Пчелите са висши същества! Избрана

72-годишният Димитър Димитров от добричкото село Славеево е посветил живота си на медоносните създания

Габриела Събева

Мед от магарешки бодил, липа, лавандула, слънчоглед, рапица – това са част от продуктите, които произвежда 72-годишният пчелар Димитър Димитров. Пчелинът му е разположен край добричкото село Славеево. Вече 50 години опитният стопанин се радва на даровете на пчелите. „През 1970 г. на сватбата си получих подарък един кошер. Така без прекъсване стигнах до 130 пчелни семейства”, разказва за началото Димитър. Сега обаче смята, че годините си казват думата и за да смогне да ги обгрижва, намалява броя им наполовина. „Морето вече не е до колене и затова 60 кошера ми стигат”, смее се пчеларят.

D Dimitrov pchelar 3

Димитър споделя още, че е пораснал с пчелите. Постепенно се запознава с техния свят – възхитен е от организацията вътре в кошера. „Няма човек на земята, който да е проумял биологията на пчелата, да е вникнал в особеностите от живота й. За мене това е извънземно същество, дошло на земята. Толкова е съвършено! Ако то изчезне, свършва и човешкия живот. Пчелите са висши съзнания”, споделя стопанинът своята философия, трупана в продължение на 50 години.

За него пчеларството не е бизнес, не е само за прехрана или за пари. Димитър допълва, че всъщност не се печели кой знае колко от пчеларство, по-скоро то носи огромно удоволствие. „Светът на пчелите е различен, невероятен! Около мене има три акациеви гори и винаги ми е било удоволствие когато цъфтят, да наблюдавам пчеличките как пристигат, летейки ниско над земята натежали от прашец. Това е удоволствието за пчеларя – да наблюдава как армията от пчели работи!”, с усмивка разказва още Димитър.

Въпреки наличието на акациеви дръвчета, през настоящата година мед от акация почти няма. Като цяло годината се оказва слаба за пчелина на опитния пчелар. „Имаше растителност, от която пчелите изобщо не успяха да съберат прашец. За 2-3 дни имаше акация, но после паднаха дъждове. След това цъфна гледичията и пчелите започнаха да носят прашец от нея. И двата вида мед са много хубави и полезни”, разказва Димитър. От липите около Славеево също е събрано малко количество. В същото време стопанинът е извадил сравнително добри добиви от лавандула и слънчоглед. И още: „Около мене имаше над 50 дка тикви за семе, до тях беше лавандулата, наблизо горичките с гледичия. Когато ходех в масивите с тикви и лавандула, полетата жужаха от пчели. Освен това край селото имаше огромни магарешки бодили и от него също имаме мед”, разказва за даровете на природата пчеларят.

Изненадата на сезона се оказва лавандулата. Заради увеличените площи от етерично-маслената билка в цяла Добруджа, пчеличките са успели да съберат сериозно количество прашец от ароматната билка. „Около мене има над 500 дка с лавандула. Досега съм смятал, че лавандулата е поддържаща паша. През тази година обаче се оказа силна, лавандулата беше много медоносна и за първи път всички пити в магазина бяха запечатани с лавандулов мед. Това е необичайно за мене от толкова години насам”, пояснява още Димитър. А ароматният мед се оказва един от най-търсените.

D Dimitrov pchelar 6

Дългогодишният пчелар споделя, че за щастие е успял да опази през годините пчелите си от отравяния. Проблемът е много сериозен в Добруджа и всяка пролет напрежението нараства след третиране на полските култури и овощните видове. Димитър е категоричен, че и пчеларите, и земеделските производители не могат едни без други. „Това е истината. Няма как да се разделяме и да дърпаме чергата към себе си. Ако пчелите не опрашват културите, няма да има добив. Ако не събират прашец, ние пък няма да имаме мед. Всичко опира до съвест. Уж бяхме стигнали до консенсус, а пак се случват инциденти”, не крие разочарованието си пчеларят. Големите добиви и големите реколти идват не само с пръскането, смята той. Всяко едно третиране на семена или растения е вкарване на отрова. „Ние, пчеларите, разчитаме на пчеличките. Гледаме ги цяла година, създаваме, събираме рояци, докато направим оптималното семейство, което да донесе прашеца и до момента, в който извадим меда. И после пак отначало. Тежко е, но е невероятно!”, разказва с ентусиазъм Димитър.

Той допълва, че през последните години пчелите са станали много агресивни през април, когато цъфти рапицата. „Пръсканията се отразяват върху здравословното състояние на пчелите и влияят върху нас. Отровите се пренасят в кошера, в питите и се влошава качеството на меда. Тогава е трудно да се доближиш до един кошер и да работиш с него”, допълва стопанинът.

D Dimitrov pchelar 10

От дългогодишните си наблюдения Димитър стига до много изводи. Разказва, че през 70-те години химията не е била навлязла толкова в селското стопанство, а болестите при пчелите не са били масови и многобройни. „Дори и най-слабото пчелно семейство можеше да изкара спокойно зимата. Сега е трудно да се гарантира, че едно силно семейство, дало добър мед през лятото, ще успее да презимува, да оцелее за следващата година”, обобщава пчеларят. И още един тревожен извод - преди 40-50 години не е имало такова нападение от акари. „Те се впиват в тялото на пчеличките, изтощават ги и ги умъртвяват. От 1973 г. насам този паразит става все по-масов, увеличава се. Дори препаратите за справяне с кърлежа стават неефективни, тъй като те стават резистентни към тях”, не крие притесненията си Димитър. Той подчертава, че не е срещал пчелар който да не се оплаче от акарите. При него също се срещат и затова води непрекъсната борба.

За да има по-добра рентабилност, пчеларят реализира меда и пчелните продукти през последните години само на дребно. Категоричен е, че изкупните цени са обидно ниски и не отразяват реалната стойност на добитата продукция. ”Оставени сме в ръцете на търговците, които имат силата да ни изкупуват меда без пари. 3-3,20 лв./кг не могат да покрият разходите. Затова от няколко години вече не даваме на прекупвачите, предлагаме само на дребно мед и си имаме хора, които разчитат на нас и ни търсят”, допълва Димитър. Той смята, че е крайно време да има по-твърда държавна политика в сектора, чрез която да се регламентират както качеството на продукцията, така и вноса на мед от други държави и дори континенти. Така пчеларят ще може да получи достойна цена за труда си.

Опитният стопанин е категоричен, че ще бъде в пчелина докато има сили и възможност. Убеден е, че медът е богатство, но малко се знае за неговите лечебни качества. „У дома на масата задължително стои буркан с липов мед, от който си слагам в чая и добавям лимонов сок. Това е здраве”, обяснява още Димитър. През целия разговор усмивката не слизаше от лицето му. „Обичам много пчелите. Това е любов! Това ми дава настроение за работа, а щом има усмивки, значи всичко е наред!”, завършва дългогодишният пчелар.

Прочетена 1093 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта