Субсидирането изкривява пчеларския сектор Избрана

  • Подпомагането на кошер води до злоупотреби и не стимулира развитието на пчеларството
  • Субсидиите да се дават на произведена продукция, предлага пчелар от Добруджа

Габриела Събева

От години проблемите в пчеларския сектор стоят нерешени. Засягат се козметично, на парче, ден за ден. Пчеларските организации се роят като пчелите в кошер, но чуваемостта за трудностите им остава спорна. Да не говорим за конкретни решения на проблемите.

Как вижда основните „препъни камъни” в сектора и какви са конкретните стъпки за преодоляването им – предлагаме ви откровената позиция на Красимир Костадинов, пчелар от Добруджа, който повече от 20 години отглежда пчели и добива мед от 240 кошера, разположени по поречието на Суха река.

„Българското пчеларство е на изчезване. Казвам го с болка. В бранша ще се задържат само тези колеги, които се борят едва ли не с вятърни мелници. Наблюдавам процесите у нас и виждам какво се случва” – така започва срещата ни с Красимир Костадинов. „Имам колеги, които изоставиха собствените си пчелини си и отидоха да работят в Турция и Норвегия. На тях им е по-изгодно да работят там като пчелари, отколкото сами да произвеждат мед у нас, да имат собствена продукция. Този тормоз в пчеларския сектор продължава вече над 20 години”, категоричен е стопанинът. Той добавя, че младите пчелари у нас или изчезват, бягат в чужбина, или се преориентират. По думите на Красимир излиза по-изгодно да работиш на заплата, вместо да отглеждаш 200 пчелни семейства. „Ако си някъде на робота не се тревожиш за пчелите, зимата, арендаторите, пръскането, търговците или цената. Тези тревоги си ги спестяваш. А проблемите са много – първо при производството на качествен мед, второ - за опазването на пчелите, трето - за това колко струва килограм мед, а да не говорим каква издръжка остава за семейството ти”, разяснява младият мъж. Той е убеден, че ако трябва да се издържа само с пчеларство, ще трябва да ликвидира пчелина си и да остави само 20-на кошера.   

Тук се иска държавна политика, категоричен е още Красимир. „Отговорно заявявам, че не е добре да се дават субсидии. Това е нещо лошо за сектора. Субсидирането изкривява отрасъла”, смята още пчеларят. Той уточнява, че от субсидията се ползват най-много големите пчелини, т.е. с голям брой кошери. Субсидирането отваря врата и за други процеси - появяват се фиктивни пчелари, които имат само на документи кошери. „Целта е усвояване на помощите. Създава се един пчелин с 2-3 рамки пчелни семейства и се имитира дейност. Това го имаше по „Млад фермер”, допълва още Красимир. „Аз не можах да участвам в програмата, защото се оказва, че години наред съм си плащал осигуровки и данъци, т.е. фирмата ми не е новорегистрирана. Предложиха ми да прекратя регистрация, да обявя ликвидация на пчелина и след година пауза да започна наново и така да участвам в мярката „Млад фермер”. За мене това е абсурдно. В същото време има и знам за хора, които създадоха пчелини именно по тази причина. Те имитираха пчеларство, за да вземат субсидията и след като изтекоха нужните години, просто приключиха. Това е абсурдът в сектора”, продължава с разказа си Красимир. Затова той е убеден, че субсидията сама по себе си не е предпоставка за развитието на пчеларството у нас. Нужно е подпомагането да бъде на произведена продукция, а не на брой кошери. В същото време обаче при сблъсъка с ниските изкупни цени, пчеларите виждат субсидирането като единствен изход. Така омагьосаният кръг се върти, върти…

Българският пчелен мед е качествен, стига пчеларят да не е приложил недобри практики. А тези практики ги налага пазарът. „Започва един цикъл, който вече е извън „ръцете” на пчеларя. Например от Германия искат качествен мед, но ако може на ниска цена. Нашите търговци също искат да печелят и в резултат при пчеларя остава малка, да не казвам никаква печалба. С парите след реализацията на меда ние трябва да покрием всички разходи. Така обаче се поставя основата на още недобри практики, например подхранване със захар и т.н. Този кръг води до влошаване на качеството”, категоричен е още пчеларят.  

Още преди година той излиза с предложение за създаване на стандарт „Български пчелен мед”. Този продукт трябва да е произведен и добит у нас и задължително да отговаря на определени качествени показатели. Съответно доказателствата за това трябва да се издават от сертифицирана лаборатория и достъп до нея да имат и самите пчелари. „По този начин няма да се допусне в продукта „Български пчелен мед” да се влагат украински или китайски пчелен мед и да се срива както качеството, така и реномето на родния”, смята Красимир. Той допълва, че пчелният мед, който съдържа примеси от захар, антибиотици и пестициди, може да бъде категоризиран като „индустриален пчелен мед”. Така ще се направи разграничение не само в качеството, но и в цената на продукта.

„Всичко това вече се случи в Словения. Словенските пчелари са защитили понятието „Словенски пчелен мед” с определени качества. Ако това нещо беше станало у нас, щеше да бъде ясно и категорично, че този мед е качествен и отговаря на строги показатели. Така на външните пазари цената на българския мед щеше да е друга. Така какво се получава – търговецът купува некачествена стока на ниска цена и се опитва да излъже след това и другия купувач по веригата. В резултат цената и на българския качествен мед се срива”, подчертава пчеларят.

„Годината беше оскъдна откъм прашец, прополис и мед. От доста години за първи път се случва да изкараме по-малко прополис. От 240 кошера сме извадили общо около 100 кг мед от акация, което е почти нищо”, прави равносметка пчеларят. Добил е малки количества мед от липа, от лавандулата е извадил що-годе някакво количество. От всички видове мед отчита редуциране на добивите. Най-много прашец и съответно най-много мед е имало по време на слънчогледовата паша, както и букет от седем вида растения. „Пчеличките направиха и невъзможното да съберат прашец, ние също дадохме от себе си максималното, за да ги обгрижим. Доволен съм, тъй като имам колеги, които почти нищо не успяха да извадят”, не крие положителната равносметка пчеларят. Категоричен е, че продукцията ще се реализира само на дребно, тъй като в момента офертите на прекупвачите вървят по 3,60-3,80 лв./кг.

Прочетена 1750 пъти
Оценете
(2 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта