- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта

Изтече срокът за обществено обсъждане на Проекта на Наредба за прилагане на новата тригодишна Национална програма по пчеларство 2020-2022 г. След отразяване на постъпилите бележки, тя ще бъде публикувана в Държавен вестник. Веднага след това ще бъде отворен и приемът на заявления за подпомагане по Програмата. Финансовите средства за 2020 г. в размер на 6 399 405 лева, от които 50% са от националния бюджет. Бюджетът по програмата за тригодишния периода 2020-2022 г. е с 35 % повече от този за предходния период - общо 19 199 412 лева. Към момента са изплатени 3 677 335 лева за 2019 г., което е 77% от определения годишен бюджет.

Наредбата поставя акцент на пчеларските сдружения и организации на производители на пчелен мед и пчелни продукти, с цел преодоляване на раздробеността и съществуващото разединение в сектора към настоящия момент. Тези неправителствени организации ще бъдат ползватели на помощта. По голямата част от мерките и дейностите в нея са свързани с обучение на пчелари за прилагане на добри практики при отглеждане на пчелните семейства. Тя има за цел да промотира произведените пчелни продукти, достигайки директно до крайния потребител чрез организиране на базари. Те ще могат да кандидатстват и за доказване на резистентност към причинителя на заболяването вароатоза, което нанася най-големи щети в сектора. За първи път в проектонаредбата е предвидено финансиране за изследване разпространението на нозематозата, както и за наличие на остатъчни количества пестициди в хранителните запаси на пчелните семейства.

През 2019 г. на земеделските стопани (ЗС), отглеждащи пчели, беше предоставено трикратно подпомагане под формата на държавна помощ от типа de minimis, като осигурените финансови средства са в размер на 8 600 000 лв. По две от подпомаганията, право да получат финансова помощ имаха всички регистрирани земеделските стопани, притежаващи 20 и повече пчелни семейства, реализирали на пазара качествен пчелен мед. Общият размер на подпомагане за едно пчелно семейство бе в размер на 13,47 лв.  За първи път беше предоставена финансова помощ от 118 лв. за компенсиране на разходи при подмор на пчелни семейства, в следствие на проведени нерегламентирани растителнозащитни мероприятия.

МЗХГ създаде и Консултативен съвет по пчеларство, в който участват представители на всички регистрирани неправителствени организации в сектора. За ограничаване отравянията на пчелните семейства се предприе и промяна на Наредба №13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, като е създадена работна група. Министерството на земеделието, храните и горите предприе засилени мерки за контрол по повод въведена ограничена употреба на неоникотиноиди. Беше облекчена и регистрацията на биопестициди и щадящи пчелите Продукти за растителна защита (ПРЗ).

С цел по-добрата информираност на земеделските стопани на интернет страницата на БАБХ са публикувани Регистър на издадените разрешения за прилагане на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане и Списък на разрешените за употреба инсектициди, като тези опасни за пчелите са със знак SPe8.

За по-добра и навременна информираност на пчеларите, за провеждане на растителнозащитни мероприятия се работи по изграждане на електронна оповестителна система. За подобряване на контрола от 15 март 2020 г. ще стартират дежурства на инспектори от ОДБХ, включително и в почивните дни, които ще са на разположение при сигнали за нерегламентирани третирания с ПРЗ. За подобряване на пчелната паша през следващата година се предвижда залесяване на над 20 хил. дка с медоносна растителност.

Публикувана в Животновъдство

СТЕКСПО 2019 вече е история. Този път изложението се проведе на 1 и 2 ноември в Пловдив и с лекота се вписа в просторната територия на Международния панаир в града под тепетата. За четвърта поредна година – топ експерти на световно ниво в областта на месодайното говедовъдство. Най-важно е фермерите

да учат и да се равняват по най-добрите

– такова е дълбокото убеждение на организаторите на СТЕКСПО – Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България.

Много е трудно да събереш хората на едно място, казва изпълнителният директор на АРМПГБ Андрей Чалъков. Но СТЕКСПО го прави. Хората, които посещават изложението, вече са част от едно общество, което иска да превърне месодайното говедовъдство в успешен бизнес. „Смело мога да кажа, че у нас

вече сме натрупали критична маса от 20% успешни говедовъдни ферми

и във всяка област има по един изявен лидер“, прави равносметка Андрей Чалъков. И веднага обръща поглед към проблемите в бранша. „След като подкрепата за месодайното говедовъдство е близо три пъти по-ниска от тази в останалите въдства, това означава, че секторът не е приоритетен за държавата“, казва изпълнителният директор на АРМПГБ. Вместо да стимулират вече създадените и работещи говедовъдни ферми,

субсидиите изкривяват картината и образуват сив сектор

Числата в тази посока са повече от красноречиви. Нереално занижено е изискването за получаването на подкрепа по линия на обвързаното подпомагане за животни под селекция от 0,25 % отелвания годишно, при условие, че реалните отелвания са 80%. Така сивият сектор достига точно тази главозамайваща цифра. Тя се подкрепя и от аграрната статистика: регистрираните животни, заклани в кланица са близо 30 хиляди, срещу двойно по-голям брой на такива, заклани в стопанството – 60 хиляди. Повече е от ясно е, че в сектора трябва да бъдат въведени

нови правила, които да стимулират легално работещите говедовъдни стопанства

Картината с пазара по-скоро е хаотична и работи на случаен принцип. Причината – липса на достатъчен брой фермери, които да предлагат качествена продукция с константен количествен показател. В тази посока узряването се очертава дълго и трудно. Много са примерите за намерени и изгубени пазари в Гърция и в Косово – поради липсата на коректност, на бизнес нюх и на пазарно мислене. Търсене има и на вътрешния пазар, но и тук

отговорът с постоянни количества качествено говеждо и телешко месо е труден

СТЕКСПО дава отговори и в тази посока – стопаните, които добре менажират своите ферми, разказват за своя опит. У нас все още няма утвърден стандарт за окачествяване на българско говеждо и телешко месо. Специалистите и оценителите в тази посока също са дефицит. Както и тези по храненето и угояването на телетата. Поради липсата на надежден контрол по веригата,

фермери планират създаването на собствени кланици

Такава ще отвори през пролетта Николай Димов, един от мащабните месодайни говедовъди у нас. Неговата образцова ферма е в ямболското село Стефан Караджово. Димов обработва 70 хил. дка земя, в това число и пасища. Отглежда над 2 хил. и 500 месодайни чистопородни говеда, от които 800 са само майки. „Ако един фермер у нас иска да се издържа само от животновъдство, това трудно може да се получи с малък брой животни. Не такава е картината в останалите европейски държави – там стопанство с 80 до 100 животни се счита за голямо. Причината за тази разлика е свързана с подпомагането. У нас то е много ниско, още работа ни предстои и в селекционния контрол“, казва Николай Димов.

Успешни примери в обратната посока обаче има и на роден терен. Такава е фермата от Бродилово на фамилия Морфови. На изложението и тази година срещаме лъчезарния Васко Морфов, който често се откъсва от нашия разговор, за да говори на изложбените животни, като галено ги нарича „госпожици“. Мерак, какво да се прави! Фермата в Бродилово е сертифицирана като биологична, животните са 120, порода Херефорд и се отглеждат пасищно. Продукцията се реализира предимно на вътрешния пазар, работи се и на ишлеме.

От мрънкане няма полза

смее се 29-годишният Васко Морфов. Запретваш ръкави и се хващаш за работа, това е положението, казва младият говедовъд. Това казва и американецът Крейг Гъфи, който е дошъл у нас със своята лична история за един 30-годишен успешно извървян път в месодайното говедовъдство.

Как ще ги стигнем американците?

Отговорът е прост. Като си променим мисленето. За да се превърне в устойчиво развит сектор, българското месодайно говедовъдство трябва да започне да мисли пазарно. А това означава добре да овладее аритметиката на фермата. Американецът Гъфи е отличен пример в тази посока. Без да влага средства за наторяване, на основата на добрите стари земеделски практики, той поддържа тревостоя на своите пасища по естествен път. И така оптимизира разходите за храна, които са 70% . Почва, естествени за терена треви и добра генетика на стадото – това е простият ключ за успеха на 30-годишното стопанство на колоритния американец. И добър маркетинг, разбира се. Защо това да не е възможно и у нас?

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Чалъков, за четвърта поредна година организирахте СТЕКСПО – каква е равносметката?

- Вече имаме топ генетика на всички важни месодайни породи говеда. Това е знак за качествено натрупване, което води към истинска промяна в сектора. И усилията на нашата развъдна асоциация продължават в тази посока.

- От три години в развъдната асоциация поддържате вътрешна електронна база данни, която показва реалната картина – какви са изводите към днешна дата?

- Това, че разполагаме с реални данни само по себе си вече е успех. На базата на анализ, днес можем да обособим критична маса от добри фермери спрямо останалите. Погледнато в развитие, това е положителна картина.

- Колко са месодайните животновъдни ферми, които са на онова високо ниво, за което работи Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България?

- Около 20% от онези, с които работим. Хубаво е, че на регионално ниво вече има по един изявен лидер в сектора на месодайното говедовъдство. И той служи като добър пример за останалите.

- Има ли пазар за качествено говеждо и телешко българско месо?

- Пазар има и ние реално не можем да го задоволим. За съжаление, все още не можем да се похвалим с един константен брой от хора, които са изцяло пазарно ориентирани.

- В каква посока трябва да бъде променена политиката на държавно подпомагане, за да изсветлява все повече месодайният сектор?

- Въпросът е комплексен и сложен. Развъдната дейност не е масов спорт. В този смисъл, подпомагането трябваше да бъде ориентирано към модернизиране на вече създадените и работещи месодайни ферми. За жалост, това не се получи. Разликата в подкрепата е фрапантна – в месодайния сектор подпомагането е почти 3 пъти по-ниско от това в останалите въдства. Което означава, че браншът не е приоритетен за държавата. От друга страна, това е добър урок за всички фермери. Нека си дадат ясна сметка какво ще се случи с техните стопанства, в момента, в който филмът със субсидиите спре да се прожектира. Тогава ще трябва да им се наложи да мислят как да бъдат по-ефективни и по-конкурентни. А това вече е пазарно мислене. Рано или късно българските животновъди ще трябва да стигнат до него. Но няма магически начин, по който това да се случи толкова бързо, колкото ни се иска.

- Какво бихте казали на онези фермери, които тепърва ще се насочат към месодайното говедовъдство, с представата, че това е лесен и печеливш сектор?

- Не мисля, че съм в позиция да давам съвети. Фермерското общество в България върви по своя път. Моето лично удовлетворение след четвъртото издание на СТЕКСПО е, че сме допринесли това общество да се опознае по-добре, хората да комуникират помежду си. Виждам любопитни очи, виждам стопани, които искат да научат нещо ново, които вече се познават и се радват да се срещнат. Вярвайте ми, много е трудно да ги събере човек на едно място. Но това е най-малкото, което нашата организация може да направи за месодайните животновъди – да ги събира. За да имат възможност да се интегрират с хора с опит, да намерят за себе си най-ценните съвети. Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България е платформа на тази толкова ценна взаимна връзка между хората в сектора.

- Американският животновъд Крейг Гъфи, който за 30 години е постигнал впечатляваща ефективност в своето стопанство, говори за фамилно фермерство в САЩ – у нас очертава ли се такава тенденция?

- Частното фермерство у нас реално е на 20- 30 години. Първото поколение фермерски деца тепърва расте. И бъдещето е в тях. Но не можем да очакваме чудеса от хора, които е трябвало през годините да се борят с всички предизвикателства на една нова система. Въпреки трудностите, нещата се подреждат. И днес виждаме страхотни лидери в сектор „Месодайно говедовъдство“. Като страна имаме прекрасни условия за развитието на този бранш. Въпросът е кой и как ще го направи. Днес съм по-голям оптимист по отношение на този процес. Най-малкото, защото на тазгодишното СТЕКСПО видяхме 800-килограмов бик – нещо немислимо за обичайните хорски представи. И това просто е супер, нали?

74627076 522151048341949 2383696339495026688 n

 

Публикувана в Интервюта

„За България е важно да се запази ежегодното подпомагане на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (2021-2027г). Необходимо е да се предостави правна сигурност на плащанията за периода до приемане на новото законодателство.“ Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Финландия в Прага.

Тя посочи, че в рамките на директните плащания е необходимо да се продължи прилагането на настоящите схеми, включително опцията за подпомагане на преходната национална помощ. Страната ни ще отстоява правото, ако не като национална преходна помощ, то като възможност с този бюджет да бъде увеличен пакетът обвързана подкрепа. По думите й двата пакета помощи са насочени към чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“, където са и малките стопанства. Без това финансиране няма да може да се осигури социалната устойчивост на земеделските производители в тези области.

По отношение на предложените еко-схеми за доброволно участие от страна на стопаните, земеделският министър посочи, че България оценява подхода като положителен метод за осигуряване на допълнителен стимул за по-високия принос към околната среда и климата. „Ние застъпваме доброволността, но тази тема я разглеждаме като неделима с останалите чувствителни въпроси по пакета на реформата на ОСП, тъй като искаме справедливо насочване на подпомагането“, обясни министър Танева.

Публикувана в Новини на часа

Битката за голямата баница ОСП започна. Крехкият земеделски министър Десислава Танева трябва да убеждава аграрните министри на развитите европейски икономики колко много страната ни се нуждае от запазване на досегашните схеми на подпомагане и в новата Обща селскостопанска политика. Дали е така?

Първо да погледнем в нашата собствена градина. Близо 19 млрд. лева е общият финансов ресурс, който страната ни получава за земеделие в рамките на един програмен период от 5 години – европейски субсидии и национални доплащания. С тези пари до сега да сме станали райска градина. Да, ама не.

Според данните на първия swot-анализ, изготвен от Института по пазарна икономика, българското земеделие не само, че не е мръднало и на йота, а напротив – то се свива и заема все по-малка част от икономиката на страната. Показателен в това отношение е фактът, че

страната ни е на опашката по брутна продукция

Ако средната за ЕС е 940 евро от хектар, то у нас тя е 350 – близо три пъти по-ниска. Единственият безспорно рентабилен и пазарно ориентиран сектор е зърнопроизводството. Критични остават плодовете, зеленчуците, животновъдството.

На фона на тази картина всички реват за пари и искат колкото се може по-голямо парче от баницата. Хубаво, но какъв ще е ефектът?

На човек може свят да му се завие от десетките схеми за подпомагане в земеделието. Има ли схеми, появяват се и схемаджиите. Ако и в следващия програмен период плащанията към българските земеделски стопани продължат да се определят въз основата на подадени документи, трудно ще се похвалим с по-различна картина на родното селско стопанство след 5 или 7 години.

Преди да се създават схеми, трябва да се изработят успешни модели. Да се работи по опростени и ясни правила. С минимален риск от изкривяване.

Държавата трябва да си подреди политиките. Няма логика големите и рентабилни големи стопанства да бъдат пренебрегвани, защото са печеливши. Те обаче трябва

да бъдат стимулирани да диверсифицират

да отглеждат плодове и зеленчуци, както и животни. Да създават нови работни места. И без друго селата обезлюдяват, ще бъде глупаво на устойчивите зърнопроизводители в тях да се гледа като на бездушни земеделски капиталисти. По-умно е да се помисли как те да бъдат полезни за създаването на цялостен и работещ модел в селата. Как около тях да се завихрят съответните дейности, които ще имат и социален ефект – инфраструктура, образование, местни пазари на земеделска продукция, създаване на затворен цикъл на производство, къси вериги към крайни клиенти. Този модел може да сработи първо на местно ниво и това не би било трудно.

Първо обаче трябва да се намерят съответните стимули. Малцина са зърнопроизводителите днес, които се занимават и с животновъдство. Примерите се броят на пръсти. Затова не е трудно от тях да се потърси акъл като как да се изработят въпросните стимули, които да мотивират хората в тази посока да се увеличават.

От години секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ са в графата „чувствителни“. Ако погледнем обаче докладите на аграрното ведомство, повече от ясно е, че т. нар. чертожници са превзели тази територия.

Казахме вече –

има ли схеми, появяват се и схемаджиите

Затова е резонно предложението на Националния съюз на градинарите в България подпомагането да се опрости – да бъде базово, за вид стопанство. Така то има шанс да е по-прозрачно и по-честно. И в него да е заложен един единствен критерий – ефективност, добавена стойност. Но не на документи, а след проверка на терен. Лесно може да се случи – като се намали излишната бумащина в работата на местната администрация.

И без друго новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова бъдещия еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски да се работи за модерна и опростена ОСП. Ключови думи са климатичните промени и технологиите. Новата ОСП няма как да бъде поставена извън този контекст.

В него и България трябва да намери своето място. Като определи ясни приоритети и заложи дългосрочни политики. В поредна битка за по-голямо парче от баницата няма да стане. С гледане в паницата на другите – също. Всеки бранш прекрасно познава собствените кривици. Затова промяната трябва да започне от там. Вместо т. нар. работни групи и консултативни съвети да се превръщат в говорилни, нека всеки има доблестта да признае първо каква е картината в собствената му къща, кое има смисъл да се подпомага и с каква цел.

Да се мисли за само за днешния ден не е достатъчно. Стратегии дал Господ, стига да има кой да ги прочете и да ги приложи. С предварително постигнато съгласие и заявена воля обаче от страна на всички браншове, че трябва и може да се върви в една посока – към ефективно и модерно българско земеделие. Иначе, за пореден път всеки ще се натъпче с отреденото му парче от баницата, наречена ОСП, но накрая мнозина ще останат гладни, а на други ще им приседне.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Г-н Вълканов, как ще коментирате годишния доклад на ОЛАФ, според който в България има опит за злоупотреби в размер на 10 млн. евро при усвояването на европейски средства от страна на земеделски дружества?

Не съм запознат с доклада, но това за мен не е новина и не съм изненадан. Докато има едни пари, които се подаряват на хората, защото гледат земя, тези практики няма как да бъдат избегнати. Има ли пари за „усвояване“, българинът ще намери начин да ги вземе. И няма никакво значение какви са изискванията, винаги ще се намери начин те да бъдат заобиколени.

Къде е проблемът, това въпрос на манталитет ли е?

Проблемът е в хората. У нас лисва съзнанието, че европейските пари се дават с някаква определена цел. У нас се мисли на ниво: тези пари щом ги дават, ние трябва да намерим начин да ги вземем. Държавата каквито и перфектни условия да се опитва да измисли, злоупотребите не могат да бъдат избегнати. Те се правят от хората и да, това е въпрос на манталитет. Ние не правим земеделие, ние усвояваме пари.

Това означава ли, че изцяло е сбъркана философията на подпомагане, която е заложена в Общата селскостопанска политика?

Докато има субсидии, докато има европейски средства, които просто се дават, независимо по какви правила, злоупотребите няма да спрат. И това изобщо не е проблем само в селскостопанския сектор. По оперативна програма „Конкурентоспособност“ например, злоупотребите са доста по-грозни и по-брутални. Огромният български проблем е, че хората вместо да мислят и да разсъждават върху въпроса как да творят блага, как да правят бизнеса си по-добър и да печелят повече, те единствено мислят как да вземат едни пари.

В каква степен държавата като национални политики може да участва в решението на този проблем?

Държавата винаги е била наясно, че подобни неща се случват. Понякога не е можела, друг път не е искала да предприеме някакви мерки. Пак казвам, докато има пари наготово, ще има кой да ги вземе – по един или по друг начин. Държавата трябва да работи за това европейските средства да се харчат разумно и плодотворно. Начинът, по който се харчат в момента не е такъв.

Има ли изгледи да се промени европейският модел на подпомагане?

След 20 години, може би. Ако нещата са по-неутрални, примерно както в Щатите, където вместо директно подпомагане има силно развито застраховане, тогава няма да има злоупотреби и хората просто ще си гледат работата.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Новини на часа

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува актуализираната индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 г., която бе гласувана на 20 юни 2019 г. по време на дванадесето заседание на Комитет по наблюдение на програмата, предава ruralnet.bg.

Очакваните периоди на прием до края на 2019 г. по подмерки на ПРСР 2014-2020 са:

  • юни 2019 г.- август 2019 г.

 подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ с бюджет до левовата равностойност на  14 532 817 евро;

  • юли 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП) с бюджет до левовата равностойност на 22 000 000;

  • август 2019 г.

подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ с бщджет за 2019 г. 1 000 000 евро;

  • август 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“  с бюджет до левовата равностойност 8 000 000 евро;

  • септември 2019 г.- октомври 2019 г.

подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с бюджет до левовата равностойност на 1 685 121 евро;

подмярка 16.4. „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ с бюджет до левовата равностойност на 8 000 000 евро за втора фаза;

  • септември 2019 г.- ноември 2019 г.

подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ с бюджет до левовата равностойност на 20 000 000 евро;

  • октомври 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ с бюджет до левовата равностойност на 50 465 860 евро;

  • ноември 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“  с бюджет остатъкът по подмярка 19.1 + остатъци от другите подмерки на мярка 19, чиято стойност предстои да се уточни.

Публикувана в Бизнес

- Г-жо Йорданова, в обществото битува мнението, че българското земеделие днес е силно дебалансирано и вие, зърнопроизводителите, имате основна вина за това. Как ще отговорите на този упрек?

- Много пъти съм коментирала този въпрос. За мен това е по-скоро популизъм, некомпетентно говорене, изопачаване на фактите. Общата селскостопанска политика в двата предходни програмни периода завари един добре структуриран и работещ зърнен сектор в България, с успешно администриране в усвояването на европейските инвестиции по различните програми. Това не означава, че на сектора е бил даден специален приоритет – въпрос на ситуация и на пазар. На мен ми се иска разговорът да бъде в друга посока – не дали сектор „Зърно“ изкривява картината в земеделието, не дали то е монокултурно или прекалено окрупнено и добре развито. На мен ми се иска да говорим за баланс – цялата земеделска общност да направим така, че да изравним със сектор „Зърно“ и другите отрасли, които са губещи или не толкова привлекателни. Иска ми се останалите браншове да се съизмерват със зърнопроизводството и да искат да се изравнят с него. За мен това е нормалната логика – целият стопански сектор да се стреми към единство. Не е толкова важно какво се говори срещу един работещ и развиващ се отрасъл, по-важното е да направим и другите такива. От друга страна, всичко е въпрос на пазар. Нашата стока е борсова. Всичко обаче зависи от световната конюнктура, от геополитиката. И ние никога нямаме докрай яснота и пълно спокойствие за това какъв ще бъде пазарът на зърно.

- При силни играчи като Русия и Украйна, какви са шансовете на българските зърнопроизводители да се наложат в Черноморския регион?

- Натискът върху нас е изключително голям. От една страна, нараства цената на ресурса, на консумативите, които ние купуваме на европейски цени. От друга – изключително силното субсидиране и разрастване на сектора в страните от Черноморския регион – Русия, Украйна, Казахстан. Те произвеждат далеч по-рентабилно и с далеч по-ниска себестойност. Имат и добри експортни мощности, каквито ние не притежаваме, за разлика от една Румъния, например.

- Как тогава се доказвате на пазара?

- Нашият изход е да бъдем по-конкурентни, като понижаваме себестойността. Това означава да въвеждаме нови технологии, а това изисква нови инвестиции. Задължително е да повишаваме своята квалификация. И , разбира се, да мислим в посока на намаляване на износа на суровина и да увеличаваме сегмента на преработване. Тук е мястото да кажем, че освен отвън, българското зърнопроизводство е под натиск и отвътре – проблемно и често променящо се законодателство, липса на работна ръка, липса на устойчивост в администрацията.

- Неясна е бъдещата Обща селскостопанска политика, но е ясно, че всяка държава трябва да изработи Национален стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- В предишния програмен период 2007-2013 година, в инвестиционната част на Програмата за развитие на селските райони, по мерките за модернизация и инвестиции в дълготрайни материални активи, зърнопроизводството и останалите сектори имаха гарантирани бюджети. За нас това е удачен и разумен вариант на подпомагане. Когато конкуренцията е само между земеделските производители от един бранш, това поставя процесите в естествена и справедлива конкурента среда. Би било добре такъв механизъм на подпомагане да се заложи предварително в националния стратегически план, но още няма яснота дали това ще бъде възможно. Още не са тръгнали преговорите на ниво Европейска комисия, нямаме яснота каква ще бъде общата финансова рамка, дали ще бъде радикално променена. В стратегическия план би следвало да бъдат заложени реални, измерими и изпълними цели – за всички сектори. Те трябва да стъпят не на някакви имагинерни и виртуални реалности, а върху действителната и истинската структура на земеползването. Нови структури заради новата ОСП и ПРСР лесно ще се създадат, но те няма да бъдат устойчиви във времето и няма да бъдат полезни за икономиката на страната. За нас, зърнопроизводителите, е важно всички сектори да бъдат национално отговорни, устойчиви, да създават заетост и да имат принос към фиска на държавата. Ако този базов механизъм не залегне в стратегическия план, ако се създадат самоцелни мерки и програми, това е все едно да наливаме вода в пясък.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

За да бъде изработен националният стратегически план, всички чакат т. нар. swot анализи. Зад това сложно и неразбираемо на пръв прочит словосъчетание се крият 4 простички индикатора за определяне на рамката на всяка бизнес идея. S (Strengths) – силни страни, W (Weaknesses) – слаби страни, O (Opportunities) – възможности, T (Threats) – заплахи. Хубаво, всички внимателно ще четат въпросните swot анализи. Колко реално националният стратегически план ще стъпи на тях, не е особено ясно. Притеснителен е и друг момент: всяка институция работи със собствена методика по събирането на данни. Коректното им засичане се оказва сложен процес и поставя под съмнение яснотата за общата картина в земеделието у нас.

Аграрният министър Десислава Танева обяви, че дебатите по националния стратегически план започват в края на юли и обеща откритост и прозрачност по темата.

Къде обаче е скрит верният ключ към написването на добър национален стратегически план? Ключовата дума е устойчивост. И тотална промяна на философията на подпомагане.

Вече се чуват разумни гласове от различни земеделски браншове по темата. Ако отново ще си играем на разкрояване на новата ОСП на схеми и мерки, изкривяването е неизбежно. Безусловно устойчиво у нас е зърнопроизводството, няма две мнения по въпроса. „Зърнопроизводителите наистина изглеждат горди фермери. Единни са, образовани са, работят на светло“, каза един от месодайните говедовъди у нас, който се бори заедно със свои колеги да промени мисленето на българските животновъди. Защото гледането в една посока е от съществено значение за всеки бизнес.

До момента такова мислене липсва и до голяма степен субсидирането е „виновно“ за това. Всеки гледа в паницата на другия, всеки дебне обявяването на схемите и мерките с една единствена цел – да се докопа до максималните субсидии. И често остава излъган, защото колкото повече са кандидатите по една схема, единичната ставка за всеки фермер намалява. Аритметиката е проста: бюджетът е конкретен и се разпределя според броя на подадените заявления.

Изкривена е картината и в сектор „Плодове и зеленчуци“. Няма нужда да се влиза в конкретика, всички я знаем. Достатъчно е да припомним, че или сме рекордьори по отглеждане на тикви, или на нещо друго – според моментната конюнктура в подпомагането.

В този смисъл, гарантираните бюджети за всеки сектор изглеждат разумно решение. Ако предварително са ясни парите за животновъдите, за овощарите, за зърнопроизводителите и т. н., няма ли да бъде далеч по-честно отделните браншове сами да вземат решението как да бъде разпределен този финансов ресурс? А и така ще поемат една споделена отговорност, после ще се сърдят първо на себе си. Не прави ли така всеки предприемач, независимо с какъв тип бизнес си слага главата в торбата? Защо в земеделието да не е така? Отговорите ще търсим след няколко години. Когато ще чакаме поредния swot анализ. Ще бъде тъжно обаче отново да се налива от пусто в празно. И да не се заложи на устойчивост.

По време на един животновъден форум, разговарях с израелец, експерт-консултант по високопродуктивно овцевъдство. Попитах го как държавата може да намери баланс в подпомагането към малките и към големите овцевъди. Експертът от Израел ме погледна учудено и попита: в България бизнес ли искате да правите или социална политика, като отглеждате овце? Разбирам логиката на подобен отговор. Не разбирам защо българската политика в сектор „селско стопанство“ продължава да куца. Дали пък всъщност няма твърде много политика в този сектор?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта