Държавата ще отдели още 6 млн. лв. за борба с градушките, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева пред ресорната парламентарна комисия. Парите ще бъдат за допълнително финансиране на Агенцията за борба с градушките, а решение за отпускането им ще бъде взето утре на Министерски съвет. 

До момента градушките са унищожили около 90 хиляди декара, като едва 600 от тях са в защитавани от агенцията територии, уточни министър Танева. Тя допълни, че в Северна България до есента ще бъде изградено оборудване за самолетен способ на защита, което ще увеличи площта на защитаваните територии. 

Публикувана в Новини на часа

Два квадрата слънчоглед да стърчат в една унищожена от градушка нива, фермерът няма да получи обезщетение за пропаднали площи. Защото правилата в момента са такива – само при 100% щета се изплаща обезщетение на стопаните. За производителите на плодове, зеленчуци и ягодоплодни ситуацията е още по-сложна. Минава комисия да отчете щетите, като за такива се броят откъснати и паднали на земята плодове и зеленчуци.

Ударените и наранените не влизат в сметката

„След 2-3 дни обаче тези плодове загиват и щетата се променя. Но няма регламент, според който комисията отново да мине и да оцени реалните щети“, обяснява Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. По тази причина много от стопаните са останали без обезщетения за миналата година, в която градушките също не бяха новина. Повечето от фермерите дори не са подавали заявления за такива, защото са наясно с правилата на наредбата и че те не работят в тяхна полза.

Друг проблем е свързан с държавната помощ, която се отпуска по схемата за застраховане на земеделската продукция. В момента премията по нея е 500 лева на декар. Ако при зърнопроизводителите тази сума приблизително покрива щетите, то при производителите на плодове, зеленчуци и ягодоплодни

аритметиката не излиза

„По наши изчисления тези пари покриват едва на 30% загубите, затова много от фермерите не се възползват от схемата“, казва Божидар Петков.

Затова овощарите искат промени в наредбата, свързана с обезщетенията за пропаднали площи заради неблагоприятни климатични условия. ДФЗ вече гласува бюджет от 4 млн. лева за тази цел. „На подпомагане подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи от посочените култури в резултат на неблагоприятни климатични условия. Съгласно схемата на помощта, земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане. На база данни от миналогодишни плащания по схемата за държавна помощ е установено, че около 80% от земеделските стопани не сключват застрахователни полици. През 2018 г. пропадналите площи, заети със земеделски култури, за които са издадени констативни протоколи, съгласно държавната помощ са 73 382,30 дка“, пише в съобщението на фонда по повод гласуваните средства за обезщетения за 2019 година. Въпросът е какъв е смисълът от това подпомагане, ако парите не отиват по предназначение и не покриват реално щетите на стопаните. А градушките тепърва ще се вихрят...

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Обезщетенията за пораженията от суша ще получат и фермерите от  област Перник. Това стана ясно от нова заповед министърът на земеделието Румен Порожанов.  Документът увеличава компенсациите за пропадналите площи през 2018 г., за които министерството ще отпуска обезщетения. Самата заповед беше подписана на 16 ноември 2018 г., но с днешните промени в заповедта е решено към обезщетенията за пораженията от суша да се добави и област Перник.

Промени има и за вида култури, поразени от сушата. Към деветте култури, обявени през миналата година, се добавя и рапицата. Ще припомним, че доказаните поражения от суша бяха за слънчоглед, грах, нахут, лайка, кориандър, резене, копър, арония и касис.

Валежите тогава поразиха площи с пшеница, ечемик, ръж, овес, рапица, слънчоглед, грах, зелен фасул, нахут, полски фасул, картофи, моркови и звездан.

В 17 от областите на страната – Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Монтана, Пловдив, Силистра, София-област, Стара Загора, Сливен, Шумен, Хасково и Ямбол, са 100% са унищожени площи от пшеница, лимец, тритикале, ечемик, ориз, рапица, слънчоглед, царевица за фураж и сладка царевица, нахут, соя, грах за зърно, лук, пипер, домати, дини, пъпеши, череши, ябълки, сливи, праскови, орехи, винени и десертни лозя, кориандър, лавандула и тютюн.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 28 Януари 2019 13:56

Разорават площите с рапица в Добруджа

Земеделските стопани са притеснени за състоянието на пшеницата

Масово не поникнаха посевите с рапица в крайморските общини Каварна и Шабла. На 100 % има провалени площи, коментира Ивайло Цанев, агроном в земеделската фирма ЕТ „НАВА” със седалище в с.Захари Стояново. Като причина за това младият земеделец посочи липсата на дъжд в продължение на два месеца след сеитбата на рапица. Условията са се утежнили и заради продължителната суша през лятото на 2018 г. В стопанството на фирмата се обработват 25 000 дка земя. „От 5-6 години не сеем рапица, но тази стопанска година решихме да опитаме отново и заложихме малко площи. Нито едно растение не поникна през есента”, коментира още Ивайло Цанев. Тези посеви напролет ще бъдат разорани и върху тях ще се сее слънчоглед. Общо 189 000 дка са площите с рапица в Добричка област, сериозна част от които са компрометирани от климатичните условия. „Близо два месеца след сеитбата в Добруджа имаше полета без поникнала рапица. В момента също има такива. Там, където рапичните растения успяха да се развият, сега едва оцеляват”, допълва картината Ивайло Цанев.

Ivailo Canev 1

Рапицата е атрактивна, но специфична култура, интересът към която е на приливи и отливи в Добруджа. През годините площите са достигали от30 000 до 330 000 дка. Преди шест години над 90 % от маслодайната култура в Добричка област се провали заради измръзване и изтегляне. Последва разораване на посевите. Така климатичните условия изиграха ролята на естествен регулатор и през последните години на Североизток се сеят от 160 000 до 190 000 дка с рапица.

Иван Балабанов е сред земеделските производители, които са претърпели сериозни загуби от рапицата през годините. През настоящия стопански сезон фермерът е заложил 2700 дка от маслодайната култура. От тях вечее развалил 500 дка, предстои разораването на още 200 дка. „При останалите 2000 дка развитието засега е сравнително добро. Какво ще се случи оттук нататък с рапицата обаче, зависи от главния агроном”, коментира Иван Балабанов. Той припомня ситуацията през миналата стопанска година, когато в края на март паднаха обилни снегове и рязко застудя. Това се е отразило на растенията и съответно е свалило добивите.

rapitsa 1

Според земеделския производител в момента по-притеснително е състоянието на пшеницата. Той отглежда 7500 дка с житни култури, които представляват половината от обработваемите площи в стопанството му, базирано в добруджанското село Изворово. „Днес обикалях полетата. Някои сортове изобщо не са добре, има дори непоникнали. Видях пшеници западна селекция, които едва сега се показват, едва сега никнат”, не крие притесненията си фермерът и допълва: ”Оттук насетне дали сортовете ще оцелеят, дали ще направят коренова система, дали ще преодолеят закъснението, е твърде сложно за прогнозиране”. По думите на Иван Балабанов най-малко 14 % от добива при пшеницата се залага през есента. „Това означава, че сега влизаме в годината с 14 % по-ниски добиви в сравнение с 2018 г. Това ще рече с 200 кг/ дка по-малко зърно”, изчислява земеделецът. Според него остава да се разчита на пролетното развитие на пшеницата. Ако обаче сега падне студ без сняг, при прословутите добруджански ветрове и ниски температури, няма да има нужда дори от прогнози за добиви. Иван Балабанов смята, че някои от сортовете ще успеят да компенсират изоставането в развитието си, породено от невъзможността да поникнат и да братят навреме. Това обаче зависи от характеристиките и качествата на дадената селекция. „Подобна беше 2001 г.”, спомня си Иван Балабанов, „тогава прибрахме по 300-400 кг пшеница от декар”. Фермерът се е захванал със земеделие през 1992 г., когато е основана семейната фирма. В нея са ангажирани две поколения от фамилия Балабанови – баща му и брат му.

Различна е картината при пшеницата в стопанството на Ивайло Цанев в община Шабла. „Наблюдаваме подобрение спрямо ситуацията месец назад. Вече 90 % от житните посеви се гарнираха и подредиха”, споделя още фермерът. Той уточнява, че високите януарски температури са изиграли положителна роля. Все още обаче притесненията остават, тъй като културата трябва да навакса в развитието си. „Два месеца след сеитбата установихме, че пшениците са поникнали на 60 %, което е изключително слаб резултат. Неизравнените посеви станаха предпоставка за загуби, които ще бъдат налице без значение какви ще бъдат условията оттук нататък”, уточнява Ивайло Цанев. Дългата, суха и гореща есен става причина за заболявания по пшеницата и за нападения от неприятели. „Третиранията срещу тях допълнително оскъпиха една може би с 10 % по-слаба реколта”, пресмята още фермерът. Той е категоричен, че условията през първите месеци на тази стопанска година определено вече са редуцирали бъдещия добив.

„Като агроном съм учил, че най-важното за един посев със слята повърхност е дружното поникване и дружното развитие на самия посев. Тогава той е конкурентен на условията на средата”, допълва Ивайло Цанев.

Близо 1,300 млн.дка са площите със зърнено-житни култури в Добруджа. Дали ще останат толкова, ще стане ясно най-рано след месец-месец и половина, когато тръгне активната вегетация на пшеницата. Остава открит въпросът какви ще бъдат добивите.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 714 281 лв. на 124 бенефициенти по Схемата за държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски стопани за напълно пропаднали площи в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2018 г.

Компенсации са получили земеделските стопани от областите Варна, Добрич, Ловеч, Силистра, Сливен и Шумен, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи с праскови и нектарини, кайсии, сливи, бадеми или череши в резултат на измръзване от ниски температури през зимата и пролетта на 2018 г. подлежат на подпомагане.

С държавната помощ се компенсират до 80% от действителните разходи за отглеждане на дадената култура през годината.

Публикувана в Бизнес

По Схемата за държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски стопани за напълно пропаднали площи в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2017 г. са изплатени над 520 хил. лева (520 424 лева) на 233 земеделски стопани, по заявени площи общо в размер на 9 659 ха.

На подпомагане подлежат земеделски стопани, които притежават констативни протоколи за 100% пропаднали площи от посочените култури в резултат на неблагоприятни климатични условия, настъпили  през 2017 г.

От общо утвърдения бюджет по схемата 1 428 794 лв. сe разпределят за щети настъпили през 2017 г. при 10 % интензитет от производствените разходи, като помощта по видове култури е както следва:

• Пшеница, лимец и други едногодишни зърнени култури – до 132,36 лв./ха;

• Ечемик (есенен и пролетен) – до 111,81 лв./ха;

• Слънчоглед – до 119,99 лв./ха;

• Соя – до 112,51 лв./ха;

• Ръж – до 101,13 лв./ха;

• Сорго – до 94,85 лв./ха.

Съгласно схемата на помощта, земеделските стопани, които не са сключили застраховки, получават 50% от допустимия размер за подпомагане.

Публикувана в Бизнес

Публикувана е заповедта, с която се признават щети за земеделските производители от настъпили климатични събития.

  • Неблагоприятни последици вследствие на настъпило засушаване през есента на 2016 г. и измръзване от ниски температури през зимата и пролетта на 2017 г., и слана, ще се компенсират в областите: Благоевград, Бургас, Варна, Добрич, Кюстендил, Перник, Пловдив, Разград, Силистра, Сливен, София град, София област, Стара Загора, Хасково, Шумен, Ямбол и Пазарджик, за културите: рапица, царевица, кайсии, череши, вишни, ябълки, сливи, смокини, грах и резене;
  • поражения от буря, поройни дъждове, придружени с ураганен вятър, наводнение  ще се компенсират в областите: Варна, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Смолян, София област, Ямбол за културите: слънчоглед, картофи, пшеница, ечемик, царевица, рапица, грах (за зърно), люцерна и малини;
  • поражения от градушка ще се признават  в области: Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Перник, Плевен, Разград, Русе, София град, София област, Стара Загора,  Търговище, Хасково, Шумен за културите: пипер (полски), пшеница, слънчоглед, фасул (полски и зелен), дини, домати (полски, открити площи), главесто зеле и карфиол, картофи, краставици (полски и корнишони), лозя (винени и десертни), нахут, патладжан, пъпеши, царевица (за зърно, силажна, захарна), тютюн, орехи, овес (зимен и пролетен), рапица, ечемик (зимен и пролетен), кориандър, резене, лавандула, малини, сливи, лупина, соя, тикви (и фуражни), кайсии, сусам, ябълки, бамя, грах (за зърно), зелен фасул, лешници, леща, тиквички, зеленчуци (пипер) (домати), коноп, домати оранжерийни, краставици оранжерийни, други индустриални култури, едногодишни зърнено-житни, лук, лимец, ръж, смесени едногодишни, фий, череши, сорго (индустриално), праскови, люцерна (семепроизводство) и бадеми;
  • Суша ще се компенсира в областите Варна, Видин, Монтана и Шумен за културите:  царевица (за зърно и силаж) и лайка.

Земеделските производители с напълно пропаднали площи от посочените области и земеделски култури имат право на държавна помощ, гласи заповедта. Редът и размерът на отпусканата помощ се определят от Държавен фонд „Земеделие“.

Публикувана в Бизнес

По Схемата за държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски стопани за напълно пропаднали площи в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2016 г. са изплатени над 1,8 млн. лева (1 882 709 лева) на 203 земеделски стопани, декларирали общо е 5 253,14 ха. площи, съобщиха от Държавен фонд "Земеделие".

   На подпомагане подлежат земеделските стопани, които имат констативни протоколи за 100% пропаднали площи със земеделски култури, в резултат на неблагоприятни климатични условия.

   С държавната помощ се компенсират до 80% от действителните разходи за отглеждане при щети от измръзване, осланяване, наводнение, преовлажняване или градушка от действителните разходи за отглеждане на царевица, грах за зърно и едногодишни бобови, картофи, плодове и други зеленчуци. Обезщетението за зърнени, фуражни култури и слънчоглед е 50% от действителните разходи за отглеждане, а за зимна маслодайна рапица – 30%. При щети от суша помощта е до 40% от действителните разходи за отглеждане на царевица и лешници, а за слънчоглед и пшеница - до 25%, съобщиха още от фонда.

Публикувана в Новини на часа

  В областните дирекции на ДФ „Земеделие“ са приети 205 заявления на земеделски стопани по Схемата за държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски стопани в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2016 година. Общо заявената от тях площ е 5 253,14 ха.

    Приемът на заявления продължи от 17 юли до 11 август 2017 г., а срокът за изплащане на помощта е до 15 септември 2017 г. Предвиденият ресурс за 2016 година за компенсации за пропаднали площи е 2 100 000 лв. 

   Най-много са подадените заявления в ОД на ДФЗ Сливен-27 бр., на следващо място е Хасково с 22 бр. и Добрич с 19.

    С Държавната помощ се компенсират до 80% при щети от измръзване, осланяване, наводнение, преовлажняване или градушка от действителните разходи за отглеждане на царевица, грах за зърно и едногодишни бобови, картофи, плодове и други зеленчуци . Обезщетението за зърнени, фуражни култури, слънчоглед е 50 на сто, а за зимна маслодайна рапица – 30%. При щети от суша помощта е до 40%.

    На подпомагане подлежат земеделските стопани, които имат констативни протоколи за 100% пропаднали площи със земеделски култури, в резултат на неблагоприятни климатични условия.

Публикувана в Бизнес

Над 730 заявления за обезщетения в следствие на градушките са подадени от земеделските стопани досега. Агроминистерството е обработило 630 от тях и над 100 са в процес на обработка. Напълно са унищожени близо 135 000 дка земеделска земя.

Ще се помогне на тези, които са претърпели 100% щети, като до момента най-тежки поражения има в имоти със слънчоглед – 60 хил. дка и пшеница – 24 хил. ха. Най-много площи в страната – 245 хил. дка, са пропаднали между 50% и 100%, става ясно от отчет на агроминистерството.

Най-голям е броят на заявленията за обезщетение на пропаднали площи от Търговище – 177 бр., Плевен – 122 бр., Русе – 82 бр., Велико Търново – 75 бр., Шумен – 53 бр., Разград – 50 бр., Ловеч – 41 бр., Враца – 32 бр. и Софийска Област – 3 бр.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта