През ноември миналата година износът на ечемик от Румъния се е свил до 14,3 хил. тона, след като през същия месец на 2015 г. доставките за чужбина бяха рекордни – 84,2 хил. тона, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Количествата останаха и доста под средния показател за ноември за последните 5 години от 35,44 хил. тона.  През посочения месец Израел се оказва единственият клиент.

За първите 5 месеца на настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, Румъния е изнесла 673 хил. тона ечемик, или с 47% по-малко, отколкото за същия период на миналия сезон. Причината е в свиване на търсенето от страна на всички ключови вносители – Саудитска Арабия, Либия, Йордания, Тунис. За сметка на това са нараснали доставките за Испания, Виетнам и Сирия.

Публикувана в Бизнес

Въпреки сушата, която засегна редица региони на Южна Африка, очакванията са, че доставките на ябълки и круши ще са обичайните за тази страна. Средният размер на плодовете ще e малко по-малък от стандартния, но вкусовите характеристики на плодовете, включително съдържанието им на захари ще бъдат високи.
Външния вид на ябълките и крушите, както и оцветяването на плодовете на този етап на съзряване изглежда обещаващо.
Според прогнозите, прибирането на реколтата ще започне седмица по-късно, отколкото през миналия сезон. Обемът на експортните доставки на ябълки се очаква да бъдат с 3% по-високи от миналата година, а на крушите ще останат същите.
Ръстът при износа е резултат от влизането в плододаване на новосъздадени ябълкови градини. Главно се изнасят ябълки от сортовете Фуджи (+7%), Гала (+3%) и Златна превъзходна (+2%).
Въпреки увеличаването и на насажденията с круши, обемът на износа при тях ще остане на същото ниво. Изнасят се основно сортове круши Уйлямс бон Кретиен, като размерът на плодовете на този сорт е по-малък, отколкото обикновено. В същото време се очаква да се увеличи предлагането на круши от сортовете Триумф (+3%), Форел (+3%) и Абат Фетел (+5%).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През 2016 г. Турция е внесла зърно на стойност 1,151 млрд. долара, или с 31% по-малко, отколкото през 2015 г., сочат официални статистически данни, цитирани от електронното издание ZOL. Най-големи са били доставките от чужбина на пшеница – за 892,4 млн. долара, като спадът е с 19% на годишна база.

Русия е най-големият доставчик на пшеница за южната ни съседка с 490,6 млн. долара, но със спад от 29% спрямо 2015 г. Следващите 2 страни обаче са увеличили вноса в Турция – от Мексико са пристигнали количества на стойност 101 млн. долара, което е с 81% повече, отколкото през 2015 г., а на трето място е Литва с доставена пшеница за 85,5 млн. долара при ръст от 38% на годишна база.

Вносът на царевица в Турция през миналата година е намалял значително – с 63% спрямо 2015 г. до 128,6 млн. долара. Основни доставчици са Русия с доставени количества за 76,1 млн. долара и спад от 54% спрямо 2015 г. и Румъния с внесена царевица за 18,6 млн. долара – с 65% по-малко, отколкото през 2015 г.

При вноса на ечемик е отчетен срив от 80% до9,8 млн. долара, като почти цялото доставено количество е пристигнало от Франция и Дания.

Публикувана в Бизнес

Ценовият мониторинг на UkrAgroConsult показва, че през миналата седмица средната експортна цена на руската мелничарска пшеница 3 клас (12,5% протеин) се е повишила с нови 2-3 долара – до 185‑187 долара за тон FOB Новоросийск и $159‑161/MT FOB Азов за товарене февруари-март. Анализаторите са на мнение, че  възходът на експортните котировки е обусловен преди всичко от рекордното темпо на износа.

Според оповестените на 30 януари  отчетни данни на министерството на селското стопанство на Русия износът на зърнени храни от страната от началото на 2016/17 маркетингова година (1 юли) до 26 януари е възлязъл на 22,09 млн.т., в това число 17,22 млн.т. пшеница (+4,5% спрямо същия период на 2015/16 г.); 1,95 млн.т. ечемик (-41%) и 2,77 млн.т. царевица (+41%).

В търговските среди все още се коментира последната голяма победа на руската пшеница в мащабния египетски търг. На 26 януари египетската държавна компания GASC закупи най-голямото количество руска пшеница от 2009 година насам – 410 хил. тона при средна цена $193/MT FOB (+ $6/т в сравнение с предишния търг от 14.01.17 г.).

Според най-големия руски превозвач "Русагространс" през януари Русия натовари рекордните за този календарен месец 2,45 млн.т. зърно, но през февруари е възможно леко отстъпление от този резултат – до 2,3-2,4 млн.т., в това число 1,70-1,85 млн.т. пшеница, което отговаря на миналогодишния февруарски трафик.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. Турция е свила вноса на соя до 2,18 млн. тона от 2,26 млн. тона през 2015 г., като доставките от Украйна са намалели с 27% на годишна база, сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. По-малко са доставените количества и от САЩ, докато вносът на маслодайната култура от Южна Америка е нараснал значително.

Намалели са и внасяните количества рапица – до 239 хил. тона от 249 хил. тона през 2015 г., докато доставките на слънчоглед от чужбина са нараснали с 12 хил. тона до 424 хил. тона.

Само през декември вносът на основните маслодайни култури като цяло е нараснал до 270 хил. тона от 248 хил. тона през същия месец на 2015 г., най-вече за сметка именно на соята, чиито доставки от чужбина са се увеличили с 26 хил. тона спрямо декември 2015 г. до 240 хил. тона.

Вносът на слънчоглед през декември е нараснал със само 3 хил. тона до 27 хил. тона, докато при рапицата е регистрирано отстъпление до минималните 3 хил. тона от внесени 10 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

През миналата година украински компании са изнесли рекордните 56,9 хил. тона пчелен мед, или с 58,2% повече, отколкото през 2015 г., което е почти 6 пъти повече, отколкото през 2011 г. Това обявиха от пресслужбата на организацията „Украински клуб на селскостопанските производители”, цитирани от електронното издание All Retail. В стойностно изражение доставките за чужбина са нараснали с 15,8% до 97,3 млн. долара, се посочва в съобщението.

Най-големите потребители на украински мед са държавите-членки на Европейския съюз. По-конкретно през 2016 г. Германия е внесла украински мед на стойност 32,6 млн. долара и 33% от целия украински износ на продукта, Полша – за 18,1 млн. долара и 18,6% от изнесените количества, а на трето място е САЩ със 17,7 млн. долара и 18,1% от външните доставки.

Основните товари с мед преминават през българските черноморски пристанища, като немалка част от този мед остава в страната. Проблемът е, че украинският мед е значително по-евтин и подбива вътрешните цени, сигнализираха пчелари. Всичкият мед, който се продава в търговските вериги и по магазините, е от Украйна, само се препакетира в страната.

Това е сериозен дъмпинг за родното производство, което разчита единствено на фермерските пазари и изложения, за да реализира качествения български мед.

Публикувана в Пчела и кошер
Вторник, 31 Януари 2017 14:25

Изнасяме най-много вино за Полша

Поляците са най-големите почитатели на българското вино през последните пет години между 2011 и 2015 г. Това става ясно от данни на Националния статистически институт, публикувани по повод Трифон зарезан. През миналата година за Полша са изнесени 12 млн. литра българско вино, но на второ и трето място по консумация на нашия елексир се нареждат Швеция и Великобритания с около 2 млн. литра внос за първите десет месеца на 2016 г. Почти в такъв обем е импортът на испанско вино у нас, след това в класацията на страните вносителки се нареждат Франция и Италия, от трети страни пък внасяме най-много от Молдова, Чили и Нова Зеландия. За руския пазар заминават десет пъти по-малки количества, отколкото за Полша – около 1,2 млн. литра за десетмесечието на 2016 г., сочи статистиката.

Общият износ за този период е 22.583 млн. литра, от които 20.011 млн. литра са за страните от Европейската общност на стойност 35.763 млн. лева. Само преди пет години износът за Русия е надхвърлял 45 на сто от целия експорт на вина и е бил повече от 16 млн. литра, отбелязват от НСИ.

Публикувана в Бизнес

През първите три месеца от началото на новия селскостопански сезон, започнал на 1 септември, САЩ са изнесли 14 млн. тона царевица – с 10% повече, отколкото за същия период на миналия сезон, обявиха от министерството на селското стопанство на страната, цитирани от електронното издание ZOL.

Както и през сезон 2015-2016 г., първо място по внос на царевица от САЩ заема Мексико с 3,275 млн. тона, а второто – Япония с 2,81 млн. тона. Други големи вносители на американска царевица са Южна Корея с 1,584 млн. тона, Колумбия с 1,095 млн. тона, Перу със 704 хил. тона и Тайван със 652 хил. тона.

Настоящите прогнози на експертите на министерството сочат, че доставките на царевица за чужбина през този сезон могат да нараснат със 17% спрямо миналия и да достигнат 56,5 млн. тона благодарение на рекордната реколта.

Публикувана в Бизнес

По данни на  Износът на български зеленчуци се е увеличил със 72% в сравнение с миналата година. Това съобщава в. „Комсомольская правда, цитариаки статистиката на Министерството на земеделиетои храните за първите девет месеца на 2016 г. В материалът се посочва, че България изнася повече краставици, зеле и чушки, а също така гъби, тикви и лук,

През показания период от страната са изнесени на външния пазар 27,6 хил. това зеленчуци. По-слаб ръст е отбелязан в износа на плодове – с 13% за същите девет месеца на 2016 г. Изнесени са били общо 28,2 хил. тона български плодове, като най-голям дял в тях заемат ягодите и ябълките. Българските плодове се изнасят най-вече в Румъния, защото пазарът там е голям, а местните производители не могат да го задоволят, коментира руското издание.

Интересно е, че все повече българи проявяват интерес към родното производство и доказателство за това са успешните фермерски пазари, организирани в големите градове.

Публикувана в Бизнес

Турция е готова да внася по около 50 хил. тона червено месо от Русия ежегодно, заяви турският министър на селското стопанство Фарук Челик, цитиран от агенция „Новости”. „Знае се, че в страната има дефицит на червено месо и трябва да го внасяме. Нуждаем се ежегодно от 150-200 хил. тона и руснаците предлагат да покрият част от този дефицит. Можем да внасяме по около 50 хил. тона червено месо от Русия”, каза Челик.

Той уточни, че в момента Турция внася червено месо от Бразилия и Босна и Херцеговина.

Наскоро от руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) обявиха, че двете страни са се споразумели за отварянето на турския пазар за руското говеждо месо, като турски специалисти скоро ще посетят руските компании-производители за проверка.

Що се отнася до забраната за внос на турски селскостопански продукти, наложена от Русия, след като в края на ноември 2015 г. турски изтребител свали руски бомбардировач близо до турско-сирийската граница, Челик смята, че то ще бъде отменено, макар че процесът „ще отнеме известно време”. „Нашата селскостопанска продукция и по-конкретно доматите и цитрусовите плодове са необходими на Русия”, убеден е турският министър.

На 11 октомври руското правителство публикува постановление, с което разрешава вноса на някои плодове от Турция, сред които пресни и сушени портокали и мандарини, пресни кайсии, праскови, нектарини и сливи.

От министерството на селското стопанство на страната обаче предлагат забраната за внос на турски домати да остане в сила още 2-3 години, за да бъде предоставена възможност на руските производители да приключат инвестиционната фаза от строителството на нови парници и да получат първата реколта от тях. Според президента на руския Национален съюз на производителите на плодове и зеленчуци Сергей Корольов ограниченията върху доставките на домати от Турция трябва да бъдат запазени най-малко до 2020 г.

Изчисления на съюз сочат, че за годината, в която действа забраната за внос на селскостопански продукти от Турция, производството на домати в Русия е нараснало с 35%, а при запазване на забраната ръстът в парниковото производство на зеленчуци ще достига от 17% до 20% ежегодно. Очаква се през тази година в страната да бъдат произведени 297 хил. тона домати.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта