През тези дни делегация на Европейската комисия е в България с цел дискусии за подобряване прилагането на Европейското природозащитното законодателство, както и конкретно напредъка по неразрешени проблеми – закононарушения и наказателни процедури, съобщават от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). В дневния ред на Комисията са такива горещи случаи, като присъдите за Калиакра и Рила, наказателните процедури за неправилното прилагане на оценките на планове и проекти и за необявяването на зони от Натура 2000, както и жалбите за разораване на тревните местообитания и за изграждане на автомагистрала Струма през Кресненското дефиле. По всички тези случаи са открити явни нарушения на законодателството, които все още не са поправени. Най-фрапиращият случай е изграждането на ветрогенератори в района на Каварна, заради който страната ни е осъдена.

Дванайсет години след подаване на жалбата до Европейската комисия и три години след като Съдът на Европейските общности е постановил решение по делото Калиакра (C-141/14), където е установено, че България не се е съобразила с опазването на природата в ЕС - по-специално с Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Директивата за ОВОС по отношение на изграждането на вятърни паркове в района на Калиакра и унищожаването на Понто-сарматското степно местообитание 62СО *, фактите днес са следните:

  • Около 100 вятърни турбини работят в защитена зона и ОВМ Калиакра в нарушение на природозащитното законодателство на ЕС и оказват значително въздействие върху мигриращите, зимуващите и гнездящите птици, причинявайки сблъсък, прогонване и бариерен ефект вече 10 години, когато няма признаци, че това посегателство ще бъде спряно. Няма съответствие с член 260 от Договора за членство;

  • Докато Бернската конвенция продължава открито и систематично да търси решение на проблема и наскоро издаде Препоръка 200 (2018), Европейската комисия все още не е предприела конкретни действия, видими за данъкоплатците в ЕС, за да принуди българското правителство да изпълни решение на Европейския съд С-141/14:

  • Всички преговори с правителството са напълно непрозрачни и не е публично ясно какво правителството предлага на Комисията и какъв е отговорът на комисията;

  • Комисията е свръх толерантна към българското правителство по отношение на процедурата по прилагане на съдебните решения на Европейския съд, по-специално сроковете и вместо 6 месеца, тя изчаква вече 3 години правителството да представи пакет от достатъчни мерки и не препращат случая на Европейския съд за второ решение;

  • Въпреки това от научна гледна точка е ясно, че ефектът на изместване и бариера не би могъл да бъде избегнат или сведен до минимум без отстраняване на вятърните паркове и че отстраняването на вятърните паркове е единствената достатъчна мярка, която би могла да разреши случа. Комисията не взема никаква ясна позиция по този въпрос и не настоява за правилно прилагане на Директивата за птиците в това отношение.

  • Комисията не представя ясна позиция по въпроса пред Бернската конвенция и дори не представя нужните доклади за действията, предприети от ЕС във връзка с делото от Калиакра, отворено от Конвенцията.

  • Неотдавна комуникацията между Комисията и жалбоподателя стана трудна и предимно едностранна, когато Комисията избягва да отговори на нашите въпроси.

  • Мълчанието на Европейската комисия, въпреки че правителството не направи нищо, за да се съобрази с решението на Съда на Европейските общности, създава сред българската общественост впечатлението, че спазването на правото на ЕС и на решението на Съда на Европейския съюз не е необходимо и не трябва да се приема сериозно.

  • Нараства инвестиционният натиск върху зоните по Натура 2000 и нарушенията на законодателството на ЕС в областта на природата, официално подкрепяни от компетентните органи, стават все по-чести; Натура 2000 и биологичното разнообразие в България на практика не са защитени.

  • Има официални опити за отслабване на националното законодателство, което защитава биоразнообразието и Натура 2000, както и опити за намаляване на мрежата Натура 2000

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) твърдо остава на позицията, че най-подходящата мярка трябва да бъде отстраняването на вятърните паркове в Калиакра, още повече, че правителството официално заяви, че в региона не могат да се прилагат повече компенсационни мерки. Няма значение колко мерки ще приложи правителството, ако те не са подходящи или достатъчни.

Бихме искали да подчертаем, че досега не са предприети или предложени достатъчно мерки, за да се спази решението на Съда на Европейските общности. Съществуват редица предложени мерки, които никога не са били прилагани, като интегрирания план за управление. Има и мерки, които изглеждат подходящи, но те не са достатъчни (като системата за ранно предупреждение) или са подходящи за целта (като забраната за лов на червеногушата гъска).

Наскоро правителството съобщи за действия, свързани с възстановяването на Понто-сарматскато степно местообитание 62СО*, включващи разработен план за възстановяване му и наскоро община Каварна разработи конкретно проектно предложение с искане за близо 100 000 евро. Проектното предложение има сериозни проблеми, по-специално: има за цел да възстанови степните местообитания на територии, където вече съществува това местообитание, което изобщо няма да промени настоящото положение; включва някои изкопи и други подобни дейности, които могат да бъдат вредни за степните местообитания и видовете птици; не се занимава с така наречените степни местообитания, унищожени / влошени поради проектите, предмет на решението на Съда на Европейските общности; подходът включва разработване на методологии за възстановяване и управление от специалисти с много нисък опит по непрозрачен начин; повечето от дейностите не са ясно описани и бюджетът, отпуснат за тях, не може да бъде оправдан като необходим и подходящ за целта.

Планът за възстановяване, на който се основава проектното предложение, също е разработен по непрозрачен начин и включва редица слабости.

В доклада си към Бернската конвенция правителството показа, че не следва стриктно новата Препоръка, и по-специално за точка 4 от Препоръката (по отношение на премахването на вятърни паркове, ако не съществуват алтернативни решения), правителството ще разчита на становището на Европейската комисия.

Освен това е важно да се спомене, че РИОСВ Варна продължава да дава разрешения за нова урбанизация в района на Тракийските скали въз основа на ОВОС от 2005 г., без да прави нова оценка, включително и оценка съвместимост по Закона за биологичното разнообразие.

Изглежда, че нито правителството, нито Европейската комисия биха искали да вземат решение за решаване на проблема в полза на природата, обществения интерес и правото, а междувременно на последиците за птиците в района на Калиакра, Натура 2000 и биологичното разнообразие в България са силно отрицателни. Липсата на сериозни мерки срещу България вреди на цялата концепция за опазване на природата у нас и ще даде знак на други държави-членки, че не е необходимо да се спазват европейските закони и решенията на Съда, които ще имат сходни последици за природата на ЕС като цяло.

В заключение считаме, че делото не може да бъде закрито, преди да бъдат осигурени безопасни местообитания и миграционни коридори в защитена зона Калиакра и е постигнато пълно прилагане на решението на Съда на Европейските общности. Правителството не успя да предложи и приложи достатъчно мерки в рамките на 3 години след решението на Съда и трябва отново изправено пред Съда, коментират от БДЗП.

Публикувана в Новини на часа

Броят на врабчетата постоянно намалява, съобщава на сайта си Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) днес, на Световния ден на врабчето.

В България се срещат пет вида врабчета, от които близо до хората живеят домашното, полското и испанското врабче.

През последните две години БДЗП организира кампанията „Ние броим врабчетата“, чиято цел е да разкрие закономерностите в разпространението на домашното, полското и испанското врабче, както и да установи предпочитаните от тях места за хранене и размножаване.

В преброяването на врабчетата участват доброволци от различни краища на страната. През 2018 г. бяха преброени 4071 врабчета или с 2635 по-малко в сравнение с 2017 г.

Традиционно най-много данни постъпват от София, където преброяването е протекло на 126 места, но в 40% от тях не са установени врабчета.

Основните причини за намаляването на популацията са изсичането на храстите, употребата на пестициди в селското стопанство, разораването на затревените площи и шумът в градовете, коментират от БДЗП.

Публикувана в Новини на часа

Драстичен спад с около метър на водното ниво на Шабленско и Езерецко езера установи екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) на 9-ти март по време на мониторинг на водолюбивите птици в Натура 2000 зона „Шабленски езерен комплекс“. В резултат на това голяма част от плитчините на влажните зони са пресушени. Тези места са ключови за пребиваването по време на миграция и гнездене на десетки видове водолюбиви птици, обект на опазване в Защитените местности „Шабленско езеро“ и „Шабленски езерен комплекс“, сред които белоока потапница, малък воден бик, червена чапла и много други. Тези видове вече са загубили гнездовите си местообитания, тъй като гнездят в тръстиковите масиви по ръба на водоема.

Драстичният спад на нивото ще повлияе негативно и на ихтиофауната в двете езера (Шабленско и Езерецко), които губят традиционните си по-плитки места за хвърляне на хайвер. Припомняме, че Шабленския езерен комплекс и разположеното в съседство Дуранкулашко езеро са включени с Рамсарската конвенция като влажни зони с международно значение.

След разговор с представители на РИОСВ, БДЗП получи устна информация, че изпускането е станало чрез прокопаване на канал в пясъчните дюни с помощта на багер и че за тази дейност има официално разрешение от РИОСВ-Варна, издадено във връзка с писмо на община Шабла по повод наводнени помещения в резиденция „Шабла“. Каналът е широк 15-20 метра, което означава, че на практика не е имало реален контрол на изтичането на езерата. Към момента този канал не е затворен и ландшафтът не приведен в първоначалното си състояние. Изтичането е преустановено по естествен път, поради изравняване на водните нива на езерата и на морето.

Припомняме, че изпускането на водни маси от езерата противоречи на целта за обявяване на защитената местност и не е предвидено в плана й за управление. Изпускането на водни маси от Шабленския езерен комплекс в установените мащаби противоречи и на целите и предмета на опазване на защитената зона за птици.

Втори негативен фактор е и фактът, пресушаването е съпроводено и с опожаряване на голяма част от тръстиковите масиви в района на Шабленското езеро. Мащабите на опожаряването за изключително големи – касае се за няколко стотин декара явно преднамерено опожарена влаголюбива растителност. Паленето на масивите с водна и влаголюбива растителност е забранено според заповедта за обявяване на Защитената зона. Твърде вероятно е изпускането на водни маси и последващото опожарявяне да са взаимосвързани действия, които на практика водят до унищожаване на значителна част от влажната зона.

В момента е отворен канал за изтичане и на разположеното в близост Дуранкулашко езеро, но за щастие нивата на отток там са много по-слаби, поради специалното съоръжение (шлюз), изградено за тази цел.

БДЗП изпрати официален сигнал до РИОСВ-Варна и МОСВ и очаква писмена информация по случая.

Публикувана в Новини на часа

треляно е по кола на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), паркирана в двора на полева станция „Дуранкулак“.

Инцидентът е станал вчера късно вечерта. Най-вероятно деянието е дело на бракониери, които извършват незаконен риболов в езерата Шабла и Дуранкулак, алармираха от дружеството.

Екип на БДЗП и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури редовно организират проверки за бракониерство в езерата и явно това е провокирало стрелбата.

Предишния ден отговорникът по опазване и мониторинг на червеногушата гъска на БДЗП е предотвратил навлизането на бракониерска лодка за поставяне на мрежи в защитена местност „Дуранкулашкото езеро“.

В момента полицията извършва разследване на място и проверка по случая.

Всичко това се случва докато екип на LIFE проекта на БДЗП „Сигурен прелетен път“, съвместно с колеги от Великобритания, прави опити за улавяне и маркиране със сателитни предаватели на червеногуши гъски.

Бракониерството в езерата е една от основните заплахи за нощуващите представители на световно застрашения вид, който зимува всяка година у нас. Навлизащите с лодки да поставят мрежи бракониери, освен че нанасят щети на рибните популации, прогонват и нощуващите птици. Честото безпокоене изтощава гъските, повишава смъртността и намалява броя на размножаващите се птици, коментират от БДЗП.

Публикувана в Новини на часа

На заседанието си на 30 ноември 2018 г. постоянният комитет на Бернската конвенция прие нова препоръка към България по отношение изградените ветрогенератори в района на Калиакра, застрашаващи мигриращите, зимуващите и гнездящите птици. Тя касае същите ветроенергийни паркове, заради които България бе осъдена от Европейския съд, че нарушава законодателството на ЕС.

Новото решение идва 12 години след откриването на досие в конвенцията заради изграждане на ветрогенератори на прелетния път на птиците в района на Калиакра, което противоречи на чл. 4 на Конвенцията. То е предшествано от препоръка 130 от 2007 г., която за съжаление и до днес не е изпълнена изцяло от правителството. Като основа за новата препоръка послужиха заключенията на независимия експерт на Бернската Конвенция в рамките на посещение на мисията й в страната ни в средата на май 2018 г. За пръв път от 2007 г. насам бе направена независима и задълбочена оценка на предприетите досега мерки от страна на правителството и са направени конкретни обосновани препоръки какво още е необходимо да се направи, за да се отстранят закононарушенията. Качеството на експертния доклад и изготвената препоръка бяха оценени високо от постоянния комитет на конвенцията.

Новата препоръка изисква в следващите 12 месеца да се осъществят задълбочени анализи на всички въздействия на опериращите в района ветропаркове, както и да стартира обхватен мониторинг на въздействията. И анализите, и мониторингът трябва да обхващат всички типове въздействия, да се прилагат по предварително съгласувани с природозащитни организации и учени научни методи, а резултатите да са публични и представени на обществеността по достъпен начин. Резултатите от мониторинга трябва да се отчитат при по-нататъшно планиране и вземане на решения. В препоръката се изисква да се анализират още възможности за компенсиране на нанесените щети от ветрогенератори, въпреки общото мнение, че такива възможности са практически изчерпани. В случай, че не бъдат намерени алтернативни възможности и резултатът от предприеманите мерки е незадоволителен, ветрогенераторите трябва да бъдат демонтирани. В допълнение препоръката изисква страната ни да докладва за изпълнението на все още неизпълнени изисквания по предходната препоръка и да препотвърди забраната за изграждане на ветрогенератори в уязвимите за птиците зони в новия план за възобновяеми енергийни източници. Препоръката изисква и конкретно, приоритетно финансиране на националния план за действие за червеногушата гъска и без забавяне да се предприемат мерки за опазване на този световно застрашен вид.

Въпреки огромните усилия, положени от международните институции, да се намери ефективно решение на проблема, българското правителство открито се противопостави на мерките, изискващи задълбочени анализи, мониторинг, прозрачност, сътрудничество, включително на препоръката, свързана с евентуалното демонтиране на ветрогенераторите. След като препоръката бе единодушно одобрена от постоянния комитет, правителствената делегация изненадващо поиска тя да не бъде разглеждана като документ, описващ достатъчните мерки, които следва да бъдат предприети от България за изпълнение решението на Европейския съд по делото „Калиакра“. Въпреки че Конвенцията отбеляза това искане в решението си, новата препоръка е единственият независим и обективен документ който недвусмислено показва, кои са необходимите и достатъчни мерки страната ни да изпълни и задълженията си по Бернската конвенция, и решението на Европейския съд по делото „Калиакра“.

Преди години българските институции с лека ръка одобриха изграждането на ветрогенератори в територия с висок риск за птиците и повече от 12 години отказват да решат ефективно създадения от тях проблем. Следващите 12 месеца ще са ключови за решаването му, а до тогава дивите птици ще продължат да бъдат изложени на рисковете и въздействията от опериращите в района на Калиакра ветрогенератори.

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) напълно подкрепя новата препоръка на Бернската Конвенция и счита, че Европейската Комисия следва да я ползва като референтен документ при оценката за достатъчността и ефективността на мерките, предприети за изпълнение на решението на Европейския съд по делото „Калиакра“.

Публикувана в Новини на часа

Тази година броят на двойките царски орли нарасна с още една и след три години без промяна в числеността на популацията, те вече наброяват 29. През пролетта загнездиха 21 от тях. Голям процент от птиците пристъпиха към размножаване много рано, около средата на март. От друга страна, седем от традиционно размножаващите се двойки започнаха да гнездят много късно – едва в средата на април, най-вероятно заради резките промени във времето, които бяха често явление тази година.

През 2018 броят на малките у нас е 24. Средният гнездови успех е 1.14 излетели малки на гнездяща двойка, което е близо до стойността за последните три години – 1.2 малки на гнездяща двойка. Това е много добър показатели дава надежда за увеличаването на популацията на вида в България. При три от двойките малките излетяха между 25-ти и 31-ви август, което е рекорд за късно излитане на птици, на само за популацията у нас, но и по света.

В Европейска Турция мониторингът на двойките царски орли се осъществява от екип на БДЗП и Doğa Derneği/ BirdLife Турция. Гнездовият успех на вида там е много висок – 1.4 излетели малки на гнездяща двойка. За сравнение миналата година той бе 1.36 малки, а през 2016 - 0,98. Като цяло тракийската популация на вида все още е в процес на увеличаване, като в момента наброява между 80 и 90 двойки.

Редовният мониторинг на гнездящите двойки царски орли се извършва от екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в рамките на LIFE проекта „Земя за царския орел“, чиято основна цел е възстановяването и подобряването на ловните местообитания на световно застрашения вид.

Публикувана в Новини на часа

Тази година броят на двойките царски орли нарасна с още една и след три години без промяна в числеността на популацията, те вече наброяват 29. През пролетта загнездиха 21 от тях. Голям процент от птиците пристъпиха към размножаване много рано, около средата на март. От друга страна, седем от традиционно размножаващите се двойки започнаха да гнездят много късно – едва в средата на април, най-вероятно заради резките промени във времето, които бяха често явление тази година.

През 2018 броят на малките у нас е 24. Средният гнездови успех е 1.14 излетели малки на гнездяща двойка, което е близо до стойността за последните три години – 1.2 малки на гнездяща двойка. Това е много добър показатели дава надежда за увеличаването на популацията на вида в България. При три от двойките малките излетяха между 25-ти и 31-ви август, което е рекорд за късно излитане на птици, на само за популацията у нас, но и по света.

В Европейска Турция мониторингът на двойките царски орли се осъществява от екип на БДЗП и Doğa Derneği/ BirdLife Турция. Гнездовият успех на вида там е много висок – 1.4 излетели малки на гнездяща двойка. За сравнение миналата година той бе 1.36 малки, а през 2016 - 0,98. Като цяло тракийската популация на вида все още е в процес на увеличаване, като в момента наброява между 80 и 90 двойки.

Редовният мониторинг на гнездящите двойки царски орли се извършва от екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в рамките на LIFE проекта „Земя за царския орел“, чиято основна цел е възстановяването и подобряването на ловните местообитания на световно застрашения вид.

Публикувана в Новини на часа

Направите милионния запис в SmartBirds Proи спечелете таблет. Регистрирайте се и използвайте онлайн платформата SmartBirds.org и/или мобилното приложение SmartBirds Pro на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и ако вашият запис е милионният сред записаните данни ще получите като подарък таблет.

SmartBirds Pro е мобилно приложение, свързано с уеб базирана платформа на БДЗП, с помощта на които, докато сте сред природата, можете да записвате наблюденията си. Това може да са наблюдения на птици, бозайници, влечуги, земноводни, растения и безгръбначни животни. Със SmartBirds Pro записвате вида, който сте наблюдавали, можете бързо и лесно да отбележите броя на индивидите, които сте видели, техния пол, възраст и да дадете точни географски координати на вашето наблюдение. Използвайки приложението, разработено и непрекъснато обновявано от БДЗП, потребителят може още да съхранява следата си - „трака“ от всяко свое посещение в природата, както и да съхранява снимки от направените от него наблюдения.

Към днешна дата в платформата smartbirds.org има интегрирани 866 412 записи на птици, земноводни, влечуги и бозайници. До достигането на записа под номер 1 000 000 остават едва 133 588, което съвсем не е много. Най-много от вече интегрираните в платформата данни са на птици (813 767), следвани от земноводни и влечуги (48 121), бозайници, безгръбначни и растения. Активните уникални потребители са 400, а регистрираните са 476.

SmartBirds Pro е изключително удобна платформа, която позволява на хора като мен, обичащи да се разхождат и да правят наблюдения сред природата, да създават лична база с данни. Със SmartBirds Pro e по-бързо и лесно и не е необходимо да нося тетрадка, тефтер или друго за записване, както правех преди години.“, разказва Георги Попгеоргиев, един от създателите на приложението.

SmartBirds Pro мобилно приложение и уеб платформа са достъпни на български и английски език, с което улесняваме хората от други държави, живеещи или работещи в България, при ползването им“, допълва Мариана Вълчева от БДЗП.

За да се използва платформата е необходимо ползвателят да разполага с мобилно устройство, смартфон или таблет, което работи с операционна система Android и потребителят вече е част от семейството на SmartBirds Pro. Изисква се още регистрация с електронна поща и парола, за да се осигури достъп до платформата, където се съхраняват данните.

Всички данни събрани с мобилното приложение могат да бъдат интегрирани в web базираната информационна система smartbirds.org. Потребителят има възможността да редактира и изтегля своите наблюдения на файл, както и да направи своите данни невидими за останалите потребители и да използва единствено за лични цели, но може и да избере опцията да ги предоставя на БДЗП за ползване за целите на природозащитата у нас или да ги направи видими за останалите потребители на платформата. Споделянето на наблюденията между потребителите е едно от най-големите предимства на платформата, защото им позволява да обменят информация за интересни наблюдения за всички части на страната, включително малко познати и неизследвани райони.

Регистрирай се, забавлявай се със SmartBirds Pro и спечели таблет, призовават от БЗДП.

Публикувана в Новини на часа

През изминалата седмица екип на БДЗП и Зелени Балкани изгради адаптационна волиера (хак) на скалите в близост до Маджарово, която скоро ще приюти най-малко 3 млади египетски лешояда, излюпени през 2018 г. Птиците ще бъдат предоставяни от спасителни центрове и зоологически градини в Европа,съссъдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите(EAZA), като целта е да се адаптират и пуснат на свобода в края на август като част от програмата за подпомагане на популацията на египетския лешояд в рамките на LIFE проекта„Нова надежда за египетския лешояд“.

След поставянето им екип на проекта ще наблюдава и храни младите лешояди до момента, в който започнат самостоятелен живот извън волиерата. Чрез специално поставена камера за видеонаблюдение екипът ще следи поведението на птиците в хака и тяхната адаптация в дивата природа. Преди освобождаването им всеки лешояд ще бъде снабден със сателитен предавател, за да се проследи живота им в природата.

Волиерата е изградена в предварително внимателно избрана скална ниша, която в продължение на десетилетия е използвана от двойки египетски лешояди, но за съжаление през последните 5 години стои празна.Именно от това гнездо през 2010 г. излетя първият маркиран със сателитен предавател лешояд - Спартак, а през 2012 г. бе маркиран и друг лешояд - Арда.

Волиерата очаква своите първи обитатели, като до края напроекта, през нея се очаква да преминат поне 10 млади птици.


Този метод е един от трите, тествани в рамките на проекта, за адаптиране и освобождаване на млади птици. Другите два са чрез пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване и чрез диви приемни родители.

Дейността се извършва от екип на БДЗП и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка.През изминалата седмица екип на БДЗП и Зелени Балкани изгради адаптационна волиера (хак) на скалите в близост до Маджарово, която скоро ще приюти най-малко 3 млади египетски лешояда, излюпени през 2018 г. Птиците ще бъдат предоставяни от спасителни центрове и зоологически градини в Европа,съссъдействието на Антонин Вайдал - координатор на размножителната програма за вида в рамките на Европейската Асоциация на Зоопарковете и Аквариумите(EAZA), като целта е да се адаптират и пуснат на свобода в края на август като част от програмата за подпомагане на популацията на египетския лешояд в рамките на LIFE проекта„Нова надежда за египетския лешояд“.

След поставянето им екип на проекта ще наблюдава и храни младите лешояди до момента, в който започнат самостоятелен живот извън волиерата. Чрез специално поставена камера за видеонаблюдение екипът ще следи поведението на птиците в хака и тяхната адаптация в дивата природа. Преди освобождаването им всеки лешояд ще бъде снабден със сателитен предавател, за да се проследи живота им в природата.

Волиерата е изградена в предварително внимателно избрана скална ниша, която в продължение на десетилетия е използвана от двойки египетски лешояди, но за съжаление през последните 5 години стои празна.Именно от това гнездо през 2010 г. излетя първият маркиран със сателитен предавател лешояд - Спартак, а през 2012 г. бе маркиран и друг лешояд - Арда.

Волиерата очаква своите първи обитатели, като до края напроекта, през нея се очаква да преминат поне 10 млади птици.


Този метод е един от трите, тествани в рамките на проекта, за адаптиране и освобождаване на млади птици. Другите два са чрез пускане в дивата природа на египетски лешояди, отгледани на затворено, по метода на забавеното освобождаване и чрез диви приемни родители.

Дейността се извършва от екип на БДЗП и Зелени Балкани в рамките на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“, който обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка, уточняват участниците в проекта.

Публикувана в Бизнес

След тригодишен застой броят на двойките царски орли в България се увеличи с още една и вече наброяват 29. Новооткритата двойка не само промени тригодишната тенденция без промяна в популацията, но и с избора си на изкуствено гнездо увенча с пореден успех дейност на БДЗП за поставяне на изкуствени гнезда в подходящи за вида местообитания.

Новата двойка е открита от екип на LIFE проекта „Земя за царския орел“. Едната птица е 3-годшна, а другата – 4-годишна. В съседна на двойката територия с поставено изкуствено гнездо са наблюдавани две възрастни птици, които се държат като двойка и вероятно търсят свободна територия, която да заемат.

Поставянето на изкуствени гнезда е важна част от природозащитните дейности, извършвани по проекта, за подобряване на гнездовите и хранителните местообитания на вида. Общо 40 изкуствени гнезда ще бъдат инсталирани в Натура 2000 зони „Сакар“, „Дервентски възвишения“, „Западна Странджа“, „Каменски баир“ и „Адата - Тунджа“. Изкуствените гнезда се поставят на подходящи места, където няма опасни електрически стълбове и човешкото безпокойство е минимално. Гнездото се изгражда от клони и се поставя върху висока топола – основен вид дърво, използван за гнездене от царския орел. Дейността се извършва през зимата, за да могат напролет орлите да заемат гнездата и да ги достроят. Проучванията сочат, че близо 20 % от изкуствените гнезда стават дом на царските орли.

През юли ще бъде отчетен и гнездовият успех на царските орли в България за 2018.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта