България ще получи 12 млрд. евро от пакета, който Европейската комисия предлага за възстановяване на икономиките на 27-те след Covid– 19.

Общият спасителен пакет възлиза на 750 млрд. евро. Това се казва добра новина! Полезно е обаче да припомним: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.

12 млрд. евро за България, срещу връщане на 3,3 млрд. извън тази сума и то след години, не звучи никак зле. Ще ни ги дадат обаче, ако имаме план, който можем да защитим. А имаме ли план и какъв е той?

Показателно е името, с което ЕК е кръстила спасителния корона пакет – Ново /следващо/ европейско поколение. Каквото и да означава това – 3,3 млрд. ще ги връща следващото поколение, а 12-те ще ги похарчи сегашното. Няма лошо, ако ще твори блага за години напред и ще създава устойчив бизнес.

Колко от тези пари ще стигнат до земеделието? Засега Брюксел не отстъпва от приоритетите си: дигитализация, Зелена сделка, успешен Общ пазар. Тази попара обаче не ни харесва. И нямаме никакъв план как точно ще се впишем в нея.

У нас си играем на политика. Кризата с Covid– 19 все повече заприличва на популистка предизборна препирня. Всеки дава акъл и смята, че държи нотариален акт върху истината. През това време редица бизнеси остават в ступор, възстановяването ще отнеме години. Постигнат с национален консенсус план за възстановяване на икономиката няма.

Това означава, че има реална опасност въпросните 12 млрд евро да потънат в неясни проекти с неясен резултат. Какво пък – нищо ново под българското слънце. Нали сме царе в усвояването на европейски пари. Дори без план и без стратегия. Криза е, кой ще ти мисли за такива работи, нали? Да му мисли следващото поколение.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 12 Май 2020 11:36

Урокът на Covid – 19

Колкото и българите да сме прочути със своето твърдоглавие, казано възпитано – със своя индивидуализъм, време е да се вгледаме в урокът на Covid – 19.

Светът никога повече няма да бъде същият. Колкото и да не ни се вярва, животът от тук насетне тръгва в друга посока. Какви са плюсовете и минусите за аграрния сектор?

Ако приемем, че един невидим вирус успя да парализира света, за да му напомни, че преяжда във всяко отношение, какви са опциите за един по-различен живот и за един нов обществен договор между хората?

Големите и едрите земеделци ще бъдат принудени да свият мащаба. Световната търговия ще бъде изместена от идеята всяка държава първо да работи за собствената си продоволствена сигурност. Това означава производителите на суровина да започнат да мислят за преработване. И да произвеждат по-висока добавена стойност.

Европейският комисар по земеделието, полякът Януш Войчеховски казва: „Трябва да разполагаме със собствена храна, произведена на нашите ниви, от нашите собствени фермери, и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим веригите за доставки“.

В контекста на казаното от Войчеховски, усилията на българското земеделско министерство да „натисне“ търговските вериги да продават повече родна продукция изглеждат оправдани. Тази мярка обаче сработи само за устойчивите стопанства – за онези, които работят по утвърдени стандарти и могат да предложат количество и качество на търговските вериги. Малките останаха извън играта. Ревнаха за подкрепа, защото

всички така правят – искат, искат, искат

И което и правителство да е на власт – дава. Толкова, колкото да си купи спокойствие.

Не ви ли се повръща вече, като чуете „обвързана подкрепа“, „чувствителни сектори“ и т. н. ? Няма какво да се заблуждаваме – докато се работи по документи, схемаджиите трудно ще бъдат преборени. И перманентно ще гръмват скандали за поредните порочни практики в земеделието. Дали ще са тикви, къщи за гости или нещо друго, няма значение.

Промяната трябва да тръгне от долу на горе. А не да се пишат час по час писма до земеделския министър с най-различни молби и прошения. Това е знак за

липса на единомислие в земеделския бранш

В него няма дори негласно подписан обществен договор – който същностно да защитава земеделския труд. Независимо от размера на стопанството. И големият, и малкият все се трудят. Тази битка всъщност е ужасно изморителна и ужасно измислена.

Борбата между малки и големи фермери винаги е била преекспонирана. Няма такава битка. И не за друго, а защото те просто никъде не се срещат по пътя си – най-малкото като бизнес. Крайно време е да го направят.

Защото могат да си бъдат полезни един на друг. Твърдоглавие, гордост, погрешни представи, предубеждения – всичко това от години стои като невидим вирус между отделните браншове, между малките и големите. И вгорчава живота на всички.

От години слушаме как се карат пчелари със зърнопроизводители, животновъди с млеко- и месопреработватели, плодовете и зеленчуците с консервните предприятия. И така нататък, и така нататък.

Covid – 19 ни казва нещо важно: природата може и без вас, но вие не можете без вода и храна. Ако тази проста на пръв поглед истина бъде осмислена по същество, може би това ще е първата крачка към промяна на модела на агрохранителната верига.

Първо, разбира се, на национално ниво. Сушите през последните години не искат ли да подскажат на сектор „Зърно“, че трябва да се обърне към онези български сортове, които от хиляди години виреят по нашите земи и вероятно най-лесно могат да се адаптират към климатичните промени. Трудно се доверявам на пророчества, но като писнат зърнопроизводителите, че сушата пак ги мори, все се сещам за едни думи на Ванга: „Един ден камили ще пият вода от Дунав“.

Ако за 30 години разрушихме всичко, свързано с напояването, трябва ли непременно то да бъде възстановено през Програмата за развитие на селските райони? Особено като се знаем колко сме добри в „усвояването“ на европейски средства.

Не звучи добре, но българските стопани май е по-добре да не разчитат толкова на държавата. Вече са й сърбали попарата. За да бъде променен моделът на земеделие у нас, трябва да се тръгне от диалога. От разговор между малките, средните и големите. Водещата мисъл в него трябва да бъде една – пазар, пазар, пазар.

Малките свободно могат да продават през социалните мрежи

Бързо поглед ще ни убеди, че предприемчивите отдавна го правят и то във всички сфери – от разсади, плодове и зеленчуци, през млечни и месни продукти, та чак до консервирани храни. И този безкраен пазарен терен все още не се контролира стриктно от държавните власти. Което е нож с две остриета, трябва дебело да се подчертае. Всяка храна, която се продава през интернет, принципно крие риск – за онзи, който я купува. Добрата новина е, че малките български фермери очевидно са почтени хора и до момента няма инциденти в тази посока.

Това означава, че никак не е лошо да се мисли как да бъде развит по-добре този сегмент – да се създадат малки платформи за онлайн търговия с фермерска храна. Все повече градски хора ще търсят и предпочитат този начин пред пазаруването в големите търговски вериги. Световни анализатори сочат, че Covid – 19 е променил нагласите на човека към храната. И сега е моментът българските производители да се възползват от това.

Пътят обаче минава през реалното сдружаване. Не правете организации на производители, за да получите едни пари от държавата или от Европа. Направете го няколко човека,

с малки стъпки, с малък капитал, но с железни вътрешни правила

Тествайте как работи. Вижте си кривиците, оправете ги. Не гледайте в паницата на другия. Направете си обща такава. Възможно е. На това в модерните европейски държави му казват коопериране. И междувпрочем са го учили едно време от нас.

Може и да звучи наивно, но си представете няколко села с двайсетина малки фермери, обединени в кооператив. Той става популярен в социалните мрежи и продава през интернет. Всяка работа си иска майстор, казва народната мъдрост. Ясно е, че земеделецът трябва да е на полето. Децата му обаче със сигурност ще знаят езици, ще разбират от счетоводство или ще са просто добри организатори.

Просто хората трябва да си повярват и взаимно да се увлекат в едно такова общо начинание. Без да търсят непременно подкрепа от държавата. Междувпрочем, има добри примери за подобни сдружения у нас, предимно от млади хора. Задачата на медиите е да ги популяризира. За да се превърнат и те в част от един нов обществен договор. Основан на солидарност и подкрепа. Едно специално общество, което гледа в една посока и мисли за общото благо.

Честно казано, почти не вярвам, че бихме успели да го постигнем. Но си струва да се опита, нали? Защото това ни казва урокът на Covid – 19: природата може и без вас, хората. Но вие не можете без храна и вода. Храната е в ръцете на земеделците. Важно е с каква морална идея тя се произвежда. Печалбата е важна, но по-важен е животът.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ дари сумата от 5 000 лева на Българската академия на науките, за да подкрепи Проект за научни разработки, свързани с борбата с Covid-19 и други инфекциозни заболявания. Събраната сума е предоставена от членовете на асоциацията, които продължават да набират средства за подпомагане на други институции и организации.

„Светът е изправен пред невиждана досега заплаха, свързана с пандемията от коранавирус. Вярваме в потенциала на българската наука и достиженията на учените от БАН, което ни дава надежда, че страната ни може да допринесе за откриването на ваксина и лекарство чрез успешни разработки. Затова подкрепяме БАН и по-конкретно четирите института, които активно работят в това направление“, смята председателят на асоциацията Стайко Стайков. Според него независимо от настъпващата финансова криза бизнесът трябва да продъжи да подкрепя социално отговорните проекти в полза на обществото.

В проекта „Наука срещу Ковид-19“ на БАН участват Институтът по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“, Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“, Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство, както и Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с музей. Те могат да предложат експертиза и да извършат конкретни научни задачи по отношение на диагностиката, лечението и създаването на ваксини срещу коронавирус SARS-CoV-2. В по-общ план, тези дейности могат да прераснат в цялостна стратегия за борба с инфекциозните заболявания и да допринесат за готовността за справяне с бъдещи здравни предизвикателства.

Българската академия на науките продължава набирането на средства за финансиране на научни разработки на БАН, свързани с борбата Ковид-19 и други остри инфекциозни заболявания. Всяка помощ е от изключителна важност.

Публикувана в Новини на часа

Библейски глад се задава за цялото човечество, предупреждават от ООН. Европа още няма единен отговор на кризата с Covid-19. Кой ще плаща общата сметка за коронавируса? Грантове или кредити, каква да бъде многогодишната финансова рамка, откъде ще се вземат парите за т. нар. Фонд за справяне с икономическата криза от пандемията – все въпроси без отговори. Камо ли пък единен европейски. За пореден път се върви след събитията.

На този фон отделните европейски държави като че ли се спасяват поединично. Някои от мерките у нас по отношение на земеделието бяха определени като екзотични. И това е така, защото в дебата за подкрепа на селскостопанския сектор силно се включи политическото говорене. А то рядко решава реалните проблеми пред аграрния бизнес.

Най-мощният бранш – зърнопроизводството – работи. Земеделците от Североизточна България повече са притеснени от сушата, отколкото от ограничителните мерки заради въведеното извънредно положение. Поради силно механизираните процеси на полето, не е проблем да се спазват епидемиологичните мерки.

Не така стоят нещата в други сектори. На прага на розобера, производители тревожно питат: как точно да спазват мерките -предвид контингента, с който работят и естеството на работа? Като капак – срината изкупна цена на розовия цвят. Подобна е картината и при лавандулата.

Постигнатото споразумение с търговските вериги ще проработи само за големите в бранша. Колкото и да са гъвкави веригите, малките стопани трудно ще стъпят в тях. Производителите на плодове и зеленчуци се питат защо подкрепата отива при търговците, а не във фермите? Същото питаха и животновъдите – защо МЗХГ дава пари на кланиците? Земеделският министър Десислава Танева отговори, че насочването на подкрепата директно към фермерите няма да им продаде продукцията. Ако трябва да сме честни – субсидирането в земеделието у нас изначално е сбъркано, след като години наред броим схемаджиите. Този проблем едва ли може да бъде решен в рамките на взетите бързи мерки за справяне с икономическите последствия от пандемията. Впрочем, зависи колко дълго ще продължи всичко това. Понякога временните неща се оказват най-трайни.

В този трескав режим обаче на вземане на решения, се промъкват меко казано странни предложения. Като например полагането на обществено полезен труд в земеделието от трайно безработни. Терминът обществено полезен труд се среща в Наказателния кодекс – като санкция върху лица, извършили престъпление. Неслучайно на последния отраслов съвет по тристранно сътрудничество юристи предупреждават, че мярката може да бъде атакувана като противозаконна. Тя обаче може да бъде прокарана бързо през Закона за извънредното положение – подобно на вмененото задължение към търговските вериги да изкупуват българска продукция. Ако с веригите беше постигнато съгласие, как ще реагират трайно безработни хора, задължени да отидат да работят на полето? А ако откажат да го направят?

Темата със сезонната заетост в земеделието е сложна и наболяла от години. Затова ще бъде предмет на разговор и във втория уебинар, който организираме от „Гласът на земеделеца“ през следващата седмица. Важно е да бъдат чути повече гледни точки. Ако наистина се задава библейски глад за човечеството, може би спасението се крие в собствените ни ръце. И трябва да бъдат потърсени смислени и аргументирани, а не популистки решения. Най-малкото – нужен е диалог.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Ние сме част от природата и трябва непрекъснато да се съобразяваме с това, казва академикът

Интервю на Анета Божидарова

- Акад. Атанасов, като че ли недостатъчно се чува гласът на учените в ситуация на обявена пандемия от коронавирус – как ще коментирате?

- Ситуацията не е добре дошла, но след като е налице, трябва да я посрещнем. Аз не съм тесен специалист, но следя внимателно събитията. Наблюденията на китайските колеги показват, че когато коронавирусът изгуби своя приемник, започва да си търси нов стопанин. Вирусът е живо същество, той е част от природата и иска някак си да преживява. Оказва се, че човекът е един от добрите му гостоприемници, макар, че досега не е бил негов типичен стопанин. Дали коронавирусът бързо мутира, дали се явява в различни щамове – науката търси ясни отговори на тези въпроси. Явно е, че за да се приспособи към човека, коронавирусът е мутирал и си е намерил мястото. Най-вероятно няма да е единственият такъв, тъй като вирусните и бактериалните болести между човека и животните започнаха да се размиват. Една от причините за това е намаляването на биоразнообразието.

- Какви са изводите от онова, което се случи в Китай?

- Дивите животни в Китай се използват твърде често и в най-различен порядък. Ясно е, че след COVID – 19 страната ще трябва да преосмисли тези практики, особено които са свързани с предлагането на свежо дивечово месо на открити пазари. Така ще се намали риска от прескачането на болести от животните върху човека. Ние сме част от природата и трябва непрекъснато да се съобразяваме с това. Не сме свръхчовеци, няма какво да се перчим. Трябва да живеем по-балансирано, да сме по-внимателни в консумацията. Защото природата днес ни дава урок. Неслучайно световни анализатори сравняват сегашната ситуация със световна война.

- Какви превантивни мерки трябва да се вземат срещу подобни кризи?

- Към всяко национално правителство трябва да има учреден Център за карантинни болести по човека и животните. Неслучайно включвам и човека. Все по-често сме свидетели колко бързо болестите се прехвърлят от животните върху хората. Последната наука, наречена микробион, която работи на молекулярно равнище, показва, че ние съществуваме с редица микроорганизми в себе си, в нашето тяло. Една част от тях си кротуват, не се проявяват, не обменят информация. Други обаче непрекъснато правят обратното – те или ни спасяват от болести, или ни разболяват. Естественото генно инженерство се развива, без да ни пита има ли го или го няма. Такива са фактите.

- Ако COVID – 19 няма да е първият, нито последният вирус, адекватни ли са мерките, които се взимат в световен мащаб?

- Над 120 лаборатории в момента работят в света, за да разберат принципа на действие на коронавируса – защо той си „мълчи“ и не се проявява няколко седмици, а после изведнъж показва своя ефект. В Австралия например вече упорито търсят отговор на въпроса защо някои хора преболедуват вируса за 3-4 дни, както е при обикновен сезонен грип, при други инфекцията протича по-тежко, но пак преминава, а при трети вирусът се явява смъртоносен. Лаборатории в Китай, в Германия, в САЩ, в Русия вече започват клинични изпитвания – за намирането на ваксина. Предполагам, че най-късно до есента такава ще бъде налична.

Кардиналният въпрос обаче е друг – ще бъде открита ваксина и какво от това? Как ще реагираме ако се появи следващ вирус, подобен на COVID – 19? Затова смятам, че е нужно да се създаде Световен научен център – за обща реакция при кризи. Трябва да се знае априори как да се действа, а не да се върви след събитията. Карантината в момента е наложителна, защото не познаваме естеството на вируса. Но как светът ще се пребори с последващата икономическа рецесия? Правителствата сега преразглеждат своите финансови резерви, но никой не знае какво ще струва всичко това на бюджета – трябва да се подкрепи малкият и средният бизнес, който е най-застрашен в подобна криза. Ако предварително сме подготвени, икономическите загуби могат да бъдат по-малки.

- Спътникови снимки показват рязкото намаляване на азотен диоксид във въздуха след въвеждането на мерките срещу коронавируса, а земеделието не е спирало да работи – това означавала ли, че т. нар. зелени мерки трябва да бъдат преосмислени?

- Самолетите и автомобилите се оказаха по-големите замърсители. Всеки сектор трябва да преразгледа своята дейност, в това число и земеделието. Светът няма как да се откаже от индустриалното земеделие, но може да преосмисли някои агротехнически мероприятия в него. Тепърва трябва да се разширява употребата на биоторове и биопестициди. Има естествени взаимодействия, които ако се използват рационално в земеделието, резултатите биха били други. Такива са фосфорните торове, например, които в момента заемат едва 25-30% от дейностите в земеделието. Това е предмет на отделен и дълъг разговор. Българският акцент в него е как да направим нашия аграрен бизнес по-ефективен, с по-висока добавена стойност. Със сигурност предстои преосмисляне и на храненето. Колкото човек е по-силен имунно, толкова той ще бъде по-слабо толерантен към всяко заболяване. При различните хора изграждането на имунинет протича различно, но науката трябва да има отговор как и в каква степен храненето създава устойчивост в човешкия организъм.

- В интернет вече гъмжи от съвети как да преборим коронавируса в домашни условия – вие какво препоръчвате като учен?

- Вярно е, че горещата вода сутрин е полезна – тя „отмива“ вирусите. Но ние имаме национални дадености, към които можем да се обърнем. Заедно с моите колеги от съвместния Геномен център към Софийския университет "Св. Климент Охридски" от години изследваме феномена на българското дълголетие. Към горещата вода сутрин прибавете и една лъжица мед с прополис или с пчелно млечице – най-естественият български антибиотик, познат от векове по нашите земи. Вечер една чаша хубаво червено вино в комбинация със сирене също „работят“ за добър имунитет. Сирене, кисело мляко и извара – това са естествени пробиотици, това е българският продукт столетник. Лук, червен пипер, нерафинирано слънчогледово олио – също полезни. С тях на трапезата са оцелявали дедите ни и са живеели до дълбока старост. А днес столетниците у нас рядко се срещат. Защото забравихме истинската храна. А я имаме в изобилие.

- Лакомията ли докара света до тук, академик Атанасов?

- Хубава дума употребихте. Балансът в природата е нарушен, биоразнообразието също. Човешкото свръхзадоволяване е ненужно. Можем да живеем с малко и прости неща. Човечеството има нужда от изцяло нова житейска философия и стратегия. Планетата никога не е изчезвала, изчезвали сме ние, хората. И сами сме си причинявали това. Уж в името на прогреса.

Публикувана в Интервюта

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта