През изминалите седем дни обстановката на международните пазари се характеризираше с изключително голям ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и рекордното изоставане на сеитбата на царевица в Щатите, причинено от поройните дъждове. Нервно напрежение генерираше борсата в Чикаго. Ситуацията там много добре описаедин от авторитетните брокери, Майк Сеъри:„Цял живот живея в щата Илинойс и това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша, тъй като фермите в моя район просто се отказаха да сеят … Аз никога не съм виждал пазара да се срине до дългогодишното ценово дъно и само след три седмици да се издигне до тригодишния връх. … В същото време вегетационният период е дълъг и много неща могат да се променят, но в момента ситуацията през 2019 година изглежда ужасно”, коментира Сеъри.

Ценовата експлозия при царевицата удари и пазара на пшеницата, още повече, че напоследък усилено се заговори, че силните дъждове ще влошат качеството на реколтата в Щатитe. Освен това и прогнозите за сухо и горещо време в Южна Русия и Австралия засилиха напрежението на пазара. На 4 юни цената на юлския контракт мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се изкачи до най-високите стойности от февруари 2019 г. насам - $194/т, но буквално след броени часове пазарът се срина до $180/тза да се качи до$187/т при закриване на борсата на 6 май 2019 г. И това при положение, че само преди три седмици котировките на пшеницата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от една година насам - $153,75/т.За несигурността на зърнените пазари допринесоха шоковите промени в търговската политика на САЩ спрямо Мексико и Китай, големите вносители на американско зърно. Динамичните промени се отразиха и върху пазарите на Стария континент. Ценовият възход в Европа обаче беше доста по-ограничен, предвид доброто състояние на посевите от нова реколта в повечето страни основни износителки на пшеница в ЕС и най-вече в черноморския регион (Русия, Украйна).Редица авторитетни руски компании опровергаха информациите на американските източници за очаквани големи щети от суша в южните региони на Русия, основни доставчици на пшеница за износ. Наскоро дори ИКАР-Москва (Институтът за конюнктура на аграрните пазари)увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 80,6 млн.т на 81,0 млн.т, в сравнение около 72 млн.т, ожънати 2018 г.

При закриване на борсата в Париж на 6 юни септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR179,25/т, в сравнение с EUR185,25/т на 30 май 2019 г. и EUR183,00 - 06.06.18 г. Средно с 2-3 евро се понижиха в сравнение с високите седмични стойности и експортните котировки на западноевропейската пшеница – до EUR190/тСРТРуан и EUR 188,50/т FOB Балтийско море (EUR184 и EUR 183FOB съответно на 6.06.18 г.).

Според руски и украински анализатори интереса към търговията с пшеница от старата реколта в момента е изключително слаб, като експортната цена на пшеница 3 клас (12,5% протеин) се задържа на равнище около $205-208/т FOB черноморско пристанище. В същото време тенденцията при цените на новата реколта е възходяща - до $195-198/т FOB към 7 юни, в сравнение с 190-192/т FOB в края на предходния седмичен период и $202-205/т FOB към 6 юни 2018 г.

Котировките на френската царевица през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазонEUR177-179/тFOB Бордо (EUR171- 6.06.18 г.). При същите цени, според търговски източници, в момента се предлага и царевица за износ от Украйна.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Със среден добив от 400 килограма от декар започна прибирането на черешите в Силистренско, показва справка от областната земеделска дирекция. В Силистренско се отглеждат 4 075 декара череши. Досега е получена продукция от 200 декара. Средният добив от ягодите е 672 килограма от декар, а от малините - 180 килограма./БТА

Публикувана в Новини на часа

Огнян Антонов е най-големият производител на череши в региона на Кърджали. Преди близо 20 години родопчанинът посадил 10 сорта череши върху 200 дка земя в Родопите, до село Орешница. И днес черешите са най-голямата страст на Огнян. По време на нашата среща, стопанинът не спира да опитва от искрящите плодове. И с гордост разказва за всеки сорт.

И днес овощарят продължава да търси най-сладките череши, но към днешна дата проблемите в сектора са едни и същи: ниска изкупна цена и липса на работна ръка. Последният проблем е особено остър по време на кампания, каквато вече започва при черешарите. „Каквато и надница да давам, предпочитат да седят в селската кръчма, вместо да дойдат и да си изкарат някой лев с труд“, ядосва се производителят на череши. Повечето берачки в градината на Огнян са възрастни жени. Възрастта обаче в един момент си казва думата и те трябва да се откажат от работата. Черешата иска бързо бране, катерене по стълба, спазване на срокове. Огнян не се оплаква от пазар, въпреки, че е наясно, че изкупната цена на черешите е в пъти по-ниска от крайната пазарна. За него е важно да реализира продукцията.

Огнян имал оферти за изкупуване на череши от чужбина, но не посмял да поеме ангажимент при такава хронична липса на работна ръка. Фермерът е наясно, че е твърде вероятно да не може да спази условията на купувачите. Затова се гневи на социалните политики у нас. „Трябва да има начин да накарат хората да работят. Защо им се дават тези социални помощи? По-добре да ги спрат. Да го измислят по друг начин. Какъв е смисълът аз да се блъскам от толкова години и всеки път да треперя като наближи сезона на брането на брането – ще има или няма да има работници?“, казва с горчивина Огнян и отхапва от сладката череша.

Съпругата му често обича да се шегува: „Ако полагаш толкова грижи за мен, колкото за всяка череша в градината, царица ще бъда“, разказва през смях стопанинът от Кърджалийско. За Огнян овощарството е повече от тънка работа. Преди да засади своите 200 дка с череши, внимателно проучил региона, направил изследвания на почвата. Избрал слънчеви и полегати склонове, за да може днес да се похвали с най-вкусните череши в Родопите. „Само работници да се намерят, нищо друго не искам“, казва в заключение фермерът.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

Очаква се средногодишната изкупната цена на краве мляко да бъде 0,59-0,60 лв/кг, като по-ниските цени ще се установят през втората половина на годината. По предварителни оценки на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA)САРА изкупните цени на кравето мляко ще започнат да намаляват постепенно в следващите месеци.  

През месец януари в страната е изкупено с 6,8 т. (- 12,72%) по-малко краве мляко в сравнение с 2018 г. Това води до намаление на производството на млечни продукти, като най-голямо е намалението при сирената- -19% и сирената с добавена растителна мазнина -28%. 
По прогнози на САРА, през 2019 г. се очаква увеличение при цената на дребно на сурово и кисело мляко в сравнение с 2018 г. с между 1-2%, докато при саламуреното сирене може да има намаление от 3%, прогнозират от САРА.
Публикувана в Животновъдство

Испания, Мароко и Турция са основните страни, които в тези месеци доминират пазара на домати ипипер в ЕС. При доматите Испания се оказва с едни от най-конкурентните цени, като основно предимство е близостта до европейските пазари. При пипера, Мароко поддържа най-ниските цени на дребно – 1,75 евро/кг, докато испанското производство е на цени над 2,1 евро/кг. При краставиците, Турция се очертава да е основният ценови играч на европейския пазар. 

За 2018 г., Мексико увеличава износа си на домати с 5% на годишна база за САЩ, като над 99% от целия мексикански износ от 1,8 млн.т. е предназначен за тази дестинация. 
 До началото на м.май, 2019 г. трябва да се вземе решение по отношение продължаване действието на Споразумението за отмяна на антидъмпинговите мерки в търговията на домати в САЩ. Ако споразумение не бъде постигнато ще започне налагане на 17,56% мито върху вноса на мексикански домати.
Публикувана в Новини на часа

Успешните земеделци имат бизнесплан и не зависят от капризите на времето

При покупката на земеделска техника трябва да се гледа не само първоначалната цена, но и разходите, които са свързани с нейната експлоатация и производителността

Интервю на Ася Василева
– Господин Минев, по принцип в земеделието всяка година е трудна. Тази обаче, като че ли малко повече. Има ли напрежение на пазара на земеделска техника, или е обичайното за началото на годината изчакване?
– Ситуацията е доста различна в различните райони на страната. Има места, където посевите не са никак добре. Сушата обаче е повсеместна. През зимата нямаше сняг, сега няма дъжд, това със сигурност ще се отрази и върху пролетниците. Всички чакат да видят какво ще стане. Пшениците в цели райони през есента не поникнаха, рапицата масово я развалиха. Имаше един дъжд в средата на август, след това валя в средата на септември 1-2 литра и това беше. След това нито дъжд, нито сняг. Това е сериозен проблем.
Голяма част от земеделците отлагат вземането на решение за инвестиции, за да видят как ще се развиват посевите.
– Правилно ли е това?
– Винаги съм смятал, че това не е правилният подход. Машината не се изплаща с един конкретен посев. Тя се взема на лизинг и се изплаща следващите 5 години. Ако една година не е перфектна, то следващата ще е по-добра, по-следващата може да е много печеливша. Или може да е тотално бедствие. Не може от един посев да направиш инвестиции. В днешно време, при сегашните изкупни цени на продукцията, никой не изкарва такива средства, че да си изплати трактора или комбайна от текущата реколта.
Но така или иначе, в момента на пазара цари една колебливост. После ще дойде май месец, ще видят, че посевите горе-долу са наред и всички ще се втурнат да купуват машини от днеска за утре. Тази непланираност в инвестициите е доста странна. Техниката се изплаща продължително време – 5-6 години. Ако се мисли за сегашния посев, а не за това какво ще правиш 5 години напред, няма как да правиш печелившо производство. Защото, като има една лоша година, трябва да пуснеш кепенците и да приключиш с бизнеса. Във всеки бизнес трябва да се мисли дългосрочно. Ние, като търговци, винаги вървим насреща на нашите клиенти. Когато има лоши години, правим подходящи схеми за изплащане, например вноски в края на годината, когато дойдат субсидиите или се продаде реколтата, така че да могат спокойно да си платят лизинга.
Годината е леко тревожна, има притеснения за посевите, но нищо екстремно като очаквания. Всички се надяваме, че все пак ще завали поне след сеитба.
Не очакваме някакви по-големи обеми в продажбите на земеделската техника от предходната година, а най-вероятно ще са и малко по-ниски. Зависи от това каква ще бъде рeколтата в крайна сметка. Засега пазарът е в изчакване.
– От една страна, е неяснотата с времето, от друга - неяснотата какво ще се случи с ОСП, и по какви правила ще работят земеделците. Ще има ли програми и подпомагане за земеделските производители и какви... Сигурно и това оказва влияние върху пазара?
– Най-добре ще е никой нищо да не чака като програми. Чакането на програми е един от най-сериозните проблеми като цяло за бизнеса със земеделска техника в България. Като се чуе за програми, и всичко спира. А после всички са недоволни от програмите. Защото няма ясни правила. Например, последният прием беше пълен фарс. Сменяха хиляда пъти ранкиранията, критериите, приоритети – бадеми, ягоди, семки, картофи, тикви. В България се работи без правила и без яснота и няма как да не се получи пълен хаос. Често коментираме с фермери, че ако не ти излиза сметката без програма, за какво го правиш този бизнес изобщо. Сметката трябва да се прави така, че да излиза и без програми. И после, ако ти стане програмата, е добре дошло. Земеделието е преди всичко бизнес.
Не са сериозни бизнесмени земеделците, които казват - ако има програма, ще купя машина. Добре, ако няма програма и не купиш трактор, значи, че трактор не ти трябва. Ако чакаш да ти одобрят проекта, за да купиш машина, то очевидно нямаш голяма нужда от тази машина. А тогава защо изобщо я купуваш?
Другата крайност е когато има програми да се вземат най-скъпите и мощните машини, без да са съобразени със спецификата на стопанството. Просто защото излизат на половин цена. Така че по отношение на програмите не очаквам да има нещо смислено скоро. А е много лесно да се направи нещо работещо и прозрачно, но няма воля за това. Тази година фермерите ще трябва да разчитат на самофинансиране.
Всички търговци на земеделска техника имат преференциални схеми за финансиране, има възможност за дълги срокове на изплащане на техниката – 5 и повече години. Така че ако земеделецът има нужда от тази техника, няма защо да чака да види какви са посевите или ще има ли програми.
– Имате ли някаква статистика колко нови машини трябва да влизат в българското земеделие на година?
– За да кажем какво е нормално, трябва да има някаква дефиниция какво искаме да постигнем. Нивото от миналата година е нивото, на което е пазарът, когато няма програми. По-ниски са нивата от обикновеното, което е около 1500-1600 трактора и около 250 зърнокомбайна. Но все още се наваксва от онова „презареждане“, което се случи през 2015 г.
Друг е въпросът, че лично аз недоумявам когато някое официално лице, заяви, че земеделската техника в България се е обновила. В България работят около 50 000 трактора и около 10 000 комбайна. При 200 нови комбайни на година, кога ще се обнови тази техника? Някъде след 60 години.
Друго е, ако кажем, че целта е 10 процента от техниката да се обновява годишно. Което не е нерезонно. Защото, ако 10 процента от техниката се обновява на годишна база, това означава, че след 10 години най-старите машини ще са 10-годишни. В България един трактор нормално се експлоатира от 6 до 10 години максимум. Не говорим за старите машини на по 15-20 и повече години, които трябва да се реанимират с цената на големи разходи.
Големите и професионални земеделци не могат да си позволят да работят с много стара техника, тъй като тя влачи големи разходи след себе си. Да, купуването на нова техника е разход, но това не е непосилен разход при сегашните условия на пазара.
Ние, в ИнтерАгри, предлагаме 5-годишна гаранция. Това са 5 години, в които разходите са само изплащането на техниката и обслужванията, които са нищожни спрямо инвестицията. Това не може да се сравни с разходите за поддръжка на един 10-годишен трактор, при който само за ремонт на скоростната кутия отиват към 25 000 лв. А и там нищо не можеш да предвидиш, машината спира на полето по всяко време и край. Заминава в бокса и вадиш едни пари. Ако се направи сметка колко пари се харчат на година за една стара машина, се вижда, че много по-евтино излиза изплащането на нова. И тук дори не говорим за ефективност на машината, за разход на гориво, за комфорт на оператора и т.н. Защото всеки иска да му работи машината 15 часа на ден, но нали човекът, който работи в нея, трябва да има някакви нормални условия, за да може да издържи това време и да не избяга.
– Грамотно ли подхождат българските земеделци, когато трябва да направят инвестиции в земеделска техника?
– За съжаление, повечето все още не. Все още липсва разбиране, че цената на машината, която се плаща в началото, не е всичко. Ходят от офис на офис и показват различни оферти. Казват – еди кой си ни дава еди каква си машина за толкова пари. Все едно купува салам, а не скъпа техника за работа.
Например, зърнокомбайните на New Holland са на практика най-ефективните машини на пазара. Разбира се, това се отразява на цената им. И няма как да е иначе. Все едно да отидеш при дилъра на Фолксваген и да поискаш оферта за Пасат, след което да влезеш в БМВ и да кажеш – ако ми дадете вашата кола на цената на Пасата, ще я купя. Най-малкото ще те изгледат съжалително. Няма как да дадеш същата цена за съвсем различен продукт. Да, може и другата машина да не е лоша, но между двете има много големи разлики.
При добрата машина, спестяваш много от качество, имаш гаранция и много други екстри.
Земеделците трябва да се научат да си оценяват инвестицията в рамките на целия период на експлоатация на машината. Може да дадеш 20 000 лв. по-малко, но после разходите многократно да превишат това. Трябва да се пресметне колко разходи ще направиш за гориво на единица произведена продукция, колко разходи ще направиш от загуби. Ние сме правили калкулации – при прибрани 10 000 тона, ако комбайнът ти спести 2% загуби, да не говорим, че спрямо някои конкуретни марки комбайните на New Holland спестяват много повече, но да кажем, че минималното е 2% - ако си направиш една добра сметка от 10 000 тона, това не са малко пари – при сегашните цени излиза 50 000 – 60 000 лв. Така че първоначално спестените пари после изтичат в загуби от неприбрана продукция.
Има много важни параметри, които трябва да се вземат под внимание – разход на гориво, ефективност на машината, колко бързо прибираш реколтата, за да се вместиш в краткия жътвен прозорец и т.н. Много често се правят и сравнения между неща, които изобщо не са сравними – например, една машина, която е 2 пъти по-производителна от другата, се сравняват по цена.
Разбира се, има и професионални земеделци, които калкулират всички тези неща. Те си правят сметката, че може да инвестират малко повече първоначално, но то ще е разсрочено и впоследствие ще спестят от много други неща. За съжаление, този тип фермери все още са много малко. Машината не се купува за удоволствие, тя се купува за работа. Редно е да мислиш какво ще инвестираш и какви разходи ще имаш в годините, през които смяташ да я ползваш.
Много е важно да можеш да си правиш добре сметката във всеки един бизнес, а в земеделието – дори още повече.

Публикувана в Агротехника

На пазара на земеделска техника в България цари неяснота. Какво сподели Иван Масларов, управител на фирма ВАРЕКС, пред камерата на Гласът на земеделеца", вижте във видеото.

Публикувана в Агротехника

Бизнесът с боровинки е донесъл над 2.4 млрд. щатски долара на фермерите по света само от износ през 2017 година. Едва ли има друга сфера в селското стопанство, която да се радва на 9% ръст в обема и 13% в стойността средно за всяка от последните пет години. Това е категоричен сигнал, че растящото предлагане все още не може да насмогне на търсенето. Със средна експортна цена от $ 5,50 за килограм, синята американска боровинка няма аналог сред плодовете по капитализиране на приходи.

Боровинките могат да дадат средно по 1500 кг на дка след третата година, което ги нарежда сред най-печелившите култури в наши дни. Петте най-големи страни-износители са Чили, Перу, Испания, Холандия и САЩ. Въпреки това, боровинките могат да се отглеждат успешно в много части на света, включително в България. Специфичните условия у нас дават възможност за производство на боровинки през голяма част от годината. Още по-важно е, че страната ни може да запълни пазарния прозорец, който се отваря между реколтата на два големи европейски производителя – Испания и Полша.

Отглеждането на боровинки има много предимства – носи относително висока възвръщаемост, брането е лесно и има дълъг срок на годност, в сравнение с подобни култури (малини, къпини и др.). Производството е сравнително лесно, но има свои специфики, познаването на които е от жизнено важно значение за инвеститора.

По пътя на боровинките

Водени от интереса към тази все по-популярната култура от ИнтелиАгро посетихме Холандия – меката на технологиите в земеделието и източник на най-добрите разсади за боровинки. Качеството на разсада е гарантирано не само от грижата и технологията на отглеждане, но и от сътрудничеството с американската FallCreek – световен лидер в култивирането на различни сортове боровинки.

Сортовете, предлагани от разсадника, който посетихме, са 11 на брой и са тествани в различни климатични условия на Европейския континент – от Холандия, през Полша, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватска до Англия и др. Зреят по различно време като осигуряват производствен прозорец от 25-та седмица на годината до 38-та (близо три месеца). Вкусовите качества на отделните сортове (по-сладки, по-кисели, по-месести и пр.), размера на плодовете и живота на рафта са различни, но съобразени с последните тенденции в търсенето на развитите пазари.

Всички растения се размножават in vitro и растат в контейнери, пълни с подходяща за боровинките торфена среда. Отгоре са насипани дървени стърготини за предпазване от плевели и мъхове. Свидетелство за огромното търсене на посадъчен материал в Европа е постоянно нарастващият капацитетът на разсадника. От 700 000 растения през 2016 г. достига до 3,3 млн. растения през 2017 година. По оценки на мениджмънта, разсадникът държи 60% от пазара на качествена продукция в Европа.

Поръчването на разсад става 18 месеца напред и се авансира на 30%. Останалите 70% от сумата на поръчката се превежда по сметка преди товаренето на материала за спедиция, се посочва в анализа.

Създаване на насаждение

За създаване на насаждение се избират леки, добре отцедливи (песъчливи), аерирани, равни, или с лек наклон площи. Важното е в полето да няма точки на задържане на вода. Редовете за засаждане се настилат с компост, който се заорава на 25 см. След това се издигат легла и се покриват с мулч. Важното е да се осигури киселинност на почвата от 4,5-5 pH, за което спомага и обогатяването на водата за напояване с азотна киселина. При издигането на леглата се разполага и системата за капково напояване, която е абсолютно задължителна. Засаждането става по схема 3 Х 1 м, или около 330 растения в декар, но са разпространени и други схеми на засаждане. Цената на едно растение ориентировъчно е 5-6 лева и зависи от сорта.

Обикновено на първата година от засаждане се полагат колове и мрежа, която предпазва насажденията от градушка и птици. В нашите условия мрежата е задължителна, особено с оглед размера на инвестицията и очакваната възвръщаемост.

Отглеждане

За да се запознаем от първа ръка с опита в отглеждането на боровинки от Амстердам летим до Белград и поемаме на юг с кола. Причината да изберем Сърбия е както в близкия до България климат, така и във факта, че Сърбия e сред основните износители на боровинки за ЕС. В хълмистия район на южна Шумадия са разположени няколко от най-старите (първото от 2006 г.), големи и опитни стопанства за производство на боровинки в страната.

Фермерите ни посрещат радушно и не крият нищо от безценния си опит с културата. Тук разбираме колко е важно препоръките за отглеждане и опазване на растенията да не се „побългаряват“. Насажденията изискват много голяма инвестиция и за да може тя да се отплати не могат да се правят никакви компромиси както с напояването, така и със защитата на растенията. Сърбите, които не са в ЕС, ползват символична финансова подкрепа по предприсъединителните фондове. В интерес на истината, насажденията с боровинки се създават масово със собствен капитал и банков кредит, коментират от ИнтелиАгро и представят целия процес на отглеждане на боровинки.

Публикувана в Бизнес

Производителите на хлебни изделия в Грузия определиха повишаването на цените на пшеницата на международните пазари като една от основните причини за поскъпването на хляба с 5-10%, тъй като страната внася до 90% от зърното, което потребява, съобщи казахстанската телевизия „Хабар 24”. „В продължение на няколко месеца удържахме цените, използвайки ресурсите на компанията. На този етап обаче вече няма смисъл да очакваме стабилизиране на цената на пшеницата на световния пазар. Към днешна дата цената на чувал пшенично брашно се колебае между 47 и 50 лари (15,27-16,24 евро, бел. ред.) докато през август стойността му бе 33-35 лари”, заяви Мариам Гогишвили, ръководител на отдела за връзки с обществеността в компания за производство на хлебни изделия.

Производителите изтъкват, че освен брашното са поскъпнали опаковъчните материали, техниката и особено бензинът, което е увеличило разходите за зареждане на търговските обекти. Те не изключват възможността цената на хляба да продължи да се повишава.

Според икономиста Вахтанг Чарая обаче въпреки обективните причини разходите на отделните компании не биха могли да се повишат в еднаква степен, при това по едно и също време. „Някои купуват пшеницата от Казахстан, други – от Русия, а трети – от Украйна. Четвърти пък са съхранили запаси. А в закона пише, че съгласуваното ценообразуване от страна на производителите в ущърб на интересите на потребителите е нарушение. Затова проблемът трябва да бъде проучен от Агенцията за конкуренцията”, настоява Чарая.

Публикувана в Бизнес

Първото "билково" издание на фермерския пазар ще събере почитатели на обичайното място в обичайното време от 10.30 до 18.30 часа в сряда пред Министерството на земеделието и храните.

Основните демонстрации и дегустации  са винаги от 12 часа в голямата шатра в началото на пазара. Наред с продукцията на малки ферми ще се продават билки и ще бъде показано как се използват в различни напитки и храни. За пример посетителите ще могат да опитат екзотичния вкус на рачел с индрише.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта