Износът на България за Европейския съюз и трети страни за периода януари - юли 2017 се увеличава с 13.8% спрямо същия период на предходната година до 29.772 млрд. лева, съобщават от Националния статистически институт /НСИ/. За същия период общият внос възлиза на 33.192 млрд. лева, което е със 17% повече на годишна база. Външнотърговското салдо за първите седем месеца от годината е отрицателно и е на стойност 3.42 млрд. лева.

Най-голямо увеличение има при вноса от трети страни - с близо 30% до 12.135 млрд. лева, докато износът е нараснал с 18.9% до 10.304 млрд. лева. Основни търговски партньори извън ЕС са Турция, Русия, Китай, Египет, Македония. В Евросъюза това са Германия, Италия, Франция, Гърция, Румъния и Белгия.

Едновременно с това статистиката направи сериозни корекции в данните за миналата година. Предварителните оценки сочеха ръст на експорта от 2.6% спрямо 2015 г. до 46.104 млрд. лева.

Според окончателната оценка обаче увеличението е 5% до обща стойност от 47.186 млрд. лева. Корекция има и при вноса за 2016 г., който се свива по-малко от първоначално обявеното - с 0.7% вместо с 1.1% спрямо 2015 г.

Общата стойност на внесените у нас стоки през миналата година се изчислява на 51.206 млрд. лева, показват окончателните данни на статистиката.

Така външнотърговското салдо на България намалява до малко над 4 млрд. лева за миналата година при първоначална оценка за 4.9 млрд. лева. Външнотърговският обмен на България продължава да расте през първите седем месеца на тази година с впечатляващи темпове. По-сериозно обаче е нарастването на вноса, което води до отрицателно салдо както в общия обмен, така и в търговията с ЕС, коментират експерти. 

Публикувана в Бизнес
Основните външни пазари за българското вино са Русия, Китай, Великобритания и други, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който откри гроздобера в с. Черногорово, област Пазарджик. Той подчерта, че тазгодишната реколта е с отлично качество, което е предпоставка за добри вина. Положителна тенденция е и увеличаването на относителния дял на виното с по-висока експортна цена.
„Очаква се преработеното грозде за вино през тази година да бъде над 200 000 тона. Лозаро-винарският отрасъл у нас е на много високо ниво, а към момента регистрираните винарски изби са над 260, като постепенно нарастват“, каза още той. В България има над 660 000 дка лозя, като много от тях са направени или реновирани по европейски програми. Министърът отбеляза, че интересът към производството на вино в България расте. 
Министърът Порожанов обясни, че в подкрепа на сектора се очакват около 26 млн. евро годишно до 2024 г., което ще даде възможност на производителите да направят преструктуриране на винените лозя.
Публикувана в Растениевъдство

В началото на сезон 2017/18, към 11 август, България е изнесла около 840 хил. тона пшеница. При това 86% от този обем е отишъл в страни от Евросъюза.

Такава активност в експортните товари на пшеница са рекордни за страната, както и за този период на сезона. Към 15 август на миналия сезон, експортът на пшеница от България е бил 450 хил. тона.
През сезон 2016/17 България е доставила на външния пазар рекорден обем пшеница от 4 170 000 тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Българските производители на растителни продукти вече могат да изнасят продукцията си за Виетнам. Това стана, след като Министерството на земеделието, храните и горите на Република България и Българската агенция по безопасност на храните утвърдиха образец на фитосанитарен сертификат с Министерството на земеделието и развитието на селските райони на Социалистическа република Виетнам. Документът дава възможност на български фирми да изнасят стоки от растителен произход (зърно, фуражи, брашна, технически култури, цветя, семена и др.) на виетнамския пазар. За реализиране на износа не са необходими други сертифициращи документи, освен договореният сертификат.

Припомняме, че на 7 април 2014 г. беше подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на земеделието и храните на Република България и Министерството на земеделието и развитието на селските райони на Социалистическа република Виетнам в областта на земеделието, животновъдството и рибарството. През месец ноември 2015 г. беше проведена Двадесет и третата сесия на Междуправителствената българо-виетнамска Смесена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Българската делегацията бе водена от заместник-министъра на земеделието и храните д-р Цветан Димитров в качеството му на съпредседател на Смесената комисия. 

Постигнатата договореност ще способства за увеличаване на търговския обмен между двете страни. Основен износен продукт за Виетнам е българската фуражна пшеница. МЗХГ продължава да активно да работи и за регистрацията на България като страна вносител на стоки от животински произход, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Новини на часа
Продължава активният експорт на пшеница от страната. Към 18 август от началото на реколтна 2017 година, страната са изнесени над 1 млн.тона, което е двойно повече в сравнение със същия период на миналата година. Това сочат данни на Министерството на земеделието, храните и гоите (МЗХГ).
Средната изкупна цена на хлебната пшеница през изминалата седмица запази нивото си от 272 лв./тон. За сравнение средната изкупна цена за месец август 2016 г. е била 254 лв./тон, съобщават още от МЗХГ.
Според анализа на агроведомството лекото повишение се наблюдаваше в средната цена на фуражната пшеница, която се покачи на ниво от 256 при 255 лв./тон. през предходната седмица. Цената на хлебната и фуражна пшеница доставена на пристанище бе съответно 288 лв./тон и 280 лв./тон, сочат данните на агроведомството.
 
Публикувана в Бизнес

През настоящия селскостопански сезон, приключващ на 31 август, Румъния е увеличила забележимо износа на слънчоглед благодарение на силната миналогодишна реколта, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Между септемвр 2016 г. и май тази година страната е доставила на външните пазари 1,322 млн. тона слънчоглед, надхвърляйки износа за целите сезони 2014-2015 г. и 2015-2016 г. от съответно 1,179 млн. тона и 1,080 млн. тона.

Голяма част от износа по традиция е насочена към вътрешния пазар на Европейския съюз, като за посочения период общността е поела общо 86% от доставките. И трите най-големи дългогодишни вносители на румънски слънчоглед – Холандия, Франция и Португалия – са увеличили покупките през настоящия сезон.

Трябва да се отбележи и нарастващият интерес на Пакистан към румънския слънчоглед, който вече е внесъл 102 хил. тона при само 20 хил. тона за периода септември 2015 г. – май 2016 г. За сметка на това през посочения период Турция е свила вноса от Румъния до 34,7 хил. тона от 101,6 хил. тона.

Публикувана в Бизнес
На водещите световни пазари все по-голяма популярност придобиват монофлорните видове мед - акация, детелина, липа и т.н. Тяхното потребление според статистиката непрекъснато се увеличава с 5-15 на сто ежегодно и този тренд ще остане неизменен.
Най-голямо значение в страните от ЕС има въпроса за безопасността на хранителните продукти (особено липсата на антибиотици в меда). Европейският пазар е много конкурентен, тъй като вече е окупиран от китайски и американски търговци.
В САЩ на фона на растежа на потребителското търсене на мед, собственото производство покрива едва 30 на сто от пазара. През миналата година всеки американец е консумирал средно 1,61 фунта мед срещу 1,51 фунта през 2015 г. и 1,2 фунта през 2010 година. Американците предпочитат комбинации от нови вкусове. Това обослуви излизането на пазара на различни видове мед с добавки, например с люти чушки или черен пипер, които се ползват с голяма популярност.
Според експертите, има смисъл да се обърне внимание на пазарите от Близкия Изток, които са зависими от вноса на земеделски продукти - Саудитска Арабия, Обединени Арабски Емирства и др. За работа на тези пазари, обаче, трябва да се имат предвид редица особености, например допълнителни сертификати за продукти като халал.
Интересен пазар за меда е и Япония, която е третият световен вносител на меда след САЩ и Германия и ежегодно увеличава обемите на закупуване.
Публикувана в Пчела и кошер

Обявените днес данни от Националния статистически институт (НСИ) за търговията на България с трети страни и ЕС от началото на годината до април показват, че износът и вносът нарастват, но с различно темпо, като традиционно вносът изпреварва експорта. Общото външнотърговско салдо остава отрицателно.

През периода януари-април 2017 г. България е изнесла стоки общо на стойност 16 072.4 млн. лв. и на годишна база (спрямо април 2016 г.) експортът се е увеличил 13.0%. Само за април 2017 г. общият износ възлиза на 3 913.6 млрд. лв. и нараства със 7.6% спрямо същия месец на предходната година.

През периода януари - април 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 18 627.4 млн. лв. (по цени CIF), което представлява ръст с 19.9% спрямо същия период на 2016 година. Само за четвъртия месец на годината общият внос се увеличава с 16.8% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 690.7 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - април 2017 г. и е на стойност 2 555.0 млн. лева. Само за април 2017 г. общото външнотърговско салдо отново е отрицателно и е на стойност 777.1 млн. лева.

Извън ЕС основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Египет, Сърбия, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 51.9% от износа за трети страни, който общо за пърсеца на настоящата година възлиза на 5 653.2 млн. лева и на годишна база се увеличава с 22.1%. Също на годишна база през април общо от България са изнесени стоки за 1 409.6 млрд. лева и в сравнение с април 2016 г. статистиката отчита ръст с 28.3 процента.

Според обявените от НСИ данни за търговията на България със страните от ЕС за първото тримесечие, също обявени днес, българският износ за ЕС се увеличава с 12.2% спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7 915.2 млн. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.4% и е на стойност 8 773.0 млн. лева. Външнотърговското салдо обаче е отрицателно за периода януари - март 2017 г. и е на стойност 857.8 млн. лева.

Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.9% от износа за държавите - членки на ЕС.

Според данните на НСИ, само през март 2017 г. износът за ЕС се увеличава с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 960.6 млн. лв., а вносът нараства с 10.1% и е на стойност 3 309.6 млн. лева.

Публикувана в Бизнес

България е на 21-во място в света по производство на вино и на 23-то по площ на лозята. Данните бяха представени по време на 40-ия Световен конгрес по лозарство и винарство, който се провежда в София, съобщава в. Труд.

„Консумацията на вино в световен мащаб се увеличава в последните 10 години", посочи Жан-Мари Оран, Генерален директор на Международната организация по лозата и виното (OIV). По думите му потреблението на напитката в глобален мащаб е 241 млн. хектолитра, като делът на България е 1 млн. хектолитра годишно.

„Площта на засадените лозя у нас е 67 хиляди хектара, като малко над 16 хиляди са нови насаждения. В страната са регистрирани 263 изби, които произвеждат 160 хил. тона винено грозде годишно или 1,3 млн. хектолитра", оповести Радослав Радев председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК).

„Потреблението на вино у нас расте, за сметка на ракията", коментира той. По думите му производството на домашно вино в страната възлиза на 150 хил. тона годишно. Относно предпочитанията на българите той коментира, че пием почти равни количества червено и бяло вино, а розето заема 5% дял от всички продажби на напитката в страната. „Бутилка българско вино може да купите за 3,50 евро, а вносна - за около 7 евро", заяви председателят на камарата.

За миналата година България е изнесла 600 хиляди хектолитра вино, като основните ни пазари са Полша, Русия, Великобритания и Китай. В същото време вносът е едва 50 хил. хектолитра.

„55 района за производство на вина в страната са със защитено географско указание", коментира Радев. Той представи кои са характерните местни сортове за страната ни като за Дунавския регион са Димят, Мискет и Гъмза, а за Тракийската низина - Мускат, Мавруд, Рубин, Памид и Мелник.

Публикувана в Бизнес

Изминалата 2016г. е била рекордна за износа,  отчетоха икономистите от БАН. България е изнесла стоки на стойност 30 млрд. евро. Външната търговия е важен фактор за растежа на икономиката на една страна, а тази година ръста на експорта вероятно ще се задържи.

Рекордният износ е с 5,7% по-висок от 2015г. като това се равнява на 1 млрд. евро. България изнася най-вече за страните от ЕС. В Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България за тази година се дават положителни икономически перспективи за следващите 3 години.

Икономистите от БАН прогнозират, че през следващите няколко години страната ще отбележи икономически ръст от над 3%. С този ръст би трябвало да се наблюдава и ръст на средната работна заплата в България.

Що се отнася до банковия сектор, икономистите прогнозират, че тази година корексциите на лихви ще бъдат преустановени.

За растежа на БВП трябва да бъдат изведени приоритетни икономически сектори, съветват икономистите. Те предложиха 4 основни направления за преструктуриране на публичните разходи. Направленията са свързани с образованието, здравеопазването, пенсионната система и икономическата инфраструктура.

Икономистите добавят, че прогнозите не са много различни от досегашните, но в момента се наблюдава излишък в бюджета. За сметка на това присъства и неизпълнение от над 2 млрд. лв. капитални разходи. По-високият растеж ще дойде ако запазим фискалната стабилност и въведем по-справедлива и рационална данъчна система, допълниха икономистите.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта