Учредиха първата браншова камара за месодайно животновъдствоу нас

Анета Божидарова

Първата браншова камара за месодайно животновъдство у нас вече е факт. Повърхностното разчитане е очевидно – организацията трябва да защитава интересите на говедовъди, овцевъди и козевъди, които отглеждат месодайни животни. Камарата остава отворена и за останалите месодайни въдства. На по-дълбоко ниво обаче идеята е съвсем друга – промяна на философията на мислене на българския фермер. Той трябва да се самодисциплинира във всяка стъпка на своята животновъдна дейност. Браншовата камара има амбицията да изработи съответните вътрешни правила и стриктно да съблюдава за тяхното спазване.

Идеята за учредяването на Браншовата камара дойде от двете развъдни асоциации в сектор „месодайно говедовъдство“ - Националната асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ) и Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ). Обща организация поискаха фермерите, които работят с двете развъдни асоциации. И стъпката беше направена още в края на миналата година, на съвместно събрание в Пловдив. Тогава обща беда сплоти стопаните – ставките за месодайни породи под селекция паднаха драстично – заради големия брой регистрирани животни в този сегмент, повечето – прехвърлени от млечни породи към месодайни. Това даде ясен знак, че са нужни по-строги правила и по-адекватна защита на интересите. А такива се постигат само по пътя на единомислието. Такова вече е заявено.

През Браншовата камара за месодайно говедовъдство фермерите ще могат сами да определят политиката в сектора – ако спазват вътрешните правила, които ще изработи и приеме новоучредената структура. Неслучайно в нейното управително тяло не влизат експерти, а реални животновъди. Експертизата обаче няма да остане на втори план. Напротив – тя ще бъде определяща, за да могат фермерите да бъдат адекватни на пазарните правила. Добър пазар без високо качество не е възможен. Експертизата ще гарантира добри производствени практики в сектора, но няма да влияе върху исканията за подкрепа. Те ще бъдат постигани с консенсус между самите стопани. Които са наясно, че само единни и под шапката на висок стандарт за качество могат да имат претенции за адекватни политики на ниво министерство. Поставени на масата със силата на реални производители на качествено говеждо, телешко, овче и козе месо, с установени вътрешни стандарти, политиките в сектора могат да бъдат променени.

В момента битките обикновено стихват след отпускането на един “De minimis”. Месодайното животновъдство има нужда от друга подкрепа. За да бъде извоювана, първо фермерите трябва да осъзнаят, че един “De minimis” не е достатъчен. Добра селекция, правилно хранене и угояване, постоянство, контрол и качество по цялата верига – това са задължителните условия, за да бъде браншът успешен. Бъде ли удържана тази битка, пазарът сам ще намери стопаните.

Публикувана в Животновъдство

Нотифицирана  е държавна помощ „Инвестиции за изграждане на кланични пунктове”, с бюджет от 2,5 млн. лв. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов по време на Осмия Национален събор на овцевъдите в България, в близост до Петропавловския манастир. Очаква се в скоро време решение от страна на ЕК по отношение нейното прилагане.

Той поясни, че инвестициите ще подобрят общата производителност и устойчивост на стопанствата. Ще се намалят производствените разходи на малки и средни фермери, както и обединения от фермери, отглеждащи едри и дребни преживни животни. Така те сами ще могат да преработват и да реализират продукцията си. Максималният интензитет на помощта е до 50% от приемливите разходи за един инвестиционен проект на един бенефициент, но не повече от 90 000 лв. без ДДС.

Към момента, акцент в подпомагането са три нови държавни помощи. „С цел подобряване на устойчивостта на стопанствата, Европейската комисия одобри държавни помощи, насочени към добив, съхранение и преработка на сурово мляко на обща стойност 3,5 млн. лв.“, каза още доц. Иванов.

„Станал вече традиционен, този събор се отличава с богата фолклорна, кулинарна и демонстрационна програма, която да ни припомни вековни старобългарски традиции и занаяти, свързани с овцевъдството, да възроди позабравени културни ценности и да ни направи горди, че сме потомци на древен народ“, каза още заместник-министърът.

Днешното изложение се организира от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и се  осъществява с подкрепата на Министерство на земеделието, храните и горите.  По този начин се създава благоприятна нормативна среда за развитие, в съответствие с действащото национално и европейско законодателство и се осигурява възможност за подпомагане.

Публикувана в Животновъдство

След забраната |на антибиотичните средства за стимулиране на растежа търсенето на фитогенните фуражни добавки рязко се увеличи

Фуражните добавки са област, в която постоянно се търсят нови и все по-ефективни решения. След десетилетия доминиране на антибиотиците на селскостопанския пазар, фитогенните фуражни добавки стават все по-популярни. Производителите в отраслите животновъдство и птицевъдство все повече ги използват като способ да намалят употребата на антибиотици в храната на животните.

Терминът "фитогенни фуражни добавки" е въведен през 80-те години от австрийската фирма Delacon , която и до днес остава световен лидер в този отрасъл. Тези добавки представляват широка група естествени вещества, получени от билки, подправки и техните екстракти, например: етерични масла, сапонини, танини и много други. (Сапонините са сложни органични съединения без азот и сяра в молекулите си, получени от растителни гликозиди с повърхностно активни свойства – бел.а.). Те съдържат много активни компоненти.

В допълнение към подобряването на вкуса и повишаване привлекателността на фуражите, фитогенните добавки увеличават ензимната активност в стомашно-чревния тракт и смилаемостта на хранителните вещества; имат антиоксидантно действие; подобряват състоянието на стомашната лигавица и репродуктивната ефективност. В резултат – използването на фитогенните вещества е насочено към общо повишаване на продуктивността на животните.

Преимущества пред антибиотиците

През 2006 г. в ЕС бе въведена пълна забрана на антибиотичните стимулиращи растежа продукти. В резултат търсенето на фитогенни фуражни добавки рязко се увеличи. Разбира се, забраната не бе единствената причина.

Дългосрочните проучвания показват, че фитогенните вещества, дори в малка доза, подобряват здравето на животните и увеличават тяхната продуктивност. За разлика от антибиотиците, чието използване може да има непредвидими резултати, растителните вещества като продукти с естествен произход са безопасни както за здравето на животните, така и за здравето на крайните потребители. Не е изненадващо, че общественият натиск по този въпрос доведе до постепенно изтласкване от пазара на опасните синтетични продукти и замяната им с естествени. Например, неотдавнашно проучване сред потребителите в Съединените щати показа висока степен на доверие при употребата на растителни фуражни добавки: 87% от анкетираните предпочитат продукти от онези производители, които използват фитогени при отглеждането на животни.

Важно следствие от подобряването на здравето на селскостопанските животни и птиците след употребата на растителни вещества е значителното намаляване на емисиите на амоняк и метан в атмосферата. В рамките на борбата за опазване на околната среда е несъмнено предимството на растителните фуражни добавки.

Перспективи

Днес тенденцията е съвсем очевидна: природните продукти заместват синтетичните. Появявайки се преди повече от 30 години, фитогенните фуражни добавки днес излизат на преден план, а употребата на антибиотици като стимулатори на растежа се измества от законодателството и обществения натиск.

Няма причина за съмнение – фитогените са избор на настоящето и бъдещето. Замяната на антибиотични стимулатори на растежа с фитогенни фуражни добавки осигурява устойчиво рентабилно производство и безопасност на храните. И още един пример: експериментално смесените ботанически съединения от чесън, мащерка и други естествени съставки подпомагат усвояването на хранителните вещества, оптимизират действието на червата и помагат за постигане на по-висока производителност от хранителните ресурси.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите баща и син Деларз от кантона Вале се гордеят, че трудът им е възнаграден – от ароматното, дъхащо на билки мляко на техните животни произведоха сирене с две престижни първи награди

Мила Иванова

Долината Вал дьо Бан в Швейцарските Алпи е една от най-живописните с нанизаните като в броеница селца и калейдоскопа от пейзажи – от пасбища до вечни ледници с планински гиганти околовръст. А селцето Брюсон, кантон Вале, е известно не само със своята ски станция, но и като дом на 700 овце от изключително здравата порода Баско-Беарнез (Basco-Béarnaise). Тези животни с родина Френските Пиренеи са се аклиматизирали в Алпите и през летните месеци правят преходи до пасбища до 2800 метра надморска височина. Стадото от породата Баско-Беарнез е единственото в Швейцария и принадлежи на фермерите баща и син – Жан-Люк и Емил Деларз.

1вопдетдт

Всеки ден, независимо от сезона и от местопребиваването на животните – дали в модерния овчарник в Брюсон или на алпийските пасбища високо в планината, животновъдите доставят прясно мляко за преработка във фабриката за млечни продукти „Фроматек” (Fromathèque от френското название на сирене fromage) в градчето Мартини, кантон Вале. Начинът на живот на Жан-Люк и Емил е необикновен и труден, но близостта с природата и зелените простори на планината, всекидневният им досег с животните и грижата за тях им носят изключително удовлетворение. И двамата се гордеят, че трудът им е оценен и възнаграден – именно с млякото от техните овце „Фроматек” спечели две престижни награди: първата бе национална – за „най-добро овче сирене на Швейцария за 2016 година”, последвана от Best of Class на Световния шампионат Cheese Contest в САЩ през март т. г.

За началото разказва Емил

– строен и красив младеж на 25 години. Още от малък, той е мечтаел да бъде овчар. Не обичал градските тълпи, нито пък дългите застоявания на чиновете в училище. Гордее се, че е бил едва на 14 години, когато родителите му позволили сам да изведе стадото на алпийското пасбище в планината. Бащата Жан-Люк с радост открива, че има кой да поеме щафетата и семейството изпраща сина на 3-годишно професионално селскостопанско обучение с практика в Шатоньоф. „Аз бях първият студент, който изкара трите си летни стажа в чужбина, по-конкретно във Френските Пиренеи” – припомня си младокът. Там именно, в планинската област О-Беарн (Haut-Béarn), швейцарецът се запознава със старинната порода Баско-беарнез и усвоява тънкостите на занаята от френските овцевъди. Баща и син и досега поддържат сърдечни приятелства с колегите си в Пиренеите и всяка година, когато условията на работата в стопанството им позволява, им гостуват. За овчарите наистина няма граници...

3тдутцот

Завръщайки се в Швейцария, Емил убеждава Жан-Люк да се заемат именно с тази порода овце, защото въпреки 1000-та километра, които отделят двете планински области в Пиренеите и Алпите, топографията, климатът, методите на работа и ритъмът на живот са аналогични. Така в съдружие с баща си младият мъж създава първото стадо, като внася от Пиренеите 240 овце и няколко коча на два транша – през 2012-а и 2013 г. През 2016 г. с раждането на агнетата Емил разполага вече с 600 овце, като през настоящия сезон стадото му наброява 700 животни. И тъй като продукцията на фермата се оказа твърде голяма, Емил и Жан-Люк сключват договор за доставка на 200 000 литра мляко годишно с преработвателното предприятие в Мартини.

Сега овцете пасат на ливади, бивша собственост на Джина Лолобриджида

Прочутата италианска актриса искала да направи ски станция в долината, но този проект така и не се реализирал. Така стопанството на Делаз се разширява, като закупува ливадите на кинозвездата.

В края на 2015 г. фермерите се сдобиват с нов модерен овчарник, който няма нищо общо със старата им постройка, тип хижа, в Брюсон. По отношение отглеждането на овце, той е съоръжен по последната дума на техниката. „Ние взехме за модел сградите в района за производство на Рокфор в Южна Франция, където е много разпространено производството на овче мляко” – обяснява Жан-Люк Деларз.

4дтдтиэ

Дървената постройка, дълга 50 м и широка 30, се намира в пасбище, заобиколено от стръмни хълмове. „Ние експлоатираме 700 декара с тревни култури, от които една четвърт са наши пасбища” – допълва бащата. Вътрешното обзавеждане на сградата е направено така, че да свежда до минимум всекидневния труд.

Карусел за доене с 42 места

позволява на двама души да издоят 440 овце за един час. Фуражът достига до животните на движеща се лента. Три конвейера на релси разпределят автоматично концентрираните храни от силозите до яслите. Овцете лежат върху постелка от слама, която се сменя изцяло на всеки три седмици. Три вентилатора осигуряват оптималния климат в овчарника. За да се осигури сух фураж на височина от 1100 м, стопанството обзаведе сушилня в хамбара с инсталиране на отопление под покрива. Свободната площ до сградата е превърната в дворче. Овцете са вписани в програмата „Животни, излизащи редовно на чист въздух”, а млякото им носи етикета – био, с дъх на ароматните алпийски треви и билки.

Планината е предпочитаното място за живот

на Емил Деларз. Всяка година, в първите дни на юни, стадото се отправя към алпийските пасбища високо в планината. Тази година, на 1 юни, стадото бе откарано с камиони от селцето Брюсон до местността Тет-ноар (Черна глава) в долината, откъдето започна поетапното изкачването към пасищата от 1400 до 2300 метра надморска височина, по тесни криволичещи пътеки сред гъсти гори. Стадото се придружаваше от Емил и 3-4 негови приятели, двама от които ще прекарат с животните пет месеца в планината. С тях пътуват и две ремаркета с подвижни доилни установки – на трима младежи ще им трябва три часа, за да издоят цялото стадо.

5тоето

Ето как Емил обрисува лятното си всекидневие в Алпите: „Животът ми в никакъв случай не може да се нарече почивка. А месец юни е най-тежкият. Продукцията на мляко е максимална и ние доим овцете от 3.30 часа сутринта, лягаме си късно, след като сме прибрали животните в парка. Умората и стресът ни изнервят бързо” – признава си младият овчар, който всеки ден трябва да отнесе млякото в долината, във „Фроматек”-ата на Мартини. „През юли, когато стадото се изкачва по-нагоре, доим само веднъж на ден и все по-малък брой овце. Но това скоро трябва да се промени, защото от „Фроматек” изискват непрекъсната доставка за производство на йогурт и други пресни продукти” – обяснява Емил. И очаква с нетърпение завръщането на брат си от Канада, където той завършва стажа си на земеделец. „С брат ми, баща ми и още един помощник в стопанството ще мога да взема отпуска три уикенда от четири през следващата зима” – разкрива най-близките си планове младият мъж.

6тдитцтэ

Целебните треви – допълнение към приходите

Бащата овцевъд Жан-Люк Деларз отглежда и целебни растения на 40 декара от фамилното стопанство в екологично чиста околна среда. „Оценявам истинската стойност на наследството, което са ни оставили нашите предци – споделя мъдро швейцарският селянин. – И ние трябва да го запазим за следващите поколения.” Само два часа след прибирането на растенията, те вече са пристигнали в селцето Самбранше, в сушилнята на кооператива „Валплант” (Valplantes), чийто член е Жан-Люк. (Валплант обединяа около 40 сертифицирани биопроизводители, които отглеждат растителна продукция в изключителната алпийска среда на кантона Вале между 800 и 1400 м надморска височина.) Мента за освежаване на устата, маточина за успокояване на болно гърло, рукола като естествена виагра и пр. Световният гигант за бонбони Ricola AG – пионер в използването на тревите в Швейцария, се снабдява от „Валплант”.

Публикувана в Животновъдство
На козето месо се пада около 60 на сто от червеното месо, консумирано в световен мащаб. Това е диетичен продукт, богат на белтъчини и ниско съдържание на холестерин.
 
Във Великобритания пазарът на козе месо е едно от най-бързоразвиващите се направления в земеделието и се отличава с бърза възвръщаемост на инвестициите. При значително по-висока цена от агнешкото, много фермери смятат производството на козе месо за по-лесно и икономично.
 
Правителствените субсидии за доставки на козе месо, като едно от най-полезните за хората, помагат на сектора да се развива. В страната съществуват и курсове за обучение по месодайно козевъдство.
 
Няколко месни породи кози, разпространени по света:
 
Испанска месна
 
ispanskie kozy
Най-голямо разпространение испанската месна порода кози, която обединява няколко разновидности, е получила в САЩ.
Испанските кози са със средни размери, къса козина, с различни цветове, но се отличават с дълги, и често завити, рога. Освен за месо, те се използват и за контрол на инвазивни храсти.
Кико
 
kiko
Големи, бели, издръжливи и способни да понасят всякакви климатични трудности, козите Кико произхождат от Нова Зеландия. Те са предназначени изключително за производство на месо. Бързорастящите мъжки екземпляри достигат тегло от 136 кг!
Бурски кози
 
burskie kozy1
Популярни са в Южна Африка, славят се за бързите темпове на растеж и миролюбивия си характер. Бързо наддават, като достигат до 100 кг живо тегло. Бурските кози са устойчиви на болести и се чувстват прекрасно дори и в горещи и сухи райони.
Ако планирате да се заемете с месодайно козевъдство, то трябва да предвидите средства за електропастир, тъй като тези животни нанасят огромни щети на културните растения.
 
Осигурете на козите чиста и прясна вода, която винаги да е на разположение. Когато е прохладно козите пият едва 2 литра на ден, но през лятото възрастните животни се нуждаят от 10 и повече литра. Ако водата е твърде солена, топла или студена, животните ще пият по-малко, което ще се отрази отрицателно върху наддаването, млеконадоя и може да предизвика бъбречни заболявания.
Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 25 Април 2019 11:47

Вкусът на българското…

-         Откриваме го в овцефермата с автохтонни породи овце, кози и говеда в село Доброглед

-         От няколко години към фермата е изградена мандра за преработка на продукцията от редките животни

Габриела Събева

В дните преди пролетните празници – Великден и Гергьовден, погледите на всички са отправени към кошарите. Не че ги има много, но все пак се намират. Стана традиция не само да се слага на трапезата вкусно и крехко агнешко месо, стана традиция да се говори за овцевъдите само по това време, през пролетта. А как живеят, как се справят, как успяват да са на линия 24 часа всеки ден? Това са въпроси, на които трудно се намират отговори, ако не ги получиш от първоизточника. А той, фермерът, много не обича да говори. Той се е втурнал в едно обречено приключение, наречено животновъдство и прави невъзможното, за да отгледа животните и да оцелее. Особено когато говорим за автохтонни породи животни – древни, забравени, но присъствали трайно в бита на българина през вековете. Отглеждани за мляко или месо, тези породи са оцелели през трудните времена, за да ги изгубим днес.

d r D Nikolov ferm pazar 1

Варненското село Доброглед е разположено на 13 км от Варна. Въпреки близостта до морето, селото е далеч от глъчката, шума и замърсяването, все „белези” на цивилизацията. Кристално чист въздух, гъста гора наоколо, богато биоразнообразие, скали, тишина – едно невероятно кътче от природата. Точно там се намира семейната ферма „Овчарника”, която е собственост на ветеринарния лекар д-р Данаил Николов. Няма да крием, че до фермата „стигнахме” благодарение на млечните продукти от автохтонните породи, отглеждани от семейството и предлагани по фермерските пазари в Добрич, Варна, дори Бургас.

„В „Овчарника“ отглеждаме 500 овце от породата медно-червена шуменска, 30 родопски крави и 100 кози от калоферска дългокосместа коза. И трите са автохтонни породи, по-ниско продуктивни, но дават суровина с много високо качество, с високо съдържание на протеини и масленост”, разказва в Добрич д-р Николов. После в разговора се връща назад и си припомня: „Обичам животните, мисля, че заради дядо ми, който беше овчар. Исках да имам свое стадо и поставих началото през 2004 г. Започнахме с един кредит и 150 овце. През 2007 г. закупих първите медно-червени шуменски овце”. През следващите десет години семейството успява да увеличи броя на овцете до 500. Постепенно добавят и други животни, отново автохтонни породи, т.е. истински, първични, български.

Ovze D Nikolov 1

„Спрях се на родопското говедо преди 6-7 години заради качеството на млякото. Какво да разказвам – гъсто, с висока млечност, вкусно. Сиренето от него става жълто на цвят. Самите животни са много симпатични, но най-вече са български”, разяснява д-р Николов предимствата на родопското говедо. Що се отнася до дългокосместите кози, тях докторът ги забелязва на съборите в Калофер и така решава да си вземе и от тях. За да е истински обликът на фермата, в нея се отглеждат десетки каракачански кучета, котки, кокошки, гъски…

Трудностите обаче не закъсняват и за да се справят с тях, семейството решава да изгради мандра, чрез която да преработва продукцията от животните. Така се раждат истинските млечни продукти като мляко, сирене, сметана, масло, кашкавал, дори телешки суджук – суров и сушен. „Все повече хора искат да опитат натуралното и го ценят. Има и желаещи, които искат на място да видят както животните, така и производствените процеси”, обяснява д-р Николов и допълва: „Всеки може да дойде и с очите си да се увери как работим, какво правим, как гледаме животните, да проследи всеки цикъл. Всички са заинтригувани”. На фермерските пазари вече не стигат продуктите на фермата, бързо се изчерпват и ако не си направил поръчка, може и да не успееш да си купиш.

За добрия вкус спомага и пашата на животните между селата Доброглед и Калиманци. През зимата се добавя зърно, сено и люцерна към менюто на говедата, овцете и козите. „Ние сме малки производители и трудно намираме място по големите търговски вериги. Затова категорично това е начинът да произвеждаме, а фермерските пазари – начин да предлагаме стоката си. Така можем не само да оцеляваме, но и стъпка по стъпка, бавно да се развиваме”, категоричен е фермерът.

Той допълва, че субсидиите за автохтонните породи имат значение, важни са за животновъдите. „Определено обаче не могат да наваксат доходността. Автохтонните породи са нископродуктивни, разбира се, за сметка на качеството. Смятам, че субсидиите за нашия отрасъл закъсняха. Много животновъди фалираха и ликвидираха стадата си. Как се възстановява сега цял един отрасъл?”, пита д-р Николов.

Ние също търсим отговора на въпроса какво държи млади хора като Данаил и съпругата му в овцефермата. Питаме се дали от любов, дали от инат, дали просто защото това е начин на живот. На българина!

Публикувана в Животновъдство

Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 – 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 15 – 20 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

*млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода,затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата –  следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Публикувана в Животновъдство

Животновъдът Ролан Форестие от селце в Южна Франция изостави производството на краве мляко поради нерентабилност, тръгна буквално от нулата и стъпи на краката си

Мила Иванова

Живописното село Монтрода в департамента Лозер в Южна Франция е разположено в равнинна част на Централния масив, заобиколено от зелени ливади, пасища, горички. В този декор фермерът Ролан Форестие отглежда по биологичен начин 215 кози от породите Кафява алпийска и белоснежната Саанска, известни със своята млечна продуктивност. Съпругата му Мелани напусна твърдо платената си работа, за да се трудят заедно в стопанство, тип EARL (Земеделско стопанство с ограничена отговорност – типична френска кооперативна форма, регламентирана законодателно. Съдружници в него може да бъдат съпрузите и още 8 души – до максимума 10 – б. а.).

Полезна селскостопанска площ: 1050 декара. Редуването на посеви обхваща 200 дка зърнени, 500 дка временни ливади на базата на люцерна и власатка и 350 дка пасбища.

Пласмент: млякото се събира от мандра Lemance в близкия департамент Лот е Гарон. Мелани твърди, че се е спряла на нея, защото тя е една от малкото мандри, които използват методите на старите френски сиренари. А техниката на зреене е приспособена към всеки продукт.

2 вата транспортьора разпределят зърнените 3 пъти на ден

Животновъдът действително прие предизвикателство

Ролан Форестие замени кравите, които отглеждаше, с кози и едновременно премина от конвенционално мляко към био. „През 2013 г. цената на млякото падна на 320 евро/1000 л. Не успявах да покрия разходите си – разказва животновъдът. – От Камарата по земеделие в Лозер узнах, че ще събират козе биомляко и търсят производители. Веднага реших да се пробвам.”

Рискът от промяната бил голям, а и финансирането на проекта въобще не се оказало лесно. Ролан спира производството на краве мляко през 2014 година. „Със сумата от продажбата на 40 крави от породата Брюн (Кафява швейцарска) едва успях да изплатя заемите си, които бях взел от близки хора, и лихвите към банковите ми заеми. Така че аз тръгнах от нулата” – разказва за трудното си начало фермерът. Ето защо много нерви и тичане са му коствали, за да убеди банките да му отпуснат нови инвестиции от 200 000 евро за оборудването на обора и 54 000 за покупка на козички.”Козата няма стабилен имидж, пък и аз нямах опит в това производство” – признава си Ролан. В очакване решението на банките, останалият без животни фермер изкарвал прехраната на семейството си с други дейности. И чак през 2016 година най-сетне получил зелена светлина за своя проектот регионалния клон на банка CIC (Промишлен и търговски кредит). „Преминах три трудни години, без да зная докъде ще стигна. Но успях да изтрия пасива и стъпих на здрави основи. Днес не съжалявам, че поех риска” – убедено твърди животновъдът.

Първите стъпки в новото направление

Така едва през юли 2016 г. Ролан най-сетне може да се захване с преустройството и оборудването на помещението. „Всичко трябваше да приключи за два месеца, защото си бях запазил 200 козички във Вандея (департамент в Западна Франция, на Атлантика – б.а), които трябваше да пристигнат през септември.” От постройката бяха запазени само стените и скелета, а вътре всичко беше направено наново.Знаех, че козите са зиморничави същества. Затова изолирах покрива и затворих страничните отвори с полупрозрачни плоскости. Осигурих и добра вентилация, за да предотвратя пастьорелозата (инфекциозно заболяване –б.а.)” – разказва фермерът.

Вече като собственик на стадо от стотина животни, Ролан разказва за нрава им. „Козите са любопитни, интелигентни и много общителни. Те се гледат по–лесно от кравите” – убеден е фермерът.

Алпийска коза към бокса 1

Що се отнася до храненето, Ролан инсталира две пътеки, върху които разнася фуражите с миксер ремарке, две хранителни ленти за зърнените храни, и азотен коректор. В началото на лактацията дневната дажба на коза включва: 1,3 кг силаж от треви и сено, 300 г ечемик, 200 г царевица и 400 г азотен коректор за средно производство от 4 литра дневно. От май до ноември животновъдът практикува пасбищен режим и тогава намалява разпределителната дажба. През 2017 г., при първа лактация, средната количество мляко от коза достигна 800 л. „Това е много по-добре от предвидените 700 литра. Козите ми имат генетичен потенциал. За 2018 г. очаквам 900 литра” – разкрива плановете си френският фермер.

Да бъдеш независим

За да бъде самостоятелен в изхранването на животните с фураж, броят им не трябва да надвишава 230 – изчислил е стопанинът им. Споделя и друго наблюдение: „Селекцията при козите е по-голяма, отколкото при кравите. Първата трева след коситбата пазя за козите в лактация, а първата окосена трева давам на сухостойните и на яретата.” През следващите години фермерът смята да изтегли напред датата за силажиране, за да има повече трева за косене. „Така смятам да намаля покупките си за азотен коректор. Ако е биопродукт, той струва 770 евро/тон. А това е много голям разход за мен. За щастие, намерих доставчик, който шест месеца ми дава храни назаем, до първото изплащане на млякото” – разказва стопанинът. Отглеждането на кози става все по-скъпо, с храна от 475 евро на тон.

Ролан не използва нито химически торове, нито фитосанитарни продукти. „Много често сменям сламата. Така имам повече тор, който да разхвърлям на моите ливади” – обяснява той. За извеждане на отходните води от залата за доене е инвестирал 5000 евро.

Трудът се изплаща

Ролан бързо констатира, че козите са по-крехки от кравите. „Те се разболяват изведнъж и човек направо се обърква.” Съпругата Мелани, която му помага, допълва, че „маститите са по-редки, но много трудно се лекуват”. Ролан се опитва да планира ражданията с козела, така че да стават групово през март. „През този период трябва да бъдем трима, за да наблюдаваме всяка коза. Термизираме коластрата, преди да я дадем на новородените ярета, за да предотвратим пренасянето на вируси и появата на кози артрит и енцефалит (CAE ).”

Доенето с 2 по 28 поста, трае само 50 минути. И ако почистването на доилната зала не представлява никаква трудност за Мелани (козите са много чисти животни и не цапат, твърди тя), проблем си остава борбата с мухите. „Много трудно можеш да ги елиминираш с биоелемент. Опитвах се да ги премахна, като пуснах миниоси, но средството се оказа недостатъчно” – споделя съпругът.

Периодът на лактацията продължава 10 месеца – от март до декември. „Паузата е добра дошла, но означава и два месеца без заплащане на млякото. А това трябва да се предвиди.”

Ролан Форестие е подписал 5-годишен договор с мандра та, като цените по изкупуването варират. „Започнах с 860 евро/1000 л през 2017 г. и стигнах до 900 евро/1000 л през 2018 г.” И тъй като мандрата продължава да търси количество, няма определен таван. „През 2017 г. предадох 153 000 литра, а през тази година очаквам да стигна 170 000” – разкрива плановете си фермерът.

С козите, които изискват повече присъствие, има работа за двама. Така ще има и повече приходи. Мелани много скоро ще започне работа като пълноценен член на семейния кооператив. „Ние открихме перспективи за бъдещето и решихме, че призванието ни са козите” – убедено е семейство Форестие.

Саанска коза към бокса

СААНСКАТА КОЗА (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ.

КАФЯВАТА АЛПИЙСКА КОЗА (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено

място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

 

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 18 Април 2019 14:01

За биволите с любов!

  • Фермерът Иван Борисов от Аксаково съхранява добруджанските традиции при отглеждането на едрите черни животни
  • Освен малачета, във фермата живеят още застрашени породи овце и крави

Габриела Събева

„Радваме се на дъжда, който падна. Всичко беше започнало да изсъхва по нивите, пашата изсъхваше” - така животновъдът Иван Борисов посреща първите валежи в Добруджа след дългото и трайно засушаване. Фермерът отглежда биволи, крави и овце в гората над Аксаково. Вижда морето, а в същото време е по хълмовете на Крайморска Добруджа, недалеч от Варна.

I Borisov 1 1

Иван Борисов поставя началото на фермата си преди близо 40 години. Споделя, че отношението към животните е изградил още от детските си години. След като излиза от казармата, която тогава задължително „приема” всички 18-годишни младежи, той продължава семейната традиция – да отглежда животни. „Имах малко спестени пари и си купих 15 овчици и един кон”, спомня си Иван Борисов. 5-6 години по-късно стопанството се разраства. Минава време и се мести извън населеното място. „Купихме занемарена бадемова градина, създадена през 1968 г.”, връща се в годините назад Иван. „По времето на ТКЗС-тата дръвчетата са били варосвани, прекопавани, било е истинска цветуща градина. След това са били изоставени. После идва реституцията и градините са били върнати на наследниците на първите собственици. Но за съжаление никой не се захваща да ги обработва, никой не показва интерес и така бадемите остават занемарени. Ние купихме тази градина за нуждите на фермата – да направим двор, обори, сгради. Оставихме и дръвчетата”, допълва още фермерът. Излизайки на паша, животните преминават през градината, отиват край гората и по поляните.

Bivoli mandra 2 1

Днес във фермата се отглеждат 700 овце от медно-червена шуменска порода, общо 100 крави - черношарено и българско червено говедо и разбира се, биволи. Дългогодишният животновъд се грижи за 50 биволици от породата Българска Мурра. Броят на главите в стадото се мени и зависи от малките и подрастващите. „Цял живот с това се занимавам, с животните”, споделя фермерът. „Тук, в Североизточна България, почти няма или на пръсти се броят биволовъдите. Повечето от колегите ми са във вътрешността на страната”, допълва Иван Борисов. Фермерът не крие любовта си към големите черни „малачета”. Разглеждаме стадото, или по-скоро то ни разглежда. „Биволите са умни и любопитни животни, въпреки размерите си са с кротък нрав”, допълва Иван Борисов. Разказва, че биволиците не обичат да бъдат смущавани по време на доене. Високата млечност е една от отличителните черти на породата. Въпреки че качеството на биволското мляко се цени високо в европейските държави, у нас все още не представлява интерес за мандрите. „То има висока масленост и чудесен вкус, но фирмите не го изкупуват. Или искат да е на безценица, или искат големи количества”, разказва фермерът. Във фермата отчитат млеконадой от неколкостотин литра на ден, но има и периоди с под 100 литра дневно.

За да направи отглеждането на биволи рентабилно, Иван Борисов успява да реализира дългогодишната си мечта и да осъществи плановете си за изграждане на малка мандра. „Още преди години започнахме да мислим за преработка на биволското мляко. Изкупната цена беше обидно ниска. Направихме нужните инвестиции и ето, тук на място правим кисело мляко и сирене от нашите животни”, разказва фермерът. Обяснява, че най-много се търси киселото мляко, особено биволското. Правят различни видове сирене, включително и смес, което също има почитатели. „Ежедневно добиваме сериозно количество мляко. В края на пролетта и началото на лятото имаме по-сериозен млеконадой. Оказва се обаче, че често свършват и сиренето, и млякото. Това ни радва, значи сме направили нещо добро”, не крие Иван Борисов. Той все още отказва да смята дали инвестицията в мандрата се е изплатила. Предпочита да се наслаждава на плодовете на труда си, вместо да прави сметки.

Отглеждането на биволи у нас е все по-рядко явление. „Те са били традиционни животни в стопанствата. С тях се е вършела всякаква работа, дори са се впрягали. В нашите села е гъмжало от биволи”, разказва още фермерът. Той допълва, че тези големи и едри животни са се използвали за търговия със зърно и стоки. При отглеждането им има известни специфики. Оползотворяват по-добре грубите фуражи в сравнение с говедата. Когато няма достатъчно трева, те вдигат глави и пасат от дърветата или храстите.

„Животновъдството отмира!”, констатира със съжаление Иван Борисов. Споделя, че оцеляването е трудно. Отпусканите субсидии за застрашените породи са глътка въздух за фермерите, но все не достигат. Въпреки всичко мисълта да се откаже и да изневери на любовта си към животните е недопустима за него.

Публикувана в Животновъдство

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и практикуващите ветеринарни лекари извършват инвентаризация на животните в стопанствата  в цялата страна, обяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Янко Иванов на среща със земеделски производители в Благоевград, цитиран от пресцентъра на агенцията. Целта на проверките е да стане ясно има ли и колко са виртуалните животни  във връзка с приема по директните плащания за Кампания 2019 г. Системата трябва да се изчисти от такива практики, категоричен беше заместник-министър Янко Иванов. “Трябва да има справедливо и ефективно разпределение на средствата, които се дават на животновъдите”, обоснова се Иванов.

По думите му проверките и инвентаризацията  ще продължат, защото трябва да има яснота и по-добър контрол.  При проверките във  фермите ще бъдат гледани и  паспорти, ветеринарномедицински свидетелства  на животни и  отразяването им в интегрираната информационна система на БАБХ „ВетИС”.

Сред основните цели на министерство на земеделието, храните и горите е Общата селскостопанска политика след 2020 г. по отношение на директните плащания да не претърпи кардинални промени, увери земеделските стопани заместник-министърът. По думите му повече внимание ще бъде отделено на малките и средни земеделски стопанства.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 34

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта