До 26 август 2019 г. е крайният срок за представяне на протоколите за санитарно прочистване на дворовете и дезинфекцията в населените места във връзка със регистрирани случаи на Африканска чума по свинете (АЧС). По този начин стопаните ще могат да получат финансова подкрепа в размер на 300 лв. за почистен и дезинфекциран двор. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг след среща с областни управители от страната и представители на Националното сдружение  на общините в Република България (НСОРБ), в гр. Велико Търново. Тя посочи, че отговорността за това е на кметовете на населените места и ветеринарните доктори.

Министър Танева обясни, че средносрочната цел, която са си поставили е независимо от мястото и големината на стопанството, в което се отглеждат домашни свине, то трябва да бъде регистрирано и с мерки за биосигурност. Тя увери, че режимът за регистрация по Наредба №44 ще бъде административно облекчен. „Експерти от Българската агенция по безопасност на храните са подготвили два модела информационни бюлетини, които в 10-дневен срок ще бъдат раздадени във всяко населено място. В единия е обяснено какво значи биосигурност в тип „лично стопанство“, а в другият е за по-големи стопанства с развъдна дейност. Всеки, който спази изискванията може да бъде регистриран“, обясни министър Танева. Тя подчерта, че успехът в борбата с АЧС зависи от биосигурността в стопанствата, в които се отглеждат свинете.

Земеделският министър благодари на всички стопани, които са се включили заедно с държавните органи за максимално ограничаване на щетите, така че България да стане държава, която сравнително бързо се е справила с този проблем.

Тя каза още, че на територията на страната има 2795 ловни дружинки, като 104 от тях ще бъдат ограничени в ловните дейности. „Разчитаме основно на тях за депопулация на дивата свиня. Държавата може да се справи с АЧС само, ако работим заедно в тази посока“, категорична бе министър Танева.

Заместник-министър Атанас Добрев посочи, че в капаните за улов на диви свине на територията на Държавните горски предприятия са хванати над 70 животни. Той припомни, че утре се открива ловният сезон за прелетен дивеч и призова ловците да спазват мерки за дезинфекция.  След приключване на ловния излет трябва да мият обувките си с вода и сапун и гумите на автомобилите. 

Председателят на НСОРБ Даниел Панов, заяви че организацията активно участва във всяка кампания на МЗХГ. В ежеседмичния си бюлетин, който се разпространява до местната власт, Сдружението публикува актуална и подробна информация за болестта по данни на Министерството.

На срещата присъстваха заместник-министрите на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов и Атанас Добрев, представители на МОСВ, МВР, МРРБ и Българската агенция по безопасност на храните.

Публикувана в Новини на часа

Особена честа грешка в практиката е допускането на силно замърсяване на дезинфекционните площадки, както за транспортни средства, така и за хора. Наличието само на едно слабо звено може да обезсмисли всички положени усилия, казва ас. д-р Георги Желев, Ветеринарномедицински факултет в Тракийския университет, Стара Загора

  • Д-р Желев, Вие сте експерт в областта на дезинфекцията, която е в основата на т. нар. биосигурност. Това ли е единственият щит срещу опасните вирусни заболявания при животните и по-конкретно при птиците?

  • Едва ли има човек, който да не осъзнава колко е важна темата, особено сега след последните случаи на птичи грип в страната. И точно тук е най-големият парадокс, с който се сблъсквам в своята практика. Всички знаем, че дезинфекцията е нещо много важно, но искам да ви кажа, че всъщност това е едно от най-неглижираните и най-пренебрегваните мероприятия в практиката.

  • Каква е причината за това?

  • От една страна това са микроорганизмите, срещу които се борим, защото са невидими. Това не е като например кокошка с кокошинки или човек с въшки, да ги намажем с препарат и после когато видим, че те продължават да се движат, веднага разбираме, че има нещо „гнило в Дания“. Тук враговете са микроскопични и често ние не сме много сигурни какво сме постигнали. Другата причина за този парадокс е липсата на достатъчно добра информираност, която да доведе до едно правилно извършване на дезинфекцията. Може би прави впечатление на фермерите, че на опаковките на дезинфектантите има само една унифицирана, базова информация. Вземате един, втори, трети, пети дезинфектант и на тях пише едно и също, така че у хората може да се породи изключително порочното мнение, че дезинфектантите са едва ли не едни и същи, и че няма значение кой ще изберете. Накрая избирате на база финанси, което е най-голямата грешка. Знаете ли например, че има дезинфектанти, които действат много добре в София, но не действат в Чирпан или в Хасково.

  • Защо е така?

  • Защото се влияят от твърдостта на водата. Други дезинфектанти увеличават ефективността си с повишаването на температурата – 99% от дезинфектантите са по-ефективни през лятото, но има една група дезинфектанти при която е точно обратното. Някои дезинфектанти запазват активността си при ниски температури, но други са абсолютно негодни за употреба през зимата. Ако фермерите изберат формалина примерно, трябва да знаят, че всъщност пръскат с една канцерогенна вода.

  • Кои са критичните моменти в практиката при извършване на дезинфекцията на помещенията на птиците?

  • Първият е изборът на подходящо дезинфекционно средство.

  • Кой е най-добрият дезинфектант в момента?

  • На този въпрос ще получите различни отговори, в зависимост от това кого питате. Ако питате дистрибутор, ще ви каже - нашият. Ако питате мен, ще кажа, че няма най-добър дезинфектант, който да е евтин, безопасен и високоефективен спрямо всички видове проблемни микроорганизми и то при всякакви условия на средата – висока или ниска температура, високо или ниско Ph, наличие на органични замърсявания и т.н. За щастие искам да се опровергая и да кажа, че има най-добър дезинфектант, но за конкретната ситуация и конкретната цел, т.е. във всяка една ситуация мога да кажа кой дезинфектант е най-ефективен спрямо проблемните в момента микроорганизми, при наличните условия на средата и съответната степен на допустим риск.

  • Колко вида дезинфектанти съществуват на пазара у нас?

  • Има огромно количество, произведени в България и в чужбина.

  • Как да се ориентират фермерите в това многообразие?

  • Много лесно, тъй като те се обединяват в химични групи със сходни свойства, предимства и недостатъци. Могат да са дезинфектанти от висок клас с много широк спектър и ефективност, от среден, както и от нисък клас, които имат ограничена антимикробна активност. Те не действат на спори, на туберкулозни бактерии и на много устойчиви вируси.

  • Кои са тези видове дезинфектанти?

  • От висок клас са алкалиите, алдехидите, хлорните, както и кислород отделящите дезинфектанти. Лично за мен последните са най-добри и аз ги препоръчвам на стопаните, защото имат широк спектър на действие и най-вече защото са абсолютно безопасни за хората, животните и за околната среда. Така че не е все едно какъв дезинфектант ще се избере.

  • При избора на дезинфектант не играе ли най-често роля активната реклама на дистрибуторите?

  • Това аз наричам Балкански синдром и ще ви дам пример. През 2016 г. Румъния бе разтърсена от жесток скандал, породен от смъртта на над 200 човека заради най-банални опортюнистични инфекции в болниците. Когато започна разследване, оказа се, че причината е една изключително агресивна фирма за дистрибуция на дезинфектанти, която чрез различни практики е спечелила обществени поръчки, но техните продукти са пълно менте. При направените изследвания стана ясно, че концентрацията на активните им субстанции е до 10 пъти по-ниска от препоръчителната и по тази причина проведените дезинфекции са опорочени. Фирмата се казва “Хекси фарма“. Тя е изнасяла продукцията си и в България.

  • Кой е вторият критичен момент?

  • Той е свързан със самото разреждане на дезинфектантите и подготвянето на разтворите. Просто се ужасявам колко широко разпространена е практиката на разреждане „на око“ или пък с „мерната единица“ - една капачка на литър вода, или на кофа вода. Тук няма нужда от коментар. Точната концентрация на работните разтвори е от изключителна важност за ефективна дезинфекция. Тъй като повечето работници във фермите не са много добри в сметките, моята препоръка е да се въведат дозиращи таблици, които дават възможност да се засекат необходимите литри и концентрация на разтвора, да е ясно колко милилитра трябват, за да се приготви съответният дезинфекционен разтвор.

  • Но различните видове дезинфектанти се разреждат с различни мерни единици.

  • Хората трябва да запомнят, че прахообразните дезинфектанти се разреждат на база тегло/маса, а не на база обем, т.е. ако искаме да направим 1 литър 1-процентен разтвор на прахообразен дезинфектант, трябва да сложим 10 грама на литър вода. Много често по навик или по инерция тези прахообразни дезинфектанти се дозират с мерителни чашки в милилитри.

  • Но не са ли указани начините за измерване от самите производители?

  • Има примери на дезинфектанти, закупени в България. Към тях в опаковките е дадена мерителна чашка и тя е в милилитри, т.е. вината е между производителя и потребителя. Някои прахообразни дезинфектанти имат много сериозен проблем с разтворимостта. Утайката не само запушва дюзите на машините, но и голяма част от активната субстанция остава неразтворена и полученият разтвор е с много по-ниска концентрация, което води до неефективност.

  • Кога трябва да се приготвят дезинфектантите?

  • Непосредствено преди употреба, тъй като някой много бързо губят своята активност. На първо място това е натриевата основа, която след разреждане има трайност до 3 дни, защото взаимодейства с въглеродния диоксид от въздуха, карбонизира и се получава натриев карбонат – едно вещество, което чудесно почиства, но е много слаб дезинфектант. В някои ферми е широко разпространена практиката натриевата основа да се приготвя в големи бидони и седмици наред работниците да гребат с кофи и да правят дезинфекция, което е абсолютно порочно.

  • Как трябва да се съхраняват дезинфектантите?

  • Това е особено важно за хлорните препарати. Само за няколко дни, над 50% от активната им субстанция може да се загуби в резултат на неправилно съхранение - не напълно затворената кутия на хлорните препарати или съхранението им по прозорци, изложени на пряка слънчева светлина или повишена влага. Това, разбира се рефлектира върху качеството на дезинфекцията.

  • Как трябва да се приготвят работните разтвори?

  • Първо трябва да се използва чиста вода със стайна температура. Не препоръчвам горещата вода, въпреки че засилва дезинфекционната активност на някои дезинфектанти, особено ако се ползват алдехиди. Това засилва изключително много токсичността на препаратите, особено за хората, които работят с тях. Използването на вода с висока твърдост, която съдържа голяма количество калциеви или магнезиеви соли, драстично намалява дезинфекционната активност на всички четвъртични амониеви съединения. Ето защо тези дезинфектанти са много ефективни в София, на Боровец, където водата е мека, но в Хасково, в Стара Загора, където твърдостта на водата е висока, тези дезинфектанти са много слабо ефективни. За съжаление тези подробности не са написани на опаковките на дезинфектантите, а те имат много важно практическо значение. Ето ви поредния парадокс - вземете един обикновен прах за пране и ще видите, че на опаковката са посочени различните дозировки, в зависимост от твърдостта на водата, но на опаковката на дезинфектантите тази информация просто липсва.

  • Кой е третият критичен момент?

  • Несъобразяване с влиянието на условията средата. Тук специално внимание искам да обърна на наличието на органичните и неорганични замърсявания. В тези случаи употребата на окислители, на хлорни и йодотделящи дезинфектанти, е абсолютно неподходящо. Хлорът, йодът и кислородът са много реагентноспособни и влизат веднага в химически реакции със замърсяванията и разтворите им бързо се изтощават. В тези случаи трябва да се предпочитат дезинфектанти като натриевата основа и алдехидите, които не се влияят от органичните замърсявания. Особена честа грешка в практиката е допускането на силно замърсяване на дезинфекционните площадки, както за транспортни средства, така и за хора. В тези случаи „дезинфекционната“ площадка се превръща в „инфекциозна“. Така че дезинфекцията или трябва да се прави както трябва или ефектът е точно обратен. Някои от препаратите за почистване – сапуни, препарати тип Веро, прах за пране, неутрализират четвъртичните амониеви съединения. Много често срещана практика е първото почистване на помещението да става с водоструйка, където има почистващ препарат, а след това се преминава към дезинфекция. Автоматично остатъците от препарата неутрализират дезинфектанта.

  • Казахте че е от значение дори сезонът, в който се прилагат дезинфектантите. Как се отразява температурата на различите препарати?

  • Приема се, че всички дезинфектанти действат изключително добре при високи температури, тъй като температурата ускорява химичните реакции. Но има група дезинфектанти, йодофорите, при които температура над 35 градуса намалява тяхното действие поради сублимация на йода. Особено трябва да се внимава когато се прави дезинфекция през зимните месеци, тъй като не всички дезинфектанти действат при ниски температури. Типичен пример за неподходящ дезинфектант е формалина, който при ниска температура полимеризира. Гарантирам ви, че ако ползвате формалин при температура под 3 градуса, всъщност пръскате с една канцерогенна вода, която няма дезинфекционна активност. При ниски температури трябва да се предпочитат дезинфектанти като хлорните, преките окислители, като и йодните, които запазват своята ефективност.

  • Има ли следващ критичен момент?

  • Има и той е подценяването на повърхностното напрежение на повърхностите. Вероятно в практиката си фермерите са виждали, че след напръскване дезинфектантът се събира на огромни капки. Причината е, че когато водата попадне върху твърда повърхност, между водните молекули започват да действат сили на привличане, които свързват дезинфектанта във формата на капки. Това явление е пагубно за дезинфекцията, защото между капките остават множество сухи „мъртви зони“ в които микробите нямат контакт с дезинфектанта. За съжаление някои от новите материали за оборудване – PVC, различни пластмаси, мазни повърхности, инокс и др., отблъскват водата и създават точно този проблем.

  • А какво е влиянието на хигиената в помещението върху дезинфектантите?

  • Първият, задължителен етап на всяка дезинфекция, това е предварителното механично почистване и подценяването му е от огромно значение. Направихме експеримент върху хранилки и поилки на птиците и се оказа, че точно те са изключително замърсени с микроби. Съдържат над 2.5 млн. бактерии на квадратен сантиметър. Когато приложихме дезинфектант с комбинирано действие, успяхме да намалим количеството на бактериите до 700 хиляди, което е добре, но все още е над пределните лимити. Когато извършихме предварително механично почистване на тези повърхности преди приложението на същия дезинфектант, резултатът бе от 0 до 12 броя на кв. см. Разликата е огромна, ето защо почистването не бива да се подценява.

  • Кой е следващият критичен момент?

  • Избор на неправилен метод на дезинфекция. В момента почти във всяка ферма се виждат дезинфекционни площадки с хидратна вар, а това са пари, хвърлени на вятъра. Причината е, че се създават множество мъртви зони, където хидратната вар не достига – например в грайферите на ботушите или гумите на транспортните средства. Също така действието и е повърхностно и се отмива много бързо. Не препоръчвам използването на дезинфекционни стелки в птицевъдството, защото при тях се пропуска горната част на обувките, която често е замърсена и същевременно влиза в директен контакт с птиците. Моят съвет е да се въведе абсолютно задължително използването на ботуши във фермата и дезинфектантите да се прилагат във формата на разтвори, за да могат ботушите да се дезинфекцират на поне 30 см височина. В противен случай, всичко което се прави, е проформа и не носи никакъв ефект. И разбира се дезинфектанта трябва да се подменя редовно, за да не се превърне дезинфекционната площадка в инфекциозна.

  • Кога дезинфекцията играе реална противоепидемична роля?

  • Само когато е изпълнена цялостно. В люпилните например често се пропуска да се дезинфекцират вентилаторите на инкубаторите, които вкарват микроорганизми от предишната партида. В бройлерните центрове се акцентира на дезинфекцията в халетата, но се пропуска да се хигиенизират терените около сградата. Често гумите на транспортните средства се дезинфекцират чрез напръскване с пръскачка, но обикновено се пропуска онази част от грайферите, която е в контакт с пътната настилка. Подобен пропуск може да се окаже фатален.

  • Има ли осми по ред критичен момент?

  • Има и това е несъобразяването на дезинфекцията с вида на микроорганизмите. Те имат различна устойчивост в околната среда и различна чувствителност към дезинфектантите. Оказва се, че вирусът на птичия грип е доста чувствителен към дезинфектанти, така че при него всички дезинфекционни средства са ефективни. По-важното е обаче да се познават останалите тънкости, за които говорих, защото те най-често са малките камъчета, които обръщат колата.

  • Отчитате ли грешки в провеждането на програмата за биосигурност?

  • Широко разпространена е грешката в туберкулозните огнища да се прави дезинфекция с алкалии. Причината е, че туберкулозните бактерии са известни като киселинно устойчиви и повечето хора смятат, че алкалиите са ефективни – нищо подобно! Така че пръскането с натриева основа във фермата по никакъв начин не решава проблема. Употребата на неподходящ дезинфектант не само че няма да има ефект, но може да увеличи здравния риск. Един мой учител казваше, че некачествената дезинфекция е по-опасна от липсата на такава, защото намалява бдителността. Например, пропускате да подмените навреме разтвора в дезинфекционната площадка, но допускате високо рискови транспортни средства, като екарисажните коли и др. да влязат в обекта ви – ето ви повишаването на риска.

  • В последно време често се говори за резистентността към различните препарати. Какво трябва да знаят фермерите за това?

  • Това е следващия критичен момент. Трябва да знаят, че бактериите изграждат устойчивост, както към антибиотици, така и към дезинфектанти. Препоръката ми е да се въведе ротационен принцип, т.е. всеки месец да се сменя дезинфектанта. За да е ефективна ротацията, следващия дезинфектант трябва да има различен механизъм на действие. Затова е важно да се познават различните групи дезинфектанти. Препоръчително е да се използват и комбинирани дезинфектанти, при които риска да възникне резистентност, е доста минимален. Много ми се иска да спомена и геноцидът, който се извършва спрямо работниците във фермите. Трябва да се знае, че някои дезинфектанти са много токсични и ако се допуснат остри отравяния, те могат да са смъртоносни - примерно ако се ползват алдехиди, хлорни препарати или пък феноли. Но не по-малко опасни са и хроничните отравяния, които също водят до много сериозни заболявания, като астми, алергии и ракови заболявания. Искам да допълня, че противопраховите маски, закупени за по 1-2 лв. от строителните хипермаркети, по никакъв начин не защитават работника от токсичните газове. Изискват се противогази и то със специални респираторни филтри спрямо съответния химикал. Специално внимание искам да обърна на формалина, който много се надявам скоро да бъде забранен заради силно канцерогенното му действие. В момента китайците пръскат китайското зеле, за да не мухлясва и това е един от скандалите с ЕС. Ако обаче се смеси формалин с хлорирана вода, получава се още по-канцерогенен газ, така че моят съвет е да елиминират употребата на формалин. Заради лошия му имидж, в някои дезинфектанти той се среща не под чистото име формалин или формалдехид, а се нарича метанал, метилен гликол, формол или мравчен алдехид. Това се нелоялни практики и рекламни манипулации. На нашия пазар се предлага дезинфектант, който се рекламира като несъдържащ формалдехид, а в същото време съдържа вещества, които при разтваряне се разпадат до формалдехид. Токсични са и хлорните препарати, ненапразно те са използвани като бойни отровни вещества -предизвикват алергии, астми и дори смъртни случаи. Хлора е по-тежък от въздуха, ето защо хората дори да не усещат миризмата му, птиците, които са на 20-30 см от пода, може да са изложени на токсичното му действие, което е опасно за здравето им. Така, че е много е деликатен баланса между ползата и вредата от дезинфектантите. Дезинфекцията сама по себе си не е панацея, тя е само част от комплекса на противоепидемичните мерки, които трябва да се прилагат едновременно и в цялост, в еднаква степен на стриктно изпълнение. Наличието само на една слабо звено може да обезсмисли всички положени усилия.

  • Каква е вашата препоръка към фермерите?

  • Не би трябвало мерките за биосигурност да се влияят от епизоотичната ситуация. Програмата за биосигурност е перманентна мярка, която се прилага независимо от ситуацията и трябва да се изпълнява стриктно. Съветвам стопаните да четат, да се образоват, но винаги да мислят, а не да се доверяват безкритично на всяка информация и реклама. Да търсят съвет и помощ от външни, независими експерти, които имат нужните знания и опит и могат бързо да се ориентират във всяка ситуация и да „видят“ проблема.

Публикувана в Животновъдство

Испанската компания Agrícola General del Sureste (AGS), начело с агронома Хоакин Игнасио Мартинес Морено, използва озон за дезинфекция на почвата и е пионер на този метод в провинциите Мурсия и Кастилия-Ла Манча.
Компанията работи по начин от две години. Миналата година тя е била използвана в 16 ферми в Мурсия, а тази година - вече седемнадесет само до април, което показва все по-голям интерес и потенциала на този метод.

Според Х. Морено това е биологичен метод за дезинфекция на почвата. До сега са използвани само химически агенти за това. Единственият нехимичен метод е соларизацията на почвата, но при този метод е нужно много полиетилен, вода и торове за поддържане на висока температура по време на процеса. Полиетилен е нужен и за химическата дезинфекция, за да се предотврати изпаряването на дезинфектиращите пари.
Както химическата дезинфекция, така и соларизацията е нужно да завърши 1-2 месеца преди засаждането на разсада. Новият метод за дезинфекция на почвата е сертифициран в САЩ и ЕС за използване в биологичното производство. Той може да се използва и в напоителните системи, което е значително предимство пред други методи. В този случай, озонът се инжектира във водата, без значение дали се прилага капково или с пръскачки и с водата влиза в почвата, кото убива всички микроорганизми - бактерии, гъбички и нематоди.
След 24 часа със същото оборудване в почвата се инокулират живи микроорганизми. Това позволява да се съживи, регенерира почвата и да се предотврати бързото връщане на патогени към нея. Може да се каже, че този метод е вид презареждане на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Покрай Великден голяма част от агнетата вече се реализира. След Гергьовден ще започне и масовото доене на овцете. Но и сега вече голяма част от поголовието се дои, тъй като за агнетата има добра паша и овцевъдите гледат да използват ценното овче мляко.

Доенето на овцете е трудоемко, тежко и не е сред най-приятните неща във фермата. Много често по ръцете се появяват малки пъпки, които впоследствие нарастват и предизвикват дискомфорт. Тези образувания се причиняват често от лошата хигиена, но и не само от това. Смята се, че голяма роля играят гъбички и някои вируси, като херпесвирусите. Пъпките са неприятни, могат да се наранят и допълнително да се инфектират. Стопаните трябва да бъдат много предпазливи. Най-добре е след доене ръцете да се измиват старателно с топла вода и сапун и да се дезинфекцират с лек и безвреден дезинфектант. Допълнително е добре да се намажат с подхранващ крем. Всички тези процедури отнемат време, а на терен са и трудноизпълними. Затова опитните стопани извършват много бърза и евтина обработка на кожата на ръцете. След измиване просто намажете обилно с оцет. Последният ще предпази кожата от много негативни въздействия и появата на неприятните образувания. Оцетът променя рН на средата и не позволява върху кожата да се развиват различни патогени. Тъй като представлява киселина, макар и слаба, за да не изсъхва кожата, добре е от време на време да я подхранвате с крем.

Публикувана в Животновъдство

Дезинфекция на почвената смес при отглеждане на разсади в контейнери, саксии, касетки и други съдове трябва да е задължително агротехническо мероприятие.

Ако не сте успели по-рано да обеззаразите сместа, можете да го направите преди самата сеитба на семената по един от посочените начини или по свой оригинален начин.

  1. Подготвенатапочвена смес се залива с вряла вода, в която е разтворен калиев перманганат (1-2%-ен разтвор). В продължение на 2-3 дни почвата се разбърква и просушава. След 3 дни повторяме процедурата с разтвор от сода. Разтварят се 100 г сода за пиенев 10 л вода. При изпълнение на всяко обеззаразяване почвата се разбърква и просушава.
  2. До 2 седмици до сеитбата на семената, почвената смес може да се обогати с биопрепарати съдържащи ензими, хуминова киселина и микроелементи.
  3. Преди сеитбата почвената смес може да се обработи с бордолезов разтвор 1% или меден сулфат (син камък) - 0,5%. Концентрацията на разтворитетрябва да бъде ниска, за да не окаже фитотоксичност на младите нежни коренчета при поникване.

След всички обработки за обеззаразяване на почвата, тя се просушава, слага се в подготвените съдове и се полива с темперирана вода до 24ºС и във влажната почва се сеят семената.

Забележка:Отглежданият в торфен субстрат разсад не се напада от сечене и други почвени болести, защото е стерилен и практически не е необходимо неговото обеззаразяване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

„От днес (бел. ред.: вчера) се въвеждат извънредни мерки срещу заболяването Заразен нодуларен дерматит и в Северна България. Това са областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Разград, Търговище, Шумен, Русе, Добрич, Силистра и Варна. Движението на едри преживни животни в тези области не е забранено, но се извършва под засилен контрол.“ Това каза изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев на пресконференция, където представи актуална информация за епизоотичната обстановка в страната и предприетите мерки от страна на БАБХ, във връзка с констатираните огнища на Заразен нодуларен дерматит. Той обяви, че е констатирано ново огнище на болестта в старозагорското село Воденичарово, което се намира в непосредствена близост до първичните огнища в село Воден и село Черногорово. „Основното нещо, което трябва да направят фермерите е да предприемат тези действия, за които сме ги предупредили. Има инструкции на нашата страница какво се прави във връзка с борбата с векторите”, подчерта д-р Дамян Илиев и допълни, че на службите по места е разпоредено да припомнят на фермерите как да свършат тази работа.

„Забранено е придвижването на едри преживни животни в Южна България, с изключение на животните, които се придвижват до кланици за незабавно клане. Извършват се ежеседмични клинични прегледи на едрите преживни животни в цялата страна“, каза още д-р Илиев и допълни, че се забранява провеждането на пазари и изложби на едри преживни животни, а при съмнение за заболяване или смъртност стопаните трябва незабавно да информират официалния ветеринарен лекар. „Възможно е причината за поява на заболяването да е криминално движение на животни, въпреки че това не е подвъдено по никакъв начин до момента", коментира д-р Илиев. „Освен ограничителните мерки уговаряме възможности за борба със всички летящи вектори да напръскаме по поречията на реките, които са граничещи с Турция и Гърция - Струма, Места, Марица”, посочи директорът на БАБХ.

Д-р Дамян Илиев обясни, че към момента не се налага ваксинация. По думите му основната причина да не се ваксинират животните е забраната за движение на едри преживни животни и търговия с продукти от тях за минимум 3 години, ако се извърши ваксинация. Това ще доведе до големите икономически загуби. „Ваксината, която се използва срещу заразния нодуларен дерматит също и не дава очакваните резултати. В Гърция беше проведена ваксинация, но продължава да се констатират нови огнища на болестта“, отбеляза д-р Даман Илиев. Той посочи, че в края на 2015 година в Турция е имало 451 регистрирани огнища на заболяването, а в Гърция 116. От началото на тази година новите огнища в Турция са 11, а в Гърция 3. Болестта се пренася изключително лесно, като основен преносител са кръвосмучещите насекоми (куликоиди, мухи, комари, кърлежи), но се разпространява и при контакт между животни, може да бъде пренесена и механично. Д-р Илиев е категоричен, че единствения начин да се спре разпространението на заболяването в страната е евтаназиране и загробване на стадата с болни животни. „Така свеждаме до минимум вероятността да се заразяват вектори (насекоми) от болни животни“, добави той.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта