На 15 август Българската православна църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица.

Това е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Денят е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.

Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни".

В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио. Тъй като от гръцки Панагия - пресвета, е синоним на Богородица, днес празнуват и всички с името Панайот, Преслав, Преслава.

Публикувана в Новини на часа

Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне.

Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици – Петър, Яков и Йоан.

Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.

За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход,Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина в Галилея. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия.

Тогава светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте". При тези слова апостолите в силен страх паднали ничком на земята. 

Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес празникът е свързан с промяна и с нова надежда. 

В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за "освещаване на гроздето". Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата.

Преображение Господне е и времето, когато настъпва трайно преобразяване в природата – дните видимо намаляват. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.

Публикувана в Новини на часа

Православната църква почита паметта на св. мъченици братята Макавеи, св. Соломония и учителя им Елеазар.

В християнския календар празникът е посветен на седемте братя-мъченици, майка им Соломония и учителя им Елеазар, умрели около 180 г. пр. Рождество Христово.

По време на сирийското господство, наложено на еврейския народ от завоевателя Антиох Епифан, те остават верни на Мойсеевия закон и загиват за вярата си.

В миналото на този ден старите хора са извършвали гадания, свързани с времето. Това правели, за да разберат какво ще е времето през следващите 12 месеца. Започвали от септември и това не е случайно, тъй като на Симеоновден -1.09 започва църковната нова година.

По стара традиция от 1 до 12 август се отбелязват дванадесетте дни на Макавей.

Всеки от тях се нарича на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през съответния месец. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година.

На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка, затова някъде наричат празника Зетьовден. Гощават ги с вино и пресни питки.Тези ритуални действия са наследство от нашето далечно минало. Те представляват вечния стремеж на хората за здраве и материално благополучие.

От този ден започва Богородичният пост, който продължава две седмици до Голяма Богородица (15 август).

Имен ден празнуват всички, които носят имената Макавей, Здравко, Здравка.

Публикувана в Новини на часа
Вторник, 31 Юли 2018 10:26

31 юли: Богородични заговезни

Днес православната църква чества Св. праведен Евдоким Кападокийски (Богородични заговезни).

Св. Евдоким бил млад офицер във войската.

Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски войвода и го изпратил в Харсианската страна, която управлявал справедливо, но по Божия промисъл починал едва 33-годишен.

Мощите му се оказали лечебни.

Пред гроба му се извършвали всякакви чудеса.

От този ден започват Богородичните пости, които продължават две седмици.

Празнуват: Евдоким, Евдокия, Евдоки, Дочо.

Публикувана в Новини на часа

На 27 юли Православната църква прославя Свети великомъченик Пантелеймон и Свети Седмочисленици.Св. Пантелеймон бил от град Никомидия (дн. Измит на азиатския бряг на Мраморно море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки - Лъв във всичко), а когато се покръстил, приел името Пантелеймон (от гръцки - Всемилостив).

Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир "Св. Панталеймон".Още в Първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била голяма. Това показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.

В София паметта на светеца се чества като храмов празник в кварталната църква в Бояна. Също така на няколко места в страната има храмове и параклиси в негова чест, а също и манастири: Присовският край Велико Търново, Обидимският, недалеч от Добринище, и манастирчето край Смолян.Денят се приема за подходящ за пътуване, откъдето е и името му Пантелей Пътник. Имен ден празнуват Добрин, Пантелей, Добри, Добрина.

На 27 юли се чества и успението на свети Климент Охридски.

По древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под хубавото име Седмочисленици.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 26 Юли 2018 07:53

Днес почитаме Св. Параскева

На 26 юли почитаме паметта на Св. преподобна мъченица Параскева. Св. Параскева Римлянка била млада и красива девойка, родена в петък. Затова нейните родители й дали това име – на гръцки „параскеви“ означава петък.

Младата Параскева приела християнството и станала монахиня в Рим, затова остава известна в историята на християнството като Параскева Римлянка. Монахинята Параскева станала жертва на преследване от езичниците и била подложена на много жестоки изтезания. Св. Параскева Римлянка била хвърлена в котел с катран, но Господ я запазил жива и невредима. Последвали и други мъчения. Накрая била осъдена на смърт чрез посичане с меч. Чудесата, на които хората станали свидетели, докато протичали мъченията на Св. Параскева Римлянка и нейното чудотворно оцеляване, ги вдъхновили да приемат християнството. Днес, както и на 14 октомври, имен ден празнуват: Параскева, Параскев, Парашкева, Парашкев, Паша. 


Публикувана в Новини на часа

Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна - блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича - Успението й. Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.  Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната Св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна Св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” - висока температура и треска. В Източна България на Лятна Св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна Св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”. Днес имен ден празнуват всички с имената Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага и Добри.

Публикувана в Новини на часа

Православната църква почита Света великомъченица Христина. Имен ден празнува Христина, Христин, Кристина, Кристин, Кристиян. 

Св. великомъченица Христина била родом от гр. Тир. Нейният баща бил управител. Наричал се Урбан и бил известен жесток езичник. Когато Христина пораснала и взела да разсъждава, тя със собствения си разум стигнала до познанието на истинския Бог и Неговите величествени създания. После чрез откровение познала и Богочовека Христа и започнала да Му се моли.

Тя до такава степен се погнусила от езическите вярвания в несъществуващите богове, че веднъж, в порив на свещена ревност към истината, счупила домашните сребърни и златни идоли и ги хвърлила през прозореца. От тази нейна постъпка баща й люто се разгневил. Христина смело му изповядала своята вяра в истинския Бог.

Майка й със сълзи на очи я молила да се откаже от вярата си в Христа. Баща й пък я подложил на страшни изтезания. Младата мъченица с непоколебима твърдост изтърпяла всичко. Поразени от това, мнозина езичници обърнали душите си към Бога, когото Христина изповядвала. Баща й умрял внезапно през нощта, когато измъчената Христина по негова заповед била хвърлена в тъмница. Управителите Дион и Юлиан продължавали да мъчат изповедницата. Най-после като видял безуспешността на всички старания да я склонят да се отрече от Христа, Юлиян заповядал смъртно да накажат Христина.

Войници я проболи с копията си. Това станало около 300 г. в царуването на Диоклетиан. Един от родствениците на Христина погребал нейното многострадално тяло. Иосиф Песнописец (IX в.) написал в чест на великомъченица Христина канон, в кондака на който се говори за нейните св. мощи, които източвали изцеление.

Публикувана в Новини на часа

Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. 

Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".

Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото морето взима жертва на този ден.

От днес времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. Затова морските предупреждават летовниците да са особено внимателни при къпане в морето. Както е известно, народното поверие гласи, че на този ден морето взема жертви.

Вярва се още, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.

Имен ден празнуват - Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.

Публикувана в Новини на часа

На 16 юли Българската православна църква почита паметта на св. мъченица Юлия девица.

Днес е вторият ден от Горещниците. Имен ден празнуват всички с красивите имена Юлия, Юлиян, Юлияна.

Легендата разказва, че Юлия е родена в Картаген и произхожда от знатно християнско семейство.

Когато персийците покорили града, те отвлекли много хора. Юлия, въпреки че по това време била невръстна, също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата ѝ, но Юлия не се отрекла от Христос.

Придружавайки господаря си, св. Юлия попаднала на остров Корсика по време на езически празненства. Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости - мъчителите ѝ решили да я погубят, така както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.

Публикувана в Новини на часа
Страница 2 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта