Догодина - по-голяма държавна помощ за първично производство на растениевъдна продукция

През следващата година ще бъдат отворени приеми по 11 мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.) на стойност 52,5 млн. евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на дискусия в столицата.

България е изпратила шестата нотификация на Програмата, а на страницата на МЗХГ е публикуван индикативния график за следващата година. „С това приключват приемите по настоящата Програма и тя ще продължи в частта одобрение, договориране и разплащане на проектите“, уточни аграрният министър.

По график, всяка седмица до 20 декември ще има плащания към земеделските производители. „В началото на декември ще бъдат изплатени средствата по всички схеми за обвързана подкрепа на животновъди.  След това предстоят директните плащания на площ, а през третата седмица ще приключат плащанията за необлагодетелстваните райони – НР 1 и НР 2“. .

В отговор на необходимостите на сектор „Плодове и зеленчуци“, догодина по линия на държавните помощи ще бъде отворен прием по държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, която преди това ще бъде пренотифицирана пред службите на ЕК, каза още Танева. Помощта ще бъде с разширен обхват, два пъти по-голям бюджет и нов срок на прилагане - до 2021 г. и ще бъде обсъдена с бранша. Промени ще има и при допустимите активи за подкрепа.

Публикувана в Агроновини

В рамките на проведеното на 7 ноември 2019 г. 13-то заседание на Комитета за наблюдение (КН) на ПРСР 2014-2020 бяха обсъдени и гласувани предложение на Управляващия орган (УО) на Програмата за актуализация на ИГРП (Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020) за календарната 2019 г. и одобрение на ИГРП за календарната 2020 г., както и за прехвърляне/преразпределяне на средства в рамките на предложеното 6-то изменение на Програмата.

Съгласно решенията на КН, касаещи актуализираната ИГРП за 2019 г., до края на годината ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“
  • Подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура – развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура“
  • Подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“
  • Подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“
  • Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“.

Продължителността на приемите по подмерките ще е 2 месеца, с изключение на подмярка 4.3, чийто прием ще бъде 3 месеца. Общо 3 от предстоящите за отваряне до края на годината 5 подмерки ще се администрират от УО на ПРСР 2014-2020 г.

Съгласно решенията на КН, касаещи одобрението на ИГРП за календарната 2020 г., през първото шестмесечие на 2020 г. ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“- в периода май-юни 2020, с общ бюджет от 15 млн. евро;
  • Подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ през май 2020 г., с общ бюджет от 6 млн. евро- Национална служба съвети в земеделието е единственият допустим кандидат;
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през март 2020 г., с индикативен бюджет от 31 млн, евро;
  • Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“- през април 2020 г., с общ бюджет от 5 млн. евро и при облекчаване на изискванията към кандидатите;
  • Подмярка 5.2 „Инвестиции за възстановяване на потенциала на земеделските земи и на селскостопанския производствен потенциал, нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“- май 2020 г.;
  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през януари 2020 г., с индикативен бюджет от 6 млн, евро и отпадне на условието за допустимост, свързано с доказването на 33 % доход за преходната година от земеделска дейност за животновъдни стопанства;
  • Подмярка 6.4.2 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства“- през март 2020 г., с индикативен бюджет от 5 млн. евро;
  • Подмярка 7.3. „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“- втори прием през февруари 2020 г. с включване към допустимите разходи на разходи за „организация и управление на проекти“;
  • Подмярка 8.1. „Залесяване и поддръжка“- през май 2020 г., с общ бюджет от 8. 56 млн. евро;
  • Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“- през април 2020 г., с общ бюджет от 647 544 евро; допустими кандидати са МИГ, преминали оценка за административно съответствие и допустимост по реда на Наредба № 22 от 2015 г. за прилагане на подмярка 19.2, но нямат одобрена за финансиране стратегия за ВОМР през програмния период 2014 – 2020 г.;
  • Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“- текущо през 2020 г., с индикативен бюджет от 4.47 млн. евро; допустими кандидати са одобрени МИГ.

Очаква се публикуването на пълният пакет материали и анализи на УО на ПРСР 2014-2020, представени на 13-то заседание на КН, включително ИГРП за 2019г. и ИГРП за 2020 г., както и получаването на официално решение на ЕК за одобрение на 6-тото изменение на ПРСР 2014-2020./НСМ www.ruralnet.bg

Публикувана в Бизнес

Новият шеф на БАБХ и ловците влизат в задочен спор

„Подозрително малък е броят на намерените мъртви диви прасета и имам съмнения, че те не се съобщават от ловците, но нямам доказателства за това. В тази връзка предстои да бъдат взети мерки“, заяви пред журналисти новият изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност проф. Паскал Желязков. Две седмици след началото на ловния сезон, положителните проби за АЧС при отстреляни диви свине са около 10-12, а намерените мъртви прасета са едва 2-3, уточни Желязков.

„Нормално е новият директор на Агенцията по безопасност на храните да има такива съмнения. Аз също допускам, че не всички намерени мъртви прасета биват съобщавани от ловците на властите. Но съм убеден, че те се загробват на място по съответните ветеринарни правила, които се изискват, за да се възпрепятства разпространението на АЧС. Не бива обаче държавата, чрез необмислени мерки и действия, да настройва ловците срещу себе си и те да не желаят да сътрудничат“, коментира казаното от новият шеф на БАБХ инж. Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците. „До момента търпим доста ограничения, свързани с африканската чума – още преди 2 години беше въведена без никакво основание буферна зона по границата с Румъния и тотална забрана за груповия лов. Всички ограничения, които бяха разпоредени от ветеринарните и от горските власти в крайна сметка засегнаха единствено ловците. Г-н Желязков влиза в тази битка на един доста късен етап. От Съюза на ловците винаги сме били готови да сътрудничим на държавата, стига тя да подхожда към нас диалогично, а не императивно“, каза в заключение инж. Васил Василев. Той апелира към ловците да обявяват пред властите отстреляните и намерените мъртви диви прасета, защото със сега действащата заповед, на практика ловът не се ограничава.

Анета Божидарова

Публикувана в Новини на часа

Зам.-министър Атанас Добрев обеща по-меки мерки и финансова подкрепа от страна на държавата

Среща-дискусия по основните проблеми, свързани с Африканската чума по свинете се проведе в София между ръководството на СЛРБ с представители на ловните сдружения от страната. Разгледани бяха приетите поправки в Закона за лова и опазване на дивеча и възможностите на ловно-рибарските сдружения да изпълняват мерките за биосигурност, необходими за ограничаване на заболяването. В срещата участваха зам.-министърът на МЗХГ Атанас Добрев, изпълнителният директор на ИАГ Мирослав Маринов, зам.-изпълнителният директор на БАБХ Петя Петкова, народният представител Александър Сабанов. След близо двучасови дебати представителите на ловните сдружения се обединиха около следните предложения към държавните институции:

1. Да бъдат смекчени ограниченията за лова в зоните за сигурност, където има регистрирани случаи на АЧС, с оглед дружините да могат да изпълняват задълженията по намаляване популацията на дива свиня.

2. МЗХГ да планира осигуряване на необходимия финансов ресурс за обезпечаване на мерките, които трябва да се изпълняват от ловно-рибарските сдружения, понеже те в момента по същество изпълняват и държавни задачи.

3. Нужни са още законодателни промени, включително в Закона за защитените територии, за да се осигури законова възможност за претърсване и изнасяне на намерени мъртви диви свине в резерватите и включване на природозащитните организации в контролирането на популациите в Националните паркове.

Необходима е и промяна на статута на свободно отглежданите свине от източнобалканската порода, за да могат да бъдат третирани като диви и съответно да подлежат на отстрел и така да не се превръщат в разпространители на заболяването.

Предлага се още изменение на ППЗЛОД, с което приходите от вноската за стопанисване на дивеча да остават изцяло в ловно-рибарските сдружения, тъй като се очаква бюджетите на сдруженията да се свият заради по-малките приходи от разрешителните за групов лов на дива свиня, а с подобна промяна ще бъдат генерирани средства за стопанисване на останалите видове дивеч.

4. Ще бъде поискано държавата да възстанови премиите за отстрел на хищници, тъй като тези видове са сред основните преносители на заразата.

5. Както и през миналия ловен сезон изследването на пробите за трихинелоза да бъде безплатно или на символична цена в случай, че се предостави и проба за АЧС.

Зам.-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев подкрепи почти всички направени предложения. Той съобщи, че работна група обсъжда мерките, с които финансово ще бъдат подпомогнати ловците.

Добрев не се ангажира с конкретен срок за откриване на сезона за групов лов на дива свиня като заяви, че това е решение на министър Десислава Танев, която тя ще вземе след публикуването на последните законодателни промени в “Държавен вестник” и след консултации с всички заинтересовани страни. Преди да се вземе това решение ръководствата на ловните сдружения ще преминат през нови обучения за мерките за сигурност в навечерието на новия ловен сезон.

Таксата от стопанисване, която влиза в републиканския бюджет, да остава в ловните сдружения, за да могат да изпълняват мерки, които държавата им налага за борба с африканската чума.

Таксата за стопанисване е в размер на 2 млн. лв. и работна група в МЗХГ ще прецени дали тези средства ще са достатъчни. Държавата и ловците трябва да намерят баланс в интересите. Налагането единствено на забрани и задължения от страна на държавата не е работещ подход, категоричен е председателят на Съюза на ловците и риболовците инж. Васил Василев. По време на срещата, представители на ловните сдружения многократно изтъкнаха, че колкото по-строги забрани за лова се въвеждат, толкова по-демотивирани ще бъдат ловците да помагат на държавата в борбата с АЧС.

Публикувана в Агроновини

На 18 септември събират ловците в София - на прага на сезона за групов лов на дива свиня

Ново огнище на АЧС при домашно отглеждани прасета в Плевенско. Положителни проби са дали двете животни в частно стопанство в село Гиген, община Гулянци. „Домашните прасета в Дъбован и селата около община Гулянци са ликвидирани още през месец юли“, заяви за „Гласът на земеделеца“ кметът на Дъбован Таня Кръстева.

Два нови случая на африканска чума при диви прасета във Видинско и в Плевенско са констатирани и потвърдени от БАБХ. Единият е в община Кула, Видинско, вторият в община Долна Митрополия, Плевенско.

На 10 септември София беше домакин на 14-ата годишна среща на Постоянната експертна група за АЧС в Европа.

Експерти от 34 страни обсъдиха общи действия срещу разпространението на заразата. Строгите мерки за биосигурност при домашни и диви свине, бързо умъртвяване на болни животни и на прасета в риск, както и недопускане на изключения от законодателството са основните и единствени мерки за борба със заболяването. Мерките са базирани на последните научни и технически проучвания за болестта и всички държави се задължават да ги изпълняват.

АЧС е сериозна заплаха за икономическия сектор в глобален мащаб, ваксина срещу заболяването засега няма. Тепърва ще се пише Глобална стратегия за контрол и изкореняване на АЧС в световен мащаб.

България още не се е преборила със заболяването, предупредиха от Съюза на ловците и риболовците. В над 20 области в страната са констатирани случаи на АЧС при диви прасета. На 18 септември представители на ловните дружинки в страната се събират на среща в София, на която ще им бъдат дадени указания във връзка с предстоящото откриване на ловния сезон за групов лов на дива свиня. На срещата ще присъства заместник-министърът на МЗХГ Атанас Добрев, домакин е инж. Васил Василев, председател на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. След последните промени в Закона за лова и опазване на дивеча, земеделският министър има правото да променя сроковете за ловуване в ситуация на епизоотия, каквато е АЧС.

Публикувана в Новини на часа

Законът за лова да създаде необходимата правна и нормативна рамка за реакция и при други епизоотии, искат ловците

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Василев, на първо четене в парламентарната земеделска комисия беше гласувана промяна в Закона за лова и опазване на дивеча, която позволява в случаи на епизоотия земеделският министър да може да променя сроковете за ловуване на дива свиня – закъсняла ли е тази мярка?

Промяната в закона беше поискана от мен още преди повече от година, но за съжаление тогава ситуацията с африканската чума по свинете беше подценена. Промяната дава възможност на аграрния министър да реагира превантивно при наличие на риск от навлизане на епизоотични заболявания. Ако още преди година беше дадена такава правна възможност за реакция, може би картината днес с АЧС щеше да бъде по-различна. По тази причина и ловците не можахме да се справим с ограничаването на популацията на дивата свиня в заложените срокове по начин, по който отговорните институции очакваха.

Промяната в Закона за лова и опазване на дивеча ще реши ли този проблем?

По същество поправката в закона не се различава от тази, която ние сме внесли като предложение преди повече от година. Има обаче една съществена разлика – вносителите са се опитали да се фокусират върху частния случай – африканската чума. В тяхното предложение за промяна в закона става дума само и единствено за промяна на сроковете при лов на дива свиня. Според нас това е неправилно, защото законът трябва да създаде необходимата правна и нормативна рамка за реакция и при други епизоотии. Законът трябва да може да сработва при всякакви ситуации. Ако утре, например, бъдем изправени пред заплаха от навлизане на антракс, на шап или на някакво друго заболяване, което засяга и дивите животни, земеделският министър отново не би имал законов инструмент за действие, защото сегашният текст на закона го ограничава да действа единствено по отношение на регулация на популацията на дивата свиня, обвързано с кризата с АЧС. Изразихме нашето становище в рамките на заседанието на парламентарната земеделска комисия и смятам, че нашите аргументи бяха чути и приети от народните представители. Очаквам между първо и второ четене на промените в Закона за лова тази поправка да бъде направена.

Картината с африканската чума по свинете изглежда овладяна за момента, как виждате вие ситуацията?

Голяма част от стопаните, които отглеждат свине за лична консумация, заклаха своите животни и така единият от векторите за разпространение на заболяването почти е елиминиран. Голяма част от свинекомплексите вероятно са завишили нивото на биосигурност и е радостно, че от доста време нямаме засегната от АЧС индустриална свинеферма, защото това е най-тежкия удар за икономиката на страната. Всичко това внесе спокойствие в обществото. Но не така стоят нещата при популацията на дивите свине. В рамките на по-малко от месец, констатираните случаи на намерени или на отстреляни диви свине, носители на вируса на АЧС, са се увеличили повече от два пъти. Ако към началото на месец август бяха констатирани около 20 случая, към днешна дата те са над 50 и то на територията на близо 20 области в страната. Което на практика означава, че географски България почти изцяло е обхваната от разпространението на вируса. Това показва, че мерките, които се прилагат по отношение на популацията на дивата свиня не дават очакваните резултати.

Какъв е ефектът от въведените ограничения в инфектираните с АЧС зони и в горските територии?

Мярката, която касае забраната за придвижване, за човешко присъствие изобщо в горски територии, очевидно не може да бъде приложена навсякъде с цялата необходима строгост. Едва ли има институция, която да е в състояние да ограничи всеки един пастир, гъбар или турист от присъствие в ловните райони. Това съответно поражда напрежение. Най-лесно е да бъдат спрени ловците. Държавата събира разрешителните за ловуване и ние автоматично не можем да ловуваме. Но на много места дърводобивът продължава, продължава събирането на гъби и на билки, и това поражда напрежение в местните общности. Затова се чуват призиви за протести, хората реагират емоционално. При по-добър диалог и чуваемост, проблемите могат да бъдат решени адекватно. Сигнализирал съм ръководството на БАБХ, както и земеделският министър да бъдат преосмислени заложените мерки и да се осигури възможност на ловците да имат достъп дори до инфектираните с АЧС зони – да се даде възможност за ловуване в тях при спазване на всички мерки за биосигурност, за да може ефективно да се намалява популацията на дивата свиня на територията на цялата страна.

Статистиката отчита близо 100 хил. броя диви свине у нас, от които над 80 хиляди подлежат на отстрел – коректни ли са данните и по силите ли е тази задача за ловците?

На срещата, която инициира президентът Румен Радев по повод кризата с АЧС, беше изтъкнато, че към ловците трябва да се подхожда със стимулиращи, а не с административни мерки. В тази връзка все още има известно неразбиране и затруднена комуникация между нас и институциите. Още не е намерен балансът между възможностите на държавата и на ловните сдружения по места. От друга страна, всеки един ловец, когато излиза на лов, воден най-малкото от своята ловна страст, полага максимално усилие да отстреля повече животни, ако има такава възможност. Малцина са онези, които ако имат възможност да отстрелят две или три диви свине и свалят пушката, след като са отстреляли първото животно. Ние правим максимално възможното в рамките на разрешените за ловуване срокове, с разрешените методи и средства.

По отношение на популацията на дивите свине, нека да е ясно, че всички диви животни непрекъснато се придвижват и затова трудно могат да бъде преброени коректно. Няма как дивите свине да застанат в редица и да чакат някой да ги брои. Законът в момента казва, че установяването на популацията на дивата свиня става по време на пролетната таксация и на базата на целогодишните наблюдения върху дивеча. В този метод, обаче има определен процент грешка, който за съжаление не може да бъде точно определен. Защото дивата свиня е склонна към миграция – през лятото и есента едни и същи животни обитават територията на едни ловни дружини, през есента се преместват в други, през зимата – в трети. Тоест, възможно е тези животни да бъдат преброени три пъти и така значително се изкривява националната статистика. Но така или иначе, тя работи по тази методика повече от 50-60 години. Затова няма как, например, да отстреляме 50 животни, ако в гората реално е имало 20. В този смисъл, не е коректно да бъдем обвинявани, че не изпълняваме препоръките за намаляване на популацията на дивата свиня.

Проработи ли въведеният финансов стимул при индивидуален лов на дива свиня?

По традиция, повече от 100 години, в България дивата свиня се ловува групово. Индивидуалният отстрел, който се прилага в Германия и в други държави от Западна Европа, е слабо познат у нас. Българските ловци, които умеят да ловуват индивидуално, за съжаление са малцина. А и теренните условия в момента не позволяват такъв лов. Въпреки това, за да се съобразим с призивите на държавата, във всичките ловни дружини се извършва индивидуален отстрел и той е задоволителен, но не е ефективен. Ще дам пример: ловното сдружение в Троян успя за миналия месец да отстреля индивидуално около 30 животни. Но само за един уикенд при груповия лов се отстрелват между 100 и 200 диви свине. Разликата е очевидна. Има и друг момент: разрешителното за индивидуален лов е валидно само 7 дни и това ограничава ловеца във времето. Нашата вътрешна статистика показва, че на 10 издадени разрешителни за индивидуален лов на дива свиня се отстрелва средно по 1 животно. В този смисъл, груповият лов на дива свиня е безалтернативен.

Публикувана в Интервюта
Четвъртък, 15 Август 2019 15:13

Първи случай на АЧС в Благоевградско

Първи случай на африканска чума по свинете е регистриран в Благоевградска област. Намерено в Кресна умряло прасе е с положителна проба. Заразеното животно е извадено от водите на Струма. Веднага беше свикана извънредна епизоотична комисия в областния град. На срещата са обсъдени мерките, които ще бъдат предприети във връзка с установения случай на африканска чума.

Определена е 3-километрова предпазна зона. В нея всички заразени и контактни домашни свине, както и домашните свине тип „заден двор“ подлежат на евтаназиране.

В 10-километровата зона от огнището ще се извършва преброяване на животните, вземане на кръвни проби и ежеседмични клинични прегледи.

Забранява се движението на хора, животни и превозни средства, включително селскостопанска техника, без разрешение на БАБХ в района на обектите.

БАБХ апелира обществото да бъде съпричастно и отговорно към сериозната епизоотична ситуация и да изпълнява мерките за превенция и биосигурност.

Публикувана в Новини на часа

Двете прасета на бай Иван са също толкова ценни, колкото 20-те хиляди прасета в един свинекомплекс, коментира народният представител от ДПС

- Г-н Абазов, как ще коментирате мерките по овладяване на кризата с Африканската чума по свинете ?

- Ситуацията е почти изтървана. Повече от тревожно е, че заразата прониква в големите индустриални свиневъдни обекти. Не разбирам защо хората не проумяват, че кризата е голяма, а Африканската чума по свинете е опасно заболяване. Не случайно се нарича чума. Вирусът е изключително устойчив и много бързо се разпространява. В подобна критична ситуация институциите трябваше бързо да сработят заедно, а това не се случи. Ангажиментът по овладяване на кризата не е в ръцете единствено на земеделското министерство. Още при първия констатиран случай на АЧС, трябваше да се включат армията, жандармерията, МВР, полицията и други служби, за да се изолира огнището. Тези мерки се взимат днес, но те са закъснели. Трябваше да се предприемат още преди повече от година, когато вирусът за първи път проникна в България, в провадийското село Тутраканци. В други държави при констатиране на АЧС мерките са драстични – пълна блокада, пълно заграждане на всички входове и изходи, дезинфекция и контрол. У нас те не бяха взети по този начин. Не е достатъчно само ветеринарните служби да са на терен. Държавата трябва да застане зад тях. При констатиране на огнище първо трябва да се ликвидират всички домашни прасета в широк периметър около него, и да се отстрелят всички диви свине в околността. Фактът, че заразата се движи толкова нелогично в страната, показва, че досегашните мерки не са сработили.

- Най-трудна се оказва битката с манталитета на българина, за когото отглеждането на домашно прасе е традиция – какво е работещото решение в тази ситуация?

- При криза от такъв мащаб, манталитетът не е извинение, отговорност носи държавата, управляващите. Решенията, които сега се взимат са закъснели, некоординирани и на принципа „проба-грешка“. Пример за адекватна реакция на АЧС е Чехия. През последните 6 месеца там не се констатират нови огнища на заболяването, защото мерките в Чехия бяха светкавични и безапелационни. Защо ние тепърва трябва откриваме топлата вода, след като директно може да се приложи чешкия опит? Пак казвам – не може да се констатира поредното огнище и достъпът до него да свободен. Трябва пълна изолация на мястото, чрез всички възможни институции. А ние какво правим – в т. нар. областни епизоотични щабове е една говорилня, институциите само си прехвърлят топката – горските, ветеринарните, кметовете. На едните им пречела някаква заповед, на другите – някакъв правилник и т. н. Това е абсурдно, всички тези хора трябва да разберат, че при такава криза действията трябва да бъдат извънредни, като при военно положение. Промяната на наредбите и правилниците ще отнеме месеци. Ние не разполагаме с такова време. Държавата трябва да действа бързо, ако иска да овладее кризата с АЧС.

- Координацията между институциите не трябва ли да е на ниво правителство?

- Абсолютно. Но и т. нар. Национален щаб, с председател вицепремиера Томислав Дончев закъсня със своите решения. Той беше свикан дни след като огнищата пламнаха. В условията на върлуващ вирус, който не признава граници и територии, ние не разполагаме с лукса да си прехвърляме топката по отношение на отговорностите.

- Взе се решение да се дадат по 300 лева на личните стопанства за дезинфекция – закъсня ли и тази мярка към хората, които отглеждат прасета за лична консумация?

В началото на кризата постоянно се обясняваше, че ще бъдат компенсирани само регистрираните животни, а тези от типа „заден двор“ няма да бъдат обезщетени. Това беше грешка. Хората започнаха да търсят варианти как да си спасят прасетата. И при условие, че селата не бяха заградени и отцепени, започна товарене на домашните свине в багажници и изнасянето им през три села в четвърто. Ето обяснение за разрастването на АЧС. Час по-скоро властта трябва да обяви, че ще плати всички евтаназирани прасета, за да се успокоят хората. Иначе ще продължат да ги крият или да ги колят. Но и прибраното във фризера месо е опасно, защото вирусът на АЧС е жив месеци след това в него. Трябва да се намери решение за вътрешния мотив на хората да си спасят стоката. Двете прасета на бай Иван са също толкова ценни, колкото 20-те хиляди прасета в един свинекомплекс.

- Носител на вируса са и дивите прасета – справи ли се държавата с намаляването на тяхната популация?

Не беше адекватно решен и този проблем. Това не е задача, която е по силите на ловните стопанства и дружинки. Това отново е задължение на държавата. При сегашното състояние на горите, кой нормален ловец ще тръгне да стреля по диви прасета? При толкова разлистени гори, по-скоро има риск да се самоизбият ловците, отколкото да отстрелят някое диво прасе. На ловците сега се възлага не само да отстрелят диво прасе, но да вземат проба от него, че да носят кирки и лопати, хлорна вар за дезинфекция и т. н. Това просто няма как да стане, нека не си правим илюзии. Какво направиха в Чехия? При констатиране на огнище с АЧС, в съответния горски периметър около него влизат спец части с пълно бойно снаряжение, с оптика, с термовизия и отстрелват всички диви прасета. След тях влизат ветеринарните власти и си свършват работата. Така се прави. Затова през последните 6 месеца в Чехия няма чума. А у нас всеки ден броим огнища.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

До 26 август 2019 г. е крайният срок за представяне на протоколите за санитарно прочистване на дворовете и дезинфекцията в населените места във връзка със регистрирани случаи на Африканска чума по свинете (АЧС). По този начин стопаните ще могат да получат финансова подкрепа в размер на 300 лв. за почистен и дезинфекциран двор. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг след среща с областни управители от страната и представители на Националното сдружение  на общините в Република България (НСОРБ), в гр. Велико Търново. Тя посочи, че отговорността за това е на кметовете на населените места и ветеринарните доктори.

Министър Танева обясни, че средносрочната цел, която са си поставили е независимо от мястото и големината на стопанството, в което се отглеждат домашни свине, то трябва да бъде регистрирано и с мерки за биосигурност. Тя увери, че режимът за регистрация по Наредба №44 ще бъде административно облекчен. „Експерти от Българската агенция по безопасност на храните са подготвили два модела информационни бюлетини, които в 10-дневен срок ще бъдат раздадени във всяко населено място. В единия е обяснено какво значи биосигурност в тип „лично стопанство“, а в другият е за по-големи стопанства с развъдна дейност. Всеки, който спази изискванията може да бъде регистриран“, обясни министър Танева. Тя подчерта, че успехът в борбата с АЧС зависи от биосигурността в стопанствата, в които се отглеждат свинете.

Земеделският министър благодари на всички стопани, които са се включили заедно с държавните органи за максимално ограничаване на щетите, така че България да стане държава, която сравнително бързо се е справила с този проблем.

Тя каза още, че на територията на страната има 2795 ловни дружинки, като 104 от тях ще бъдат ограничени в ловните дейности. „Разчитаме основно на тях за депопулация на дивата свиня. Държавата може да се справи с АЧС само, ако работим заедно в тази посока“, категорична бе министър Танева.

Заместник-министър Атанас Добрев посочи, че в капаните за улов на диви свине на територията на Държавните горски предприятия са хванати над 70 животни. Той припомни, че утре се открива ловният сезон за прелетен дивеч и призова ловците да спазват мерки за дезинфекция.  След приключване на ловния излет трябва да мият обувките си с вода и сапун и гумите на автомобилите. 

Председателят на НСОРБ Даниел Панов, заяви че организацията активно участва във всяка кампания на МЗХГ. В ежеседмичния си бюлетин, който се разпространява до местната власт, Сдружението публикува актуална и подробна информация за болестта по данни на Министерството.

На срещата присъстваха заместник-министрите на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов и Атанас Добрев, представители на МОСВ, МВР, МРРБ и Българската агенция по безопасност на храните.

Публикувана в Новини на часа

45% от българското производство е за сектор „Свиневъдство“, казва председателят на Съюза на производителите на комбинирани фуражи

- Г-н Божков, без съмнение, ситуацията с АЧС е притеснителна и за вашия бранш, какви загуби се очертава да претърпите?

- Всичките 65 индустриални свинеферми са членове на Съюза на производителите на комбинирани фуражи и почти всички разполагат със собствени заводи. Ако африканската чума не бъде овладяна час по-скоро, засегнатите сред тях ще трябва да спрат производство.

- Каква част от българското производство на комбинирани фуражи е предназначена за сектор „Свиневъдство“?

- Най-голяма част от фуражите, които се произвеждат у нас, са насочени към сектор „Птицевъдство“. Около 40-45% от комбинираните фуражи са предназначени за свиневъдния сектор. Ако още производители бъдат засегнати от АЧС, ние няма как да пренасочим фуражите към други въдства, защото те са само за изхранване на свине.

- Една от тиражираните версии е, че африканската чума е влязла у нас чрез фуражите – как ще го коментирате?

- Това няма как да стане. Още когато беше констатирано първото огнище на АЧС в България преди 1 година, във варненското село Тутраканци, ние сме взели съответните мерки, предписани от БАБХ: дезинфекция на входа и на изхода, норми на съхранение на прибраните зърнени фуражни суровини. Те се включват в производство 2 месеца след съхранение. Около 60 % от българските фуражи са гранулирани, а това е процес, при който се развива температура от 75 до 82 градуса по Целзий. Вирусът на АЧС няма как да живее в такава среда, той умира. Вероятно е влязъл по много други начини, най-вече с „помощта“ на човека, но чрез фуражите – изключено е.

- Внасяме ли фуражи от Румъния?

- Не, нашите свободни мощности са около 60%. Българското производство задоволява вътрешния пазар. Опитваме се да разширяваме външния, който към момента е около 5-10%. Но при такава сложна епизоотична обстановка, това е трудно. От няколко години държавата се бори с Птичия грип, сега с Африканската чума по свинете. България произвежда едни от най-качествените и безопасни фуражи в Европа и затова искаме да разширим външния пазар поне с още 10%.

- Къде изнасяме комбинирани фуражи?

- Освен с държави от Европейския съюз, търгуваме с Турция, с бившите руски републики, с Китай.

- Закъсняха ли мерките срещу АЧС, как по-бързо да се овладее ситуацията?

- Хората трябваше да бъдат по-рано и по-добре информирани колко опасно е заболяването. Когато вече е влязло в страната, всички, които са засегнати от АЧС, трябва да бъдат обезщетени – и малките, и големите стопанства. Надявам се, че ситуацията ще бъде овладяна в най-скоро време. Защото със свиневъдния сектор са свързани много други браншове.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта