Частично изравняване на европейските субсидии ще е успех за агрокомисаря Януш Войчеховски, казва Стайков

- Г-н Стайков, неизвестните около Брекзит и бъдещата ОСП оказват ли влияние върху пазара на земеделска земя и как?

- Всички са под стрес и това задържа в известен смисъл пазара. Още не е ясно как Великобритания ще напусне Европейския съюз и как това впоследствие ще се отрази върху бюджета на бъдещата ОСП – ще бъдат ли намалени субсидиите по директните плащания, ще бъдат ли въведени тавани, какви пари ще се отделят за напояване и т. н. Всички тези въпросителни държат в напрежение земеделците. Това оказва влияние върху пазара на земеделска земя, но тенденцията за плавен ръст на цените се запазва – там, където имаме сделки. Земеделците в момента плащат ренти, купуват торове, препарати, семена, горива – ако не им бъдат изплатени навреме субсидиите, те ще трябва да теглят кредити. В този смисъл едва ли покупката на земя стои на дневен ред пред тях, с изключение на големите фондови играчи.

- Как ще коментирате представянето на бъдещия агрокомисар Януш Войчеховски и неговата заявка за земеделски политики? Той заговори за изравняване на субсидиите в европейските държави – възможно ли е това?

- Независимо, че земеделието в Полша е доста по-добре развито в сравнение с това в България и Румъния, например, може да се каже, че сме от една черга. Затова е логично да очакваме Януш Войчеховски да защитава политиките, които искат новоприсъединилите се към Общността държави от Източна Европа. Силно се съмнявам, че страни като Германия, Франция, Италия и Испания ще позволят изравняване на субсидиите за земеделие, но можем поне да настояваме и да се надяваме на частично такова. Изравняване на субсидиите ще означава държавите от Източна Европа да се превърнат в пряк конкурент на общия европейски пазар. Като се има предвид качеството на нашите плодове и зеленчуци, например, ние бихме били заплаха за фермерите от Западна Европа. Не вярвам, че това ще се допусне. От друга страна, рано или късно, плавното изравняване на субсидиите за всички европейски държави трябва да се случи, защото инфлацията отдавна изяжда техния размер у нас и субсидиите не могат да останат такива, каквито са били преди 10 години.

- Все по-често се чуват гласове от български зърнопроизводители, че е трудно да удържат конкуренцията на пазара – в тази връзка каква промяна е нужна в земеделската политика?

- Вносните торове, препарати, семена – цените се вдигат. Излиза, че ние помагаме на европейската икономика, а ни плашат с намаляване на субсидии, след Брекзит. Затова българските земеделци търсят справедливост. Тревогата им е свързана с това, че още нищо конкретно не се знае по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика. Това кара стопаните да се въздържат от резки движения, защото бъдещето е неясно. Ако субсидиите бъдат намалени или бъдат въведени тавани, това може да доведе до намаляване на рентите, до отказ от обработване на земя. И въпреки, че земята е най-ценният ресурс, ако тя не носи рентабилност, може да се стигне до освобождаване на площи. Но това е само предположение. Дори при сегашните субсидии, ние не сме конкуренти, какво остава ако бъдат намалени. Затова ми се иска да вярвам, че полякът Януш Войчеховски ще има силата да се пребори за по-добри земеделски политики за страните от Източна Европа. Имаме прекрасни условия за развитие на земеделие, просто трябва да ни се даде шанс.

- Как можем сами да си помогнем в тази битка?

- Като сме единни. Крайно време е да се създаде Национална земеделска камара, в която да се включат всички браншове и заедно да защитават своите интереси. Когато браншът е единен, проблемите се поставят по-ясно и по-бързо им се търси решение.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Ребека Уилямс, министър на земеделието на Уелс, призова местните фермери да се приспособят към реалните пазарни условия. От съветите й за ефективен и печеливш бизнес могат да се възползват и родните производители

Farmers Weekly

За всички вече е очевидно, че златните дни на Европейския съюз, когато в различни сектори на икономиката, включително земеделието, се наливаха милиарди евро, свършиха. С хубавото бързо се свиква, но след две – три десетилетия щедри субсидии европейски фермери ще трябва да се примирят и с по-лошото. Субсидиите повече няма да растат. Дори все по-често се говори за тяхното премахване. Земеделието все някога ще бъде оставено да работи в реални пазарни условия и фермерите, включително българските, ще трябва да се приспособят към тях. Особено остро този въпрос стои във Великобритания, в навечерието на Брекзит.

На фона на очакваните и неминуеми промени свои съображения изказа министърът на земеделието на Уелс Ребека Уилямс на земеделска конференция, която се състоя неотдавна на Острова. Тя призова местните фермери да забравят „златните дни от миналото“ и да започнат да планират бъдещето си, тъй като занапред публичното подпомагане за тях ще намалява. Усилията им трябва да бъдат насочени към създаването на по-печеливш, устойчив и независим земеделски сектор.

Ребека Уилямс предупреди, че предстоящият референдум за бъдещето на Европа и непредвидимостта на цените и климата оказват голямо въздействие върху бизнеса на фермерите и правят още по-значима необходимостта от по-гъвкаво земеделие в бъдеще.

„Ясно е, че в бъдеще фермерите няма да могат да живеят за сметка на субсидиите, както правят много от тях сега – цитира списанието думите на министъра. – Трябва да се инвестира в устойчиво производство, достатъчно гъвкаво, за да устои на турбулентността на цените и времето. То трябва да е в много по-малка степен зависимо от субсидиите в земеделието досега.“

Министърът на земеделието на Уелс посъветва фермерите да погледнат в бъдещето с жизненоспособни бизнесидеи, вместо да се взират в „златните дни“ на миналото, защото то вече няма да се върне.

Ето някои ключови момента, върху които Ребека Уилямс акцентира вниманието на фермерите, за да станат те печеливши и финансово стабилни:

. Увеличаване на устойчивостта – икономическа, социална и екологична.

. Разнообразяване на произвежданата в стопанството продукция. Производство на стоки с висока добавена стойност, които отговарят на текущото търсене на пазара.

. Превръщане на фермера в ефективен производител с високи стандарти за здравето и хуманно отношение към животните. Ефективно и изключително отговорно използване на природните ресурси – почва, вода, естествени организми, което увеличава продуктивността, но и подобрява състоянието на околната среда в дългосрочен план.

. Активно проучване на новите методи и технологии и внедряването им в практиката.

. Фермерството трябва да се превърне в индустрия, която произвежда здраве и дава възможности за развитие на образовани специалисти.

И най-важното: фермерите да бъдат реалисти! Да отчитат всеки момент, че с предвиденото постепенно намаляване на плащанията на площ, ограничените възможности за печалба от земята и депресираните стокови пазари, днес атмосферата в земеделието е много различна от преди, счита министърът на земеделието на Уелс.

Публикувана в Бизнес

Икономическите последствия от Брекзит в земеделието вероятно най-силно ще засегнат Ирландия, изнасяща храни за 5 милиарда евро за Великобритания. Проблемът се усложнява от засилващите се опасения за напускане без споразумение и установяване на граница между Република Ирландия и Обединеното Кралство. Ако се стигне до това и се въведат мита за вноса в Обединеното кралство, млечният сектор в ЕС ще се изправи пред нова криза, заради формирането на излишъци и натиск върху изкупните цени. 

Европейският млечен борд (EMB) стартира през 2009 г. инициатива, с която да подпомогне получаване на справедлива цена за изкупуваното краве мляко. Реализиран във Франция, Германия, Австрия, Белгия, Швейцария и Люксембург, проектът цели получаването на цена за суровото мляко, която да покрива напълно производствените разходи и да позволява на фермерите да управляват фермите си устойчиво. Средствата за това са чрез разширяване каналите за реализация на продукцията (фермерски пазари) и съдействие за регистриране на търговска марки, с които фермерите да продават продукцията си.
Публикувана в Бизнес

Последиците от Brexit са много непредсказуеми. Европейската комисия информира компаниите за семена и техните дъщерни предприятия, че всички видове селскостопански култури, произведени в Обединеното кралство ще бъдат премахнати от европейския каталог на сортовете на 30 март 2019 г.
При ненавременно подаване на заявление за включване в национален каталог на сортовете в една от държавите-членки на ЕС, английските фирми могат да бъдат блокирани в търговията със семена, която включва всички селскостопански растения, семена, посадъчен материал и др.
Днес фермерите не мислят, че някои от любимите им сортове идват от Великобритания. Това може да се отнася за зърнени култури, маслодайни семена и технически култури, зеленчуци, плодове, горски и декоративни дървета, лози и др. Благодарение на "Брекзит" тяхната покупка може внезапно да се превърне в проблем, тъй като регистрациите в Каталога на сортовете на Обединеното кралство скоро ще бъдат недостатъчни за автоматично публикуване в европейския каталог. От март 2019 г. тези сортове вече няма да бъдат предлагани на пазара в ЕС, освен ако не са включени навреме в каталога за сортове в друга държава-членка.
Европейската комисия посочи, че сортовете, които се намират само в британския списък със сортове днес, могат да бъдат прехвърлени на друг списък с национални сортове, като се използва опростена процедура. Това е възможно за всички селскостопански и зеленчукови култури, които попадат в обхвата на редица директиви на ЕС.
Фламандския и Валонски комитети за управление на каталозите на сортовете селскостопански и зеленчукови култури по принцип са готови да приемат британските сортове в списъка на белгийските сортове чрез опростена процедура.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Животновъдството е най-засегнато от рисковете от излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Мила Иванова

След шока на британския референдум, бъдещият развод между Обединеното кралство и Европейския съюз се превърна в първостепенна национална тема за Ирландия, а започналите преговори между Лондон и Брюксел се оценяват като най-важните за страната след нейната независимост. Безпокойството на ирландците произтичат от факта, че поради географски и исторически причини икономиката на страната остров е най-зависимата от Великобритания в сравнение с останалите 26 страни членки на ЕС. Това се отнася особено за сектори като животновъдство и хранителна промишленост, които изнасят 43 на сто от продукцията си във Великобритания. По-голямата част от националното производство на месни и млечни продукти отиват за британските консуматори – износ на пилешко (84%), свинско (56%), говеждо (52%), сирена (60%). Над 200 000 работни места зависят от търговските отношения с Великобритания, третият инвеститор след САЩ и Германия.

Нека припомним, че на остров Ирландия съжителстват фактически две страни – Република Ирландия (Ейре на ирландски) със столица Дъблин и Северна Ирландия със столица Белфаст, която е част от Обединеното кралство. Тук е единствената сухопътна граница на Европейския съюз с Великобритания, която по същество е невидима: почти 300-те пропускателни пункта нямат митнически постове или гранична инфраструктура, а хиляди хора живеят от едната страна и работят, пазаруват или се учат в другата. Много от производствата се преливат и допълват – така например прочутата тъмна бира „Гинес” се произвежда в Ирландия, а се бутилира в Белфаст. Пътят на млякото е двупосочен: северноирландски млекопроизводители го превозват за преработка в Ирландия, а мляко от юга тръгва за определени преработки на Север. Ирландия изнася 78 000 тона чедър за Обединеното кралство всяка година, което представлява 82 процента от целия внос на това сирене в страната.

Ето защо за Република Ирландия (с 4,7 млн. население) условията, при които ще се осъществи Брекзит, са жизненоважни, още повече че британският премиер Тереза Мей няколко пъти обяви, че страната й ще напусне и Общия пазар, и Митническия съюз, истинската външна граница на ЕС. Дъблин се опасява, че след напускането на Великобритания от ЕС е възможно да се приложат високи вносни мита за ирландските стоки (увеличение примерно с 50 на сто за млечните продукти и 40 на сто за говеждото месо).

Този сценарий би бил катастрофален за Ирландия, което се отчита от Брюксел и от еврокомисаря по земеделие Фил Хоган (който освен всичко е и ирландец). Затова въпросът какво ще се случи с границата между Ирландия и Северна Ирландия след Брекзит бе една от трите основни теми, за които Брюксел и Лондон трябваше да се споразумеят предварително, за да започне втората, същинската част от търговските преговори. (Другите две са правата на гражданите на ЕС и финансовите задължения на Лондон –б. а.) След няколко кръга инфарктни преговори между Тереза Мей и председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, на 8 декември м. г. бе постигнато споразумение по т.нар. ирландски казус. Ето какво се разбраха екипите от двете страни на Ламанша по отношение на границата.

Публикувана в Бизнес

Председателят на Националния фермерски съюз на Великобритания Мериг Реймънд, освен проблемите, вижда и положителни моменти в бъдещото оттегляне на страната си от Европейския съюз.
Първият положителен момент е възможността да се реши проблемът с удължаването на регистрацията на глифозат по начина, по който фермерите искат.
„Много фермери, които отглеждат полски култури, гласуваха за излизане на страната от ЕС, най-вече, за да не зависим от споровете за глифозат на континента“, казва М. Реймънд.
В крайна сметка на острова няма такива силни спорове по този въпрос.
Според ръководителя на Националния фермерски съюз на Великобрита-ния, позицията на правителството и фермерите в Обединеното кралство съвпада в това - да се ръководят единствено от констатациите на учените и да се поднови регистрацията на активната съставка в продължение поне на 15 години.
Както бе обяснено от М. Реймънд, през последното десетилетие британските фермери активно са преминали към No-tii и Mini-till обработки, а тези технологии са невъзможни без глифозат. В същото време той признава, че ако ЕС забранява глифозат, а Великобритания позволи да се удължи употребата, то британските фермери ще имат проблеми с износа на пшеница до континента, което по-рано беше безпроблемно.
Друга възможност, която лидерът на британските фермери вижда, е законодателството относно ГМО.
„Британското общество вече не е толкова анти-ГМО, както преди 10 години“, казва М. Реймънд.
„Все още вярвам, че сред цялата земеделска общност мнозинството гласува за пребиваване в ЕС. Но тези, които са гласували за излизането, все още вярват, че след като излизането от ЕС бюрокрацията ще бъде по-малко, по-малко свръхрегулация и фермерите ще имат повече време, за работа по стопанствата и по отношение на качеството на продуктите, вместо попълване на такъв голям брой бумаги, като сега“, обобщи лидерът на британските фермери.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще представи виждането на ЕК за бъдещето на ЕС до 2025 година. Идеите ще бъдат изложени в доклад, наречен Бяла книга, който ще бъде кратък и на достъпен език.
Бялата книга ще представи няколко възможности за развитието на общността без Великобритания.
Съдържанието на доклада беше обсъдено късно снощи за втори път от еврокомисарите, а днес по обед те ще утвърдят документа, за да го представят на сесията на Европейския парламент следобед, отбелязва БНР.
Очакването е документът на ЕК да послужи за основа на обществени дебати във всички държави в ЕС, които да продължат до изборите за Европейски парламент през 2019 година. Бялата книга ще очертае няколко възможности за развитието на ЕС занапред - без Великобритания.
Публикувана в Бизнес

Ако се притеснявате за напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания, отчетете факта, че тя е едва на 21 място сред 30-те най-напредващи икономически сили в света, съобщава The Independent. След като британският премиер Тереза Мей съобщи, че ще напуснат единния пазар на ЕС, се пробудиха страхове относно европейската икономика. Доклад, представен на Световния икономически форум обаче, показа, че икономиката на Великобритания спада към долната графа на най-развиващите се, пише 24 часа.Ето и кои са десетте световни икономически сили, които се намират в най-осезаем възход:

1. Норвегия

2. Люксембург

3. Швейцария

4. Исландия

5. Дания

6. Швеция

7. Нидерландия

8. Австралия

9. Нова Зеландия

10. АвстрияНорвегия оглавява класацията на най-добри световни икономики, като оценяването се основава на ефективността им при справянето с ключови фактори като бедността, околната среда и публичния дълг. Първото място на Норвегия се дължи на високия жизнен стандарт в страната и ефективната социална защита. Като цяло страните от Северна Европа доминират в стълбицата на 10-те най-добре развиващи се държави от икономическа гледна точка в световен мащаб. Икономиките на Люксембург и Швейцария са ръководят от силния икономически растеж и заетост, високия жизнен стандарт и сравнително ниските им публични дългове.

Най-добри резултати по въпроса през последните пет години показва Исландия. Следвана от Дания, Швеция и Нидерландия, чиито икономики също се задвижват от високите стандарти на живот и добрата социална защита. Класиранията на Австралия и Нова Зеландия се дължат на особено силното насърчаване на предприемачеството.

Публикувана в Бизнес

Цените на храните във Великобритания ще поскъпнат, ако в страната има недостиг на работници от Европа. За това предупредиха от хранителната индустрия във Великобритания, предаде БНТ.

Над 30 асоциации от бранша обявиха в писмо до британския вестник "Гардиън", че вече са загубили част от работниците си, след като Кралството гласува за излизане от Европейския съюз. В писмото се подчертава важната роля на европейците, работещи на Острова, и изисква от правителството да постави недвусмислени условия за правото им да останат, дори след откъсването от Европейския съюз.

Много от британските работодатели в хранителната индустрия също се изказаха по темата. Питър Хардън, създател на верига лондонски ресторанти, също се обяви срещу последиците от Брекзит за бизнес като неговия. Близо четири милиона души във Великобритания работят в хранителния сектор - от прибиране на реколтата до продажби на готовите продукти. Над една трета от работниците в хранителното производство са от Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес

Британското правителство обяви, че смята да изплаща в областта на селското стопанство, научните изследвания и за инфраструктури проекти същите субсидии като тези, които сега предоставя Европейския съюз, с надежда да намали опасенията в тези сектори, възникнали след референдума за Брекзит през юни, предаде БТА като се позова на Франс прес.

Сумата на субсидиите може да достигне около 4.5 милиарда лири (5.2 млрд. евро) годишно, каза министърът на финансите Филип Хамънд, който огласи правителственото намерение.

Мярката засяга селскостопанския отрасъл до 2020 г., инфраструктурните проекти, одобрени преди поправката в бюджета през октомври миналата година. Но към това се включват и проекти за университетски изследвания, които се покриват от европейската програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020".

В кампанията за референдума поддръжниците на оставането на Обединеното кралство в ЕС изтъкваха именно финансовите ползи за ключови сфери като селското стопанство и научните изследвания, произтичащи от членството на страната в съюза.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта