Всичко зависи от торенето на културата. Какво трябва да внесете, за да получите стабилен резултат

Агр. Петър Кръстев

През последните години царевицата започва да се връща на приоритетното място, което заслужава в нашите полета. Предпоставките за това са много, но най-важните от тях са технологичният парк, с който разполагат нашите земеделци, ефикасните препарати за растителна защита и не на последно място – високодобивните хибриди, които предлагат лидиращите в семепроизводството чужди компании.

Продължаваме да запознаваме нашите земеделци с опита на най-успешните производители по света. Този път представяме препоръките по торене на царевицата на учените от Университета в щата Небраска, САЩ, които заемат 3-то място по брутна реколта от „царицата на полето“.

От фермерите в този щат действително има какво да се научи, защото от средата на 90-те до началото на настоящото десетилетие те са повишили добивите от царевица с повече от 15%, при стабилно ниво на използване на минерални торове. Трябва да отбележим, че от над 3,5 млн. ха площи с царевица, в щата не се поливат около 1 млн. ха. И така, средният добив от царевицата в щата е 10,5 т/ха (1050 кг/дка). За да се получи такъв добив, в почвата се внасят почти 160 кг/ха азот (16 кг/дка – това е използваното количество и в средата на 90-те), почти 50 кг/ха фосфор (5 кг/дка Р2О5) – с 20% повече, отколкото в средата на 90-те, и 30 кг/ха калий (3 кг/дка К2О), което също е почти с 20% повече, отколкото в средата на 90-те години.

Азот

При изчисляване баланса на азот учените настоятелно съветват внимателно да се вземат предвид всички източници на постъпване на азот: минерализация на органичното вещество в почвата, остатъчният азот в почвата, бобови предшественици, органичните източници и дори постъпването на азот с поливната вода. Като цяло учените от Университета в Небраска предлагат следната формула за изчисляване потребността от азот:

1,13 х (35 + (1,2 х ОД х 0,635) – (8 х NO3 – N ppm) – (0,14 х ОУ х ОВ х 0,635) - ДИП,

Където:

ОД – очакван добив ц/ха, NO3 – N ppm – средна концентрация на азот в коренообитаемата зона (до дълбочина 60 или 120 см) в частици на милион (ppm), ОВ – съдържание на органично вещество в почвата в %, 0,635 - коефициент за преобразуване на бушелите царевица от акър в ц/ха, 1,13 - коефициент за преобразуване на фунтовете на акър в кг/ха, ДИП – други източници на постъпване на азот.

Съдържанието на остатъчен азот се определя по данните от анализа на почвата от дълбочина не по-малко от 60 см (желателно е 90 – 120 см). Обемите на постъпване на азот от бобовите предшественици е невъзможно да се определят с агрохимичен анализ на почвата, тъй като те отразяват азота, който ще бъде минерализиран (или неимобилизиран), благодарение на високото му съдържание в бобовите остатъци в следващия сезон. По-точно можем да определим постъпването на азот от поливната вода и от органични източници чрез анализ на представителни проби.

Постъпването на азот от поливната вода следва да се отчита по данни за съдържание на нитрати във водата за напояване предшестващата година. Разчетите за постъпването на азот от бобовите предшественици и поливната вода са отразени в таблицата – това е т. нар. консервативен вариант, в който авторите смятат, че реалните постъпления на азот от бобови предшественици очевидно е по-високо, а постъпването му от поливната вода се отчита само в тези обеми на напояване, от които азотът е бил ефективно използван.

Таблица 1. Внасяне на азот при царевица на основата на съдържанието на органично вещество в почвата, кг/ха

Данни от агрохим. анализ на почвата, ppm Очакван добив ц/ха    
 

Отн.

ниво

38 50 63 76 89 100 114 127 140 152    
  Съдържание на органично вещество 3%    
3 ниско 68 85 102 119 136 153 170 187 209 226    
6 ниско 40 56 73 90 107 125 141 164 180 198    
9 средно   28 45 62 80 102 119 136 153 170    
12 средно     17 40 56 73 90 107 125 141    
15 високо         28 45 62 80 96 113    
18 високо           17 34 51 73 90    
21 високо               28 45 62    
24 много високо               17 34    
Съдържание органично вещество 2%    
3 ниско 73 96 119 136 158 180 198 220 243 260    
6 ниско 45 68 90 107 130 153 175 190 215 237    
9 средно 22 40 62 85 100 124 147 164 186 210    
12 средно   17 34 56 80 96 119 140 158 180    
15 високо       28 51 68 90 113 130 153    
18 високо         22 45 62 85 107 125    
21 високо           17 40 56 79 102    
24 много високо               28 51 73    
27 много високо                 22 45    
Съдържание на органично вещество 1%    
3 ниско 85 107 130 158 180 203 226 255 277 300    
6 ниско 56 79 107 130 153 175 203 226 249 270    
9 средно 28 56 79 100 125 153 175 198 220 243    
12 средно   28 51 73 96 124 147 170 192 220    
15 високо     22 45 73 96 119 140 170 192    
18 високо       22 45 68 90 119 140 164    
21 високо         17 40 68 90 113 136    
24 Много високо           17 40 62 85 107    
27 много високо               34 56 85    
33 много високо                   28    
                         

Таблица 2. Остатъчен азот след бобови предшественици (кг/ха)

Култура

Почви със среден и тежък механичен състав

Песъчливи почви

Соя 50 50
Люцерна (заемаща 70-100% от площта на полето, гъстота – около 40 бр./м2) 170 113
Люцерна (заемаща 30-70% от площта, гъстота 15–40 бр./м2) 136 80
Люцерна (заемаща до 30% от площта, гъстота – по-малко от 15 бр./м2) 100 45

Забележка: показателите за детелината са с 20% по-ниски, отколкото за люцерната.

Таблица 3. Постъпването на азот с оборския тор в първата реколта след внасянето, кг акт. в-во/т, в зависимост от произхода на органиката

Следхранителен комплекс от едър рогат добитък 1,8 – 2,25
Млечни крави 1,3
Птици 5,4 – 7,7
Компостиран оборски тор от едър рогат добитък 4,5 – 6,3

Фосфор

Често съдържанието на фосфор в почвата зависи и от внасянето на оборски тор: повече внесен оборски тор – повече фосфор в почвата. Затова вземането на проби за агрохимически анализ от места, където оборският тор се складира или внася във високи дози, дори в предшестващи години, нарушава картината на полето, защото съществено завишава стойността на представителната средна проба. Затова при агрохимичен анализ на почвата за съдържание на фосфор, такива места трябва да се изключват.

Усвояването на фосфора от царевицата като цяло не е високо – от 10 до 20%. Подобряване усвояването на елемента може да стане с локално внасяне в зоната на корените – ленточно до или по време на сеитбата. Например, при много ниско съдържание на фосфор в почвата е препоръчително внасянето на 90 кг/ха Р2О5 разпръснато или 45 кг/ха локално, при ниско – количествата съответно са 45 и 22 кг/ха. Освен това е установено, че при средно или високо съдържание на фосфор локалното внасяне на 11 – 22 кг/ха Р2О5 и 5,6 – 11,2 кг/ха азот ускорява поникването.

Други елементи

Таблица 4. Норми на внасяне на калий, кг/га.

Съдържание на калий разпръснато ленточно
Много ниско 136 22
Ниско 90 11
Средно 45 11

Забележка: при много ниско и ниско съдържание на калий разпръснатото внасяне се съчетава с ленточно, при средно се избира един от вариантите: разпръснато или локално.

Сяра и цинк

Сярата е необходима на царевицата преди всичко на почви с ниско съдържание на органично вещество. Ако царевицата се полива, трябва да се отчита постъпването на сяра с поливната вода. Ако концентрацията на сяра в поливната вода не е достатъчна, на бедни на хумус почви е желателно локално внасяне на сяросъдържащи торове при сеитбата.

Внасянето на цинк в хелатна форма разпръснато може да запаси почвата с него за няколко години. Не трябва да се забравя, че цинковите торове намаляват киселинността на почвата.

Таблица 5. Норми за внасяне на цинк, кг/ха.

Съдържание на цинк Карбонатни почви Некарбонатни почви
Ниско 2,2 в редовете или 11 разпръснато 2,2 в редовете или 5,6 разпръснато
Средно 1,1 в редовете или 5,6 разпръснато 1,1 в редовете или 3,4 разпръснато

Желязо

Симптоми на хлороза – пожълтяване на листата, могат да се появят на висококарбонатни или алкални (рН над 7,8) почви. Усвояването на желязото при тях е затруднено, затова трябва да се избират хибриди царевица, които са най-подходящи за тези почви. Още повече че някои от хибридите са много толерантни към хлороза.

Съвременните изследвания показват, че най-ефективният начин да се избегне хлороза на алкални почви е внасянето в редовете по време на сеитбата на 56 – 113 кг/ха хептахидрат (FeSO4.7H2O) желязо в сухо състояние.

Още един начин за преодоляване на хлороза е внасяне на разтвор от хелатно желязо по време на сеитбата. Този начин може да се препоръча за случаи, когато стопанството има оборудване за внасяне на течни торове. Изследванията са показали, че в този случай са достатъчни 2,8 – 4,5 кг/ха хелатно желязо. Тъй като хелатните торове са сравнително скъпи, трябва да се има предвид, че при царевицата те не са толкова ефективни, колкото при соята, защото механизмът на асимилация на желязото при бобовите растения и зърнените култури се различава.

Сулфатно или хелатно желязо може да се внася и листно, но това невинаги може да доведе до съществено повишение на добива. Неефективността на листното подхранване при хлороза често се обяснява със закъснение в сроковете на третиране. Третиранията трябва да бъдат няколко, като първото от тях – веднага, след като се появят признаци на хлороза визуално. Внасянето следва да се повтаря на всеки 7 – 10 дни, докато се установи, че вече не се наблюдават признаци на хлороза по младите листа и те остават зелени.

Препоръчително е внасянето на 1%-ен разтвор на сулфатно или хептахидратно желязо, защото концентрация на разтвора над 1,5% може да причини пригори по листата. Нормата на внасяне на 1%-ен разтвор е 190 л/ха.

Вместо железен сулфат може да се използва хелат. Усвояването на желязото се подобрява с 28 кг/ха карбамид или 5%-ен разтвор КАС-28.

Таблица 6. Износ на основни хранителни елементи с реколтата от царевица, кг/ха.

Хранителен елемент Износ със зърното Износ със стъблената маса Общ износ
Азот 153 113 266
Р2О5 72,5 40 112,5
К2О 47,5 163 210
Сяра 16 12,5 28,5
Цинк 0,17 0,34 0,5

Забележка: посоченият износ на хранителни елементи е при добив на зърно 9,5 т/ха и количество стъблена маса 10,2 т/ха.

*1 бушел царевица е равен на 25,40 кг.

** 1 акър е около 4,05 дка.

*** 1 центнер е равен на 100 кг

**** 1 фунт е приблизително 0,48 кг

Публикувана в Растениевъдство

Нитратите влизат в растението от почвата, наторена с азотни торове. Колкото по-малко са нитратите в почвата, толкова по-малка е вероятността да се “предозират” културите с нитрати. Освен това трябва да се обърне внимание не само на количеството, но и на качествения състав на торовете.

Нитратите се съдържат в амониевата селитра, така че не се препоръчват тя да се внася на зеленчуци, склонни към натрупване на нитрати - това са различни видове салати, подправки като магданоз, копър, босилек, мащерка, мента, зеле и др.   При тях за предпочитане са амониев сулфат, карбамид, амониев фосфат, амонячна вода. Припомняме ви, че азотните торове се внасят непосредствено преди сеитба/засаждане, не по-рано.

Но, трябва да се знае, че само селитрата е причина за натрупването на нитрати в зеленчуците. Ако азотните торове или карбамид не се абсорбират от растенията непосредствено след внасянето в тяхната първична форма, микроорганизмите ги преработват в нитрати след сравнително кратък период. Това се отнася и за азота, доставян от органичните торове (оборски тор, птичи тор, билкови екстракти).


Често задаван въпрос е: колко азотни торове трябва да се прилагат, за да не се натрупват в растенията нитрати? Това вмного зависи от почвата. Например, ако редовно са внасяни торове, а не са отглеждани култури, микроорганизмите превръщат целия азот в нитратна форма.

Можете обаче да се ориентирате по следните препоръки:

- при растения, склонни към интензивно натрупване на нитрати се внасят максимум 5 г азот в активно вещество на квадратен метър в леха;

- при растения, които са по-малко склонни към натрупване на нитрати - 8–10 г в активно вещество на квадрат в леха, но не и в нитратна форма.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Недостатъчните количества от основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий още от самото начало на развитие на доматите водят до негативни последици, които се отразяват до края на вегетацията.

В ранните фази от своето развитие (до фаза първа цветна китка), доматите се нуждаят от повече азот и фосфор. Ако в този период те не са осигурени с тези елементи кореновата система остава недоразвита, оттам растенията растат бавно, листата са бледозелени, а цветните пъпки пожълтяват и окапват. Калият пък е най-необходим на доматите при масово плододаване. Ако тогава той липсва плодовете не са месести, не узряват равномерно и окапват скоро след като узреят. Но както недостатъка, така и излишъка на някой от елементите води до лоши резултати. Ако например азота е в излишък се получава буен растеж на листната маса, но се подтиска развитието на цветни китки или цветчетата в тях опадват.

С обработката на почвата преди засаждането се внасят половината от фосфорния, две трети от калиевия и една трета от азотния тор. По-късно след образуване на първите плодове се внася и останалото количество торове, последвано от окопаване и поливане. За да избегнете многократното разхвърляне и дозиране на различните единични торове, използвайте готови, комбинирани продукти, подбрани в подходящи съотношения за различните култури и обогатени с допълнителни елементи.

Ориентировъчно за 10 кв. м. с домати трябва да се внесат от 400-600 г азот, 300-400 г фосфор и 200-400 г калий.

Отделно от това торене през вегетацията се прави двукратно подхранване с амониева селитра, като първото се прави след образуване на завръза на първата цветна китка с 150-200 г на 10 кв. м., а второто след около 1 месец (при масово плододаване), също с 150-200 г на 10 кв.м.

При изразени симптоми на недостиг от определени микроелементи, както и за повишаване качеството на доматите, през вегетацията могат да се използват различни листни торове.

Петър Кръстев

 

Публикувана в Растениевъдство

Азотните торове трябва да се прилагат в почвата непосредствено преди сеитба или засаждане на зеленчуци на постоянно място. През втората половина на лятото те не само не носят практическа полза, но дори могат да имат отрицателно въздействие върху реколтата. Пръскането с азотни торове е неефективно, тъй като част от азота просто ще се разпадне, без да има време да навлезе през листата на растението.

Фосфорните торове се внасят на няколко сантиметра под дълбочината на засаждне. Те също са добри за междуредово торене. Листните фосфорни торове са неефективни.

Суперфосфатът се разтваря в студена вода изключително бавно - около един ден, а в топла вода - много по-бързо (изисква се периодично смесване). Това трябва да се има предвид при подготовката на торове, основаващи се на него. Основните съставки се добавят към охладения разтвор един ден по-късно, непосредствено преди внасянето.

Калиевите торове са необходими за зеленчуците през втората половина на лятото.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 15 Април 2019 13:03

Торене на рози

За да цъфтят розите дълго и да имат изобилен цъфтеж, те се нуждаят от подходящи грижи, включително навременно торене.

Има различни методи за прилагане на торове при розите.

Напримерможе на 15 см от стъблото да направите плитка пръстеновидна бразда, като внимавате да не повредите корените. Напълнете браздата с тор, смесен с почва и посипетеотгоре с пръст. Опитни градинари казват, че с това приложение, торът ще се разтваря постепенно по време на поливане или дъжд и растението ще получи всички необходими вещества бавно във времето.
Важно е да се помни, че торовете не трябва да се прилагат върху навлажнени почви, това може да доведе до изгаряне на корените.
Листното торене е чудесна възможност за рози, така растението бързо получава необходимите вещества, абсорбира ги през листата, докато състава на почвата не се променя. По този начин се внасят и органични торове. Късно (в здрач) вечерното поливане и пръскане не се препоръчва при розите, тъй като влагата, която не се изпари, може да причини гъбни заболявания.

Подхранване на рози с минерални торове
Ако имате засадени млади растения, през пролетта е добре да ги наторите с органични торове, ако преобладават старите рози торете с амониев нитрат. Торенето с амониев нитрат може да започне веднага след топенето на снега (20-30 г на 1 кв. м).
За да осигурите изобилен цъфтеж на розите, през май е най-добре да се използват калиево-фосфорни съединения (суперфосфат или калиев сулфат - 10 г на 10 литра вода). Торенето е желателно да се повтори през юни. През юли, ако имате възможност към разтвора прибавете 500 г пилешки тор.
В същия период е добре да се добави и дървесна пепел. Тя нормализира киселинността на почвата. Розите се торят с пепел от дърва през втората година след засаждането. 100 г пепел се разтварят в 10 литра вода при кореново торене и 200 г пепел на 10 литра вода за листно торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

С характерни симптоми дърветата подсказват, кой от елементите не им достига или кой е в излишек. При оптимално и балансирано торене с всички необходими макро- и микроелементи, дръвчетата имат оптимален растеж, добро здравно състояние и достатъчно сили сами да се справят с вредителите.

Съвсем неправилна практика е, торенето на дръвчетата само с азотни торове. Тя дори е вредна, защото азотът предизвиква бърз и силен вегетативен растеж, което изнежва тъканите и те стават силно податливи на болести и неприятели.

В периода след формиране на зъвързите, дръвчетата имат нужда от хранителни елементи, които би трябвало да са внесени навреме. Ако сте наторили с фосфорни и калиеви торове още през есента или сега - рано напролет, направете подхранване с азотен тор (амониева селитра, амониев сулфат). Количествата преценете според вида на овощните дръвчета или ягодоплодни култури.

Торовете се разхвърлят кръгово около стъблата на овощните дървета или по цялата редова ивица след което се заравят с окопаване.

Плододаващите дървета се торят ориентировъчно с 12-20 кг азот, 8-12 кг фосфор и 8-10 кг калий на декар. През 2-3 години на декар е добре да се внасят и по 3-5 тона оборски тор.

В зачимени овощни насаждения торовите норми са с около 30% по-високи.

Дефицитът на азот предизвиква издребняване на листата на дръвчетата, придружено от разливащо се между нерватурата пожълтяване или дори от побеляване на тъканите. В някой случаи по листната петура могат да се появят оранжеви, червени или пурпурни петна. При остър недостиг на азот листата опадат много преди нормалния листопад.Плодовете остават дребни и в много случаи се напукват дълбоко.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 08 Април 2019 10:44

Цветята в стаята имат нужда от торене

Стайните растения като всички останали растения се нуждаят от макро- и микроелементи, но в определени съотношения, в зависимост от това дали са листнодекоративни или цъфтящи, дали са силно или слабо растящи, дали се отглеждат целогодишно или имат период на покой и др.

В периода на отглеждане на цветятя се налага растенията да се подхранват през определени периоди с торове, които да доставят необходимите хранителни вещества в зависимост от нуждите на съответния вид.

Най-важни за цветята са основните елементи азот, фосфор, калий, магнезий и сяра.

При листнодекоративните видове е необходимо по-голямо количество азот, сяра и магнезий, тъй като азота засилва растежа, а сярата и магнезият дават лъскавината и блясъка на листата. Така, че при отглеждане на такива цветя, трябва комбинираните торове да съдържат най-много азот.

Цъфтящите видове имат по-голяма нужда от калий, за да образуват повече цветове, затова при тях съотношението на комбинираните торове трябва да е в полза на калия. Фосфорът пък способства за изграждане на здрава и силна коренова система и също трябва да присъства в храната на цветята, но в количества съобразени с това силно или слабо растящо е растението.

Комбинирани торове с тези елементи се внасят в почвения субстрат в периода на интензивен растеж на растенията. Повечето от тях са във вид на гранули и се поставят в почвата, след което тя се разрохква с последваща поливка.

Обикновено дозата не трябва да превишава 1-2 грама на 1 литър обем почва. Подхранването с тези торове не трябва да е по-често от веднъж месечно.

Елементи, от които цветята се нуждаят в минимални количества са молибден, бор, цинк, мед, желязо и манган. При липса на желязо или цинк се получава т. нар. хлороза, която се изразява в избледняване на зеления цвят. Без наличие на бор пък цъфтящите видове не образуват достатъчно цветове. Тези елементи се подават на растенията чрез листно торене с микроторове.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Понеделник, 08 Април 2019 10:43

Чесънът иска торене и поливки

Често напролет при чесъна се наблюдава жълтеене на листата. В повечето случаи това може да се дължи на липсата на хранителни елементи.

Липса на азот

Ако чесънът е засаден през зимата, причината за пожълтяване може да е липсата на азот в почвата. Този химически елемент се измива бързо, поради което се препоръчва използването на азотни торове през периода на активен растеж - ранна пролет. Можете да използвате всеки тор, съдържащ азот.

Липсана калий и магнезий в почвата

При калиев дефицит се внася калиев сулфат 15-20 грама за 10 литра вода, а при липсата на магнезий може да се внесе магнезиев сулфат като листно подхранване - 100-200 г на 10 литра вода.

Нередовно поливане

Ако искате да избегнете пожълтяване на листата през май – юни, чесънът трябва редовно да се напоява и почвата да се окопава.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 08 Април 2019 10:32

Торене на картофите

Като типична калиеволюбива култура картофите се нуждаят от много повече калий, в сравнение с другите хранителни вещества. Той е елементът, който в най-голяма степен отговаря за качеството на клубените. При недостиг на калий растенията остават дребни с бледозелени листа.

За осигуряването на 1000 кг клубени с високо качество са необходими средно 6 кг N, 2 кг P2O5, 9 кг K2O и 3 кг MgO. Картофите са чувствителни към употребата на калиев хлорид, поради което се препоръчва използването на сулфатната форма на калия (може да се замени и с растителна пепел).

Картофите реагират добре на торенето с оборски тор (4-6 т/дка), но в никакъв случай той не трябва да е пресен. Пресният оборски тор може да се приложи само на предшестващата култура, на втората година след която да се засадят картофи. При есенната обработка на почвата се внасят минерални торове (фосфор, калий и магнезий), чиито количества се определят чрез предварително направен агрохимичен анализ на площите.

Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка. При добре балансирано основно торене, добри резултати дава и листното подхранване с подходящи торове във фазите преди цъфтеж, по време на цъфтеж и след цъфтеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта