Понеделник, 21 Октомври 2019 11:17

Рапицата и тази есен е проблемна култура

Иван Дражев– маркетинг мениджър в CORTEVA Agriscience за Балканите и продуктов мениджър Семена за България, коментира състоянието на маслодайната култура в страната

Петър Кръстев

с. Равно поле, Софийско

На Открития ден „Жътва царевица“ на демонстрационния опит PORTFOLIO Farm2019 в Равно поле, Софийско, разговарям с Иван Дражев– маркетинг мениджър в CORTEVA Agriscience за Балканите и продуктов мениджър Семена за България. Това е специалистът, който може да даде на нашите читатели възможно най-актуалната и компетентна информация за състоянието на проблемната, както се оказва и тази година, зимна маслодайна рапица.

-         Г-н Дражев, какви площи с рапица са засети към този момент в страната и има ли поникнали посеви с културата?

-         Към 26 септември засятата рапица в страната е около 384 хил. декара спрямо 860 хил. дка миналата година по това време. В Северна България нищо от засятото не е поникнало, има поникване само в Южна България.

Есента на 2019-а е много предизвикателна за рапицата от гледна точка на климатичните условия. Няма дъжд от втората половина на юли, тук-там има инцидентни локални слаби дъждове, които могат да дадат малък шанс на рапицата да покълне, поникне и се развие. Общо взето, ситуацията с рапицата е доста комплицирана.

-         В такъв случай има ли необходимост да се вземат мерки за растителната защита на културата?

-         От гледна точка на растителната защита, моят съвет е да се действа според конкретната ситуация на полето. Предвид това, че е сухо и няма почвена влага, бих препоръчал на производителите да не използват почвен хербицид преди поникване, тъй като тези препарати работят най-малко при 75-80% от ППВ. В момента в слоя 0-20 см няма почти никаква влага, особено в Северна България. В Южна България рапицата поникна и е в различни фази – от котиледони до 2-ра – 3-та двойка, благодарение на локалните валежи.

-         Където посевите са поникнали, какъв съвет ще дадете на земеделците за борба с плевелите?

-         Контрола на плевелите трябва да осъществи според видовете плевели, които са поникнали, разбира се, трябва да се съобразяваме с фазата на рапицата. Може да се пръска след фаза котиледони, а най-добре след кръстосване – първа двойка същински листа. Тогава в зависимост от плевелните асоциации – житни плевели и/или самосевки от житни култури, или широколистни плевели, трябва да се ползва вегетационен хербицид, който работи и при липса на влага. Т.е. за житни плевели и самосевки могат да се използват всички регистрирани препарати за контрол на житни плевели при широколистни култури, включително рапица. Те са с няколко активни вещества – клетодим, флуазифоп-П-бутил, циклоксидим, квизалофоп-П-етил, пропаквизафоп. Няма никакъв проблем всеки един продукт със съдържание на тези активни вещества да се използва след фаза кръстосване на рапицата и съобразно фазата на житните плевели. Оптимално едногодишните житни плевели и самосевките се контролират най-добре от фаза шип, 1-ви – 2-ри лист до начало на братене. Ако житните плевели „влязат“ във вретенене, те се контролират доста по-трудно, а и дозата на хербицидите трябва да се вдигне, което е равнозначно на допълнителни средства на дeкар.

-         Какво препоръчвате в случай на заплевеляване с широколистни плевели?

-         При широколистни плевели в конвенционалната технология рапица имаме две решения, които могат да се ползват в практиката след поникване на плевелите. Това са препаратите на база клопиралид, който контролира основните едногодишни широколистни, но за съжаление, той не е ефикасен срещу някои важни широколистни плевели. От кръстоцветните – това са див синап и дива ряпа, на второ място – див мак. При наличие на такива плевели трябва да се използва втората възможност за широколистни плевели през вегетацията – тройна комбинация на клопиралид плюс пиклорам, плюс аминопиралид. Вегатационният хербицид с тези три активни вещества хваща всички най-важни едногодишни широколистни плевели с изключение на кръстоцветните (див синап). Т.е. в конвенционалната технология при рапица в момента няма ефикасно решение за див синап, но от догодина в практиката ще бъде внедрен нов хербицид, който контролира кръстоцветните плевели в тази технология. Препаратът е на база активно вещество Арилекс –съвършено ново активно вещество, което отлично контролира див синап и дива ряпа в комбинация с вече внедреното активно вещество клопиралид. Активно вещество Арилекс е доста универсално и ще може да се използва както при рапица, така и при слънчоглед и пшеница.

-         Как стои въпросът с опазване на рапицата от Clearfield технологията от плевели?

-         При Clearfield технологията при рапица имаме пълен контрол на всички житни и широколистни плевели, както едно- така и многогодишни. Препаратът е на база имазамокс плюс метазахлор, които контролират всички плевели. Но предвид това, че Clearfield технологията при рапица е само на 30-35% от площите, той може да бъде използван само на тези площи. Докато хербицидите в конвенционална технология могат да влязат в Clearfieldтехнологията при рапица, обратното не може.

-         Какъв друг проблем ще посочите при рапицата в момента?

-         При поникналата рапица има масово нападение от бълхи и рапична листна оса. Затова съветвам земеделците всеки ден да правят оглед на полетата си с рапица, за да видят дали има нагризани и нападнати от неприятели растения. Моята препоръка е – дори да видят само едно нападнато растение, те трябва да пръскат, без да чакат. Защото за 24 часа това, което е поникнало, може да бъде „изядено“ както от бълхите, така и от рапичната листна оса.

-         Кои са препаратите за тази цел?

-         Наборът от препарати срещу неприятели в рапицата е известен: комбинация на органофосфорни с пиретроидни. Може да се използва и само чист органофосфорен препарат на база хлорпиприфос етил или хлорпиприфос метил, а иначе комбинацията от тези две активни вещества с циперметрин (пиретроид) е перфектна. Третият вариант е да се използват препарати на базата на неоникотиноидите, които все още са разрешени в практиката и специално при рапицата. Едното е ацетамиприд, а второто – тиаклоприд. Тиаклопридът има готова формулация с делтаметрин, което е перфектно решение за контрол на тези неприятели.

-         Има ли опасност от болести по рапицата в момента?

-         В това топло и сухо време, дори рапицата да е поникнала, по нея няма как да се развият болести. Това става в малко по-късен етап, когато има повече атмосферна и почвена влага. Наесен е добре да се прави третиране с типичните растежни регулатори. Есенното приложение на регулатори спомага за по-доброто вкореняване на растенията, за повишаване нивото на студоустойчивост, образуване на по-здрава коренова шийка, вследствие на което растението много по-лесно презимува при екстремно ниски температури – рапицата издържа до 17-18 градуса под нулата. Като се приложи регулатор, може със сигурност да се разчита, че рапицата ще оцелее. В България има два типични растежни регулатора с допълнително фунгицидно действие, които са регистрирани. Единият е на базата паклобутразол плюс дифеноконазол, а вторият е метконазол плюс мепикват хлорид. Това са двата типични препарата като регулатори и фунгициди, които са регистрирани както за есенно, така и за пролетно третиране. За момента това е растителната защита при рапицата. Ако към края на месеца условията се променят, в зависимост от развитието на рапицата ще можем да дадем и по-конкретни препоръки за опазване на рапицата от болести, неприятели и плевели.  

Пояснение за търговските имена на продуктите:

. Вегетационни хербициди срещу житни плевели в конвенционална рапица с посочените по-горе активни вещества: Клетодим (Селект, Центурион Супер, Шадоу), Флуазифоп-П-бутил (Фузилад форте), Циклоксидим (Стратос ултра, Фокус ултра), Квизалофоп-П-етил (Тарга Супер, Уиш Топ, Тайгър Платинум, Торнадо, Леопард), Пропаквизафоп (Ажил, Зетрола)

. Вегетационни хербициди срещу широколистни плевели с посочените активни вещества в конвенционална рапица – Клопиралид (Лонтрел), Клопирад+Пиклорам+Аминопиралид (Галера супер)

. Органофосфорни инсектициди – Хлорпирифос-етил (Дурсбан) и Хлорпирифос-метил (Релдан)

. Комбинирани инсектициди – Нуреле Дурсбан, Агрия 1050, Терагард Плюс, Пиринекс Сюприм;

Тиаклоприд+Делтаметрин (Протеус)

Пиретроиди – Вазтак, Карате Зеон, Децис, Суми Алфа, Фюри, Евур, Маврик, Ефциметрин, и др.

Растежни регулатори – паклобутразол+дифеноконазол (Топрекс); метконазол+мепикват-хлорид (Карикс).

В следващия брой на „Гласът на земеделеца“ очаквайте ексклузивно интервю с Иван Костадинов – търговски мениджър CORTEVA България , за тенденциите на площите и пазара на маслодайните култури за следващата година.

Публикувана в Растениевъдство

Ефектът на мероприятието зависи от професионалното и компетентно подбиране и прилагане на продуктите

Агр. Петър Кръстев

Пшеницата е най-разпространеното културно растение в света, тя е включена в хранителната дажба на всеки трети жител на планетата. В последните годинитази култура се отглежда на площи, вариращи в рамките от 216 до 225 млн. хектара. Въпреки това тя е силно чувствителна към нападение от болести и неприятели, а през последните десетилетия страда и от все по-осезаемите промени в климата.

Tretirane semena

Типове коренова система за ефективно усвояване: А – фосфор (ортофосфат), манган, мед, никел, В – калий, С – азот (нитрати), сулфати, борати.

В последно време сериозен проблем еувеличаването на променливостта на климатичните условия, а също изачестяване на периодите, неблагоприятнизаотглеждане на културитепрез вегетационния сезон. В същото време динамиката насветовните цени на пшеничното зърно и увеличаване търсенето на тази култура способстват интензификацията нанейното производство. Затова усилията към получаване на високидобиви от пшеница са световна тенденция.

Успехът се залага още в грижите за семето

В научната и приложната литература много първоизточници разглеждат, а практиката безспорно доказа, важността от формирането на мощна коренова система на растенията.Тя осигурява максимално ефективно използване нахранителните вещества и влагата от почватазаполучаване на високидобиви. В същото време оттокът навъглеродаза построяване на кореновата система може да бъде фактор за ограничаваненеговото постъпване към генеративните органи. Затова целта на агронома е създаване на условияза висока активност на кореновата система на растенията и осигуряване на баланс между нейното развитие и ефективно използване на хранителните елементи и влагата. Общите подходи към формиране на кореновата системаза високи нива на поглъщане на отделните неорганичниелементи са посочени на схемата.

В същото време нанасянето на отделнитехранителни микроелементивърху семената по време на тяхното предсеитбено третиране има съществени ограничения, свързани с отрицателното действие от повишаване на осмотичното налягане на работния разтвор заобеззаразяванеи на кълняемостта на семената. Нанасянето на микроелементие възможно в малки дози– 5-50 г от определен елемент на тон, с изключение на мед. Единствениятелемент, чието нанасяневърху семенатапо време на обеззаразяването е целесъобразно, е фосфорът във формата на водоразтворимортофосфат. Пригодни за нанасяне на повърхността на семената са и препаратите, съдържащи монокалиев фосфат (МКФ) в доза 100-500 г/т. В същото време не трябва да се забравя, че срокът насъхранение на такива семенадо сеитбата трябва да се намали до минимум.

Нанасянето на повърхността на семената на високи дози амониеви, калиеви и медни катиони трябва да се избягва. Недопустимо е прилагането на растежни регулаторизаедно с обеззаразителите, които не са посочени в препоръките на производителите, защото могат да доведат до предварително покълване на семената преди сеитба.

Изводи

Защитата на семената от болести еизключително важен технологичен елемент за осигуряване нормалното развитие на пониците на културата и реализиране на генетичния потенциал на сорта през вегетацията. По времена подготовкатакъм сеитба на пшеница и други зърнени култури трябва да се вземат предвид предшестващите години, възможнитепромени в природните условия в течение на вегетацията, последните достижения на селекцията и генетиката. Също така следва да се отчита същественото влошаване на фитосанитарната ситуация в агрофитоценозите в последните години. Заедно с това адекватната защита на посевите от болести и съответстващите мерки за формирането на мощна коренова системаот самото начало на вегетациятаощепрез есента са важни фактори за повишаване устойчивостта на посевите към неблагоприятни условия на отглеждане и достигане на високи нива на добиви от зимните житни култури.

Най-евтиният контрол на болестите и неприятелитепрез вегетацията на културите е обработката на растенията с максимални дози регистрирани обеззаразители, препоръчани от производителите на препарати. Тяхното правилно приложение ефективно ще контролира причинителите на болести есента и в раннопролетния период, а същои в условия на засушаване (без ретардантен ефект).

Качествената обработка на семената на културните растения с комплексни иновационни обеззаразители е ключ към високи и стабилни добиви.

Публикувана в Растениевъдство

Семената притежават различен срок за съхранение, до който тяхната кълняемост се запазва. Тя е най-голяма през първата година, а след това намалява. Ориентировъчно тези срокове са посочени в таблица.

Срок на на кълняемостта на семенатаот някой зеленчукови култури

Култура Година
копър 1
чубрица 1-2
магданоз 2-3
домати 5-6
фасул, грах, моркови, лук, целина, салатно цвекло 3-4
Бакла, цветно зеле 3-5
Пипер, спанак, репички, салата, бамя 4-5
Патладжан, зеле 5-6
Тиква, тиквички, пъпеш, диня 6-8

Както се вижда от таблицата, семената на зеленчуковите подправки имат най-кратък срок на съхранение, тъй като съдържат етерични масла, които понижават тяхната кълняемост при продължително съхранение.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Съвсем скоро активният сезон за отглеждане на зеленчуци ще приключи.Почти всеки има в градината си „любим сорт” от даден вид зеленчук, който би искал да отглежда и през следващата година?

Как се съхраняват събраните семена?

Важно е да се знае, че в личното стопанство могат да се събират семена само от директни сортове, а не хибридни растения.

Семена се събират само от добре узрели и здрави плодове.След като се просушат добре семената от зеленчуковите култури, трябва да се пакетират в книжни или платнени торбички и да се съхраняват на хладно, сухо и проветриво място, без опасност от насекоми и гризачи. Не са подходящи полиетиленови торбички или стъклени буркани.

Всяко пакетче със семена трябва да е придружено с етикет, на който да е записан видът, сортът, годината на събиране, кога са узрели първите плодове и други информиращи данни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 13 Септември 2019 13:49

Сезонно в градината

Сега, след като реколтата от зеленцуци и ранни плодове е вече почти прибрана, е моментът да освобождите градината от плевелите. Ако семената им попаднат в почвата през следващите години ще имате много работа. Ако има продължителна суша като сега, добре е да се полее, но не забравяйте, че обилните поливки на ябълки водят до опадване на плодовете.

Освободете дръвчетата от издънки. При дърветата от късни сортове ябълки и круши, родили обилно е добре да се поставят подпори под клоните, за да не се прекършват. Съберете опадалите плодове и ги използвайте за направа на зимнина.

Добре е да помислите за почистване на местата за съхранение на плодовете през зимата и за дезинфекция на инвентара.

Тъй като дърветата приключват растежа си е добре да се подхранят с фосфор-калиеви торове, за да да може успешно да преживеят студените зимни месеци.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Да продаваш краставици на краставичар е трудна работа. Но дойдоха едни такиви времена, че и това започна да се случва в нашата скъпа родина и особено в земеделието ни. Като от небето в България се изсипа дерлегация от американския щат Небраска, водена от Робърт Евнен, държавен секретар на щата. Те по неизвестни за нас причини решиха, че трябва да продават боб на нашата страна, защото им бил много хубав.
 
Едва ли не, имало нещо страшно в това, че досега внасяме боб от Киргизстан и някои африкански и азиатски държави.  Е, хубаво де, ама на българин да продаваш боб  е някак подигравателно.
 
Но то малко ли смешни и унизителни работи вече се случиха в нашето земеделие. Не случайно, когато европейските държави решиха да ни оказват помощ в селското стопанство, първо се опитаха и практически успяха, да ликвидират науката в земеделието. Сортове боб, и то перспективни, се произвеждаха в Земеделския институт в Генерал Тошево. Единственият проблем бе, че комбайните не можеха директно да го овършават, но сега, както чуваме, вече са създадени и два нови сорта, които стават и за такава обработка.

Свикнали сме да се гордеем, че ние сме научили света на градинарство. И досега частни стопани в западни страни все още разполагат с български семена и ги отглеждат с голям успех. Но колкото и смешно да ви изглежда, Съюзът на градинарите в България бе създаден именно със западна, в случая германска, помощ. Отново бяха похарчени милиони пари, които се броят за инвестиции в нашето земеделие, а всъщност отидоха за издръжка на консултанти и семинари.

А що се отнася до щата Небраска, за него редовият българин може би е чувал само, че там е роден Марлон Брандо. А може и това да не. Похвално е, че ръководителите на този щат са се замислили и как да ни снабдят с боб, но ни е обидно, че вместо да ни дадат възможност да развиваме собственото сортоподдържане на доказали се български сортове и дори ние да изнасяма  наши сортове, така както ставаше дълги години със слънчогледа сорт Албена във Франция, сега с почести приемаме американци, носещи ни боб.
 
Така че с нищо не са ни виновни американците, кои знае дали ще ядем техния боб, на нашата маса сигурно още дълго ще присъстват азиатското производство. Но дали нашите ръководители някога ще осъзнаят, че семепроизводството е "цифровизацията" на селското стопанство, и че само то ни гарантира независимост, може само да хвърлим един боб от Небраска ...
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Можем ли да икономисаме семена и препарати за растителна защита и да получим добив, който да възстанови вложените средства и да ни донесе печалба? Подобен въпрос в периоди на криза си задават много производители на растениевъдна продукция

Производството на земеделска продукция е пряко свързано с процесите, протичащи както в националната, така и в международната икономика. Тези процеси оказват съществено влияние, като повишават или намаляват себестойността на продукцията на вътрешния пазар. Напоследък тенденцията е към повишаване цените на всички вносни стоки, като торове, семена, препарати за растителна защита(ПРЗ) и др. Пред фермерите изниква въпросът: как да намалят разходите? Много от тях мислят, че намаляването на разходите води до неизбежно намаляване и на добивите. Това е вярно, но за сметка на какво се намалява добивът? Дали е за сметка на съкращаване на нивото на химизацията? Дали става въпрос за икономии на семена, или за преминаване към по-малко разходни и екстензивни технологии при отглеждане на културите?

Основателни съмнения

По време на прехода през 90-те години, нарушаването на производството и на доставките в резултат на кризата доведе до дефицит на торове. По-възрастните агрономи помнят, че след като се икономисваха торовете в продължение на 2 – 3 години подред, добивите при основните култури не намаляха много, което позволи да бъдат смекчени последствията от кризата. По-скоро пострадаха тези стопанства, които спестяваха от семена и препарати за растителна защита. Евтините семена с непроверено качество от непознати или съмнителни източници и икономисването на ПРЗ проваляха добива. Качеството на продукцията беше изключително ниско, така че тя трудно можеше да се реализира или се реализираше на възможно най-ниски цени.

Естествено, не толкова драматичното намаляване на добивите се обясняваше с последействието на внесените по-рано торове и естественото плодородие на почвата в този момент. Да допуснем, че две години стопанството може да преживее без минерални торове, без да забравяме за сидератите и биологизацията на производството, доколкото това е възможно. Но препаратите за растителна защита и семената „работят“ една година – на тях дълго не можеш да разчиташ. Можем ли да икономисваме семена? Вероятно да, но качествени семена днес могат да се купят на достъпни цени. На този пазар съществува голяма конкуренция и винаги може да се намери добро предложение. Въпреки това ползвателят е длъжен да направи необходимата проверка и проучване на доставчика. А що се отнася до препаратите за растителна защита, тук въпросът е по-сложен. Как да икономисаме от разходите?

Насищане с пестициди

От година на година показателите за реколтата имат своя дефицит. Добивността, или разликата между потенциалните възможности на добива и фактическия, всяка година се определят от няколко фактора:

Агротехнологичните и биологични условия (климатични и метеорологични условия, посевен материал, торове, ПРЗ, използвана технология, спектър на плевелния състав и вредители)

Социално-икономически фактори (ниво на цени на пазара, разходи за производството, стабилност на валутата, политически фактори).

На много фактори, такива като нашествие на вредители, скок в цените, правителствена политика и курс на валутата, агрономът не може да повлияе. Той може да работи над технологията, традицията и знанията. Така че като обогатява знанията си и усъвършенства технологията, агрономът държи коз в ръката си.

Един от добрите показатели за добра работа на стопанството е стабилността. За съжаление, от колебанието на цените на продукцията стабилният добив невинаги гарантира стабилност в печалбата. За пример: по данни на селското стопанство на САЩ в последните години цената на царевичното зърно на международния пазар падна с 40 – 50%. В продължение на повече от две години намалението е със 130 долара за тон (3,32 за бушел), което е еквивалентно на стойността на един тон царевично зърно през юни – юли 2019 година. Това означава, че за една година стопанството може да прибере 8 тона царевица от хектар и да получат същите приходи, колкото е получило и от седем тона година по-рано.

Подобна ситуация се наблюдава и при зърното на обикновената зимна пшеница. Така по данни на Световната банка цената на зърното на твърдата пшеница в периода от октомври 2013-а до октомври 2014 година падна с 50 – 70 долара за тон, а максималното намаление на цената е 127 долара за тон (ноември 2012 година – август 2015 година), което е еквивалентно на стойността на 0,5 – 0,6 тона.

За гарантиране на финансовата стабилност агрономът е длъжен да има коз в ръката си, т. е. допълнителна добивност, която не само да повишава печалбата, но да не я понижава под нивото на средната величина за последните пет – седем години.

Да разгледаме ситуация, когато стопанството опростява технологията по защита на добива, намалявайки интензивността на химичните обработки, а на световния пазар цените на зърното или на маслодайните култури падат. Имайки по-нисък добив и по-ниски цени на продукцията, ние можем да не покрием своите разходи, дори в случай, когато сме ги намалили. Ето защо намаляването на добивите по този начин е опасно. Изводът е, че намаляването на насищането на почвата с пестициди е критично за добива. А какво ще стане, ако не съкратим обема на внасяните химически препарати, но съкратим разходите по тях без загуба на качеството. Това е възможно. В сезона през 2015 година ръководствата на много стопанства решиха да опростят технологията.

Да разгледаме подробно отделните фактори.

Неправилни икономии

Често под икономия на ПРЗ разбираме покупка на по-евтини средства за растителна защита. Но до какво ниво можем да намалим тази част от разхода? От време на време продавачите предлагат почти минимални цени. Не е тайна, че голяма част от препаратите или техните активни вещества се произвежда в Китай. Поднебесната е закрита страна, но експортната експанзия е открита. В интернет има сайтове, на които е посочена официална статистика по цени на продуктите, обновяваща се на всеки 10 дни. Лесно може да се проследи например цената на 1 литър технически глифозат 95%. Отиваме на сайта, изтегляме отчета и гледаме цените. През май 2015 година цената на такъв глифозат е около 2,5 – 3 долара за литър. Подобен глифозат (като активно вещество) не е готов за внасяне. Той подлежи на разреждане, добавят реактивни вещества, аджуванти и сърфактанти, транспортират го за далечни земи. Общувайки с представители на китайските производители, ние разбираме, че цената на готовия препарат не може да бъде по-ниска от цената на неговото производно, пускано в много по-голяма концентрация. Да, и обикновената логика потвърждава това. Тогава каква е тази стока, предлагана за 2 – 3 долара за литър с доставката до стопанството? Не така рядко, разбира се, има и случаи на неоправдано високи цени на препаратите. Затова е необходимо да се търсят ПРЗ на адекватни цени. В тази връзка не бива да се забравя и за възможностите за корупционни схеми при сделките. Един от елементарните начини за икономия на разходи при покупка на химични препарати е провеждането на открити търгове. Например в едно голямо стопанство или сдружения от стопанства стойността на необходимите ПРЗ би била една (по-висока) до провеждане на търг и съвсем друга (по-ниска) след неговото провеждане.

Трябва ли да се харчат пари за новости?

Въпреки че ежегодният списък на одобрените готови препарати съдържа стотици продукти, пазарът на активните вещества е доста ограничен. Затова е необходимо да се гледат детайлите из основи – т.е. съставът на активните вещества, тяхната ефективност, а не името на самия препарат. Повечето препарати на пазара представляват продукти от постпатентно производство, познати у нас като генерични. Ярък пример за това е хербицидът с тотално действие Раундъп на компанията „Монсанто” (неговото активно вещество е глифозат).

До 2000 година молекулата на глифозата беше защитена с патент. Единствено компанията „Монсанто” можеше да произвежда хербициди на тази основа. През 2000 година патентната защита изтече и след това портфолията с хербициди на почти всички компании на пазара за ПРЗ се попълниха с нови продукти. Освен това клонингите на Раундъп струват скъпо, въпреки че не са оригинални. Има значение и международният патент. Аналогична е ситуацията и с такива активни вещества, като ацетохлор, имидаклоприд е др. Изхождайки от темповете на развитие и внедряване в производството на нови активни вещества, най-добрата схема за защита на растенията е в пропорция 9:10 – т.е. 9 от използваните препарати могат да са генерици, но като минимум един продукт трябва да бъде от патентованите нови продукти. Новостите трябва да се гледат отблизо – да се оценят и да се използват в качеството на алтернатива, за да се избегне формирането на резистентност.

Какво още помага за правилно построяване на схемата на защита на растенията? Разбира се, фитосанитарният контрол на посевите и препоръките на специалистите по растителна защита. Само ако познавате добре спектъра на вредителите и плевелната растителност на вашите полета и ако отчитате прогнозата на специалистите за развитието на патогените, вие ще можете правилно да построите системата за защита на добивите.

Заедно с изучаването на болестите и вредителите, характерни за едно или друго поле, и правилния подбор на препаратите, е необходимо да се пристъпи към промяна в някои традиционни агрономически подходи. Експортното направление на много от селскостопанските култури и курсът на внедряване на продоволствената безопасност в съответствие с международните стандарти могат внезапно да прекратят достъпа към обичайни стари препарати, към които се придържат агрономите. Ако тези препарати бъдат забранени, значи има съответни причини... Няма ли да е шок за агронома, когато в един момент той остане без тези препарати, активните вещества на които се забраняват в много страни, в това число и вЕС-28? Няма ли това да се отрази на добива? За такава ситуация трябва да се готвим отрано, като на неголяма площ по възможност отработваме схемата за защита с разрешените в други страни нови препарати.

Необходима ли е защитата на растенията?

А трябва ли въобще да защитаваме посевите? На този въпрос ще отговорим с диаграма, на която са показани реалните и потенциалните загуби на добива на основните селскостопански култури в случаите на проведени мероприятия по растителна защита, както и без такива. Може да се убедите, че разходите за защита на добива почти винаги се отплащат, независимо от културата (Графика 3).

Заключение

Независимо от ръста на цените на всички съставни производства, отделните стопанства могат да имат приемливи финансови резултати, ако избягват падането на добивите на своите полета. Това става възможно благодарение на внимателния подход към защитата на добива и правилния избор на посевния материал с незначително съкращаване на разходите за обработка на почвата, а така също и за сметка на биологизацията на производството. Стремежът трябва да е към „златна печалба“, а не за „злато“ от стойността на реколтата.

Агр. Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Защитата на семената от повърхностни инфекции и почвени патогени е гаранция за здрави посеви

Агр. Петър Кръстев

В последните няколко години все по-голяма популярност набират фунгицидно-инсектицидните обеззаразители на семена. Тези продукти се ползват с популярност, защото осигуряват двойна защита, с която контролират не само болестите по семената, но ги защитават и от вредители. Освен това обеззаразителят трябва да покрива целия спектър болести, който съответства на дадената агроценоза.

Според проучване в Европейския съюз лидери в сегмента фунгицидно обеззаразяване са: зимна пшеница, соя и зимен ечемик. В сегмента инсектицидно обеззаразяване водещи са слънчоглед, царевица и зимна пшеница. А в сегмента фунгицидно-инсектицидно обеззаразяване първо място заемат зимната пшеница,царевицата и соята.

Лабораториите на агрохимическите компании постоянно работят над разработката на нови формулации и усъвършенстват съществуващите, за да удовлетворят потребностите на земеделските производители. През 2018 година най-разпространени болести по семената в Европа са били главните, видовете кореново гниене, снежната плесен, тифулното гниене и септориозата. Комплексът насекоми, които са нанесли най-много вреди миналата година, е толкова широк, че да се предвиди защита от всички, е почти невъзможно. Това са почвени (ларви на телени червеи, житен бегач, майски бръмбар), скрито живущи (житни мухи, стъблена пшенична бълха), и смучещи вредители (въшки, цикади, трипси).

Как могат да се решат проблемите

За да удовлетворят потребностите на клиентите, компаниите предлагат на пазара различни препарати за обеззаразяване на зърнени култури. Тези препарати трябва да отговарят на следните изисквания:

. да имат високо ниво на селективност;

. ефективно да защитават семената и пониците от широк спектър болести;

. да нямат ретардантно влияние върху кълновете;

. да повишават устойчивостта на растенията към ниски температури и недостиг на влага;

. да подобряват показателите на кълняемата енергия на пониците и полската кълняемост на семената.

. да контролират семенните и почвени инфекции, а също и листните болести в начални етапи.

Препоръки за получаване на най-добър резултат при използване на обеззаразители

Към защитата на семената е необходимо да се подхожда комплексно, затова е важно да се използва правилна техника, да се съблюдава времевата рамка за сеитба. Нужно е да се обръща внимание и на използването на качествени препарати за растителна защита. При използването на всички препарати е важно стриктно да се спазват инструкциите и препоръките на компаниите производителки. Трябва да се знае, че ефективността на препаратите за растителна защита зависи от много фактори, основни от които са: разходната норма на препарата и разтвора от него, начинът на прилагане, броят на третиранията и др.

Публикувана в Растениевъдство

Това са изучавали производители на сеялки в процеса на демонстриране и изпитване на своите машини в различни почвено-климатични зони. Обобщение на резултатите от техните наблюдения


Четирите основни фактора на добива, върху които може да се повлияе по време на сеитбата, са нормата на изсяване, разстоянието между растенията, наличието на двойници и пропуски, както и покълването. До тези изводи са стигнали производителите, изпитвайки сеялките на демополета в цял свят – в няколко различни щата на САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Африка и различни европейски страни, в това число и България.

sivba stattya

Колкото и странно да изглежда, нормата на изсяване има най-малко значение. Разстоянието между семената, тоест точното им поставяне, оказва по-голямо влияние върху добивите. Производителите и продавачите на сеялки обръщат голямо внимание на фермерите на процеса на минимализиране на двойно поставени семена и пропуски.

Но както се оказва, и това не е най-важното. Тези мерки осигуряват само равномерното разпределяне на семената по полето. А най-голямо влияние върху добивите оказва дружното поникване.

В този показател влиза процентът на кълняемост на семената, както и равномерното и дружното им поникване. За равномерно и дружно се смята покълването в първите 36-48 часа след сеитбата. Ако някое растение не успее да покълне през първите 2 денонощия, а голяма част от съседните – успява, то тези, които са покълнали по-рано ще го задушат. А това е неосъществена реколта.

Какви са причините на неравномерното покълване?

Това е станало ясно от някои опити, както и от анализа на данните от системите за прецизно земеделие. Например оказало се е, че на дълбочината на засяване на семената, определена в литературата за съответната култура като оптимална, относителната влажност на почвата варира от 20 до 60%. И това е в пределите на едно и също поле! Всички знаят, че за успешното покълване на семената, влажността на дълбочината на тяхното засяване трябва да е не по-малко от 30%.

sivba stattya foto 2

Опитите са показали и съществено влияние върху покълването на семената и на дълбочината, на която те се засяват. Например, в хода на един от опитите е установено, че семената на царевица, засята на дълбочина 7,6 см, където е имало най-много влага, са поникнали почти всички за определеното време. За същото време семената, засети на дълбочина 5 см, едва са започнали да покълват поради недостиг на влага. А засетите на дълбочина 2,5 см, така и си останали да лежат в почвата в очакване на дъжд.

Поради тези причина една от непрекъснатите задачи на агронома е да търси „златната среда“. Тъй като ако засееш дълбоко, има повече влага, но се губи енергията на покълването. А ако засееш плитко – енергията на покълването ще е по-добра, но пък няма да достигне влага.

Също в хода на тези опити е установено, че правилният натиск на сеитбената секция има много по-голямо значение за добивите, отколкото елиминирането на двойници и пропуски. Например, при оптимално натоварване на сеитбената секция,и равни останали условия, добивите от царевица са достигнали 1445 кг от дка. При максимално притискателно усилие, когато на сеялката, както се казва, са затегнати всички пружини, добивите са намалели до 1405 кг/дка. А когато натоварването е намалено до 80 кг – добивите спаднали до 1310 кг/ха.

Разбира се, за необходимостта от коригирането на дълбочината на засяване или притискателното усилие знае всеки агроном. Но на практика дали много производители пренастройват притискателното усилие при преместването на друго поле с различни условия? Колко от тях са готови да загубят за това по 4-5 часа от 20-те часа работа на сеялката в денонощието по време на кампанията?

По този причина през последните години технологиите на прецизното земеделие позволяват да се променя притискателното усилие направо от кабината на трактора, при това по секции, точно така както малко по-рано стана възможно регулирането на нормата на засяването. Но подобни технологии струват пари. Една добра модерна сеялка, оборудвана с всички съвременни технологии, излиза 60 000 – 90 000 евро. Но пък се изплаща.

И при всичко това не бива да се забравя поговорката, родена в агрономските среди: „Сеитбата на пролетниците започва през есента“, тоест важна е добрата подготовка на почвата през есента.

Публикувана в Растениевъдство

При спазването на лесни технологични правила за използването на тези машини при жътвата производителността се увеличава с 30-40%, а при сеитбата – с 25-35%

Ася Василева

С приближаването на жътвата темата за претоварващите ремаркета става все по-актуална. Тази технология още си пробива път сред българските фермери. Но по света все повече зърнопроизводители правят своя избор в полза на жътва и сеитба с използването на претоварващи ремаркета. Тези машини са лесни за работа, но често се допускат грешки, намаляващи техния технологичен и икономически ефект. Какви са тези грешки и как да не ги допуснете, ще се опитаме да изясним в настоящата статия.

Жътвата е процес, обусловен от конкретни срокове. Тяхното разтегляне заплашва както с биологични загуби на реколтата, така и със спад в качеството на зърното. Освен това нараства рискът от бурно разрастване на плевелите, което съществено намалява производителността на жътвата, увеличава разходите и води до още по-високи загуби.

remarketa 1

Увеличаването на производителността на комбайните с помощта на претоварващо ремарке е един от рационалните пътища за съкращаването на сроковете на жътвената кампания и намаляване на рисковете.

Технологията е лесна. Първата стъпка е изборът на ремарке. Тук е важно да не се бърка, а то да се избере според размера, също както удобна дреха. Трябва да се вземат предвид конкретните специфики на наличния машинно-тракторен парк, както и характеристиките на площите, средните добиви, изискванията към налягането върху почвата и т.н. Не е добре, ако воден от добри цели – намаляване на количеството на техниката и персонала, стопанинът побърза и поръча вместо две средни по размери ремаркета едно голямо, което наличните комбайни няма да успеят да натоварят.

Важно е да се знае, че всеки модел претоварващо ремарке предполага работа с трактор с определена мощност. Колкото повече зърно превозва ремаркето, толкова по-голяма теглителна сила ще му е необходима. Затова е важно да се съпоставят наличните в стопанството трактори с предвидените за закупуване машини. Това ще елиминира необходимостта да се купува специален трактор за претоварващото ремарке.

Следващият пункт е вместимостта. Ремаркето се избира така, че неговият обем кратно да съответства на обема на бункерите на комбайните. Само тогава, работейки в технологична верига, прибиращата техника ще осигури максимален ефект.

Какво трябва да бъде оптималното съотношение на комбайните и ремаркетата в технологичната верига?

Логиката е проста: цикълът на работа на комбайна в технологичната верига трябва да бъде по-малък от цикъла на работа на претоварващото ремарке. Тоест при избраното съотношение комбайн/ремарке трябва да работи следната формула:

● Vк — време за запълване на бункера с прибираното зърно + време за разтоварване на това зърно от комбайна;

● Vб — време за приемане на зърното от всички комбайни + време за докарването му до края на полето и разтоварването му в автомобилния транспорт + време за връщане в технологичната верига на комбайните.

remarketa 3

Да разгледаме това с конкретен пример. Да допуснем, че при работа в технологична верига с два комбайна Vб = 22 минути, а с три – Vб = 26 минути. Тогава, ако Vк = 25 минути, то претоварващото ремарке ще обслужи 2 комбайна, а ако Vк = 27 минути– 3 комбайна.

Трябва да се отбележи, че една от най-важните функции на претоварващото ремарке е товаренето на сеялките със семена и торове. Многократно ускорявайки процеса, ремаркето намалява рисковете от неспазване на технологичните срокове на сеитбата. Резултатът е увеличаване на добивите, намаляване на оперативните разходи, отпадане на необходимостта от закупуване на допълнителни сеялки и трактори.

При избор на претоварващо ремарке трябва да се вземе предвид видът на сеялката. В някои случаи се налага ремаркето да се преоборудва със специален товарач за сеялки със система с хидравлично задвижване. Във всички останали случаи е достатъчно да се постави евтин комплект за пълнене на сеялки.

Новост в тази сфера е двусекционното ремарке. То позволява сеялките да се пълнят поред както със семена, така и с торове, и при това да работи само един трактор.

Въпрос на дисциплина

Следващият въпрос е организационен. Опитът показва, че производителността пряко зависи от спазването на технологията. Всичко е достатъчно лесно – комбайните поетапно влизат в полето. При запълването си те поетапно разтоварват в ремаркето, без да спират работа. Координацията на процеса става с помощта на радиовръзка. И като следствие, правилно изграденият процес осигурява увеличаване на производителността с 30-40%.

На практика обаче механизаторите доста бързо спират да спазват разписания ред и заминават по самостоятелни маршрути. Най-често това се случва поради неопитност. Пречки могат да бъдат релефът или състоянието на културите на полето (например, ако те са полегнали, може да се наложат различни маневри). Независимо от причината, възниква нарушаване на процеса и вследствие се влошават показателите на ефективността.

Какво може да се направи? Най-лесно е когато комбайнерите се разделят по навик. Тук просто трябва да се концентрират върху процеса. По принцип, механизаторите достатъчно бързо започват да разбират ползата от прилагането на тази технология. Но ако движението на комбайните е усложнено от наличието на преовлажнени долини, електрически стълбове или други особености, то трябва да се планира такава траектория, при която на ремаркето няма да му се наложи да преследва комбайна по цялото поле. Увеличаването на времето на цикъла на работа на ремаркето неминуемо ще доведе до това, че приетото съотношение комбайн/ремарке ще се наруши, и тогава ще се разруши работата в цялата технологична верига. Да се мисли, че комбайните са „първични“ и ремаркето трябва да ги гони и настига, е погрешно. Резултатността на жътвата зависи от съгласуваността на работата на всички участници във веригата, в това число и зърновоза.

Подобна е ситуацията и при сеитбата. Пълненето на сеялките от ремаркето се прави в края на полето, което означава, че за да се избегне престояването на сеялката в момента на нейното пристигане на определеното място, ремаркето със семената трябва вече да е там. В този случай отново помага радиостанцията. Механизаторът на сеялката следи нивото на разход на семената и когато се налага донапълване, навреме съобщава за това на механизатора на ремаркето.

Товаренето на самото ремарке със семена е възможно по различни начини. При малка отдалеченост на склада от полето, е целесъобразно ремаркето да се пълни в склада, а при голяма – направо на полето, като семената и торовете се доставят с камиони. Основният критерий при избора е времето, необходимо за натоварване на ремаркето. То трябва да е по-малко от цикъла на работа на сеялката при сеитбата.

Трябва да се акцентира върху факта, че и при жътвата, и при сеитбата важен мотивиращ фактор за персонала е паричното възнаграждение. Повишаването на производителността на работата трябва да се отразява пропорционално върху заплащането на труда на механизаторите, а намаляването на сроковете на работа да става отделен повод за премия.

Ремък за безопасност

Трябва да се отбележи, че при влажно зърно при комбайните с ремъчно задвижване на разтоварващия шнек, а това са всички руски машини, се увеличава вероятността от по-бързо износване или разтягане на ремъка. Работата е там, че в момента на задействане на подаването на зърното за разтоварване при пълни обороти на мотовилото става „кинематичен удар“ и това води до износване на ремъка. Вариантите за решаване на този проблем са лесноизпълними от опитен комбайнер и безопасни за техниката. Когато масата е много влажна и тежка, е по-добре разтоварването да се извършва при пълно спиране на комбайна.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта