Правителството прие позиция за сезиране от името на Република България на Общия съд на Европейския съюз. Тя се отнася за изключване от финансиране от ЕС на някои разходи, направени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Оспорва се Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2014 на Европейската комисия от 8 ноември 2017 г.

Българските власти считат, че при определяне на размера на финансовата корекция, ЕК е нарушила приложимото секторно законодателство в рамките на финансирането на селските райони, насоките за определяне на финансови корекции и правните принципи.

Основни мотиви на българските власти са неясните критерии и насоки на ЕК по отношение на изискуемия обхват на контрол в нарушение на принципа на правна сигурност и позоваване на пропуски в контрола, прилаган от Република България в нарушение на принципите на целесъобразност и добро финансово управление, както и нарушена процедура по чл. 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

Искането за отмяна на Решението за изпълнение 2017/2014 на Комисията е допустимо поради факта, че Съдът на Европейския съюз осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на Комисията и е компетентен да се произнася по искове на държавата-членка по силата на чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

С решението България поставя искане към Общия съд на Европейския съюз да отмени решението в части от него по бюджетна позиция 6711, в които се изключват от финансиране от страна на ЕС по ЕЗФРСР някои разходи на Република България в размер на 11 685 774,48 евро. България поставя искане към съда и да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Публикувана в Бизнес

През 2017 г. цените на всички млечни продукти в Еропейския съюз с изключение на сухото обезмаслено мляко се отлепиха от ниските нива, достигнати през 2015 и 2016 г., се посочва в декемврийския прогнозен доклад на Европейската комисия. Повишаването на цените бе постигнато за сметка на свиването на производството през последното тримесечие на 2016 г. и първото на 2017 г. с осигуряване на субсидии за по-малко произведено мляко, както и благодарение на силното търсене, особено на млечни мазнини, се отбелязва в документа. Средната цена на суровото мляко в ЕС достигна 37 евро за 100 килограма през септември и това стимулира производството, пише в документа.

Въпреки че сушата се отрази зле на редица региони в ЕС, особено в южната част на общността, на други места подходящите метеорологични условия подпомогнаха фермерите в приготвянето на достатъчни количества фуражи, а и цените на храните за животни останаха благоприятни заради няколкото поред обилни световни реколти от зърнени култури. „Вследствие на това производството на мляко в ЕС ще нарасне с 0,8% през 2017 г. до около 164 млн. тона, докато през 2018 г. се очаква значителен ръст, най-вече благодарение на възстановяването му във Франция и Германия”, изтъкват анализаторите на ЕК. Според тях ръстът на производството на мляко догодина ще достигне 4% въпреки очакваното намаляване на поголовието заради по-високите разходи. Прогнозите са за поскъпване на торовете с 5%, на фуражите – с 2%, а на горивото – с 3%.

Публикувана в Животновъдство

По дела на пушачи сме сред първенците и наравно с Франция - 36% от населението пуши, твърди „Политико“, като се позовава на данни на Евробарометър от пролетта. Южните ни съседи – гърците, пък ни изпреварват с един процент. В тази класация във врата ни дишат хърватите, при които делът на пушачите е 35 на сто. Тези четири държави и Латвия затварят топ пет по пушачи сред населението. Швеция пък е единствената страна, където делът на пушачите е под 10 на сто. Там едва 7 на сто от населението посяга към цигарите.

По консумация на храна според калории средно на човек дневно първенец е Белгия с 3793, следвана от Австрия с 3784 и Ирландия – 3591. Франция и Германия са съответно 3524 и 3539 (с толкова е и Италия). За българите приемът е 2877 калории дневно, почти колкото словаците, които са с 2902. По този показател сме на опашката, сочи статистиката, изготвена от Евростат, и цитирана от списанието.
Според данни на СЗО, на които се опира „Политико“ по употреба на алкохол пък номер 1 са литовците с 15, 4 л. чист алкохол средно на човек от населението на година. Гонят ги северните ни съседи от Румъния с 14,4 литра. Унгарците изостават, но не с много – 13,3 л. Според тази статистика българинът пие 11,4 литра средно на човек. По този показател сме почти колкото британците, които консумират 11,6 литра на човек средно годишно.
И поглед към кафето. Според международна организация финландецът изпива средно по 12 кг. кафе на година. Това превръща скандинавската страна в шампион по този показател. В Швеция, Дания и Холандия пък се пие между 8 и 9 килограма кафе на човек годишно. Консумацията на кафе от страна на българи и британци е горе-долу еднаква: българинът пие по 2.9 килограма на година, а британецът със сто грама по-малко. С двеста грама повече от нас пък консумират кафе унгарците. Най-малко кафе пък пият поляци и румънци – съответно 2.4 и 2.3 килограма.
Публикувана в Бизнес

Организацията на европейските търговци на зърно (COCERAL) прогнозира увеличение на производството на зърнени култури в страните от ЕС през сезон 2017/18.
Според публикуваната прогноза реколтата от зърно в Европейския съюз през сезон 2017/18 ще бъде 301,5 млн. тона, което е повече в сравнение с показателите от миналия сезон – 296,5 млн. тона.
Производството на пшеница, се очаква да бъде 151,1 млн. тона (145,2 млн. тона през сезон 2016/17), ечемик - 58,4 млн. тона, царевица - 61,4 млн. тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия (ЕК) и Япония се споразумяха за окончателния вариант на двустранното споразумение за свободна търговия, съобщи Сесилия Малмстрьом, член на Европейската комисия по търговията, по време на пресконференция в Брюксел.
В резултат на сключването на споразумението ще бъде създадена най-голямата зона за свободна търговия в света. Страните ще премахват 99% от съществуващите митнически тарифи. Япония е втората от страните от Г7 след Канада, с която единна Европа постига подобно споразумение.
Независимо от съобщението, страните не са се договорили за защита на инвестициите - последното препятствие пред свободната търговия между тях. Обсъждането на този въпрос ще продължи и през новата година.
"Съгласихме се, че ни е нужно малко повече време, за да разберем как да продължим напред", - каза по този повод Сесилия Малмстрьом.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия и Япония съгласуваха окончателния вариант на двустранното споразумение за свободна търговия, съобщи европейският комисар за търговията Сесилия Малстрьом на пресконференция в Брюксел. „На практика това търговско споразумение е най-голямото, което сме съгласували досега”, изтъкна Малстрьом. С подписването му ще бъде създадена най-голямата зона за свободна търговия в света – общият дял на Европейския съюз и Япония в световния брутен вътрешен продукт е около 30%, а те ще премахнат 99% от съществуващите в момента помежду им митнически тарифи.

Япония е втората страна от групата на 7-те най-развити в икономическо отношение държави след Канада, с която ЕС постига такова споразумение. „Изпращаме ясен сигнал към света, че ЕС и Япония се стремят да задържат световната икономика на пътя на свободните, отворени и справедливи пазари с ясни и прозрачни правила, които напълно спазват и подкрепят нашите ценности и подпомагат борбата със съблазните на протекционизма”, се посочва в съвместно изявление на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и японския премиер Шиндзо Абе.

Въпреки гръмките слова двете страни все още не са се споразумели за защитата на инвестициите – последното препятствие в търговията между тях, чието обсъждане ще продължи и през 2018 г., отбелязват от медийната група Politico. „Разбрахме се, че ни е необходимо още малко време, за да разберем как да продължим”, коментира по този повод Малстрьом. От ЕС настояват да бъде използвана новата система от инвестиционни съдилища при уреждането на споровете, докато Япония отдава предпочитанията си на по-традиционната схема за уреждане на споровете между инвеститорите и държавата. Механизмът се прилага в случаите, когато други държави национализират имущество на инвеститори, приемат закони в нарушение на международните споразумения или действат пристрастно спрямо компаниите, уточняват от пресцентъра на ЕК.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия първоначално препоръча одобрението за употребата на хербицида глифозат за още едно десетилетие. Но изправена пред възмущението от предполагаемите опасности от използването на веществото, комисията предложи да се намали срокът от 10 години на пет години.
Междувременно еко-активистите, включително тези от "Грийнпийс" и други организации, все още призовават за пълна забрана на глифозата в Европа. 
Но Европейската агенция за безопасност на храните и Европейската агенция по химикалите твърдят, че глифозат е малко вероятно да причини рак при хора, в съответствие с прегледа на 2016 г., проведен от експерти от Световната здравна организация и Организацията по прехрана и земеделие.
Монсанто настоява, че глифозатът отговаря на всички стандарти, необходими за подновяване на европейския лиценз.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Франция се противопостави на петгодишното удължаване на лиценза за глифозат, предложено от Европейската комисия в Брюксел.
 
Относно удължаване на лиценза за глифозат в рамките на ЕС, 14 от 28 държави гласуваха за удължаване на лиценза, като 9 държави бяха против, 5 въздържали се. Според правилата на ЕС е необходимо да се получат 16 гласа в подкрепа на предложението като "квалифицирано мнозинство" за подновяване на лиценза за глифозат преди изтичането на срока на разрешението на 15 декември.
 Глифозатът е бил използван от земеделските производители повече от 40 години, но употребата му е била поставена под съмнение, когато през 2015 г. СЗО обяви, че веществото вероятно е канцерогенно и може да причини рак.
През март тази година Европейската агенция по химикалите (ECHA) заяви, че няма доказателства, свързващи болестта рак при хора с глифозат. (Източник: Ройтерс).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Заради дъжда европейските земеделски производители са засели по-малко зимна пшеница и преминават към други култури.
Още в началото на сеитбата анализаторите очакваха, че производителите на зимна пшеница в ЕС ще преминат на други полски култури, което се дължи на тенденцията за намаляване на добивите. Но в тази ситуация се намеси дъждът и превърна полетата в непроходима каша, което засегна плановете на земеделците.
Според експерти, площите в ЕС, засети със зимна пшеница може да паднат с 300 000 хектара в сравнение с предходната година, като се доближат до показателите за 2013 г.
Възможно е да бъдат засети повече площи с ечемик. В случай, че времето не позволи сеитбата на зимен ечемик, производителите ще сеят през пролетта пролетен ечемик. Според френската агенция Tallage, площите с ечемик в настоящия момент са 12,4 милиона хектара, което е с 300 000 хектара повече в сравнение с предходната година. (Източник: Topagrar.com).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

По данни на Евростат общата сума на селскостопанската продукция, произведена в ЕС през 2016 г., възлиза на 405,0 млрд. евро, което е с 2,8% по-малко в сравнение с 2015 г.
Цената на растениевъдната продукция в ЕС е намаляла в милиони паунда с 2,5%, а на животновъдството - с 3,3%.
Франция е продала селскостопански продукти през 2015 г. за 70,3 милиарда евро (17% от общото селскостопанско производство на ЕС). Италия 53,4 милиарда евро (13%), Германия – 52,9 милиарда евро (13%), Испания - 46,8 милиарда евро (12%), Великобритания - 27,9 милиарда евро (7%), Полша - 22,4 милиарда евро (6%).
Най-високи темпове на ръст в производството на селскостопански продукти в ЕС през 2015 г. е показала Словакия (+ 10,7%), следвана от Полша (+ 4,6%), Унгария (+ 4,1%), Чехия (3, 5%) и Хърватия (+ 3.1%).
Спад в производството на селскостопански продукти е показала Естония (-19,8%), Латвия (-8,3%), Франция (-6,5%), Дания (-5,4%) и Словения (5,2%).
Намаляването на общото селскостопанско производство в ЕС с 2,8% през 2016 г. в сравнение с 2015 г. се дължи главно на спада в цените на животинските продукти (с 3,3%). Въпреки това, тя частично се компенсира от увеличението на производството. Намалението на производствените разходи за мляко възлиза на 5,2%, а при животните – 3,6%.
Себестойността на растениевъдството в ЕС е паднала с 0,7% поради отрицателната динамика на цените (спад от 1,8%).
Като цяло разходите за селскостопанско производство в ЕС през 2016 г. са паднали с 3,4% в сравнение с 2015 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта