Октомври месец ще стартира Подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“. Това гласуваха по време на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските. Вече е започнала работата по изготвяне на насоките за кандидатстване и скоро ще има работна група, която да обсъди проект за тях, съобщи зам.-министър Лозана Василева.

Общият бюджет по подмярката ще бъде в размер на 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро.

Допустими кандидати по процедурата са оператори, предоставящи услугата „Доставяне на вода за напояване“, които са собственици или ползватели на хидромелиоративна инфраструктура. Това са Напоителни системи, юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Допустими дейности ще бъдат инвестиции за намаляване загубите на вода, свързани с реконструкция/рехабилитация на съоръжения, модернизация и механизация на оборудване, включително и съоръжения за съхранение на вода за напояване в съществуващи мрежи извън стопанствата. Също така ще могат да се правят инвестиции в машини и съоръжения за напояване, включително и такива, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност и опазване на околната среда.

Разходи ще могат да се правят за рконструкция/ рехабилитация на сгради и друга недвижима собственост, използвана за дейността, включително такава, използвана за опазване на околната среда, както и закупуване и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на дейността, включително свързани с опазване на околната среда и подобряване на енергийната ефективност.

Нематериалните инвестиции включват общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта. Общите разходи по проекта не могат да надхвърлят 12 % от общия размер на допустимите инвестиции по проекта.

Публикувана в Новини на часа

Ще е страшно, ако 90 млн. евро от ПРСР 2014-2020 бъдат пренасочени от мярка 4.3 към други мерки, твърди Явор Гечев, бивш зам. министър на земеделието

Интервю на Лили Мирчева

Г-н Гечев, много се говори за напояване, но пък нищо не е направено досега. Докъде стигна проектът на Световната банка, който бе подписан по времето, когато бяхте зам. министър на земеделието?
Няма ли напояване, има само първобитно земеделие.
На два пъти правихме договор за консултантски услуги със Световната банка. До къде стигнаха нещата?
Не, миналия път, за жалост, споразумението не бе финализирано. На практика знаем цялата история на напояването в България. Разпадането на бившите ТКЗС-та като форма на стопанисване на земята, завари една уникална напоителна система в страната. Ако не се лъжа, 1986-1987 г. сме били на първо място по ниво на напояване в света, като замахът, с който са правени българските напоителни системи, е уникален, т.е. почти всичко, което е било икономически изгодно да се напоява, е било напоявано. Гръбнакът на напоителните системи са огромните канали във всички региони на България, които носят основното количество вода, а там, където не е достигало - е имало сондажни кладенци и т. нар. микросистеми, които са изключително ефикасни за напояване. Те доставят евтин ресурс. Някъде около 10 хиляди на брой са едногодишните изравнители, които са малките язовири. Те са напоявали някъде към 5-6 хил. дка, предимно в подбалканските региони. Това е като цяло структурата на българското напояване, като тя е правена и за отводняване, особено в големите съоръжения, които пазят от бедствия и аварии. При земеразделянето огромна част от каналите са ликвидирани, защото в този период повечето от вторичните и третичните канални мрежи са били едногодишни – правени са всяка година с каналокопатели, а след това са се заривали, орани са и пак са правени. Но при земеразделянето това никой не го е мислил и огромната част от напоителните съоръжения не съществува вече.
Какво на практика остана работещо от тази могъща система?
Това, което остана – съществува на самотек.
Известно е, че българските хидроинженери са строили по цял свят и техните съоръжения работят там и досега.
Страната, която се хвали с най-развито ниво на напояване в момента, е Израел и първите инсталации са правени от български инженери. Нашите специалисти са строили хидросъоръжения и в пустинята Киранайка в Либия и т.н. Ние сме имали невероятни специалисти - инженери по технологиите на различните видове напояване. Техните творения в България обаче почти са изгубени и ако продължаваме така – ще останат само в спомените.
България щеше за изгуби около 100 млн. евро за напояване през последните години. Каква беше историята с тези пари?
Тези пари не бяха за напояване, а остатъчни средства от Гаранционния фонд, които не бяха усвоени. На времето се наложи ние много бързо да реагираме и едно от нещата, които измислихме, е вместо да върнем директно в Брюксел тези 100 милиона, да ги пренасочим към магистралните напоителни съоръжения. Имаше 12 технически проекта, които бяха в сравнително добра готовност. Трябваше да се направят редица стъпки и на практика тези 100 милиона да влязат директно за възстановяване, реконструкция и модернизиране на основните напоителни канали. Това са огромните канали, където загубите на вода достига над 60 на сто.
Защо тези пари не влязоха в напояването?
Защото правителството си отиде и нямаше кой да довърши работата. Изглежда приоритетът на сегашния управленски екип, който програмира ПРСР в България, не е напояването.
Колко плати досега България на Световната банка за проекти за напояване?
Един път е сключен договор на стойност около 3 млн. евро, като изискването на ЕК беше да имаме стратегия за напояване. Иначе по ПРСР не би било възможно да се даде нито лев за напояване, като това включва дори капковото напояване в стопанствата, сондажни кладенци, помпи и дори дъждовални системи. Затова ние предпочетохме да подпишем консултантски договор със Световната банка и в интерес на истината тя направи един изключително добър доклад. Той отразява огромна част от реалните проблеми, включително, че са правени сателитни изследвания по отношение на разпределението на културите – какво, къде и как се напоява, опис на сегашните съоръжения и възможностите им…
Вие имате ли критики към този доклад?
И да имам – няма на кого да ги кажа. По принцип – експертите от Световната банка не познават част от спецификите на българското напояване, както и структурата на стопанисване. Иска се още „пипане” по отношение на кой - какво ще стопанисва и как ще се запази публичния характер на тези съоръжения. Не е ясно и каква е максималната сума пари, които трябват за възстановяването и поддържането им. Но в голямата си част докладът е изключително точен и добър.
Защо докладът все още не е публичен и само отбран кръг хора могат да го прочетат?
Публикувана е една част от него на страницата на МЗХ. Странно защо не е целият, като той трябва да е публичен.
Затова ли се бави толкова отварянето на една от най-важните, да не кажа – най-важната мярка в ПРСР, касаеща напояването?
При първото отваряне на подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г. нямаше напоителни съоръжения, защото на практика имаше санкция от ЕК до приключването на доклада на Световната банка или поне тази част, която се отнася до активи в 4.1. Както знаете, в новата програма има мярка 4.3, която е само за напояване извън стопанствата, т.е. за малки изравнители, малки язовири, магистралните мрежи до самите полета. Това са изключително проблемни съоръжения и от страна на наводнения, и от страна на локални водоизточници в подбалканските региони.
Кога, по ваши прогнози, това може да се реализира?
Може да стане и много бързо. Аз се изненадвам, че има цялостно забавяне на селската програма.
Как си го обяснявате по позицията на човек от бившето ръководство на МЗХ?
Не мога да си го обясня. Програмата на практика беше готова и глупостите, които се изприказваха, че имало 400 забележки. Да, те бяха 400 на първия прочит и твърдя, че няма нито една генерална забележка. Те бяха от рода на – „обосновете по-добре това…”, „посочете къде от анализа сте взели данните за това…”, т.е. това е етапна оценка, която се изчиства за не повече от два месеца. Новият управленски екип на МЗХ и новият зам. министър обаче предпочетоха само някои мерки. На практика напомпаха две от мерките в ПРСР, а всичко друго е частично декапитализирано. Това, което е чува, че и по мярка 4.3 за напояване, амбициите на министерството са изобщо да не тръгва, а парите да бъдат пренасочени.
Това би било края на българското земеделие, на фона на задаващите се мощни корпоративни интереси, които могат да го смажат, ако бъде сключено и трансатлантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ.
Това ще е престъпление към българското земеделие. Ако посегнат, т.е. пренасочат тези около 90 млн. евра, които са за напояване. С тях могат да се реконструират поне язовирите там, където има най-голяма нужда, така че да повлияят за повишаване на брутния национален продукт.
В доклада на Световната банка променена ли е философията на българското напояване , има ли неща, които са смущаващи?
Не, не е променена. Докладът ми звучи по-скоро като възхвала на това, което е било едно време и може би така трябва да бъде, защото нещата, които са правени в България за напояване, са били на уникално ниво. Нещата все още са актуални, с малки изключения, като да кажем, че няма нужда от толкова канали, защото тръбите са достатъчно евтини и могат да заместят част от откритите канали, помпените съоръжения са по-различни, но като цяло цялата структура може да се направи. Всичко е въпрос на пари и на държавно законодателство, за да се отпуши процеса.
Какво трябва да се промени чрез законодателството?
Примерно използването на бившите помпени станции за ВЕЦ-ове – това не им е основната функция. Защото като погледнете колко са ВЕЦ-овете на брой, за да не обидя някой, а те ползват огромна част от водата. Всъщност едва около 20-30% от парите, които събират „Напоителни системи”, идват от тях. Това на практика още повече повишава цената на водата за реалните земеделски производители. Струва ме се, че политическият екип на МЗХ дори не разбира това.
Поносима ли ще бъде цената за напояване за обикновения земеделски производител?
Не и това важи както за едрите, така и за дребните фермери. Големите канали са на 60% загуби. Включвайки и кражбите на вода – нали си представяте какво е това. Всичко това го плаща реалният земеделски производител. Скоро имах среща с оризопроизводителите, които са основния платец на вода в земеделието. Те издъхват вече и не могат да го понесат. При това ниво за загуби и при тази система, която съществува, държавата трябва да дотира водата, но на какъв принцип да стане това? Нали се сещате, че при толкова загуби, не е ефективно да се дотира. Да не говорим и как се разграбва държавното предприятие „Напоителни системи” – чрез запори, чрез частични продажби на имущество, което уж е в забранителния списък. По-скоро се късат парчета за ВЕЦ-ове и това трябва да тежи на съвестта на тези, които управляват системата в момента.
Къде все пак са останали напоителни съоръжения?
Предимно там, където се отглеждат зеленчуци и плодове. Това е Южна България – като почнете от Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, където и сега има не лоши напоителни инсталации, малко от Бургаско, Горни Дунав, Плевен и Русе, Видин, Монтана, където има големи съоръжения. А другото са малки язовири, които са в Подбалкана и Родопите. Там е имало уникално като структура напояване, но в момента го няма. Ако тези 90 млн. евро бъдат пуснати, сериозно ще се промени картината.
Край Кърджали има много язовири, а непрекъснато говорим, че няма алтернатива на тютюна.
Има алтернатива, особено при поливни инсталации. Няма да изреждам – билкарство, гъбарство, различни етерични масла и т.н. Там структурата на земеделието е такова, че парцелите са малки. Аз самият нямам и един декар собствена земя, макар че се занимавам със земеделие. В същото време съм и собственик на земя. Пряко – не, но баба ми е била собственик, но съм наследник на една осма от даден парцел. Аз дори не мога да оправя документите и да събера всички наследници, повече от които са в чужбина. На практика не е възможно да се окрупнят парцелите при това законодателство и е много трудно да се направят сдружения за напояване. Там 50% от ползвателите са и собственици на земя, а в предложенията на Световната банка има по-различен вариант за сформиране на сдружения за напояване. Нищо не пречи общината или държавата да даде на група производители дадено напоително съоръжение. Може да се търсят много по-гъвкави мерки да се стопанисва, но има много работа и не виждам кой ще я свърши на този етап, въпреки добрите експерти, които все още има в „Напоителни системи”. Все още има капацитет и в дирекция „Мелиорации”, но и тях не ги слушат вероятно.
Както знаем, напоителни съоръжения не се финансираха нито по САПАРД, нито по първата Програма за развитие на селските райони.
Ако държавата не даде пари и сега, забравете за поливно земеделие в България. Това е сложна, балансирана система, която не позволява всеки да дупчи където си иска, а и водата няма да стигне. Все още тези 90 млн. евро са в програмата и трябва да се вземат мерки, а според мен, те умишлено не се вземат, за да може парите да се пренасочат към други мерки.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта