„България настоява за справедливи нива на обвързаната подкрепа в рамките на новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. По този начин ще се предотврати срив в чувствителните за страната сектори – „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на среща с Райнер Бекедорф, държавен секретар на Министерство на земеделието, храните и защитата на потребителите на федерална провинция Долна Саксония, в гр. Хановер, Германия. Тя подчерта, че обвързаната подкрепа в страната ни е насочена към малките и средни земеделски стопанства. „Анализите показват, че се запазват съществуващите нива на производство и няма изкривяване на пазара“, допълни Кръстева. По думите й в тези сектори стопаните изпитват по-големи затруднения в сравнение с другите и е важно да получат необходимата подкрепа. Зам.-министърът посочи, че се предвижда намалението на цялостния бюджет на ОСП да бъде с около 5%, а при обвързаната подкрепа се получава спад до 25%. „Близо 40% от заетите в земеделието в България работят в тези сектори и се осигурява заетост на населението. Липсата на обвързана подкрепа или недостатъчният й размер би поставило в риск осигуряването на достатъчни доходи за лицата, влагащи труд в земеделието“, категорична бе заместник-министърът. Тя каза още, че секторите „Плодове и зеленчуци“ и “Животновъдство” изискват повече работна ръка, включително и сезонни работници, и по този начин се предоставят възможности за работа и доходи на нискоквалифицирани работници в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени. 

От своя страна Райнер Бекедорф изрази съгласие, че обвързаната подкрепа има социално значение и е начин за стабилизиране на доходите на селските стопани.
По време на срещата бе обсъдена и т.нар. „зелена архитектура“. Двамата се обединиха около мнението, че за да се подобри ефектът от прилагането й, трябва да се акцентира не върху задължително-санкционния механизъм, а върху доброволния характер на осъществяване на екологичната политика.

В рамките на посещението си в гр. Хановер, заместник-министър Вергиния Кръстева посети щандове на  български фирми, които се представят на най-голямото изложение за  селскостопанска техника в света – „Агритехника 2019“. По време на събитието, производители на трактори, комбайни и агротехника представят всички нови модели машини, както и технически иновации. ". Очаква се изложението да бъде посетено от около 460 000 посетители и 3 000 изложители от 52 страни.

Публикувана в Агроновини

Първата десетдневка на декември ще се изплатят всички животновъдни схеми за обвързана подкрепа, а после следват големите плащания за единица площ, необлагодетелстваните райони и текущите плащания по програмата, стана ясно още от думите му.

„Поработихме за автоматизация на плащанията по “Млад фермер” и в рамките на следващата седмица, всички наши бенефициенти, които сключиха договори ще си получат първия транш без никакво усилие от тяхна страна, без допълнително изискване на документация, процесът е напълно автоматизиран”, каза още шефът на фонда.

Земеделските стопани ще получат през тази година до 84 млн. лв. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, реши през август Управителният съвет на ДФ „Земеделие“. Приемът на документи стана през септември.

Право на финансова подкрепа по схемата имат всички, които са регистрирани като земеделски производители и имат заверена регистрационна карта за годината на кандидатстване и предходната на нея. Важно условие е кандидатите да имат и валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ. През 2019 г. може да бъде заявен за възстановяване акциз по фактури за закупен газьол (дизелово гориво) през 2018 г.

Постоянно расте интересът към мярката, констатират от ДФЗ. За Кампания 2016 са били подпомогнати 6 716 фермери, за Кампания 2017 финансиране са получили 8 250 стопани, а за Кампания 2018 – те са били 9 597.

Публикувана в Бизнес

„През настоящия програмен период на Обща селскостопанска политика осигурихме 38% целогодишна трудова заетост в секторите „Плодове“ и „ Зеленчуци“. Положителното в тези сектори е, че приложените схеми за обвързана подкрепа са значително по-високи. Резултатът е, че в първите години драстично увеличихме производството най -вече на зеленчуците. Имаме с около 30% нови трайни насаждения“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева,  по време на лекция, пред студенти от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. По думите й, запазването на обвързаната подкрепа през следващия период е едно от предизвикателствата, тъй като е свързано не само с консумацията на родно производство, но и с осигуряването на трудова заетост в селските райони. Тя уточни, че за следващия период очакваме определянето на Многогодишната финансова рамка, която фиксира бюджета и неговото разпределение. 

Министър Танева запозна студентите с основните етапи от историята и развитието на ОСП на ЕС, за да могат да формират собствено мнение за това как ще функционира тя в новия програмен период. Важен момент е поставянето на нейното начало, което е дело на холандския фермер Сико Мансхолт. Той осъзнал, че осигуряването на продоволствената сигурност в Европа след Втората световна война е ключов въпрос. През 1957 година се създава Европейската икономическа общност с римския договор. Германия и Франция са двете развити земеделски държави, които играят основна роля и са определящи за земеделската политика на европейския континент до днес.

„ОСП почива на три принципа. Това са свободното движение на земеделски стоки в Общността, като се премахват всички пречки за търговията със селскостопански стоки. Общностната преференция означава, че цената на вносните продукти, след заплащането на мита, трябва да бъде по-висока от цената на местните селскостопански продукти. Третият принцип е свързан с общата финансова отговорност, което означава, че  разходите по политиката се финансират общо от всички страни. Идеята е да се осигури хранителна независимост на ЕС“, разясни земеделският министър.

Тя представи и основните етапи в развитието на ОСП, чиято първоначална идея е била самостоятелното задоволяване на потребностите от храна на държавите членки, до днес, където акцент е засилването на конкурентоспособността, заетостта и растежът в селските райони.

Публикувана в Агроновини

„В бъдещата ОСП се залага изключително много на стимулирането обмена на знания, които да отговорят на потребностите на обществото, да допринесат за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони. В същото време това ще позволи на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност за повишаване на тяхната конкурентоспособност, устойчивост и ефективност.” Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на VI-та научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: предизвикателства и възможности“. Тя подчерта, че не е случаен фактът, че в предложението за законодателна рамка за новата ОСП, е отредена основна роля на Системата за знания и иновации в земеделието. Тази система предполага засилен трансфер на знания и информация между университети, институти, съвети в земеделието, земеделски стопани, браншови организации и компании, разработващи и внедряващи научни проекти и иновации. Това, според заместник-министърът, ще засили трайно отговорността и приноса на науката към развитието на земеделието.

Заместник-министър Кръстева беше категорична, че по отношение бъдещето на Общностната политика в областта на земеделието, България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки, заяви заместник-министърът. Като пример тя посочи, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Той позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа. „България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа, което би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които в настоящия период са обект на такова подпомагане.  За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури, особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева.

Във форума, организиран от Института по аграрна икономика и финансиран от фонд „Научни изследвания”, участие взе и председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов.

Публикувана в Агроновини

„За България обвързаната подкрепа е един от приоритетите в Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. Тя е средство за осигуряване на предвидимост в нивата на доходите на земеделските производители, за предпазване от ценовите колебания и пазарната несигурност“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург. По думите й, въпреки настоящото изменение на проекта на регламента за Стратегическия план за запазване на настоящите финансови нива на обвързаната подкрепа (13%+2%), позицията на България е, че трябва да се прояви по-голяма амбиция за приемане на по-високи нива на този вид подпомагане. Това се налага поради използването на по-голям финансов ресурс, който ще има положителен ефект за развитието на селските райони, запазването и създаването на работни места.

Обвързаната подкрепа и преходната национална помощ са взаимно свързани. Това са схеми, които гарантират социалната и икономическа устойчивост на земеделските стопани в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Съчетани с високата екологична амбиция, те водят до цялостното изпълнение на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

По отношение на екосхемите, позицията на България до момента е била в полза на доброволното им прилагане. Земеделският министър обясни, че бихме могли да проявим гъвкавост и да подкрепим задължителността на екосхемите за държавите членки. Целта е постигането на екологична устойчивост, но настояваме и за достигане на по-амбициозен компромис по въпросите, които водят до икономическа и социална устойчивост на сектора.

Министър Танева е категорична, че е необходимо е да продължим да обсъждаме условията за малките стопани, отчитайки уязвимостта им. За политиката на България е важно да се запази съществуващият подход малките ферми да бъдат изключени от контрола по условността.

По отношение на секторните интервенции, България оценява усилията в търсене на компромис по отношение определянето на екологичния праг за организации на производителите (ОП) на плодове и зеленчуци. Този амбициозно екологизиран подход не е ефективен за характерните за България ОП с ниски обороти. Причината е, че ще доведе до намаляване на интереса към сдружаване в страната и затова трябва да бъде запазен настоящият праг от 10 %.

Публикувана в Новини на часа
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

„За България е важно да се запази ежегодното подпомагане на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (2021-2027г). Необходимо е да се предостави правна сигурност на плащанията за периода до приемане на новото законодателство.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Финландия в Прага.

Тя посочи, че в рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа. По думите й двата пакета помощи са насочени към чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, където са и малките стопанства. Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области.

По отношение на предложените еко-схеми за доброволно участие от страна на стопаните, земеделският министър посочи, че България оценява подхода като положителен метод за осигуряване на допълнителен стимул за по-високия принос към околната среда и климата. „Ние застъпваме доброволността, но тази тема я разглеждаме като неделима с останалите чувствителни въпроси по пакета на реформата на ОСП, тъй като искаме справедливо насочване на подпомагането“, обясни министър Танева.

Публикувана в Новини на часа

България и Германия са на различни позиции по отношение на обвързаната подкрепа в новата ОСП

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с Юлия Кльокнер, федерален министър на земеделието, храните и защита на потребителите на Германия в рамките  на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в град Хелзинки.  По време на срещата двете обсъдиха хода на дебата за реформата на новата ОСП и позицията на Германия за отхвърляне на обвързаната подкрепа в следващия програмен период. Министър Танева посочи, че ако се намали финансовият ресурс за обвързаната подкрепа за България, това ще засегне над 13 хил. фермери в сектор "Животновъдство" и  над 13 хил. стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци. По думите й, тези сектори изпитват значителни икономически трудности.  Българският министър подчерта, че земеделският сектор у нас е най-силно зависим от природните условия и фактори в сравнение с другите икономически дейности. Десислава Танева каза още, че поради нарасналите предизвикателства се налага осигуряването на стабилен бюджет за адекватно финансиране в рамките на новата ОСП.

Министърът на земеделието, храните и горите обясни, че обвързаната подкрепа в страната ни е насочена към малките и средни земеделски стопанства, които имат завишени потребности от подпомагане, за да бъдат конкурентоспособни. ,,Това сочат данните в анализа на схемите в сектора за 2015-2019 г., изготвен от Институпа по аграрна икономика", каза още българският министър. Тя допълни, че секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които са обект на обвързаната подкрепа, осигуряват заетост за 38.5% от общо заетите в земеделието в страната. Те предоставят възможности за работа и доходи на уязвими групи в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени.

България ще изпрати  SWOT анализът на Германия, за да се запознае детайлно със ситуацията в страната ни. По време на срещата министър Танева запозна германския министър със структурата на стопанствата в България.

Публикувана в Агроновини

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева се срещна с френския си колега Дидие Гийом в рамките на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в град Хелзинки. Министър Танева заяви, че за България най- важната тема е бюджетът по обвързаната подкрепа в Реформата на Общата селскостопанска политика 2021-2027г. Страната ни настоява за осигуряването на адекватни нива на обвързана подкрепа. ,,За да запазим настоящата подкрепа към фермерите трябва да се даде възможност на държавите да прилагат схемата на нива от 18%+2% за протеинови култури, при условие, че няма да може да продължим преходната национална помощ, както предвижда предложението на ЕК”, посочи българският министър.

Десислава Танева запозна френския си колега с анализ на Института по аграрна икономика за прилагането на обвързаната подкрепа в периода 2015-2019г. ,,Той показва, че нямаме изкривяване през последните 5 г. и подкрепата е насочена към малките и средни земеделски стопани”, отбеляза Танева. Тя изтъкна, че България и Франция винаги имат единомислие по важните теми.

По време на срещата двамата министри обсъдиха и търговското споразумение Меркосур. Десислава Танева коментира, че документът ще се отрази негативно на пчеларите в България. ,,Отчитайки интересите на евентуалните засегнати сектори, България не би могла да подкрепи изцяло ратифицирането на търговското споразумение в частта, касаеща селскостопанските стоки. Споделям притесненията на бранша”, допълни Танева. От своя страна министър Гийом заяви, че Франция също не приема в този вид търговското споразумение.

Дидие Гийом посочи, че Франция настоява за приемане на законодателство за етикетиране на продуктите с посочена страна на произход. От своя страна българският министър заяви, че в България предстои промяна на законодателството в областта на храните и темата ще бъде предложена по време на обсъждането.

Публикувана в Бизнес

Запазват се схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2020 в сектор „Плодове и зеленчуци“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на днешното заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. Тя припомни, че в настоящия програмен период към днешна дата няма възможност за промяна на бюджетите по схемите. „Най-добрият и справедлив подход е да има убеденост в еднаквия подход към всички производители. До новия програмен период имаме две години работа по програмирането му. Първата стъпка беше представеният миналата седмица анализ на състоянието на селското стопанство, изготвен от Институт по аграрна икономика, който в момента се дебатира“, посочи още министър Танева. По думите й, България е страната от всички държави-членки в Европейския съюз, които прилагат обвързана подкрепа с толкова схеми и в такъв висок размер. „Във всички останали страни те са значително по-малко на брой“, каза още тя. 

Заместник –министърът на земеделието, храните и горите  Вергиния Кръстева припомни, че с цел ограничаване на нереалните заявители, е направена промяна в Наредба №3, така че заявената култура да съответства на начина на трайно ползване на физическия блок. „При анализ на всички площи, които са подадени в кампания 2018 г., с начин на трайно ползване на парцели в системата за идентификация, се установи разминаване в 4 780 парцела с близо 3 000 ха площ. Тези парцели ще бъдат проверени допълнително на място“, обясни Кръстева. Тя посочи, че другата стъпка са допълнителни проверки на място и завишен контрол, свързани с риск-анализ, който се изготвя в Държавен фонд „Земеделие“.  При обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци през миналата година проверките на място са били 5%, а през 2019 г. са завишени на 20%.

„Със заповед на министър Танева се извършиха и допълнителни проверки по отделни критерии. Един от тях е да се направи извадка на културите, при които има нарастване спрямо предходната година.  Друг критерий е за кандидати, които са отглеждали едни култури, след това се ориентират към друго производство. Целта на тази проверка е да се извърши контрол по отношение на реколтирането“, категорична бе Вергиния Кръстева. По думите й, с тези мерки  се покриват около 50% от заявителите. Проверява се също дали трайните насаждения са започнали плододаване и дали няма изсъхнали дървета.

Зам.-министър Кръстева обобщи, че това са рискови критерии, и ако се установи, че няма реколтиране, съответно няма да има плащане по конкретното заявление.

По време на заседанието заместник-министър Чавдар Маринов представи анализ на разпределението на заявените площи с плодове. По думите му,  данните показват,че при всички заявени за подпомагане култури не се наблюдава сериозна динамика спрямо 2018 г. Общо заявената площ с плодове през 2019 г. е 33 474 ха, което е с 0,52% повече. С най-високи променливи разходи на декар при плодовете са ябълките, крушите и черешите, а с най-ниски – ягодите, десертното грозде и кайсиите.

„На база на изнесените показатели и направените изчисления при плодовете не се установяват големи разлики в делът на подпомагането по обвързаната подкрепа от разходите за производство и на нормата на рентабилност“, каза заместник-министърът. Той подчерта, че към момента няма икономически мотиви от промяна на досега съществуващите схеми. „Това твърдение се подкрепя и от факта, че въпреки, че при малините, ягодите и крушите се отчитат най-високи стойности на променливи разходи, при същите видове плодове се отчитат и най-високи нетни приходи и съответно най-висока рентабилност“, каза още той.

При зеленчуците общо заявените за подпомагане площи през 2019 г. са с 6,7% по-малко в сравнение с 2018 г. Значително намаляват заявените площи с картофи - 34% или почти 4 000 ха, моркови с около 400 ха и лук – 900 ха. Увеличават се площите с домати – полско производство  - 1 100 ха, краставици – полско производство – 1 000 ха, дини 850 ха и пипер – 242 ха. С най-високи променливи разходи на декар при полските зеленчуци са пипера, доматите и патладжана, а с най-ниски – дините, зелето и морковите.При оранжерийните зеленчуци има незначително увеличаване на заявените за подпомагане площи от 726 ха до 765 ха, основно при пипера – 23 ха.

„По настояване на представителите на бранша ще се засили контролът, упражняван от Държавен фонд „Земеделие“ при прилагане на схемите за обвързана подкрепа в сектора. Целта е подпомагане да получат само земеделските стопани, които са реални производители на плодове и зеленчуци и ги предлагат на пазара“, посочи още зам.-министър Маринов.

Друга обсъдена тема по време на срещата бе и липсата на работна ръка в овощарството и зеленчукопроизводството. През месец август предстои да бъде проведе експертна среща с Министерство на труда и социалната политика за предприемане на стъпки за решаване на проблема.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта