да слагаме палатки отново. Заявлението за ползване на мястото се прави месец за месец, плащането също. Не може да се платят по банков път талони за колите, което също затруднява хората, дошли от провинцията“, коментира още Апостолов. Вторият проблем е малкият брой производители, които участват на пазара. По сведения на кооперация Хранкооп, София, която също организира фермерски пазари, едва 100 производители от цялата страна участват. Те не са само фермери, а и малки преработватели на храни. Най-много са земеделските производители от Софийска област, но има райони в страната като Кърджали и Силистра, където нито един производител не е регистриран по Наредба 26.

Третият препъни камък за фермерските пазари се оказва...дефиницията що е то фермерски или занаятчийски продукт. „Нужно е да се направи национална дефиниция, защото има европейска такава. Трябва да се изясни, че на пазара трябва да се продават фермерски и занаятчийски храни, а не прекупени от борси и супермаркети. Това трябва да е продукт, който е създаден основно с ползване на различни занаятчийски практики и е произведен ръчно или с участието на малко техника“, коментират организаторите от „Биоселена“. Не на последно място те настояват за институционална помощ, т.е. държавата и общините, както и чиновниците от земеделското министерство да се включат в общото дело за оцеляването на дребните фермери в страната.

„Обществото говори постоянно за това как на фермерските пазари не се продава собствена продукция и затова трябва да има контрол, да се изискват документи от всички участници. Но и обществото трябва да се включи в този контрол“, коментира и Николай Генов, управител на кооперация „Хранкооп“, която работи с около 120 производители от цялата страна и от 5 години организира пазари. По думите му трябва да има не само институционален контрол от страна на БАБХ, но и потребителски контрол, за да е пълно доверието между производител и клиент. По думите на Генов сериозен проблем е и намаляващият брой малки производители. „Увеличават се големите производители, които отнемат нашето пространство“, коментира още той. От „Хранкооп“ споделиха горчивия си опит за неуспешни фермерски пазари. „Но пък няма неуспешно стартирали фермери – има такава, които са толкова големи, че вече не искат за участват при нас“, казва Ралица Касимова от „Хранкооп“. По думите й в кооперацията не поставят фокус върху биосертифицираните фермери, а на личното присъствие на производителите. „За да се преодолее недоверието на потребителите има начини да се отиде на село и на място да се види как се прави истинско сирене и къде се отглеждат наши сортове плодове и зеленчуци“, добавя Касимова.

„Отначало фермерските пазарите тръгнаха с доста компромиси и мнозина се питаха дали в тях участват легализирани производители. Не всяка продукция беше легална, но и ние не познавахме законодателството. Но най-големият проблем е адаптацията към европейското законодателство на малките производители “, сподели Гергана Кабаиванова от „Локалфууд“, организираща пазара в Пловдив. Затова от фондацията издават наръчници за малки производители, в които включват различни теми, съвети за добри практики за производство, за хигиена на храните, както и пътя за сертифициране по ХАСЕП системата. По думите на Кабаиванова държавната администрация трябва да „влезе в час“, а от МЗХГ да намерят начини за най-лесното включване на мерките „Географски означения“ и „Наименование за произход“ при организирането на фермерските пазари.

Публикувана в Бизнес

Съветът на Европа прие нов набор от правила относно биологичното производство и етикетиране на биологични продукти, които ще влязат в сила на 1 януари 2021 г.
Новото законодателство ще допринесе за устойчивото развитие на биологичното производство в Съюза, в допълнение към осигуряването на лоялна конкуренция за земеделските производители и оператори за предотвратяване на измами и нелоялни практики, както и за подобряване на доверието на потребителите към биологичните продукти.
Основните разпоредби, включени в новата законодателна рамка, включват:

- Производствените стандарти ще бъдат допълнително опростени чрез постепенното премахване на редица изключения.

- Системата за управление ще бъде засилена чрез по-строг контрол и надеждни средства за управление на риска по цялата верига на доставки.

- Производителите на биологични продукти от трети страни трябва да спазват същите правила като производителите на биологични продукти в ЕС.

- Списъкът на биологичните стандарти ще бъде разширен за сметка на допълнителните производствени стандарти.

Благодарение на новите правила потребителите, които купуват биологични продукти, обозначени с екологичното лого на ЕС, могат да бъдат сигурнив еднакво високо качество на продуктите в целия ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

Известната холандска фирма "Бейо" добави към своя асортимент семена от салата, отглеждани по биологичен начин. Това са пет вида салати: айсберг Таймс и Румоурс (Times и Rumours), Агрибел и Сементел (Agribel и Sementel), а също и Малис (Malis).
Всички тези сортове са устойчиви на причинителя на брашнестата мана. Това е много важно за всички производители на салати, но особено за органичните.
Според Барт Куин, мениджър на фирмата за органично направление, амбиции им са да се предостави на производителите широк избор от надеждни сортове, подходящи за биологично отглеждане. За да се създадат такива сортове, селекционерите използват собствената си много голяма генетична база (колекция от сортове и линии).
Понастоящем селекционерите на Бейо се занимават с отглеждането на други сортове, подходящи за биологично отглеждане, включително Лоло, дъболистна салата. При успешно семепроизводство семената ще се появят на пазара в рамките на една година.
Кочанна салата Малис (Malis) бързо растящ сорт подходящ за отглеждане през пролетта и есента. Образува компактна глава с красив връх и добре затворена глава. Висока устойчивост срещу мана и въшки , средно устойчива (толерантна) към вируса на мозайката.
Батавия Агрибел – стандартен сорт за отглеждане през лятото в Северна Европа. Компактна глава, много плътна. Високо устойчива на брашнеста мамана и салатни въшки, толерантна към LMV1 - салатен мозаечен вирус.
Батавия Сементел. Силнорастящ сорт подходящ за отглеждане през пролетта и есента, образува големи глави, дори при лоши условия. Изключително устойчива на брашнеста мана Б:16-33ЕУ и въшки.
Айсберг Румоурс - образува глави със среден размер, тъмно зелен цвят. Подходящ за отглеждане през пролетта и есента. Високо устойчива на брашнеста мана Б1:16-33ЕУ и въшки, толерантна към LMV1 салатен мозаечен вирус.
Айсберг Таймс - подходящ за отглеждане през целия сезон, за прясна продажба и за преработка. Главите са плоски кръгли и имат забележителна вътрешна структура. Изключително устойчива на брашнеста мана Б:16-33ЕУ и въшки.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта