Липсва доверие между земеделци и застрахователи, каза пред БНР Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

 „Това, че земеделците не застраховат земите си е вследствие на работата на застрахователните компании. Липсата на доверие, липсата на предвидимост, избирането на методите за оценка, удачни за застрахователите, и оттам нататък плащане за нещо, при което не знаеш дали ще си получиш парите и дали имаш защита“, обясни той в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

Берберов очаква приемането на американския модел, при който се застраховат доходите на стопаните, а не земите. Според него това би довело до изсветляване на „сивите моменти в икономиката“. Тогава застраховането ще е вид партньорство, а не принуда, подчерта той.

Берберов определи предложението на застрахователите – застраховката да е  задължителна за земеделците, които получават субсидии, като пряка намеса в свободната воля. Според него това не е логично да се прави.

Десислава Танева има доверието на Националната асоциация на зърнопроизводителите, отбеляза Цветан Берберов.

Публикувана в Новини на часа

Държавата ще отдели още 6 млн. лв. за борба с градушките, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева пред ресорната парламентарна комисия. Парите ще бъдат за допълнително финансиране на Агенцията за борба с градушките, а решение за отпускането им ще бъде взето утре на Министерски съвет. 

До момента градушките са унищожили около 90 хиляди декара, като едва 600 от тях са в защитавани от агенцията територии, уточни министър Танева. Тя допълни, че в Северна България до есента ще бъде изградено оборудване за самолетен способ на защита, което ще увеличи площта на защитаваните територии. 

Публикувана в Новини на часа

Вече сме в сезона на градушките. В различни райони на страната насажденията пострадаха от падналите градушки. Повредите са разкъсване на листата, нараняване на леторасти, клони, плодове.

При избора на мероприятия за преодоляване повредите по овощните дървета от градушките трябва да се вземат под внимание възрастта на дърветата, фенофазите на развитие и степента на нанесените повреди.

Повредите от падналите в началото на вегетацията градушки дават по-добра възможност за възстановяване на овощните дървета до края на вегетационния период.Най-напред според възраста, видове и сортове овощни дървета се определя и целесъобразността от провеждане на резитбени операции. Счупените и силно наранени клони се отстраняват.Раните независимо от какво са причинени - от бури, градушки или резитби са врата за навлизане на различни болести причинени от гъби или бактерии. Затова е добре да се прецени дали повредите са довели до разкъсване на кората, ако се налага да се отстранят силно повредените части и да се замажат раните с блажна боя.

Във всички случаи обаче е необходимо незабавно да се проведе пръскане на овошките. Нанесените рани откриват възможност за инфекциозни заболявания, особено при някои овощни видове като кайсията, при която могат да се получат тежки физиологични разстройства и загиване на цели дървета. Ето защо първата грижа е незабавно пръскане на овошките с 2%-ов бордолезов разтвор, шампион 0,15% или друг мед съдържащ фунгицид.

При нужда се извършват подхранвания с азотни торове и напояване с цел бързо капсулиране и зарастване на наранените места.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Депутатите в комисията по земеделие на Народното събрание отново не гласуваха закона за градушките. Процедурата беше отложена по предложение на председателя на комисията Десислава Танева. По нейно мнение на масата на преговорите в бъдеще трябва да бъдат поканени представители на застрахователите, които да дадат своите мнения, след като проучат настоящия проект на закон.

„Една концепция без участието на застрахователите е несериозна“, според Десислава Танева. „Въпросът е как със споделена отговорност и споделено участие на всички участници в производството на земеделска продукция в страната, с подкрепата на държавата, предвид измененията на климата, да направим по-ефективна защитата от тези климатични събития. Принципното съгласие на застрахователните организации за това, че има такава необходимост, включително споделянето на финансовата отговорност, е знак, че проектът трябва да бъде направен справедливо с участието на всички страни в процеса“, каза още тя.

Представители на застрахователни компании не са съгласни с варианта процент от застраховката да отива за защита от градушки. Те обаче са съгласни да седнат на масата на преговорите и да участват в търсенето на общоприемлив модел за защита от градушки. Председателят на земеделската комисия предложи на масата на преговорите да седнат депутати, представители на застрахователите и на Министерство на земеделието, храните и горите, за да се намери консенсус за това как трябва да изглежда законът.

Законопроектът за превенция от неблагоприятни климатични събития касае превръщането на изпълнителна агенция „Борба с градушките“ в държавно предприятие, коментира Светла Василева , председател на Федерацията на синдикатите в земеделието към КНСБ. Чрез приемането на законопроекта, според нея, ще се постигне сигурност и постоянство за работещите в агенцията „Борба с градушките“. „Преобразуването на агенцията в държавно предприятие ще подсигури едно по-добро финансиране, вместо да изпада в агония, в каквото положение се намират през последните 10 години работещите в агенцията.“, посочи Светла Василева.

Публикувана в Бизнес

Получавайки с една ръка от Европа унизителните субсидии, ние отиваме към вземането на почти 1 лев от същите тези субсидии, за да закърпим финансовата дупка по застраховането, заяви Йордан Апостолов, зам. председател на Комисията по земеделието и храните, депутат от групата на НФСБ в „Обединени патриоти“:

В началото на февруари тази година имаше разговори в Министерството на земеделието с представители на застрахователния бранш. Те категорично заявиха, че няма да участват в новия модел на застраховане, в който от тях се иска да инкасират суми и да споделят риска. Тогава министерството, притиснато в ъгъла от това безпардонно държание, което имаха представителите на застрахователите, реши, че земеделските производители са тези, от които могат да бъдат взети парите. А в същото време самите застрахователи отчитат на гърба на земеделците печалби от десетки и стотици милиони левове, които изнасят към своите майки, тъй като знаем, че в България няма застрахователно дружество. Те всички са презастрахователи и печалбите се изнасят навън. Получавайки с една ръка от Европа унизителните субсидии, ние отиваме към вземането на почти 1 лев от същите тези субсидии, за да закърпим финансовата дупка в този закон, за да бъде осъществена защита.

Защо дискусиите не се задълбочиха, защо министерството и самата държава не се опитаха да поставят застрахователите да седнат на масата на преговорите, а още на първата среща с лека ръка се съгласиха с техните щения, като прехвърлиха финансовата отговорност и бреме върху земеделците.

На всички е известно как този процес се случва и се финансира в нормалните страни. Там застрахователят задължително участва в схемата с финансирането. При това земеделският производител в България не може сам да определи пред застрахователното дружество за колко да застрахова своята продукция. После му се заплащат унизителни обезщетения, които дори в някои моменти не си струва да ходи да ги търси, защото са толкова малки, че времето, което ще отнеме да се занимава, за да види колко са загубите, не си заслужава.

Предлагат Управителният съвет на предприятието да има 5 члена. В член 8 на законопроекта категорично е записано: „представител на земеделските стопани, т.е. в този УС ще има само един представител на тези, който плащат. Аз не съм виждал такова чудо – да ти вадят парите от джоба и в същото време ти да нямаш абсолютно никаква възможност да ги контролираш, защото с 1 човек като представител в УС, не може нищо да се постигне. Какво ще правят трима представители на министерството в Управителния съвет? Кои интереси ще защитават – на тези, които дават парите или на началника, който ги е назначил и утре може да ги изхвърли от работа. Как ще ме убедите, че държавното предприятие ще управлява добре няколко десетки милиона лева, които много скоро ще се съберат от стопаните? Ясно е, че и таксата няма да остане толкова и още догодина ще искат тези 75 ст. на декар да се увеличат. Все едно да дойда при вас и да ми дадете парите си, а аз да ги харча както си поискам, да стоя на кранчето и само да подписвам ордерите. Не е допустимо земеделската общност да няма ключово влияние при вземането на решенията за харчене на тези средства.

Да не се окаже в крайна сметка, че средствата да се изсипят конкретно в нечий джоб, както се случи с мобилните екарисажи. Нека внимателно да помислим, за да не се случи така, че после с шутове да бъде отхвърлен и този закон.

 

Публикувана в Бизнес

Стартът на втори законопроект в земеделието претърпя фиаско след като депутатите от земеделската комисия решиха с пълно единодушие да отложат на първо четене проекта на закона за борба с градушките. Заместник министърът на земеделието Янко Иванов представи мотивите към проекта, който трябва на практика да промени модела на защита на земеделските площи от градушки и други неблагоприятни климатични последици.

Според  авторите на законопроекта, който само броени дни след като бе предложен от Министерския съвет, влезе за обсъждане в земеделската комисия, щетите върху незащитените от градушки площи възлизат на около 53% годишно, като за периода 2014-2015 година този дял е достигнал до 75%. Законопроектът предвижда защитата от градушки да обхване 90 млн. декара от които  36,6 млн. декара обработваема земя, като ракетния способ ще трябва да се прилага върху 22 млн. декара от нея. „Ползите от разширяването на превенцията срещу градушките за аграрния сектор са свързани с намаляване на разходите на държавата за борба с градушките. Защитената продукция се предвижда да възлиза годишно на около 300 млн. лева”, каза зам. министър Янко Иванов. Според икономическите разчети на МЗХГ финансовата тежест в новото държавно предприятие, чиито годишен бюджет се определя на 28 млн. лева, трябва да се поеме от фермерите, от които ще се събират ежегодно такси от близо 20 млн. лв. Останалите 8 млн. лв. ще идват от държавната хазна. Иванов уточни, че социологическа агенция е направила проучване, според което 2/3 от стопаните били за въвеждане на пълна противоградова защита. „Тъй като сме ги разделили по размера на стопанствата, при малките положително отношение имат между 80-90%  от земеделските производители, а при големите около 50%”, уточни Атанас Кацарчев, началник на кабинета на аграрния министър.

Срещу предложеният законопроект се обявиха и от националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/, които излязоха със становище по въпроса. Според браншовата организация има съществени недостатъци като липса на разписани гаранции за качествено изпълнение на дейността на държавното предприятие.  При това се предвижда прилагане на способи за защита от градушките с различна ефективност, което ще доведе до неравнопоставеност на земеделските производители, чиито площи са защитени от ракетния, и от самолетния способ. В позицията на браншовата организация се казва, че е „налице сериозен дисбаланс между задълженията  и правата на заинтересованите страни”, предвид това, че като такава не са включени общините, въпреки че се предвижда защитата да обхване и урбанизирани територии. Според НАЗ притеснително е, че в управителния орган на бъдещото държавно предприятие липсва пропорционално представяне на различните страни, като се предвижда само един представител от фермерите да участва в него.

„Когато се приемат такива закони, трябва да се говори с потърпевшите на първо място – тези, които ще плащат. Доколкото ми е известно, трябваше в началото едни други хора да плащат и това бяха застрахователите, защото това намалява голяма част от риска. Незнайно защо, те са изключени и са останали само земеделците“, коментира Александър Сабанов, депутат от ПГ „Обединени патриоти“. По думите му земеделската комисия трябва да защитава интереса на земеделците, а „не както някой си е направил грешните сметки – да се вземат един 20 млн. лв. и един човек да ги управлява. Това нещо няма да мине и ще се наложи в кратко време да се връща този закон, и да се преразглежда. Хубаво е да се вслушаме в думите на тези, които работят в този сектор, които произвеждат и са земеделци, а не само администрацията, която непрестанно иска да прибира едни пари отнякъде“, допълни Сабанов. „Бързането с приемането на подобен закон, чрез който държавата управлява 15-20 млн. лева на фермерите е чувствителна тема, и текстовете трябва да се прецизират много добре. Иначе съм за това противоградовата защита да обхване цялата територия на страната, защото опасността и щетите от климатичните изменения са много големи, и ние ставаме свидетели на тях ежедневно”, коментира Бюрхан Абазов от ДПС. По думите му първо трябва да се изгради системата и тогава да се иска такса. „Освен това историята е доказала, че държавното предприятие като форма на управление и то дори не на публични, а на частни финанси, не е най-успешната“, допълни Абазов.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри проект на Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития. В него се предвижда да бъде създадена ефективна система за управление на риска от неблагоприятни климатични събития, която да покрива територията на цялата страна.

Ще бъде създадено държавно предприятие, което да управлява риска от неблагоприятни климатични събития. То ще изпълнява функции по организиране и провеждане на активни въздействия срещу градушки. Звеното ще извършва радиолокационно площно измерване на валежите и осигуряване на радарна метеорологична информация на други заинтересувани ведомства. Дейността на предприятието ще се извършва на основата на споделено финансиране между държавата и земеделските стопани.

Предвижда се разширяване на обхвата на системата за борба с градушките, като ще се постигне защита до 90% от обработваемите земеделски земи в страната (за които не са налице забрани и ограничения от различно естество), както и урбанизирани територии, за които съществува техническа възможност. Разширяването на обхвата ще се постигне чрез доизграждане на ракетния способ за градозащита, както и чрез въвеждане на самолетен способ за защита. Разширяването включва и развитие на системата за наблюдение за опасни явления, чрез разполагане на 4 допълнителни радарни станции, което ще позволи получаване на радарна информация на територията на цялата страна. Материално-техническата база на съществуващите ракетни площадки ще бъде осъвременена.

Публикувана в Новини на часа

Технологията на "сеитба на облаците" не е нова и може би не е най-добрата в света, но към края на това лято в Румъния имаше 60 пункта за изстрелване на ракети, които бомбардираха облаците със снаряди заредени с йодно сребро.

Така северната ни съседка защити около 6% от общата земеделска площ от градушките. Ефективността на метода не е толкова надеждна, както става ясно. "Сеитба на облаците" широко е използвано в Русия и Китай и не винаги с най-добър резултат. Снарядите разпръскват определени химически вещества в облаците, с цел да променят процеса на образуване на дъжд или градушка.

Методът на "сеене на облаците" понастоящем се прилага в 50 страни по света, но тази технология сериозно се обсъжда от еколозите, които смятат, че се замърсява околната среда. Въпреки че среброто като метал не е опасно, като химическо съединение, то е също толкова токсично, колкото оловните съединения.

Румъния отдавна работи по ефективни начини за защита на селскостопанските култури.
През 2017 г. в Румъния имаше 34 площадки за борба с градушките, които покриваха площ от 500 000 хектара земеделска земя. През 2017 г., по време на "сезона на градушките" от април до септември, от тях бяха изтреляни 927 ракети.

След като инвестира 20 млн. евро в 26 нови системи срещу градушките, броят на площадките се увеличи на 60, покривайки площ от 870 000 хектара, което представлява 6% от общата земеделска площ .

Румънското правителство обаче иска до 2022 г. да разшири площадките за борба с градушки на 200, за да покрие 8,4 милиона хектара, защитавайки 57% от земеделската земя.

Декларираната ефективност на системата е от 1 до 14. Това означава, че за всеки милион евро, изразходвани за системата, се предотвратява вреда от 14 милиона евро.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
В сезона на градушките – отново щети върху земеделска продукция за стотици хиляди левове. Най-сериозно е положението в Старозагорско, където ледените късове унищожиха реколтата в 7 села. Прекъсната връзка с радара, е причината Агенцията за борба с градушките да не може да предотврати бедствието.

Два дни след като градушка помете село Калояновец, хората още не са се съвзели от преживения ужас. Селото, както и останалите 6 пострадали населени разчитат на защита от полигона за борба с градушките край Петрово.

В деня на стихията е имало готовност за изстрелване на ракети, но ураганният вятър прекъснал връзката с радарите.

 
В сезона на градушките – отново щети върху земеделска продукция за стотици хиляди левове. Най-сериозно е положението в Старозагорско, където ледените късове унищожиха реколтата в 7 села. Прекъсната връзка с радара, е причината Агенцията за борба с градушките да не може да предотврати бедствието.

Два дни след като градушка помете село Калояновец, хората още не са се съвзели от преживения ужас. Селото, както и останалите 6 пострадали населени разчитат на защита от полигона за борба с градушките край Петрово.

В деня на стихията е имало готовност за изстрелване на ракети, но ураганният вятър прекъснал връзката с радарите.
 

„Съборени дървета, огънати мачти на антени, спира подаването на радарна информация и става невъзможно подаването на команди към ракетните площадки”, обясни Цветелина Димитрова от агенцията за борба с градушките. Така се получило забавяне от 7 фатални минути .

Бурята буквално отнася и един от новите фургони на служителите на полигона.

От началото на годината досега са изстреляни рекордните близо 12 000 противоградни ракети. Най-много ракети са изстреляни именно в Старозагорско. За сравнение – през миналата година броят на изстреляните ракети е бил само 6500.

Въпреки големия им брой, те защитават едва 1/3 от територията на страната ни. Агенцията за борба с градушките разполага само с 9 полигона с противоградни ракетил Предстои тази година да бъдат изградени още два полигона – в Хасково и Тъжа.

Допълнителните пари, които кабинетът отпусна на агенцията за борба с градушките, са инвестирани в 12 хиляди ракети. Според специалистите обаче тези 5,76 млн. лева няма да стигнат, защото вероятно ще бъде подобрен „рекордът” от 14 000 изстреляни ракети през 2014 г.

В наличност има още 3000 ракети, които не са достатъчни, категорични са от агенцията. 

Проектозакон на земеделското министерство обмисля да въведе и самолети за разбиване на градоносните облаци.Те ще действат в гъсто населените райони, където е забранено изстрелването на ракети.

Така 100% от територията на страната ще бъде защитена от градушки. За тази цел обаче ще бъдат нужни по около 28 милиона лева на година. 

Публикувана в Бизнес

Тази година италианските фермери ще трябва да приемат неизбежните загуби.
Проливните дъждове в Северна Италия през цялия май са довели до факта, че 30% от планираната реколта от домати, няма да бъде прибрана - продукцията буквално е изчезнала под водата, прибиране на реколтата от картофи също е спряло.
В провинция Фоджа градушка с размерите на яйце само за няколко минути е унищожила труда на производителите, смляни са доматени растения и билки.
Унищожени от градушка са и плодни дървета.
"Най- много пострадаха черешите – плода се напука, също сме загубили най-малко един от четирите плодове праскови, кайсии, нектарини и сливи" – оплакват се фермери, отбелязвайки, че в допълнение към градушката, огромни щети на реколтата череши причинят и врани и скорци.
В южната част на Италия прасковите се очаква да са по-малко с 20%, на север - с 15%. Добивът на череши се очаква да намалее от 10 до 30%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта