Православните християни отбелязват днес църковния празник на свети свещеномъченик Харалампий и св. мъченица Валентина. На този ден се освещава мед в църквата.

Свети Харалампий е живял през II в. в град Магнезия, Тесалия, където заемал епископска катедра. Той бил на над стогодишна възраст, когато започнало поголовно гонение срещу християните и за да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си.

Без да се страхува за живота си обаче, магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили на съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча върху него, Харалампий затворил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.

Светецът се приема и като покровител на пчеларите, градинарите и овощарите.

На този ден жените измитат добре цялата къща, за да изметат всички болести навън. Не предат, не плетат, не шият, за да не се разболеят от чума. Единствената им грижа е да станат рано, да опекат три обредни питки. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината.

За св. Валентина сведенията са оскъдни.

Известно е, че тази благочестива девойка е живяла в околностите на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.).

Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предрешава съдбата ѝ - езичниците я обезглавяват.

На 10 февруари имен ден празнуват: Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя, Вальо.

Публикувана в Новини на часа

На 1 февруари православната църква почита св. Трифон - лечител, прославил се с чудесата, които правел.

Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.

На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство.

Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан - Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им.

Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.

Денят на св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари.

През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.

Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари.На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - св. Симеон.

Според българските народни традиции св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.

На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята.

Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.

Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.

Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис - богът, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.

В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата. 

На Трифоновден празнуват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.

Публикувана в Новини на часа

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.

Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син.

 

Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, с кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно“.

В България обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и имениците.

В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

Имен ден празнуват: Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона.

Публикувана в Новини на часа

На 6 декември честваме св. Николай Мирликийски Чудотворец. В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите.

Свети Николай е почитан като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

 Архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), св. Николай починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 г. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите му били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест.
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България и в целия християнски свят.

Неговото житие дава основание в една молитва св. Николай да бъде наречен: защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.

За свой небесен покровител го считат и банкерите.Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден много православни християни приемат свето Причастие, а за празничната трапеза приготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.

Никулден е празник и на Бургас, чиито жители са го избрали за свой небесен покровител.

Според народнохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. Народните представи за "мокрия Свети Никола" или "рибния светец" са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж. Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга на Св. Никола". Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе". Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.


 

Публикувана в Новини на часа

На 21 ноември православната църква чества празника Въведение Богородично - Деня на християнското семейство и младеж.

Според Светото писание на този ден родителите на 3-годишната Мария я завели в Йерусалимския храм и отдали в служение Богу.

Йоаким, Ана и малката им дъщеря били съпътствани по пътя от своите роднини и приятели - млади девойки със свещи в ръце, вървящи пред светата Отроковица, а след тях родителите, водещи Девата до Йерусалимския храм.

Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни.

Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. 

След църква семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба.Приготвят се много лакомства за децата.Масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.На този празник, българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото - сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата.Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. 

Публикувана в Новини на часа

На 13 ноември православната църква почита паметта на Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски. Проповедник и богослов, един от тримата „светители“ –„вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Той бил велик християнин, живял през 4-ти и малко от началото на 5-ти век. Роден в Антиохия, Йоан получил добро образование. Първоначално започнал да работи като адвокат, но после се посветил изцяло на вярата в Исус Христос. В последствие той прекарал 4 години в пустинята, в пълна изолация от света, изучавайки Христовата вяра. През 397 г. Йоан Златоуст бил избран за патриарх на Константинопол. Той обаче се отличавал от досегашните глави на църквата в Цариград. Не толерирал пиршествата и помагал на бедните повече, отколкото на богатите. Това не се харесало на населението, което искало да се радва на светски живот. Така Йоан Златоуст бил свален от власт и изпратен на заточение, но по пътя починал, изричайки вечните думи „Слава Богу за всичко“. Освен св. литургия, Св. Йоан е оставил много трактати, писма (около 240) и проповеди. Съхранени са повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза от печат в Париж през 1718-1738 г. в 13 тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник „Златоструй“, който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани цитати от Златоустовото писмено творчество. Мощите на Св. Йоан Златоуст се пазят в църквата „Свети Георги“, намираща се в днешен Истанбул, Турция.

Публикувана в Новини на часа

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Архангел Михаил. Църковният празник е наричан от народа Архангеловден. Според православната църква Свети Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.

Денят на Свети Архангел Михаил – военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква.

Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.

В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

На Свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината.

В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: “Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”.

Освен за Страшния Съд този празник ни напомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш верен помощник, защитник и наставник.

На този ден празнуват Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Райчо, Райна и Рангел.

Публикувана в Новини на часа

На 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски отбелязваме Димитровден.

Светецът е роден през 3 в. в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит.

Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. 

Според народните вярвания от Димитровден започва зимата

Народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима". Според легендата св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.

По Димитровден се познава какви ще са предстоящата зима и новата година. Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърлят в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смята, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома - добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината. 

Като предвестник на зимата и студа, св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. 

Трапезата на Димитровден трябва да включва курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци.

Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

На днешния ден празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.

Публикувана в Новини на часа

Православната църква отбелязва днес един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ кръст Господен.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството.

Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.

На Кръстовден се спазва строг пост

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Традиции и поверия на днешния празник

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.


На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци

Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Хиляди вярващи се събраха и тази нощ край манастира „Света Троица” в Кръстова гора, за да се помолят за здраве. Вярва се, че там има частица от Кръста Господен и всяка молитва ще бъде чута.

Според поверието Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в нощта на 13 срещу 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.

Публикувана в Новини на часа
Събота, 08 Септември 2018 07:57

Рождество на Пресвета Богородица

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини. Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб. - Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие! Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.
Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога. В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини. В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи. Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога. Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт. Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.
На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество. А на празника Рождество Богородично се пее следната песен: "Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта