С какво са свързани най-големите страхове на българските земеделци по отношение на зелената архитектура в бъдещата ОСП

Анета Божидарова

Бъдещата „Зелена архитектура“ на Общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 година се очертава като най-голямото предизвикателство пред българските земеделци. Въпреки, че конкретните параметри по зелените политики, изобщо не са ясни, браншът вече прави опит за анализ.

На пръв поглед, схемите по директните плащания /Схема за единно плащане на площ/ остават непроменени и в бъдещата ОСП, което е относително успокояваща новина. Новата амбиция за „зелена архитектура“ обаче плаши с неяснотата какви и колко ще бъдат завишени изискванията по нея.

Екипно заложени зелени политики

От изключителна важност е в национален мащаб те да бъдат регламентирани екипно – от земеделския бранш и от администрацията. Земеделците трябва да покажат добри и работещи зелени практики, като заявят поемането на отговорност за тяхното прилагане. Всичко това – в контекста на изпълнението на бъдещите стратегически планове.

В новия регламент, който се отнася до изготвянето на националния стратегически план, на едногодишна база се дава голяма свобода на всяка европейска държава сама да определи своята политика в земеделието и да поеме отговорност – през задължителните условности и през доброволните ангажименти. Изпълнението на заложените земеделски политики ще се отчита по критерии и маркери, определени от Брюксел. Казано просто, това означава, че онова, за което сами сме поели ангажимент да изпълним, трябва да имаме готовност да можем да го отчетем. В противен случай ни очакват санкции. В това е и разковничето за една успешна ОСП на български терен след 2020 година – какво ще заложим и ще можем ли да го изпълним.

Зелено, зелено – до къде е възможно?

Малко са до момента европейските държави, които имат голям и сериозен опит в прилагането на т. нар. „зелени практики“. Най-напред в това отношение е Холандия, тя е и държавата, който най-остро поставя въпроса в Брюксел. Опазването на чистотата на въздуха и на почвата, управлението на водите, по-малката употреба на препарати за растителна защита – всички тези индикатори, свързани с прилагането на зелените политики, трябва да бъдат изработени така, че да не компрометират рентабилността на земеделските стопанства. Ако изискванията по тези параметри бъдат силно завишени, това може да обезсмисли кандидатстването по СЕПП, прогнозират от зърнения сектор у нас.

Диверсификация на посевите, протеинови и покривни култури, сеитбооборот, синори и група дървета – това са зелените практики, по които към момента работят българските земеделци. Повечето от тях са несъвместими с националните реалности, защото изискванията са въведени на принципа „Копи-пейст“ от Европа, показват анализите на бранша. В момента усилено се провеждат информационни срещи по повод бъдещата „зелена архитектура“ на ОСП след 2020 година – на национално и на европейско ниво - и това е полезно за всички. По-голяма яснота за зелените политики в националния стратегически план се очертава след оповестяването на swot-анализа „Околна среда и климат“, изготвен от Аграрния университет в Пловдив. Той ще бъде представен и дебатиран на 3 декември, тази година в Пловдив. Swot-анализът трябва да даде отговор на въпроса какви зелени политики са нужни, за да се подобрява екологичният климат в страната.

Реално постижими цели, съобразени с националните специфики

Зелената архитектура на бъдещата ОСП трябва да бъде построена с разум и с използването на квалифициран опит в нейното прилагане. Целите, заложени в политиките, трябва да бъдат реално постижими. Те обаче непременно трябва да бъдат поставени в контекста на устойчивост на земеделските стопанства. Ако не носят приходи, то поне не бива да образуват тежки разходи за фермерите. Каквито са в момента изискващите се 5% екологично насочени площи. При досега прилаганите правила, стопанство с обработваема земя над 15 ха трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи (ЕНП). Това включва земя, оставена под угар, площи с междинни култури или зелена покривка, както и азотфиксиращи култури. Тези 5% са чиста загуба за стопанствата, коментират от земеделския бранш.

При националните специфики на българското зърнопроизводство, което е силно комасирано, в изтичащия програмен период трудно приложими се оказаха зелените изисквания, свързани с поддържането на особености на ландшафта, на естествени водоеми, на ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Този опит също трябва да се вземе предвид. И зелените политики да бъдат съобразени, както с промените в климата и околната среда, така и със земеползването у нас.

Зелено, но на каква цена?

Другият важен момент е свързан с нужните инвестиции, които фермерите ще трябва да направят, за да могат да прилагат изискванията по зелените политики. Те са свързани с вложения в дълготрайни материални активи, в специфична земеделска техника, в изолация на земеделски площи. Колко от българските земеделци могат да си позволят подобни инвестиции? Как се изработва и залага 7-годишна програма за един терен, при условие, че няма устойчивост в земеползването, защото земята е наета, питат зърнопроизводители.

В тази връзка на дневен ред отново стои изработването на ново национално законодателство, свързано с поземлените отношения. То няма пряко отношение към прилагането на зелените политики, но е важен фактор за стабилността на сектора. Мнозина земеделци изразяват скептичност по отношение на бъдещите промени в мегазакона за земята. Очакванията са по-скоро това да бъде пореден кърпеж, а не радикална промяна на основния фундамент, върху който стъпват тези отношения. В тази посока още няма узряване, нека припомним, че до момента Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи е променян близо 90 пъти. Изцяло новият фундамент, върху който трябва да се изгради едно бъдещо законодателство е свързан с два основни фактора: пазарна ориентация и устойчиво управление на собствеността.

Удар по пазарната конкурентност

Вложенията, които ще се изискват по прилагането на т. нар. „Зелената архитектура“ в новата ОСП, неминуемо ще ударят българските земеделци и по отношение на реализацията на тяхната продукция на пазара. Торове, семена и препарати от години поскъпват. Рентите се вдигат, както и цената на земята. Държавите от Черноморския басейн, с които родните производители се конкурират, произвеждат на далеч по-ниска себестойност. През последните няколко години в Русия, Украйна и Казахстан, държавната подкрепа за местните производители мощно е нараснала. А това са преките конкуренти на България на азиатските пазари. Важният въпрос е до колко родните земеделци ще устоят на тази конкурентност, ако се наложи да правят сериозни инвестиции, свързани с прилагането на новите зелени политики?

Субсидиите отдавна не играят роля в тази посока, коментират от бранша. Те покриват една трета, а в Добруджа една четвърт само от рентните плащания. В новата ОСП не се очаква изравняване на субсидиите между България и останалите европейски държави, нивата на субсидиране по СЕПП вероятно ще останат същите. Те могат да нараснат единствено при намаляване на обработваемите земеделски площи, но такова не се очертава.

Въвеждането на тавани – последваща тема

Смятана за една от най-горещите, темата за въвеждането на тавани в подпомагането се оказва последваща за българските земеделци. По-важно е какви ще бъдат дефинициите, условията за достъп до подпомагане, задължителните условности. Всяка една държава сама ще може да определя въвеждането или не на тавани, както и при какви условия. Това дава известно спокойствие на родния бранш, макар че още не е ясно дали националните стратегически планове ще трябва да влязат в задължителна европейска рамка. Тази тема тепърва ще е предмет на дебати в Брюксел. Европейският регламент, свързан с правилата за изготвяне на националните стратегически планове, вероятно ще бъде готов едва в края на 2020 година. А отделните държави – членки ще разполагат с още една година, за да ги изработят. Това очертава буферен период от около 2 години, в който ще се запази досегашната Обща селскостопанска политика.

Важна е инициативата от страна на всички браншови организации в дебата за бъдещата ОСП. Не трябва да се чака какво ще каже Европа и какви правила ще бъдат зададени от земеделското министерство. Слабата активност от страна на браншовите организации в този разговор е камък в собствената градина на земеделския бранш. Колкото и типично по български той да е разделен и всеки да дърпа чергата към себе си, всеки бурен дебат е по-продуктивен от липсата на такъв.

Публикувана в Бизнес

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г. Размерът на ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10– 49 животни) за 2019 г. е 58,48 лева.

Ставката по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (5–9 животни) за 2019 г. е 290 лв. на животно.

Публикувана в Бизнес

„България настоява за справедливи нива на обвързаната подкрепа в рамките на новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. По този начин ще се предотврати срив в чувствителните за страната сектори – „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на среща с Райнер Бекедорф, държавен секретар на Министерство на земеделието, храните и защитата на потребителите на федерална провинция Долна Саксония, в гр. Хановер, Германия. Тя подчерта, че обвързаната подкрепа в страната ни е насочена към малките и средни земеделски стопанства. „Анализите показват, че се запазват съществуващите нива на производство и няма изкривяване на пазара“, допълни Кръстева. По думите й в тези сектори стопаните изпитват по-големи затруднения в сравнение с другите и е важно да получат необходимата подкрепа. Зам.-министърът посочи, че се предвижда намалението на цялостния бюджет на ОСП да бъде с около 5%, а при обвързаната подкрепа се получава спад до 25%. „Близо 40% от заетите в земеделието в България работят в тези сектори и се осигурява заетост на населението. Липсата на обвързана подкрепа или недостатъчният й размер би поставило в риск осигуряването на достатъчни доходи за лицата, влагащи труд в земеделието“, категорична бе заместник-министърът. Тя каза още, че секторите „Плодове и зеленчуци“ и “Животновъдство” изискват повече работна ръка, включително и сезонни работници, и по този начин се предоставят възможности за работа и доходи на нискоквалифицирани работници в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени. 

От своя страна Райнер Бекедорф изрази съгласие, че обвързаната подкрепа има социално значение и е начин за стабилизиране на доходите на селските стопани.
По време на срещата бе обсъдена и т.нар. „зелена архитектура“. Двамата се обединиха около мнението, че за да се подобри ефектът от прилагането й, трябва да се акцентира не върху задължително-санкционния механизъм, а върху доброволния характер на осъществяване на екологичната политика.

В рамките на посещението си в гр. Хановер, заместник-министър Вергиния Кръстева посети щандове на  български фирми, които се представят на най-голямото изложение за  селскостопанска техника в света – „Агритехника 2019“. По време на събитието, производители на трактори, комбайни и агротехника представят всички нови модели машини, както и технически иновации. ". Очаква се изложението да бъде посетено от около 460 000 посетители и 3 000 изложители от 52 страни.

Публикувана в Агроновини

Европейската комисия представи преходните правила за Обща селскостопанска политика след 2020 г. Това стана по време на заседанията на Специалния комитет по селско стопанство и на Комисията по земеделие в Европейския парламент.  Предложението е за преходен период от една година, като рамката се базира до голяма степен на съществуващите правила, но допуска използването на средства от бюджета за следващия период. Целта е да се осигури непрекъснатост и сигурност на предоставянето на подкрепата на европейските фермери за 2021 година.

По отношение на директните плащания е предвидена опция за държавите членки да продължат процеса на вътрешна конвергенция след 2019 г. В предложението за преходен период е осигурено продължението на плащанията по СЕПП, както и останалите схеми, финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Европейската комисия предлага прекратяване на схемите за преходна национална помощ, като обясни това с преходния характер на схемите до края на 2020г.

България възрази на предложението за отпадане на преходната национална помощ в преходните разпоредби. Страната ни изразява категорична позиция за запазване на прилагането на преходната национална помощ на нива, не по-ниски от 2020 г.

По отношение на Програмата за развитие на селските райони е възможно удължаване на настоящия програмен период 2014-2020 за една година в съответствие с Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г.. Това гарантира, че многогодишните ангажименти от настоящия програмен период могат да продължат и в новия програмен период.

Преходните правила следва да бъдат одобрени в рамките на съ-законодателна процедура, която се очаква да продължи до лятото на 2020г. като техническият преглед в работните формати на Съвета стартира тази седмица.  Предложенията ще бъдат разгледани и в рамките на предстоящото заседание на Съвета на министрите на Европейския съюз.

Публикувана в Агроновини

Отговорите търси и предлага в своята четвърта книга доц. Въто Христов

Земеделието на България плаче за спасителна политика – това е заглавието на четвъртата книга на доц. Въто Христов. И то е повече от красноречиво. Когато човек истински милее за българската земя и за българските земеделски стопани, не може да остане безучастен към всичко, което се случва с тях. Особено, когато е бил свидетел на две исторически епохи и има привилегията да може да сравнява.

Неслучайно адресатът на този сборник от изследвания и анализи на българското земеделие днес обхваща както управляващите, така и опозицията. Защото през последните 30 т. нар. години на преход, се оказва, че

нито една политическа партия не поставя развитието на аграрния сектор като свой приоритет

И доц. Въто Христов с горчивина отбелязва този факт. Нещо повече, въпреки малкото смислени и аргументирани научни гласове към българските управляващи през годините, последните рядко се вслушват в тях и нито едно правителство не очерта дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие. Това е и една от основните причини за неговото състояние днес.

Първата част на книгата „Земеделието на България плаче за спасителна политика“ е посветена на поземлените отношения у нас и на дълго готвения и постоянно отлаган Кодекс на земята. С впечатляваща педантичност доц. Въто Христов проследява съдбата на този мегазакон, който трябва да сложи ред в поземлените отношения. И дава ценни съвети в тази посока, като се позовава на европейските директиви.

Резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 година е задължителен документ

върху който трябва внимателно да се надгради българското законодателство – в синхрон с европейското. В Европейската резолюция е зададена рамката на стратегията за поземлените отношения, но дали българският парламент ще се съобрази с нея, още е рано да се каже. Проектът на Кодекса за земята и поземлените отношения отново беше отложен във времето – той трябва да бъде подготвен и предложен за гласуване в Министерския съвет и в Народното събрание до края на 2019 година. Възможно е този срок също да бъде удължен. Особено в контекста на едни задаващи се парламентарни избори.

Важно е обаче разумните оценки да бъдат чути. Затова доц. Въто Христов не спира

да бие тревожна камбана за съдбата на българското земеделие днес

Какви са причините то наистина да плаче за спасителна политика?

Прекомерната концентрация на земя у нас е взела застрашителни размери. И това не е емоционална оценка, а данни от безмилостната статистика.

Европа счита за едри земеделски стопанства онези, които обработват над 1000 дка земя /собствена, наета или под аренда/. Ако техният среден размер за Европейския съюз е от 1500 до 2700, у нас той е 5140 декара. В България има 604 стопанства, които обработват 11,105 млн. дка земя, като средният размер е над 16 хил. дка на стопанство.

Няма спор, че България се слави с мащабно и успешно зърнопроизводство, но дали то е достатъчно ефективно? Анализът, който прави доц. Въто Христов, показва, че дори и този отрасъл, с който обикновено управляващите се хвалят, не е толкова рентабилен, особено в сравнение с останалите европейски държави. И тук отново данните от европейската статистика са безмилостни.

Общият доход от декар у нас е малко над 80 евро, срещу повече от 270 евро за първите 15 страни-членки на ЕС

Коментарът на тези числа е излишен. И въпреки, че Европа залага на фермерско фамилно земеделие, основано на кооперативен принцип, у нас то остава едро и монокултурно. Затова доц. Христо настоява бъдещият Кодекс на земята и поземлените отношения да даде отговор на най-важните въпроси: ще се ограничи ли размерът на притежаваната собственост на земеделска земя, особено след като ЕП ни сочи като отрицателен пример в Резолюцията от 27 април 2017 година; ще се регулира ли търговията със земя, която сега се диктува от свободния пазар, а цената се определя от силния на деня, от богатия; ще се сложи ли таван на арендуваната земя; ще бъдат ли реално улеснени младите хора и жените, които искат да се занимават със земеделие; как новите поземлени отношения ще помогнат на дребните и на средните земеделски стопани; опитът на коя европейска държава ще ползваме при изготвянето на нашето законодателство; ще бъде ли създадена структура, която да се занимава със земеделско настаняване и комасация по подобие на т. нар. дружества САФЕР във Франция, създадени още през 1960 г.; ще се отдели ли специално внимание на българските кооперации? Все въпроси с повишена трудност, както отбелязва в своята книга проф. Въто Христов. От тяхното решение обаче зависи дали страната ни ще гарантира

защитата на земеделската земя като национално богатство

и ще бъде създадена основа за устойчиво развитие на българското земеделие. Ако българските партии наистина са национално отговорни, те трябва да постигнат консенсус и да застанат зад една Национална концепция за поземлените отношения, която да бъде облечена в съответното законодателство, категоричен е доц. Христов.

vuto 2

Голямата цел на едни по-справедливи поземлени отношения е свързана със съживяването на българското село, с предоставяне на шанс за развитие на младите българи и на жените, които искат да се занимават с аграрен бизнес. Емоционалният израз на тази промяна означава нещо просто:

българинът да се върне при земята

Защото тази връзка гарантира не просто препитание, тя гарантира идентичност и стабилност за поколения напред. Не бъде ли направен опит за подобни промени, сегашното статукво в българското земеделие ще се окаже бетонирано. То ще остане монокултурно, ще изнася суровини, ще внася хранителни продукти с висока добавена стойност, ще продължава да губи качествена земеделска работна ръка, която ще емигрира на чужди пазари. Всички тези въпроси не са просто аграрни, те касаят бъдещето на страната. Затова доц. Въто Христов апелира, преди новото законодателство, свързано със земята и поземлените отношения да влезе в Министерския съвет и в Народното събрание, то да бъде

предмет на широк обществен дебат на един мащабен национален форум

– с участието на лидерите на всички парламентарно представени сили, на българските евродепутати, на националния омбудсман и на българския президент.

Втората част от книгата на доц. Въто Христов е посветена на земеделието, животновъдството и храните. Като добър пример за България, доц. Христов дава развитието на аграрния сектор в Холандия. Сравнителната статистика за развитието на земеделието в двете страни е повече от интересна. Още по-любопитно е как една малка Холандия е успяла да постигне общ доход на човек в земеделието от 1624 евро. В България той е 544 евро. И тук коментарът е повече от лаконичен – очевидно

някъде дълбоко грешим

И въпреки, че отчитаме високи резултати, въпреки, че ежегодно в сектор „Земеделие и животновъдство“ ежегодно се разпределят над 2 млрд. лева, пак не сме икономически ефективни.

Сегашното състояние на българското животновъдство често е определяно като катастрофално. И приведената в книгата на доц. Христов статистика безапелационно потвърждава това.

По-важният въпрос е как да се излезе от тази ситуация? На България е нужна една

реалистична програма за развитие на животновъдството

която да осигури: превръщане на голяма част от зърното и белтъчните фуражи в животински продукти; стимулиране на производството на царевичен силаж, люцернов сенаж за преживното животновъдство; икономически стимули за отглеждането на животни. Което да доведе до производството на качествени животински продукти за здравословното хранене на българите. Вместо да изнасяме зърно, можем да го превръщаме в месо, съветва доц. Въто Христов. И по тези въпроси е нужна широка обществена дискусия и дебат на най-високо ниво – с участието на българската аграрна наука, която има какво да каже за развитието на земеделието и животновъдството. Доц. Въто Христов е силен глас в този хор. Днес, на прага на новата Обща селскостопанска политика, е повече от важно тези гласове да бъдат чути. Защото става дума за бъдещето на децата ни. Които е хубаво да останат в България, нали?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

„През настоящия програмен период на Обща селскостопанска политика осигурихме 38% целогодишна трудова заетост в секторите „Плодове“ и „ Зеленчуци“. Положителното в тези сектори е, че приложените схеми за обвързана подкрепа са значително по-високи. Резултатът е, че в първите години драстично увеличихме производството най -вече на зеленчуците. Имаме с около 30% нови трайни насаждения“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева,  по време на лекция, пред студенти от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. По думите й, запазването на обвързаната подкрепа през следващия период е едно от предизвикателствата, тъй като е свързано не само с консумацията на родно производство, но и с осигуряването на трудова заетост в селските райони. Тя уточни, че за следващия период очакваме определянето на Многогодишната финансова рамка, която фиксира бюджета и неговото разпределение. 

Министър Танева запозна студентите с основните етапи от историята и развитието на ОСП на ЕС, за да могат да формират собствено мнение за това как ще функционира тя в новия програмен период. Важен момент е поставянето на нейното начало, което е дело на холандския фермер Сико Мансхолт. Той осъзнал, че осигуряването на продоволствената сигурност в Европа след Втората световна война е ключов въпрос. През 1957 година се създава Европейската икономическа общност с римския договор. Германия и Франция са двете развити земеделски държави, които играят основна роля и са определящи за земеделската политика на европейския континент до днес.

„ОСП почива на три принципа. Това са свободното движение на земеделски стоки в Общността, като се премахват всички пречки за търговията със селскостопански стоки. Общностната преференция означава, че цената на вносните продукти, след заплащането на мита, трябва да бъде по-висока от цената на местните селскостопански продукти. Третият принцип е свързан с общата финансова отговорност, което означава, че  разходите по политиката се финансират общо от всички страни. Идеята е да се осигури хранителна независимост на ЕС“, разясни земеделският министър.

Тя представи и основните етапи в развитието на ОСП, чиято първоначална идея е била самостоятелното задоволяване на потребностите от храна на държавите членки, до днес, където акцент е засилването на конкурентоспособността, заетостта и растежът в селските райони.

Публикувана в Агроновини

Това е така, защото земеделският бранш е разединен, смята председателят на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, полякът Януш Войчеховски поема поста европейски агрокомисар – какъв е вашият коментар?

- Нямам поглед върху Войчеховски, но искрено се възхищавам на полския шовинизъм по отношение на родното производство. Последния път, когато ходих в Полша, беше преди 2 години – поляците бяха домакини на ежегодната инициатива „Хляб на мира“. И там видях как на първо място са само и единствено полските производители. Такава политика е нужна и на България. И ако новият агрокомисар върви в такава посока, бих одобрила.

- У нас защо не се провеждат подобни политики на подкрепа?

- Има такива, но очевидно не дават нужния резултат и защитата на родното производство не е приоритет в управлението на земеделския сектор. Нека обаче кажем, че това зависи и от факта до колко в страната има зрели и добре организирани браншови организации. Очевидно в Полша са доста по-напред от нас. А ние все още сме разединени, още се делим на перца и на крилца. Животновъдните организации са близо 80, пчеларските – около 20 и т. н. Затова у нас има дребнотемие, а няма обща посока и стратегия за развитието на земеделието.

- Рано ли е да се говори за новите параметри на следващата ОСП?

- Не очаквам да има някакви радикални промени, защото това би означавало да се започне отначало. Ако се случи, следващите две години ще повторят предходните. Подобен преход не е възможен, поне аз така мисля. Предвид технологичното време, което се изисква, за да бъде структурирана една нова архитектура на ОСП – като европейско и след това като национално законодателство. Не разполагаме с такова време.

- Очаквате ли да бъдат въведени тавани в подпомагането?

- Рано е да се каже. Първо трябва да видим какви дефиниции ще бъдат въведени в новата ОСП. А и таваните може да се окажат не толкова важни за нас, други неща излизат на преден план.

- Какво имате предвид?

- Още нямаме яснота кои земеделски производители ще бъдат допустими за подпомагане, какви ще бъдат задължителните условности при получаването на директни плащания – като зелени изисквания, диверсификация и въобще какви и колко строги ще бъдат правилата, за да бъдат определени едни земеделски практики като добри и екологосъобразни. Ако изискванията са твърде високи, това може да намали или изобщо да обезсмисли интереса към директните плащания. Няма яснота и по дефиницията за активен фермер, за истински фермер, а тя е базова, защото е свързана с правото на кандидатстване за подпомагане.

- Какви политики тогава трябва да заложи България в националния стратегически план по отношение на зърнопроизводството?

- Онова, което работи в българското земеделие, трябва да се запази и доразвие. А онова, което не работи – да се намери механизъм, по който да се приближи до работещото, да стане ефективно. Голям политически майсторлък се изисква, за да се заложат подобни стратегически насоки.

- От НАЗ имахте сериозни забележки към първия swot-анализ, а той е важен за изработването на националния стратегически план – в каква посока се развиват нещата?

- Имахме двустранна среща с екипа от Института по аграрна икономика, на която представихме подробно своите бележки. Очакваме да видим преработения вариант на първия swot-анализ и се надяваме те да бъдат отразени. Изненадани бяхме, че нямаше голяма активност от страна на другите браншови организации по него, нямаше задълбочени анализи и други по-сериозни бележки. Не видяхме активности и от страна на академичната общност – от други научни звена в Селскостопанска академия, което е озадачаващо. В скоро време трябва да излезе и swot-анализа, който е възложен на Аграрния университет в Пловдив. Надяваме се по него да има по-голяма активност. Как ще претендират браншовите организации и академичната общност в следващия програмен период за подкрепа, ако нямат отношение по настоящата картина в българското земеделие и не са извели необходимост от собствени анализи? Отговорът първо е важен за тях самите.

- Малко зърнопроизводители се занимават и с животновъдство – защо е толкова труден този процес?

- Отговарям от първо лице на този въпрос, защото от години се занимавам и с животновъдство. Трудно, трудно, трудно – такова е положението в българското животновъдство. Трудно се намира работна ръка. Късите вериги за доставки и директни продажби се случват трудно, защото трудно са регламентирани. Те на практика са неработещи. По тази причина реализацията на преработена продукция е изключително трудна. Когато се занимаваш със зърнопроизводство е рисково да развиваш и животновъдство – при застъпването на кампании в двата сектора става страшно. И накрая, като теглиш чертата - нямаш резултат нито от растениевъдството, нито от животновъдството. Липсата на работна ръка обаче остава основен проблем. И липсата на инфраструктура в малките населени места. А тя е изключително нужна, за да се диверсифицира зърнопроизводството в посока към животновъдство.

- Изграждането на инфраструктура е в ръцете на управляващите – затова ли толкова много земеделци се кандидатираха за местните избори – за да си помогнат сами?

- Няма по-добър начин една идея да се доведе до реализация, освен през политиката. Може да не е най-привлекателният, най-елегантният и да не изглежда най-почтеният, но за съжаление – няма друг начин. Това е причината мнозина земеделци да участват в избори. Защото искат промяна.

Публикувана в Интервюта

„За България обвързаната подкрепа е един от приоритетите в Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. Тя е средство за осигуряване на предвидимост в нивата на доходите на земеделските производители, за предпазване от ценовите колебания и пазарната несигурност“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург. По думите й, въпреки настоящото изменение на проекта на регламента за Стратегическия план за запазване на настоящите финансови нива на обвързаната подкрепа (13%+2%), позицията на България е, че трябва да се прояви по-голяма амбиция за приемане на по-високи нива на този вид подпомагане. Това се налага поради използването на по-голям финансов ресурс, който ще има положителен ефект за развитието на селските райони, запазването и създаването на работни места.

Обвързаната подкрепа и преходната национална помощ са взаимно свързани. Това са схеми, които гарантират социалната и икономическа устойчивост на земеделските стопани в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Съчетани с високата екологична амбиция, те водят до цялостното изпълнение на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП).

По отношение на екосхемите, позицията на България до момента е била в полза на доброволното им прилагане. Земеделският министър обясни, че бихме могли да проявим гъвкавост и да подкрепим задължителността на екосхемите за държавите членки. Целта е постигането на екологична устойчивост, но настояваме и за достигане на по-амбициозен компромис по въпросите, които водят до икономическа и социална устойчивост на сектора.

Министър Танева е категорична, че е необходимо е да продължим да обсъждаме условията за малките стопани, отчитайки уязвимостта им. За политиката на България е важно да се запази съществуващият подход малките ферми да бъдат изключени от контрола по условността.

По отношение на секторните интервенции, България оценява усилията в търсене на компромис по отношение определянето на екологичния праг за организации на производителите (ОП) на плодове и зеленчуци. Този амбициозно екологизиран подход не е ефективен за характерните за България ОП с ниски обороти. Причината е, че ще доведе до намаляване на интереса към сдружаване в страната и затова трябва да бъде запазен настоящият праг от 10 %.

Публикувана в Новини на часа

Българското земеделие има нужда от пазарно ориентирани политики, категоричен е председателят на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, хвалим се пред почетните консули, че българското зърнопроизводство е най-печелившият отрасъл в селското стопанство, изнесли сме за 2018 г. продукция за над 1 млрд. щатски долара. Какви политики обаче се задават в сектора?

- Ние работим и това се вижда. Има резултат. Неслучайно експортният дял при зърнопроизводството заема над 25% от общото количество на износ от аграрния сектор. Затова е нормално земеделското министерство да се хвали точно с българското зърнопроизводство. А новите политики се надявам да бъдат умни и пазарно ориентирани.

- Какво е вашето мнение за новия агрокомисар Януш Войчеховски?

- Още не сме го видели в действие. Едно е да се явиш на две изслушвания, съвсем друго е реално да започнеш да работиш. Смятам, че няма логика да се очакват коренни промени в бъдещата Обща селскостопанска политика. Националната асоциация на зърнопроизводителите от 3 години работи по тази тема – на национално и на европейско ниво. Нека припомня, че 22 европейски държави, сред които и Полша, са на позицията, че всяка страна трябва да има свободата да определя въвеждането на тавани в подпомагането. Затова нека видим новият агрокомисар в действие и тогава ще коментираме. Знам, че Януш Войчеховски цял живот се е занимавал със земеделие, но едно е да си на терен, а съвсем друго – да си на върха и да търсиш баланса на интересите на 26 държави в прилагането на европейските политики в земеделието. Камбанарията е различна. Често давам пример с пръстите на ръката, които не са еднакви. Не можеш с едно трионче да ги изравниш. Те просто са различни и се съобразяваш с този факт. Така е и с постигането на баланса в политиката. Трудна е задачата. Надявам се в бъдещата ОСП да има ум и размисъл, а не бюрократични намерения, зад които всъщност да стоят лобистки интереси на отделни държави. Но затова има толкова сложен механизъм на работа в ЕС, има Копа и Коджека, има силни национални браншови организации, каквато е и НАЗ. Проблемът е, че няма много време. Надявам се, че няма да се вземат прибързани решения на европейско ниво, а от там и на национално.

- Защо е толкова трудно за българските зърнопроизводители да диверсифицират производството, да се занимават и с животновъдство, например?

- Днес е много трудно да се гледат животни по две причини – липса на пазар за крайния продукт и липсата на работна ръка. Когато нямаш пазар за едно производство, ти работиш на загуба. В това няма смисъл. Направихме опит да се диверсифицираме, но в повечето случаи създадохме губещи производства. И в това няма смисъл. Ние, зърнопроизводителите, работим в силно конкурентна среда и не можем да си позволим да залагаме на рискови дейности. Да сме модерни, но да сме губещи – безсмислено е.

Моето дълбоко убеждение е, че българското земеделие има нужда от пазарно ориентирани политики, другото е утопия. Каква е ползата от едни красиви думи, зад които няма пазарна логика и които водят до фалити? Как да работим и животновъдство, когато няма пазар за него? Не става само с добри намерения. Може да ме сметнете за прекален реалист, но за мен това е утопия. Логично е една държава да залага на пазарно ориентираните и изградени отрасли в икономиката, нали? И ако не иска да помага, поне да не пречи. Ние, зърнопроизводителите, отдавна сме се доказали като успешни. Не с думи, а на пазара. А неговата логика е безпощадно ясна.

Публикувана в Интервюта

Новият европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица. А новата ОСП - като уравнение с много неизвестни.

Първото изслушване на полякът Януш Войчеховски пред европейските депутати започна с фалстарт. Второто протече по-добре, но постави редица въпросителни.

На пръв поглед, еврокомисарят по земеделие остава във философията на досегашната Обща селскостопанска политика. Тя непременно се поставя в контекста на климатичните промени, на подкрепата за стимули и инструменти, които да задържат младите фермери в сектора на селското стопанство. Войчеховски обяви подкрепа и за малките семейни ферми – в стилистиката на европейските политики, които имат за цел да развиват селските райони. Неслучайно и самата програма, която се прилага по Втори стълб на ОСП, се нарича така – Програма за развитие на селските райони.

Къде са въпросителните?

15 години след голямото разширяване на Европейския съюз, има неравенство в подпомагането между старите и новите държави-членки, припомни Войчеховски. Той смята,че е време това да се промени. Любопитно е как полякът ще посрещне очакваната съпротива от страните от Западна Европа, които някак по условие считат, че носят на гърба си новоприсъединилите се държави от Източна Европа. Без съмнение, Войчеховски ще получи подкрепа за подобна мярка от страна на последните, но дали ще успее да я наложи? Особено в условията на Брекзит и на задваща се рецесия. Предстои да разберем. Ако изобщо успее, това би било радикална промяна в Общата селскостопанска политика.

Тук е оправдано да вметнем един исторически и шеговит културологичен елемент по отношение на поляците. Те имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Не такива са съседите им обаче. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението

ОСП не е Библия

Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Типично и понятно за нашите географски ширини обаче, Войчеховски има солидна черна точка в биографията. Въпреки, че тя отдавна не е новина, нека я припомним.

Полякът е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г.  Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това изобщо няма да повлияе на избора.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша е повече от приемлив за позицията агрокомисар. Полезно е обаче да припомним каква е структурата на полското селско стопанство. Тя дава отговор на тежненията на Войчеховски към малките семейни ферми.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговите изслушвания. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните.

Вероятно

20% от директните плащания ще отидат за прилагането на зелени политики

предположи Войчеховски. Със сигурност на европейските крупни производители тази новина няма да се хареса. Защото ще означава орязване на субсидиите и нови инвестиции, за да бъдат спазени европейските изисквания. Българските зърнопроизводители няма да бъдат изключение. Няма логика да се пречи на един работещ и пазарно ориентиран сектор, който е на светло и носи приходи в държавната хазна, многократно са заявявали своята позиция от Националния съюз на зърнопроизводителите. Битките на бранша и без друго не са никак малко – земеделците чакат да бъдат извадени от обхвата на Закона за горивата, месеци наред се борят за преференции по отношение на въвеждането на тол системата, чудят се как да посрещат предизвикателствата на времето и как да се модернизират, ако искат да бъдат конкурентни на пазара. Секторът у нас има нужда от

целева подкрепа в две посоки – поливно земеделие и средства за закупуване на техника

До колко това ще залегне като политики в бъдещия национален стратегически план, зависи и от рамката на новата ОСП, която ще бъде зададена от Януш Войчеховски.

По време на второто изслушване, агрокомисарят се обяви за подкрепа на биологичното земеделие, като обеща да представи план за неговото развитие. В България секторът е критичен – невиждан бум на биопроизводителите в рамките на няма и 5 години, стопирано финансиране, промяна в правилата и недоволство от страна на фермерите. Доброто име на съвестните биопроизводители е компрометирано и тепърва трябва да се излиза от тази кал. Едно е ясно – правилата трябва да са такива, че да не допускат схемаджии и чертожници в бранша. Сегашното ръководство на земеделското министерство, с обновяването на данните в електронния биорегистър, всъщност започна въвеждането на мерки в тази посока.

Механизмите на подкрепа на Общата селскостопанска политика едва ли ще бъдат променени. Директните плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони остават базови. Единственият пункт, по който бъдещият агрокомисар вероятно ще срещне безусловна подкрепа, е че ОСП трябва да бъде опростена. От там насетне всичко е въпрос на битка на лобита и интереси.

Европейският агрокомисар Януш Войчеховски определено се очертава като най-странната птица в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, тепърва ще видим. Новият състав на Европейската комисия ще бъде гласуван на 23 октомври.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта