Акарът Вароа - тоталният убиец Избрана

По-бавния с два дни цикъл на нашите пчели създават най-благоприятните условия за размножаване на акарите

Европейската медоносна пчела става най-благоприятния приемник на паразита

Инж. Георги Русимов, с. Мещица
Знаем, че болестта „вароатоза“ се причинява от паразит – акарът „Вароа“. Този паразит, от една страна директно атакува ларвите, какавидите и пчелите, като разрушава и консумира техните тъкани, органи и хемолимфа, а от друга - чрез отворените рани и язви по телата на пчелите и какавидите, допринася за лесното вторично заразяване с почти всички известни вирусни и бактериални заболявания по пчелите. Неслучайно една от мутациите на Вароа носи името „destructor”.
Че Вароа е опасен и неприятен враг на пчелите, е ясно. Лошото е, че за разлика от нелечимия и заразен Американски гнилец, вароатозата се оказа силно инвазивна и в последните 50 години придоби глобално и повсеместно разпространение – има я във всяка точка на земното кълбо и във всеки пчелин. Освен това е константна величина и във времето – акарът е целогодишен гост в пчелните семейства. С други думи, акарът Вароа го има навсякъде и по всяко време! Затова вароатозата се смята за икономически най-значимото заболяване в пчеларството. Освен непоправимите щети върху здравето на пчелите, тази напаст оказва голямо влияние върху калкулирането на разходите и приходите на пчелина, т.е. на икономическия ефект.
Ето защо борбата с вароатозата е важна, отговорна и задължителна!
Тази борба също трябва да бъде повсеместна и постоянна. Ако аз лекувам (профилактирам) моя пчелин, а съседът – не, резултатът за всички е нулев.
За съжаление, на този етап науката е безсилна да реши генерално въпроса, т.е. да ликвидира на 100% болестта вароатоза. Засега пчеларската наука и практика се задоволяват да държат „под контрол“ това заболяване. Доколко е успешен и какви граници достига този контрол – това е друга тема. Само ще спомена, че 90% ефикасност на ВМП се смята за голямо постижение.
Нека все пак се опитаме да вникнем по-дълбоко в биологията и механизма на размножаване на Вароа. Поне ще ни стане ясно що за враг (противник) имаме насреща си.
Акарът Вароа е имал своя естествен ареал в Азия, като паразитира върху азиатската пчела „Apis cerana”, и то доста ограничено. През 70-те години на миналия век по неведоми (или ведоми) пътища Божии, акарът плъзва по целия свят, в това число и в България, като намира най-добри условия да паразитира върху европейската пчела „Apis mellifera”.
Започва неговото бурно развитие
Защо? Нека видим механизма на размножаване. Ще използвам някои резултати от последни световни научни изследвания и малко математика.
Установено е, че при европейските пчели периодът на запечатано пило е средно 12,3 денонощия, докато при азиатските пчели е средно 11 денонощия, т.е. с 1,3 денонощия по-малко. Оплодената самка Вароа, попадайки в килийка непосредствено преди запечатване, най-напред снася неоплодено яйце, от което се излюпва мъжки индивид, след което през определен интервал снася още 4-5 оплодени яйца, от които се излюпват женски акари. До излюпването на пчелната какавида успяват полово да узреят 2-3 женски акара, които се оплождат от най-напред излюпения мъжки акар. И така, на 13-я ден от запечатването на пчелната килийка се излюпва непълноценна (увредена) европейска пчела с поне 2 женски оплодени акара върху нея.
При азиатската пчела, поради по-късия период, върху излюпената пчела има само един полово зрял и оплоден женски индивид. На пръв поглед малка (2:1), но решаваща разлика. Математиката по-надолу ще ни покаже това.
След така описаната биологична картина, нека видим как се развива по-нататък популацията. Ами много просто. При „Apis mellifera” – лавинообразно, в геометрична прогресия с множител 2 и цикличност 12, т.е. от два женски оплодени акара след 12 дни ще се излюпят 4, след още 12 дни ще бъдат 8, след още 12 дни – 16 и т.н. Формулата е следната: N = а1.qⁿ-¹, където:
N – брой на излюпените акари в n-тия цикъл
а1 = 2 – първият член на геометричната прогресия
q = 2 – константа (множител) на геометричната прогресия
n – брой на 12-дневните периоди (цикли)
Пример: Ако в едно пчелно семейство е презимувал само един оплоден женски акар и първото пило пред запечатване се е появило на 1.02, то след 144 дни (около 24.06), когато n = 12, по горепосочената формула изчисляваме, че ще има излюпени 4096 акара, а след 240 дни – края на септември, когато n = 20, ще имаме излюпени 1 048 576 броя акари (един милион четиридесет и осем хиляди и петстотин седемдесет и шест). Направо невероятно и доста впечатляващо! И то при положение, че сме приели за родоначалник само един акар и гостоприемник на този и последващите акари е само работническото пило. Ами ако акарите-родоначалници в началото на пролетта са няколко и ако вземем предвид, че от търтеевите килийки се излюпват три (q = 3), а не две самки, то къде отиват цифрите? Милиони, и то само в едно семейство!
Разбира се, на практика това не се получава, и то по няколко причини. С тези пресмятания искам да покажа биологичния потенциал и сериозната заплаха, която представлява акарът Вароа за пчеларството.
Защо на практика не се реализира този потенциал?
1. Не всеки новоизлюпен оплоден женски акар намира моментално пчелна килийка пред запечатване, в която да се настани и възпроизведе. Докато намери такава, може да минат дни, а може и въобще да не намери свободна килийка. Разбира се, през това време той паразитира върху пчелите, като разяжда тяхната плът, без да остави потомство.
2. Третирането с ВМП унищожава голяма част от акарите, като стопира лавината, за която говорихме по-горе.
3. Биологичните (екологични) методи за борба, в това число и строителната рамка, допринасят също за намаляване на популацията.
4. Селектиране на пчели с адекватно на вароатозата хигиенно поведение (контра - поведение).
Изводите:
1. Без борба и профилактика положението с вароатозата става неконтролируемо, необратимо и катастрофално. Пчелните семейства или загиват, или изчезват (синдром на празния кошер), или водят жалко съществуване.
2. Борбата трябва да бъде системна, повсеместна и постоянна.
3. Пчелните семейства, оставени сами на себе си в природата (назовавани неправилно „диви пчели“), са по-уязвими от „питомните“ поради факта, че са лишени от човешката помощ, която в случая е действително от полза.
Това е пореден случай, когато оцеляването на един вид зависи от благоволението на човека. Пчелите са преживели 60 млн. години без нас, а напоследък и въпреки нас, но сега ситуацията е критична.
Те или ще загинат, или ще оцелеят благодарение на човека
Каква отговорност! Нека всички се замислим за това – пчеларите, обществото и управляващите. Защото без пчелите загива и човечеството! Това не го казвам аз (кой съм аз), а осенени свише авторитети – феноменът Ванга и геният Айнщайн.

Прочетена 4760 пъти Последно променена в Четвъртък, 02 Април 2020 13:08
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта