Земеделските стопани ще получават с 25% по-висока ставка за първите 50 животни по Схемите за обвързано подпомагане на животни в Кампанията по директни плащания 2020. Това предвиждат промени в Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. По този начин се въвежда завишена модулация в ставката за подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол и Схемата за обвързано подпомагане за биволи. Предвижда се промяна в модулацията и по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол. При нея за първите 200 животни те ще получават с 25% по-висока ставка отколкото за останалите животни.

Проектът на Наредба въвежда облекчение в изискването за доказване на реализацията на мляко по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави за стопаните на млечна крава в преход или преминала период на преход към биологично производство. Вместо досега изискваните количества от 2000 кг., те ще трябва да докажат реализация на по-ниски количества от 1 500 кг. мляко. Към момента кандидатите по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци със сертифицирано биологично производство и площи в преход към биологично земеделие също удостоверяват по-ниски добиви, спрямо конвенционалното производство. Третата промяна в Наредба№ 3 се отнася за възрастта на биволите, допустими за подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за биволи, а именно женски животни на 27 месеца и повече.

При извършване на теренни проверки в сектор „Плодове и зеленчуци“ МЗХГ ще осъществява и контрол на площите, заявени за подпомагане с култура, несъответстваща на актуалния начин на трайно ползване на физическия блок. Ще се следи и за стриктното спазване на минималните агротехнически мероприятия.

От 2020 г. периодът на задържане на полето на междинните култури за целите на изпълнение на изискванията за екологично насочени площи ще бъде от 1 септември до 1 ноември на годината на кандидатстване. Досега прилаганият период беше от 1 октомври до 1 декември. Добавя се изискване междинните култури да бъдат засети преди 1 септември на годината на кандидатстване. Промяната е в резултат от проведено допитване до земеделски стопани през месец юли 2019 г. от областните дирекции „Земеделие“. То показва, че от 591 земеделски стопани, 487 (82.4%) са изразили становище, че периодът от 1 септември до 1 ноември на годината на кандидатстване е по-подходящ предвид националната специфика на страната. За периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване са отговорили 104 земеделски стопани (17.6%).

Сред промените в Наредбата по Схемата за специално плащане за културата-памук е да бъдат предоставени единствено официалните етикети от опаковките на семената, използвани за посев, като се заличава изискването за предоставяне на сертификат. Официалните етикети остават към екземпляра на заявлението за подпомагане, което се изпраща на съответната областна дирекция на ДФЗ-РА. Официалните етикети са документи с уникални номера и могат да бъдат проследявани, за разлика от сертификатите, които се издават за цяла партида.

Преди старта на Кампанията по директни плащания 2020 г. се предвиждат и промени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми. Най-съществените изменения са свързани с въвеждането на подмярка 13.3. „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения“. Комитетът по наблюдение на ПРСР 2014-2020 одобри включването на новата мярка в програмата. Регламентира се и изискване към кандидатите по Схемата за единно плащане на площ, които използват площите за производство на коноп. Те трябва да представят всички оригинални етикети от използваните опаковки семена. ДФЗ-РА ще маркира етикетите и ще ги върне на кандидатите.

Промените в Наредба № 3 и Наредба № 5 са обсъдени с бранша. Те са публикувани за обществено обсъждане.

Публикувана в Животновъдство

През 2020 г. ще стартират целеви приеми по три подмерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за повишаване на биосигурността в животновъдните стопанства. През настоящата година собствениците на животновъдни обекти ще могат да кандидатстват с проектни предложения по подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ и 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. Критериите за подбор на проектите бяха одобрени на днешното заседание на Комитета по наблюдение на Програмата.

Приемът по подмерките е насочен към сектор „Животновъдство“ и дава възможност за инвестиции в превантивни действия срещу епизоотии. Приоритет отново ще бъде даден на животновъди, които предвиждат да повишат биосигурността в стопанствата си.

В периода март-април 2020 г. се планира прием по подмярка 4.1. Той е насочен към модернизиране на физическите активи на земеделски стопанства. Минималният размер на проектното предложение е 15 хил. евро, а максималният 1 млн. евро.

По подмярка 5.1 приоритетни ще са проектните предложения, които се реализират в райони в близост до зони в епизоотична обстановка, такива с по-висок риск от епизоотии, както и вече пострадалите животновъдни стопанства. Предвиденият прием е в периода февруари-март 2020 г., като общият бюджет по процедурата е 23 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение за частни бенефициени е 700 хил. евро за кандидати, отглеждащи свине, 500 хил. евро за отглеждащи птици и 200 хил. евро за стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ). Във връзка с усложнената епизоотична обстановка по мярката ще могат да бъдат закупувани и животни за репопулиране на стопанствата, засегнати от епизоотията.

Тази година е предвиден и прием по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. По него ще се предостави възможност на малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства да преодолеят неблагоприятните икономически последици. Чрез осигурената подкрепа те ще могат запазят конкурентните си предимства спрямо по-големите земеделски стопанства. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 6 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение е 15 хил. евро.

Публикувана в Бизнес

УС на ДФ „Земеделие” утвърди 2 000 000 лв. финансов ресурс по схемата „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“ за 2020 г.

Срокът на действие на схемата е до 31.12.2020 г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода е 2 млн. лева. През 2019 г. са одобрени и договорирани 85 проекта на обща стойност 1,5 млн. лв., които предстои да бъдат изплатени през 2020 г.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходи за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Целта на държавната помощ е стимулирането на земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално - да намалят производствените разходи.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Животновъдство

УС на ДФ„Земеделие” утвърди общ финансов ресурс до 15 871 860 лв. за изплащане на втори транш по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързани с производството (ПНДЖ1) за Кампания 2019 г.

В средата на октомври миналата година ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 193 877 лева на 4461 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1).

Припомняме, че преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г., като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та. През Кампания 2019 г. средствата за всяка от схемите за Преходна национална помощ може да достигне максимум 55% от бюджета на съответната схема за национални доплащания през 2013 г.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ преустановява до второ нареждане физическите проверки на място в свиневъдните стопанства на територията на цялата страна. Забраната е разпродадена със Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ – РА Васил Грудев. Тя е част от кризисните мерки, предприети от държавата, за превенция и преодоляване разпространението на Африканската чума по свинете (АЧС).

При планиране на проверките на място ДФЗ ежедневно ще проследява информацията за актуалната епизоотична ситуация на официалния сайт на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Преди извършване на посещение на място при кандидатите за финансово подпомагане от ДФЗ, ще бъде съблюдавана публикуваната информация от БАБХ както по отношение местоположението на свиневъдни обекти, така и във връзка с наложените ограничения за придвижване на хора и транспортни средства.

Публикувана в Животновъдство

Соланинът в зеленясалия зеленчук поразява вътрешните органи и е възможно да доведе до летален изход

Картофите са едни от най-популярните и лесно достъпни продукти, с които стопаните изхранват стоката си – прасета, крави, зайци, кокошки и др. Много често обаче забравяме, че зеленясалите картофи съдържат опасното вещество соланин, което лесно може да превърне храната в отрова за домашните питомци. Това важи в особена степен за прасетата.

Картофите са ценен източник на въглеводороди за домашните животни. Техният състав приблизително е следният: 75,9% вода, 1,66% белтъци, 0,21% мазнини, 0,64% целулоза, 20,4% безазотни вещества, 1,15% пепелни вещества.

Въпреки че картофите много добре се усвояват от организма, то техният дял в порциона на животните, например на прасетата, не трябва да надвишава 35 на сто. Разтворимите захари в зеленчука са около 20 на сто, като до 14,1% това е нишесте. Обикновено картофите се дават на животните в сварен вид, смесени с концентрати и белтъчни добавки.

При прасетата се преработват до 90% от органичното вещество. В 1 кг сварени картофи се съдържат 0,36 КЕ и 14 г усвоим белтък. Смеските с картофи трябва да са добре балансирани по отношение на протеини, фосфор, калций и каротин, които в този зеленчук са в малки количества. Картофите се използват като източник на въглехидрати, а останалите вещества се набавят чрез богати на протеини храни, минерални вещества и витамини.

Смесите на концентрирани фуражи и варени картофи трябва да се дават на прасетата в следните препоръчителни количества:

- отбити прасенца – 1 кг;

- прасета за угояване – 2,5-3,5 кг;

- нерези и свине майки – 4-6 кг.

Да храним ли домашните животни със зелени картофи?

Когато клубените не се съхраняват правилно и са изложени на светлина, те повишават производството на гликоалкалоиди, в това число и соланин, и стават зелени. Това е защитна реакция на растенията, за да предпазят оголените и почистени от пръстта клубени. Зеленият цвят е следствие от повишеното количество хлорофил, който сам по себе си не е опасен, но е индикатор и за увеличаването на концентрациите на соланин. Отровното вещество до 50-80 на сто е концентрирано в кората и тънкия слой непосредствено под нея. Ако при повечето картофи концентрацията на соланин е около 0,2 мг/г, при зелените клубени този показател може да достигне до 1 мг/г и даже повече. За да не позволите отровата да достигне до животните ви, е нужно редовно да се претърсват хранилищата и да се почистват прорасналите „мустаци“.

Най-често картофените токсикози се срещат при едрия рогат добитък и при свинете, по-рядко се открива при кози, овце и коне. Причината може да е, че животните се хранят с некачествени клубени, с листата и зелените части от стъблото на картофите.

Зелени и прораснали картофи могат да се дават на животните само след като са почистени и обелени и да се варят минимум 1 час. Водата, в която са врели тези клубени, се изхвърля.

Какво е въздействието на соланина върху организма?

Соланинът оказва локално дразнещо и резорбционно въздействие. Попадайки в организма, той предизвиква възпаление на слизестата обвивка на стомаха и чревната лигавица. След като премине в кръвта, първоначално възбужда централната нервна система, а после започва да действа потискащо има хемолитично действие върху еритроцитите. При извеждането от организма отровата поразява бъбреците и кожата. Това важи в особена степен при хроничните отравяния.

Диагнозата се поставя чрез химико-токсикологични изследвания на храната, питейната вода и биологичен материал от поразените животни.

Сред характерните микроскопски изменения в органите и тъканите на починалите животни могат да се отбележат:

- поражения на слизестата обвивка на устната кухина, хранопровода, стомаха и тънките черва;

- напълване на стомаха с кръв;

- множество кръвоизливи и кръвонасядания по вътрешните органи;

- дистрофични изменения на вътрешните органи, особено на черен дроб, бъбреци и далак;

- събиране на течности в гръдната и стомашната кухини.

Отравянето със соланин при животните може да протече в три форми:

- Стомашно-чревна интоксикация. Проявява се като анорексия, подтиснатост, настръхналост на космената покривка на животните, диария, воднисти зловонни изпражнения, примесени с кръв и слуз. От устата се отделят слуз и слюнка. Животните през повечето време лежат, което води до поява на рани от залежаване.

- Нервна форма на интоксикация. Възниква вследствие на резорбция на соланина в нервните тъкани и проява на токсичното въздействие. Проявява се като подтиснатост на животните, липса на реакции към външни дразнители, парези и парализи на задните части на тялото и на задните крайници. При някои животни се наблюдава повишена двигателна активност.

И при двете форми на интоксикация се наблюдава ускорен пулс и учестено дишане, телесната температура е в норма или леко понижена. При нервната форма на отравяне смъртта настъпва след 18-24 часа, а при стомашно-чревната – в зависимост от нивото на интоксикация. Някои животни могат да починат до 48 часа, но при правилно и навременно лечение могат и да се излекуват.

– Кожна форма на интоксикация. При нея е характерна хроничността й. Първите признаци на отравяне се появяват след седмица, дори месец след започването на храненето с прораснали картофи. Наблюдава се язвен стоматит, конюктивит, везикуларен и струпеоподобен дерматит по крайниците, вимето, скротума, в основата на опашката и ануса.

Лечение на отравянията

Още при първите признаци на отравяне със соланин трябва да се пристъпи незабавно към лечение. Преди всичко трябва да се прекрати храненето със съмнителни фуражи и да се освободят стомахът и червата с помощта на средства, предизвикващи повръщане.

Препоръчват се и промивки на стомаха със суспензия от активен въглен, последвано от даването на препарат, образуващ филм по стомашната кухина. Доказано най-ефективен е 0,5%-ен разтвор на пектин – по 150 мл за крава и по 20-30 мл за свиня.

Като средство за детоксикация се използва изотоничен разтвор на натриев хлорид или 20-40%-ен разтвор на глюкоза в дози, препоръчани от ветеринаря. При съмнение за сепсис се назначават антибиотици, които се прилагат инжекционно. Също така могат да се дадат натриеви препарати (натриев цитрат, тетраацитат, натриев етилен диамин), витаминни препарати (Zoovit, Forvit, никотинамид, рибофлавин, рибофлавин-мононуклеотид, тиамин хлорид, пиридоксин хидрохлорид), средства, които активират обмяната на веществата (рибоксин, метилурацил и др.), лекарства срещу аритмия (лидокаин, дифенин, при брадикардия – атропин сулфат). За възстановяване на микрофлората се препоръчва имунобактерин-Д. (По материали от чуждестранния печат)

Публикувана в Животновъдство

Отделете зърното от плявата във вашите разсъждения и решения, призовават френски експерти и професионалисти

Мила Иванова

Прекалено много приблизителни информации или направо фалшиви новини съпътстват животновъдството. Често те се разпространяват от псевдонаучни индивиди, вегани и дори невежи всезнайковци, чиято цел е да обезверят всеки животновъд или да го убедят да изостави своята дейност. За да можем да вървим напред, нека възстановим някои истини, призовава авторитетното френско сп. France Agricole и посвети на темата обоснован материал. В него експерти и професионалисти в бранша разглеждат (не)верни твърдения и най-разпространени заблуди в сферата на животновъдството и след критичния анализ ги подпечатват с резолюцията „Вярно“ или „Невярно“.

  1. Влиянието на животновъдството върху емисиите на CO2 превишава въздействието от транспорта. Невярно. Това шокиращо твърдение – че 14% от парниковите газове (ПГ) са отделяни от транспорта срещу 14,5% от домашните животни, бе публикувано от ФАО през 2006. Оттогава неговите автори се коригираха. При транспортните показатели се отчитат само преките емисии, докато при емисиите от животните се съчетават преките и непреките емисии. Във Франция селското и горското стопанство заедно представляват 19% от ПГ, а транспортът – 29%. При това в тези 19% животните са отговорни за 14% от емисиите. А потенциалът за намаляване съставлява 20%. В страните, които отбелязват развитие в периода от 1961 до 2010 г., парниковите емисии са се намалили до 23 на сто, докато в развиващите се страни те са се увеличили на 117%. Според доклад на ФАО за 2016 г. глобалният потенциал за намаляване на парниковите емисии съставлява 30%.
  2. Едрият рогат добитък може да намали емисиите си. Вярно. Във Франция например променящите се практики (намаленото използване на торове, повишената продуктивност на животните, оптимизирането на хранителните продукти) позволиха въглеродният отпечатък да намалее с 15 – 25% между 1990 и 2010 г., като същевременно се запази обемът на производство.
  3. Ако се спре консумацията на месо, бедността в най-слаборазвитите страни ще намалее. Невярно. Твърдото ядро на бедността обхваща един милиард хора, от които 800 милиона са земеделци и животновъди. За тях животното представлява продукция за изхранване, но също така работа, тор, средство за спестяване. Два милиарда в света използват животинската тяга. В Бангладеш 90% от едрия богат добитък „работи“ (тяга или обработка на земята). В Индия преди десет години 60% от площите се обработваха от животни, 20% ръчно, 20% – от трактори. Екологическото въздействие на PVD от животновъдните ферми може да се намали за сметка на увеличаването на производителността. В частност, чрез засилване на борбата с болестите, които водят до огромни загуба на ресурси. В бедните страни половината от животните умира от тях. В по-малко напредналите страни растящото търсене на месо, мляко и яйца води до увеличаване на тяхното количество, а следователно и на парниковите емисии: ако са по-ефективни, тези системи могат да намалят емисиите със 70 на сто, според Жан-Пол Прадер, ветеринар в Международното бюро по епизоотии (OIE).

4. Производството на килограм месо изисква 15 000 литра вода. Невярно. Това число циркулира в телевизионните студии и в публикации за широката публика. Но тези 15 000 литра включват дъждовна вода, уловена от почвите и растенията (95%). "Зелената" се връща към водния цикъл. "Синята" е този, който всъщност се консумира от животните и служи за напояване на културите. "Сивата" се използва за почистване на отпадъчните води и рециклирането им. Като се вземат предвид "синята и сивата", научната общност оценява, че е необходимо между 550 и 700 л за производство на 1 кг говеждо месо.

5. На животновъдството се падат три четвърти от световните земеделски площи. Вярно е, но… Животновъдството използва 75 на сто от световните селскостопански площи, но две трети от тях не могат да бъдат използвани. Единственият способ те да се оползотворят е да се отглеждат тревопасни. От тях има само полза. Що се отнася до обработваемите площи, животните разполагат с една трета. По думите на Жан Луи Пейро из Института INRA, само 14 на сто от храните, изядени от животните, се конкурират с тези, консумирани от хората. Що се отнася до глобалното производство на зърно, конкуренцията между животинската и човешката храна съставлява една трета от обема му.

6. Необходими са от 2,5 до 10 кг растителни протеини за производство на 1 кг животински протеини. Вярно е, но... Конкуренцията се отнася само за фракцията на растителните белтъци, които могат да се консумират от човека. Или 86% от храната, погълната от животните, не попадат в тях. Способността на животните да произвеждат протеини следователно е по-голяма, отколкото се предполага. Съществуват нетни системи за производство на протеини: птиците имат много нисък индекс на консумация; при свинете голяма част от трупа може да се консумира и те усвояват съпътстващи продукти (шротове и др.). И накрая, ако всички народи на света приемат вегетариански хранителен режим, ще са необходими повече обработваеми зами за изхранване на планетата. Според INRA около 20-25% от животинските протеини в глобалната хранителна дажба, които нямат да бъдат консумирани от човека, ще бъдат пропилени. Ще бъде необходимо излишък от обработваеми земи, за да се произведат растителни продукти, които да дадат енергия и полезно изхранване на човешкия индивид.

7. Преживните животни са вредители. Невярно. Това твърдение произтича от тяхната чревна ферментация. Но благодарение на преживянето, те обработват грубите субпродукти, които иначе ще бъдат изгорени. Използват сухите площи (16% от земната повърхност в света). Те са работна и транспортна сила. Пашата компенсира голяма част от емисиите на парникови газове, поддържа фауната, биоразнообразието и ландшафта.

8. Авторитетната група от експерти към ООН Giec препоръчва вегетарианска диета. Невярно. Някои прибързано оповестиха, че Giec (Междунарона група от експерти по изменение на климата) съветва да се премине към постепенно изключване на храните от животински произход. Тези експерти никога не са поддържали подобен специфичен режим, а още по-малко в глобален мащаб. Те препоръчват "балансирани диети, включително храни на растителна основа, като например вторични зърнени култури, бобови растения, плодове и зеленчуци, ядки и семена.И храни отживотински произход, произведени в устойчиви, нисковъглеродни системи.Ще напомним, че 30% от храната в развитите страни се пропилява. Що се отнася до развиващите страни, Giec предупреждава, че е трудно да изиска от някого да стане вегетарианец, при положение че има недостиг от протеини. „Промяната на режима преминава през хранителна диверсификация, включително консумацията на месо на равнища, които спомагат за доброто здраве.“

9. Яденето на по-малко месо е по-здравословно. Вярно и невярно. В света има 1 милиард затлъстели хора, но също 800 милиона, които страдат от недохранване. Така че не може да има една и съща рецепта за всички. Във Франция лекарите препоръчват да се премине от две трети животински протеин в храната до разпределение 50/50 на белтъчните от животински и растителен произход.

10. Растителните протеини са по-полезни от животинските. Невярно. Белтъчините, както въглехидратите и мазнините са хранителните вещества, които осигуряват жизненоважните функции в нашия организъм. Девет „незаменими“ протеина трябва да присъстват задължително в храната ни. Животинските протеини имат високи хранителни качества и са по-богати на аминокиселини, отколкото растителните.

Освен това нашето тяло ги абсорбира по-добре. Най-добрият начин да не пропуснете една необходима аминокиселина е да комбинирате животински и растителни протеини, като ги консумирате в разумни количества. Що се отнася до минералите, животните, хранейки се с растения, ги „сдъвкват“ вместо нас, защото ги предоставят в по-лесен за човека смилаем вид. Желязото от животните се асимилира шест пъти по-добре от нашия организъм, отколкото желязото в растенията. Същото се отнася за цинка. А жизненоважният витамин B12 не съществува в никоя растителна храна. Разбира се, могат да се вземат хранителни добавки. Но според проф. Филип Льогран, специалист по хранене и професор по биохимия в Agrocampus в Рен, „това е равнозначно да си помагаш с химическа патерица“.

11. Прекалената консумация на животински продукти също е опасно за здравето. Вярно. Храната, която е много богата на животински белтъчини, може да доведе до недостатъчен прием на фибри и прекомерен прием на наситени мазнини. Хроничните прекалявания допринасят за появата на наднормено тегло и на заболявания като високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, диабет тип 2. Високата консумация на червено месо и на преработено (колбаси, консерви, месни продукти) е свързана с повишен риск от колоректален карцином. Във Франция Върховният съвет за обществено здраве препоръчва ограничаването на консумацията на червено месо (с изключение на домашните птици) до 500 г/седмично, а тази на колбаси – на 150 г. В храната трябва да присъстват сухите зеленчуци най-малко два пъти седмично.

12. Да бъдеш вегетарианец или веган не е опасно. Невярно. Веганите не ядат месо, риба, мляко, мед, яйца... Изместването на храните от животински произход създава риск за здравето. При веганския режим на хранене особено алармиращо е отсъствието на витамин В12, както и на калций заради липсата в менюто на продукти като мляко и сирене. Витамин В12 е важен за стабилната имунна система, а калцият – за доброто здраве на костите и зъбите. Веганизмът не трябва да се прилага при кърмачета, деца до 18-годишна възраст, бременни жени, възрастни. Той трябва да бъде забранен за хора, които нямат достъп до достатъчно разнообразна и балансирана храна. Тези лишения създават проблеми с развитието на мозъка, особено при кърмачета и деца, и крият рискове от депресия. И накрая, излишната консумация на соя не се препоръчва, защото съдържа изофлавони, които разрушават ендокринната система.

13.Зеленчуковият стек е по-добър от стека от животински произход. Невярно. Създаването на растителни „стекове“се извършва с много добавки и технологии. Дванадесет съставки за фалшиво сирене, повече мазнини, захар и по-малко протеини оформят един вегетарианския бургер. Въпреки това този пазар нарасна с 24% за една година. Всички големи ресторанти, супермаркети, както и веригите за бързо хранене предлагат в менюто си и veggy. Ще прибавим и изследванията за създаване на изкуственото месо, което неоснователно е наречено clean meat  ( "чисто месо"). Всичко това е далеч от природата и от здравословното хранене. И се дължи на бизнесинтереси, реклама, а вероятно и на снобизъм.

Публикувана в Животновъдство
Стопанствата в ЕС се различават значително според културите, които отглеждат. Около половината (52.5 %) от всички стопанства през 2016 г. са с растениевъдна насоченост. Една четвърт от стопанствата  (25.1 %) са животновъдни. Смесените стопанства са 21,1 %.
Земеделието в ЕС заема площ от 173 милиона хектара. Почти три четвърти от цялата обработваема земя в Евросъюза  (71.5 %) се намира в 7 страни членки: Франция - 27, 8 млн. ха, Испания - 23,2 млн. ха, Великобритания и Германия по 16, 7 млн. ха, Полша - 14, 4 млн. ха, Италия - 12, 6 млн. ха и Румъния - 12, 5 млн. ха.
Земеделието заема по-малко от половината от цялата площ на ЕС (47, 1%).

Броят на земеделските стопанства в ЕС намалява всяка година. Броят им спадна с почти една четвърт само за краткия период между 2005 и 2016 г. Това означава закриването на 4,2 млн. стопанства в ЕС. Повечето от тях (85 %) са били малки, с размер под 5 ха. Най-много ферми са затворили врати в Полша (около 1,1 млн, 43 %), Румъния  (0.8 млн. ферми,  20 %) и Италия ( 0.6 млн. ферми, 34 %).
Земята, използвана за земеделие в ЕС, обаче е останала непроменена. 
Публикувана в Агроновини
Неделя, 22 Декември 2019 11:27

Златното руно на Добруджа

Изчезващата „североизточна тънкорунна” порода овце се съхранява в Добруджанския земеделски институт

Габриела Събева

30 797 е броят на овцете, регистрирани по Наредба 3 за 2019 г. в Добричка област, сочат данните на ОД „Земеделие”. Три години по-рано броят им е бил 37 429. А ако се върнем десетилетия назад, виждаме почти десет пъти по-големи числа. Преди години почти във всяко добруджанско село са се отглеждали по 3000 - 5000 овце. Основите на старите овцекомплекси с многобройните сгради, предназначени за овце-майки, малки, шилета и мъжки животни все още стоят край по-големите населени места в Добричка област.

Породата „североизточна тънкорунна овца” е символ на овцевъдството в Добруджа през миналия век. Така както е определяла бита на българина от Шумен до Карнобат и от Силистра до Русе, така днес породата е обявена за застрашена. В момента най-голямото стадо с тези животни се отглежда в Добруджанския земеделски институт. Стопаните там се грижат за 1700 овце.

Свикнали сме да възприемаме научния център в гр.Ген.Тошево като място за селекция на български сортове от различни полски култури. Някак встрани остава ангажиментът за опазване на генофонда на породата. 1080 глави е основното стадо от овцете-майки, 70 коча и над 500 малки се помещават днес в бившия чифлик Орлово в землището на Добруджанския институт.

Десет пъти повече овце е имало преди години в тази ферма. Десет пъти повече са били и в цяла Добруджа. „От шест години съм в овцефермата, овцете са все толкова – около 900-1100. Преди години обаче са били до 10 000. Всички са взимали оттук животни”, разказва Пламен Ташев, бригадир към овцевъдната ферма на Добруджанския земеделски институт. Според фермера овцевъдството загива и дава пример за частно стопанство в съседство, в която са ликвидирани преди няколко месеца над 500 овце.

„Ние имаме най-голямото племенно стадо от североизточна тънкорунна порода и наше задължение е да го размножаваме и поддържаме чистотата на породата”, категоричен е Стефан Димитров, ръководител на производството в научния център. Тази задача обаче не е от лесните. Племенното стадо връзва двата края с помощта на субсидиите и още нещо – растениевъдната дейност на института.

Въпреки че продажбата на животните трябва да е приходно перо, от него идва все по-малка печалба за фермата. Причината е в цената. „Чакаме пролетните празници, за да си реализираме продукцията и да можем до някаква степен да обезпечим производството. Тогава интересът към агнетата е най-голям по обясними причини”, допълва специалистът. През пролетта на тази година агнетата са вървели по около 4,60 до 4,80 лв./кг живо тегло. Тези цени са успели да покрият само част от себестойността на агнетата, произведени във фермата. Изводът за пореден път е ясен - от животновъдство трудно се излиза на печалба. Задачата за опазване на генофонда на „североизточната тънкорунна порода” си остава.

При продажба на агнета Добруджанският земеделски институт не може да излезе на свободния пазар, а трябва да спазва редица правила. Едно от условията е да се търгува с лицензирана кланица. „Трябва да спазваме изисквания, които много ни спират пазара и така кланиците ни диктуват цените. Ако частните лица продават например на 6 лв., при нас ни се извиват ръцете и виждате – по Великден давахме агнета за 4,60-4,80 лв. Но няма как, трябва да ги реализираме някак. Ние не можем да задържим животните извън определения минимум, тъй като това е свързано с разходи”, допълни Пламен Ташев.

Сериозен проблем през последното десетилетие се оказва тоталният срив на цената на вълната. Трудностите са много, споделя още Ташев. „Изискват се кадри, няма пазари, никой не те подкрепя от никъде. Няма пазар за вълната. Овцете ни са за вълна, а тя е без пари днес. Хората я изхвърлят и са съгласни някой да я остриже, но да се поддържат животните. Преди години 7-8 лв. струваше килограм вълна, а сега? На нас дават по 2 лв./кг, защото имаме количества. Но на други хора е под 1 лев, по 0,80 лв./кг”, обяснява ситуацията на пазара Пламен Ташев. Той показва колко са фини влакната от овчето руно, но за съжаление този природен продукт никъде не се използва. У нас текстилната промишленост вече не търси вълна. Овцефермата произвежда редовно по 5-6 тона, които трябва някак да бъдат реализирани.

Намирането на кадри за работа в овцефермите е проблем за цяла Добруджа, който не подминава института. Вече става въпрос изобщо за работна ръка, а не за квалифициран персонал, уточнява още бригадирът. „Нито един ученик от селскостопански техникум не е дошъл при нас. Другото е, че почти никой не гледа животни в къщата си и не знае какво прави. Сложно е, хващаш човек от пътя и тепърва го учиш”, посочва още Ташев.

Въпреки всички трудности, стадото със североизточна тънкорунна овца трябва да бъде опазено – за по-добри времена, когато овцевъдството отново ще бъде доходен занаят. „Дано не изгубим овцевъдството”, не крият притесненията си фермерите от института. Те поясняват, че преди години ние сме учили френски и испански животновъди на овцевъдство, а сега е обратното. В страните от Европа науката е развита, подкрепя се и е силно застъпена в животновъдния сектор. „Просто е жалко, при милиони овце сега останаха хиляди. Трябва да има ясна държавна политика спрямо животновъдството. Няма регламент. Ние топлата вода няма как отново да я открием. Нашите предци са го измислили, от нас се искаше да усъвършенстваме”, жалва се още Пламен Ташев.

Началото на породата е поставено през 1954 г., когато започва създаването и въвеждането на родословна книга с цел извършване на селекционна дейност. Така в процеса на селекция през 1974 г. с Министерско постановление тънкорунната овца е призната у нас. Основното направление на породата е за вълна, тъй като тогава текстилната индустрия е процъфтявала. По-късно, преди 20 и повече години, селекционерите започва да акцентират върху добива на месо, за да задоволят търсенето. Създават се кръстоски с помощта на друга порода – Ил дьо Франс. Основното направление обаче – за вълна, си остава.

„Всички тънкорунни и мериносови овце са създадени само за вълна. Това е заради специфичността на самото влакно, което е невероятно фино. Така наречения габардин едно време се е правел само от такава вълна”, разказва още Стефан Димитров.

Някога, в древността вълната е била равностойна на злато. Не е случайно, че още Омир е описал бродещите тънкорунни стада, символ на богатство. Не е случайно, че в древна Колхида са скрили Златното руно и го пазели като очите си. Поне така е в митологията.

Днес рухналите основи на големите овцевъдни комплекси, побирали от 3000 до 5000 животни, все още стоят в Добруджа. Те реално показват състоянието на един изчезващ български поминък.

Публикувана в Животновъдство

Филип Гарние управлява две стопанства, отглежда 120 крави с храна домашно производство и следи зорко за рентабилността

Френският фермер Филип Гарние от две десетилетия се занимава с животновъдство. Неговите крави Лимузин, еднатипично френска млекодайна порода, са симпатични и приветливи, добре гледани с храна „домашно“ производство. Към фермата на родителите си в региона Бретан, Западна Франция, той добави и имението на съпругата си, така че сега управлява две стопанства.

Фермерът произвежда собствен фураж

и само понякога му се налага да купува допълнително храна. На двете локации той отглежда 520 дка царевица за силаж, 310 дка зърнени култури (със среден добив 750 кг/дка), а останалите свободни пасища предоставя на лимузините . Общо Филип отглежда сега 120 крави и разполага със 1350 декара земя. Много би му се искало да закупи още (желанието му е да има за своето стадо 1600 – 1700 дка), но си дава сметка, че няма да му стигне работна ръка, която сега поскъпна много.

2

Сега на двете ферми се произвеждат ежегодно близо 1 милион литра мляко (производителността е до 8 хил. л. на крава), които стопанинът реализира по контракт с местния кооператив SODIAAL по цена 340 евро/хил.л. Филип се колебае колко точно е неговият доход – движи се между 1000 и 1500 евро на месец. Разходите обаче се увеличават (за логистика, отопление, услуги, работна ръка) – повишават се с 5 –7% годишно, докато цените на млякото се увеличават едва с 1%.

За да запази рентабилността, фермерът взе решение да увеличи обема на производството на мляко. Ето защо започна глобална реконструкция на родителската ферма. Подобриха се условията за животните и технологията за отглеждане на царевицата за фураж, защото качеството на получената продукция е също важна съставка в цената.

След окрупняването на фермата Филип Гарние разчита, че още от следващата 2020-а ще получава над 1 милион литра мляко годишно. За реконструкцията той похарчи 260 хил. евро и инвестира още 200 хиляди. Всички средства са получени чрез заеми. Креди (сега лихвите са под 2%) фермерът ползва вече от 15 години. Признава, че със собствени пари

можеш криво-ляво да преживееш, но не и да се развиваш

До 2015 г. във Франция действаха квотите, които ограничаваха количествено производството на фермерското мляко. Те бяха обвързани включително и с количеството декари: от общия масив трябваше да се произвежда по-малко мляко. Затова формално семейното имущество си оставаше раздробено.

3

Благодарение на отменянето на квотите, в стопанството започнаха да произвежда два пъти по-голяма продукция. Но семейство Гарние не бърза с оформянето на обединението, тъй като бюрократичната система си остава дълга и скъпоструваща.

Важно е, че самият Филип и неговата съпруга имат специално агрономическо образование. Без него на фермерите не отпускат дотации за хектарите земя и за млечните крави.

С отмяната на квотите, разказва Филип, много от неговите съседи преминали към производство на биомляко. Тогава маржът е по-голям. Но разхвърляните участъци усложняват много сертификацията. Затова Гарние засега няма да се заеме с органика.

Технология срещу рисковете

Своята силажна царевица с различна генетика фермерът отглежда по три различни технологии, за да избегне рисковете от променливото време. Климатичните промени са много забележими. Така например през последните години времето за сеитба и прибиране на реколтата се измести с 10 дни. Фермерът експериментира със сроковете и с хибридите с различни срокове на зрялост. С избора на генетика помагат експерти от специализирания институт ARVALIS – фермерът се доверява повече на независимите експерти, отколкото на представителите на компаниите производители.

4. Силажите

Част от културите е покрита със специална синтетична материя, която се саморазлага. Такава царевица се засява в средата на май. Фермерът съзнателно отива на по-големи разходи: в технологията с покривния пласт той инвестира 400 евро повече на хектар. Твърди, че толкова му струват спокойствието и сигурността. Получава се и повече сухо вещество под пластиката. Цялата реколта се събира в края на септември.

На съседното поле фермерът е засял участъци по традиционната технология през юни. Културите там ще узреят до средата на октомври.

Съществуват много ранни хибриди в сеитбооборота след ечемика. Фермерът разказва, че тази царевица се адаптира добре към биогазовото производство и неговите съседи практикуват и това направление. Но това е отделен бизнес. Фермерът не планира да се занимава с нишови култури. Смята, че почвите и климатът способстват най-вече за растежа на фуражната култура, защо да се товари и с други грижи.

Филип сам разработва рецептурника на храните на своите любими лимузинки. Разбира се, той кани специалисти за консултации, заедно внимателно следят за влиянието на дажбата върху състоянието на животните и качеството на млякото.

Най-животновъдният регион на Франция

Фермерското семейство Гарние е типично за района Бретан, разказва Сабин Батеж, управителка на Асоциацията на производителите на царевични семена (A.G.P.M.)

5. Силажът се прибира до срая на октомври

В исторически план районът е бил много беден, докато държавата не започнала да подкрепя нови направления в развитието на селското стопанство. В резултат на това 4% от населението на Бретан сега работи в селскостопанския сектор, въпреки че общият показател за Франция е два пъти по-малък, или 2%. По-специално, регионът е лидер в иновативното развитие на млекопроизводството. И още: тук се отглежда всяко трето френско пиле. Общо в региона работят 26 хиляди ферми.

Сабин Батеж е уверена, че основните предимства на региона са комбинацията на земеделските и животновъдните стопанства и преработвателната инфраструктура – млекозаводите, кланиците и пр.

Знаменателно е, че именно в централния град на региона – Рен, се провежда ежегодно едно от най-големите изложения за животни във Франция, SPACE. То сериозно претендира за международен статут и допринася за развитието на Бретан.

Популярни и в Париж

Кооперативът SODIAAL не щади средства, за да промотира продукцията си и всяка година участва в трите най-големи селскостопански изложения във Франция. Мениджърът на кооператива Оливие Гафе казва, че фермерското обединение прави производителите по-силни и им помага активно да излязат на пазара. „Успяхме да обединим нашите усилията с големите преработватели, да привлечем мениджъри по продажби не само на вътрешния, но и на външния пазар“ – допълва Гафе.

Сега SODIAAL е добре позната марка, търсена от много клиенти, включително и от парижани. Купуват неговите млека, йогурти, сухите детски смески, сирената. Бретанецът Филип Гарние е горд, че с труда си е причастен към този популярен бранд.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 40

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта